502. В хармония с ангелското движение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 502-ро

В ХАРМОНИЯ С АНГЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ

Ние ви запознахме с някои явления от изкуството на ангелите. В ангелското изкуство са подчертани възможностите на вселената. Във вселената са въплътени всички възможности на Божествения Дух. Достатъчно е прозорлив ум, абсолютен Дух, за да може да отмерва точно, с най-голяма абсолютност всяко едно движение чрез това изкуство. Под думата вселена ние разбираме епохално движение, което произвежда абсолютната тишина на Абсолютния Бог.

За да бъдеш във връзка с тия абсолютни сили, които подържат шеметното движение на Божия Дух, трябва да бъдеш повече от това, които твоето съзнание е могло да отпечата. Щом нищо не е отпечатано, какво можеш да бъдеш? Трябва да измерваш всяко едно движение, за да имаш поне относително знание за движението на ангелските сили. Ученикът трябва да бъде подвижен, за да бъде в това шеметно движение, за да може да догонва нещата. Той трябва да догонва много явления, които са израз на Абсолютното във вселената.

Защо трябва да се занимава с вселената? Нали трябва да се занимава със себе си - как да се облагороди, как да се пресъздаде, какъв художествен или музикален образ трябва да се изработи и т. н.? Това е по отношение на неговото индивидуално съвършенство, но ще рече, че то няма никаква връзка със съвършенството и абсолютността на вселената. Ученикът работи с такива възможности, които обхващат цялата вселена. Затова той трябва да се запознае с това велико изкуство - движението на ангелите. Щом се признава, че има абсолютна закономерност, трябва да приемем, че в тази абсолютна закономерност съществува някакво изкуство. А то е изкуството да владее ученикът абсолютните сили на движението. Абсолютните сили представляват истинския образ, истинското подобие на вселената. Само силите, които функционират в ангелския свят като движение са, които могат да догонят ония абсолютни величини, с които си служи самата вселена.

Под думата вселена ние не разбираме само земята или друга някоя планета, а цялата онази абсолютност, която се е проявила в степени. Всяка една планета е степен. Това степенуване е следствие съвършенството на живота. Животът трябва да се усъвършенства, независимо от това, в какво състояние се намира - дали като земя или като слънце или пък като друго някое невидимо явление във вселената.

За да може да се усъвършенствува, ученикът трябва да бърза. Той трябва да достигне съвършените образи, съвършените подобия. Благодарение на тази бързина абсолютните сили са могли да обходя! цялата вселена. Благодарение на това движение те вземат. участие в историята на вселената. Големи историци са ангелските сили.

Животът не се състои само в движение. Има още много други явления. Ние даваме движението като едно изкуство. Изкуство е да се движи един влак, самолет или пък някоя ракета или спътник. Цялата вселена е конструирана върху известни закони на движението. И ученикът е едно движение.

Ще кажете, че неговото движение е много тромаво. Неговото физическо тяло е тромаво, той не може да се движи с такава пластичност, с такава хармония, но ако вземете движението на неговата мисъл, ще видите колко тя е пластична. Тя би се състезавала дори с движението на ангелите. Но коя мисъл? Светлата, чистата, кристалната мисъл.

Ученикът има да изучава много закони, много сили във вселената. Едни от тия сили са движението на ангелите. Кое е онова което движи ангелите? Тяхната мисъл. Може ли ученикът да си представи какво е това ангелска мисъл? Ангелските сили са мисли на епоха, на векове, на вечност. Всяка едва ангелска мисъл е подчертана от големи истини на все лена та. Всяка една ангеле, ска мисъл е подчертана с големи събития, с голяма история във всемира.

Кой движи тази мисъл? Кой я прави абсолютна в своето движение? Ангелите са под прямата диктовка на Божия Дух. Той се явява като присъствие в тях. Затова тяхната мисъл има наследството. на Божествения Дух.

Всяко едно явление е движение. Ако не е движение, то не би дошло при вас като явление. То идва от някъде. Къде от някъде? От дълбокия Източник, от големия Източник. Това са все велики мисли, които се излъчват от необятната душа, от необятния Дух и които се проявяват като способности. Ангелското движение е една способност на Божия Дух.

Пита се тогава: могат ли ангелите да имат своя индивидуалност? Да. Всичко което е в хармония с Божия Дух е законно, е истина. Ако търсите истината, ще я намерите в хармонията на Божия Дух, в движението на ангелите, във вглъбяването на ученика.

Защо ученикът не може да придобие това вглъбяване? Защото не е потърсил още истината. Той знае за истината толкова, колкото за него да му е добре, да му е удобно. Ученикът още не е потърсил абсолютната истина - онази истина, която дава право на всички същества. Той все още дели истината между разните светове и между разните човешки същества. Когато научи изкуството на ангелското движение, ще се обезличат всички форми, които са го занимавали през неговото съществувание на физическия, на материалния свят. За да можеш да проучиш една марка на движение, трябва да имаш изкуството на слънчевия лъч - как той минава през пространството, как минава докрай другите планети, за да достигне при вас. Вие още нямате тази наука, но тя е хроникирана в човешкото съзнание. Знае се за колко секунди ще дойде слънчевият лъч. Знае се, но това е неговото физическо проявление. И в слънчевият лъч съществува някаква физика, нещо материално. Това което може да произвежда ефекти, обгаряния, топлина, това което може да свети, трябва да съдържа в себе си някакви материални елементи. И за да може ученикът да има ясна представа за вселената, той трябва да има база. Тази база са елементите.

Но ще се каже: нали ученикът ще се влее в Абсолютното и няма да има нужда от други фактори, които да го представят като една истина във вселената? Една е истината: ученикът запазва своята индивидуалност тъй както я е запазил Първоизточника. Първоизточникът има индивидуалност. Ако няма индивидуалност, нямаше да бъде Първоизточник, нямаше да се произвеждат явления във вселената. Трябва да има някакъв извор, някаква неизчерпаема глъбина, откъдето да се проявят нещата.

Пита се тогава: каква е тази индивидуалност? Има ли тя някаква форми, някакъв образ, някакво подобие или друго нещо? Всичко във вселената е все форми, образи. подобия и т. н. Следователно, Главният Източник е подобен на всички проявления във вселената или проявите във вселената са подобни на Източника.

Сега вие може да кажете: „Каква индивидуалност има Бог?“ Каква индивидуалност може да има една единица? Има известна форма, от която произлиза живота и то реалният живот, живот който се движи, живот които радва, който мисли. Има индивидуалност, която съдържа възможностите на целия космос, на целия космичен живот. Така и Бог има индивидуален живот, който съдържа възможностите на всемирната вселена. И когато се казва, че Бог може да помогне на човека. Той идва. като индивидуален помощник. Идва следователно специално. Затова ще видите, че някои духове са по-щастливи. Дадени им са по-големи възможности. А това ще рече, че имат повече посвещение на божествените синове.

Този въпрос е много отвлечен. От гледището на човешкото развитие има индивидуален Бог и по отношение на дадена нация. Богът на еврейския народ например е Йехова. Но ние ви говорим за проявения Бог, който се е проявил като способност, като изкуство, като хармония, като движение, като красота, като вселена, като слънчеви ядра и т. н. Благодарение на това, че ученикът схваща Бога като индивидуалност, той очаква да дойде нещо. Да очакваш да дойде най-красивото, най-приятното, най-прозрачното, най-силното, най-сладкото, най-светлото, това са едни от най-красивите прояви.

Такъв трябва да бъде вашият Бог и с трепет трябва да го очаквате да почука на вашата врата и да ви се обади. Той може да дойде близо при вас или пък да ви се обади от някоя станция, Има много станции както на земята, така и в другите ядра. Навсякъде има станции. Той е близо при вас, но трябва да му се обадите и да отидете при него. Както младата майка оставя своето бебе на разстояние, когато прави опит да се движи и му казва: Ела, мама, ела мое дете, така и Бог ви учи. Той е на разстояние от вас. Вие трябва да у укрепите своите мишци, да направите първата стъпка, та когато ви додава своите ръце, да може да ви помогне.

Както виждате и там трябва движение. Вашето движение към Бога е такова, какво то е движението на малкото бебе към своята майка. Правите една стъпка, закрепявате се и пак продължавате, за да може да запазите равновесие, докато стигнете до Бога.

И тъй, Бог е на известно разстояние от вас и ви вика. Как мислите, малко ли е това разстояние или е голямо? Представете си, че той е на Слънцето, а вие сте на земята. По отношение божественото движение и божествената мярка, това е най-близкото разстояние. Благодарение на това, че по настоящем базата на Бога е на Слънцето. Той е най-близо до вас. Радвайте се на това. Трябва да направите дървата стъпка и да отидете при Него. Всички слънца са станции на Бога. Той си служи с тях като с една свещ. Той свети чрез слънчевите ядра и сочи пътя на всички ония, които някога са се отклонили от неговия път..

Вие сега сте в процес на ориентация. Няма време за други забавления. Използувайте момента, докато Бог е на Слънцето за да се ползувате от онова Божествено движение, което ние нарекохме ангелско движение. Ангелите ще ви подкрепят, защото ние казахме, че те са посредници между вас и Бога - или между вас и станцията Слънцето. Трябва да се ползувате и от слънчевата светлина, от слънчевия лъч, от божественото присъствие на Слънцето.

Слънцето ли е жилището на Бога? Не, ни е казахме, че то е една станция, в която Бог престоява.

Ще кажете, че Слънцето вечно грее. Следователно, Бог вечно присъства на Слънцето. Кой Бог тогава присъства на слънчевите ядра, на другите слънчеви ядра, щом Той присъства на Слънцето като индивидуалност? Ако ви зададат този въпрос, трябва да знаете как да отговорите. Труден въпрос, наистина Бог трябва да бъде в много лица, в много индивидуалности, за да може навсякъде да присъства. Неговият Дух, който прониква в цялата вселена представя Бога във всяко слънчево ядро и то такъв, какъвто е - нито по-малко, нито повече.

Как става това? Как може Бог да присъства в милиардите слънца? Там е изкуството на божественото движение. Бог така се движи, че обхваща всички станции на вселената. Може ли да си представите какво движение е това - всякога да бъдеш и навсякъде да бъдеш! Иска се гениален ум и свръхестествено съзнание. И когато се говори за божествена бързина, разбира се божественото движение.

Казва се, че Слънцето изгрява. То изгрява по отношение на някои засенчени места. Слънцето вечно грее. То никога не е престанало да грее, понеже Бог присъства там. А където Бог присъства, там е вечна светлина.

Но може би ще изпъкне пред вас мисълта: Индивидуално ли е дошъл слънчевият лъч при мен? Слънчевият лъч е минал, но не само за тебе. Той присъства навсякъде. Такова е божественото присъствие по отношение необятната вселена. Когато изучи историята на светлината, той ще знае вече какво представлява присъствието на Бога във вселената.

Нашето размишление беше върху движението на ангелите. Ангелите са носители на божествената хармония във вселената. Да бъдеш изразител на божествената хармония, да бъдеш въплъщение на божествената хармония, това е завидно положение. Божествена та хармония е израз на божествената светлина и божественото движение. Не може да има светлина, ако няма движение. Светлината се излъчва в движението. Не може да има движение, ако светлината не го излъчва. Една електрическа машина се движи и излъчва светлина.

Тия проблеми са доста отвлечени, но не са чужди за човешкия дух. Той има възможностите да долавя нюансите на тия абсолютни движения. Благодарение на тия способности ученикът може да оперира с най-секретната, с най-дълбоката наука, която може да преобрази неговия свят. Как ще мине? От човешки в ангелски. Ученикът трябва да мине през ангелския свят. Как ще стане това? Той ще мине с движението, с бързината на ангелите. Не може да има застой в ангелския свят. Той не може да бъде баласт в ангелския свят. В човешкия свят се позволява да се изкачиш на някой висок връх и да постоиш там, но в ангелския свят това не се позволява. Там трябва да бъдеш във вечно движение. Ако си в застой, ще нарушиш движението. Ако се качиш на Хималаите, не можеш да стоиш много, защото ще се простудиш. Каквито и мерки да вземеш, не можеш да направиш голям престой. Така е и в ангелския свят. Всичко там е в шеметно движение, каквото не можете и да си представите.

Когато разглеждаме ангелския живот, ангелския свят, ангелското изкуство, ангелската работа, ангелското движение, ангелската хармония, ние искаме да ви представим един напълно абсолютен вселенски живот. Ученикът има възможност да се запознае с вселенския живот. Тази възможност е толкова близка! Няма и милиметър разстояние. Съзнанието на Бога е голямо, те ще се слеят и няма да има пространство. И когато казахме, че разстоянието от Бога и ученика е колкото разстоянието от Слънцето до Земята, то е много малко. Голямото заема голямо пространство. И Бог е заел голямо пространство Достатъчно е ученикът да разшири своето съзнание, за да влезе в атмосферата на божественото присъствие.

И тъй, ние имаме желанието да ви помогнем да бъдете във връзка със съзнанието на ангелите. Ученикът е кандидат за ангелския свят, да проучи ангелската вселена.

Ще кажете, че той не е проучил още своята вселена. И това е вярно. Но когато проучва своята вселена, той не трябва да бъде индиферентен и към ангелската вселена, защото колкото повече енергии прииждат от ангелските сили, толкова по-добре ще опознае той своята вселена. Той трябва да бъде един от големите фактори по отношение устройството на своята вселена. Колкото по-широк става, толкова е по-близо до ангелската вселена, толкова е по-близо до божественото присъствие.

И тъй, ученикът трябва да се научи как да гледа на големите истини. Една от големите истини е тази, че Бог, от станцията Слънцето, е на няколко километра разстояние от ученика. Но за да дойде ученикът до това проникване, много нещо трябва да коригира от своя живот. Той губи много време и сили за някои духове които го обкръжават. Той може да бъде станция на някои духове, на известни духове, но духове които да внасят светлина в него. Ако идват духове да създават само сенки, той трябва да се освобождава от тях. Сенките са затвор за ученика, място на изпитание. Че ще дойдат изпитания, ще дойдат, но нека те бъдат придружени със светлина, за да не ви лишат от простор.

Какви голяма вселена е Бог, каква необятност и колко много работа има той. Той се занимава и с най-малките неща. Така както ботаникът или градинарят обръщат внимание и на най-малките цветчета в своята градинка, така и Бог се спира пред всяко цветче, радва се на неговата история, цени неговия цвят, неговия аромат, неговата форма, негово то съдържание.

Ето как Божият Дух се е въплътил в много форми, в много образи и в много подобия. Каква голяма история е вселената. Ако ученикът би осъзнал тази истина, нито минутка не би губил своето време да се занимава с празни работи. Той трябва да бърза да влезе в унисон, в хармония с ангелското движение. От милиарди години ангелите са в движение, бързат и още не са представили божествената същина в пълнота, още не са проучили божественото начало.

Трябва ли да се проучи началото на Бога? Това е стремеж, това е развитие, съвършенство, посвещение.

Ще кажете, че ангелите заемат достойно място на посветени. Те са йерархия, не са още абсолютно посветени. В абсолютността на Бога няма йерархии. Няма кой да представи някаква йерархия.

Когато ученикът се занимава с изкуството движение, да не би да забрави той своето движение? Правилно ли е това? Правилно е да се движи в унисон с Божественото движение - така да се движи, че да владее голямата математика за точност, прецизност. Да няма никакво закъснение, никакво отсъствие, защото всяко отсъствие подразбира нарушение. Ангелското движение представлява ангелско присъствие, ангелска хармония.

И тъй, движи се ученико, към ангелите, за да научиш изкуството на тяхното движение. Движи се към Слънцето, за да научиш базата на Бога. Движи си към съвършенство, за да откриеш историята на вселената. Трябва да бъдеш голям историк.

Можеш ли да проучиш вселената? Когато проучиш себе си, ще проучиш и вселената, защото си подобен на вселената. Ти имаш възможностите на цялата вселена, но те трябва да се придобият. Когато се придобият и станат съзнание, тогава целият отпечатък на вселената ще бъде твоя възможност.

Може ли да стане това? Щом се говори, може. Щом се дава в слово, може, в образи, във форми, може. Значи, то съществува. А щом съществува, може. Когато ученикът се открие като едно историческо движение във вселената, тогава ще влезе в унисон с абсолютното движение на Божия Дух. Сега може да се говори за абсолютно движение на Духа, за големи възможности, но когато ученикът ги открие в себе си и ги опита, тогава ще има делото. Тия неща съществуват като сила, като способности в неговата душа. Достатъчно е сега тази благодат за ученика, че сили слизат от върховните светове да го посетят и да го приспособят за база и да могат да му говорят. Говорът е едно голямо събитие за ученика.

За да може да слуша, той трябва да има слух. Има същества, които са лишени от слух. А слухът е много важен. Чрез него ученикът ще може да слуша движещите се сили. Чрез виждането пък ще вижда блясъка на тия сили. Две неща са важни: слух и виждане - да виждаш и да чуваш. Достатъчно е ученикът да развие тия две възможности. Щом вижда и чува, той ще може да говори.

Необходимо ли е ученикът да говори? И ако говори, на кого ще говори. Кой има нужда от него? Необходимо е да говори и когато се срещне с ангелските сили, той трябва да им каже, че е дошъл. Като се срещне с Бога в слънчевото ядро, той трябва да Му каже че е дошъл и да му каже: „Господи, аз дойдох“. Той трябва да се подчертае. Присъствие е това, да се подчертаеш.

Ще кажете може би: Не е ли това тщеславие? Не, това. е благородно божествено подчертаване. Нима, когато слънчевите лъчи прииждат е подчертаване на тщеславие? Слънчевите лъчи изпълняват своята работа.

И така, ученикът трябва, да се подчертае като добър работник - скулптор, музикант, художник и т. н. Иска се Бог да се подчертае в ученика - да се подчертае неговото, присъствие.

Когато ви занимаваме с движението на ангелите, ние искаме да направим в достояние ангелския свят за вас. Ние не искаме да вярвате само. Тук не се поставя въпроса за вяра. Религиозните се занимават с вярата, като казват: „Вярвай и ще. се спасиш.“ Ние вземаме вярата като знание. Знай и ще вярваш. Ако не знаещ, какво ще вярваш. Знанието следователно става вяра. Вие сега сте от един свят, а ние сме от друг свят и трябва, да си вярваме. Но за да си вярваме, трябва да знаем. Ако нямаме връзка, ако нямаме контакт, как ще си вярваме? Защо църквите не дадоха резултат? Защото вярата изразиха във вярване, в суеверие. Страхуват се да разкрият истината или да потърсят истината. Но, не е църквата която ще открие истината.

Ученикът църква ли е? Ученикът е фактор. Ученикът е Божи син. Ако църквата чуе това учение, ще каже, че то е еретическо и че отхвърля вярата. Напротив, то разкрива истината за вярата. Казано е може би в Евангелието: „Блажени са, които без да видят вярват“, но как мислите? Вяра ли е това, да вярваш без да видиш? Не е лошо да вярваш без да видиш, но по-добре е да видиш и тогава да вярваш. Ние сега застъпваме въпроса за истината. Има някои неща наистина, които ученикът не е видял, нито чул за тях, но те съществуват. Той може да вярва, но все пак това е още допущане. Затова ученикът трябва да види и да чуе, т. е. да присъства във вселената като съзнателна сила. По начало ученикът е една съзнателна мисъл. Историята на тази мисъл е история на самото битие. Следователно, тук няма суеверие, а има реалност, има виждане, има чуване. А щом си видял и чул, ти вече знаеш.

И тъй, нека божественото слово бъде виждане, и чуване у вас. Не може да бъдеш композитор, ако не чуваш. Не можеш да бъдеш художник, ако не виждаш. Не можеш да бъдеш учен, ако не виждаш и чуваш. А щом чуваш, ти можеш да говориш.,

Ние засягаме вашия физически свят, но има духовни очи, духовно обоняние, духовно осезание и т. н. Но понеже сега вие сте на физическия свят, а ние сме от друг свят, ще трябва да се разберем, като имаме предвид вашето състояние на физическия свят. Вие трябва да знаете, защо идваме при вас, каква е нашата задача, каква е нуждата ни от вас и т. н. Тук става въпрос за божественото изявление във вселената. Вие сте изявление във вселената, независимо в какво състояние сте. Държи се сметка за всички състояния във вселената. Вашата земя и нашите състояния са вселената. Следователно, ние имаме задачата, да се възстановят идеите, да се възстанови царството божие на земята. Тази задача ние ревностно изпълняваме.

Ще възразите може би, че утре ще напуснете земята. Не, няма да напуснете земята, докато не се възстанови царството божие а на нея. Когато се възстанови царството божие на Земята, тогава ще видим каква ще бъде вашата бъдеща история. Нали сте кандидати за ангелско движение? Вашата история става много сложна, но радвайте се, че е такава, защото в сложността е силата, в сложността е тайната, в сложността е красотата. Колкото нещата са по-ярости, толкова са по-отегчителни. А колкото са по-сложни, толкова са по-занимателни. Благодарете, че върховните сили са отделили известно внимание към вас. Те трябва да минат голямо пространство, различни кръгове и праволинейни движения, докато стигнат до вас.

Ще кажете: Защо Бог не ни каже това? Бог ви казва чрез нас. Ние сме около Бога така, както полковникът или генералът е около своя главнокомандуващ и изпълняват неговите заповеди. Нашата задача е да ви раздвижим. Вашето движение трябва да бъде подобно на ангелското движение. Ако се движите с темпа на ангелите, вие ще влезете в състоянието на безмълвието на Духа.

Виждате колко историческо събитие е това. Никога на човеците не се е говорило така. Те са бивали заплашвани да не пристъпят заповедите божии. Това е било тогава на своето място, защото човек е бил в диво състояние и доста свиреп, но понеже днес ученикът влиза в една просветена Школа, на него вече може да се говори за историята на вселената. Ние няма да ви заплашваме с ада, с катрана, който вечно гори. Доста много сте бивали заплашвани, че знаете всичко това. Ние ви говорим сега за една върховна божествена наука, чрез която да проучите всички сили, които оперират във вселената и всички изкуства на тия сили - да знаете за тяхната светлина, за тяхното знание, за техните дарби, за тяхното място и за мечтите на тяхното бъдеще. Ние искаме да ви разкрием плана на това върховно изживявана на силите във вселената. До колко вие ще ни разберете, до колко ще възприемете нещата, до колко ще бъдете свободни да приложите това, ще зависи от вашето съзнание.

Ето, колко много е необходима свободата, за която ви говорихме доста много. За да ви разкрием известна тайна във вселената, вие трябва да бъдете свободни, за да не би като някакви религиозни фанатици да кажете: отвлякоха ни. Съблазниха ни. Ученикът не се съблазнява от нищо, защото той знае за нещата. Никаква сила не може да изкуси ученика на великото познание, защото той знае за святостта на нещата.

Бъдете святи, бъдете чисти в своите мисли, за да не бъдете натоварени. Всяка нечиста мисъл е товар за вас. Мислете за простора, за виделината, за красотата, за необятността. Радвайте се на цялото небе, на всички планети и слънца, на всички духовни състояния, които изживявате. Благо дарете за мястото, което заемате. Благодарете за благата, които ви се дават. Благодарете за знанието което получавате. Благодарете за ранните зари на вашето посвещение. Сега сте пред зазоряване. Използувайте това, за да се обновите, да се тоалирате. да се украсите. Нека красотата бъде огледало за вас. Оглеждайте се в нея, защото тя ще ви даде най-верния образ. Бъдете красиви в мисли, в чувства, в действия, в дела. Носете светилника на красотата. Нека вечно да гори пламъкът на вашия светилник. Така ще бъдете най-близо до красотата.

Като на души ви говорим, а не като на плътски, материални същества. Колкото повече вашата душа се разкрасява, толкова повече и вашата физика се обновява, се пречиства. Бъдете свободни в радостта си, за да не изнасилвате нещата.

Ние не говорим на ученика за насилие. Ние ви препоръчваме метода на свободата, метода на истината, метода на бързината, на движението, на посвещението. Не е гората, не са скалите, които ще те посветят. Важна е мисълта, която е в твоето съзнание. И в гората могат да дойдат противоречиви мисли. Не е важно ученикът при какви условия се намира. За него е важно вдъхновението, импулсът, връзката му с ангелските сили, връзката му с посветените братя, връзката му с Върховното ръководство.

Когато казваме, че нещата трябва да се пазят в тайна, не че трябва да останат в някакви изби. Ние апелираме да се пази тайна, за да не се съблазнят другите. Ако нямаш свободна мисъл, ако нямай широта, ти ще се съблазниш. Казват, че това не е в духа на Христовото учение. Всичко което се говори във Върховната школа е по метода, по принципите на Христовото учение. Христос за малко време е бил на земята наистина, но и малкото, което е казал, е ценно и свято.

Дойде Учителят. Той разшири това, което Христос застъпи. Кой е Учителят? Той е Христовия Дух, който продължи доктрината за учението на истината, за учението на любовта. Ние пък застъпваме други положения, които не в абсолютност, но в пълнота ще изнесат божествената наука, божественото знание. Ние не говорим за абсолютността, защото и ангелите още не я познават. Даже и синовете божии още не я знаят. Ние ще направим известни усилия да ви направим познат ангелския свят. Когато ви стане познат този свят, тогава ще помислим за друга тема. Много теми има във вселената. Не е лесно да знаеш движението на ангелите - да знаеш как се движат, как измерват разстоянието, какви математични числа си служат, за да измерват различните градуси, разните форми, въобще цялата геометрия. Едно ангелско същество, което е на Меркурий, трябва веднага да нанесе това на депешата до Марс или Юпитер.

Тези мерки трябва да се проучат и от ученика, защото и на. него му предстои път. Ще дойде ден, когато ще го делегират на Слънцето. Нали казахме, че там Бог го чака! Той трябва да отиде. А за да отиде, трябва да има вярна мярка. Трябва да познава температурата и темпа на движението.

Но, това са вече подробности. Ще подложат ученика на изпити. Ще го питат: Знаеш ли пътя за Слънцето? Ще отговори може би, че ще се движи по слънчев лъч. Добре, ще се движи по слънчев лъч, но като излезе от орбитата на земята? Той ще бъде сляп. И там трябва да познава трептенията на слънчевия лъч, за да се движи по него. Иначе, ще се отклони. Следователно, и тия малки подробности ще трябва да се научат. Нали се готви да обходи вселената, а не е обходил още земята.

Казахме по-горе, че ученикът няма да напуща земята, а сега се готвим да обхождаме вселената. Това няма да му пречи да отиде на екскурзия някъде из вселената и после пак да се върне. Той трябва да бъде свидетел на нещата. А за да бъде такъв, той трябва да присъства.

Както виждате, няма край. Колкото и да мислите, че въпросите са изчерпани, те са в своето начало. Големите неща трудно се овладяват. Големите неща са големите духове. Когато станете големи духове, тогава не ние ще идваме при вас, а вие ще дойдете при нас и заедно ще обиколим вселената. От земята ще дойдете в нашия свят, а от нашия свят ще отидем заедно в други светове.

Колко е красив живота и колко е разнообразен. Казвате сега, че сте остарели вече. Не, вие не знаете, че тепърва ви предстои най-красивото в живота. „Струпали сте си една колибка сега и казвате: Колко сме щастливи! Не искаме да заминаваме. Тук са най-големите изпити, но и най-големите радости“. Ако разсъждаваше така, как ще проучите вселената? Тя няма да дойде при вас. Вие ще отидете при нея.

Каква готовност трябва да има ученикът. Повикат ли го, той трябва да бъде готов в момента да тръгне. Христос казва: Само тези, които са достойни, да ме последват. Той на дело показа това и много, много го последваха. Много от учениците му ги сполетя кръстната смърт, но всички бяха вдъхновени.

Това значи да бъдеш вдъхновен от живото слово. Това значи да се срещнеш с Бога, който те е чакал.

Има много неща да се кажат. Трябва да се говори. А за да се говори, мисълта трябва да е проникнала в най-голямата глъбина на битието, на вселената. Сега ние говорим, защото сме вглъбени във вселената. А вие слушате, защото се готвите да тръгнете. Когато тръгнете като нас и вие ще говорите.

Да, ще говорите. Ще ви се даде Дух и ще станете добри вестители на истината. Подготвят ви да изнесете истината в нейната най-стройна, завършена и красива форма.

Има ли истината форма? Има и форма, и образ и безкрайност. Това са сложни неща в битието.

Има ли още какво да се каже? Има. Трябва да бъдем присъствие, т. е. да се движим, защото само този, който се движи, той присъства. Ученикът трябва да знае, че животът е в движение. Не може да има живот, ако няма движение. Ученикът не познава други сили, освен силите и проявите на живота. Животът е един реален абсолютен представител на силите на движението. Щом така разбирате нещата, вие ще обърнете особено внимание на своя живот - как се движи той, с каква математическа точност. Има ли въобще равновесие или има колебание. Много е важно хармоничното движение. Движете се под такт. Влагайте хармония в движението. Никога не се отпущайте. Отпущаното подразбира слабост. А вие никога не трябва да се отдавате на слабости. Винаги бодри, винаги изправни, винаги с отворени очи. Ако си затворите очите, може да мине много красива форма и да не я видите.

Има духовни очи, има и физически очи. Ние говорим за духовните очи. Понеже ученикът изживява и двата свята - и физическия и духовния, понякога той затваря физическите си очи, а понякога духовните очи. Не се позволява на ученика да затваря духовните си очи. Ще го ограбят. Пазете се да не ви ограбват.

Нека винаги бъдат отворени вашите духовни очи, та да виждате всички явления, които минават през вас. Бъдете едно свещено звено, което да бъде скачено към веригата на посветените. Тази Школа трябва да даде резултат. А резултатът както се казва, сте вие - вие, които ще виждате и които ще слушате.

Ще дойде словото. Ще дойде огненото слово, ще дойде огнения Дух над вас така, както се разказва, че е слизал върху учениците на Христа.

Очаквайте. Движете се към слънцето - тази богата станция.

Движете се към Бога. Между Бога и вас има само няколко мили метра.

7 Април 1960 г.