504. Присъствие и светлина на ангелските сили

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 504-то

ПРИСЪСТВИЕ И СВЕТЛИНА НА

АНГЕЛСКИТЕ СИЛИ

Кой може да знае за петте континенти на повърхността на земята, за температурата, за атмосферата, за флората, за живота по тях? Само този, който е обходил континентите, който е минал през континентите, имал е трезво, широко съзнание и богата памет и е запаметил всички явления. Кой може да знае също така за по-висшите полета, за по-висшите планети, за по-висшите слънчеви ядра? Може да знае само този, който е минал през тях.

Кой е този, който е минал през тях? Дали той е извън, тях, че се е наложило да мине през тях или пък е вътре в тях, но е необходимо да се излъчи от тях?

Когато се говори за едни висши светове, какъвто е ангелския свят или света на божиите синове, трябва да има някаква знаменитост, която още не е позната нито за човека, нито за ученика. И ако има едно давление специално към ученика, то е да се открият другите дири на тия великани, на тия големи същества, които са обходили вселената. Как ученикът ще знае, ако няма поне един велик представител, един велик учител, който да е дошъл от някъде, който да знае за там, да знае за цялата вселена?

И тъй, когато ученикът минава от поле в поле, от висота в по-голяма висота, трябва да има един непреривен импулс, който да. го подтикне към това. Говори се в свещените книги на древната история, че е имало някакви представители - вдъхновители, както от духовните светове, така и от божествения свят. Това са били светии, пророци, адепти, ангели.

Има ли нещо съществено, нещо положително в това? Познава ли историята подобни явления, които да са дошли до човешкото съзнание и от които да има човечеството някакви живи опитности? Имало е такива събития, влизали са такива същества във връзка с човека, но е имало спор от страна на боговете. Те са казвали: Защо има нужда някакви висши същества да влизат във връзка с човека, когато той може да има дряма връзка с Бога? Добре е, когато обикновения човек се срещне с управители, или с министри, или с царя, но как ще направи това? Досега историята не помни подобни неща. За да отидеш до министъра, трябва да си минал доста много митарства. Да отидеш при царя е същото. Питам тогава, не е ли същия този път, същия ред и порядък по отношение на по-висшите същества? Лесно ли са достъпни висшите същества, т. е. занимават ли се специално висшите същества с просбите на ученика или на човека? Ако не се занимават, каква е тяхната задача във вселената? Ако пък се занимават, какви въпроси трябва да разрешат? Може би те няма да имат голяма стойност, но трябва да се разрешат. Школата има именно тази задача, да разреши всички въпроси, за да не остане никаква тъмнина в съзнанието на ученика, защото тъмнината е препятствие. Когато човек ходи в тъмнината, се спъва. Ученикът трябва да изживее едни такива състояния, за да може да направи разлика между тъмнината и светлината. Всички препятствия, които ученикът изживява имат за задача да проучи той силите на тъмнината и да се домогне до силите на светлината.

Защо е необходимо да минава ученикът тия състояния? За да може да проучи пътя на ония висши същества, които ще дойдат до него, т. е. до ония същества, които са минали през света на божиите синове, през света на ангелските същества и през света на посветените.

Щом ученикът ще мине през тия сфери, и ма ли смисъл тогава да минава през тъмните сфери? Той трябва да знае за тъмните сфери, за системите на тъмнината, за да не се спъва. Ако не знае всичките страни на вселената, той ще остане в невежество. А ученикът не трябва да бъде невежа. Това са състояния на противоречия и са една доста сложна система. Всяко едно противоречие е сложна система.

Какво се цели с тия сложни противоречиви системи? Да се види голямата сложност в сътворението. Ученикът трябва да знае, че всяка една сила е специфична мярка във вселената и има свое относително тегло. Какво е сцепление, устройство, сложност и т. н.

Но ще кажете може би: „Защо ни трябва това? Не може ли без него?“ Не може. Когато минаваш през света на противоречията, ти трябва да знаеш защо този свят е свят противоречия, какви са тия сили на тъмнината и да знаеш да боравиш с тях, за да разбереш областите на светлината. Всичко трябва да се знае. Ако ви кажем, че и Бог на тъмнината е една важна система в сътворението, вие ще дойдете до съблазън. Вие сте готови да отречете едни доста силни по организация и по план сили. Но като ги отричате, това не значи, че познавате истина та. Трябва да се познава истината в своето начало. Както е истина, че иман светлина, така е истина, че има и тъмнина. Както е истина, че има добро, така е истина, че има и зло. Няма да ви бъде добре да бъдете в истината на злото и в истината тъмнината, но ще трябва да минете, през тия светове, за да ги знаете. Трябва да имате опитности. Не става въпрос да се знаят нещата само на теория, само като философия, но трябва да имате една изживяна практична опитност. Само този знае, какво нещо е огъня, който го е опитал. Само този знае какво нещо е студа, какво нещо е глада, който ги е опитал. Човешките същества са свързани с известни явления във вселената, които ги поставят при известни противоречия. Такава е действителността. Тя не може да се отрече. Можеш да философстваш много, но тя съществува и се отразява върху съзнанието на ученика.

И тъй, въпросът беше: трябва ли да има прииждане на върховни сили, на посветени сили, на ангелски сили, които да държат във връзка ученика? Само те знаят за могъществото, за плана, за системата на вселената. Затова ученикът трябва да бъде във връзка с тия ангелски божествени сили, за да научи истината. Всяка една лекция му разкрива пътя за истината. Всяко едно размишление премахва противоречията и му открива истината.

Но ще кажете: Нали и противоречията са истина? И те са истина, но истина на противоречия. Той не трябва да ги смята за някакво проклятие, но неговата задача е да преобръща тия сили на противоречия в сили на хармония.

В хармонията има ли противоречия? В абсолютната хармония няма противоречия. Защо? Защото там присъстват силите на абсолютната истина. А в абсолютната истина няма противоречия, няма несъвършенство, няма тъмнина, няма зло.

Има ли смисъл тогава да се стреми ученикът към тази абсолютна истина? Вие дори казахте: Щом е така, можем да си живеем тук. Може да си живеете и тук, но ще живеете в противоречия, страдания, в неизвестности. Вие сте още в неизвестността. Вие не знаете какво ще стане утре или в следващия миг. Надявате се да бъдете добре.

Ще кажете може би, че и надеждата е една положителна сила, която определя бъдещето на човека. Да, вярно е това. Колкото повече е присъствие на тия висши духовни сили, толкова повече се въплъщават в него силите на надеждата, силите на вярата, силите на доброто, силите на светлината.

Защо ученикът попада в противоречие? Защото отсъства светлина, защото отсъства доброто, вярата, надеждата. Кога няма да отсъстват? Когато е в непреривна връзка с висшите светове. Това трябва да се опита. Кога ще се опита? Когато е във връзка с ангелските сили. Докато ученикът не се срещне с ангела на своята душа, докато не го види, докато не го изживее, винаги ще бъде в противоречие. Да не си прави илюзии, че познава вече нещата - било философия, или теософия, астрология, или други окултни науки. Докато не стане ангелът ръководител, неговата памет, неговото съзнание, негов живот, той вечно ще бъде в неизвестност. А неизвестността винаги е отеготявала човешката душа и човешкия дух.

Кои ученици са силни? На които всичко е известно, които всичко знаят. А този, който е в неизвестност, пропада дори като ученик. Тук не става въпрос за събиране на две или сто, или хиляда числа и да има резултат, а да разрешиш неизвестността и всичко да ти бъде така ясно, както когато се оглеждаш в огледалото. В него се отпечатват всички твои удове, с. недостатъците на целия твой колектив.

Защо ви говорим в този дух? Защото по начало вие сте едно събитие, дошли сте от някъде и сте забравили. Дошли сте от известността и сте попаднали в неизвестността. Кое е грехът? Грехът е неизвестността, т. е. невежеството. Казват за някого, че направил някакви грешки. Направил, защото е в неизвестност. Ако познаваше истината, нямаше да направи грешки, нямаше да направи грехове, т. е. нямаше да си създаде страшна карма, нямаше да го хване закона. А сега законът стои пред него като строг, безпощаден великан. И ученикът все прави опити да го предизвика, да го дразни, да му се надсмее и т. н. Но, страшен е законът. Ако човекът и по-специално ученикът живееше в известността, той щеше да познава закона, т. е. щеше да познава Бога на справедливостта, Бога на разумността, Бога на светлината, Бога на живота. Понеже животът на ученика е прекъснал присъствието, сега се намира в неизвестността.

Какво трябва да направи сега ученикът? Да прави опити да се свърже с ангелския, с разумния, с висшия божествен свят. Само тогава той може да излезе от глъбините на неизвестността. Светотатство е да говори ученикът, че е в неизвестност пред толкова много факти, явления, събития. Само онзи може да говори така, който е болен по съзнание, по ум и по сърце. На един здравомислещ ученик не може да бъде в неизвестност пред всички тия явления в природата и във вселената.

Какво се иска? Много малко. Какво е това малко? Казахме ви вече. Кога ще стане то? То всякога става, стига да имате връзка. Има те ли връзка, вие сте вече в известност. Нямате ли връзка, вие сте в неизвестност. Това е по отношение на вашия живот на физическия свят.

Колко много трябва ученикът да знае за себе си! Той трябва да познава функциите на своето сърце, на своя ум, на дробовете си, на храносмилателната, на нервната си система. Колко буден трябва да бъде ученика. Той трябва да бъде винаги зает както със себе си вътрешно, така и с всички фактори, с всички явления, които го обкръжават. Когато влезе във връзка с всички светове, той има вече нови задължения, които ще го въведат в света на известността.

Казвате: „Когато умрем, ще отидем в отвъдния свят“. Все някой ден ще отидете в отвъдния свят, но и там ще бъдете в неизвестност. Вашите сродници заминаха в отвъдния свят и вие се питате, какво ли правят там? Вашите сродници също се питат за вас. Но ще кажете: Нали са духове, те могат да проникнат и да видят какво правим. О, не, те са в неизвестност за вас.

Как да си обясним тогава това? Нали те нямат грубо физическо тяло? И техните тела не са много префинени, и те са груби. И астралните тела са груби.

А как се чувстват като духове? Чувстват се така, както и вие се чувствате тук. Знаят това, което и вие знаете. И те живеят по всичките правила на неизвестността.

Какво да се прави тогава? Единственото нещо, което трябва да направите, това е връзката ви с ангелския свят, а не с висшите светове, защото и другите светове са като вашият свят.

Но нали астралният свят е малко по-издигнат? Когато ви пратят в астралния свят, ще зависите от материята на вашето астрално тяло. Тя може да бъде груба или финна. За да проникнете в действителността, за да станете една реалност за живота, трябва да възстановите прекъснатата връзка от миналото. Човек е прекъсвал връзката и това е най-голямото нещастие. Ангелският свят подава своята ръка, за да се възстанови връзката на човека с по-висшите светове. Вие мислите, че щом сте в отвъдния свят, сте-посветени. Много блуждаещи духове има в отвъдния свят. И вие бяхте там, но посветени ли сте? Не е злото в това, че душите слизат на физическия свят, но трябва да слизат по пътя на просветлението, по пътя на известността. А те са дошли по пътя на тъмнината и са ги натоварили здраво. Идва противоречието и те се чудят защо е така. Така е. Щом нямаш връзка с министъра, ще гладуваш. Щом нямаш връзка с царят, ще те измъчват. Трябва да имаш връзка с някой големец, за да бъдеш добре поставен. Така и ученикът трябва да направи връзка с ангелския свят, с ангелските сили, синовете божии, за да бъде добре поставен. Ако нямаш връзка, нито вярата, нито надеждата ще ти помогне. Ти можеш да вярваш, че ще дойде някой, но той може да не дойде. Можеш да се надяваш, но той пак няма да дойде.

Кой може да придобие тази връзка.  Само будният, само съзнателният. Той може да използува такъв подходящ момент и да се добере до министъра, т. е. до ангелските състояния. Трябва да се отиде. Ако си гладен и градината е пълна с плодове, трябва да отидеш и да си набереш. Няма да чакаш да ти донесат. Трябва да имаш познат, който да те обича, за да ти донесе. Ще зависи от твоето достойнство. И едното и другото се налагат. Или трябва да бъдеш много гостоприемен или да бъдеш толкова подвижен, че да отидеш в градината и да си набереш. Тук се изключва инертността, мързела. Това са състояния на паразит. В живота на ученика не трябва да има никакъв паразитизъм.

Когато се говори на ученика върху дадена материя, има се за задача да се подтикне той-към едни по-ведри, към едни по-светли области, за да може да се влезе във връзка с тия активни божествени сили. Не е било да е седял някой празен, да е живял в противоречия и да е донесъл благоволение. Ако някой е донесъл благословение, то е благодарение на неговото усилие да влезе във връзка със светлите сили.

Какво трябва да направи сега ученикът върху дадена материя, за да има връзка? Той не трябва само да чувства, но и да търси да свърже с тия благоприятни за него условия. Има такива условия. Земята е направила вече съзнателна връзка със Слънцето и всички сили, които прииждат към Земята, се поляризират вече като съзнателни съграждащи сили. Ученикът може да използва тия явления за да влиза във връзка със съществата на Слънцето. Това е най-малкото, което може да направи. Затова се препоръчва ученикът да посреща лъчите на изгряващото Слънце.

Могат ли лъчите да останат при ученика? Те оставят своето благословение, т. е. своята активност и продължават своя път. Изкуство е, ученикът да влезе във връзка със светлите същества на Слънцето.

Има ли на Слънцето светли същества? Светлината. която се излъчва от Слънцето, идва от светлите същества. Светлите същества са светлината. Светлите същества са виделината. Казват: „Бог направи виделина там, видя че беше добро и изпрати светлите сили да го проявят във виделината“. Светлите сили се обособиха като светлинни ядра в необятността. През всички времена тия светли сили присъстват във Вселената. Тогава има ли живот във Вселената? Цялата Вселена с всичката й сложност, това е животът на светлите същества, животът на синовете Божии.

Действителна истина ли е това? За вас ще стане действителна истина тогава, когато заживеете в известността. Ученикът трябва сериозно да е загрижен да овладее това изкуство. Всичко трябва да бъде в него известно. Никога да не допуща да залезе слънцето и той да бъде в неизвестност. Трябва сериозна работа. Това не е само така казано и да остане като неосъществена истина. Всяка минута, всеки миг ученикът трябва да провежда системата на известността.

Защо неизвестността не е проникнала до сега като система в него? Благодарение на грубите тела. Те са в доста голяма гъстота а неговия колектив.

Може ли да се освободи от тях? Това е неговата задача, неговата наука. Той трябва постепенно, постепенно да се освобождава от грубата материя и все повече и повече да се възстановят в него светлите духовни сили. Тогава светлите сили ще ръководят неговия физически свят. А сега е обратно. Трябва да стане поляризиране, да стане трансформиране в съзнанието, в ума, в душата, в сърцето, в живота. Връзка ви трябва, не забравяйте. Само връзката ви със светлите сили ще направи вашия живот една голяма известност.

От къде се знае за вашата неизвестност. От вашия не добре регулиран, не добре систематизиран живот. Трябва да въведете вече система в себе си. Като говорихме толкова много за вътрешния живот, това не значи, че не трябва да систематизирате външния си живот. Външния живот, това не значи, че е друго, а е облекло на вътрешния живот.

Нека вашият вътрешен живот бъде облечен с най-красивата си дреха, с най-красивата си премяна и когато съществата ви срещнат, наистина да се зарадват. Когато хората срещнат някое насекомо да пълзи по земята, отвръщат погледа си от него. Така и висшите същества ще ви, отминат, като ви видът да пълзите по земята.

Ще кажете, че трябва да имат милост към вас. Тук не става въпрос за милост, а за известност. Трябва да бъдете известни на светлите сили. Те трябва да знаят, че вие ги търсите. Не трябва вече да живеете във нисшите светове, а трябва да представяте висшите светове.

Това прозвучава като морал. Ние сега морализираме, правим давление върху вас, за да може да влезете в света на известностите. Този свят съществува като една абсолютна реалност.

Но ще кажете: Ние не го виждаме. Вие виждате слънцето. То е един свят на известността. Във всички слънчеви системи на вселената познават слънцето, проечават го, знаят неговата история. А колко забавна, колко красива е историята на слънчевите ядра. Заслужава човек да изживее, да проучи едно такова историческо събитие. Човечеството изживява, изучава още като исторически личности някои проявени величини. И това е добре, защото всяка една проявена величина - положителна или отрицателна, не е случайна. Много големи сили са се проявили като положителни или отрицателни. Така е и до отношение слънчевите ядра. Нима мислите, че съществата от Сириус не знаят историята на съществата от слънцето? Знаят я и я изучават. Така и съществата на слънцето изучават историята на други ядра.

Ще кажете може би: „Какво ни интересува историята на Слънцето или въобще слънчевите ядра?“ Как ще проучите историята на Бога? Ще я проучите посредством тия слънчеви ядра. Всяко слънчево ядро е жива история на Бога. От слънчевите системи вие ще научите каква сложност и каква известност е Бог във вселената. До сега ние не се впущахме в подробностите ви представихме тия абстрактни за вас неизвестности, но трябва вече да ги направим в достояние. Защо? Защото не само мислим, не само предполагаме, но и знаем, че вие изучавате историята на слънчевите сили. Излизате на Изгрев, посрещате ги. Те са отражение вече във вас. А щом имате вече тази връзка със силите на слънчевите ядра, ще дойде и гениалната идея да ги проучите. Изучавайки ги, вие ще се доберете до веществото, до естеството, до системата на Бога. Ще потърсите Първопричината. Тази Първопричина е голямата неизвестност. Ще трябва да дойдете до нея. Независимо от това, дали ще правите опити, но ще дойдете.

Кога ще дойдете? Във вековете, във вечността. Вие се намирате пред един велик абсолютен божествен свят, който ви гарантира голямата известност.

Ще кажете че ви са малки възможностите. Имате малки, но имате и големи възможности. Малките възможности са тъмнината, а големите възможности са светлината. А щом е така, със злото лесно може да се справите. Става въпрос да се освободите от царството на робството. Били сте в по-голяма гъстота. Минали сте през царството на минералите, през царството на растенията, през царството на животните, а сега ви се говори да минете през царството на ангелите.

Каква благодат, каква известност стои пред вас! Когато влезете във висшите школи, навярно ще ви запитат какво сте преживели в нисшите школи. Понеже живеете е една голяма реалност, понеже овладявате вече една голяма истина за известността, вие ще бъдете във връзка със светлите ангелски сили, със светлите посветени братя.

Наричаме ги братя, защото по начало сте произлезли от един и същ Източник. Макар и много да сте се отчуждили и изменили, макар да сте забравили вече тази светлинна връзка, все пак вие сте братя. Но колкото повече ученикът се посвещава, толкова повече той осъзнава, толкова повече той чувства тази връзка на братството.

Къде сте сега? Как да започнете, от къде да започнете, от къде да тръгнете и къде да стигнете? Трябва да бъдете в известност. Можете ли да кажете някой път: „Аз съм в известност?“ Ще се страхувате. Но Христос казва: „Аз и Отец сме едно“. Какво прозрение, каква смелост, каква реалност.

„Аз и Отец сме едно“. Христос беше в пълна известност за своя живот, за своя път. Налага се вече и ученикът да бъде известен като Христа.

Могат ли да потекат тия живи сили и в него, които да му гарантират тази известност? По пътя на Христа може. По пътя на бялото Братство може. По пътя на синовете Божии може. По пътя на ангелите може. Да имате ангелска душа, да имате ума на синовете божии, да имате Духа на Бога, да бъдете пълно въплъщение на светлите сили, да осветите себе си, да одухотворите себе си, да обезсмъртите себе си, това е истината.

Има ли време? Малко е времето и бързайте. Сега още, докато сте на физическия свят, бъдете искрени последователи на синовете божии, т. е. на Христа.

И тъй, бъдете във връзка с ангелските сили, бъдете във връзка с Учителя, бъдете във връзка със синовете божии, за да бъдат техните отношения едно велико откровение, а вашите отношения към тях - една абсолютна известност, и когато се срещнем, ще имаме по-голяма, по-дълбока, по-широка връзка. Тогава животът на висшите светове ще. стане вече откровение за вас.

Като на духове ви говорим. Като души ви посещаваме. Трудно е положението ви, защото сте облечени в една гъста материя в едно доста грубо облекло. Но колкото повече го излагате на давлението на слънчевите лъчи, толкова повече то се оцветява, толкова повече се префинва.

Вън от избите! Вън от кухнята! Вън от сутерените! Излезте вън, пред откритото слънчево небе. Само тогава ще излезете от противоречията и ще премахнете настроенията си и заживеете като здравомислещи същества. Дръжте връзка със светлите слънчеви същества. Тия същества ще облагородят вашия свят посредством проникването, посредством трептенията, посредством красотата.

Бъдете красиви! Бъдете така красиви, че вашите способности, таланти и възможности да преобладават в голямата известност. Не се помирявайте да живеете и неизвестността. Тук се позволява на ученика даже и да се бунтува, да прави революции, да иска, но трябва и голяма разумност. Колкото по-голяма е разумността, толкова и божественото присъствие е по-силно. От разумността ще разбирате до колко Бог е проникнал в ученика. А едно божествено проникване, това е една велика история в живота на ученика. Той става една историческа личност и навсякъде я познават. Защо я познават? Защото е обект на изучаване. Всички велики същества изучават Бога навсякъде, където той е проникнал. Те го изучават даже, и в най-малките същества. А колко повече биха се спрели те върху ученика, ако той има едно стопроцентово проникване.

Бъдете обекти за изучаване. Да има същества, които да се занимават с вас, това е едно велико събитие специално за вас.

Може би религиозните ще кажат: „Бог да се занимава с нас“. Благодарете, че светлите същества, че ангелските същества се занимават с вас, че изучават проникващия Бог у вас.

Питаме тогава: Бог вън ли е, че да се интересува за вас. Той е във вас. Колкото повече е проникнал във вас, толкова повече сте обекти, на проучване. Има едни светлинни ученици на слънцето, които живо се интересуват и изучават Бога във вас.

А нима те не се занимават с по-висшите сфери, с по-висшите царства? Цялата божествена история е, интересна за тях. Така и ученикът трябва да се. интересува от историята на слънчевите същества. Той най-лесно може да проучи тяхната история, защото те всякога могат да дойдат на гости, т. е. да бъдат във връзка с него.

И тъй, променете живота си от човешки в слънчев живот. Нека у вас да преобладава слънчевия ден, отколкото нощта на неизвестността. Силите на тъмнината са неизвестността. Там, където проникне известността, силите на тъмнината се стопяват. Ученикът трябва да стопи силите на тъмнината в себе си. Само така ще разреши въпроса. Че съществуват сили на тъмнината, съществуват, но той трябва да ги стопява и да ги превръща в светлина. Защо Бог е допуснал това, то е друг въпрос. Вашата задача е да преобразявате нещата. Как? Вземете кибритената клечка, драснете и запалете свещта.

Опитност трябва. Трябва изживяване. Нека животът ви да свидетелства присъствието на слънчевите светли сили. Нека духът ви да прояви способността на ангелските сили. Нека душата ви стане въплъщение на божиите синове. Това ви пожелаваме.

Много въпроси стоят пред нас, но те не се разрешават словесно. Трябва да се изживеят, да има изживяна опитност, изживяна реалност. Както изживявате физическия свят, така трябва да изживеете и отвъдните светове или както са наречени нисшите светове. Висшите светове се проникват в нисшите светове, т. е. нисшите светове се проникват във висшите светове.

Има ли тогава тъмнина? Тъмнината е в процеса на проникването. Явява се едно насилие. А там където има насилие, там се явяват процесите или тъмнината. Абсолютна тъмнина не съществува. Абсолютен Бог на тъмнината не съществува. Има само неизвестност. Всичко се крие в тази неизвестност. Трябва воля и ум, необятна душа, всемирен дух, за да знаете нещата. Днес сме при вас, а утре - в неизвестността. Вие не можете да знаете положително, че следващият път ще бъдем пак при вас. Може би вярвате, но не е достатъчно само да вярвате. Трябва да знаеш. Знанието на ученика за в бъдеще ще бъде пълното откровение на нещата. Откровение ще рече да знаеш - да знаеш, че присъстваш, да знаеш, че си във връзка, че си в известност.

Знанието може ли да се загуби? Това, което е минало през съзнанието, не се губи. То се отпечатва. Може да се забрави, но то е отпечатано. Много от хората забравиха божиите заповеди, но те се запечатаха в историята. Следователно, историческите факти, историческите данни си остават вековни. Във всяко едно царство има, записан божият завет. И в земното царство също е записан божия завет.

Ще кажете може би, че този завет може да се скъса, да се загуби, да се унищожи. Не, той не може да се унищожи. Той си остава исторически завет. И вие сега сте един исторически завет. Вие сте една школа. И понеже сте Школа, вие сте исторически личности.

Но ще се възрази: Много ни надценявате. Не, вие сте вече исторически личности. Защо сте исторически личности? Защото върху вас се пише божият завет, заветът на Всемирното Бяло братство. Този завет трябва да остане като вековна история, защо то от него ще се ръководят идващите същества.

Като на исторически личности ви говорим. Не сте случайни. Малко са като вас, които са решили да напишат божия завет върху себе си, затова сте и исторически. Някога ще ви потърсят, зависи при какви условия живеете. Могат да ви потърсят Белите братя, а могат да ви потърсят и черните братя. Не е изключено това, понеже сте исторически. Не мислете, че черните братя не търсят светлината. И те се нуждаят от абсолютната светлина.

Но ще дойде ден, когато ще бъдат свободни, освободени, т. е. ще еволюират. Всичко се стреми към царството на светлината. Всичко се ръководи от божия завет.

Желаем ви добро здраве, бодър дух, свежа слънчева атмосфера и божествен изгрев. Когато посрещате Слънцето, все едно, че посрещате Бога, защото светлите същества на Слънцето са божествени същества. Така са наречени те, защото са светли. Вие имате нужда от тях, защото имате тъмнина. Ако нямахте тъмнина, нямаше да ви правят впечатление светлите същества. Трябва да се срещате със светлите същества, за да се стопи до минимум тъмнината във вас.

2 Юни 1960 г.