474. Сферите на хармонията

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 474-то

СФЕРИТЕ НА ХАРМОНИЯТА

Къде е специфичното място на ученика? Нали все пак той трябва да заема място, което ще му даде възможност да прояви своята активност. От мястото ще зависи до каква степен ефективността по отношение неговото, развитие. Казваме място, но ученикът е в сферите на хармонията. Има специфични сфери на хармония. Това е най-любимото място, най-тихото, най-спокойното, най-поетичното. Колкото повече ученикът се издига в културно отношение, толкова повече той прониква в тия сфери на хармонията. Защо? Защото неговият бит, неговото сътворение, неговия мир, всичко това придобива осанката на хармонията. Да бъдеш хармоничен, значи да владееш по-големи пространство, по-големи сфери, да владееш цялото пространство, да владееш всички сфери, т. е. да участвуващ в безкрайното пространство и да се подвизаваш в безкрайните сфери. Този подвиг подразбира едни от важните условия, а именно, условията на абсолютната хармония. Няма в битието дисхармония, няма и в сътворението дисхармония. Няма дисхармония и в действието и на Божествения Дух. Следователно, единственото красиво, чисто място за ученика е в сферите на хармонията. Може ли той да се издигне до това място, може ли да владее законите, постройката на тия сфери, той вече е получил обаянието на висшето устройство, което му дава право да бъде истински ученик. Да, дава му се право. Докато не влезе в тия сфери на хармонията, ученикът е натоварен само със задължения, с много задължения. Той е длъжен към всички същества, които представляват световете. Той е задължен към неуморните слънчеви лъчи, които проникват в необятността. Той е задължен към всички ония фактори, към всички ония творчески сили, които устройват целия всемир. Той е задължен и към своите близки, към своите ближни, към своите съученици, задължен е към школата и най-после страхопочитно е задължен към великият Учител.

Но ще се каже: след като ученика има толкова много задължения, дали някога няма да получи права? Кога ще има права? Ще има права тогава, когато се вгради в устройството на хармонията. Единствено хармонията може да даде право на ученика. Извън хармонията ли е, той е само в света на задълженията.

Когато застъпваме въпроса за сферите на хармонията, ние имаме единствената задача да помогнем на ученика да се издигне в тия сфери, да напусне съдбоносните полета, да напусне кървавите полета, полетата на тежкия труд, на тежката мъка и да се издигне в сферите на идеалната, красива Божествена хармония. Защо се държи за хармонията? Държи се, защото трябва да има коренна разлика между учениците на света и учениците на вътрешния свят. Ученикът на вътрешния свят трябва да бъде трепет на хармония, да владее всички Божествени тонове на развитието, на мелодията, на песента, да владее изкуството на възвишените композиции. Той трябва да бъде съвършена композиция, която да даде изблик на възвишена хармония. Колкото повече ученикът хармонизира своите сили, колкото повече се издига в атмосферата на хармонията, толкова повече неговите способности придобиван висши трептения. Такъв един ученик, където и да се яви, в който и да е континент, между който и да е народ, той представлява една ръководна, идейна, Божествена сила. Това е идеалът на ученика, да постигне тази именно хармонична сила. Силите в природата, силите в битието, силите в планетите се ръководят от този Божествен закон, закона на хармонията. Следователно, не е изключено и ученикът от този обсег на Духа. Той трябва да се включи. А щом се включи, първата задача е да има вече една права Божествена мисъл, да има едно отривисто Божествено слово, да потече сладък сок от неговите устни. Когато говори, всичко да бъде така звучно и хармонично, че всяка едва душа да бъде пленена.

Ето къде е магията. А сега ученикът често пъти смята, че нещо не му върви, като че ли няма път, като че ли е объркал пътя и прави усилия да се коригира. И какво прави? Дава известни наказания на своето тяло, като мисли, че само тяло е виновно. Не е само тялото виновно. Виновен и духът в ученика. Следователно той трябва да се издигне, в сферата на хармонията. Длъжен е духът на ученика да се издигне във висшите сфери на хармонията. Един. хармоничен дух е една Божествена сила. Не може да очаквате Божественото присъствие, ако нямате един възвишен хармоничен Дух. Това е разликата между Божествения Дух и човешкия дух. Човешкият дух се е отклонил от сферата на хармонията и сега му предстои, като един любящ, предан, смирен ученик, да влезе в тази възвишена Божествена школа, която ще го запознае с най-дълбоките, с най-обширните тайни в миросъзданието. Задачата на ученика е специфична, защото самият свят в който той влиза, е специфичен. Той е устроен при особени условия.

Но ще кажете: нали тия условия трябва да се дадат? Сега именно Духът създава тия условия. Той ще ги даде. Достатъчно е ученикът да възлюби тази красота, да възлюби това красиво съчетание на хармонията и да сложи една по-хармонична система в своето съществувание. Какво представлява съществуванието на ученика? Погледнато с просто око, то представлява една форма, един образ, което е неговото тяло, движи се по нечия водя, подтикнат от някоя сила, не се вижда вътрешния свят. Обикновеното око не е свикнало да вижда вътрешните прояви, които импулсират външното, физическото тяло. Тепърва ученикът се запознава с ония съществени същини - Духа в себе си. Този дух е, който представлява личността, формата и образа, а тепърва ще има да представлява и подобието. Следователно, колко лесно е за ученика да открие първо себе си. Направи ли това откритие, неговият мир е вече най-богатото хармонично съчетание. Ето защо, ученикът трябва повече да се вглъбява в своя вътрешен духовен свят, за да може да импулсира своя дух, който да се осъзнае като една висша хармонична сила. Докато не се осъзнае като висша хармонични сила, човешкият дух ще блуждае, ще търси, ще се чувства ограничен, опозорен, т. е. подложен на страшни мъки, страдания и труд.

Ето каква е задачата на Вътрешната школа. Тя има за задача да въздейства върху духа на човека да го създаде като една хармонична сила, която да проведе в своя мир висшите хармонични явления. Колкото повече висши явления проведе човешкият дух в своя колектив, в своето съществувание, толкова повече се подчертава като една необходима сила в творческия общ колектив. Не може една дадена сила да бъде произволна. Не може едно човешко съществувание да бъде произволно. Той има известна мисия, да изнесе истините, че да бъдат те подчертани. Благодарение на това че не са бивали, досега подчертани истините в света. В света съществува един хаос - хаос по отношение на човешкото съзнание, но не и по отношение на Божественото съзнание. Понеже човешкото съзнание е ограничено, т. е. е объркано, налага се духът на човека да се издигне във висшите хармонични сфери, за да може да коригира някои състояния, защото най-същественото в ученика, това е неговото състояние. Колкото неговото състояние е по-хармонично, толкова повече са подчертани висшите сили, както оперативни сили в неговия свят. Операция трябва, трябва връзки с тия оперативни сили, за да може. ученикът да се издигне от нисшите полета и да заживее във висшите. полета, във висшата атмосфера, във висшите сфери. Къде са тия висши сфери? Дали са под него, дали са около него и ли са над него? Това е въпроса който той трябва да разреши. Заемайки ограничено място, той не може да се ориентира. Но влязъл веднаж във висшите сфери на хармонията, той има вече представа за голямото, за необятното, за висшето.

Защо задаваме този въпрос? Защо бе ви оставим да живеете така, както вие мислите? Къде много, къде малко, се задоволява ученикът. Има методи, има начини по които той сам си създава радост, щастие, удоволствие и т. н., но това е ограничение. Идва ден, когато настава особен момент и ученикът се запитва: това ли е всичко. Има някой отвътре, който му казва: не е всичко това. Това което си бил е нищо, а от нищото нещо не може  да се създаде. Ученикът трябва да създава, той трябва да твори, но от къде ще вземе материал да твори? Кой ще му го даде? щом няма право, а има само задължение? Кой ще го авансира с материали? Кой ще го авансира със сили? Щом има връзка с хармоничния свят, с хармоничните сфери, с хармоничните полета, той ще има вече висши възможности да се прояви като един творчески. фактор. Тогава няма да има недоимък, няма да има незнание, а ще има цел, състояние, богатство. Ще владее всички детайли в битието. Ще владее всички закони на вътрешните светове, т. е. ще заживее във вътрешните светове като една Божествена мистична сила. Ето защо колкото повече ученикът придобива сила, толкова повече той надживява нисшите полета. Тогава няма да има в него неоткрити области. Все пак има още неоткрити области в ученика. Той още не се напълно познава. Той не познава още ония микроскопични сили, които работят в него. Той казва: кръв, клетки, мускули, тъкани, крайници, атоми, но не знае за оная вътрешна сила, Която диктува на ония всички проявени фактори. Той знае, че е оператор, че дава условия за движението на кръвта, за обнова на клетките. Чувства че е фактор, но все пак казва, че има нещо скрито, че има тайни. Тези тайни ще му бъдат открити, когато заживее в хармоничните сфери. Ето ние сега създаваме една хармонична сфера. Тя е запазена сфера. Много същества не могат да присъствуват. Да, дадена сфера, привилегия. Може би много духове искат да надникнат, искат да се приспособят към тази сфера, но това е именно привилегията. Култура се иска. Пластичност, изящност се иска. Чистота, красота се иска. А да бъдеш културен, просветен, чист, красив, това подразбира една висша хармонична композиция. Колко такива композиции има по лицето на земята? Може да са единици личности, но колективни композиции са много малко. Важна е колективната висша композиция. Тя е ръководство, тя е място, атмосфера, където се проявяват висшите същества. Едно висше същество може да се прояви чрез една личност, но щом това висше същество се прояви в един колектив, то има вече сила. Ето какво са представлявали някогашните езотерични школи, които са дали посвещение на известни души. Земята трябва да има връзка с другите планети – астрологическа, астрономическа. алхимическа и т. н.. За да има тази връзка, трябва да има колективно ядро. Под думата колективно ядро се разбира вече една добре обособена, добре устроена школа. Във висшите светове познават две богати на звания. Това е названието школа и названието ученик. Защо трябва да има, школа и защо трябва да има ученик? Защо ученикът трябва да бъде школуван? Вижда те, че трябва да има една висша система на проявление. В основата на Божественото проявление стои една мирова система.

Виждате какво отношение могат да имат висшите същества към дадена школа на земята. Къде е била грешката? В миналото посвещение? В миналото присъствие на висшите сили, съществата на земята не са добре разбрали възвишените идеи за хармоничните сфери. Идвали са възвишени учители, но в последствие са се създавали груби религиозни общества. Всичко се е материализирало и се е създала една грубост, която е станала причина тия общества да извършват големи безчинства. Създали са кръстоносни походи, унищожавали са други същества които не са мислили като тях. Това е едно страшно отклонение. Ето защо, учениците на Вътрешната школа трябва да имат предвид миналото и да не се подават на каквито и да е други системи извън висшата хармонична система. Всеки ученик трябва да анализира всяко едно действие в себе си. Дали то е възприело висшите трептения на хармоничните сфери? А за да направи това, в него трябва да има една положителна мярка. Тази мярка е неговата будна душа. Тази мярка е неговото разширено съзнание. Ето по какъв начин ученикът няма да попада в отклонение. Той ще развие истинската мисия на своя учител. Той ще знае за това, че Учителят е дошъл да го научи. Не е дошъл Учителят да го опасява или да му създава някакви си обредности, да му създава топло място, някакво щастие или обаяние. Не, Учителят идва да просвети ученика на ония висши закони, които регулират битието, регулират цялата слънчева система и другите системи. Щом се призовава ученикът към една такава ориентировка, той трябва да заема достойното място. А достойното място за него е възвишената школа. Достойната среща за него е срещата му с Учителя. Достойното бъдеще за него е срещата му с най-възвишеното достойно ръководство. В основите на бялото братство стои идеята за възвишената хармония. Забележете: там където има дисхармония, има и разбиране, има тъпота, има глупост. Там където царува хармония, има щастие, красота, има подем, има радост. Не може един ученик да живее в противоречия и да се радва. Това е изключено. Радостта е признак, че ученикът не е в противоречие. Радвайте се. Не критикувайте останалите събития около вас. Всичко един ден ще се превърне на радост. Но ще кажете: радостта не е ли една временно състояние? Ние изразяваме радостта като едно хармонично съчетание. А вие знаете, че там където има хармония, се създава един импулс на радост. Така както когато слушате един голям майстор който изпълнява една композиция, вие изпитвате една дълбока вътрешна радост. Ако постоянно слушате такива композиции на музика, на словото, на светлината, на духа, как мислите, не бихте ли се радвали? Целият ви живот ще бъде радост. Ще се радвате, че наистина сте се добрали до ония висши хармонични сфери, които за вас са вече един вътрешен хармоничен свят.

Ние тук боравим с вътрешните сили, с вътрешната система, с вътрешната хармония. Колкото и да искате да ни разберете с вашите възможности не можете да направите това. Затова ние апелираме към вас, колкото се може повече да излъчите от себе си този вътрешен свят, който да овладее външния свят. Ето това е новият човек, новият свят. Външният човек всеки го познава, всеки го е опитал. Сега става въпрос да се изяви вътрешният свят, вътрешният човек. Това са големи богатства. Богатства на светлина, богатства на етер, богатства на възвишена красота в природата или в битието, богатства на звездите, богатства на вселената. Застанал на този пиедестал ученикът има вече друг критерий, друго сърце бие в него, друга мисъл импулсира в него. Всичко се променя в него. Дава се истинския човек, истинския образ е истинско подобие. Изчезва човекът на суетата, изчезва човекът на дисхармонията. Школата иска да създаде. нов човек, по образ и подобие, такъв, какъвто е във висшето съзнание на Бога. Това е главната задача на Вътрешната школа - да създаде един такъв човек, който Земята не помни, който никое същество не е срещнало.

Но ща кажете: дали школата може да създаде такъв човек? Да. Ако от вас не стане, други ще създаде школата. Школата има за задача да създаде най-висшето знание, най-висшата Божествена култура и най-висшето Божествено представителство. Това са притоци на възвишените слънчеви светове. Тепърва трябва да се създаде слънчевия човек. От слънчевия човек трябва да се мине към човекът на абсолютната светлина, а от човека на абсолютната светлина, към човека на абсолютния дух.

Ето най-прекрасният образ, най-прекрасните очи, най-възвишеното трептящо сърце, най-обаятелните устни, устни през които протича сладкото слово. Очи, през които радиира Божествената мисъл. Очите са, които могат да представят радиацията на Божествената мисъл. Те са които виждат, те са които познават, те са които овладяват необятната атмосфера, необятното пространство. Единственото място което Бог заема в човека, това са очите. Помнете такива очи трябва да имате очи които представят Бога, очи които дават прозрачното състояние на Божественото във вселената. Ето какъв човек създава школата. Той досега не е познат. За него само се пише, за него само се говори, за него само се пишат симфонии, създава се изкуство, но школата има за задача да представи този човек по форма, по образ и по подобие, да присъства на земята.

Може би материалистичната теория ще каже, че това е само фантазия, мечта. Фантазия и мечта е за материалистичния свят. Там всичко е фантазия, но в Божествения свят е реалност. Не може светлината да бъде фантазия. Тя е реалност. Не може и въздухът да бъде фантазия. Той е реалност. Не може и Духът да бъде фантазия, той е най-възвишената реалност. Той е импулса, ритъма в живота. Как ще се отреже като реалност? Ученикът не се подава вече, защото той знае, защото той има вече прозрачното око на Бога. Чрез очите си той проявява Божествената способност във всичките полета на вселената. Така подготвен, така издигнат, така трептящ, той овладява тайните скрити възможности, защото все пак за обикновения човек има тайни. Ние казахме, че за ученика няма тайни, но зависи на каква степен на развитие е този ученик. Колкото повече има Божествена степен на развитие, толкова повече явленията за него са зрение. Той всичко вижда.

И тъй, за да може да осъществите някои принципи, някои съществени форми в школата, трябва да се издигнете в сферите на хармонията. Тогава няма да има нехармонични явления за вас. Ученикът на Вътрешната школа гледа на нещата през призмата на великата хармония. За него няма дисхармония. Братската общност за него е извън противоречията. Тази братска общност познава законите на вътрешния свят. Познава ли законите на вътрешния свят, не се ли отклонява от тях, не може да има противоречия. Има една висша справедливост, която регулира нещата. Какво значи братска общност? Това са колектив на висши вибриращи сили, издигнали се в сферата на хармонията. Там където няма хармония, няма още братска общност. Братската общност подразбира едно ръководство, единна мисъл, единен поглед, едно сърце, едни устни, един език, едно слово. Има ли най-малката дисхармония, има недоразвитие, има невежество. Невежеството досега е била един голям бич, както за човешките същества, така и в братската общност. Благодарение на невежеството, са се създали много басни, които са имали съдбоносен характер и са всявали страх - страх от Сатанаил, от дявола, от Луцифер, от тъмнината и т. н. За ученика не съществува нито Луцифер, нито сатана, нито тъмнина.

Но ще се каже: как да не съществува? Ами тава зло, което бушува в света? Това е абсолютно невежество. Всички престъпления стават от невежество, от недоглеждане на нещата. Всички престъпления се извършват от болезнените състояния. Ако би имало абсолютно здрави хора с положителни сили, никога не би имало такова глупаво невежество.,

Но да се върнем на въпроса: какво трябва да залегне в основите на постройката в ученика? Той трябва да се издигне в сферите на хармонията, да се хармонизира, да познава хармонията. А познава ли това изкуство, той ще отвори пътя на ония възвишени сили, които познават всичките изкуства. За съжаление ученикът още не познава всичките изкуства, които официалната наука е привела, а колко повече да познава възвишените изкуства, които окултната, Божествената наука има да провежда. За съжаление има още тайни. Понеже има тайни, усилието на ученика е да се издигне в хармоничните сфери, своето усъвършенстване, да се отдели от противоречията, които съществуват във външния свят. Не че външният свят не е красив и забавен, не че не е на своето място. Той е особено важен. Щом може да задоволява толкова същества, милиарди същества на земята, това показва, че той представлява една особена система. Но има край. Да, има, има край. А всеки един край е печален. В Божествения вътрешен свят няма край. Там никой не познава началото, никой не може да се добере до вътрешните моменти на началото. Само един Бог знае за него. Когато Бог стане приятел на ученика, негова воля е да му открие за началото. Никой друг който и да бил посветен, няма правото на Бога и не може да открие първичното начало. Ето защо ученикът трябва да се стреми по някакъв начин да привлече Божествената любов към себе си. Колкото повече тази любов проникне в него, толкова повече Бог го възлюбва и му открива най-абсолютните тайни. Какви оператори трябва да бъдете! Вие трябва да оперирате с едни особени сили които могат да дадат такава прожекция, че да се проявят чудни явления. Това е висш идеал. Колкото повече откривате вашето, място, толкова повече ставате самостоятелни. А важно е това положение, за да не бъдете като перушинки и да ви брули вятърът на където си иска. Перушинката е откъсната от цялото, за това е такава нейната съдба. А ученикът, който има централно ядро, не може да бъде като перушинката. Той заема място. А заема ли място, той има и пространство. Има ли пространство, той има и безкрайност.

И тъй, ученико, нека твоето място да бъде във висшите сфери на хармонията. Колкото повече се проявяваш като висши сфери, толкова повече ще опознаеш безкрайността на вътрешния свят. Обичай мястото, което заемаш. Твоето място е вътрешната школа. Обичай това място, защото то е свещено. На това място се е проявил твоят Бог, дал е от своето сърце, дал е от своята зеница, дал е от своята душа и от своето слово. Обичай мястото. Така говори Учителят. Така ще те обича и Бог. Обичай всяко същество. Да няма вече никакво раздвоение в твоята мисъл. Абсолютно никакво раздвоение! Да не се допуска никакво противоречиво чувство на съблазън в твоята мисъл, за да представляваш този нов човек, който трябва да заживее на земята, човекът на новата култура, на новата шеста раса. Този нов човек се заражда в тази именно малка страна, където ти, ученико, заемаш място. Това е новото възпитание, това е новото преобразование. Всички вие сте образовани, но трябва да се преобразувате. Всички сте образовани във външния свят, а сега трябва да се преобразувате във вътрешния свят. В оная възвишена школа, която ще ви представи новият свят, с новата наука, с новите способности и качества, с новото изкуство и новото познание. Ето каква оцветена мисъл, какво благородно чувство, каква възвишена субстанция, какви благородно чисто сърце, какви чисти очи си ти. Осмисли съществуванието си, осмисли всяко явление, чрез което влизаш във връзка с голямата необятна работа на възвишения свят. Обичай работата на възвишения свят, за да можеш и ти да се издигнеш и придобиеш тия способности, които ще бъдат залога за твоето ново посвещение. Издигнеш ли се до тия сфери, каквото и противоречие да дойде във вас и в братската общност, като се вгледате един в друг, всичко ще се коригира, всичко ще се оправи. Трябва да има обекти, трябва да има начала, които да послужат за образци. Кой ще даде тия образци? Вие виждате как окултната школа се обръща във външна школа. Всеки търси своето права. А ние казваме: ученикът има само задължения и само Бог е, който може да му даде право. Ученикът е задължен да свърши школата. Когато й завърши, тогава ще му дадат право, ще му дадат титла, атестат, документ. Като му дадат този документ, как мислите, дали той ще се похвали, че притежава такъв документ? Щом се похвали, ще му го отнемат, защото той е чуждо право. Той не трябва да изпуска от мисълта си, от съзнанието си, че има задължение, че вечно е задължен да се стреми към Бога, за да може и Бог да го обикне. Не че Бог не го обича, Бог обича всички същества, на всички същества е. предоставил известна работа. Всички същества извършват известна работа, може би не полезна за човека, не полезна и за природата и за своите, но всяко едно същество има работа. Работата, на ученика обаче е съвършена, хармонична.

И тъй, бъдете основа, бъдете едно такова ядро, в което да има единение и сила. Има ли разединение, тогава ще дойдат силите, както обикновено ги наричат дявол, т. е. има ли разединение, има невежество. А ученикът отдавна се е освободил от невежеството, защото той е осъзнал, че е ученик и че има още да учи. Най-дългият път, това е пътят на ученика. Най-красивият път, това е пътят па ученика. Няма по-голямо щастие от пътя на ученика. Единственото щастие, за което може да се говори, е пътя на ученика.

Обичайте това благородно, възвишено призвание ученик. Винаги се поставяйте в положението на ученик. Един е Учителят. Това е Божият Дух. А вие винаги се поставяйте в положението на ученик и бъдете уверени, че няма да грешите. Ако мислите обратно, че трябва да оборвате, да доказвате, вие ще се объркате. Този който прави опит да доказва, той заема положение на Учител. А заеме ли положение на Учител, непременно ще сбърка. Положението на ученика е най-красивото място, най -красивата сфера, най-красивия свят. Ученикът ще има страдания до тогава, до когато влезе във висшите сфери на хармонията. Щом влезе във висшите сфери на хармонията, състоянията му ще се изменят. За страдания ще се говори до тогава, до когато ученикът получи опитности и когато се добере до висшите сфери. Ученикът ще се радва, когато го въведат в сферата на хармонията. Той ще има едно особено чувство на радост, което ще импулсира неговия вътрешен свят. Страданията са благословение до тогава, до като се достигне до сферата на хармонията. За да се хармонизира един оркестър, ще има страдания. Но когато оркестрантите се усъвършенстват, страданията ще вземат друга гама. Душата е огледало за Духа, а съзнанието е огледало за душата. Духът се оглежда в това огледало - съзнанието. Колкото душата в по-чиста, по-кристална като огледало, толкова съзнанието е по-висше, толкова повече ученикът се издига до сферата на хармонията.

18 Юни 1957 г.