Бързи като светлината /3/ (за бързина на Божия Дух)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/3/

Когато влизате в молитвено вдъхновение, ще правите опити да виждате присъствието на Учителя.

Като се съсредоточите дълбоко, ще видите една златно цветиста лъчиста звезда във вид на елипса с много позлатени лъчи. Представите си една окръжност, малко в елипса и от четирите страни по един дълъг лъч, а между тях по-къси лъчи. Всички лъчи са обагрени със златен цвят, а окръжността вътре е с аметистово синкав цвят. Това е една емблема за присъствието на Учителя.

Когато видите тази звезда, ще знаете, че Учителя присъства в Школата. Ще правите наблюдения. Ще се фиксирате в една точка, ще произведете този златист цвят и ще искате до го видите в лъчиста звезда. Това е задача, за да може по този начин да виждате присъствието. То ще се проектира като лъчист звезда и тогава ще има сила.

Може ли да се постигне това? За да станеш ясновидец, трябва усилено фиксиране, усилено съсредоточение. А вие трябва да развивате вече тази способност, трябва да я имате като окултни ученици, които работят с безмълвието на Духа.

Ще правите опити - ден, два, три, година, години, но ще оформите това присъствие. Вие ще откриете Учителя. Не Учителят ще се открие на вас, но вие ще откриете Учителя. Ние ви даваме как да го откриете, как той се проявява, каква е неговата емблема.

Да не стане отиването ви в Школата като нещо пазарно - да чуете една лекция, да си купите нещо и да си отидете. Хубаво е да си купи човек нещо, но по-хубаво е да цените това, което купувате, да знаете кой е източникът. Важно е да знаете източника. Когато купуваш нещо, трябва да знаеш, дали източникът е светлината или пък е тъмнината, защото и царството на тъмнината продава своите продукти. Царството на тъмнината ги продава, а царството на светлината ги дава по благодат.

И тъй, знайте. Знанието няма да ви отегчи, нито пък ще ви претовари. Знанието ще ви направи да бъдете по-леки, по-ефирни, по-чисти. Как ще очистиш един скъпоценен камък, като не знаеш? Трябва да знаеш как да го шлифоваш.

И тъч, поддържайте Духа в Общата школа, за да може да се запази този оазис. Той ще трябва за пътниците, които пътуват през пустинята. Всяко едно школно ядро е божествен оазис. Пазете оазиса чист. Под думата оазис се разбира там, където има чист извор, където има вода. Водата е живот.

Бъдете оазис на живота, та когато Духът пътува из необятността, да се спре при вашия оазис и да се окъпе в чистите му води, т. е. божествената душа да пие от този чист извор.

Префинени, кристални са божествените устни. За да се допрат до вашия извор, той трябва да бъде чист. Нека през вашия чучур тече само чист вода. Колкото по-чисти извори има на земята, толкова повече де потече божественият живот. А там където тече божественият живот, там присъства и Божественият дух.

И тъй, ученико, земята е твоя, природата и всичко по нея е твое. Слънчевата система е твоя. Необятните сфери са твои. Цялата необятност е твоя. Ти си навсякъде. Всичко е твое.

Бъди достоен. Изправи се. Вдигни поглед към необятността. Слей се с вечните енергии на звездния свят. Нека този голям простор бъде твоя вселена, нека висшите царства бъдат твоя родина, за да можеш смело, достойно, тържествено да влезеш в аулата на Върховната школа.

Нека тия върховни представители те посрещнат с усмивка, нека те посрещнат с трептящо сърце, е огнен дух, за да стане една наистина върховна връзка.

Сега си във връзка. Обичай тази връзка. Нека тя бъде тържество за теб. Очаквай с тържество на твоя дух и твоята душа новата ти среща. Колкото повече се срещаш, толкова повече си интензивен, подвижен, светлинен, безсмъртен.

Означени своята безсмъртност на скамейката на Школата. Погледни Учителя, за да могат да ти се отворят духовните очи. Ние не ти говорим да го молил, защото има закони, по които се предвижда твоя живот, но когато дойдеш в Школата, ела с всичкия си трепет, с всичката си чистота, с всичката си красота, с всичката си светлина, за да можеш да създадеш най-светлото настроение, за да можеш да създадеш едно вглъбяване, за да се отвори Духът на Учителя, за да заговори неговият език и радостно да те подеме и те отведе в по-светли простори.

Радвай се, че си едно ново начало. Колко големи духове, колко силни духове са желали това, но са придобивали светска власт, физическа зависимост и не са могли да се доберат до светинята на Върховната школа.

Помни, ученико, ти си едно от големите цветни звена на върховното посвещение. Посвети се във Върховната светиня, за да бъдеш безсмъртна история, която ще те запише в аналните на вселената,.

Бъди във връзка. Срещай се с адептите на бързината. Те са най-близко до теб. Ние те поканваме да възприемеш една от най-висшите вибрации - присъствието на Върховната школа. Вземи от Духа, внеси в душата си, възкреси духа си, разшири светлината си.

Бъди благословен. Приеми огъня от небето, заживей на вселената, за да бъдеш закон на земята. Приеми тази благодат. Влей живот в своя дух да литне той из простора, да намери Бога, да се слее с неговия Дух и да заживее в неговата душа.

Приеми, приеми тази благодат, приеми тази сила, приеми това безсмъртие, приеми Духа на истината. Запиши огненото слово в сърцето си и помни, винаги помни, че искрите на огъня горят в сърцето ти и придават на твоя ум светлата мисъл.

Помни, че си пазача на Школата. Пази я чиста, пази я красива. Ти си, който ще я пазиш. На теб я предоставят, върху теб сложиха печата на безсмъртието. Върху теб огнените сили слагат своя огнен Дух, който ще се излее в голяма мяра върху теб.

Ученико, ознамени това име с необятната светлина, с необятната красота, с необятната сила.

По какво ще познаете бързината на Духа? Вие ще познаете бързината на Духа посредством красивите движения, посредством красивите приливи, посредством красивите настроения, посредством красивите вдъхновения.

Бързината е красота. Това е една абсолютна истина, или една абсолютна способност в Божия дух. Когато Духът се движи, когато Духът бърза, всички последствия са красиви. Ако ученикът има това чувство да разбира, що е това красота, той може да бърза, за да стигне ония светли сили, които са абсолютна красота.

Красотата за ученика от Върховната школа е идеал. Той още не се е замислил по въпроса дали със своята красота, дали със своето достойнство, със своето присъствие отговаря на изискванията на една такава Школа. Той още не се е замислил как трябва да влиза в Школата, какви трябва да бъдат неговите движения, как той трябва да погледне Учителя, какво представлява Учителят в дадения момент, каква е неговата аура, какъв е неговия ореол, какви са заветите, които предава в Школата.

Ученикът трябва да има тия чувства, да има тази способности да разбира, какво значи красива бързина на Духа. Ако има нещо, за което той трябва де мечтае, ако има нещо, което той трябва да търси, да открие, ако иска нещо, за което той трябва да преброди необятността, то е красивата бързина на Духа. Колкото и да проумява нещата, с проумяване те не могат да станат реалност. За ученика не се иска да проумява. Проумяването е бавен метод. Той е подобен на малкото дете, когато почва да съчетава сценките, да ги записва, да съчетава и числата и да открива тяхната сила и техните действия. Но когато става въпрос да се хармонизира, да се движи с красивата бързина на Духа, той трябва да има вече една задача, но не задача, която да му бъде наложена, защото ние казахме, че методът на Върховната школа не е насилствен. Той трябва по добра воля, с чисто сърце, с откровена, с широка душа да проучи въпроса какво е това красива бързина на Духа.

Когато така се поставя въпросът да се проучат нещата в смисъл, да се постигнат, те ще бъдат ясни. Тогава ученикът няма да броди из мъгляви, из тъмни пространства, няма да скита по различни планети, да търси слънчеви ядра, но ще се втопи в реалността на божественото творчество.

Под творчество дали трябва да разбираме да отидеш на една планета или на едно слънчево ядро или в някои невидими области? Преди всичко те не са сътворението. Това още не е творчество. Това е още движение сако. А къде е творчеството? Творчеството е в красивото движение на Духа, защото под бързина на Духа ние разбираме запазване абсолютната хармония на Божия дух.

Какво прави Бог в света? И Той има известна задача. Неговата искрена, свещена задача е да наблюдава вибрите, движението на неговия Дух из необятното пространство, из ония области, където се е проявил неговия Дух.

Но може би ще се каже: „Нали по начало Духът се е проявил вече, нали по начало Духът е съвършен?“ Да, но светът не е завършен. Когато се говори за творчество, се разбира, че нещата се претворяват.

Какъв образ трябва да вземат? Тук именно е тайната. Ето една тайна - какъв трябва да бъде образът, какво трябва да бъде подобието на всемирното сътворение. Ученико, изследователите по разните планети откриват едва сега възможностите, които съществуват в проявения свят. Те още не са си задали въпроса, в какво има още да се сътворява светът, какво му липсва или какъв е онзи необятен Промисъл на Бог за бъдещия свят, какви са неговите бъдещи планове.

Ще възразите пак може би: „Нали светът още в началото се е проявил и е съвършен?“ Щом има тъмнина, не е съвършен. Както ученикът иска да получи повече просвета, повече светлина, така и Божият дух се стреми да премахна до абсолютност тъмнината във вселената.

Може ли да стане това? Колко процента има светли зони и колко процента има тъмни зони? Тъмните зони са много по-малко от светлите зони.

Бога се явява тъмнината на земята? Когато има облачно време или когато земята се е така завъртяла по отношение на слънцето, че луната я е затъмнила, то това не подразбира още абсолютна тъмнина. Въобще няма абсолютна тъмнина, но има абсолютна светлина.

А защо тази абсолютна светлина е създала тази необятна тъмнина? На много места е казано вече защо. За да може ученикът да има солидни познания по отношение географското, по отношение биологичното, по отношение естествените заложби на разните планети, той трябва да има отношение. А тия отношения ще зависят от това, до колко той знае за красивата бързина на Духа. Там където е красиво, там е Духът. Там където е светло, там е Духът. Там където е чисто, там е Духът. Там където е величествено, там е Духът. Там където е свято, там е Духът. Следователно, присъствието на Духа никога не отсъства, никога не е отсъствало и никога няма да отсъства, защото по начало Бог е светлина.

Но, къде е била тази светлина, преди да дойде тъмнината? Интересен въпрос. Ние казахме, че в началото е било тъмнина. Вярно, по отношение на човешкото съзнание е било тъмнина, по отношение на животинския, на растителния и на минералния свят е било тъмнина, но по отношение на Бога на светлината, никога не е имало тъмнина.

Но пак ще зададете този въпрос: „Защо е трябвало да се яви тъмнината? Нали трябваше да бъде само светлина?“ Цялото миросъздание е комплекс от условности, от способности. Понеже миросъзданието е комплекс от условности и способности, трябва да има два полюса. И когато казахме, че в началото са били две различни явления, две различни прояви, това са двата полюса. Едното дава, другото взема. Едното събира, другото раздава. Така се трансформират всемирните същини.

Има всемирни същини, в които официалната наука още не знае. Официалната наука открива някои същини, но тя не може да ги създава. Ако човек трябва да създава, то той трябва да вземе от някъде. Значи този материал съществува. Тогава пита се, от къде взе Бог и създаде? Ако кажете, че взе от тъмнината и създаде светлината, ще внесем известна съблазън. Ние няма обаче да поставяме така въпроса, за да няма съблазън. Бог взе от себе си и прояви себе си. Понеже няма друго начало. Защото той е абсолютно начало, затова взе от себе си и прояви себе си. В момента на тази проява се образуваха разните нюанси на цветовете. А щом се явиха цветовете, ще се яви естествено и тъмния цвят, тъмната сянка.

Какво е тъмният цвят? Тъмна сянка. Не можеше ли Бог да я премахне? Защо ще я премахне, когато тя не му пречи? Напротив, той се е проявил в цветовете.

Защо не се взеха само красивите цветове? Ако бяха се взели само красивите цветове, нямаше да става нужда от красива бързина на Духа.

Ето къде се явява бързината. Върховното сътворение така се е разпределило, че да има необятна пълна красота в цветовете: жълт, син, червен, бял, аметистов, черен и т. н.

Виждате какво голямо, какво необятно разнообразие. Ако се каже на ученика, че съществуващото битие е само цветове, той ще се поколебае. Как може да бъде само цветове? Цялото битие е създадено от нюанси, от цветове. При съчетанието на тия цветове се е явила великата хармония, се е явила музиката. Следователно, едно важно, едно колосално проявление на Божия дух това са цветовете.

Защо е било необходимо Бог да се проявява в цветове? Било е необходимо, за да могат да се създадат условия за бързината на светлината. Иначе Духът нямаше да бърза. Той щеше да стои на единия цвят и там щеше да остане. А така той трябва да минава от цвят на цвят и техните нюанси, за да може да се подържа великата хармония.

Защо трябва да се говори за някаква хармония? Може ли в Бога да живее дисхармония? Ние казахме още в началото: за Бога има само творчество и в процеса на творчеството се явява и бързината на Духа. В процеса на творчеството се явява проявата на Духа в цветове.

Виждате как красиво е устроен светът. Ето защо като идея, като належаща задача за ученика се явява необходимостта да проучи цветовете.

Но нали цветовете са нюанси на светлината? Да. Там където има светлина, има красота. А за да има красота, трябва да има цветове. А като има цветове, трябва да име и връзка между тях. Тази връзка е душата. Когато се говори за душа, трябва да имате в предвид цветовете, музиката и числата. Те са трите основни заложби в колектива - душата. С числата тя измерва времето, с музиката тя държи равновесието, хармонията, а с цветовете провежда творческата дейност.

Нали и музиката е творчество? Музиката подържа творчеството на цветовете. Колкото по-голям специалист е един музикант, толкова повече той излъчва от хармонията вибрациите на цветовете и неговата музика е цветна. А колкото повече е цветна, толкова е по-съвършена.

И тъй, ученикът трябва да си постави за задача да наблюдава цветовете. Ние ви говорихме за растителния свят, а сега ще ви обърнем внимание, че цветовете не са изявени само в растителния свят. Те до висша степен са изявени в тоновете на музиката. Ако един съвършен музикант влезе между растителния свят и изпълни една божествена ария, всички цветя биха се раздвижили. Те биха излъчили своя аромат, защото и цветята искат да дадат. И те са в процес на творчество.

На кого ще дадат? Те ще дадат първо на музикалните души, защото музикалната душа може да представи в пълнота красотата. Но това състояние съвременните музиканти не познават.

Защо не познават това съвременните музиканти? Няма кой да им каже. Няма професори, които да им пояснят, какво е това всемирна хармония на цветовете. Когато някой голям адепт изпълнява някое музикално творчество, ясновидците виждат как се излъчват цветни нюанси. Даже и повече - те виждат как тия цветни лъчи вибрират около него и създават една голяма аура, която вдъхновява окръжаващите я души.

И тъй, когато ученикът се запознае с кодексите на красотата, той трябва да има съзнание за бързината на мисълта. Той трябва да бърза. Защо? Защото творческият свят е божествен свят, бързина. Вие не можете да си представите един свят на покой, на инертност. Божественият свят е бързина, защото Духът се движи с бързина. Той не знае застой. Ако той би се застоял, би се нарушила хармонията в битието. А едно нарушение на хармонията в битието би довело до страшна катастрофа.

Красивата е бързина на Духа създава, всемирната хармония. Надали би могъл ученикът да си представи, какво представлява всемирната хармония. Всемирната хармония представлява онова вътрешно необятно абсолютно съзвучие на божествените способности. Там където има божествени способности, има и светлина. Там където не се проявяват божествените способности, е тъмнина.

А нали казва писанието, че и силите на тъмнината са способни? Те са способни да създават тъмнина. Нашата задача обаче е да застъпим света на светлината. Понеже застъпваме света на светлината, ние имаме положителните основи на действието на красивата бързина на Духа.

Трябва да бъдете красиви. Трябва да промените всички черти, всички сенки по вашето лице, по вашето физическо тяло. Трябва да промените и ония вътрешни сили, които подържат вашето съществувание.

Може ли? Как да не може? Когато въплъщавате в себе си красиви движения, красива бързина, непременно ще може. Никога не отлагайте. Може да има отлагане само тогава, когато се налага известна почивка. Но на кого се дава право на почивка? на този, който е работил. Ако вие чувствате, че сте работили, имате право да почивате. Но за сега ученикът се приготовлява да започне новата си работа. Досега се е мъчил, трудил се е, а сега се приготовлява да започне новата си работа. А новата му работа се състои в това, така да се гримира, че да стане красив.

Има ли мярка, има ли шаблон, който да му покаже какъв трябва да бъде? Има. Мярката е бързината на Духа. Този който бързо се движи, той в никакви начинания не остава. Вие не можете да го намерите да се е спрял някъде и да отидете да конферирате с него. Вие ще го почувствате като аромат, като блясък, като присъствие, но никога не може да го заставите да спре. Няма спиране в битието. Благодарение на това че няма спиране, цялото звездно небе е в такова велико съчетание, в такова велико съзвучие, в такава велика хармония.

Ще кажете, че всичко е много отвлечено, много далечно да се разбере красивата бързина на Духа. Да, далечна е красивата бързина на Духа, но е и при вас. Тя от вас започва, защото вие имате нужда, а не Духът. Духът подържа равновесието на силите, а силите трябва да се движат по плана на това равновесие. Има план.

Нали всеки план представлява насилие? Нали той трябва да се изпълни, а при всяко изпълнение трябва да се наложат санкции, а всяка санкция е насилие? Когато една композиция е хармонично съчетана, няма никаква трудност, за да се изпълни. но ако не е хармонично съчетана, ще се срещне трудност. Ето защо ние подканяме ученика да влезе в хармонично съчетаните действия, защото всичко е действия. Щом има действие, има и творчество. А щом има творчество, има и резултат. Всичко е в резултата. Резултатът е красивата бързина на духа. Ние бихме се радвали, ако видим едно по-усилено темпо на бързина в ученика. Ще бъдем положителни, че той ще влезе в общия план за създаване царството божие на земята.

Казано е някога от мъдреците, че трябва да се създаде царство божие на земята. Какво значи това? Съвременните идеолози гонят царете, а в миналото е казано, че ще се създаде царство. За да се създаде царство, трябва да има цар или монарх, както го наричат днес. Царството е едно, а монархията е друго. Монархията е насилие, а царството е хармония.

И тъй, когато Духът е заработил върху земята, създал е и царство. Отпосле е дошла монархията, т. е. насилието. Тъй че, ученикът трябва да прави разлика и то да осмисли тази разлика.

Ние застъпваме нашата тема от различно гледище, защото се налага, необходимо е ученикът да се движи по-бързо. Но всяко едно бързо придвижване трябва да бъде красиво. Изключи ли се красотата, това движение ще бъде дисхармонично. Някога някои мъдреци са казали, че красотата ще спаси света. Това се отнася за човешкия свят. Ние пък казваме, че красотата ще премахне тъмнината. А премахне ли се тъмнината, ще бъде само светлина. И ако бъде само светлина, ще има ли насилие?

Ще кажете: „Ако няма тъмнина, как ще видим светлината?“ И в светлото си състояние ще видиш светлината. Това е изкуството на светлината - и при свещта, и при електрическото, и при слънчевото осветление да можеш да виждаш блясъка на звездите. Това подразбира едно вътрешно ясновидство.

Ако ученикът се вглъби в своето вътрешно ясновидство, за него няма да има несъвършенство. Всичко се свежда до виждането. Всеки един ученик бленува да види това чувство, което очаква. Сега той не може в светлата атмосфера да вижда светлината, понеже не е ясновидец. Такава е съдбата на човека - да не бъде още ясновидец. Щом има борба между Духа и плътта, той лесно няма да стане ясновидец. Когато заживее в своите висши тела, тогава ще стане ясновидец. И сега има ясновидци, но те виждат астралните тела. Те не могат да видят божествения свят. За да видят божествения свят, трябва да владеят изкуството на красивата бързина на Духа. Ученикът трябва да владее този ключ, защото без този ключ не може. Единственият ключ на ясновидството това е красивата бързина на Духа. Който владее този ключ, той ще проникне в необятността на Духа, в необятната съкровищница, където са всичките възможности на Божествения дух.

Това е стремежът, това е съвършенството, това е абсолютната свобода, това е проникването, това е знанието, това е сливането с абсолютните фактори у Бога.

Когато говорим за сливане да не се разбира, да се налее вода в някой съд, който също е пълен с вода. Сливане това подразбира да имаш същите способности, същите възможности на светлите сили, т. е. сливане в абсолютния Божи дух. Никога няма да се изгуби индивидуалността, защото Бог излъчва същини от себе си. Тия същини са, от които се е създало цялото битие. Следователно, не ще бъде божествено, ако се наруши някое битие. Бог не е в процес на разрушението. Напротив, Бог е в създаването.

И тъй, ученикът не трябва да се страхува от процеса сливане да загуби своята индивидуалност. Не, Той ще съществува като една излъчена същина от Бога. Колкото повече усвоявате изкуството за бързината на Духа, толкова повече се прониква в необятността на Духа, защото под думата бързина разбираме да стигнеш някъде. Къде ще стигнеш, ще зависи от красотата. Колкото повече си красив, толкова повече си съвършен. А знаете ли какво съвършенство трябва да има вашето духовно тяло? То трябва да бъде абсолютна красота.

Към това трябва да се стремите - от ден на ден да забелязвате все по-красиви и по-красиви черти върху вашето физическо тяло, за да може то да се тонира със силите на вашето духовно тяло. Духовното ви тяло е още зародиш във вас. То е една посята семка, която някога ще даде красив цвят, красив плод. Това е привилегията, че духовното тяло се разраства в красива бързина. А колко е по-красива бързината, толкова повече ученикът навлиза в божествената академия, там където са кодексите на абсолютната божествена наука.

Този който е тръгнал към Бога, той е тръгнал да изучава вселената. Така трябва да се разбира, а не както казват някои днешни идеолози, че колкото повече човекът се усъвършенства, толкова повече се отдалечава от Бога. О, не, колкото повече ученикът разкрива възможностите на Бога, толкова повече той се вглъбява във всемирната наука. Колкото повече ученикът се осъзнава, толкова повече той чувства нуждата от Бога. Колкото в по-нисше състояние е бил човекът, толкова повече той е бил без Бога.

Виждате, голямото съвършенство подразбира абсолютната божествена наука. Науката ви е необходима, защото трябва да познавате методите, принципите на Духа, да опознаете как Духът работи във вселената. И вие сте вече едни малко вселени, които трябва да се приобщят към големите вселени. Това е така. Винаги малкото се приобщава към голямото. Имало е случаи, когато малкото се е трансформирало в малкото, но това е преход. В преходите могат да стават тия изявления, но в абсолютна минималност. В абсолютното развитие обаче винаги малкото се въплъщава в голямото. Защото то ще намери условия в голямото да се развива. Затова ученикът трябва да бърза да се въплъти в Голямото, за да има възможност да се развива по-нагоре, по-нависоко, по-нашироко.

Когато застъпваме идеята за красивата бързина на Духа, ние имаме за задача ученикът да обърне сериозно внимание, че не е въпрос само да се движи бързо, но трябва да има и тонация, да има хармония, да има красиво съчетание на сили. Когато ученикът се яви пред Учителя, Учителят ще го познае, дали разбира своя материал по това, ако той има едно красиво настроение. Щом има красиво настроение, Учителят вече е сигурен в знанията на ученика. Има ли дисхармонично настроение, той знае, че ученикът не е готов да отговори по своя предмет.

И, тъй, където и да се явите, каквато и задачи да разрешавате, непременно трябва да имате осанката на красотата. Тя е, която ще ви покаже до колко сте научили, до колко сте разбрали тайните на науките. Науките имат тайни, скрити тайни, които ученикът още не знае. Колкото повече тайни му се разкрият, толкова по-богат става той, толкова по-самостоятелен, толкова по-устойчив, толкова по-положителен. Нали той трябва да има онази абсолютна положителност на творческите сили, силите на битието, силите на вселената!

Ние няма да се спираме да обясняваме как е дошъл човекът на земята. Дошъл е. Кой е виновен да дойде? Има виновен. Защо да е виновен? Трябвало е да стане виновен. Това са вече дадени величини, които се проявяват във вселената. Въпросът е, щом човек е дошъл, той трябва да знае защо.

Защо трябва да знае? Защото му предстои да замине за някъде. Щом ще замине за някъде, той трябва да знае за къде ще замине, в кое време, в кой ден и в кой час. Той трябва да знае. Наука значи да знаеш и то математически трябва да бъде изчислено. И време, и пространство, и движение, и ден, и час, и миг. Всичко трябва да бъде изчислено.

Така стоят работете в сътворението. Никой да не си прави илюзии, че там съществува никакъв си хаос. Не, когато ученикът се намира пред Върховното, той не може да мисли, че има някакъв си хаос. Върховно и хаос са несъвместими. Върховното не знае началото на хаоса, защото в него хаос не съществува,

И тъй, стремете се към върховните идеи, към върховните сили, към Върховното ръководство с красивата бързина на Духа. Само тя е, която може да ви представи като едни гигантски сили, способни да влезете в общото строителство, защото там където има общо строителство, има данни, има живот, има проява, има из явление, има красота.

Бъдете красиви. Нека вашият идеал бъде красив. Нека мечтите ви бъдат красиви. Нека желанията ви, нека мислите ви да бъдат красиви. Този който мисли за красотата, не прави грях.

Не влизай в тъмнината, защото в тъмнината няма красота. Бъдете красиви, за да бъдете здрави. Здравето подчертава красотата. Колкото повече са здрави вашите тъкани, колкото повече са здрави вашите кръвни телца, вашите нерви, толкова повече сте красиви. Има една вътрешна сила. която може да ви представи образеца за красотата. Това е вашата душа. Вашият дух не може да ви представи красотата, не може да ви даде и идеята за красотата, но вашата душа може напълно да ви даде свещената идея за красотата.

Вие имате в себе си нещо ценно, нещо богато, нещо чисто и красиво. Това нещо се казва божественото или вашата душа. Когато говорим за божественото, не трябва да се изключва душата, защото Бог се е проявил като душа, а е заработил като Дух. Ако нямаше душа, Духът не можеше да работи. Нямаше с какво да работи. Душата е материала, от който Духът взема да работи. Или, душата е състоянието, от което Духът изгражда миросъзданието. Ето защо, във всяка една проява, във всички царства, независимо какви са те - минерално, растително, животинско, човешко, ангелско или светлинно, присъства душата.

Светът е създаден от душа. За да може ученикът да има ясна представа какво е това Божи дух, той трябва да има основа. Основата върху която духът работи, това е душата.

И тъй, когато застъпваме идеята за душата, ние искаме да подчертаем, че има у вас една възможност, която да се прояви като красива бързина на Духа. Този в когато отсъства душата, той не може да има красива бързина на Духа. Там където има въплътена богата душа, там има красива бързина на Духа.

Къде се движи духът? Духът се движи в царството на Душата. От царството на душата той е създал вселената. От там е взел той материал. Душата винаги дава. Тя напълно се раздава. Тя е едно богато божествено съкровище.

Така разбирайте сътворението на света. Когато е дошъл човекът на земята, от къде се е взел материал да се сътвори? Дали чрез реброто на Адама или чрез сърцето на Ева, това е все поляризация. Но това което ученикът трябва да знае, то е, че сътворението е импулс на душата. Ако не би имало този импулс, Духът не би сътворил вселената.

Кой се дава за сътворението? Дава се душата. Тя е, която се жертва. И когато говорим за божествена жертва, ние разбираме душата.

Какво е това душа в човека? Душата се проявява чрез сърцето. Органът където душата живее, това е сърцето. От здравословното състояние на сърцето ще зависи и здравата душа.

Така ще знаете: вашата душа се проявява чрез вашето сърце, Затова е казал Господ някога на пророците: „Сине мой, дай ми сърцето си, т. е. сине мой, дай ми душата си, защото душата е мое начало.“ И когато сътвори човека, Господ му даде дух, но му вдъхна и душа. Духът отпосле дойде. Духът отива там, където има душа. Няма ли душа, Духът отминава.

Защо се спира върху човешките същества? Защото в човека има вдъхната душа. Ученикът трябва да знае тия положения. Това са първите основи, от които той ще съгражда своята божествена философия. Ученикът трябва да знае божествената философия.

Но може и някой ще каже: „Защо ми е философия?“ Че, философията подразбира съчетанието на Духа с душата. Човешкият дух трябва да се съчетае с тази първичност в човека, която се нарича душа. Много религиозни казват, че няма душа, а има само Дух, но те забравят, че в битието е казано, че Бог му вдъхна жива душа. Трябва да има две начала. Трябва да има Дух и душа. Духът се поляризира чрез душата, и душата се изявява в сътворението. Във всяко сътворение присъства душа. Във всяка планета присъства душа. Въз всички слънчеви ядра има душа. И, ако не би имало душа, не би имало и светлина.

И тъй, за да може вашата душа да преорганизира целия ваш малък физически свят, трябва да прегърнете тази идея за красивата бързина на Божия дух. Няма сътворение, няма битие, няма изявление без душа. Когато срещнеш своя съученик, ще виждаш в него душата. Виждаш ли в него душата, всички негови недостатъци се стопяват. Знаете ли какво значи да се срещнат две души? Това е цяло тържество. Защо? Защото се срещат две красоти.

Най-красивото това е душата. Няма по-красива същина от душата. Затова душата работи с цветовете. Тя е градинар. Ето защо, колкото е по-бърза душата, колкото е по-трептяща, толкова и човешкото естество е по-приятно, по-любовно.

За да може да се прояви тази божествена същина - любовта, силите на душата трябва да се разраснат като красива бързина на Духа. Това сте вие. Колкото по-красиво бързате, колкото по-красиво се движите, толкова по-любвеобилна душа сте.

С тия мисли изчерпва ли се знанието за божествените възможности? Има много, има милиони и милиони нюанси, които божественият дух проявява. За да могат да се разберат тия нюанси, за да може да се влезе във връзка с Божественият дух, трябва красива бързина на Духа.

Не може без нея. Всяка една красива бързина е свята, защото между святост и бързина има нешо общо. Ако не си красив, не можеш да бъдеш свят. Ако не си свят, не можеш да бъдеш красив.

Когато засягаме този въпрос, да на би ученикът да се отчае и да каже: „Колко сме груби, колко сме недодялани, какво грубо съчетание.“ Не, ти представляваш притоци на твоята душа. Следователно, ще обърнеш внимание как се проявява твоята душа. Щом се проявява положително, ти ще се надяваш на Божествения дух. А щом се проявява отрицателното, повикай Божия дух да ти помогне. Това значи молитва. Ако ученикът има за какво да се моли, то е именно за това.

Но ще дойде мисълта: „Защо да викаме Духа? Той не вижда ли? Не знае ли?“ Когато огладнееш, не идва хлябът при теб, но ти отиваш при него.

Трябва движение, бързина. Ако бихте разбрали тази свещена идея за бързината, всички отрицателни неща у вас ще се претопят. Ние вярваме, че те наистина ще се претопят и един ден вие ще стенете така дееспособни ще се раздвижите така, че вашата красива бързина ще произвежда красива хармония.

Бързай. Който бърза, ще бъде навреме. Бързайте, излезте от тази епоха, защото проличават вече зарите на новата епоха.

Бързайте. Бързайте, тъй както бързат сутрин слънчевите лъчи. И вие, като лъчи на красивата бързина, бъдете навреме. Има време още за вас. Не е късно. Имате врем е, имате и пространство. Имате и състояние, имате и необятността. Наредете се с ония труженици, с ония светли, велики представители на божествената наука, на божественото познание, на божествения промисъл. Влезте по-бързо в редиците на светлите сили. Те ви чакат. Те ще ви се радват, защото чрез вас де прозвучи хармоничния тон по лицето на земята.

Име един основен тон - тонът на душата, тонът на светлината, тонът на красотата. Бъдете този тон и който и да се спре до вас, да издавате винаги красив хармоничен звук.

Бъдете този камертон, който да даде основния тон, тонът на красотата, тонът на бързината, тонът на живота.

Бъдете този живот, който е съчетан от красивата бързина, който е съчетан от светлината и Духа.

Такива представители са необходими за новата култура, за новата епоха, за новата раса. Бъдете наченки на новата раса. Бъдете прилива и чистотата на новата раса.

Такива ви иска Върховното ръководство. Това което Върховното ръководство ръководи, трябва да бъде образцово, чисто, идейно, красиво, божествено.

Ние се обръщаме към вас, но не като моралисти. Ние не ви предаваме морал. Ние ви запознаваме с началата на божествената наука, на божествената същина, на божественото състояние, за да можете да бъдете в абсолютна светлина по отношение на вашата красива бързина.

Бързайте. Чакат ви. На хоризонта са. Бързайте. Те ви очакват така, както малкото дете очаква своята майка. Не че вие сте майка по отношение на тях, но такъв е трепетът на тяхното очакване.

Идете, посрещнете ги. А за да посрещнете тия светли сили, трябва ви бързина и то красива. бързина, светла бързина.

Ако бихме говорили така на външния свят, те биха отрекли всичко това и биха ни казали: „Говорите ни да посрещнем светли сили на хоризонта, да постегнем шеста раса, но ние очакваме смъртта.“ А ученикът е изключил смъртта от себе си. За него има само промени. Той навлиза от живот в живот, от светлина в светлина, от знание, в знание, от бързина в бързина, от святост в святост.

Това е животът. Ако така разбирате живота, никога няма да се загубите, никога няма да престанете да съществувате. Вие често се запитвате, какво е това животът. Ето, това е животът - да бъдеш красива бързина, да стигнеш навреме, да свършиш работата и да влезеш в тържеството на Духа.

Работата на Духа подразбира бързина, но този който я догонва, тежко му. Трябва светкавичен похват, за да може да се справите със сложните проявя на Духа, със сложното присъствие на Духа.

За да може да се справите с красивата бързина на Духа, ви трябва трансформация. Как? От тъмнина в светлина. От светлина в живот. Трябва да продължите живота си. Къде ще го продължите? Има ли той край? Може да няма край, но има забавяне. А за да не се забавяте, бързайте. Бързайте да отидете на хоризонта да посрещнете вашите добри, светли братя, които ви идват на гости. Но, не гости, които идват и после си отиват, не. Те искат да се установят я земята. А едно такова установяване подразбира едно епохално шествие, едно епохално тържество.

Не се спъвайте от формата. Ученикът минава вече от формата в образа и от образа в подобието. А щом е минал вече в подобието, той не се спъва от формата. Езикът наистина е формен, служи си с различни форми, но езикът на Духа е подобие.

Размишлявайте. Колкото повече се отдавате на размишление, толкова повече влизате в такта на красивата бързина на Духа.

Ние ви дадохте как да развивате своето ясновидско чувство. Дадохме ви една формула, която да пресъздадете чрез вашата съсредоточена мисъл. Тя беше една елипса. От страните й ще се проектира един лъч, чиито четири лъча ще представляват четирите посоки. Между тия четири лъча ще с нанасят други лъчи - по шест във всяка преграда, които ще се проектират постепенно.

Значи, покрай дългите лъчи ще се проектират и по-къси, и по-къси, докато се образува една звезда - 4 по 6 равно на 24. Тия 24 лъча са 24-те старци, за които се говори в писанието. Това са едни положителни сили в миросъзданието. Имате четирите посоки, имате и 24-те състояния.

Лъчите ще бъдат позлатени, а в елипсата ще нанесете ясно син цвят. Центърът ще бъде аметистов цвят, което ще символизира ядрото на Духа. Това е емблемата на Учителя. Тя ще трябва да се изработи изящно.

Добре е да имате една такава звезда и в дома си, за да я съзерцавате, та да може да стане вече едно проявление във вашето пространство.

Казано е, че ученикът трябва да има пространство. Във всяко негово пространство присъства Учителят.

Това е задача за съзерцание, а не за размишление. Вие трябва да съзерцавате, за да развивате, това чувство на ясновидство. Вие имате пет чувства, но те не са още напълно развити. И на тях трябва да обърнете сериозно внимание. Но понеже вие вече сте специалисти, дава ви се възможност да развиете и шестото чувство - ясновидството. После седмото, осмото, деветото и т. н. до 12 чувства. В миналите размишления ние сме ви говорили за тях.

Не се постигат нещата лесно. Трябва опити. Вашите чувства са смес от тъмен материал и трябва да се пречистят. А за това пречистване се изискват ред условия. Най-важното условие е да правите опити на съзерцание, за да упражнявате своите очни органи. А за да правите тия опити, трябва да имате цел. Затова ви даваме и емблемата на Учителя. Не че Учителят ще се прояви чрез тази звезда. Ние искаме да имате едни абсолютни величини. Важни са посоките. Когато един Учител работи, той работи с астрологични мерки. Това е по отношение земята. Извън земята ще объркате посоките. Но понеже работите с тия величини на земята, затова се давя и тази емблема.

В същност, тази звезда представлява едно око. Вътре е гледецът. Зеницата проектира лъчите навън. Обърнете внимание, че всяко едно око има форма на елипса.

Постарайте са да създадете една жива идейна форма, защото всеки цвят е жив. Макар че ще нанесете мъртви цветове, но ще си ги представите живи, които радиират, които изпускат светлина, И за да може тази звезда наистина да произведе лъчеизпускане, би трябвало да се сложи на светлина - слънчева или електрическа.

Ще кажете, че това е илюзия. Служете си и с илюзии, стига да ви помогнат. Защо трябва да ги избягвате?

А може ви това е хипноза? Но и хипнозата е едно изкуство, Могат да ви представят ябълките или крушите за яйца и т. н. Окултната наука казва обаче, че това изкуство е работа и метод на Черната ложа. Там където нещата не са действителни, там е Черната ложа. А там където са действителни, там е Бялата ложа, И ако тази емблема развие ясновидското изкуство, не е ли от Бялата ложа? Хипнотизаторът а момента може да произведе ефект, виждаш яйца и круши, но щом мине тази операция, ти нищо нямаш. Нищо не си придобил. А когато развиеш ясновидството в себе си, ще бъдеш във връзка с всички явления във вселената, Ще виждаш всички форми, образи и подобия.

Но това няма да стане за година или две. Трябва да правите опити. Който е започнал да прави опити и в отвъдния свят ще го улеснят. Никой да не си прави илюзии, че в отвъдния свят ще му дадат така. Няма наготово. Божиият дух работи. Бог самият работи и се проявява, следователно, и всеки елин ученик трябва да работи, и да се проявява. Затова се апелира към окултните ученици да засегнат специално музиката, поезията, лириката. Те се в унисон с красивата бързина. Вие не може да не се възхитите от някои явления от външния свят. Например, не може да не се възхитите от дивните излияния на един велик композитор. Тази композиция е сродна с вашата душа. Вашата душа е музика в сътворението, затова тя лесно се настройва от музикалните приливи.

Може би ще кажете: „Много дълъг и мъчен път.“ Геройство е да вървиш по мъчния път. Когато вървиш по лесния път, това е обикновено нещо. Колкото повече препятствия имате, толкова е животът става по-интересен. Защо? Защото когато преодолееш едно препятствие, явява се тържество в твоята душа.

Как да е, ще минете този път. Той вас чака, но тръгнете поне сега, за да може да дадете условия да работи Божият дух чрез вас, да работи като красота и бързина.

Понеже ние засегнехме въпроса за бързината, тя вече работи във вас. Вие не можете да бъдете спокойни, защото трябва да бързате. Много неща има да завършите. Вие нямате още специалност. А трябва да бъдете специалисти. Трябва да имате поне една основна специалност. Когато ученикът има една основна специалност, Духът използува тази специалност. А колко красиво е да се занимава Духът с тебе.

Красота, чистота, светлина, бързина - това е ученикът. Извън тия възможности няма ученик. Има оглашен. Ето защо, бъдете тия специалисти да знаете, що е красота, що е чистота, що е светлина, що е бързина. Това са 7 основи в битието, както са и 7-те основни тона, и 7-те основни цвята. Това се 7 ангела. Красотата е емблема на ангелския свят. Чистотата е емблема на светлите сили. Светлите сили подържат чистотата в битието във вселената.

Желателно е вие да научите поне една от тия специалности, за да можете да влезете в общия сбор на дъгата. Дъгата, е една емблема, която показва състоянието на дадена планета. Зависи сега какви цветове преобладават в дадена планета. На планетата Земя преобладават сега тия основни тона на цвят, на хармония. Налага се да владеете по един от тия основни тона. Литература ли ще намерите, някои авторитети ли ще използвате, но ще проучите някои от тия специалности, за да може Школата да се гордее с капацитети, със специалисти.

Така казват на човешки език. Ученикът от Върховната школа трябва коренно да се различава от подобните си. А той ще се различава само като специалист - музикант, художник, словар, техник в общата мирова техника.

Нека тоновете на всемирната хармония да потекат през вас, за да станете живи сили, да се оживотворят силите на вашата душа. Тя е съкровищницата у вас. Ако не достигат известни сили на вашия ум, ще ги намерите в съкровищницата на вашата душа. Ако не достигат някои сили на вашето съзнание, на вашата мисъл, всичко това ще търсите в съкровищницата на вашата душа. Колкото по-чутка, колкото по-будна е душата, толкова по-добре тя се проявява.

И тъй, бъдете новата душа, душа която има красивата бързина на Духа. Това е едно от важните изкуства и нека някои от вас по-обстойно да го проучат. Това е миров въпрос. За да познаваш бързината на Духа, трябва да имаш свръхгениални способности. Ето защо, нека се роди в ученика тази амбиция да проучи бързината на Духа, за да може да оцелее в този материалистичен век. Единственото състояние, което може да оживотвори материята, това е Духът.

За да се движи Духът с голяма бързина, трябва да има фактор, който да му съдейства. От нищо нещо не може да стане. Така е поставен въпроса и при материалния свят. За да се проявят нещата, трябва да има фактор, който да ги раздвижи, да има даде път, да им даде ход, т. е. да ги направлява, да им очертае хоризонт. За да се движи Духът с красива бързина, му съдейства бързата божия мисъл.

Когато се задава въпроса за бързата божия мисъл, трябва да се дадат известни граници, които да очертаят тази бърза мисъл. А за да се очертае бързата божия мисъл, трябва просвета, трябва необятност, защото ако бързата божия мисъл е в движение, това подразбира не пространство, не време, но едно абсолютно състояние.

Какво ще разбере ученикът от това абсолютно състояние? Той ще дойде до положение да каже, че това е една абсолютна неизвестност. Е добре, чие дело е неизвестността? И, защо трябва да има неизвестност? В същност така ли е? В неизвестността ли са нещата? Щом има бърза божествена мисъл, нещата са в неизвестност. Всеки даден миг те минават през призмата на човешкото съзнание. А щом има призма, има и отражение. Следователно, човешкото съзнание е едно отражение. На кого? На бързата божия мисъл.

Във всички същества, във всички съзнания ли е отражение бързата божия мисъл? Божествената мисъл е отражение в ония същества, които притежават безсмъртното начало, безсмъртните възможности.

Следователно, за да може ученикът да се ползва от привилегията на бързата божия мисъл, се иска да да има ключа на Духа, ключа на духовното изкуство. Ключът на духовното изкуство е начало за изяснение и осветление на всички неизвестни същности.

Щом е така, има ли в битието неизвестности? Има ли безграничности, незнайни неясности? Всичко е хроникирано в голямата плоча на божественото съзнание. И ако ученикът е подготвен, е помощта на бързината на божията мисъл, той ще може да проникне в в божественото съзнание.

Може ли той да се ползва от това проникване? Благодарение на това, че това проникване е вече идея, ученикът да се вдъхновява. Той знае, че когато и да е, ще проникне тази бързина на божията мисъл.

И тъй, за да имате ясна представа какво е това красива бързина на Духа, трябва да знаете за бързината на божията мисъл. Не е ли все едно и също движението на Божия дух и бързината на божията мисъл? Божият дух отделно нещо ли е от Бога? Божията мисъл също така отделно нещо ли е от Божия дух? Има едно особено абсолютно състояние, което трябва да бъде поляризирано. Бързината на божията мисъл именно го поляризира, а красивото движение или красивата бързина на Духа го провежда като реален свят. Ако има един реален свят във вселената, то е поляризирането на Божествения дух във вселената. Всичко е поляризация. Благодарение на тази поляризация са се създали много фактори.

Какви са те? Фактори в растителния свят, в минералния свят, в животинския свят, в човешкия свят, в ангелския свят и в по-горните светове. Понеже съществуват тия поляризации като проекции, всичко в ученика е все проекции.

На кого са тия проекции? На бързата божия мисъл. Бързата божия мисъл има това изкуство да поляризира Абсолютността чрез красивата бързина на Божия дух. Иначе ученикът не би имал никаква представа за бързата божия мисъл.

Когато се говори за работата на Божия дух, трябва да се знае кой е вдъхновителят, който дава възможност на Божия дух да се прояви като красива бързина. Това е божествената мисъл.

Бог само чрез мисълта ли се проявява? Не, той се проявява чрез своя Дух, а мисълта е онази вътрешна връзка, която прониква като една висша божествена среда.

Трябва да има следа. А щом има следа, трябва да има и място. А щом има място, трябва да има и време. А щом има време, трябва да има и пространство. Най-после се идва до безграничното.

Какво значи това безгранично? За да го знае ученикът трябва да знае четвъртото, петото и т. н. измерения. Само с третото измерение той не може да си представи безграничното, защото за него всичко е ограничено, дадени са форми, образи, дори и подобие - да бъдеш подобен на някого. А има толкова много възможности за подобието в божествената среда. Един ученик примерно иска да има подобието на един ангел, на някое светло същество или на някой Велик учител и т. н. Той иска да има подобна мисъл, с която да си представи най-красивия свят, който може да изживее.

(следва)