506. Величието на вътрешния живот

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 506-то

ВЕЛИЧИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ

Всички величествени явления са системни явления. Цялото миросъздание е явления и системи. Бог се е проявил като системи.

Колко системи има? Има много системи, защото всички възможности у Бога са все системи. Ако има една велика проява в миросъзданието, това е Бог, проявен в системи. И благодарните на това, че Бог се е проявил в система, идва се до онова велико постижение и посвещение като системи. Ученикът не може да мисли за никакви други прояви във вселената. Няма явление, което да подчертае божественото без система. И когато се апелира към ученика да влезе в аналиите на посвещението, то е да може да открие той системната работа.

Ученикът не работи произволно. Неговата работа е строго систематизирана, защото животът на Духа е система, душата на Духа е система, проявите на Духа са система. Няма безсистемност в Духа. Този който е нарушил системата на Духа е излизал от всемирното развитие. Всяко системно развитие е всемирно. Ученикът трябва да се добере до всемирното развитие, защото и той е всемирна система.

Когато засягаме въпроса за най-красивото в битието, във вселената, това красиво е проявено в една стройна, красива божествена система.

Може ли? Най-мъчното е в това, докато ученикът се организира като такава безсмъртна система.

Какво търси безсмъртието в системата? Всяка система подчертава едно първоначално изявление или една първоначална система. Запомнете това. Във всяка основна система има едно присъствие, т. е. има една велика реалност, има една велика душа, има един велик дух, който провежда божествената система като явление.

Ученикът е свързан с явленията. Те са божествената азбука за него. Той открива всички научни специалности чрез явленията. Най-близкият, най-познатият свят за него са явленията. Затова ученикът трябва да свикне да изучава системната работа чрез явленията, .

Всяко явление е азбука. Всяко явление е число, тон, цвят. Следователно, най-богатата азбука, най-устойчивата азбука това са божествените явления в цвят, в тон, в цвят и з число. Благодарение на тия явления ученикът се е обогатил с едни всемирни възможности. Всяко явление е възможност.

. Ще кажете, че отрицателни явления има, има и положителни явления. Всяко явление, което изхожда от първичните възможности е реално и божествено и подчертава великата посветена система на Бялото Братство. Ние и друг път сме говорили за системата на Бялото Братство. Засягаме я пак, за да може ученикът строго да се определи, т. е. да не попада в съмнение, във вариантите на тъмното братство. Ученикът от Вътрешната Школа е ликвидирал с вариантите на черното братство.

Но може би ще дойде съблазънта: „Дали не сме се надценили“. Всяко божествено явление, което се изявява като строга система - като цвят, тон и число е система на Бялото братство. От тия прояви ученикът ще разбира с кои системи оперира. Най-важното е да се домогнеш до възвишените системи. Затова и ние се спряхме върху величието на вътрешния свят. Ученикът трябва да отгатва вече всички събития във вътрешния свят и да се учи от тях. Ако има едни занимателни събития във вътрешния свят, едни прекрасни божествени събития във вселената, това са събитията във вътрешния свят;

Понеже ние разглеждаме системата на вътрешния свят, затова апелираме към ученика да се съсредоточи в тази вътрешна деятелност. Ние имаме предвид способните сили, възвишените сили, които се проявяват като система в света на ученика. Светът на ученика представлява една вътрешна красива система. Величието на вътрешната система е от божествен произход. Ако трябва ученикът да представи възможностите на божественото величие, той трябва да изхожда от величествената система на вътрешния свят.

Но ще кажете: Вие ни представяте величествената система на вътрешния свят, но нали трябва да имаме връзка и с външния свят?

Достатъчно сте проявени във външния свят. Предстои ви сега да изучите системната работя на вътрешния свят. И когато се проявите като такава системна работа, тогава ще бъдете достойни представители на божественото изявление. Вие не знаете още какво е специфичните божествено изявление. Казвате все още: „Това е човешко, това е дяволско, това е ангелско, това е божествено“. Определяте нещата без да ги разбирате, така както в момента ги чувствате, но не всяко чувство е система. Често пъти ученикът попада под влияния. Той трябва да прави разлика, да знае кога е под влиянието на отрицателните чувства и кога е във вдъхновение. Чувствата играят важна роля в развитието и усъвършенстването на ученика. Те са дадени като сили, благодарение на които ученикът се възражда, ученикът, се проявява, се вживява, се въплъщава, се вселява и се ражда.

Тепърва той ще цени своите чувства. Те имат божествен произход. Бог се е проявил най-напред ката чувство, та всяка твар да го почувства.

Ще кажете може би: Тщеславен ли е Бог, че всички да го почувстват?“ Не, той иска всички да бъдат негово подобие. Понеже той се е изявил като чувство, следва и съществата да го почувстват.

По пътя на чувствата ученикът ще достигне, до целта. Кое е целта? Целта е божественото. Всяко чувство е вариант на живота. Следователно, стремейки се, по пътя на чувствата той ще достигне до първичното, до божественото.

Ето каква широта, каква дълбочина трябва да има ученикът. Той трябва да цени всяка една божествена проява, независимо в какъв вариант идва тя. Всяко нещо, което има девствен порив, се проявява като съвършенство. Затова няма защо да се плаши ученикът и да казва, че е попаднал в противоречия. Нещата лесно се чувстват. Ако има ученикът една божествена възможност, то тя е да чувства нещата така, както са в тяхната чистота и начало. Затова той не трябва да бъде отрицателно настроен към чувствата. Животът се е проявил като осезателно чувство и като противодействие на чувствата.

Ученикът трябва да се отнася секретно, тайнствено, божествено към живота, защото Бог се е проявил като живот. Извън неговият живот, няма друг живот.

Казано е наистина в свещеното писание, че Бог се е проявил като любов, като мъдрост, като истина, като воля и т. н., но това което е най-близко за човека е, че Бог се е проявил като живот.

Колко ценен е животът. Ценен е, защото е божествено начало. Ако има нещо реално, ако има едно божествено начало, то е живота. Вие ще откриете Бога като начало. Само в живота. Така той става пълноценен, изобилен, богат, необятен. Стреми се, ученико, към този живот. За тебе той е божествената колесница, която ще те отведе в абсолютните предели.

Теб ти трябва такава колесница. Трябва ти колесницата на живота. Качи се на тази колесница и ще полетиш към центъра на живота. Всяко нещо се стреми към центъра. Колкото и да се движиш към периферията, ще дойде момент, когато ще се върнеш към центъра. Такова е мировото развитие.

Бог е излязъл от Абсолютния център, но се е проявил в много центрове, в много системи. От Едното се е проявил в многото. И в това е величието на Бога. Като слънчево ядро Той се е размножил в много слънчеви ядра. Трябва да е имало наистина много ядра, но е имало и някое слънчево ядро, централно слънчево ядро, от което да са произлезли всички слънчеви ядра и планети.

Знаем ли, че е така или само допущаме? Всички начала говорят за Абсолютното начало. Следователно, тук няма незнание. Има потвърждение. Трябва да се потвърдят нещата от ученика. Ако има кой да ги потвърди, ако има кой да ги каже, кой да ги проведе в система, това е ученикът, защото само той учи. Всяко същество изпълнява дадена работа, а ученикът е поставен специално да учи, да изучава.

Кога Учителят не е доволен от ученика? Когато не учи. Ученикът трябва да бъде всестранно проникнат, погълнат в секретните варианти на вселената. Трябва да се проучи вселената, т. е. да се проведат системите на вселената. Най-знаменитият урок за ученика, това е да се домогне до възможностите на вселената, да влезе в аналите на вселената. Ученикът се приготвя сега да проучи системно вселенския дух. Той трябва да се добере до областите на вътрешната система на Божия Дух, защото Божият Дух се занимава специално с вселенските системи. А вселенските системи дават идеите, потика на ученика. Чрез тях той ще проучи глъбината, йерархията, възможността на Божия Дух и самият той ще стане вече вселенска система, той трябва да се свърже с Духа на вселената. Духът на вселената е творческия Дух.

Но ще се възрази: „Извън Духа на вселената съществува ли друг Дух?“ Като възможности съществуват много духове. Има духове на вселената, има духове на Абсолютното, има духове на безкрайността. Как ще си обясните всичко това? Характерното в духа на вселената е да прояви Първичното. А характерното на необятността е да запази Първичното както е то по начало.

Виждате, че има една съществена разлика. Коя система трябва да проучи ученикът? Той трябва да проучи системата на вселената, т. е. на проявения свят. Ученикът се занимава с проявленията. Колкото повече ученикът се занимава, се свързва със силите на проявленията, толкова повече той става проявление. Той трябва да се открие, за да не бъде загадка.

Казахме ви, че великите сили изучават ученика като нова клетка или като нов микроб. Щом той е една деятелна сила, има кой да се занимава с него. Той има вече една нова връзка. Тази връзка има висш произход. Ако той се отклони от този произход, всичко за него ще стане случайно, безсистемно, беззаконно.

Ученикът трябва да се пази от тия положения. Навсякъде той трябва да вижда системата. Ако така се възпитава, той ще стане един естествоизпитател, един космичен гадател, един небесен откривател.

Цялото сътворение очаква. Какво очаква? Кога очаква? Очаква ученикът. Всички сили са готови да му се изявят, защото вейка сила чака проявление. Всяка сила очаква някой да я изучи, да я прояви.

Но ще кажете: Нима те не са достатъчно силни, та трябва ученикът да ги прояви? Най-ценната проява е тогава, когато ученикът проучи системата на дадена сила. Колкото и да се подценява, колкото и да се отминават фактите, обектите, реалностите, все пак той е една свещена връзка. Всичко е въз връзка, защото е система.

Може ли ученикът да излезе вън от системата? Излезе ли вън от системата, той става вече безсистемен, дисхармоничен, той е вече в тъмнина, която го въвежда в дълбоко невежество. А тук се иска нова абсолютна свобода - свобода на мисълта, свобода на чувствата, свобода на делата, свобода на умозрението.

Какво значи умозрение? Да разсъждаваш, да мислиш, да проектираш, да правиш връзка с Върховното. Всички ученици трябва да имат умозрение - да виждат нещата чрез своя ум, да ги чувстват, да ги хармонизират и да ги систематизират. А за това се изисква необятно знание. Да имаш такова знание, трябва да бъдеш една светлинна божествена връзка.

Какво значи божествена връзка? Да се свърже с всички божествени атрибути, с всички божествени фактори, защото само божествените атрибути и фактори са система.

И тъй, от прекрасното - към божественото. Стреми се към божественото, за да се удостоиш с призванието божествено начало. Колко е тъжно, когато загубиш връзката с божественото.. Тогава човешкият дух изпитва тъмнота или както се казва - да се пази от тия сенки. Попадне ли под една такава сянка, всички болести идат като неканени гости в него. Има едно духовно простудяване.

Кога идва то? Когато ученикът се е отклонил от духовните влияния, от духовните притоци. Има духовни влияния, които подържат живота. Щом се отклони, той духовно се простудява. И често пъти ученикът си казва: „Не съм седял на течение, не съм бил на студено, а защо заболях?“

Колко трябва да бъде буден ученикът, за да се пази от тия течения! Има ли такива способности у него, които да му нашепват за тия истини? Всеки ученик знае кога е под добри влияния и кога е под тъмни влияния. Ако твърди някой, че не знае, той лъже. Има една вътрешна, секретна служба, която всякога подсказва, кога ученикът е изложен на тъмни влияния и кога е в едно вдъхновено състояние. Тази секретна служба, всичко записва. Тя казва, кога ученикът започва да роптае против провидението. И всички отрицателни събития в живота, това са все такива влияния. Законът е строг и държи всичко под наблюдение. Ето защо, ученикът няма право да се сърди на Бога за каквито и да било заболявания. Той трябва да има вече нюх да схваща различите течения. Ако към това изкуство не се стреми, към какво друго ще се стреми? Той трябва да познава добрите психически влияния и течения, които го засенчват. Това е да бъдеш мистик, духовидец, ясновидец, да познаваш всички явления във вселената. Затова, казахме, че всичко е в явления. Та, ако явленията минават като хармонични сили в ученика, те са една велика система на хармония и светлина. Но ако минават като дисхармонични сили, те създават в него един хаос. Ето защо, ученикът трябва да се спира върху себе си, да си дава сметка и да проучи, своя вътрешен свят. За това казахме, че ученикът трябва да цени своите чувства. Те са, които му подсказват кога той е под отрицателните явления и влияния и кога е под благоприятните влияния. Чрез своите вътрешни секретни чувства той проучва силите на живота.

Да имаш едни божествени чувства, това е една голяма способност. Ученикът трябва да се стреми да развие духовните способности, които да се превърнат на духовни явления, а явленията - на духовни системи. Системите пък - на духовен свят, на вселенска система.

Така ученикът ще расте, така ще порасте и ще запази едно гениално вътрешно съвършенство. Съвършенството е идеал За него. Извън съвършенството той няма към какво да се стреми, няма за какво да мисли, няма какво да чувства. Великият идеал на ученика е съвършенството.

Стреми се, ученико, към това съвършенство, за да израснеш като великолепна красива система. Нека твоят вътрешен свят стане една богата, богата вселенска душа. Когато цениш твоите чувства, ти развиваш и способностите на една всестранна душа, широка като вселената.

Стреми се към тази широта, за да не останеш в невежество. Най-просветеното същество, най-гениалното същество, това е ученикът. Така казва йерархията на Бялото братство. Йерархията на Бялото братство определя като колоси, като реални системи на физическия свят ученика. Бялото братство провежда великите идеи които занимават синовете божии. Идеите на синовете божии трябва да станат достояние на всяка планета, на всяко слънчево ядро. Те не трябва да бъдат скрити, защото даром се взема и даром се дава. По начало, такъв е девизът. Всички синове божии имат тази максима - да дават на ученика всички възможности чрез които да проучи върховната система. Бог трябва да бъде в достояние на ученика като една велика, абсолютна система. Той трябва да се определи като една стройна, като една величествена система. Как определят сега Бога? Определят го като едно човешко същество, което живее в немощ, в незнание. Това е светско определение. Ученикът определя божествените възможности като едни стройни системи.

Ще кажете тогава, че Бог е далеч от вас, щом не е като вас и вие се намирате в невъзможност. Не, щом ученикът се систематизира, той става божествена система. А всяка система е присъствие на Бога. Следователно, работата на ученика не трябва да бъде безсистемна. И неговите мисли и неговите чувстващи неговата дейност, и неговото изкуство, всичко трябва да бъде системно. В системните работи не могат да присъстват безсистемните неща. Системата изключва безсистемното, анархията или противоречията.

Колкото повече ученикът заживява в една идеална, в една прекрасна система, толкова повече той вижда светлината, толкова повече той вижда чудесата, вижда безсмъртието, вижда необятността. А това е важно. Няма по-важно от това. Да лазиш като червей, да се скиташ като някакъв скитник по земята, това не е цел. Трябва да бъдеш съдържателен, обогатен, посветен във всички явления, които те обкръжават. Не трябва вметнатите явления да те командват. Всяко едно явление трябва да бъде прието в тебе, да носи някакво богатство за тебе. Всички явления трябва да ти служат, т. е. да бъдат богати притоци в тебе.

Ето как ще се открие цялата вселена на ученика. Достатъчно е той да прецени, достатъчно е той да търси, да проучва. Няма по-богато същество от ученика.

Ще кажете, че има същества, които са поставени при по-благоприятни условия. Всичко това е временно. Ученикът има едни вътрешни заложби, които предвиждат бъдещето, вечното, необятното.

Стреми се, ученико, към тия възможности. Запази ги в себе си свещени, чисти, девствени, идеални, красиви. Ти си повикан да наследиш света на красотата. А светът на красотата е вътрешния стимул, вътрешните възможности, вътрешните идеи, вътрешната красота.

Стреми се към вътрешния свят, защо. то той е ядрото на живота. Стреми се към вътрешния свят, защото той е основата на проявите. Бъди основа. Щом си. основа, ти си система. От теб ще вземат и ще пресъздадат световете.

Как ще вземат от теб? И какво ще вземат? Трябва да си получавал от синовете божии. Иначе какво ще вземат? А за да ти дадат синовете божии, трябва да отидеш при тях и да получиш. Синовете божии те очакват. Иди, вземи и донеси в изобилие. Слабост е ученикът да живее в недоимък, в немощ. Най-богатите сили във вселената, това са синовете божии. Те са готови да дадат на ученика. Най-обичното същество във вселената, това е ученикът. Обичат го ангелските сили, защото той ги проучва. Обичат го посветените, защото той ги обича. Обичат го синовете божии, защото те са вдъхновение за него. Всички светове във вселената са дадени възможности за ученика.

Използвайте тия дадени възможности, за да се издигнете на най-високото място - било на физическия свят, или в астралния или в духовния. Тепърва се отправя апел към съществата на земята. До сега се е говорило за райската градина, за прощение на греховете, за спасение, но сега се говори за друг вариант на Духа, други пориви има той сега на земята. Говори се да се влезе във връзка с вселенския Дух, с вселенската душа.

Виждате, че ученикът има една широка, необятна възможност, така както вселената. Това какво показва? Това показва, че духовни сили са дошли специално на земята.

Защо са дошли? Да свържат душата на земята с душата на вселената, да проникне душата на вселената в душата на земята.

Как да отгатнем тази истина? Как да проникнем в тия необятни възможности? Организираната школа ще ви съдейства. Тя има свещената грижа да проведе тая велика истина за вселената.

Ние не се занимаваме с планетния живот. С него се занимават съществата които оперират с астрологическите космоси.

Но ще кажете: „Нека да научим тия космоси, за да знаем за нашите отношения към дадена планета, че тогава да се занимаваме с космосите на вселената, а астрологическите космоси и вие сте ги забравили. А сега започвате с вселенските максими“. Да имаш един вселенски ум, да имаш една вселенска памет, един вселенски Дух, една вселенска душа, това е сила. А силата е могъщество в ученика. Ако има нещо могъщо, нещо устойчиво, нещо завършено, това е вселенска сила.

Нека ученикът от малка вселена да израсне в големите възможности на голямата вселена. Когато влезе в безкрайността, в тайнственото на вселената, тогава той ще има великата мъдрост на произхода на вселената, за проявата на Бога и миросъзданието. Колкото и да го занимаваме сега със системата на вселената, той ще си остава един планетен възпитаник.

Това не е ли достатъчно? Не. Ученикът трябва да има по-големи възможности. Той трябва да има възможностите на системата на вселената. От системата на вселената са идвали великите учители. От системата на вселената е дошъл и Христос. Щом великите учители са дошли от там, следва и ученикът да мине от планетните системи към вселенската система. Във вселенската система на всички слънчеви ядра. Слънчевите ядра представят голямата необятна. вселена.

Ученикът трябва да изучава слънчевата астрология. Той не трябва да се подава на влиянието на другите планети. Има един абсолютен свят на светлина. Това е светът на слънчевите ядра. Колкото повече слънчеви ядра обходи ученикът, толкова повече той става занимателен, подготвен, проникващ. Ще можеш да проучиш живота на едно слънчево ядро, да влезеш във връзка с големите мислители, с големите астролози на слънцето, това е голяма привилегия.

Ученикът е вече едно малко слънце, т. е. възкресил е, въплътил е слънчеви същества, затова е излязъл вече от орбитата, от условията на планетните духове. Животът на планетите за него вече не е толкова важен. Важен е вътрешният живот на слънчевите сили. Колкото повече се въплъщава в силите на слънцето, толкова повече той просветва и става лъч, обратен на слънчевите лъчи. Ако слънчевите лъчи са проектирани към него, той се проектира към слънцето. Затова той трябва да бъде силен, проницателен, че да има по-голяма скорост от слънчевите лъчи. Иначе слънчевите лъчи ще го отблъснат и ще има едно голямо съпротивление. Затова ученикът трябва да бъде много характерен - така характерен, както са характерни синовете божии. Синовете божии се движат свободно из вселената. И ученикът трябва да се движи свободно из вселената, като преодолява всички противодействащи сили. Не че тия сили противодействат специално на ученика. Те изпълняват своята работа и понеже той се завръща, минава в слънчевите ядра, среща тия сили като противодействие. Затова се иска ученикът да бъде силен, по силен от слънчевите лъчи и да преодолява това движение и тия влияния. Ако не направи това, никога няма да отиде на Слънцето. А целта на ученика е да посети ядрените сили във вселената. Ако ученикът не преодолее слънчевите лъчи на тази слънчева система, как ще преодолее лъчите на големите слънчеви системи? Затова се иска сили; мъдрост, смелост, движение, съвършенство. Това е великият проблем на бъдещето. Ученикът трябва да разреши този проблем.

Но ще кажете: „Чрез своята мисъл ли да разрешим този проблем или чрез своето движение и присъствие?“ Единствената голяма възможност за ученика сега е мисълта. Неговата мисъл ще трябва да бъде едно ново явление, което да съдържа всички способности на вселената. В него трябва да вземе участие душата, духът, волята, умът, сърцето и всички други способности.

Ето как се възпитава ученикът във вътрешния институт, във вътрешния свят. В какво се изразява неговото изкуство? Да преодолява действието на слънчевите лъчи, за да го не спрат те. Той трябва да прониква през тях не вече като светлинен елемент, а като една духовна същина, като една духовна вълна, по-изтънчена от слънчевата светлина, т. е. като дух, ученикът трябва да преодолява всички противодействия по пътя.

За естеството на божия Дух. Той е градивния материал вселената. Навсякъде, се раздава и навсякъде присъства. Всестранна, необятна сила е Божия Дух. Навсякъде прониква като семена, които се въплътяват. Затова ние казахме, че миросъзданието е започнало от организмите на Духа. Бог се е проявил като тайнствена сила в Духа, като едни микроскопични организми. Всички състояния, всички сили, цялото богатство, цялото изкуство на божествената възможност е въплътено в тия организми на Духа. Ако ученикът схване тази истина, той ще открие началото на вселената, ще открие началото на всички елементи - биле те материални, астрални, духовни или божествени. Всичко се съдържа в тайната на духовните организми. Ако има нещо тайно, което не е открито, то това са организмите на Духа. Когато един ден се открие тази тайна, тогава официалната наука ще намери уред, чрез който ще могат да се анализират организмите на Духа. Тогава ще се създаде една божествена наука, която ще открие божествената идея във вселената. Бог се е проявил във вселената като идея. Затова и организмите на Духа са идеи.

Какво голямо разнообразие има във вселената. Това разнообразие се крие в способностите на организмите на Духа.

Наричат ги организми, защото няма друга дума, с която да ги уподобим. Организмът расте, развива се, усъвършенства се и се изявява като едно голяма явление. Всяко едно голямо явление съдържа различни авторитети - било по цвят, тон, число, светлина, топлина и т. н. Всички химически елементи се съдържат в тия организми. Ако не бяха тия организми на Духа, не би се проявила и светлината. Те са акумулатори на светлината, на дееспособните сили в Духа. И ако ние казахме, че Божествения Дух присъства навсякъде, трябва да се разбира, че навсякъде присъстват като плодовити сили организмите на Духа. Цялата система, цялото лице на вселената това е комплекс, това са психични сили, мистични духовни сили от способностите на организмите на Духа.

Когато някога науката застъпи специално организмите на Духа, тогава ще се открие и тайната за съществуванието на вселената.

Ние изнасяме тия неща пред вас като една секретност. Има още много неоткрити организми. Човешката мисъл е бременна по отношение. тия неоткрити организми, защото всеки един организъм е тайни складирани богати възможности. Защото всеки един организъм е тайно складирани богати възможности.

Ще се даде ли това благо на човечеството? Чрез вътрешния свят на ученика ще се дадат много блага, т. е. ще се въплодят тия организми и ще дадат своя плод. Този плод ще бъде различните възможности в най-различни варианти, цветове, тонове и т. н.

Тази идея е започнала вече да работи в съзнанието на посветените ученици. Та, ако ви занимаваме с този въпрос, ние. искаме да ви подтикнем да се влеете в тия пионери - организмите на духа и да изчерпите най-големите тайни, които Бог таи в своята душа, в своя Дух и в своето сърце.

Нека тази идея стане централна за вас. Вие още не сте мислили за системите на организмите на Духа. Всяка нова идея, всяко изобретение, това е проява на даден организъм.

Организмите на Духа са се въплътили и се развиват в слънчевите ядра, а не в планетите. Доста организми са закъснели да се развият на земята. Понеже ученикът се явява вече кандидат да проучи системата на Духа, ще се въплъщават повече организми на Духа. Трябва да се създаде една аудитория, която да изучи проявените организми на Духа. Тази аудитория трябва да има своя АЛМА - МАТЕР, своя светиня, трябва да има ръководство, затова се явява вътрешният институт, т. е. силите на вътрешния живот. Организмите на Духа са важно изявление, важно състояние, важни идеи.

Материалистите казват, че светът има материално начало, но това се отнася до външния свят. Не че вътрешния свят отрича матерната, но там тя е нещо статично, нещо което е забравено. Днес хората на науката се занимават със забравеното. А то не е вече съществено за ученика, защото той изхожда от вътрешния свят, изучава вътрешните сили, вътрешните зародиши, зародиши, които се развиват, които се разцъфтяват, растат и се разплодяват.

Външният свят не може да се развива. Признавайки науката за организмите на Духа, ученикът ще има една богата среда, ще се запознае с големите учени, с големите майстори, които се ползуват от възможностите на тия организми. Ако искаш да станеш един голям художник, ти трябва да имаш на разположение дадени сили на организмите на Духа. Всички способности са глъбини в организмите на Духа. Не познаваш ли организмите на Духа, ти не можеш да бъдещ голям. учен, голям художник, голям композитор, голям естет.

Възпитавайте се в този Дух. Бог е решил да ви даде най-красивото, най-чистото, най-възвишеното, божественото. Бог е решил да въплъти във вас своя Дух. А щом се въплъти той, организмите на Духа ще израстват във вас като ценно качество, като духовна придобивка, като безсмъртно начало. А това ви стига.

Мислете, чувствайте, прониквайте, организирайте, за да се ръководите от свещеното свято начало, което ще ви обезсмърти, което ще ви одухотвори и ще създаде от вас една прекрасна система, едно прекрасно небе, една прекрасна земя, едно прекрасно слънце.

Обичайте Бога, който идва като зов при вас. Обичайте Бога, който ще ви пресъздаде, който ще ви направи като себе си, който ще ви удостои като себе си, който ще, ви обогати като себе си. Обичайте Бога, който ще ви направи системни като себе си.. Обичайте Бога, защото Той е нашето бъдеще.

Понеже Вътрешният свят се е въплодил във физическия свят, сродил се е и с материята и тя е станала като любим елемент, чрез който духовният свят си служи за създаване на едни божествени светилища на земята. Духовният свят следователно е използвал физическия свят.

Защо го е използвал? Нали не трябва да има използуване? Духовният свят устройва физическия свят. По чий образец го устройва? По образеца на духовния свят. Ще дойде ден, когато физическия свят ще се превърне в духовни елементи, в духовен свят. Постепенно, постепенно всичко ще се одухотворява и ще се обезсмърти. Това е задачата на сътворението, защото по начало Бог е Дух. Всичко ще се превърне на светлинни елементи, понеже преобладава елемента на слънцето.

Ще има ли тогава физически свят? Физически свят ще има до тогава, докогато има неодухотворени елементи. Щом всички елементи се одухотворят, физическият свят ще се преобрази. Не че ще изчезне, но ще придобие друг вариант, друго движение, ще има други течения, т. е. ще придобие духовен образ, духовно подобие.

И тъй, всички елементи, всички прояви на физическия свят са акумулатори, които ще бъдат заредени със светлинни енергии, които ще се възпламенят и ще преобразят физическите елементи. Колкото повече духовна енергия се акордира, толкова повече физически елементи се преобразяват. На какво? В духовна енергия. Понеже ще преобладава повече Дух, ще има едно ново прииждане, едно могъщо въплъщение. Тогава става един преход. Този преход има свое начало по отношение развитието на материалния свят. Всичко ще се преобрази в едно вдъхновение, в един трепет. Всичко. трябва да трепти, както на слънцето всичко трепти. Вие ще имате понятие за едно светящо същество само тогава, когато изживеете неговото състояние. Всичко ще трябва да затрепти, т. е. да произведе повече светлина, която да се приеме и в другите планети и да отиде и към слънчевото ядро. Ако няма светлинни сили, които да отидат на слънчевото ядро, човешките същества не могат да прииждат към слънцето. Такъв е законът. Духовните възможности трябва да се проявят като притоци, като приливи към слънцето. И когато бе казва на ученика да се свързва със слънчевите, лъчи, то е чрез своята мисъл и чрез своите чувства да прави опити да се свързва със слънчевите същества.

Как ще се свърже със слънчевите същества? Дали ще ги чака да дойдат на земята или трябва да направи опит да отиде на Слънцето? Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Има едно непреривно трептение във вселената. Всичко трябва да придобие състоянието на трептящо ядро, което да препраща сили към Слънцето. Чрез тия трепети ще се помогне на духовните същества, на учениците, да могат да отиват на слънцето. Досега слънчевите лъчи са идвали на земята, а сега земните жители трябва да отиват на слънцето.

Много от астролозите са коментирали тази идея, но в много скрита форма. Ученикът трябва да придобие нов образ, защото казахме, че ще бъде по-ценен от светлината на слънчевите лъчи. Той ще има духовна енергия, която има способността да преодолява елементите на светлината.

Нямат ли нещо духовно елементите на светлината? Те имат нещо духовно, но все пак те са елементи на светлината. Те още не са чисти елементи на духа. И в ученика има заложби от елементите на Духа. Следователно, той може да прониква, може да се движи в обратна посока на слънчевите лъчи към Слънцето.

Това е една специфична възможност, едно специфично качество, една специфична способност. Затова казахме, че той не трябва да се плаши. Никой няма да му противодействува, стига да развие тази духовна енергия. Той трябва да бъде само способна, организирана, вдъхновена сила така. организирана, че никога да не изгуби своята индивидуални способност, за да може да се нареди в редиците на големи те посветени.

Когато така засягаме въпроса, ние искаме по-основно да запознаем ученика който живее на земята, с живота на слънцето. Той има пряка връзка със слънчевите сили, но не знае още каква е неговата работа по отношение това движение.

Неговата работа е да отиде на слънцето. Как ще види слънцето? С кои очи ще го види? Ученикът има вече едно духовно тяло, едни духовни очи, едни духовни усети. Чрез тях той ще обходи и проучи системата на слънцето, а чрез физическите си органи ще проведе истините за слънцето.

Това е една задача, която ученикът трябва да проучи. Слънчевият свят е една висша аудитория за него. На физическият свят той ще завърши първи клас, а на слънцето ще започне втори клас.

Ще кажете, че ученикът не е толкова назадничав, та да изучава толкова класове. Той ще изучава много слънца в миросъзданието, по система, по обем. В него ще се развият божествените способности, божествени органи, които ще имат способността да обхващат цялото сътворение. Ученикът и сътворението се допълват. Те са идентични. Както сътворението расте, развива се и разцъфтява, така и ученикът се развива, расте и разцъфтява.

Но маже би ще възразите: „Нали го виждаме все в едно и също тяло - немощно, обременено, ограничено, въобще лишено от много възможности?“ Да, но в това Тяло има един вътрешен процес. Развива се духовното тяло, създава се духовната субстанция, духовната сила в него. Тогава той ще има духовната възможност да продоволства физическите елементи със светлина и с духовен прилив, за да проникне в голямата необятност на слънцето. Слънцето е необятно по отношение големината на земята. Физическата формула на ученика е много малка, но духовното тяло има възможност да става голямо и малко. Това е специфичното в него. Със своето духовно тяло той ще прониква в най-далечните глъбини на слънцето.

Една от големите задачи на ученика е да отиде на слънцето. Ние няма да го пратим на планетите, защото той е опитал планетния живот и то в доста груба сферична среда. Минал е през много планети, а ние искаме, да го върнем на слънцето. Затова го подканяме всяка заран да влиза във връзка със слънчевите същества, слънчевите същества трябва да станат за него сродни братя, сродни сестри, сродни съученици. Жителите на слънцето са най-близките сродници на ученика. Ако той получава някакви енергии, никакви сили, никакви способности, ако той получава памет или съзнание, то е благодарение на сродните сили на слънцето. Те са изкусни майстори. Те имат възможностите на великанските духове, защото слънчевите ядра представляват голямата вселена. ТЕ СА КРАЯ НА НАЧАЛОТО.

Но може би ще се възрази: „Какво съществува между слънчевите ядра?“ Интересен въпрос. Между слънчевите ядра съществува прекрасно устроен свят, с голямо разнообразие. Там съществуват много, телеграфи, много радиостанции, които държат във връзка цялото миросъздание. Има идеално павирани пътища, най-различни станции, та като тръгне едно същество от едно слънце на друго слънце, да има база.

Къде са тия станции? Защо не се виждат? С обикновено око или с телескоп? Те са направени от друга материя. Толкова са префинени и изтънчени, та с обикновено око, дори с телескоп не могат да се видят.

И тъй, цялото пространство е един богато устроен свят. Много може да се говори за този свят, но няма да бъде за сега в полза на ученика, защото той още не е развил своите ясновидски способности. Той ще го открие, когато напусне физическия свят. Но понеже го е още страх, той ще живее в неизвестност. Той се страхува да. напусне физическия свят. Казано е наистина, че трябва да се обича физическия свят, но той трябва да го обича като елементи за изучаване, за проучване. На ученика ще се разкрият някои тайни особености на вселената. Той трябва да знае какво представлява пространството между земята и слънцето. Нали е кандидат да отпътува на слънцето. Той трябва да знае къде има станции, та когато минава да може да си почине, т. е. да акумулира повече енергия, за да продължи своя път.

Ще кажете, че между слънцето и земята е празно пространство. Не е така. Няма пусто пространство. Всяко нещо е дадени условия. Цялото пространство е дадени условия, т. е. сътворение на божественото. Ако не би имало тия способности и възможности, не би се проявило божественото.

Пространството, небосводът, това е едно огледало на Бога. Чрез това огледало всяко едно разумно същество ще открие божественото. За да могат тия възможности, тия състояния да станат в достояние на ученика, той трябва да има поне една малка опитност - да напусне своя физически свят и напълно да се въплъти в духовния свят. А чрез духовния свят, да проникне в слънчевия свят. Затова се казва, че ученикът трябва да прави опити, като. се излъчва от физическия свят. Ако той още много му у мил, поне временно да се излъчва.

Тези опити са опасни наистина, защото има духове, които могат да му напакостят. Затова окултната наука съветва ученика да не прави такива опити. Но вселенската наука казва, че ученикът трябва да бъде смел, така смел, че да защити своето физическо тяло и някоя сила да не може да го увреди. Всички посветени са правили тия опити, но за това са се подлагали на системен живот, на системна мисловна работа, на системна чувствена, умствена, сърдечна и т. н. Можете ли още сега да направите тази, системна операция? Вие мислите, че нямате тази възможност. И понеже така мислите, така и ще върви за сега, докато стане коренен преврат. Ще дойде такъв преврат. Не може да не дойде. Ще дойде и ще се наложи според възможностите и времето. Времето тук играе важна роля. Вие живеете във времето и пространството, т. е. в момента. Ще дойде ден, когато ще се измени вашата атмосфера. В една и съща атмосфера не може да се живее. Тя се отравя. Трябва да се смени атмосферата.

Има ли възможност да се смени? Да. Човешката душа ще се излъчва. Ще настъпи момент, когато и вие ще се излъчвате. Няма да умрете, но ще се излъчвате. Кое е страшното сега? Когато агонизира човешкото тяло. Всеки се плаши от това събитие. А ученикът трябва да научи изкуството да се излъчва. Когато легне да си почива, нека прави опити ла стане едно такова излъчване. Ако не може в будно състояние, поне в сънно състояние. Така той ще достигне по-големи, по-необятни пространства. Той трябва да стане пространствен, да внесе елементите на пространство в себе. си, защото всеки елемент съдържа известна сила в себе си. А всяка сила е движение, е потик. Силата не може да стои на едно място. Тя се движи. Следователно, ученикът трябва да се хармонизира с духовните сили.

Може ли? Може. Това са възможности. Ученикът и не подозира, че живее в едни големи, всестранни възможности, дори бихме казали абсолютни възможности. Той е още доста ограничен. Затова, в своето посвещение той трябва да прави опити да се освобождава, да превръща материалните елементи в духовни, в светлинни. За това се казва, че ученикът трябва да бъде алхимик.

Може ли? Как да не може? Това е система. Кои сили могат да се преобърнат на светлинни елементи? Мислещите сили. Мисълта е още статична в човека, още е зависима. Тя може да се опетнява, да се ограничава. Когато се префини, ще преобладават тогава в нея светлинни сили. Че мисълта се движи с по-голяма скорост от слънчевите лъчи, това е вярно, но коя мисъл? Интензивната светлинна мисъл, просветената мисъл. Обикновената човешка мисъл продължава няколко километра и се обезличава. Някои мисли дори и не могат да се върнат. Остават като падащи звезди в пространството. Следователно, загубва се от силата на мисълта. Отдели ли се от центъра, тя е вече несъстоятелна, неподвижна, нечиста.

И тъй, ученикът трябва да прави разлика - коя мисъл е обикновена и коя интензивна. Той трябва да има един вътрешен потик и да даде. една благородна жертва - в смисъл, да се подготвя за най-сложните експерименти. Ние обаче нямаме право над вашата свобода. Когато назреят условията към вас и ние ща бъдем с вас. Сега ви запознаваме е най-елементарните положения.

Да се излъчиш и да имаш съзнателна придобивка, тогава има смисъл. Иначе е излишно. Много от духовете са напускали физическите си тела, отивали са в отвъдния свят, но са оставали пак със същото съзнание. Физическото тяло е важното. Физическото тяло има качествата да действа и да чувства еманацията на духовния свят. То чувства духовното присъствие; Когато има влиянието на духовния свят, всички клетки трептят, вдъхновяват се. Това показва, че физическото тяло е доста напреднало. Животните нямат още съзнание, докато човекът има качества и способности да владее духовното присъствие.

Сега човекът във физическия свят, не е в материалния. И растителния свят е физически свят - расте, изменя се, докато материалният свят си остава в статично състояние. С обикновено око не се забелязва почти развитието.

Физическия свят е един от напредналите светове. Казват. че когато ангелите надникнали и те пожелали да дойдат в него. Използвайте всички красоти на физическия свят, за да се подготвите да изживеете духовния свят. Вие не сте доволни, че сте на земята, но всяко изкуство се придобива с голямо усилие. Вие все още чакате по благодат, да дойдат нещата. Ученици сте, а чакате Учителят да ви разкрива нещата. Учителят би бил доволен, ако ученикът сам се уединява и правя опити.

Колкото и да ви говорим сега за нещата, вие нямате кураж да пристъпите към тяхното реализиране. Ние изчакваме. Вие не не знаете, като напуснете физическото тяло къде ще отидете. Нищо не знаете за вашите близки, които са заминали. А защо да не знаете? Знанието е сила. Който знае, той е силен, той е светлина, мъдрост, знание. Ученикът трябва да се интересува от всички области на живота. Той трябва да наслои толкова много знания и богатство в себе си, за да бъде неуязвим. Може би ще дойде ден на глад - ден, два, десет, четиридесет дни. Ще ви се даде според силите. Ученикът трябва, де бъде силен.

Пътеката по която вървите, ще ви заведе на хоризонта. Не на хоризонта на спасението или прощението, но на хоризонта на разкритието. Не трябва да се стремите към удоволствие, към блаженство, а към разкритие. Всички ви органи трябва да бъдат творческа енергия. И когато става въпрос има ли човек душа или не, ученикът трябва да знае, че има творчески енергии. Неговата душа е творческа енергия, а неговият дух е борческа енергия, има известна разлика. Да твориш и да се бориш - това са два състояния, но те са единични. Духът се бори, а душата работи. Има нето общо.

Та, трябва да гледате света с други очи, с нови очи, да имате нови форми, нов образ, т. е. да преобразявате света в себе си. Всичко трябва да се преобрази. Не да станете еднодневни, еднотипни, но както човек когато се облече в нова дреха и се чувства доволен. А когато се насити на дадена форма, да я напусне и да вземе друга, по-прозрачна, по-елегантна, по-красива.

Ученикът трябва да се стреми към красивите форми. Красотата трябва да залегне като идеал в него. Красивите неща са божествени неща.

Божествените блага ще дойдат като духовни енергии. Трябва да излезете от статичните, от инертните състояния.

Ще каже някои от вас може би: „Преждевременно ни поставихте на тази служба“. Вярно е. Някой от вас по необходимост ще станат светии, но така се случи, но така се предвидя. Няма друг път. Ще трябва да се върви. Ако сега не тръгнеш, след известно време ще те накарат да тръгнеш. Няма друг път. В човека преобладава възможното и невъзможното, силното и слабото, светлото и тъмното - контрастите. Но те са условия за наука и опити.

Нека вашият живот стане една реална опитност. Тогава по-добре ще се разбираме, по-добре ще се познаваме и по-приятно ще се срещаме.

Когато човешкият ум е ангажиран с известни проблеми, между ума и съзнанието стават известни трансформации. Нещата които провежда ума, съзнанието ги провежда в друг вариант.

Кое е по-високо следователно, умът или съзнанието? Кои функции са по-напреднали - умствената или съзнателната деятелност? Чие въплъщение е съзнанието?

Ето един въпрос за размишление до следния път.

17 Ноември 1960 г.