511. Върховната разумност / второ /

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 511-то

ВЪРХОВНАТА РАЗУМНОСТ

/ второ /

Колкото повече нещата се представят пред ученика като върховни, като идеални, толкова повече той се домогва до реалните мотиви. Реалните истини са, които ще дадат идеята за формата и образа. Всяка одухотворена форма има образ. А всяка неодухотворена форма има и неодухотворен живот. Животът следователно се занимава с образа. Образът е, който може да представи живота като проява. Формата дава само една скица, а образът дава идеята. В идеята е скрит животът. Подобието пък дава израз на присъствието на Духа. Отсъства ли Духът, отсъства и животът. Животът е между формата и образа. Присъства ли Духът, животът е между обряза и подобието. Затова ученикът трябва да бъде конкретен по отношение формата и образа.

Казано е, че в началото се е проявила една същина в битието. Проявила се е формата. Но това не е било достатъчно. Трябвало е да се проявя божественото. Тогава е дошла идеята.

Но фермата не е ли идея? На човешки език казано, станало е едно хрумване. После се явява идеята. Това е едно божествено хрумване, т. е. проявял се е ритъма. Трябва; да стане нещо с нещата, които са в покой. Следователно, в този ритан се е образувала формата. Но, не е било достатъчно да съществува един свят само от форми. Трябвало е да се внесе живот. А за да се внесе живот, трябва да има вече образ.

Форма и образен живот, това са две неща. В своята еволюция този образен живот е придобил одухотворение на подобие. Тогава вече имате ритъма, живота. Духа.

Но ще възразите: „Нали това са вече начала на Духа?“ Това са методи на Духа, това са прояви във вселената. За да се построи едно здание, нали трябва да има основи? В един дом живеят същества, които проявяват своята култура, своите добродетели. Не че самият дом е образ и живот, но той служи като спомагателно средство за проява на духовните качества и способности.

И тъй, ще знаете, че не формата е одухотворена, а образът. Следователно, образът е, който дава идеята за миросъзданието. Ако съществуваше само формат, тя щеше да представлява една планина от натрупани камъни и канари разхвърлени без идея.

Не е трудно да се разберат нещата. Понякога ученикът се отвлича и идва до положение да не може да направи съществена разлика. Но това ви пречи. Животът си продължава.

Ученикът обаче трябва да се запознае с идейната страна на нещата, на живота, а после и с върховната страна на живота. Идейната страна, това са проекциите, а после е божествената мисъл. А върховната страха, това е реализиране на тези идеи. Затова се е наложило да има и подобие. За да реализираш божествените идеи, те трябва. да бъдат подобия на някого. Иначе ученикът ще каже, че всичко е случайно - така както твърди материализма. За това трябва да има одухотворени идеи.

Нещата лесно се разбират, когато ученикът започне да ги чувства в себе си. Могат ли формите да станат чувствителни? Могат. Когато образът е одухотвори, предава се и на формата и тя става чувствителна. Малкото цветенце например има форма, но то е и чувствително, защото се е прелял духът в него и то трепти, заема мястото на съвършенство, на живот. Но не е така с канарите, с материалната страна. Всички неодухотворени форми попадат в областта на материалния живот. А всички одухотворен образи нападат в областта на физическия свят. А образният свят дава идеята за физическия свят. Сама по себе си формата не може да даде идеята. Но физиката дава идеята.

Но ще кажете: „Каква е разливаш между физиката и формата?“ Вие знаете, че ида специална наука - физика, която се занимава с устройството на вселената. Значи, във физическия свят присъства разумността, интуицията, присъстват всички божествени атрибути. Та, когато се пращат духовете, те не се пращат на материалния свят, но на физическия свят. Сега вие сте слезли като ученици на физическия свят и трябва в детайли да научите законите на този свят. Няма какво да се занимавате със законите на формата. Занимавайте са със законите на физиката, на ботаниката, на математиката, на геометрията, на астрономията, за да се доберете до едни по-висши трепети в битието. Тези науки са от по-висша валенция. Ученикът трябва да бъде подготвен физически. Виждате, че самият Дух действа чрез физиката, т. е. чрез одухотворените форми. Без одухотворените форми нищо не може да се постигне в живота.

Трябва да бъдем наясно по въпросите, за да не се спъвате, защото едно спъване подразбира задръстване, оставане между полето на физиката и на формата или между физическия свят я материалния свят.

За какво ще послужи материалния свят на ученика? Да може да си служи с дадени елементи, чрез които ще стане изобретателен. Ще стане физик, художник, композитор, ще стане въобще голям учен. В материалния свят има присъствие на летаргичен живот, на неприсъстващ Дух.

Ученикът трябва да бъде подготвен, когато ще разсъждава по тия кардинални въпроси. Те са основа на живота. Вие се намирате в един свят, заобиколен с много материални, физически, духовни, ментални, будически и т. н. явления и трябва да бъдете много прозорливи. Трябва да усещате присъствията във всички светове и да познавате еманациите на всяко присъствие. Трябва да бъдете толкова чувствителни, че да възприемете вибрите в тяхната пълнота, в тяхната нерешителност. Всички вибрации имат изразителност. Ученикът може да борави с изразителния физически свят, понеже физическия свят е въплъщение на одухотворен образ. Не можете да имате една определена идея, ако не направите разлика между изразителния физически свят и формения свят.

Трябва голяма тънкост, голяма чувствителност, голямо тайнствено присъствие. Без да изнасилва фактите и явленията, да може да прониква и да ги проучва. Тогава ще му стане ясно що е физика и що е форма.

Материалистите казват, че началото е материя, материалният свят. А окултистите казват, че началото е Духа, духовният свят.

Кое в същност е началото? Може ли да има начало без присъствие на Духа? А може ли да има присъствие на Духа без материята? Чрез геометрията ще си обясните, че първо трябва да има форма, където да стане присъствието. В тия форма присъства физическия свят, т. е. започва математиката. Ако нямаше физически свят, нямаше да има математици, които да отгатнат геометричните лиани, поставени във формата. Ето защо, физическият свят е много важен. Виждате, че той се проявява и в звездния свята. Той присъства навсякъде в необятността. Планетите са физически свят. Пита се тогава: дали и слънчевите ядра са физически свят? Слънчевите ядра са образния свят. Планетите са оазиси, където Духът може да спре и да работи. Там той провежда една велика божествена система. Но да се разберат тия неща се изисква върховен разум.

Когато застъпваме въпроса за върховния разум, то ние искаме чрез върховния разум ученикът да проникне във всички светове, които го заобикалят.

Ние апелираме към ученика, защото той още не може да разбере каква същина е, формена ли е, физическа ли е или друга някаква. В него има нещо одухотворено. Това е присъствието на този Дух, който представлява и формения свят, и физическия свят. За другите светове няма да говорим, защото когато напуснете физическия свят, ще живеете в другите светове. Тогава ще имате други еманации, друго присъствие, други явления.

Колкото повече ученикът се вглъбява във върховната разумност, толкова повече ще бъде отвеждан в по-висшите полета, в по-висшите светове. Така както на физическия свят съществува и материален свят и в другите светове съществува и физически, и материален свят. Ученикът е достатъчно подготвен да долавя, защото те присъстват с една по-тънка, по-прозрачни, по-невидима материя, с един по-невидим елемент. Навсякъде съществуват елементи, но зависи къде как се развиват, къде как се проявяват.

Казано е, че всяко явление си има двойник. Двойниците се явяват на физическия свят. За тях се говоря, че са от по-висш свят. Не може да съществува една форма, ако няма двойник, който да подържа нейния живот. Когато се дойде до областта на двойниците, там ученикът трябва да бъде голям математик. За там се изисква сложна математика, защото нещата трябва да бъдат правилно, детайлно изчислени. Те не могат да се движат безразборно.

Ще кажете, че това е закономерност. Вместо да се движи из разни области, защо да няма една математична точност, направо да пристъпи към идейните неща, към идейните образи? Всичко това съществува във вас и около вас. Служите си с техните методи, но още не сте ги осъзнали. Затова ви трябва върховен разум. Но и това ще дойде, понеже сте го осъзнали я сте тръгнали по пътя на ученичеството.

Какво ще изучавате? Ще изучавате многото поделения във вселената. Те ще ви се изявят като разумни и ще ви бъдат познати. Трябва да се познават нещата от всички страни. Дали ще се занимавате с първо, второ, трето, четвърто и т. н. измерения, но нещата трябва да се познават от всички страни.

Затова е казано, че е необходима математика. Математиката е наука, която има произход от божествената мисъл. Божествената мисъл е висша математика или абсолютна точност. Там няма несъвършенство. Ако допуснем, че има несъвършенство, това ще рече, че има хаос. Но там няма хаос, а има абсолютно съвършенство. Това абсолютно съвършенство може да се изрази само чрез движението на математичните линия, на математичните числа, на математичните форми.

Затова, само когато ученикът е вглъбен, може да си представи един сложен математичен свят. Колкото и да е слаб в своите изчисления, и своя похват до отношение явленията, все пак, когато се вглъбява, той трябва да си представя един сложен, съвършен, абсолютен математичен свят. Ето защо, ученикът трябва да изучава математиката.

Но ще се възрази може би: „Защо му е математика, когато от физическия свят той ще мине в духовния свят?“ Да, но докато мине в духовния свят, ще вя трябва математика. Добре е да влезеш в един голям университет, но за да стигнеш до там, трябва да познаваш пътя до този университет. А за да го познаваш, трябва ред условия. Трябва да познаваш движението на линиите, движението на светлината, движението на всички ония сили, която съществуват като разни елементи. А за това са необходими ред изчисления. Затова трябва да се знае. Ученикът трябва да има способен ум, способен поглед, способно присъствие. Само тогава ще бъде вдълбочен в детайлите на вселената.

Може ли това, да стане? Затова ученикът е влязъл в една такава Школа. Тази Школа му дава по-вътрешен, по-върховен потик. Вътрешният потик тава е вглъбено състояние. Колкото повече ученикът изживява тия вглъбени състояния, толкова повече той разкрива и самото движение и се ползва от математиката.

Казва се обикновено, че математиката е суха наука. Да, суха наука е, но ако тръгнеш от тук за някой град, трябва да знаеш пътя. А само математиката ще ти открие пътя. Ако нямаш предвид големите наклони, височини или дълбочини, ти не можеш да стигнеш до обекта. Трябва да има изчисления. При тия изчисления ще ти помогнат твоята разумност и твоята интуиция.

И тъй, когато казваме, че ученикът трябва да отговаря за това място, може би ще дойде ден, когато няма да го хареса. В какъв смисъл? Себе си няма да хареса. Когато види, че съществата, които са били с него и около него са се дигнали във висшите области, а той се лута някъде из нисшите области, той Няма да бъде доволен. Затова ученикът трябва да бърза да стигне тия същества. Не да се подчертае, но да ги стигне. В стигането няма подчертаване. Как ще се подчертаеш, като си назад? Ще се срамуваш дори. Затова, не изпущайте моментите да се подготвяте, не проспивайте дните които имате на физическия свят. Последните месеци и години ще ви дадат един голям подем, за да се подготвите за отвъдния свят. Предстои ви да минете в отвъдния свят. На всички същества предстои тази операция. Но понеже вие искате съзнателно да минавате през различните светове, затова трябва да използувате дадените условия. Те са най-важни. А за да можете да ги използувате, трябва математически да се подготвите. Без математика няма да стигнете до слънчевите ядра. Трябва да се знае точно, точно да изчислявате с каква бързина да пътувате, какво движение да имате, за да стигнете до слънчевото ядро, какво присъствие да имате. Трябва да се знае всичко това, а не както старите баби казват: „То ще се нареди.“ Господ ви казва, какво трябва да правите, за да се нареди. Той няма да се занимава специално с вас. Ще ви покаже начина, формата, образа, а вие ще го нареждате.

Кои вие? Духът във вас ще нарежда. Достатъчно е да се откриете като одухотворени. Затова се апелира към ученика да бъде одухотворен. Но за да има одухотворено присъствие, той трябва да бъде по-чист. А чистотата подразбира да бъдеш свободен. Как ще тръгнеш по дългия път към слънцето, ако не си свободен? А това подразбира една здрава математическа подготовка. Математическите числа трябва да се проектират във вашето съзнание, за да може да изпитате вариациите на всяко число.

Трябва да оставите мерилото: „То ще се нареди“ и да разчитате на една солидна математическа подготовка. „То ще се нареди“ не е морал за ученика на една Вътрешна светиня. Ученикът на Вътрешната светиня сам оперира, сам определя своята съдба. Дадено му е това право. Зависи сега как той ще се отскубне от материалния и от физическия свят. Трябва така да лавира, че да се отскубне от материалния и от физическия свят - казано на човешки език разбира се. А на божествен език - да видиш истините и да ги възприемеш.

Да, ученико, ти копнееш за истините, мечтаеш за истините, но трябва да имаш математическа мисъл. Не, че другите области няма да ти помогнат, но за да можеш да минеш известни полета, трябва да познаваш главното движение. Трябва да се ориентираш и да откриеш пътя. А за да откриеш пътя, трябва да си добър математик.

Но ще кажете: „Нали имаме ръководители, които ще ни отведат?“ Вашите ръководители няма да ви отведат в другите светове, ако не сте. подготвени. Те ще ви чакат.

Виждате, предстои ви една голяма работа, т. е. нито минута да не губите да мислите за живите линии на движението. Вашите ръководители знаят, вие се движите по ритмите на живите линия. Всичко трябва да бъде пластика, живот. Само тогава ще откриете одухотворения образ. Вие още не можете да се откриете като одухотворен образ. Вие още смесвате формата и образа. Още не можете да проникнете в присъствието на Духа. Ще знаете, че. живот има само тогава, когато присъства Духът. Трябва ви ръководна мисъл. А ръководна мисъл ще имате тогава, когато изучавате науката на Духа, т. е. божествената наука.

Но ще. възразите може би: „От къде да започнем и как да стигнем?“ Трябва да се събуди този голям интерес. А сега вие имате състоянието на старите баби, които говорят за своето минало величие и на края казват: „Свърши се вече.“

Не, ученико, някога не казвай, свърши се вече. Ученикът знае само едно: че всяка минута, всеки час, всеки ден са негови условия, за да върви по пътя към съвършенство. Той не признава старост, смърт, противоречия. Всичко пред него е бликащ живот, светлина, възход, творчество.

Но ще кажете: „Има ли място в нашата подготовка за тържество?“ Всяка постигната подготовка на специалност е тържество. Всяко усъвършенствано изкуство е тържество.

Говори се на човешкия дух, за да може да усвои науката на Божествения Дух, математиката на Божествения Дух, силите на Божествения Дух, системите на Божествения Дух, присъствието на Божествения Дух.

Сега се обогатява ума на ученика, като в същото време се подготвя и неговото сърце. Сърцето изразява физическия живот, физическия свят, а умът - божествения свят. Следователно, между физическия и божествения свят трябва да има посредник. Това е волевия свят. А волевия свят има изкуството математиката. Само волевите натури могат да научават в подробности математиката. Затова се апелира към ученика да усилва своята водя. Пред ничие изкушение, пред ничие противоречие то» не трябва да отпада. Напротив, смелост трябва да развива, защото само безстрашният може да тръгне по пътя към слънцето. А щом си тръгнал по пътя към слънцето, ти си навлязъл вече в областите на божествения свят. Не можете да имате идея за божествения свят извън слънчевия свят. Слънчевият свят ще ви даде идея за божествения свят. Затова Христос казва: „Когато отида, що ви приготвя място.“ Той искаше да каже: „Когато отида на Слънцето, ще ви приготвя място.“ И наистина, Той отиде на Слънцето, проектира своята мисъл във вид на Дух, одухотвори своите ученици, които се пожертваха за великата идея - пътя към Слънцето.

Но може би религиозните ща кажат, че човек трябва да отиде направо пред храма, пред олтара на Бога. Как окултния ученик ще си представи олтара на Бога? Какво място или какво състояние е това олтар на Бога? Това с място и състояние на богослужение. А богослужение може да има само там, където има чистота. Такава чистота има само на Слънцето. В материалния свят не може да се говори за такава чистота. Затова ученикът трябва да се подготвя, за да може да прониква и да се ползува от влиянието на слънчевото присъствие. Религиозните не признават слънцето като база. Те казват, че като отидат на оня свят, ще влязат в рая или в ада и край. Тяхната наука е до рая и ада. А окултния ученик има за цел да обходи цялата вселена. А щом обхожда вселената, той ще знае какво съществува в тази вселена. Той съзерцава небето и знае, че съществуват планети я слънчеви ядра. Има още много присъствие, които той не може да съзерцава с обикновеното око, но достатъчно е и това, което вижда. Той не трябва да се бори с религиите. Те ще изживеят своя етап на развитие. Ще се потърси научната страна и ще се открие истината посредством ясновиждането, посредством присъствието и посредством висшата математика, божествената математика.

Ученикът има да се справи с много наслоения, които го държат все още. Той не може да се освободи от тях и е склонен да подържа най-различни вярвания, че ако има достатъчно дела, ще отиде в рая, а ако не, ще отиде в ада. Не, той трябва да работи, той трябва да знае за движението, за математичните изчисления, за светлинните приливи и отливи. Но, за да говориш, трябва да знаеш. А за да знаеш, трябва да си посветен. А за да си посветен, трябва да присъстваш във вселената.

Не се подценявайте. Кардинална грешка за ученика е, че той се подценява. Никога не трябва да оскърбявате божественото във вас. То е така силно, така импулсивно. Оставете приказките за кучешко настроение, за тъмно настроение. Ученикът трябва да млъкне за тъмнината. Тя не е много потребна. Тя само задържа неговото внимание и той се раздвоява. За да се съсредоточи своето внимание и своите сили, той трябва да се занимава само с приливите на светлината. Това е да бъдеш човек на светлината, на светлинната наука. Имаш ли светлина, не е много трудно да извлечеш елементите във вселената. Те ще бъдат достояние за теб. Имаш ли математична мисъл, лесно можеш да намериш обема и относителното тегло на всяко явление във вселената. Лесно е да кажеш какво намерение има едно присъствие или едно духовно явление.

Виждате, че всяко едно откритие създава известно тържество. Вие знаете за старите откриватели. Когато са открили водата, теглото на водата, са изживели голямо тържество. И вие трябва да изживеете голямо тържество. И когато се срещате, само за това да говорите. Оставете на страна противоречията. Те са старо изкуство. Трябва ви ново изкуство, нови художествени форми, нови художествени образи, одухотворени образи.

Това е новото, което идва. Това носят слънчевите същества, които се занимават специално с вас. Имайте водачи. Имате адепти, които ви ръководят. Дошли са от слънчевия свят.

Какво искат то от вас? Искат да бъдете, красиви като тях. Слънчев образ, слънчево подобие, слънчева красота се иска. А за да станеш такъв, трябва да бъдеш математик. Трябва да познаваш всяка гънка на своето лице и математически да я съпоставяш. Трябва съвършенство. А то ще се постигне чрез висшата божествена математика, т. е. чрез голямото божествено изкуство. В света има една голяма, една абсолютна съразмерност. Там участва висшата божествена математическа наука.

Трябва вече сериозно да се замислите за математиката. Изучавали сте аритметика, геометрия, математика, но това е само основа. Тепърва трябва да приложите математиката в дело. Чрез математиката ще превръщате разните елементи в метали, които ви трябват в материалния свят, защото материалния свят се подържа чрез металите.

Освобождавайте се от тъмните мисли, от тъмните сенки, та пряко да прониква слънчевата светлина. Тя е станала наистина нещо обикновено, но ученикът трябва да преобрази тия обикновени неща, за да стават тържество. Трябва да чувстваш голямо тържество, когато видиш слънчев изгрев. Защо? Защото от тъмнина минаваш към светлина.

Ще кажете, че след 12 часа пак ще настане тъмнина. Зависи как сте акордирали светлината, за да може да продължи вашето тържество и през другите 12 часа. Ето къде е изкуството, когато знаете тия истини, ще знаете и как да се лекувате, когато у вас дойдат болезнени състояния, т. е. ще познаете в детайли ония същества, които са във вашия материален свят, ще разбирате езика им и ще се разговаряте с тях. Ще разбирате и ония същества, която са в менталния и в духовния свят. Всички тия същества са във връзка с вашия свят, защото имате вече одухотворен образ. А там където има одухотворение, там има божествено присъствие.

Но, да не дойде мисълта, че сме ви отклонили от вашите убеждения, от вашия идеал да вярвате така, както вярват религиозните за рая и ада. Никой обаче не мисли, че ще отиде в ада. Всеки мечтае за рая. Но да отидеш и рая, трябва да летиш, да проникваш. Изкуство трябва и то голямо изкуство.

Но ще възразете: „И в отвъдния свят ще си намерим приятели. Те ще уредят работите“. То ще ви срещнат, но що останете на онова място, на което отговаряте. Те не могат да ви поставят на отговорен пост. Ако не сте подготвени математически, няма да имат доверие във вас.

Виждате каква подготовка ви трябва на физическия свят. подготовка която да отговаря на духовния свят. Не трябва само вярване, но вяра. Вярата подразбира наука, знание. Да знаеш, че познаваш един математически закон, чрез който ще постигнеш известни предели. А като знаеш, ще вярваш. Твоята вяра ще те отведе в това състояние.

И тъй, от сега се ориентирайте, отсега намерете място, от сега се подгответе за вашата бъдеща специалност. Не трябва да отидете неуки, неспособни в отвъдния свят. Много специалности има в отвъдния свят. Така е наредено във вселената, че всички одухотворени същества да възприемат известни божествени способности чрез които да се специализират в дадена област.

Но ще кажете: „Дали е необходимо да се използват всички специалности в отвъдния свят?“ Всичко онова, което е опитано, което е наука, което придобива ученика е необходимо за отвъдния свят. И в отвъдния свят има училища, и там има изкуства които трябва да се изучават. Има музика, художество, има държавни системи, има идеологически системи. Всичко това ще трябва да се изучи. Затова се препоръчва на ученика да бъде готов. Затова всички велики адепти, които са идвали на земята са взели участие в целия й живот. Те са владеели дори и изкуството да се противопоставят на смъртта на земята. Можели са да остават на физическия свят колкото си искат.

И тъй, знание трябва, резултат трябва, трябва чувствително присъствие в нещата. Да се чувства, че вашият физически образ е ритъм, пластика, живот. Понеже не чувствате още това присъствие, затова и вашите тела боледуват.

С това ние не искаме да оскърбим ученика. Ние само леко и тихо му напомняме някои неща, които той е забравил. Изучавал ги е някога, имал е известна теоретична подготовка, но практични подготовка не е имал и когато се е сблъскал с действителността, малко се е пообъркал. Но адептите ще го избавят. Затова му и напомнят. Напомнят му за първия пристъп към свят живот, т. е. да направи връзка със слънчевите същества. А това що стане посредством слънчевите лъчи. Посрещали сте до сега изгрева, но не сте имали наука за това. Казвали сте, че слънчевите лъчи знаят какво да ви дадат. Те знаят, но и вие трябва да знаете какво да им поискате. Те никога няма да проявят насилие върху вас.

Нека вашият такт да бъде математически. Нека вашият тон да бъде математически. Нека вашият пристъп бъде математически очертан. Ще забравите, че сте мъже и жени. Не смятайте, че могат да бъдат снизходителни към някоя от вас, понеже са жени. Не; вие сто души и духове.

Ние ви представяме една картина. Ще трябва по-сериозно да се занимаете с нея, за да може да обезсмъртите това, което не е осветено. Имате известна светлина, но имате и тъмни страни, които трябва да осветите. Трябва да преобразите материалния свят а себе си. Трябва да преобразите и физически свят в духовен свят. Трансформация трябва. По обем вие сте сега повече материален свят, по-малко физически и най-малко духовен свят. А трябва да стане обратното. Тогава ще станете красиви, ще имате пълен умствен живот, пълен сърдечен и пълен волеви живот.

Това е от страницата на подготовката. А когато дойде страницата на посвещението, там мерките са друго. И понеже вие влязохте в една Вътрешна Школа, трябва да знаете. Какво значи това Вътрешна Школа, какво е това Вътрешен свят? Област ли е, време ли е, пространство ли? Ако нямата математическа мисъл, няма да мокета да откриете.

Виждате, че ви предстои една умствена подготовка. Но ще кажете: „А сърцето, любовта?” Сърцето и любовта трябва да се съединят, за да се роди мъдростта в да се разкрие истината. Човек дълго е възпитавал сърцето. Затова му са дадени условия в семейството. И понеже е бил зает повече със сърдечния свят, малко се е занимавал с умствения свят, още по-малко с мъдростта и съвсем малко с истината. Учителите които са идвали, са се занимавали със сърцето наистина, но нали трябва да се развие най-напред то, за да може да се обикне мъдростта и да се възприема истината.

Ние ви говорим като на ученици от Вътрешната Школа. Ако не сте във външната шкода, ще продължаваме да ви говорим за любовта. Ученикът на Вътрешната Школа минава вече към света на. мъдростта. А има друга една Школа, ученикът на която минава към истината.

Когато изнасяме тия божествени състояния, защото все пак вие ще изживеете нещата като състояние, нека у вас остане идеята да правите прима връзка със съществата от слънцето. Те са най-близко до вас. Те идват по-бързо при вас от съществата на планетите, защото знаете, че планетите не са осветени от слънцето. А вие, за да отидете на Луната, примерно, трябва да се пратят самолети. А това е една дълга експедиция. Значи, съществата от планетите не могат да направят бърза връзка със съществата от слънцето. Затова той трябва да бъде на ясно какво му предстои, къде ще стигне и какво що прави.

Знайте, най-близката база е слънцето. Там ще срещнете вашите най-добри приятели, вашите най-добри съученици, там ще срещнете синовете божии. И то що ви разкажат, как по-нагоре ще срещнете Бога. Тяхно право е да ви кажат.

Ознаменувайте вашата мисъл. Нека тя бъде едно знамение във вас, защото чрез нея вие що правите чудеса, чрез нея ще откривате областите, чрез нея ще присъствате във вселената.

Мисълта представя в пълнота вашата душа и вашия дух. Следователно, от вашата мисъл що завися какво присъствие ще бъдете в слънчевото ядро. Те ще ви представят. Колкото повече любов има между духа в душата, толкова и мисълта е по-интензивна, по-провикваща.

Нека тази идея залегне у вас, за да не се съблазните, че сте. се отклонили от религиозните схващания. Те са изиграли своята роля, но и доста много са задължили известия същества и не са могли да прогресират.

Оставете се на присъствието на Бялото Братство. Бялото Братство е, което ще ви представи на слънчевия свят и на всички останали светове. То ще ви запознае с техните названия, с тяхната големина, с техните енергии, с тяхната сила, с тяхната наука, с тяхното движение и т. н. Централата към която вие се стремите сега съществува на слънчевото ядро. Нека съществата от тази централа бъдат нови притоци във вас, за да може да представяме в пълнота, в съвършенство науката, изкуството, вярата на Бялото Братство.

Когато една школа се занимава с дадена идея, трябва да има резултат, т. е. проявата на една школа трябва да оформи характери. Понеже ви предстои една такава подготовка съвършена, то трябва да правите опити. Правете опити да се свържете със слънчевата система. Справяйте се с тяхната мисъл, с тяхното присъствие и бъдете уверени, че Бог ще се прояви чрез вашите опити. Всяка заран правете опити. Трябва да станете космични, вселенски, а не нещастници, затворници, забравени, странстващи. Трябва да присъствате във вселената като нейни равноправни членове. Няма друго какво да учите. Каквото трябва на материалния свят, вие го научихте, го изживяхте. А сега като ученици ви предстои да научите изкуството на слънчевите сили. Ще проявите характер, воля, усилия. Намалявайте задълженията си по отношение на материалния свят. Съкращавайте ги. Станете сутрин, спрете се малко, разгледайте своя живот и онова, което не е толкова необходимо за през деня, онова, без което можете - зачеркнете го.

Стремете бе да съкращавате нещата. Не може иначе. Така великите хора са постигнали своето величие. Така посветените са постигнали своето посвещение. Големи са били техните подвизи.

Нека трепти у вас вече божествената мисъл, божествената светлина, за да бъдете едно ново облъчване и който ви види, истински да се трогне.

С това не искаме да кажем да създавате някакъв ефект. Не, не ефект, но да създадете един респект, да респектирате силите, които ви обкръжават, защото те само са ви ограбили.

Ето колко одухотворена, колко тържествена е вашата работа. Тя ще ви даде подем да излезете от животинските състояния.

Нека вашата мисъл така да се одухотвори, че да се почувствате като прями наследници на най-върховните състояния.

Може ля? Да, може. Достатъчно е повече съсредоточение, трябва едно пълно дресиране на органите, трябва да ги респектирате. Всичко да бъде изящна красота и клетките, и кръвта, и тъканите, всичко да бъде поставено на почетно място. Целият ви организъм трябва да бъде едно достойно явление, където да присъства Духа.

Бъдете одухотворени, т. е. да имате присъствие на повече Дух, отколкото плът. Това ви желаем.

27 Април 1961 г.