482. Вътрешните скъпоценности

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 482-ро

ВЪТРЕШНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ

Има неща много далечни - да се придобият някои скъпоценности. Трябва да се извървят големи пространства, трябва да се иждивят много енергии, трябва да се приведат в изпълнение много възможности, трябва да се жертва много време и най-после да се стигне до далечните предели. Ученикът трябва да бъде запознат не само с атмосферните влияния, но и с ония скрити-сили, които още не са в достояние на науката, на изкуствата.

Когато казваме вътрешни скъпоценности, ние разбираме с цената на своя живот, с цената на своята душа, с цената на своя ум и на своя дух, да овладееш както времето, пространството и вечността. Както оня бисеротърсач, който се спуща дълбоко в океаните или този, който се спуща в подземните пластове с риск на своя живот, така и ученикът, за да стигне до полетата на безкрайното, на вечното, той трябва да даде една от великите жертви. Предстои му велико посвещение. Макар и да е дълъг пътя и необятни да са пространствата, все пак има нещо могъщо в ученика. Това е неговият дух, който е способен да не се спира пред трудностите, пред неизвестността, за. да овладява все по-големи пространства, да навлиза все по-дълбоко в недрата и да лети все по-широко из простора. Такъв е Духът, такава е истината на Духа. Благодарение, че е такава истината, затова е необятен светът, необятни са полетата, необятна е вселената, необятни са първичните начала. Най-ценното в подвига на ученика е, че той е тръгнал по свещената пътека, за да стигне до онази вътрешна божествена рудница и вземе от там вътрешните скъпоценности. Вътрешните скъпоценности са най-възвишения идеал, най-съвършеното познание и най-висшето построение. Който може да се добере до съкровищницата на Вътрешните скъпоценности, той е безсмъртен, той е независим, свободен. Това са най-благоприятните условия за ученика. Ако някой смята, че има по-благоприятни условия, ще знае; че е изключено, че е суета. Едни от най-висшите богатства, едни от най-реалните богатства, това са вътрешните скъпоценности. Кога ще ги опознаем като вътрешни? Те имат свой блясък, има своя форма, свой образ, свое състояние. Вътрешните скъпоценности са идеала на великите богове, на великите посветени. Най-върховният стремеж, това е да се придобият вътрешните скъпоценности. Придобият ли се вътрешните скъпоценности, цялото състояние, целият бит на ученика е вече скъпоценност. Скъпоценност значи да бъдеш обект. на Божия Дух т. е, отражение на Духа Божий, светилник на Духа Божий, защото Духът трябва да се запали. Ако няма светилник, той ще отмине. Има ли светилник, той ще го запали. При светилника на Духа се откриват вътрешните скъпоценности. При светилника на Духа се откриват вътрешните състояния. Какво е това състояние? Богата съкровищница на вътрешни скъпоценности.

Както вижда те, ученикът се извежда от света на безпорядъка и се въвежда в света на вътрешните скъпоценности. За него всичко е скъпоценно. На където и да погледне, той вижда блясъка на скъпоценностите. Каквото и да пипне, той усеща топлинката, силата на тия скъпоценности. Каквото и да работи, каквото и да предприеме, той си служи с възможностите на вътрешните скъпоценности. Ако се е говорило в миналото, че ученикът трябва да наследи олтара на божественото присъствие; разбира се, че той трябва да бъде блясък, кристална чистота, която да бъде отражение на върховната възможност. Той трябва да бъде отражение на върховната възможност. Каква е тази върховна възможност? Това е богатата среда на вътрешните скъпоценности. Кой е подредил тази чудна система? Кой е тази разум? Кой е този промисъл, който е имал тази идея така да подреди, така да изнесе, така да украси вътрешните скъпоценности. Умът Господен е направил това. Всичко се съхранява в ума Господен. Всички възможности са негово поле на действие. Какво е тогава умът Господен? Каква възможност е той, каква субстанция, каква мирова енергия? Наистина, много необятен въпрос. Мъчно можеш да се добереш до него. Мъчно можеш да разбереш неговото състояние. Но независимо от тази му възможност почти, ученикът се въвежда в съкровищница на вътрешните скъпоценности. И когато се занимае специално с тях, тогава ще открие каква всемирна възможност е имало в ума Господен. Ученикът трябва да бъде по-близо до Бога. А за да бъде по-близо, той трябва да побърза, защото пространството е далечно, защото пътят е много дълъг.

Но ще се каже: как може той да бърза, когато е ограничен, облечен във физическа дреха, която го спъва? Независимо от това физическо ограничение. ученикът по начало е една въплътена субстанция, една необятна възвишена сила, която има възможността на необятния предел, защото умът Господен го е надарил с ум. Понеже е надарен с ум, в ума си включва и промисъла, и размишлението, и вдъхновението и безсмъртието.

И тъй, ако става въпрос за дадените от Бога скъпоценности, то една от тези скъпоценности е човешкият ум. Зависи от какъв цвят той е обгорен, без да зависи това от цвета на човешкият ум. От цвета ще зависи да може той да представи първичната същина, която е причина на неговото явление в миросъзданието. Колкото е в по-висша валенция, колкото в по-висше трептение е цветът на неговия ум, толкова повече той прониква в тази съкровищница и вижда богатите скъпоценности. които със своята сила и умение ще го раздаде на всички духовни сила, които представляват богатата божествена душа в ученика. Душата на ученика е отражение на вътрешния свят, на вътрешните скъпоценности. Цветът на ума на ученика е, който хвърля светлина, за да може душата да се добере до света на вътрешните скъпоценности.

Но ще кажете: нима такава роля играе умът? Да, умът е седалище на божествения Дух. Той е едно ядро на Божия Дух. Затова умът и съзнанието са две велики начала в ученика. Умът е седалище на на божествения Дух, а съзнанието е седалище на божествената душа. За да може да крепне съзнанието, за да може да проведе великите истини в битието, душа та на ученика трябва да бъде непременно облечена с най-благородните, с най-възвишените цветове на вътрешните скъпоценности.

Но ще кажете: какви са тия скъпоценности, че и душата като че ли зависи от тях? Това е вътрешното съкровище. Този, който е можал да открие вътрешното съкровище, той има и най-богатото външно състояние. В него има вече заложби, които представляват вътрешното богатство. И ако се казва в миналите свещеник писания, че някои от людете са получили безсмъртие още приживе, на физическия свят, то това е било благодарение на откритието на вътрешните скъпоценности. Богатият с вътрешни скъпоценности, никаква язва не може да го засегне, никакво оръжие не може да го унищожи и никаква сила не може да го овладее, защото той е огън, светлина и всичко се стопява, всички противоречия и съблазни се пречупват. В това е силата на ученика, да може още по-дълбоко да се вглъби във вътрешното състояние на своята душа, която да украси с вътрешните скъпоценности. Няма други средства, няма други украси, няма други по-съблазнителни прояви от вътрешните скъпоценности. Ако има наука, която да занимава специално ученика, то това е науката за вътрешните скъпоценности. Ако има изкуство, което специално да занимава ученика, то това са вътрешните скъпоценности. Добереш ли се до вътрешните скъпоценности, велик художник ще станеш. Добереш ли се до вътрешните способности, велик поет ще станеш, велик композитор, велик маг, защото, за да се изградиш трябва ти материал и то кристален материал. За да се изградиш, трябва ти субстанция и то безсмъртна субстанция. За да се изградиш, трябва ти светлина и то необятна светлина. Само вътрешните скъпоценности ще ти дадат тия състояния. Това е велико откритие. Всеки един посветен се е посвещавал от вътрешните скъпоценности. И благодарение на това, че той така е посветен, получил е възможността да бъде най-близо. Къде най-близо? До ума Господен. А щом е придобил орбитата на трептението, състоянието на ума Господен, той е най-силния. А всеки ученик трябва да се стреми към това състояние на най-силното, на най-чистото, на кристалното, на вечното.

И тъй, ученико, имай за задача да се украсиш с вътрешните скъпоценности, да носиш пръстен от вътрешните скъпоценности; да носиш перли на своята глава от вътрешни скъпоценности, да носиш брилянтна усмивка от вътрешни скъпоценности. Нека залогът на вътрешните скъпоценности бъде вечно твоят характер, твоята същина, твоето движение, твоят импулс, твоето представителство. Колкото повече се украсяваш с вътрешни. скъпоценности, толкова повече ти придобиваш подобието на ангелските същества, толкова повече придобиваш подобието на посветените същества, подобието на божествените синове. Това е истината. Няма друга истина. Другите истини са до гробищата, но това са печални истини, страшни истини. А ученикът, богат с вътрешните скъпоценности има безграничните пространства, безграничните вечности, има безкрайностите. Да можеш да бъдеш навсякъде през всички времена, през всички епохи, през всички векове, през всички вечности, това е важно за ученика.

Ученико, това е твоето завидно бъдеще; едно прекрасно, скъпоценно бъдеще - да не помниш слабост, да не помниш болест, да не помниш старост, да не помниш безсилие, но да имаш една скъпоценна памет, да запаметиш възможностите на вътрешните скъпоценности. Такава памет е завидна, такава памет е скъпа, такава памет е вълшебна. Само с такава памет ученика може да навлезе по-дълбоко, по-широко и по-високо в необятността. Има една необятност. Какво ще правиш, ученико, ако не можеш да се справиш с нея? А трябва да се справиш с необятността. Трябва да се справиш с всички вариации в необятността, с всички енергии в необятността, с всички скрити сили в необятността. Какво прозрение трябва да потече през теб, какъв огън трябва да, гори в теб, който да осветява цялата необятност. Светлина, голяма светлина трябва. Трябва светлина като тази на Божия ум.

Колкото повече навлизаме из необятността на вътрешните светове, толкова повече се откриват чудни явления, по смисъл, по съдържание, по подобието. Там умът вече се вглъбява, а сърцето пламти. Това са все възможности, това са все състояния, които ученикът може да открие, когато е придобил вътрешните скъпоценности. Вътрешните скъпоценности са светилата, свещта, която ще осветява пътя на ученика към абсолютната необятност. Необятността е пред ученика. Тя няма да му даде мир до тогава, до когато той не се почувствува, до когато той не се открие като необятност. Той трябва да се освободи от ограниченията, да се освободи от нисшите полета, от нисшите форми, от нисшите мисли. Но за да се освободи, той трябва да има фактори, трябва да има средства. Тия средства той ще вземе от вътрешните скъпоценности.

Виждате, колко много е направено за ученика, колко труд и постоянство, колко средства и движения са иждивени, за да се представи една богата съкровищница с богати скъпоценности донесени от абсолютния свят на Бога. Всички тия вътрешни скъпоценности съдържат душата на божествената душа. Съдържат красотата на божествената душа, блясъка на божествения ум, състоянието на божествения Дух.

Как трябва да ти ги опишем още? За да може да има възможности на движение, трябва да има непременно сили. Затова Духът е предвидил, затова той е складирал тия сили във вътрешните скъпоценности и първата задача, първата свещена работа на ученика е да започне да си служи с тия вътрешни скъпоценности. Една добре обгорена, добре осветена мисъл е съдържана от съответна скъпоценност. Едно топло, кристално, чисто чувство е подържано от съответна скъпоценност. Едно възвишено желание, един възвишен стремеж се подържа от съответна скъпоценност. Едно богато постижение, овладяване на дадено изкуство се подържа от съответна скъпоценност. Придобиване на безсмъртие, гениалност се подържа от съответна скъпоценност. Има заложени вътрешни скъпоценности, които са съхранени, които са опазени в съкровищницата на душата. Това е богата душа. А само богатата душа може да даде аванс в подвига на ученика.

И тъй, нека да имате вече ясна представа, нека да имате едно положително откритие за вашия вътрешен свят - света на душата. Този свят трябва да се разшири. Той трябва да стигне предели на безграничност. да стигне предели на красота, той трябва да се освети. Светът на душата, това е най-богатия свят между световете. Кога е богат? Богат е когато съдържа вътрешни скъпоценности. Виждате как Бог се е въплътил в душата, виждате как се е проявил чрез душата, как Бог живее в душата. Бъдете тази божествена душа, за да почувствувате пулса, за да почувствувате трепета на божествения Дух, Духа на сътворението, Духа на Началото.

Ако ние говорим на ученика, то е за да му разкрием душата. Ако има нещо вътрешно, дълбоко, то е душата. Тя е голямата красота в миросъзданието. Но ще се каже; защо душата да е най-красива? Не е ли красиво Слънцето? Не са ли красиви звездите? Слънцето свети за Душата. И звездите трептят за душата. Ако я нямаше душата, всичко щеше ща бъде напразно, несъстоятелно. А понеже има душа, има и слънце и звезди. Понеже има душа, има време, място, пространства, необятност. В цялото сътворение присъства душата, т. е. цялото сътворение е за душата. Най-богатата отломка от Бога, това е душата. Тази именно душа е богато надарена с вътрешни скъпоценности, защото ако има нещо ценно, ако има нещо скъпо, ако има нещо блестящо, чисто, това са. заложбите на божествената душа. Тия заложби дават физиономията, представата за битието. Не можеш да да имаш битие, не можеш да имаш сътворение извън тия състояния на божествената душа. Тя е дело на красив образ. Тя е дело на вечната красота. Нека този вътрешен свят, с всичките негови вътрешни скъпоценности, все повече и повече да проблясва във вашето съзнание за да може то да обогати вашия ум, защото вашият богат ум ще открие абсолютният Божий ум.

Когато ученикът е близо, той лесно размишлява, лесно се справя, лесно решава мъчните задачи. Близостта е стремеж на ученика. По-близо да застане като едно висше състояние. Тогава той няма да работи вече със своя физически свят, със своя ум, със своето сърце или със своя дух, а ще борави с вътрешната душа, с вътрешния Дух, с вътрешния ум, с вътрешното сърце, т. е. той ще излезе от външния свят, от света на формите, от света на ограниченията.

И тъй, подготвяйки се за по-солидни, за по-достойни вътрешни размишления, подготовката на ученика трябва да става посредством светлините на вътрешните скъпоценности. Учи се, изучавай блясъка на тия скъпоценности, учи се, изучавай съдържанието на тия скъпоценности, учи се, разкривай същините на тия скъпоценности, за да можеш да си служиш с тях при всички случаи. Тогава няма да бъдеш в невъзможност, няма да бъдеш в тъмнота, защото една такава скъпоценност ще бъде свещ за теб и ще осветява твоя път. Тя ще ти освети мъчната задача. Чрез вътрешните скъпоценности ти ще проучиш езика на безмълвието. Колкото повече се опознаваш със силите на вътрешното съдържание, толкова повече безмълвието на Духа е ритъм в теб, а получиш ли ритъма на Духа, ти си получил ЕГОТО, промисъла на божествения ум. Нека този божествен ум бъде светиня за вас, защото ученикът трябва да се посвещава в светинята. Неговото място, неговото постижение, това е светинята. Ако иска да се срещне с Бога, той ще го, намери само в светинята. Бог не излиза извън светинята. Грешка е ако търсите Бога вън от светинята. Ако той беше вън, хората на науката. хората на изкуството биха го открили, не биха го отрекли. Но понеже той е вътре, те не могат да го видят. Стремете се към вътрешния Бог. Изучавайте вътрешното му съдържание, откривайте вътрешното му съдържание, за да имате успех, за да имате възможното издигане, за да имате възможното освобождение, възможното посвещение. Има възможност. Те са залога за вас, а именно - по-дълбоко във вашата душа, по-широко във вашия дух, по-голяма светлина за вашия ум и по-голяма топлина във вашето сърце. Така вие ще бъдете възвишени върхове, на които слънцето никога не залязва и звездите никога не престава да трептят. Небето там е вечно ясно, кристално. Животът там е кристал, блясък. Най-богатите и добри възможности са ваше право. Никой не може да ви лиши от тях. Ако е имало някакъв случай да ви лиши някой, то е било незаконие. Освободете се от незаконието. Това е вашата първа работа. Всичко в природата, в битието е ваша. Никога не отпадайте, никога не казвайте че сте чужденци, случайни, захвърлени, на никого непотребни. Не, вие сте всичкото. За вас е всичкото. Вие сте тук и там и навсякъде. Богата душа, изобилно сърце, прекрасен ум, всемирен дух. Това е вашето начало. Колкото и да сте обезличили това начало, съдържанието му е останало чисто. А важно е съдържанието, важен е вътрешния свят, важни са вътрешните скъпоценности. Вие може така да се проявите, че да бъдете вълшебна музика, вълшебно съчетание. вълшебна прелест. Тогава Бог ще заговори отвътре, силите на създанието ще му заговорят отвътре и вашият вътрешен свят ще преобрази външния свят.

Това е новото въведение - да се преобрази вашият свят. Имате този върховен дух, който да стимулира у вас всички състояния. Имайте този дух, за да може по-смело да влезете във вътрешната съкровищница и да. си вземете толкова скъпоценности, колкото ви са необходими. Имайте тази мярка. Тази мярка е вашата душа. Тя ще отмери нещата. Нито малко, нито много. Многото е баласт, малкото е недостиг. Бъдете разумното, най-разумното в битието. Ако има нещо разумно построено, то бъди ти, ученико. Ако има нещо разумно представено, то бъди ти, ученика. Ако има нещо разумно осветено, то бъди ти, ученико. Нека всички елементи в битието да ти бъдат познати, да знаеш за тия, сили, които са още тайна за твоята мисъл. Тия сили са все върховни скъпоценности. Ти ще боравиш с тия сили, защото те са твоята наука. Ти ще боравиш с тия сили, защото те са твои същини. Ти ще боравиш с тия сили, защото те са твоя идеал. Ти ще боравиш с тия сили, защото те са твое откритие. Употреби всичкото си време в изучаване състоянието на вътрешния свят. Не жертвай силите си за външния безпорядъчен живот. Макар и твоето физическо естество да ти нашепва за тях, да те съветва, ти като душа и дух, преобрази неговата физиономия. И физическият свят е силен с неговото влияние, със своята философия, със своя ритъм, и къде е сега борбата? Борбата е между Духът и плътта. Плътта е бедна, Духът е богат. Плътта протестира и плаче, дано Духът се смили и я облагодетелства, но Духът всичко стопява, всичко преобразява. Целият физически свят ще се преобрази, ще се претопи. Това ще направи божественият огън. Божественият огън ще преобрази физическите светове. Кога ще стане това. Идват тия времена, идат тия епохи, идат тия векове. Всичко е до план, всичко е в закона и няма да остане да не се изпълни закона. Физическият свят ще се трансформира, ще се претопи и всичко ще стане дух? Има едно царство, царството на духа. Ще има има едно битие, битието на Духа. Ще има една вселена, вселената на Духа. Вие ще бъдете свидетели и ще кажете: някога на физическия свят ни се каза, че всичко ще се преобърне на Дух. Това ще се въплъти в вашето подсъзнание, за да съхраните една безсмъртна истина. Откривай всеки ден безсмъртните истини. Безсмъртните истини щете въведат в една по-голяма, дълбочина на вътрешния свят, там при вътрешните скъпоценности.

И тъй, нека тази нова подготовка ви представи пред новия свят. Светът на бялото братство, света на посветените, света на ангелите, света на боговете. Преценете своето съществувание, преценете своите мисли и чувства и там където нещо е назадничаво, неусъвършенствано, там където владее невежество, коригирайте го. Вие имате възможностите. Имате на разположение вътрешните скъпоценности, техния блясък, техните нюанси. Използувайте тия божествени възможности като нови градители на земята, тази земя, която я очаква ново население, населниците на Шестата раса, на божествената раса, расата на светлината, расата на вътрешните скъпоценности, расата на божествения дух.

Ние казахме, че вътрешните скъпоценности се представят от душата. Какво в същност са скъпоценностите? Те са божествени възможности, т. е. божествени същности. А кой има право да ги съхранява? Само душата има право. Кой има право да съхранява капитала в банката? Касиерът. В случая душата е касиера на банката. Тя е която може да раздава и да съхранява.

И тъй, когато душата се добере до скъпоценностите, до право на касиерството, тя става най-богатата душа. Тя става представителка на Бога. Тя представя Бога. Но ще кажете: не е ли неговият Дух? Неговият Дух е директора. Духът и душата се допълват. Те са неразделни. Духът е мъжкия принцип, а Душата е женския принцип, изразено на човешки език, т. е. Духа носи зародиша, а душата въплодява този зародиш, т. е. тя представя всичко в действителност, в реалност. Нещата в Духа са скрити, неизявени, а в душата са проявени. Затова ние казахме, че проявата на душата, това са вътрешните скъпоценности, които строго се охраняват от Духа. Да ви стане по-ясно, при раждането на своето дете майката и бащата му създават условия, внасят му пари в банката, обзавеждат го. Значи, трябва да има известни средства. Тия скъпоценности са средствата, с които душата облагодетелства всяка друга душа или всяко друго качество или добродетел в човешкото същество. Трябва да има средства. А къде ще има по-богати средства от Бога, от божия ум? Той е предвидил, всички средства в най-голяма детайлност. Ако ученикът има окото на Бога, той би видял каква сложност е битието. Той би видял проявата на Бога. Необятна сложност е тя, но на ученика се дава до толкова, до колкото той може да, асимилира, иначе, той би се объркал, би останал в захлас, няма да знае какво да прави. Няма да има кой да го импулсира, да го ориентира. Затова; колкото повече се обогатява с тия вътрешни скъпоценности, толкова повече възможности му се дават.

Понеже вие се готвите като представители на новото, понеже въвеждате новия свят, този нов свят трябва да се украси, защото ако го създадете по стар образец, той няма да прави впечатление, той няма да е нищо. Вашият нов свят трябва да бъде изящно украсен. А с какво ще го украсите като сте бедни. Затова се налага да позабогатеете малко. С какво ще забогатеете. Само с вътрешните, скъпоценности, т. е. да развиете вътрешните си способности. Те са, които ще ви представят като нов свят, или както се казва светът на бялото братство. Очите на света са обърнати сега към бялото братство. Те надникват да видят какво представлява то. Понякога и ученикът си служи със старите методи и когато другите духове надникнат, те виждат бялото братство със стари методи. Методите на бялото братство са скъпоценности. Затова и вие сте поставени на едно много голямо изкушение, т. е. вие ставате причина за изкушение. За да няма изкушение, трябват характери - диамантни характери както се казва, силни характери. Всичко в ученика трябва да бъде характерно. И погледът, и говорът, и движението, обличането, и храненето, всичко трябва да бъде характерно. Кой може да му попречи? Ако има. нещо което да му попречи, то е невежеството, слабата култура, слабата просвета. За да не бъде такъв, той трябва да има общение с Бога. Има ли общение с Бога, той ще представлява един прекрасен свят и който го види ще го пожелае. Само така Ученикът ще проповядва. Това е неговата велика проповед, неговата  безсмъртна проповед. Светът, с всички свои сили ще го изкушава, но той трябва да води борба и то доста сериозна борба! Да преобразиш дивото в себе си, невъзпитаното в себе си, се иска похват, характер. Но някой път ученика казва: нека остана малко с дивото. И то е приятно. В сътворението няма приятно. Приятно ли е на земята да лети из пространството и да следи за своя път? Приятно ли е на слънцето да излъчва светлинни енергии и да ги а препраща в пространството. Приятно ли е и на звездния свят да следи за строгата закономерност? И това е длъжност. Това е голяма длъжност, голяма обязаност, божествен характер.

Но може би ще се възрази: защо е дадена тази черта на приятност в човека? Дадена, му е, защото той се ражда на земята, А като се ражда, той изживява тия приятности. Не за всякого са необходими тия приятности. Човек може да остане, да изживява приятностите, но ще бъде лишен от красивите, от вътрешните скъпоценности, защото приятното е придружено с неприятното. Сладкото е придружено с горчивото. Радостта е придружена със скръбта. Следователно, къде е логиката. Днес се радваш, утре скърбиш. Днес ти е сладко, утре ти е горчиво. Днес си щастлив, утре си нещастен. Виждате къде е идеята, къде е замисъла. Ученикът трябва да се, освобождава от приятното и да заживее в красивото, защото красотата е слънчев поглед.

Това е може би нова мисъл за поетите, но Ученикът трябва да се сродява, да се доближава до слънцето, защото и слънцето съхранява вътрешни скъпоценности. Никой не знае какво има вътре в слънцето. Мнозина знаят само за ефектите на слънцето. Това е още една неоткрита истина. Тайна е още слънцето, а колко повече една дълбока, необятна тайна е Бог. Казано е: щом има красота, има и грозота. Вярно е, че има и грозота, но красотата подразбира едно висше състояние. Понеже е висше състояние, то тя не може да бъде обладана от грозотата. Грозотата е отпадане на Духа. Всяко едно отпадане носи грозота. Затова ученикът е длъжен да подържа своята красота. Да заличава грозните бръчки по челото си, по устните си, по очите си. Ученикът трябва да бъде голям майстор, да владее в абсолютност козметиката. Как ща запълва бръчките? Със светлинна материя. А как ще обновява тъканите? Със светлинна материя. Това е процес на облъчване. В ученика трябва да се чувствува жизненост, младенческа жизненост. Жизнеността никога не трябва да отсъства до момента, до като той замине в отвъдния свят. Това е истината; иначе новият ви свят ще прилича на стария.

Трудна е задачата. Хванах те се на хорото и няма как, криво ляво ще го играете. Гайдаринът свири, тъпаните бият, хорото се вие. Няма време да мислите за старост. Хорото се движи. Ако не искате да вървите, ще ви стъпчат.

Ние сега си говорим интимно и вие всеки по отделно сте по една скъпоценност. Един има портокален цвят, друг има син цвят, трети розов, жълт, зелени т. н. На когото каквато планета влияе, такъв и цвят има, защото всяка планета има специфичен цвят. Планетите не са с еднакъв цвят. Ако на земята преобладава зеленият цвят, то не значи, че на Венера или на Юпитер, Сатурн или Уран преобладава същия цвят. Там преобладават други цветове, защото материята там е в друго съчетание. Има планети в които преобладава златото, други в които преобладава среброто, в трети медта, в четвърти диаманта и всички скъпоценни камъни, които съществуват, които ви са познати.

Но ще кажете: защо това различие? В природата има много големи разнообразия на големи възможности, на системно и богато присъствие. Благодарение на това разнообразие, вие имате понятие за красотата. Ако всичко беше еднообразно, вие не може да имате представа за красота, защото красотата е съчетание на много възможности. Ученикът трябва да бъде богат, богат с заложби. Сам той трябва да представлява една богата рудница, една богата съкровищница. Вашият свят не трябва да бъде беден, не трябва да има бедни духове които да го населяват. Богат свят трябва да имате, т. е. богато знание трябва да имате. Ценете високо това прозвище като ученици на една богата с вътрешни скъпоценности школа. Школата няма да ви заблуди. Напротив, тя ще ви ориентира. Тя няма да ви затрудни. Напротив, тя ще ви освобождава. Школата не си служи с насилие. Тя си служи с любов. Какво ви трябва малко усилие да достигнете до целта. Целта е важна, много важна. Можеш да опитваш всички приятни неща в света, но на края ще останеш разочарован, следователно, те не могат да бъдат цел. Това са временни, преходни състояния, а ние искаме да ви запознаем и да ви въведем в безкрайно красиви състояния, т. е. да чувстваш красота, да се чувстваш свободен. Свободата е идеал за ученика. Само свободният може да учи, само свободният може да се посвети, само свободният няма препятствие. За свободния няма мъчнотии.

И тъй, вие вече създавате един нов свят, с нови прийоми, с нови принципи, с нови закони, с нова наука, с нови чувства, въобще с всичко ново. Вие трябва да бъдете новото. А новият човек не остарява. Тази мисъл трябва да бъде центът у вас, която да ви подмладява. Ако до скоро тя е била подвластна, то от сега нататък тя да преобрази вашето съзнание. Ученикът да знае и никога да не помни старост.

Това са красиви мисли, но те не трябва да бъдат само мисли. Те трябва да бъдат същини, дела. Нека тия красиви мисли създадат вашия нов свят. Новият свят е за новите хора, за белите хора, за чистите, свещени хора. И тогава, каквото и изпитание да ви бъде представено, вие ще отговаряте: ние сме нов свят. Ученикът респектира всички назадничави сили или както ги нарият, тъмни сили. Ние избягваме да наричаме тия сили тъмни, защото и те някога ще станат светли сили. Пред божието око няма да има тъмни сили и не трябва и да има. Това е бъдещето на ученика. Ученикът ще бъде нов свят. Той ще трансформира тъмните светове. Ученикът ще бъде такова едно Слънце, което ще осветява всички планети и същества. Колкото и тъмните сили да го подценяват, да го калят, такова е неговото бъдеще.

И тъй, имайте, предвид някои неща, които могат да бъдат спънка за вас. Бъдете по-секретни. Учете се да бъдете незабелязани, както казват невидими. Трябва да научите това изкуство. Учете се да ставате невидими, т. е. да се чувства вашето присъствие, да се чувства вашата сила, а като че ли сте невидими. Това е гениално изкуства. Защо ви искаме такива? За да можете по-лесно да влезете във вътрешната съкровищница, с вътрешните скъпоценности. Когато имате вече тия скъпоценности, въпросът за вас е разрешен с тъмните полета, с мрачните полета. Ученикът сам ще се ориентира. Когато един обикновен ученик отива на училище, бил той в отделенията или класовете, от него ще зависи дали ща учи или не. Може да се употребят санкции върху него, но ако той не иска да учи, нищо няма да стане от него. Така и ние постъпваме по отношение на ученика. Нашето добро желание е той да учи, а ние да му показваме пътищата, средствата, възможностите, без да указваме каквото и да е насилие върху него. Изпитания ще има, но това са пламъчета. Всеки ще ги пипне, ще се поопари и ще се научи. С огъня игра не бива. Защо е така, то е друг въпрос. Това е още тайна. Защо има огън, това е тайна. Защо има съблазън, защо има удоволствие, вие ще го научите. Ученикът е съществото, което ще знае за всички причини, защото ще опита последствията на тия причини. Школата не препоръчва щастие. Тя препоръчва радост и красота. Едно се иска от вас и то е малко, много малко и много лесно - да бъдете радостни, да не подценявате Духа. Това е скръб за Духа. Понеже ние казахме, че школата е единствена по рода си, че тя е най-новото, то и вие трябва да издържате. Трябва да се подържа импулса. Който не може ща издържа, той е свободен. Сега не се прилагат ония мерки и насилия, както е било в първите езотерични школи. Тогава всеки един ученик е бил подлаган на известни изпитания. Тук никога няма да го подложат. Ако се наложат някои изпитания на ученика, те ще дойдат от вън. Отвън ще го изпитат. Други сили ще го изпитат. Той няма да получи изпитание от ръководството.

Както виждате, ръководството е много внимателно. То има известни съображения, известна тактика. Ръководството би се радвало, ако може да се радва разбира се, когато види, че всички ученици са на своето място, че никой не е подценил Духа. Едно подценяване е оскърбление на Духа. За това е казано в свещеното писание: никога не оскърбявайте Духа. Всеки е свободен. Духът няма да го накаже, ако той напусне Школата дори. Другите, външните сили ще го накажат. То е тяхно право. Те си играят със съществата така, както намерят за Добре. Ако има едно същество, с което не могат да си играят, това е ученикът на просветата, ученикът на съзнанието.

10 Октомври 1957 г.