512. Въплъщение и присъствие

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 512-то

ВЪПЛЪЩЕНИЕ И ПРИСЪСТВИЕ

Има светове, които са на степени. Един от сложните светове които ученикът трябва да проучи, това е вътрешният свят. Много се говори на ученикът за вътрешния свят, но все пак е много сложен, много отвлечен за него, защото той още не се е занимавал с въпроса какво е това вътрешно. Той се е занимавал до сега с външните неща, с външния опит, с външните отношения, с външните постижения, с външния вкус, с външната наука, с външните невъзможности. Макар и да се вглъбява понякога във вътрешния свят, то това е много за малко. То е подобно на някоя бедна земя, където има много дълбок кладенец, и тия, които се нуждаят от вода, пущат една малка кофичка и изваждат толкова, колкото да могат да преживеят.

Такива са отношенията и на ученика на вътрешния свят. Той пуща в този кладенец една малка кофичка и се задоволява с малкото. Но ще дойде ден, ще дойдат времена, когато малката кофичка няма да може да върши работа. С малката кофичка не може да напоите света. С малката кофичка не може да задоволите съществата на земята. С майката кофичка не можете да полеете земята. Трябва изобилна вода, трябва голяма кофа, за да може да се извади голям порой вода от недрата на земята. Ще настанат може би много нагорещени, много нажежени състояния на земята и ще има нужда от вода и то големи притоци от вода.

С този пример, ние искаме да ви наведем на мисълта, че външната атмосфера за ученика ще се нажежи така, че ще стане нужда от вода. А той може да извади водата само от вътрешния свят, от дълбокия кладенец.

Нека ученикът прави вече опити да излъчва своята вътрешност, за да може да намери богатите пластове, богатите резервоари на вода. Водата е символ на живота, т. е. да влезеш във вътрешния свят и да откриеш живота.

Ученикът още не знае за началото на живота. Той още не познава първите притоци на живота. Защо? Защото животът е скрит във вътрешния свят, защото животът е скрит в дълбокия кладенец. Колко трудно се изважда животът от дълбокия кладенец!

Колко трудно е на ученика Да може да влезе в необятния вътрешен свят и да намери живот. Това което сега ученикът изживява, то още не е пълнотата на живот. Той е само известна еманация на живот. Истинският живот е дълбоко в недрата на кладенеца, в недрата на океаните, в необятността.

Тепърва ученикът ще трябва да търси тази дълбочина, за да има една ясна представа за дълбочина и широчина. Но за да може да борави с тия мерки, с тия максими, с тия аксиоми, нему му трябва божествена математика.

Къде ще намери тази божествена математика? Когато прави опити да слезе в дълбочините, в глъбините, на вътрешния свят, той ще срещне тия мерки, тия възможности, защото те са основа на живот. Благодарение на това, че животът е в дълбочина, е запазил своята чистота, своето съществувание, своят първичност.

За да може ученикът да се ползва от живот, той трябва да научи изкуството да влиза във вътрешния свят. Основите на живота са в голяма дълбочина. Животът е дълбочина. И ученикът трябва да стане една такава дълбочина. И всеки, който иска да намери живот, да тръгне към тая необятна дълбочина я да види колко сложен, колко необятен е той в голямата дълбочина на Вселената.

Благодарение на тази необятна дълбочина, на тази необятна глъбина, животът във вселената е пресен, чист, девствен. Колкото повече ученикът навлиза в глъбините на живота, толкова повече той се запазва от външните влияния и от външния свят. Не можа да опознае външния свят, ако няма опитността на дълбоките глъбини. Това са основните начинания, основните правила. Без тях той не може да се запознае с математиката на вселената.

Ние засягаме въпроса за дълбочината на вътрешния свят, за да може ученикът да навлезе по-дълбоко в недрата на вселената. Най-занимателната наука, най- занимателната математика за него е да навлезе дълбоко в недрата на вселената. Той трябва да има вселенски ум, вселенски дух, вселенска мярка, вселенски възможности. Колкото повече населява вселената, колкото повече се занимава с нейното устройство, толкова повече той ще чувства нужда от математика, от висши измервания. Той трябва да направи такива измервания по отношение слизането в своя вътрешен свят, та да няма никаква катастрофа. Ако до сега е изоставал в живота, то е било благодарение на създадените от него катастрофи. Цялото му минало е било все катастрофи. А сега се апелира към ученика да се запознае с божествената математика, за да може точно да измерва височините, широчините, дълбочините.

Ученикът има да се развива още в три измерения - дълбочина, широчина и височина. Но за да може да владее изкуството на вътрешния живот, той трябва да се запознае и с четвъртото измерение. Четвъртото измерение се определя чрез явления на състояния. И животът е едно явление на състояние. Затова там се иска вече висша божествена математика. Четвъртото измерение ще хвърля светлина и ще ви покаже пътя, посоката към пределите. Четвъртото измерение е един много важен фактор при навлизане в дълбочините на живота.

И тъй, запознавайки се с основите три измерения, вие ще станете дълбочина. За да може да слизате дълбоко в недрата на живота. Трябва да познавате първото измерение. За да имате и широчина, трябва да познавате и второто измерение. И за да може да владеете мярката на височината, да станете пространство, време, необятност, трябва да използувате трите измерения. Така вие ще измервате онова голямото, онова устойчивото, онова което еволюира, което се усъвършенства. Зад трите измерения има пак други състояния. Там не става въпрос вече за усъвършенстване, а за отъждествяване. С четвъртото измерение ще се ползувате от възможностите на висшите посветени, т. е. със силите, с които разполагат ангелските същества. Те действат в четвъртото измерение. Благодарение на това, те са невидими за човека.

Човек действа с трите измерения, а не с четвъртото измерение. Той още няма дори наченки за виждане. Когато се запознае с основите на четвъртото измерение, на четирите измерения, навярно ще има проблясъци да вижда вече ангелския свят. Но за да отиде до ангелски свят, той трябва да овладее изкуството на вътрешния живот. Под думата вътрешен живот се разбира вътрешните основни божествени състояния. А това ще рече да напипа пулса на живота, ритъма на живота, уханието, силата, могъществото на живота. В живота съществуват много сили

Единствената и най-важна сила, която може да стимулира качествата, способностите в ученика това е животът. Без тия стимули на живота, вие никъде не можете да се явите. Може ли едно същество бездушно, без живот да се яви, да се представи пред някой авторитет? Доста вие сте бивали ограничавани, отричани, защото сте били малодушни, без присъствие на дълбок живот. Но за да не бъдете вече такива, трябва да се представите като ядра на живот. Колкото повече ядра на живот се въплъщават във вас, толкова повече ставате едно силно, едно необятно, едно богато свещено ядро.

Ученикът трябва да се стреми към ядрата - към ония ядра, които съдържат в себе си върховия сила, светлинни сили, електрични, магнетични, атомни, етерни сили и най-после сили, които съдържат в себе си организмите на Духа.

Понякога ние засягаме организмите на Духа, за да може ученикът да ги въплъщава в себе си. Той трябва да има форми на живот, защото естеството на тия организми на Духа е такова, че те могат да се въплъщават само тогава, когато има дадени условия, т. е. това въплъщение трябва да става под действието на някое измерение - пето, шесто и т. н. измерения.

Виждате какъв финес, каква изтънченост, каква красота е необходима, за да могат да се въплътят дадени организми в битието на вашия живот.

Какво се разбира под думата въплъщение на тези организми? Да се прояви една от най-съществените дълбочини, една от най-дълбоките същини. Има такива, които ученикът дори и чрез обонянието още не е почувствал, като се предполага, че обонянието е едно от висшите чувства, а камо ли да ги види. Виждането подразбира по-висша градация. Следователно, трябва първо да почувстваш формата, за да се събуди в теб чувството на търсене, да отворите очите си и да видите същините.

И тъй, един кардинален въпрос е ученикът да научи изкуството да въплъщава в себе си повече организми на Духа. Съвременната наука още се разтакава. Тя още не може да отгатне живота на вселената. Тя още няма основи за живота. Търси известни фактори, дадени са известни открития, но най-важното още не знае. Това са организмите на Духа. Ако съвременната наука може да се добере до тия области на вселената, тя ще направи една голяма крачка напред. Тогава ще се обяснят нещата и няма да става въпрос за това дали съществува Дух или не, и кое е първичното - материята или Духът, тъй като организмите на Духа са зародиша в основата на Вселената.

Виждате, колко много предстои на съвременната наука, да може да изследва, да има обоняние, да може да почувства нещата. Тепърва се възлага на обонянието. Обонянието трябва да възприема тия етерни есенции.

Наричаме ги етерни есенции, защото тези организми наистина са етер на Духа, етерни същини на Духа. Те са основата на Вселената. Премахнат ли се те и Вселената не съществува. Когато се говори за Вселена, вие трябва да разбирате нещо въплътено. Кое е това нещо? Това са именно тия пионери, тия адепти - организмите на Духа, които съдържат цялото съществувание на божествената същина. Не можеш да говориш за божествена същина, ако нямаш въплъщения на организмите на Духа. Не можеш да говориш за Духа, ако не знаеш неговото голямо майсторство, неговите същини. Духът си служи чрез тия организми. Ние и по-рано казахме, че те съдържат основата на първия ритъм на живота. Цялото изкуство е в това, да се открият тия организми на Духа. Когато се изучи системата на организмите на Духа, ще се ликвидира и с големите спорове, с голямото невежество, с големите противоречия за основите на вселената. Тогава няма да се говори за материализъм и идеализъм. Сега се засягат тия въпроси, защото са необходими. Такова е сегашното развитие. За да се освободи човешкия дух от стълкновенията, той трябва да открие великата истина за организмите на Духа. Те са семката, която се е въплътила във вселената. И ако ние занимаваме окултния ученик с тия тайнствени сили, то е да може да открие тази истина, за да може да види света като едно божествено въплъщение. Тук вече не става въпрос за наука, а точно да изследвате нещата.

Как ще ги изследвате? Организмите на Духа са първата искрица, която е светнала и е осветила света на Духа. Светът по начало не е бил светъл. Когато Духът се е носил из Вселената, Той не е бил осветен. Но когото са се въплътили неговите организми, е станал първият светъл ден. Казва се, че тогава Бог се е проявил във Вселената. Там където има присъствие и въплъщение, създават искрата, светлината. Навсякъде ще видите този процес. Там където има въплъщение и присъствие, започва животът. Не може да има живот без присъствие и въплъщение. Изключено е това. Може да стоите цял ден пред иконите, пред сфинксовете, пред разните планети и слънчеви ядра, да се молите и да викате, но нямате ли присъствие и въплъщение, нищо не можете да направите. Откриете ли ги, вие ще бъдете една знаменита сила във Вселената. Вселената не иска празнословци, не иска горделивци. Тя иска да се знаят нещата, т. е. да се въплъщаваш в нейните начала, да знаеш за силата и състоянието на нейните ядра. Вселената си има ядра. Благодарение на тия ядра организмите на Духа се проявяват и се въплъщават.

И тъй, животът на вселената е много сложен. Колкото повече ученикът се вглъбява в сложната материя, в сложните порядки, в сложните системи, толкова повече той се обогатява с едни абсолютни и положителни знания. А това се налага. Не бива ученикът да изживява състоянията на бабата, на дядото, които са се стъписали и са се оплели и свързали в живота. Ученикът в своята по-голяма възраст е по-прозорлив и се внедрява в истинските състояния. А колко важно е да знаеш кои са истинските състояния за тебе. Истинските състояния са тия, до колко е станало въплъщение и присъствие. Не можеш да работиш, ако нямаш въплъщение. Чрез въплъщението ще се проявиш, а чрез присъствието ще живееш. Ако нямаш присъствие, не можеш да стигнеш до глъбините на живота, не можеш да влезеш в дълбочините на живота. Цялото богатство е скрито в дълбочините, т. е. в съкровищницата. Не може богатството да остане извън съкровищницата, защото духовете ще се съблазнят, ще крещят. Там където има присъствие и въплъщение, там богатството се пази от други духове. Затова днес има едно брожение, едно търсене. Искат да знаят къде са богатствата. Създаден е животът, а не се знае къде са богатствата. Живот подразбира да се проявиш като присъствие и въплъщение. Там богатството се пази от други духове. А за да се проявиш като такъв, трябва да имаш богатства, т. е. трябва да имаш в своята съкровищница от организмите на Духа. Там ученикът ще открие всички тайни. Тайните се крият в организмите на Духа. Тепърва предстои на ученика да ги изучава основно. Взема един организъм и чрез спомагателни уреди започва да ги изучава. В един организъм на Духа ще открие цяла една Вселена. В един организъм на Духа той ще открие толкова възможности, че няма да му стигнат сто живота да ги проучи.

Но ще дойде мисълта: „Защо ние не ги виждаме?“ Не ги виждате, защото нямате обоняние да ги почувствате. Нали трябва да има известна причина, за да се изяви известна сила. Ако нямате движение, нищо не можете да свършите. Да тръгнеш на някъде, трябва да имаш движение. За да свършиш известна работа, трябва да стигнеш до нея. Та сега ученикът се учи как да стигне до ония знания, как да открие тайнствените сили, които ще му помогнат да се обогати с опитността на въплъщение и присъствие,

Трябва ви опитност. Трябва да правите най-големите усилия, за да постигнете тия опитности. Както ви наблюдаваме, вие не правите никакви усилия. Вие не сте се отрекли още от стария живот. Трябва да живеете по нов начин. Трябва ви вдълбочаване, вглъбяване, въплъщение и присъствие, Следователно, в това ядро трябва да има причина, която да проявя нещата в него. А тази причина е въплъщението и присъствието.

Трябва да бъдете богати на въплъщение и присъствие. Трябва да бъдете толкова силни, толкова внимателни, че да почувствате въплъщението на тия организми и да растете на дълбочина, да се разширявате на широчина и да се възвисявате нагоре.

За да може да станете един ден велики маги, велики професори, велики същества, да може да боравите с други измерения - четвъртото, пето и т. н., трябва едно голямо събуждане, едно голямо осъзнаване. В каквото състояние сте днес, утре да бъдете съвършено други, съвършено променени.

Какви усилия предстоят на ученика, за да може да се освободи от нуждите, от противоречията. Като ви наблюдаваме, виждаме, че много малко, много микроскопично се прави но отношение изучаването основите на Вселената. Ученикът трябва всичко да знае. Където и да го бутнат, той трябва да знае и веднага да отговори. Слънцето навсякъде изпраща своите лъчи. И ученикът трябва да бъде лъчист. Само тогава ще има възможност да присъства в началото на Вселената. Сега се готви вселенско събитие. В това вселенско събитие ученикът ще влезе като оператор. Ще му дадат някаква длъжност, ще го поставят може би да върти някоя кинематографическа лента, да проектира нещата. Това е изкуство. Той трябва да владее това изкуство. Може да го пратят в някое художествено ателие. Ти трябва да знаеш как да преобразиш ядрените сили на Вселената. Може да те пратят в полето на поезията. Трябва да знаеш какво да възпееш, да знаеш как да се проявиш, как да се въплътиш и да се обезсмъртиш. Може да те пратят в някоя медицинска лаборатория, трябва в там да бъдеш специалист. Не да бъдеш обикновен лекар, но да бъдеш жрец. Под думата жрец ние разбираме едно висше присъствие. Къде могат другаде да ви пратят? Могат да ви поставят в аудиторията на математиците и трябва основно да познавате и трите измерения, а после и четвъртото, петото и т. н. измерения. Трябва да имаш едно богато необятно въображение, да стигнеш до полето на тия сложни комбинации и веднага да ги систематизираш на физическия свят. Подвижност трябва и то до висша степен подвижност. Ученикът трябва да бъде едно голямо отражение, едно голямо увеличително стъкло и всичко да се прожектира и отпечатва в него. Това значи истина. Тогава няма да ходи при специалисти, които да му разказват, но щом погледне в това огледало, той ще знае за всички неща във Вселената.

Това е Божествена възможност. Само по този начин ще се запознаете с божествените възможности. До сега ученикът е чакал други да го учат, други да го специализират, други да го извеждат, други да го узаконяват, други да създават статистика. А той трябва да върша всичката работа.

Ще кажете, че не може без Учител. Когато имаш магическото огледало, може и без Учител, защото ученикът е направен от зеницата на Учителя. Взет е материал или есенция от зеницата на Учителя. Взет е материал или есенция от зеницата на Учителя за това огледало.

Може ли ученикът да има магическо огледало? Щом има присъствието на Учителя, щом има въплъщение на мисъл, може. Вие слушате сега някои неща и могат да ви се сторят фантастични. Ние сме за въплъщението, защото то е реално, то е присъствието, то е божественото. Да ухаеш, да те чувстват, да видиш, това сме ние. Ние няма да ви отведем в хипнозата. Там е страшно. Ученикът трябва да знае. Знанието е наука, знанието е слънце, знанието е светлина.

Учи се да знаеш. Имаш всички възможности. Ако би се вдълбочил в проявлението на природата, ти би се специализирал в известна област. Ако би се съсредоточил в звездния свят, ти би станал едно прозрачно ядро. Ако би се съсредоточил в света, на Духа, ти би станал един безсмъртник. А това е едно божествено състояние. Можеш да имаш правилно разбиране за Бога само посредством безсмъртието. За да може правилно, стабилно да бъде организирана вселената, в нея трябва да има едно безсмъртие, да има една богата необятна съкровищница.

Къде се съхраняват богатствата, силите на безсмъртието? - В Бога. Бог е безсмъртието, а неговият Дух е присъствието и въплъщението. Чрез въплъщението се е създала Вселената, а чрез присъствието се е внесло безсмъртието на Духа, на душата.

Ние ви запознаваме с една доста сложна тема. Но ще кажете: „Много сложна е за нас!“ Наистина, щом се изнася пред вас, знача е за вас. Ще възразите пак може би, че нямате необходимите качества още, нямате любов, мъдрост, знание, истина и т. н. Имате любов. Доста много се увличате. Значи, имате любов. Имате и мъдрост по отношение вашето себично, индивидуално. Имате и правда. Поставете нещата така, че винаги вие да сте прави. Имате и истината. Твърдите пред целия свят, че сте в пътя на истината, че вие сте истина. Всичко имате, но сега от вас се иска едно всестранно въплъщение, няма начало. Ако няма присъствие, не може да има въплъщение. Това са две същини, но две състояния на божия Дух. Затова ученикът трябва да изживява тия състояния. Нищо не си струва да ги изживявате, защото имате в себе си въплъщение, а може да имате и присъствие.

Вие сте въплъщение. На кого сте въплъщение? Трябва да си дадете сметка на кого сте въплъщение. Вие сте въплъщение на този, на когото сте присъствие. Затова ние искаме да ви свържем вече с едно по-висше присъствие, за да станете едно безсмъртно въплъщение. Ето защо ви свързваме с адептите, със синовете божии, за да има вече едно свещено присъствие, едно възвишено присъствие. Стига сте бивали присъствие на нисшите явления, на нисшите, фактори в живота. Така направете със себе си, че вашият живот да бъде едно виеше въплъщение и едно безсмъртно присъствие. Така ще откриете живота в себе си. Вие не знаете още какво е живот. Говорите за живота, но не го познавате.

Ученикът трябва да намери, оригиналната истина, т. е. първичното и към него да се стреми. Когато намери първичното, Той ще се удостои със състоянието на девствеността, т. е. на абсолютната чистота. А абсолютната чистота дава възможност да се прояви Духът. Изключено е да се прояви Духът без абсолютна чистота. Мнозина казват, че чрез тях се е проявил Духът. Нека си казват. Няма ли абсолютна чистота, Духът не се е проявил. Проявил се е някой от духовете. Чистата вода трябва да мине през чист чучур, за да не се опетни. Водата трябва да бъде така чиста, както е излязла от своя извор. А ученикът и специално човекът нацапват водата и казват: „Нещастен е моя живот“. Щом цапаш водата и оцапана я приемаш, ще бъдеш оцапан и ти.

Бъдете естети. Бъдете така чисти, за да станете трептяща звезда, да станете многоцветен бисер. Очистете така своите мисли и своите чувства, че да бъдете чисти като скъпоценен камък.

Но ще кажете: „Какво да правим е нашите висши чувства?“ Това именно е, което петни. Защо чувствата ви да не бъдат кристални чувства? Защо да не бъдат префинени, етерни? Имате пълна възможност да направите това. А то ще стане когато пречистите своята мисъл, защото тя се занимава много сериозно с развитието на чувствата, с проявите на чувствата, с влиянието на чувствата. Колкото по-префинена е мисълта, толкова по-префинени са и чувствата. Тогава ще почувствате пълното въплъщение на духа и безсмъртното присъствие на Духа.

Тепърва ученикът трябва да се опре върху себе си, т. е. да открие своето място и да остане на него. Тогава той ще се чувства свободен да развива своята деятелност. По пътя на свободата ученикът се освобождава от страничните влияния. Много важни са влиянията. Ученикът никога не трябва да ходи на места където има тежки влияния. Вие казвате сега: Много неща научихме от Вътрешната Школа. Много неща научихте, но много неща не сте направили, т. е. не сте ги изживели и когато ви поставят на изпит, вие се подавате.

Става въпрос между вас коя школа е по-нисша - Школата на Учителя или Вътрешната Школа. Абсолютно не трябва да се занимавате с такава мисъл. Трябва да се изключи от вашето създание. Школата е една и съща, но има известни степени, в които ученикът се движи. Така е и на земята. Не може малкото момиченце да стане гимназист или студент. То трябва да мине известни степени на съзнание. Така е и с окултния ученик. Най-напред ще му се говори за любов, за отношение, за страдание, за милосърдие, за да може да са възпита в този дух. Ако той не приложи любовта, ако не я възприеме, той не може да се учи, защото любовта дава потик към знание. Когато знаеш, тя вече ще се стремиш да провеждаш мъдростта.

Какво е мъдрост? Мъдростта е съчетание на въплъщение и присъствие, или съчетание на любов и знание.

И тъй, не се спъвайте. Има много школи. Има и по-висши Школи. Школата на Бялото братство или Школата на Висшите Учители е една и съща. Тя е, която представя и любовта и мъдростта и истината. Но по отношение на ученика, се прилага системата. Започва се с любовта, докато се дойде до мъдростта. След това се минава към истината. Това не ще рече обаче, че трябва да обезценявате любовта или мъдростта.

Те са основите, те са началото. Благодарение на любовта е станало първичното проявление. Следователно, всички прояви във Вселената са любов.

Ние предупреждаваме: няма да делите нещата, а само ще учите, да се учите и пак да се учите. И когато станете хора на знанието, всички противоречия ще изчезнат. И да ги търсите, няма да ги имате. И да съжалявате за тях, няма да ви се дадат. Такова обагряне ще стане с ученика, че няма да има никакво тъмно кътче в него, където биха могли да се скрият някакви нисши сили.

Чистота! Стремете се към чистотата. Макар и да сте чисти, стремете се към чистотата, за да имате вече нов проблясък. Предстои ви сериозно да се занимаете с проблемите на Вселената. Нямате ли необходимата чистота, ще попаднете в болезнени състояния и ще похабите нервната си система, която е толкова необходима при посвещението.

Изчистете всички прашинки от своя колектив, от своя организъм. Приложете това изкуство, за да имате една велика наука, една хигиенна наука на душата. Душата се нуждае от тази наука. Приложете хигиената най-напред към себе си, към своите чувства.

Нещата трябва да бе направят в достояние. На кого? На ученика. Нали той е, който ще ги изучава? Освобождавайте се от присъствието на ленивите духове, които ви нашепват: „И така може“. „Така е по леко”. „Ние ли що оправим света?“ Не, не може така. Вие ще оправите своя свят. Той има нужда от оправяне. Надейте да вините никого. Не казвайте, че Господ ви е казал, наказал, но дълбоко се смирете и започнете да чистите своя свят от наслояванията, от утайките, които са ви измъчвали до сега. Чистете се всеки ден, всеки чао, всяка минута. Новото ще дойде, то чука, то търси. Възприемете новото, за да може земята да бъде една достойна планета.

25 Май 1961 г.