473. Вътрешна ведрина

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 473-то

ВЪТРЕШНА ВЕДРИНА

Когато пътят е очистен, лесно се върви. Когато пътят е засенчен, мъчно се върви. Когато мисълта е пречистена, животът е радост. А когато мисълта е затъмнена; животът е скръб.

Ведрина! Единственото място, най-доброто условие и най-широкото пространство, това е ведрината в ученика. Заслужава да се дадат жертви, упорит труд, докато се стигне до Висотата на ведрината. Ведрината има висота, т. е. има високо място. Щом пътят е чист, ученикът получава ведрина. Щом мисълта е прекрасна, ученикът получава ведрина.

Защо е необходимо ведрина в ученика? За да не се скрият някакви си тъмни сили в неговия живот. Защо могат тъмните сили да се скрият в неговия живот? Защото животът е като зародиш, като семка, която е посята в земята. Ако почвата е магнетична, ако почвата е електрична, ако е влажна, слънчева, семката ще прояви живота в своята първичност. Така е и с живота на ученика. Ако животът на ученика не е засенчен от атмосфери, от влияния, от противоположни сили, той ще бъде ведрина. Препоръчва се ведрината като едно средство, да може ученикът да се опази от тъмните влияния, от нисшите чувства, от лукавствата, от хитростите. Ведрината напълно разкрива, идеите, плана, небето за същественото, великото, безсмъртното. Ведрината представлява слънчев свят, който има пряката енергия, положителната енергия, която се поляризира като съществени същини на живота. От тия същини ще зависи и притокът на ведрината в ученика.

Какво е ведрина? Чие дело е тя? Ведрината е последното посвещение на ученика на земята. Получи ли ученикът ведрина, той е вече придобил първото посвещение - посвещение на чистотата.

Но ще кажете: защо да бъде първото посвещение чистота? За да могат да се отделят тъмните влияния от светлите или да се излъчат светлите сили от тъмните сили, необходимо е фактор, който да разбира, който да знае тия дълбоки същини в самото битие. Този именно фактор ние го нарекохме вътрешен фактор иди вътрешна ведрина. Без тази вътрешна ведрина не могат да се излъчат съществените сили, съществените елементи, съществените зародиши от тъмната сфера.

Но ще кажете: какво може да се вземе от тъмната сфера? Нали там всичко е отрицателно, не положително? Ще знаете, че има някои съществени неща или елементи, които се пазят в тайна. Те са скрити. И понеже са скрити, ученикът казва: там е тъмнина, не може да се проникне. За тях нищо не може да се знае, а точно това е същественото, великото, да може ученикът да изнедри това тайно, това скрито, което е покрито с тъмно покривало. Има много страни на живота, скрити още за живота на ученика. Има много факти, които ба скрити. Това показва, че ученикът още не познава себе си, не познава средата, не познава условията, не познава съществените форми в себе си. Има скрити неща и добре е че са скрити. Щом ученикът няма още ключът на посвещението, те трябва да бъдат скрити. Ще останат ли и за в бъдеще скрити? Когато се получи посвещението ведрина, те няма да бъдат скрити, но трябва умело да се манипулира с тия сили. Трябва да се знае с най-голяма тънкост, с най-голямо изкуство да се действа с тях, да се оперира с техните същини. Че има скрити сили, всеки един чувства това. Той чувства, долавя от някъде по интуиция тия скрити сили, но още нищо не знае за тях. Защо не знае? Защото са дълбоко вътрешни. Ученикът едва е можел да влезе в контакт, в съотношение с ония сили, които имат грубата материализация, които са материализирани. Тези които са материализирани, той лесно влиза във връзка с тяхната оперативна дейност. Но тези, които са скрити, които не са материализирани, които са дълбоко вътрешни, за тях трябва проницателен ум, духовен ум.

Но ще кажете: има ли духовен ум? Там където присъства Духът, умът е духовен. Там където отсъства Духът, умът е материален. Има материален ум, има и духовен ум. Този който има ведрина, представя ума на Духа. А за Духа Господен е необходимо такъв именно ум.

Но ще кажете: нима Духът Господен се нуждае от човешкия ум? Не, човекът се нуждае от духовен ум. Понеже много неща са скрити, то непременно трябва да има такъв ум или както ние го нарекохме - вътрешна ведрина. Чрез какво ще се прояви тази ведрина? Чрез светлата мисъл, която ще се излъчи от тялото на ума, от организма на ума, от същината на ума. Щом има духовен ум, ще има духовна ведрина, духовна мисъл. Колкото повече ученикът се материализира, толкова повече неговата мисъл се ограничава. А колкото повече ученикът влиза в сферите на ведрината, толкова повече неговата мисъл става проникваща и издирва всички тайни скрити дори в тъмнината. Какво показва това? Че в цялото битие е, вложено едно велико съдържание. Независимо дали страните са огреяни от някакво слънчево ядро или са засенчени, съдържанието не отсъства. Навсякъде има съдържа ни е. Много такива съдържания са скрити за ученика. Какво трябва да се направи, за да може той да бъде вече тази духовна вътрешна ведрина? Пита се какво да се направи? Ако кажем да се откъсне от физическия свят, няма ли да бъде опасно? Ако се абстрахира от околната среда няма ли да бъде опасно? Има опасност. Благодарение на тази опасност, ученикът още не е стъпил здраво в пътя, който води към вътрешната ведрина. Той още се колебае. Не е сигурен, защото много неща са скрити още за него. Ако речем да ги изброяваме, те са толкова много. И какво биха го ползвали? Онова, което той трябва да знае, то е да получи озарението на тази вътрешна ведрина. Как ще се изрази това в него? Ще има ведра мисъл, ведра постъпка, ведро чувство, ведра интуиция, ведра свобода. Всички способности в него ще бъдат един прекрасен букет на ведрина. Това са съществените сили или сили, които са делови, защото има делови сили има и пасивни сили. Пасивните сили ги наричат скрити сили, а деловите сили са проявените сили. Какво трябва сега? Проявените сили да скрият скритите сили, деловите сили да открият скритите сили. Това е една съществена задача, която ученикът основно трябва да разбере. От разрешението на тази задача зависи доколко ученикът е получил посвещението на ведрината. Но може би ще се каже: ведрина, това е много общо казано. Какво представлява тя по същина. Наистина как може да се даде една дефиниция за ведрината? Трудно може да се даде такава една дефиниция поради това, че много съществени, много реални сили са скрити още за ученика. Ако той би ги открил, то те биха се изявили, т. е. лесно би се открила такава една дефиниция за ведрината. А сега колкото и да се съчетават силите, понеже са дроби от цялото, нещата се налучкват само, без да се знае за цялото колко то е централно, съществено, възможно. Как да открием тия сили, които могат да хвърлят повече светлина към върха на ведрината? Точно това е задачата на ученика, да открие духовните вътрешни възможности, духовните вътрешни сили в себе си, които ще стимулират приливите от вътрешните ядра, за да може чрез тия приливи да се втопи или да се вживее в неоткритите за него сили. Не може ученикът да бъде беден и да получи ведрина. Той трябва да бъде богат, да има запалка, да има огниво, да има кибрит, да има свещ, да има електрическа лампа, да има пламък. Без тия богатства или без тия средства ученикът не може да получи вътрешната ведрина.

Щом ги нямаме, тогава ние сме окаяни същества? Досега, ученико, ти си бил окаяно същество. Наистина бил си такъв, не си знаял нищо за ония фактори, които те подготвят за едно такова велико състояние на вътрешна ведрина, но сега не си вече беден. Имаш и запалка, имаш и електрическа лампа, имаш и кибрит, имаш вече и искра, имаш и пламъче. Най-същественото имаш, Имаш пламъчето на Духа. Какво нямаш още? Нямаш още ядрената вълна Но с откриването на скритите сили в теб, с получаването на вътрешната ведрина, с вътрешната виделина, ти непременно ще почувстваш присъствието на една такава ядрена вълна. Ядрената вълна е която ще те подчертае като един важен фактор в битието. Тя е, която ще те подчертае като вечен фактор, като безсмъртно същина. А това е много важно. Това е дори най-важното. Ако ти не си безсмъртен, как ще се посвещаваш във вековете? Ако ти не си безсмъртен как ще знаеш за скритото начало. Само безсмъртникът може да знае, само безсмъртникът може да открие скритите фактори на живота. Защо само безсмъртникът? Защото само безсмъртният е достойно сила, подчертана сила, която никога няма да злоупотреби с мистичния ключ на великите тайни.

Когато занимаваме ученика с тия скрити фактори, за които той още само мечтае, само очаква, ние искаме да му помогнем като му кажем, че единствено вътрешната ведрина е, която може до открие скритите фактори. С помощта на тази ведрина ученикът може да си служи с мистичния духовен ключ.

Но ще се каже: що за ключ е това? Не може без ключ. Вие  виждате, че най-големите съкровища са заключени с всевъзможни секретни ключалки в дълбоки каси, в дълбоки съкровищници. Навсякъде има ключове, навсякъде има заключалки. Ако човек е можел да си послужи с ключалката, колко повече природата, колко повече небето. Казва се, че небето е огледало, че всичко там се вижда. Да, всичко виждаш, но нищо не можеш без позволение да притежаваш. Наистина небето е огледало, виждаш безброй звезди, безброй слънчеви ядра, но не можеш да вземеш нито една звезда, нито една планета дори. Има ключалка. И за небето има ключалка и за природата има ключалка. Да, има ключ. Този именно ключ е същественото за ученика - да може да го притежава и правилно да си служи с него. Ако не може правилно да си служи с него, той може да го върти на хиляди положения, но нищо няма да постигне. Има скрити тайни, има скрити неща. Има нещо скрито, така както огънят е бил скрит, така както електричеството е било скрито. Така както много елементи са биле скрити, така има нещо духовно скрито, което е заключено за духовната необятна съкровищница, която е била достъпа, която е била на разположение на ония велики сили, които са имали вътрешната ведрина. Не може без вътрешна ведрина. Ако ученикът има поне искрица от тази ведрина, той би се освободил от много противоречил. А необходимо е той всеки ден да се освобождава. Колкото повече се освобождава от ограничителния свят, толкова повече той заживява в света на ведрината. Ведрината е микроскоп. Чрез този микроскоп може да откриеш най-малките частици, които можеш да предположиш в природата или в битието. Трябва един такъв далекоглед. Вътрешната школа именно иска да направи ученика далекоглед, да бъде той един такъв уред, чрез който посветените сили да си послужат. Може ли да стане това? Колкото повече ученикът внедрява в себе си ведри сили, толкова повече той става една жизнена способна леща, който може да прожектира и да проектира всички духовни фактори в битието. Тогава ученикът има вече един богат свят, едно богато наследство, т. е. има една богата способност, чрез която може да открие скритите сили, скритите богатства. Той трябва да ги открие, за да не бъде беден. Беднотата не е порок, но беднотата е невъзможност, спънка, а не е ли престъпно да бъдеш между богатите условия и да се чувстваш беден, нищожен? За ученика трябва повече ведрина, за да не изпада в тия безизходни състояния. Той е кандидат, който претендира за световното богатство, за мировото богатство. Как може да бъде беден? Ние казахме: беднотата не е порок, не е грях, но беднотата е спънка. Щом е спънка, трябва да се премахна. А тя ще се премахне, посредством способността вътрешната ведрина.

Защо ви говорим за вътрешната ведрина? Защото по начало сте вътрешни същества, защото по начало имате вътрешен произход, защото по начало сте вътрешно съдържание. А щом сте вътрешно съдържание, вътрешен произход, вътрешна същина, защо да бъдете бедни. Бедността за човека е възпитателен метод, но специално за ученика не става въпрос за възпитание, а става въпрос за посвещение. Възпитанието е един процес, а посвещението е друг процес. Да се възпитаваш, значи да се дресираш, да се съпоставяш. А да се посвещаваш, това значи да живееш. Във възпитанието не живееш още. Ти си в стълкновение със силите. А при посвещението ти си вече безсмъртно начало. Това са едни положения, които ученикът трябва добре да проучи и правилно да ги съпостави в себе си, за да може да оправдае напълно своето ученичество.

Сега вие може би ще кажете: как да оправдаем това ученичество, когато сме така омотани в живота, когато живеем в такава неизвестност? Вярно, че живеете в неизвестност. Вие не знаете след пет минути или след една минута какво ще изживеете. Вие казвате, каквото се случи. Каквото се случи, но пътят на ученика е строго определен. Там няма „каквото се случи“. Пътят на ученика води към върха на ведрината. Това не е случайно. Няма случайно. Когато ученикът върви и се спъне, това не е случайно. Някои противоположен фактор го е спънал. Ако ученикът беше видял този фактор, не би се спънал и нямаше да има случайност. Но понеже той не вижда тия фактори, защото те са скрити за него, защото пламъчето е слабо, то той трябва да подсили, да даде по-голяма радиация и да осветява пътя, хоризонта на ученика. Тогава няма да има случайност, а ще има цел. Ученикът без цел е беден. Той вечно ще носи беднотата, която ще го тормози в живота. Когато казваме в живота, разбираме богатите условия в живота. Има много условности. И понеже са много, за да може ученикът да са справя с тях, необходимо е голяма ведрина, голяма прожекция. Тогава няма да има скрити неща, които да съблазняват неговия дух. Всичко скрито за ученика е съблазън за неговия дух, а той не трябва вече да допуска съблазънта. Докато се съблазнява, дотогава той ще живее в противоречие. Съблазънта създава противоречия.

И тъй, за да имаме логична мисъл, за да имаме правилна насока, пречистен път, необходимо е да се подсили тази искра, да се преобърне на едно живо пламъче. Искрата още не е пламък. Тя съдържа пламъка, но тя самата трябва да се преобърне на пламък. Така и животът на ученика трябва да бе преобърне на пламък «на една светлинка, която да бъде съзерцавана вече и от най-далечните същества, да има кой да мисли за тази светлинка, да се заинтересуват тия сили за тази светлинка, да я потърсят, да й съдействат. Всеки един ученик е такава една светлинка и Учителят съзерцава тази светлинка. Колкото светлинката е по-богата, толкова нейните лъчи са по-дълги, т. е. повече пространство заемат, повече пространство осветяват.

И тъй, за да имаме едно светло пространство, необходимо е вече тази искрица, това пламъче да се изрази в една духовна вълна, в една духовна ведрина. Това е ученикът - духовна ведрина. Така го познават учителите. Така го познават и всички посветени. Той е такава ведрина, както е ведър утринния изгрев. Докато няма слънце, всичко е скрито. Покаже ли се слънцето, всичко се вижда, всичко става ведрина. Ведрина ви трябва. Колкото повече ведрината се усилва, толкова повече вие познавате нещата, познавате предметите, адептите, факторите, съществата. Вие ги виждате в тяхната действителност, виждате техните души, техните еманации, техните трепети. Целият свят става за вас една духовна вълна, едно духовно движение, една безсмъртна същина.

Трудно е ученикът да живее, защото е облечен във физическо тяло. Чрез еманацията или чрез способностите на физическото тяло да изживява духовното, вътрешното, е много трудно. Затова в миналото аскетите са се подлагали на режими, само и само да могат да видят нещата духовно, т. е. да имат един духовен усет, чрез който за опитват всички неща. Това е един много труден процес. Но ще кажете; какво са получили тия отшелници? Дали са получили нещо? Не може да се отрече. Всеки един е минал през това отшелничество. Може за един живот да не се постигнат нещата, за два, за три, за пет, за десет, за двадесет, но в края на краищата ще се получат резултати: Ние не сме за това отшелничество, някъде в планината или в пещерите. Наистина, и то дава известен резултат, но трябва да има едно духовно отшелничество. Това духовно отшелничество се изразява в следното: да дадеш мандат, да дадеш право на духовните сили в себе си да ръководят материята, т. е. материалните сили да бъдат в положение на отшелничество, а духовните сили в положение на ръководство. Така препоръчва вътрешната школа: физическият човек да бъде в отшелничество, а духовният човек да бъде във ведрина. Тогава ще знаете за всички скрити неща в природата и битието. Тогава ще познавате сложния план на небето и на битието. Тогава ще познавате безсмъртните идеи на великите. учители, които са членове на всемирното велико бяло братство.

За. да получите ведрина, трябва да има същина. Но ще кажете: светлина та не е ли същина? Тя е същина тогава, когато е получила ведрина. Ако нямате ведрина, каква същина е светлината. Ведрината е резултат, а светлината е същина. Може ли ученикът да бъде светлина? Ние казахме: ученикът може да бъде ведрина, резултат на светлината. Може ли ученикът някога да стане светлина? Може. Когато се трансформира от ведрина в светлина. Но тук вече има процес, трансформация. Сега ученикът е именно в процес на трансформация от ведрина на светлина или комбинация от светлина във ведрина. Добре е да бъде такава комбинация. Кой не би пожелал? Но по-добре е трансформация от ведрина във светлина. Тава е въпрос на творчество, на действащи сили. Сега ученикът заема именно това състояние на действащи сили в природата и битието. Той не заема още първичното състояние на светлината. Той е материята на творческите сили, той е средства, комбинации, чрез които се сътворява битието.

Но ще кажете: нали по дух ученикът е първичен? Той беше първичен, но сега е творчески, сега е сътворение. Той може да бленува за първичното, но докато не се преустрой, до а като не се трансформира, ще бъде ведрина.

Това са все ръководни сили, това са все степени на развитие. Когато ви представяме света на ведрината, то той е една висша степен, т. е. един висш свят, едно прекрасно небе, защото чрез ведрината ученикът ще открие всички скрити сили. Къде ще тръгне той без тия скрити сили? Когато той тръгне по пътя на ведрината, те могат да му направят някоя пакост. Има едни особени сили скрити в ученика. Някои имат рога, други имат големи зъби, опашки, нокти, какво ли нямат. Но има и скрити фактори, които са цяла динамика. Има и психични, има и мистични скрити сили. Голямо богатство е ученикът. Той е един прекрасен богат свят. Но трябва трансформация. Трябва всяка една сила поотделно да получи такава операция - трансформация. В ученика има все още безпорядък, понеже силите не са трансформирани по закона на висшата трансформация. Колко далече е отишъл ученикът, т. е. колко се е отдалечил от центъра. Много се е отдалечил той. Дори и всичко е забравил. За центъра той нищо не знае и сега трябва да му се напомнят някои неща. Трябва да му се напомни дали слънцето е огън, дали е енергия и т. н.. Отдалечил се е ученикът от слънчевото ядро и не знае какво е сега. Отдалечил се е от своето първично начало и нищо не знае. Тепърва трябва да го въведат в окултната школа, за да му разкажат за неговото настояще и за неговото бъдеще. А как небето намира време и се забавлява с него, дава му внимание. Такава е трудната задача на силите на бялото братство. Да, трудна е задачата и тя трябва да се разреши. И понеже сега тя се разрешава, затова тия сили намират време да се занимават с този далеч изостанал ученик. Не се чудете, че небето е обърнало поглед към вас, че Бог е промислил за вас, че Бог говори за вас. Нека не ви бъде чудно. Така както майката се занимава със своето пеленаче, така и Бог се занимава със своите ученици. Само че майката е користна, а Господ е безкористен. Майката загубва понякога своето пеленаче, но Господ никога не загубва своите пеленачета. Той всички ги помни и всички ги познава. За всички има време да обърне поглед. Каква способност е Господ! Можете ли да си представите? Да знае за тайната на всяко едно явление, за всеки микроорганизъм в битието! Голям историк е той, голям познавач, голям философ, голям мъдрец, голям учител и върховен строител.

И тъй, ученико, радвай се, че Господ мисли за теб, че Господ говори за теб, че Господ е предвидил да те надари богато с вътрешната ведрина.

16 май 1957 г.