485. Вътрешният шепот

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 485-то

ВЪТРЕШНИЯТ ШЕПОТ

Най-ценните и прекрасни мисли, които съдържат слънчев сок, които са проведени като безсмъртни начала за ръководство, за съвършенство, за познаване историческите събития още от началото, са проведени от гениалните представители, от божествените идеолози чрез способността вътрешния шепот. Една от големите трудности на великите, посветени е следната: да могат да се доберат до ново велико изкуство да слушат, да опознават, да научат вътрешния шепот. Чрез вътрешния шепот са проговорили великите адепти, светлите същества, боговете, Бог на човеците, които стъпват здраво по пътя към съвършенство. Вътрешният шепот е положителна гаранция. Той е едни от най-прекрасните ръководства в живота на ученика. Ръководен от вътрешния шепот, ученикът никога не попада в заблуждението, в шума на врявата, на безредието.

Като казваме че е трудно, ние искаме да напомним на ученика, да може той все повече и повече да се вглъбява в своя вътрешен свят. Когато се хармонизират неговите вътрешни сили, непременно ще заговори един глас. Той е гласа на тишината. Как ще го чуе ученикът. Как ще се прояви този глас? Той има това изкуство, тази способност, тихо, дълбоко да нашепва, така, както слънчевите лъчи нашепват, както ароматът на цветята нашепва, както етерът нашепва, както тихата дълбока музика нашепва. Едно от прекрасните изкуства на Божия Дух е ученикът да тръгне по пътя, за да може да изучи изкуството на Божия Дух. Той трябва да стане един от забележителните художници, един от забележителните композитори, философи, прависти. Той трябва да стане забележителен астроном, алхимик. Не за да научи тия изкуства, кои то са така много, той трябва да има метод. Единственият най-възвишен метод е ученикът да може да придобие изкуството на вътрешния шепот. Кой ще му нашепва? Много е важно кой ще му нашепва. Има и други сили, които нашепват, но ученикът трябва да прави разлика едно от друго нашепване. Понякога и страхът нашепва. Понякога и алчността нашепва, и користолюбието нашепва, и егоизмът нашепва, личното в човека и то нашепва, но шепотът на вътрешния свят, шепотът на тишината коренно се различава от другите шепоти. Ето къде е трудността. Ето как ученикът трябва да се научи да разбира изкуството на Духа. Той трябва да научи кога Духът нашепва, кога Духът се проявява, кога духът говори, кога. Духът ръководи. За да не греши, за да не попада под други влияния, ученикът трябва да има предвид блясъка на светлината. Щом има блясъкът на светлината в себе си, и шепотът е верен. Щом има просветление в себе си, щом има вдъхновение в себе си, то и шепотът ще бъде вътрешен, божествен.

Каква голяма, каква всестранна, каква дълбока вътрешна култура предстои да научи ученика, защото тази култура предстои да научи ученика, която е проява на божествените изкуства. Тепърва той има да учи изкуството на вътрешния шепот, на вътрешния говор, на вътрешната музика, на вътрешната специална наука, на вътрешните специални изкуства. Той трябва да заеме едно специално представително място, едно защитено от най-здравите крепости място и най-после той трябва да разчита на най-голямата охрана в живота на вселените.

Вижте в каква степен на култура се издига посвещаващият се ученик. Не става въпрос да се повторят ония неща, ония събития и явление, които през целия живот са занимавали ученика, като например устройството на семейния живот, на социалния живот, разпределението на благата и т. н. Всичко това ученикът е опитал. Било е време, когато е гладувал, когато се е удоволствал, когато се е представял като личност с внимание и почести. Било е време, когато се е представял като голямо патриархално семейство. Било е време, когато се е представял като ръководител на племена, завладявал големи пространства. Било е време; когато е завладявал големи океани. Всичко това той знае, но едно което не е знаел и което сега му се представя, това е говорът на вътрешният шепот, говорът на вътрешната, тишина. Той доста много е уморен, доста много е изтощен, доста много се е раздал и затова сега малко трудно ще може да схване тия дълбоки замисли, които представляват едно от ценните изкуства на Божия Дух. Защо се представят тия явления пред ученика? За да може да се улесни, да завърши някои от циклите на своето съвършенство. Ако върховното ръководство има за задача да подготви тук слънчеви ядра, мистични ядра, духовни ядра, то е, да може да се проведе в пълнота царството Божие на земята.

Но ще, се каже: защо не дойдат светлите същества, културните същества да създадат това царство божие на земята? Ученико, преди да се е казало на човека, че ще дойде царството божие на земята, тези същества са го имали предвид и са го пратили на земята да устрои атмосферата, да устрои флората и фауната, да устрои почвата, влиянията за идването синовете божии на земята. Ученикът е авангарда. Чрез него Върховното ръководство ще си послужи да устрои едни прекрасни ядра, подобни на слънчевите ядра. Чрез него Върховното ръководство ще си послужи да внесе несметни богатство, несметни блага, които ще бъдат залога, хранилището за синовете божии, когато населят земята.

Виждате как работи божия Дух, как той устройва вселените, как той устройва живота на вселените и живота на земята. Духът провежда нещата системно. Всички преводи на Духа са гениални, затова и подготовката е специфична, е вътрешна, светлинна. Вътрешната подготовка ще започне ученика с тайнствените сили, със силите на тишината, със силите на светлината, със силите на тихия шепот. Нека тихият шепот бъде вече едно от прекрасните ръководства на ученика, да се ръководи винаги от този вътрешен шепот. Тогава той ще може да развие вътрешния слух, вътрешното ясновидство, вътрешното обоняние, вътрешното осезание, вътрешната интуиция. Нека само за миг да си представи ученикът, че всичко утихва. Какво чувство би изпитал той, кога то е свикнал да слуша, да вижда, да пипа, да си служи с всички предмети? Много интересно наистина. Ще дойде една голяма самота. Той ще се чувства откъснат от всичко онова, което е буря, движение. Има такава една опасност, да попадне ученикът в зоната на безмълвието. Кой може да издържи този наплив на безмълвието или този прилив на безмълвието? Мъчно може да се издържи. Много ученици са идвали до този свещен, бихме казали, момент и са пропадали. Защо? Защото потъват в една необятна тишина, потъват а безмълвието. Те не са свикнали. Те са свикнали да виждат Учителя пред скамейката да говори, да разказва, да прави чудеса и т. н., но попаднал ли в това специфично голямо, дълбоко чудо, в глъбината на безмълвието, трудно могат да се справят.

Но ще кажете: защо ученикът трябва да изживява тия състояния. Той трябва да ги познава. Щом има нещо което не познава, той не е съвършен. А тия състояния съществуват в миросъзданието, те съществуват по начало в проявите на Божия Дух. Това е едно от големите изкуства на Духа. Ако Духът се е подчертал някога като голям художник, като голям поет, то е при състоянието на дълбоко безмълвие.

Виждате каква специфичност има Духът. Към тази специфичност се поканва и ученикът като дълбоко вътрешно му нашепват, му заговорват гласовете на тишината. Научи ли се това специално изкуство, не е вече мъчно да се доловят етерните вълни и на ония състояния на Духа, които са проектирани, в другите планети, в слънчевите ядра. Усъвършенства ли ученикът това чувство у себе си, той непременно ще долавя и ще вижда ония етерни образи, които прелитат от другите планети към земята. Тогава ученикът не е в самота. Защо? Защото той се запознава с много същества и то велики представители на гениални мисли, на безсмъртни идеи. Ще става ли тогава въпрос да си прави ученикът астрологически хороскоп? Защо да има нужда, когато той ще има това щастие, тази възможност да се срещне с представителите на другите планети и от тях да научи за цялата своя съдба, за влиянието на планетите върху него. Жива е вселената. преизпълнена е вселената с прекрасни съвършени същества. Следователно, най-богатото същество на земята, което ще има непреривна връзка с тия божествени същество, това е ученикът.

Ученико, учи се, вглъбявай се, прави опит да съзерцаваш, да се вглъбяваш в тишината. Бъди готов да чуеш шепота на безмълвието на Духа. С тази велика способност и с това изкуство на Духа, ще се отворят някои нови съчетания у теб, които ще помогнат да развиеш способностите си, за да улавяш етерните звуци на божествената музика, върховните мисли като поезия и безсмъртното вдъхновение като необятен живот. Така ще бъдеш устроен. Работата е сериозна. Ние навлизаме в една друга област. Има вътрешни области, вътрешни състояния, вътрешни степени. Първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста и т. н. Ние сме още в първата степен. Тепърва ви заговорват за вътрешния шепот, за вътрешния Дух, за вътрешния живот, за вътрешната светлина. Затова е казано, че ученикът трябва първо да замълчи. Какво показва това? Това е първата стъпка към вътрешната първа степен.

Виждате, как искат да излъчат ученика от обикновените забави, да го отведат от бурите, от хаоса, от безредието. За него има вече устроена друга среда, друга област, друга атмосфера, друг свят. Защо? Защото ученикът е вече ценен. Ценят го. Той има една богата оценка и понеже оценката е богата, той никога няма да остане в неволя, в бедствие, но да се стреми, да направи усилия да проучи тия изкуства на Духа, тогава целият му образ ще се измени, защото, ще виждаме в погледа му тишина, в лицето му едно осияние, а в движението му една велика дълбока хармония. Ще слушате сладко слово от дълбочината на неговата душа. Така ще се устрои ученикът. Тази постройка е една от най-ценните постройки в битието,

Но ще кажете: нали слънчевите ядра са най-ценните постройки? Ценна е постройката на ученика. Защо е ценна? Защото той се занимава с изкуството на Духа. Чрез изкуството на Духа той проучва и слънчевите ядра, и планетите, и всички звезди в необятността.

Но ще кажете: нима планетните духове не се интересуват от устройството на другите планети? Те знаят за тях. Но и ученикът е вече планетен дух; планетно същество. Той живее на планета. Щом живее на планета, той е планетен дух. Ето защо, прекрасни са перспективите за бъдещето на ученика. Негово е настоящето, негово е бъдещето, негова е необятността, безкрайността. Той ще бъде навсякъде, на всяко време, във всяко пространство, във всяка необятност.

Виждате каква привилегия има ученикът, когато планетният дух не може да напусне планетата. Ако той я напусне, ще има катастрофа. Там има закономерност, а ученикът е свободен. Кога е свободен? Когато е научил вътрешното изкуство на Духа. Ученикът трябва да придобие тази привилегия на Божия Дух, защото Божият Дух е абсолютно свободен, а планетните духове, а духовете на звездите не са свободни.

Но ще кажете: нали един планетен дух може да си позволи известни привилегии? На него не се позволява нито мит да прекъсне връзките си с планетата. Ако направи това, той ще бъде деградиран. Ще се получи една голяма катастрофа. Планетният дух е ангажиран, натоварен. Не става въпрос за ония същества, които населяват слънчевите ядра. Те са свободни. Ще могат да се движат по всички планети и слънца. Защо? Защото по начало Слънцето е ядро, което се подържа от божествени сили, които прииждат и минават през слънцето, проектират се в планерите и дори и в другите слънчеви ядра. Не можа да се допусне, че при едно слънчево ядро има, момент на самота, на пустота, на катастрофа. Все пак и там има изригвания и там има катастрофи и там има същества, които не са в хармония с живота на слънцето.

Както виждате, и в слънцето има още несъвършенство. Тогава къде е абсолютното съвършенство? Абсолютното съвършенство е в Бога. За да може правилно ученикът да се ориентира из областите на великите същества на Духа, той трябва да има едни вътрешни специфични методи. Тия методи са именно вживявания на ученика в тишината, в безмълвието на Духа. Мъчно ли ще стане това? Разбира се че е мъчно. Не е лесно. Лесно е, когато се знае. Мъчно е, когато не се знае. Необходими са опити, практика. Трябва да се опитват нещата. Как ще ги опитвате. Трябва сериозна смелост. Правиш опити да се излъчиш от бурите на света, да заживееш дълбоко в тишина и от там се вглъбяваш в безмълвието на Духа. Така всички сили в ученика ще замлъкнат. Тогава няма да казваш: аз това направих, това ще кажа. Щом си се втопил в тишината на безмълвието, ти си вече тихия вътрешен глас и тихия шепот на безмълвието.

Ученико, това което на теб се говори, е нещо изключително. Може би ще ти ся види мъчно, може би някога ще ти нашепват някои сили. Какво ще научиш? Иди в света. Там всичко е хубаво, красиво, прекрасно. Защо трябва да се откъснеш от поривите на живота? Защо трябва да заглушаваш трепетите на твоите страсти, на твоите чувства? Нали животът е толкова разнообразен, пълен със сладости. Да, животът е толкова сладък, но и толкова горчив, че сладостите се губят в горчивините. Най-богата наслада е това, да си в тишината на безмълвието на Духа. Тогава ти си душа, ти си дух, ти си звезда.

Но може би тия мисли пак да са съблазнителни и да се каже: защо ни се говори така? Как мислите, за какво да ви се говори? За онова, което вие знаете, за онова. което ви се е говорило? Ние не сме грамофонни плочи да повтаряме нещата. Ученикът го предпазват от този начин на забавления. Това, което е казано, е хроникирано и няма нужда вече да се повтаря. Никой от учителите не е бил съгласен да се повторят техните думи. Вие виждате какво е станало днес с повтарянето на евангелските истини. Те са истини, казани са и са вече основа, но върху тази основа трябва да се гради, за да може да се изгради свещеният храм на голямото изкуство на Духа. Това, което ние ви говорим сега, не бива след вас други да го говорят. Няма смисъл. Други неща трябва да се кажат. Толкова много изкуства има в същините на Духа. Ако днес ви се говори на човешки език, който е понятен на земята, в бъдеще ще ви се говори на друг език, който не е понятен на земята. Той може би ще бъде понятен на някои от звездите или в царството на абсолютния Дух. Кога ще ви се говори на такъв език? Само тогава, когато научите тона на тихия глас, когато научите хармонията на тихия шепот и арията на безмълвието на Духа.

Но ще кажете: до кога ще повтаряме тия неща? До тогава, до като ги опитате. Щом ги опитате, друго ще учите. Необятни са изкуствата на Духа. Колко секретни проблеми има да учи ученикът. Той трябва да се посвети във вътрешните тайни на божествената способност. Необходим е нов тон, нови отношения, нов прилив, ново присъствие, всичко ново. Вън и вътре всичко да бъде подновено. Да се почувствува присъствието на върховното присъствие с гениалните способности на Божия Дух. Така да трепти това присъствие във вас, че косите ви да се изправят, сърце то ви да затрепти, душата ви да заиграе.

Ученико. не се подавай на външни внушения, не се подавай и на планетните влияния, но всецяло предай себе си на присъствието на божественото безмълвие. Стани дълбока вътрешна тишина, за да заговори тайния шепот на твоето съзнание и да имаш едни гениални мисли, които да бъдат като златни пътеки, цветни пътеки, които отвеждат към царството на Духа. Така се учи. Изучавай тия изкуства, за да бъдеш и ти доволен - и окръжаващата среда, и животинското царство, и растителното царство, и минералното царство и светлинното царство. Нека всеки да ти прави път, нека всеки да те изпровожда, нека всеки да бъде, готов да ти помогне, нека всеки да ти отдава чест. Такава заслуга трябва да има ученикът, тогава, когато те срещнат девите от царството на светлината, когато те срещнат синовете от царството на Бога, ще ти подадат ръка, ще те прегърнат, ще ти влеят нови струи, да затрепти в теб живота, да затрепти сърцето, да се възвиси мисълта. Това са твоите любими, това са съществата, които са хвърлили вече поглед върху теб, които са готови всеки един момент да отидат при теб, да заживееш с тях.

И тъй, ученико, не бой се. Те са красота, те са прекрасност, те са свежест, те са светлина. От тях ще научиш за тайните изкуства на Духа. От тях ще научиш за шепота на Божия Дух. Ще дойде момент когато няма да апелираме вече към ученика, няма да го подсещаме, да го подканваме. Защо? Защото ще го изпратим в самата действително, в абсолютната действителност, в абсолютната свобода, в абсолютната възможност. Той ще си спомни какво му се е говорило, ще си спомни как го подканвахме, ще си спомни за присъствието на Върховното ръководство, ще си спомни кога е школувал на Земята. Всичко това ще бъде една прекрасна историйка за него, едно богато романче и ако стане нужда, той може да го представи като на сцена. Завидно устроено е положението. Има същества които ви завиждат. Защото не са тук? Нали могат да бъдат тук? Не са чули тихият шепот, тихия глас. Не е в достояние още безмълвието на Духа. Всички тия същества които ви завиждат и те имат едно бъдеще. Когато и да е, те ще бъдат представени на тази богато украсена сцена. Всеки ще мине през сцената на Духа, всеки ще изнесе в своите роли по едно от изкуствата на Духа. Всеки ще изпълни по едно безсмъртно музикално съчинение, не може иначе. Без изкуство, без музика непонятен е тихия глас. Без поезия непонятен е вътрешния шепот. Без философия непонятно е делото на Духа. Много неща има, който са още непонятни, но те ще станат такива. Ние ви обещаваме, но и от вас зависи. Колкото повече сте подготвени, колкото повече пламти у вас огънят към великото знание, толкова повече Божествените сили ще се прелеят у вас и ще станете божество, безсмъртие.

Така ви обещаваме. Обещанията са големи, но и задълженията не са малки. За да може да държите в порядъчна организация едно ядро, където Духът се проявява във Върховно ръководство, това не е малко. Това ядро е място за велики представители, които идват да посетят земята, за великите адепти, които идват като съветници в тази експедиция. Посветете се в този дух, за да светиите. Посветете се в това знание, за да проговорите. Посветете се в тия изкуства, за да запеете. Песен трябва. Песента е глас на душата. Нека запее вече у вас душата, да запее вечната песен на безмълвието на Духа. Нека този тон, този ритъм на Духа да. остане у вас като изкуство, като придобито изкуство.

Защо наблягаме на изкуството? Отначало Бог е проявил своя Дух като творчество и там където има творчество, има изкуство. Това е истината. Ваши са необятните предели, ваши са слънчевите системи, всички звезди са ваши. Вие сте отломка от такова ядро, от каквото са отломка и те. Ще проумеете ли тази истина? Ще я проумеете, за да бъдете истински астролози. Трябва да бъдете представители на абсолютно новото, което иде на земята. Да подчертаете; с живота си, с делата си, със способностите си присъствието на бялото братство на земята, да ознамените епохата, която ще се нарече епоха на бялото братство, епоха на бялата раса, епоха на светлата култура.

Бъдете тишина, бъдете шепот, бъдете безмълвие на Духа; Това ви пожелаваме.

31 Октомври 1957 г.