477. Божественият прилив

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 477-мо,

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИЛИВ

При съвършената подготовка на ученика вземат участие много фактори - силата, светлината, присъствието и Божественият прилив. Вземат участие и още много, други сили, които са като причини, за да могат да се произведат по-ефикасни ритми в него, които го приспособяват към дадени условия при Божествения прилив. Трябва да дойде този Божествен прилив. Ако няма прилив, не може да има импулс, не може да има съзнание, представа и знание. Божественият прилив е истинското Божествено присъствуващо знание. Всяко едно същество чака. То чака някоя сила да го подкрепи в даден момент. То се надява без да знае от къде ще дойде тази сила и коя е тя. Всяко едно същество разчита на нещо в живота. То разчита на някакво право. То разчита така, че е готово да се бори даже за своето самосъхранение. Всички същества в природата се надяват на този импулс, на това присъствие. Специално за ученика това присъствие е вече Божествен прилив.

Ще се спрем за Божествения прилив, затова защото ние провеждаме една от сериозните задачи, които трябва да занимаят специално ученика, задача която да разшири неговата памет, неговото съзнание и която да организира неговите способности. Всяко едно същество, независимо от кое поделение е то, се надява, че всеки даден миг; всяка дадена секунда или минута, ще получи някакво благо. Независимо това блага от каква степен е или какви емоции ще задоволи в него, но то дълбоко знае в себе си, че това благословение ще дойде. Благодарение на това се дължи великото хармонично съществувание в природата. Благодарение на този закон, всяко едно същество има право на живот. Това което съществата очакват, ние искаме да го открием специално на ученика. То е Божествения прилив. Божественият прилив идва както приливът на светлината. Ако ученикът би бил запознат с приливите на светлината, той по-лесно би разбрал истината за Божествения прилив. Но той още не знае приливите на светлината. Той само ги чувства, опитва. Те идват при него само като една необходимост. Така ли е и с Божествения прилив. Дали и той е една необходимост? Не само необходимост, той е едно безсмъртно присъствие за неговия Дух. Тогава се заражда в него идеята, че той е вечно жив, вечно безсмъртен. В него се заражда идеята за ония прекрасни светове, където животът е непреривност на Божествения прилив. Само така укрепен, така посветен, той продължава да се надява, да мисли за това право и тия импулси му помагат да продължи той своето посвещение във вечността. За него вече няма край, няма старост, която може да го сломи, която може да замъгли неговото съзнание и да го доведе до страшна немощ. Немощта чрез Божествения прилив се преобръщаме деятелност. Знайте, колкото повече ученикът е деятелен, колкото повече е подвижен, колкото повече е пълен с жизнена енергия, толкова повече той става пластика на Духа. Ето защо, ученикът трябва да се запознае с Божествения прилив, за да не остарява, за да не става костелив, инертен. Тази жизненост трябва да се привлича във всеки даден миг. Този Божествен прилив е най-важната жизненост в ученика. Тази жизненост се предава в неговата кръв, в неговите клетки, в неговите способности. Въпроса тогава за края изцяло отпада.

Божествен прилив! Колкото повече приливът се струи върху ученика, толкова повече той става една необятна глъбина, където силите на Духа с в концентрация. А при такава една концентрация на духовните сили се създава една величествена епохална дейност. Колкото повече струите на този Божествен прилив се уединяват, се подслоняват под стряхата на ученика, толкова повече той се разкрасява. Това е една богата прекрасна градина на щастие, на красота и блаженство.

И тъй, имайте винаги предвид Божествения прилив, за да не останете сами, сираци, бездомници, без отечество, без континент, без планета дори, без слънчево ядро. Божественият прилив е като трептящ лъч, който обхожда всички състояния в пространството. Щом един слънчев лъч може да притежава тия състояния в пространството, колко повече посветения ученик, който има вече Божествения прилив. Най-висшата дарба, най-голямата награда, това е Божествения прилив. Най-върховното състояние, най-чистите сфери за ученика са тогава, когато той има пълното присъствие на Божествения прилив. Всички моменти, които се изживяват тогава са прекрасни явления. Всяка една работа, която се извършва е прекрасна дейност. Чрез вътрешния прилив се извършва един нов импулс, за който няма нито мярка, нито граници.

Ето къде ученикът трябва да вибрира. Ето кое е мястото. състоянието, което трябва да бъде вибрации на Духа. Само в полето на Божествения прилив ученикът може да се чувства в тази висота и в тази степен. Божественият прилив внася жизненост, внася живот, младост, способност, деятелност. Най-после, той внася и готовност. Готовността е откритие, Колкото ученика е по-готов, толкова повече той попада в специалностите на висшите открития. Трябва да има специалност. Всеки ученик трябва да има специалност, да залегне в него една възвишена специалност. Но ще се каже: каква трябва да бъде тя? Божественият прилив ще му открие. Специалностите не се дават по поръчка, по образ или по форма. Специалностите се дават от Божествения прилив. Божественият прилив притежава всички. багри и всички тонове на живота. Следователно, когато един Божествен прилив се прелее в един ученик, ще зависи какви пречупвания ще станат, в него, с какви сили ще се срещне той и на каква висота са те, на каква степен са. Колкото повече силите в ученика са добре акордирани, толкова повече този прилив ще произведе в него хармонични съчетания. Ако ученикът има способности на изкуството, ако той може да композира, този Божествен прилив ще произведе такива еманации, такива трептения, че от душата на ученика ще се излъчи велика ария. Божественият прилив е пълно въплъщение на Духа в ученика. Не може без въплъщение. Съществува реален закон на въплъщение то, Следователно, колкото повече Божественият прилив се въплъщава в ученика, толкова повече той придобива способността, да олицетвори всички Божествени изкуства и ги приведе, в чудно красиви Божествени явления. А за това трябва опит. Трябва да бъдат нещата опитани. Всеки един ученик трябва да опита този прилив върху себе си, за да може той да се изгради, да се подготви като един безсмъртен фактор. Трябва да се напуснат полетата на смъртта и да се влезе в хармоничните сфери на безсмъртието. Трябва да има един импулс, който да изтласка ученика от тия състояния. Този импулс, този ритъм е Божественият прилив.

Ние ви говорихме за Божествената деятелност, за Божествения поглед, а сега ви говорим за Божествения прилив; За да дойде Божественият прилив, трябва да имаш поглед, да имаш деятелност и способност на пълно присъствие. Но ще кажете: ако го няма това трябва, добре ще бъде. Трябва, това е нужда. Ние искаме да освободим ученика вече от нуждите, да го въведем в сферите на възможностите. Най-реалният свят за ученика, това е светът на възможностите. Там, в този свят, Божественият прилив е главното ръководство. Всяка една възможност получила обаянието на този Божествен прилив, се развива, расте, живее, създава.

И тъй, какво са Божествените възможности? Това са едни безсмъртни начала, които бе излъчват от глъбините на Божествения дух. Тия начала са, които държат в равновесие, в хармония цялото сътворение. Без тях не може да се помни никаква история за сътворението. Когато застъпваме въпроса за Божествените възможности, ние се спираме на тия Божествени начала, които се излъчват от глъбините на Божествения Дух. Колкото повече ученикът се запознава със сложните композиции на тия Божествени начала, толкова повече той израства, толкова повече той се запознава с един велик, реален вътрешен свят, който се ръководи от върховните начала, които се импулсират от Божествения прилив.

Но ще се каже: като Божествени начала, имат ли те нужда от Божествен прилив? Да. Всяка една действаща сила, трябва да има прилив. Когато тя е във връзка с приливите, тя наистина действа. Така и по отношение на ученика, трябва да има един прилив, който да произвежда в него действие, работа. Божественият прилив обезсмъртява духовните сили в ученика. Какво е това обезсмъртяване? То е едно най-възвишено състояние. Кога? Когато ученикът познае своя вътрешен свят, когато влезе в своя вътрешен свят. Той никога не може да напусне своя вътрешен свят, защото таи всичко е безсмъртна. Там не става въпрос за старост, за състояние на смърт и т. н. Какво велико състояние, е вътрешният свят. Какви сложни закони регулират енергиите, светлината, способността в този вътрешен свят. Колкото повече ученикът открива законите, силите на вътрешния свят, толкова повече той се преобразява и от смъртник, става безсмъртник. От немощен, става силен, от стар става млад, от грозен става красив. От невежа, става просветен. Колкото повече се опознава с възможностите на Вътрешния свят, толкова по-добре той усвоява принципите, правилата, законите, знанието на вътрешната школа. Вътрешната специалност е свързана с вътрешния свят. Учениците на Вътрешната школа по образни състояние са представители на вътрешния свят.

Но може би ученикът ще каже: как да си. обясним, как да си представим този вътрешен свят? Това което сега ви говорим, то е вътрешният свят. Това което винаги ви говорим то е Вътрешния свят. Това което Вечно говори, то е вътрешният свят. Това което бега живее, то е вътрешния свят. Това което утре ще живеете, то е вътрешния свят. Това което във вековете ще живеете и пребъдете, това е вътрешния свят. Това което е светлина, това е вътрешния свят. Това което е вода и огън, това е вътрешния свят. Това което е въздух, магнетизъм, електричество, е все вътрешен свят. Целият простор е вътрешен свят. Цялата безкрайност е вътрешен свят. Всяко начало в ученика е вътрешен свят. Колко богат е ученикът. Най-богатото същество в миросъзданието е той. Защо е богат? Защото притежава ония възможности, които могат да го издигнат от вътрешния свят, във върховния. А знаете ли какви са там принципите, законите, възможностите, средствата и т. н.? Всичко това ученикът ще опита посредством Божествения прилив. Единствените най-богати условия, които той има, това е Божествения прилив. Кога ученикът ще знае? Ще знае, когато е под действието на Божествения прилив, кога то е под просветата на Божествения прилив, когато е при посвещението на Божествения прилив. Ученикът трябва да знае за този Божествен прилив, защото главната негова задача да обезсмърти неговата същина. Единствено този прилив може да обезсмърти и ученика, защото по начало той е безсмъртен. Божествения прилив е безсмъртна субстанция, Божествен дъх, Божествено движение. Бог се е подвижил чрез своя прилив. Той така се е прелял, че е изпълнил безкрайност та. Навсякъде ще го срещнете. С каквато и бързина да се движите в безкрайността, все него ще срещнете. Навсякъде е подчертан неговия прилив.

Богата възможност! Една от най-богатите възможност! Един от най-богатите фактори, една от най-богатите способности, това е да притежаваш Божествения прилив. Но за да притежаваш този прилив, трябва да бъдеш Божествен поглед. Приливът присъства като състояние. Той е присъствие като подобие. За да го видиш, трябва да имаш Божествен поглед.

Ученико, трябва да виждаш нещата. Не трябва да си затваряш очите пред действителността. Бъди по-смел, за да можеш да опиташ повече възможности. Колкото повече възможности опиташ, толкова повече ще ставаш безстрашен, смел, готов. Готовността е едно от богатите качества на ученика. На него разчитат даже и великите духове. Готовността, това е красивата пластика на Духа. Бъди готов. Колкото повече силите в теб са в хармония, толкова повече готовността се стабилизира, се организира и става способна да опита най-съвършените възможности на Божествения Дух. Трябва да се опитат нещата за да се придобие сила. Единственото същество, което може да опита Божествените възможности, това е ученикът на Божествения прилив. Приливът присъства като едно чувствително осезание, като едно вдъхновение. Вдъхновявай се, за да бъдеш проява на Божествения Дух. Това е една стабилна, една върховна подготовка. Сега ученикът е в процес на подготовка. Докато мине в процеса на посвещението, тоя трябва да се подготви.

Застъпвайки въпроса за Божествения прилив, ние имаме за задача, да запаметим някои върховни начала в ученика. Където и да ходи той, каквото и да работи, в неговата памет трябва да е залегнала свещената мисъл за Божествения прилив. За да има едно ново въплъщение в него, въплъщението на Божествения прилив, да има едно съжителство в него, едно ново преобразование, едно ново откритие. и те да бъдат Божествен прилив. Нека тези струи се прелеят във вашата душа, за да се възкреси и обезсмърти вашият дух.

4 юли 1957 г.