Бързи като светлината /5/ (за бързата божия мисъл)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/5/

И тъй, за да може да имате тази необятна светлина, това необятно вглъбяване, това необятно проникване, тази бърза божествена мисъл, се иска една широка, необятна култура.

В какво се състои тази култура? Тя се определя от оперативните божествени сили в човека. божественото в човека е най-културната същина, най-културната сила, но подчертава ли се тя като такава? Кой трябва да я подчертае? Човешкият дух трябва да я подчертае. Той трябва да я открие. Сега именно става тази операция - да открие човешкият дух тази абсолютна, чиста същина в човека, т. е. божественото.

Кое е онова у вас, което търси хубавото, красивото, изящното, просветеното? Това е божественото. Налага ли се то? Абсолютно не се налага. То придружава човека при всички негови изживявания, но никога не се налага.

Ако бихте могли да схванете тази идея, бихте имали един от най-секретните ключове в живота. Има ли нещо общо между божественото и живота? Да. То именно е същината. Ако божественото има някакъв си ангажимент в човека, то това е животът. А вие знаете, че в живота присъства човешката душа. Нищо не може да се изяви като живот, ако не присъства душата.

Казват някои: „Колко глупав е животът на този човек, или колко разкошен е животът на този човек, или колко културен, колко музикален, колко научен, колко строен, колко красив е животът на този човек.“

Кое е това, което живее? Това е душата. Следователно, какво представлява човекът? Комплекс от живот, душа, Дух, от божествено и светлина.

Ще кажете: „Вие съвсем ни объркахте какво сме.“ Вие сте един комплекс. Това са все върховни излъчвания, това са все върховни същини на Бога. Колкото повече стават те, толкова повече ще сте силни. Ако имаш в твоя комплекс живот, душа, Дух, божествено присъствие, божествена бърза мисъл, ти си най-великия колектив. Душата ще изпратиш на Венера да свърши известна работа, духът ще го пратиш на Сатурн, мисълта на Меркурий, волята на Марс.

А божественото? Божественото ще го изпратиш на слънцето. Всички ще свършат някаква голяма работа и знаеш ли какво ще бъде като се върнат? Едно велико тържество. Всички ще си кажат своите преживявания, своите състояния, своите изявления, своите сили. Едно такова човешко същество е божествено.

Това е, което ученикът трябва да знае. С такива едно светли оперативни сили трябва да работя.

Кой ще го препоръча? Кой ще ги изпраща? Интересен въпрос. Вие изчезвате. Вие нямате вече база. Но в същност изчезнахте ли? Съвсем не сте изчезнали, защото едната ви същина е на слънцето, другата на Венера, третата на Меркурий, на Марс, Юпитер, Сатурн - значи, вие сте един голям колектив, един богат колектив, едно голямо семейство, едно голямо патриархално общежитие. Имате един голям, божествен съюз. Нали сега тук на земята всичко се свежда до съюзи, до колективи и т. н. Единствено ученикът е, който има ония условия за един върховен съюз. Душата ще му помага, духът ще му помага, животът, божественото, светлината ще му помагат.

А кой е главният фактор, на когато трябва да се помогне? Какво в същност представлявате вие? Вие в същност представлявате живота. Вие представлявате живота, защото самото обединение, самата връзка, самото присъствие, това е живота. Така че, когато ви запитат какво представлява човекът, ще кажете: животът. Няма ли живот, няма човек.

Къде ще отидат другите същини? Ние казахме къде ще отидат. Те ще се разпръснат. Защо ще се разпръснат? Ще отидат на друга място да организират живота. Те не могат да останат без професия. Те са специалисти, специални сили. И ще видите: където има тия сили, тия специалисти са добри организатори, добър е и колективът, животът там е благодат.

Такъв живот се иска от ученика. Да не се оплаква, че е беден, гладен, гол, бос, въобще, че е ощетен от благата. Ако не би било така, не би имало завидно човешко царство. А то е наистина доста завидно, защото има блага. Много духове са решили да идват в човешкото царство, защото знаят, че то е богато на блага. Човешкото царство представлява един меден кошер, пълен със сладък сок.

И тъй, върховната идея за божествената мисъл е навременна за ученика. Когато той се учи и просвещава, трябва да има най-видния, най-знаменития професор, най-гениалния доктор по право, както го казват.

Това е да бъде ученикът във връзка с бързата божествена мисъл, т. е. връзката да бъде божественото в ученика с божествената бързина.

С това разбира се въпросът не се изчерпва, защото безгранични са просторите, безгранична е божествената среда. Това е радостното и щастливото, ако става въпрос за щастие, че ученикът има една необятна наука, която го представя като един гениален изследовател.

Съгласете се тогава, че това е една наистина завидна наука, която е блян, мечта, която е слънце, светлина, която е Дух и живот. Колкото и ученикът да се занимава с проблемите на тази специална божествена наука, все ще има простори и необятности, които ще го привличат да се вглъбява и вглъбява в необятността.

Само така може да се мисли, че ученикът познава нещата. Иначе ще се занимава със земната наука - аритметика, геометрия, ботаника, въобще с всички ония неща, които са нагледно върху земята.

Ако ученикът е само земя, правилно е да се занимава с проявите или както ги наричат с елементалните души на земята. Но понеже ученикът не е само земя, не е само плът, а и дух, неговото място е в царството на Духа. А щом е в царството на Духа, той трябва да познава всички духовни поделения, всички духовни изкуства, всички духовни възможности и необятности.

Така седи въпросът. Иначе ученикът ще бъде подобен на един кърлеж, залепнал в някоя плът и през целия си живот знае само да изсмуква сокове. Каква е неговата наука? Да търси материални блага? Добре е определил Христос, че не само с хляб се живее, а с всяко слово божие, т. е. с всяка бърза божествена, възвишена мисъл.

Защо е необходимо да се бърза? Нали ние сме вечност и вечността е наша? Вечността е ваша, но и вие сте извън вечността. Защо сте извън? Защото нямате възможностите на вечността. Защо ги нямате? Нямате ги, защото не сте в унисон с бързата божествена мисъл, защото не можете да имате понятие за вечността или за необятността извън бързата божия мисъл.

Ние няма да ви представим като жалки същества. С този малък пример за кърлежа ние съвсем не мислим, че вие сте подобни. Този който не е естет, който няма тия изтънчени чувства, този който няма светкавичната култура, той наистина е подобен на кърлежа. Но този който владее тези изкуства, той е минал във висшите предели и е израснал, разцъфнал се е и се е проявил.

Кое е онова, което ограничава човека? Това че външни сили не позволяват да се прояви. А същественото е да се прояви. Защо е необходимо да се прояви? А защо е необходимо да забоде своето жило в някое тяло я само да смуче? Ученикът трябва да се прояви вече като една оперативна същина. А всички оперативни същини са божествени състояния. Бог работи и ученикът ще работи. Работата на ученика е светлинна, мислите на ученика са Дух, а всичко друго се постига като живот.

И тъй, имайте най-красивия живот. Имайте братски живот. Имайте светлинен живот. Имайте звезден живот. Имайте слънчев живот. Имайте живота на бързата божия мисъл.

Този въпрос трябва да се разреви. Кога ще се разреши и как ще се разреши? Ще се разреши с работа. Вие ще мислите за него. А това ваше мислене е една божествена работа. Ще мислите например за авторитетното, божественото у вас, за да можете да определите кое именно е божественото, кое е ангелското, кое е човешкото, кое е животинското, растителното или минералното. Всички тия състояния са във вас. Ние казахме, че вие сте комплекс от възвишени сили, но вие сте въплъщение и на по-нисши светове. Трябва да напуснете вече въплъщението, т. е. да не се въплъщават вече нисшите светове във вас. Ще им кажете: „Господ да ги прости. Свършено е с тях. Предстои ни да се занимаем с нашия свят, с ангелския свят и с божествения свят.“ Това са най-хубавите светове.

Понеже школата е върховна, налага се да се засегнат и върховни въпроси. Нали казахме, че вие записвате една свещена история. А в тази свещена история се казва, че всичко е ставало под ръководството на Върховното ръководство. Следователно, ние не можем да третираме тук обикновени въпроси. Ние само сравняваме. Един от върховните въпроси това е въпросът за движението на бързата божествена мисъл. Той е един централен върховен въпрос.

Бихте ли го разрешили? Впрочем, какво има да разрешавате? Бързата божия мисъл си е бърза божия мисъл. Какво има да разрешавате тогава? Да поставите този въпрос на разглеждане. Вие сте вече доста големи критици.

Като казваме критики, да не се разбере, че вие критикувате. О, не. Критици в смисъл да разглеждате, да разказвате. Това е важно положение. Ние сме доста много доволни от вас, а именно от вашето пълно смирение, от вашия голям интерес, от вашия устрем да научите нещата. А това е едно ценно качество. Ако вие разрешите тия въпроси дори и без наша помощ, това ще бъде много ценно, защото ние сме съумели да пробудим божественото у вас. А божественото е така авторитетно - дори бихме казали по-авторитетно от нас. Следователно, вие искате същите авторитети, които и ние имаме. Ето защо, между нас и вас да няма разлика.

Ние искаме да бъдете подобни на нас, та и ние да станем вече подобни на вас. И ние ще дойдем при вас, но искаме и вие да дойдете при нас. Вие сега се страхувате. За това има причини разбира се. Да ви ги кажем, е излишно. Те постепенно, постепенно ще ви напуснат. Вие сте смесица от минерално, от растително и от животинско царства. Най-много ви пречи животинското царство. Защо? Защото последният ви произход е животинския свят и така лесно не може да се освободите. Но един смел ученик може да се освободи. Да не чака други прераждания, защото в прережданията има кармични връзки. Той трябва да ликвидира с някои духове от животинския свят.

Ще кажете може би: „Не можем ли да скъсаме с тия връзки?“ Не може. Това е карма. Наричат я още закон на възмездие. И свети Илия имаше светлина, но плати кармата. Той беше един възвишен адепт, но трябваше да дойде във формата на някой си Йоан и да му отрежат главата.

Не можеше ли да стане едно изключение? Който е рязал, ще го режат. Как иначе ще стане ликвидацията?

Виждате колко е строг божественият закон и колко е справедлив. Не можеш да вършиш своеволие. Не можеш да нарушаваш божествения порядък.

Казахме, че ученикът трябва да бъде смел. Какво се разбира под думата смел ученик? Смелостта може да се прояви само тогава, когато неговите впечатления са така бързи, когато всичко в него е така бързо, както е бърза божията мисъл. Само така може да се ликвидира. Други средства да избира, че да се подготви, да приеме еди каква си култура, из другите царства да ходи да изучава, това е бавен метод. Да се реши въпросът веднага, това подразбира да бъде в унисон с бързата божия мисъл.

Не може ли да се скъса с кармата? Ние казахме, че може да се скъса, но зависи какво е твоето минало. Най-страшният грях е убийството. Щом нямаш такава кармична връзка, ти си по-свободен. Има случаи, когато някой е с голяма кармична връзка и му дават път да извърши голяма работа. Законът обаче го чака. Но такъв дух вече себе си жертва. Щом има да даде, ще даде, но при условие никога вече да не повтаря същата грешка. Така се ликвидира. Грешката трябва да се заличи, а това е много страшна процедура.

Кой ще му държи, сметка? Ние сме милиарди и милиарди същества по различните планети? Навсякъде има по един агент на Духа. Това е работа само на Божествения дух. Той всичко знае.

Сега, кой е извършил престъплението, щом вие сте божественото? Този ваш комплекс не е бил под божественото вдъхновение, затова е извършил престъплението, затова и престъпленията се различават. Те са от различен характер. Има престъпление на човешкия дух. Някога душата напуща човека, макар той да се смята за безгрешен. В други пък волята е направила престъпление.

Ще кажете може би: „Но ние наля сме ученици?“ Вие сега станахте ученици. Досега сте били кармисти. Не сте били ученици.

Казано е в миналите размишления, че ученикът няма карма. Той няма карма, когато не е направил тия престъпления на закона. Щом наистина стане ученик, за него наистина няма карма. Той е ликвидирал с кармата.

Ами ако ви зададем въпроса, защо Христос пострада? Казано е, че Христос дойде да плати човешката карма. Защо? Защото при създаването на човека той е дал своето мнение и то е било доста съществено, считат го като виновен и той трябваше да плати. Зависи сега вие из кои полета сте се движили. Вашата история ще остане в тайна. Едно е, което трябва да искате от Провидението: да ликвидирате с вашата карма, когато вече сте силни. Тогава тържествено ще я ликвидирате. Ще направите банкет, ще повикате всичките си длъжници и с любов ще ликвидирате.

С насилие не се ликвидира. Иска се голямо смирение. Не само смирение, но и едно дълбоко проникване в нещата. Трябва да бъдеш равноправен. На всеки, когото си ощетил, трябва да му го върнеш.

Понеже за земята сега се образува зона на ангелски сили, ще се даде един нов порядък. Той ще бъде подобен на порядъка на слънцето. Ако има един истински порядък, за сега е само на слънцето. Във всички други планети съществува все безпорядък. Там живеят все деградирали духове, духове които имат карма.

От къде дойдоха тия духове? Това са все изпъдени духове не само от тази слънчева система, но и от други слънчеви системи. То е все едно някой български престъпник примерно да го изпратят в Сибир. Някога българите са ги пращали в Диарбекир.

Кой държи сметка за всичко това? Не може ли някак така незабелязано да минем? Можете, но само под сянката на кармата. Ако нямаш светлина, можеш да се скриеш. Но понеже имаш светлина, не можеш да се скриеш. Ще знаете, че кармичната сянка е причина да се скриват някои духове и да не работят. Под сянката на кърмата се скриват най-големите престъпници.

Но нали кармата е разплата? Ние казахме под сянката на кармата. Щом попаднеш в ядрото на кармата, тежко ти. Извън печката можеш да се скриеш, но вътре в печката не можеш. Там има огън. Всички духове сега са излезли вън и там се крият. Трудното е сега как да влязат вътре. А по закона на кармата се налага да влязат вътре. А вътре е огън.

Вие си мислите сега: „Ние ще ходим все вън.“ Ваша воля. Можете да бъдете вън, но няма да познаете силата на огъня. Тогава, щом сте невежи, защо сте? Ще минете през пещта, за да станете красиви. Ще ви поопекат, но пък ще станете красиви.

Щом сме се срещнали, трябва, да има ефект, да има искри. Трябва да се преустроите, да се пресъздадете, защото идва ден, когато огънят на Духа ще мине през вас. Добре разберете това. Не искаме да ви плашим, но искаме да ви срещнем с действителността. Искаме да ви срещнем с божествения свят, ние искаме да носите божието сърце, да носите Божия дух в себе си.

Това е гениалната работа, гениалната идея, гениалната мисъл, гениалното творчество във вселената. Разбирайте ни като най-върховното естество, като най-върховната същина на Върховния дух, който идва на земята. Ще дойде този ден, когато ще минем през вас. Дали ще остане нещо от вас, ще зависи от това, как сте се свързали, как сте се срещнали, как сте се въплътили един в друг. От това ще се разбере, дали ще можете да издържите на напрежението, защото то е така стройно, както е и величествено.

Досега сме ви говорили за подготовка, а сега искаме да ви говорим само за работа. Вие се подготвихте вече, специализирахте се и сега се иска работа от вас. Така ще се специализирате, че да бъдете готови да посрещнете Духа със своя огън. Говори се в свещената истории, че Бог е проговорил на Мойсея. Мойсей е чул глас, но не е видял Бога. Гласът е минал през него като огън и къпината се е запалила. И това място, му казал гласът, е свято място. И тук, във Върховната школа се е запалил огънят и мястото е свято.

Пазете мястото чието. Какво изобщо представлява огънят? Какво начало е той? Първото проявление на Бога, това е огънят. Бог се е проявил като огън. Ако нямаше огън, не можеше да се устрои вселената. Нямаше как, с какво да се претопят божествените върховни абсолютни същини. Трябваше да има огън, за да се започне изграждането на вселената. Щом става въпрос за вселена, трябва да има същини, чрез които да се създаде тази вселена. Тия същини трябваше да се отделят от Бога и да се стопят, за да могат като градивен материал, като елементи да влязат в строителството на вселената. Значи, имало е у Бога абсолютно сцепление, имало е абсолютен огън. Той си е послужил с огъня, за да стопи някои части в себе си и да се прояви като вселена.

Това може би ще се вземе като фикс идея, но както щете, така го вземете. Нито ще понижите, нито ще усилите нещата. Те са така в своето начало. А за да разберете началото, трябва да бъдете близо до него. За да бедете близо до него, трябва да издържате на огъня. А вие далеч не можете да издържите на божествения огън. Ето защо, за да не пострадате, ще стоите на сянка, там да не ви близне пламъкът на огъня. Затова има сенки. Бог всичко е предвидил. Щом претопи нещо от себе си, това нещо ще създаде пламък, който пък ще изгори това, което Той създаде. Затова е и сложил сенките.

Това е от началото на битието - начало на Началото. Казано е, че Бог направи земята за шест дни, но това е за началото на Началото. То е останало само в неговия ум като нещо секретно, като нещо скрито, тайно. Но понеже ученикът е по-близо вече до божествения свят, на него му се разкриват вече някои тайни.

Само това ли е тайна? У Бога има още много, много тайни. За тях знаят само ония великани, ония големи духове, които са поданици на божествения свят.

Колко много още неща могат да се кажат. Какво дълбоко пространство още има да се мине, каква необятност трябва да се преброди, за да се видят божите дела, да се види работата на неговите ръце, движението на неговите нозе, идеите на неговата мисъл и сътворението на неговия ум.

Това значи да бъдете в отвъдния, т. е. в божествения свят. Много от големите окултисти са говорили за отвъдния свят, но Върховната школа не се занимава с отвъдния свят, а с божествения свят.

За божествения огън трябва специален обект, специален проводник, специален посредник, специален представител. Всички представители са бивали наричани учители на човечеството. Те са предавали идеите, мислите, чувствата от системите на божествения свят. Те са вдъхновителите, дошли да върнат много от духовете които са слезли надолу, т. е. които са слезли в другите царства - човешки, животински, растителен или минерален.

Може би ще зададете въпроса, защото сте големи критици: „Кой е причина за това?“ Причина е божествения огън. Той е най-големия виновник, защото Бог стопи с него част от себе си.

Виждате, и Бог не обузда своя. огън. Но ако не беше той, нямаше да има нито светове, нито вселена.

Разбирайте ни правилно. Бог да ви е на помощ.

Големите учени, големите естествоизпитатели не се задоволяват само с предания, със сказания, с анекдоти и т. н. Един голям естествоизпитател може да се задоволи само тогава, когато отида, види, провери, анализира, когато постави всичко под своя изпитан микроскоп и разгледа нещата най-обстойно, най-широко.

И ученикът на Върховната школа е подобен изследовател, затова се апелира да бъде по-близо до божествения свят. Понеже изучава естеството, веществото на божествения свят, той трябва да бъде по-близо до него. И когато ние тук прокарахме гениалната идея за бързината, то е да може ученикът да бъде по-близо до божествения свят.

Когато казахме, че ученикът трябва да влезе в аудиторията на вселената, то е, за да разгледа нещата от тяхното върховно естество, а не от тяхното тщеславие. Ето защо, трудна е, но и велика е по същина и по съдържание работата на ученика.

Трудна е, защото трябва да се занимава с огнени приливи, приливи на огнения Дух, този Дух, който е дал светлината във вселената, който е дал виделината във вселената, този Дух, който е дал чистотата на вселената.

Да се говори по тази тема, трябват особени условия. Трябва да има един обект, един субект, един предавател, който да бъде така добре инсталиран, така добре магнетизиран, че да могат да се предават огнените думи. Трудно е да мине един психичен, един мистичен огън през ученика. Затова мъдреците са говорили, че този който види Бога, ще изгори.

Това е факт. Да видиш Бога, това значи да изгориш, да се стопиш. Налага се обаче ученикът или да види Бога, или да изживее Бога. Трябва да стане нещо с него.

Кое е това, което трябва да стане? Има много признаци, от които може да заявите, че сте видели Бога. Вие сте видели работата на Бога, видели сте движението на неговите нозе, изживели сте шепота на неговото сърце, вдъхновявали сте се от промисъла на неговия голям ум и най-после, почувствали сте трепета на живота, който е дело на неговия Дух.

И така, ученикът тържествено може да заяви, че е видял Бога. Ако искате да видите Бога така както обикновените хора искат да го видят във форма на някое животно или човек, или като някакъв ангел, архангел, или като някой от боговете, вие много ще го подцените. Бог е нещо голямо, необятно, всестранно. Най-трудната, кай-мъчната работа това е да се запознаеш с един велик свят, т. е. с божествения свят. А това именно е идеята, това е работата на Върховната школа - в човешкия свят да проведе божественият свят, т. е. да пренесе долу, в земния свят висшия абсолютен порядък, висшите абсолютни системи и идеи на божествения свят.

Това е една, няма да кажем божествена работа, но една гениална работа. Ние още не сме заговорили за божествената работа. Да се говори за божествената работа, трябва да имаш особени чувства, особени усети, особена издръжливост. Всичко трябва да бъде така проведено, че да има един особен стимул за работа.

Трудни са нещата, но в трудното е великото, в трудното е силното. Ако искате да опитате силата на Бога, ако искате да опитате реда и порядъка на божествения свят, трябва да изживеете мъките на ада, да изживеете и радостите на рая. Трябва да влезеш в ада и оттам да се качиш в рая. Тогава само ще разбереш какво представлява божествения свят.

Това е най-трудният път за ученика. Да се справи с най-големите противоречия и да може да въплъти в себе си най-тържествените божествени състояния, това е най-трудното.

Може ли? Да, може. Кога ще може? Ще може тогава, когато ученикът бъде понесен с бързината на адептите.

Кой ще го понесе? Има ли същества, което да се грижи за тази важна операции? Да. Върховното ръководство. Никое друго същество не може да има тази задача, защото това е задача от много труден характер. Да минеш от човешкия свят в божествения свят, не е като, де минеш от планетата Земя на луната или на някоя друга планета, или даже от едно слънчева ядро в друго. Говори се за божествен свят. Пред ученика трябва да бъде поставена тази дилема, да знае какво представлява този божествен свят, да знае дали са очертани някакви граници и ако има такива, до къде се простират те, кой го ръководи и как се ръководи, кой дава този план, по който се подържа този божествен свят,

Много неща трябва да знае ученикът. А ние казахме: за да ги знае, той трябва да бъде по-близо. А за да бъде по- близо, понеже разстоянието е много голямо, той трябва да владее бързината на адептите.

И тъй, по-близо до божествения свят. Колкото по-близо си, толкова повече си в контакт с енергиите, с елементите, със светлинните сили, с божествените възможности, близостта не ще рече да тръгнеш и да стигнеш някъде. Близостта подразбира да се вглъбиш в дълбочината, в широчината, във височината, в необятността, в единството на божествения дух. Само неговият Дух е, който може да ви представи в реалност божествения свят. Понеже ученикът е кандидат да напусне физическия свят и да се засели в по-висшите сфери, извън духовния, божествения свят, изисква се да има и бързината на адептите.

Но може би ще кажете: „Когато бърза човек, може да направи грешки?“ Да, може да направи грешки. Кога се правят грешките? Когато бързаш да направиш някое зло, когато бързаш да се удоволстваш, когато бързаш да се появиш, когато отнемеш на някого правото, но когато бързаш да стигнеш в пределите на божествения свят, там грешките са изключени. Затова бързай, бързай в живота, бързай с бързината на светлината да надживееш всички ония същества, които живеят в инертност. Така да бързаш, че да имаш всички възможни сили да им помогнеш и да ги извадиш от инертността. Това значи да вземеш участие в работата на вселената.

За ученика няма свободен час, няма свободна минута, няма свободен мир. Ученикът не е свободен. Този който е шеметната бързина, той не може да бъде свободен. Това е, което различава ученикът от Върховната школа от този в по-нисшите полета. В по-нисшите полета се позволява да има закъснение, но във Висшата школа не се позволява закъснение, защото ако ученикът се спре за малко, голямата бързина ще го изхвърли някъде,

Къде някъде? Когато ученикът се стреми към дадена цел, към дадено място, той има един път. А когато бъде изхвърлен от този път, той ще трябва да го търси. В Школата на става въпрос да търсиш пътя. Тук пътят е даден. Въпросът е сега да бъдеш по-близо до божествения свят. Близостта подразбира божествена интимност, да бъдеш по-близо, по-интимно до ония сили, които представят божествения свят.

Представя ли се божественият свят от някакви сили? Ако човешкият свят се представя от известни сили, колко повече божествения свят?

Какви са те по естество, какви се те по състояние, по битие? Това са божествени сили. Това са най-интимните божествени сили, които са били, както се казва в древността около престола на Бога. А ние ще кажех: които са светлината, които са енергиите, които са Духа в царството на Бога.

Ако има нещо завидно, ако има нещо тържествено, което ученикът трябва да изживее, това е проникването в божествения свят. Колкото повече изживява тия състояния, толкова повече той става божествен, толкова по-добре се устройва като божество, толкова повече се освобождава от всички други светове, които го ангажират със своята работа. Във всички, светове има работа. Ако се изключите от работата в божествения свят, ще се включите или в работата на астрала, или на животните, или на минералите. Казано е, че обратен път няма, но има спиране. За да не попадне ученикът в такива едни спирания, той трябва да се движи с бързината на адептите.

Може ли? Може. В малък размер може. И понеже може, затова идват на помощ и Школата, и природата, и въздуха, и светлината, и простора.

Като казваме, че ученикът трябва де бъде по-близо до божествения свят, не че той е някъде далеч от него. Той е в божествения свят, но трябва да го осъзнае. Навсякъде е божествения свят. Няма място, където той да не присъства, но зависи как е осъзнат.

Виждате каква колосална работа предстои, за да се подготви и развие това съзнание. Да осъзнаеш нещата, то е все едно да ги виждаш. Както един голям геолог от една малка песъчинка да съди за историята на цялата планина, така и ученикът от малките проблясъци в неговото съзнание, може да съди за историята на дадените епохи.

За него епохите са важни. Важни са и преходите. Нали казахме, че ученикът записва великата история на преходите във вселената. Да се запише един такъв преходи, т. е. да се отпечата тази история, която ще бъде като назидателно слово, която ще бъде като един показател за развитието на ученика, всичко трябва да бъде опитано. А за да бъдат опитани нещата, трябва да бъдеш при тях, да бъдеш по-близо до тях. И понеже още от дълбоката древност се е говорело и се е проповядвало за божествения свят, трябва да се отиде при него. Когато се изгражда една философска система, тя трябва да бъде опитана реално, положително. И когато вие тук ознаменувате една върховна система, трябва да сте я опитали, де сте я изучили, да сте я изживели и да я представите като една абсолютни история.

Имате ли тия способности? И да ги нямате, трябва да ги придобиете. Как ще ги придобиете? Когато изучавате нещата. Всеки един ученик трябва да се вживее дълбоко в различните явления на вселената. Така само той ще може да ги проучи. Той трябва да бъде близко до тях. Близостта е най-реалната система. Ние искаме да бъде вашата система абсолютно реална, абсолютно опитана.

Може би досега сте нямали тази възможност да ви подтикнат към тия опити за бързината и близостта, но сега и имате. Дават ви се известни напътствия, известни потици, за да може чрез вашето съзнание да ги въплътите във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух и във вашия ум.

Виждате колко ученикът е богат. Той притежава сърце, ум, душа и дух. Той притежава един голям колектив. Знаете ли какво може да направи човешкото сърце, човешкият ум, човешката воля, човешката душа и човешкият дух? В своето начало те имат божествено начело. Тия пет сили са създали петте чувства, чрез които ученикът работи. Сега трябва да дойде и шестата сила, за ла се роди и шестото чувство.

Коя е тази шеста сила? Това е божественото. А чувството кое ще бъде? Интуицията. Пред ученика сега е представен светът на интуицията, светът на божественото. Само божественото е, което може да бъде най-близко до божествения свят. Божественото в ученик е, което ще представи цялата красота на божествения свят.

Ние ще продължим да говорим по тези тема. Това е една важна тема за ученика, за да има вече една пълня ориентировка - без съблазън, без колебание, без отвличане, без противоречие. Той трябва да си представи една стройна система в божественото, за близостта на божествения свят.

Ще се измени в него и езикът, и движенията, и нравите, и традициите, всичко ще се измени. Защо? Защото погледът на ученика от Върховната школа е поглед на божественото, на божествения свят.

Да се освидетелства най-после този божествен свят. Всички религиозни системи разказват за някакъв божествен свят, но нито една от тия системи не е открила пътя към него. Нито една от тия системи не е дала възможност да бъдат хората по-близо до божествения свят. Нито една от тия религиозни системи не е дала идеята за бързината. Всичко се е свеждало до някаква вяра. Добре е да имаш вяра, но за да имаш вяра, трябва да знаеш в какво да вярваш и защо да вярваш. Трябва да ти е казал някой.

Кой трябва да ти каже? Този който е бил най-близо до нещата. А кой е този, който е бил най-близо до нещата? Това е Божественият дух. А Божественият дух присъства като Върховно ръководство.

Труден е този проблем, затова и трудно могат да се намерят факти, определения в езика. Как да се определи и с какво да се изрази най-висшето състояние на божествения свят? От къде ще намерите подходящи термини или съчетание на думи? Това е едно вътрешно дълбоко състояние. Доколкото човешкият дух е способен да се вглъбява в необятността, дотолкова той може да изживее тия състояния и да ги представи.

Когато казваме по-близо до божествения свят, трябва да има една сила у вас, която да ви помогне да изживеете тия божествени състояния. А вие имате вече тази сила. Това е божественото у вас. А като чувство, това е интуицията във вас, която ще ви помогне да присъствате и да работите в божествения свят. Нали всеки се стреми към нещо идеално, красиво, хубаво. Най-красивото, най-идеалното това е да бъдеш работник в божествения свят. Когато бъдеш такъв работник, ще се развият до голяма степен ония чувства в теб, вибрациите на които ще се изразят като способности.

Искат се способности, но не способности на тъмните сили, а способности на светлите божествени сили. Нека тия способности се разцъфтят и вашата душа бъде една богата градина - богата с цъфнали дървета, богата със завързали плодове.

Плодовити трябва да бъдете, напълнени със сила и живот, за да опитате огъня на Духа. Огънят на Духа не изгаря, но понякога събаря. Нищо не изгаря във вселената, защото ако изгаря, самата вселена ще бъде изгорена. Огънят обаче понякога събаря. Даже и да сте изгорени, елементите на това изгорено ще бъдат някъде.

Когато ви говорим това, ние имаме в предвид състоянието на различните съзнания. И сега в този момент ние трябва да имаме в предвид състоянията на вашите съзнания. Според вашето съзнание ще можем да ви открием до колко разцъфналите дървета у вас са плодовити. На всеки съзнанието е разцъфтяло, но зависи какви зародиши са въплодени. Не разбирайте обаче, че някой зародиш може да няма в себе си висши елементи. Всички зародиши са от първоначални елементи. Зависи какъв цвят преобладава. Вие имате вече понятие за цветовете. Всеки един от вас трябва да се стреми да степенува даден цвят в себе си в по-висша гама. Ние и по-рано казахме, че тия бързи адепти на светлината и цвета ще ви намерят и ще преценят кой за каква работа е достоен.

Защо това различие? От степента на силата зависи и съответната работа. Иначе ще има нарушение на закона. Тук няма предпочитание, а има разумност. Така е и с опитните училища на земята. Изпитват се учениците - кой за каква работа е годен,

И тъй, всички които са кандидати са божествения свят, са на степени, И там има степенуване. Едни ще изучават червения цвят, други зеления, портокаления, синия, аметистовия, розовия и т. н. Ще знаете, че всички цветове са божествени трептения, Следователно, няма да подценявате цветовете. Че някой цвят на земята е с по-голяма радиация или с по-малка, това няма значение. Може би в друг един свят той ще бъде с по-голяма радиация, Зависи какви елементи преобладават в дадения свят - планетно или слънчево ядро.

Вие сте едни скъпоценни бисери. Зависи кой с какъв цвят е оцветен, но всички сте ценни. Ако на физическия свят се цени този скъпоценен камък, който е обагрен синьо или розово, в друг свят ще бъде предпочетен друг цвят.

И тъй, всичко в света е ценно и важно, та не трябва да се подценяват нещата. Говорим ви в този дух не да ви възпитаваме в някакъв морал, но напомняме да не подценявате нещата. Ако някой ученик мисли, че е недостоен, не е важен, някъде той е пръв тон.

Колко внимателен трябва да бъде човек. Каква любов трябва да излива той по отношение на всички явления на физическия свят. Всичко което е тук, е изпратено. Да оставим какво прави човек, Да оставен как се отнася той с животните, с растителния слят, с минералния свят. Това е едно нарушение. Всичко което, е донесено тук, е преценено. То има своето достойнство, има своя живот, има своя идея, свои перспективи, своя цел. На всички тия духове се е внушавало от Великото върховно ръководство, че като дойдат тук, ще свършат една велика работа и всички ще бъдат добре посрещнати, добре дошли. Щом ученикът знае това, той трябва да има изрядни отношения към всички явления на земята, Всички сили се стремят наново да влязат в аудиторията на божественото съзнание, Всичко се стреми да живее да придобие, да открие, само и само да бъде по-близо до живота на Бога. И животинският живот е хубав, и растителният живот е хубав, и минералният е хубав, и човешкият живот е хубав, и животът на ангелите е хубав но за по-висшето съзнание най-хубав е божественият живот.

За да може този божествен живот да проникне във вашето сърце, във вашата душа, бъдете по-близо до божествения свят. Да сте близо до божествения свят е все едно да сте в сърцето на Бога. Най-интимните неща, които изживява човек, това са тия неща, които минават през сърцето. Така и най-прекрасните и възвишени сили, които изживяват- тържество, трябва да минат през божественото сърце.

Въпросът е сега, може ли въз физическия свят да се заживее божественият свят. Може, защото физическият свят е втопен в божествения свят, т. е. божественият свят е среда за физическия свят. Зависи сега как ученикът осъзнава състоянията.

Колко важно е да осъзнаеш състоянията. За да ги осъзнаеш, трябва съвършено да се преобразиш, да се усъвършенстваш, да се преустроиш. Това е задачата, която се поставя пред ученика.

Тук има една психично мистична химия. Трябва да се изучава тази божествена химия - преобръщане на разните елементи и състояния. Когато ученикът придобие едно блажено състояние, не му се позволява да остане там. Той ще го проучи като състояние, но ще го измени вътре в себе си, в своето съзнание.

Въпросите са малко отвлечени, абстрактни, но няма какво. Един кандидат за Върховната школа трябва да бъде най-добре школуван. Школата, ще ви отведе близо до божествения свят. Тя ще вя помогне да откриете божествения свят, когато сте още на физическия свят. Ако Бог не ви посети, когато сте на физическия свят, тежко ви. Каква е гаранцията, че когато напуснете физическия свят, ще видите Бога или ще влезете в божествения свят?

Сега, още сега трябва да изживеете божествения свят. Навсякъде има свидетелство от работата на неговите ръце, от движението на неговите нозе, от чудотворството на неговата мисъл. Навсякъде ще видите присъствието на Бога. Макар и да сте една малка клетка, която изпълнява някъде някаква функция на даден организъм или на дадено явление, навсякъде ще прозрете пътищата на божественото движение. Навсякъде ще прозрете присъствието на божествения дух,

И тъй, бъдете по-близо до божествения свят. Защо да бъдете по- близо до божествения свят? Какво ще научите в божествения свят? Ще има ли някой, който да ви въведе в тези свят и да ви запознае с неговото сложно устройство? Когато става въпрос за божествен свят, трябва ученикът да трепне пред мисълта какво представлява този свят. За да трепне и бъде положителен, той трябва да бъде по-близо до божествения свят, до божествените сили.

Само божествените сили могат да представят божествения свят в неговата красота, в неговата тайнственост, в неговата безсмъртност, в неговата вечност, в неговата безкрайност. Следователно, трябва да има някой, който да представи този свят. Всяко едно божествено състояние трябва да се отпечата. То е запечатано е тайните печати на огнения Божествен дух. Трябва да има кой да разпечати тия печати.

Само божествените сили могат да разпечатат тия секрети, тия абсолютности, които съдържат великата тайна на божието присъствие, великата тайна на божието проявление и великата работа на неговия Дух, Ето защо, когато се казва да бъдете по-близо до божествените сили, трябва да се разбира да бъдете в унисон, да бъдете съзвучни тонове в тяхната велика изящна работа, Трябва да се вградите в тяхната работа. Само тогава ще почувствате върху себе си единството на божественото давление върху вашите способности и върху вашите същини. Затова ученикът който се въвежда в божествения свят, се запознава и с безсмъртните сили, които подържат реда и порядъка на този свят. Така е и по отношение на всички по-нисши светове. Навсякъде има организация, има династии, има родове, има раси - представители на даден свят. Главнята задача на ученика е да се запознае с представителите на божествения свят, т. е. с божествените сили.

Защо да не се запознае направо с Бога, а с божествените силя? Да се запознаеш с една божествена сила е все едно да си се запознал с Бога, защото тя знае всичко онова, което е в Бога. Но понеже онова, което се съдържа в Бога е толкова силно, толкова абсолютно, че да се предаде на ученика трябва да се трансформира, трябва да се прекара през известни състояния. Именно божествените сили са, които трансформират тия състояния на човешките желания да познаят реда и порядъка на божествения свят. Ето защо, бъдете по-близо до божествените сили. Единствените сили които са с достойнство, единствените сили които са с Абсолютността, това са божествените сили. Те ви предават нещата в тяхната кристална форма, е тяхното кристално съдържание и в тяхната радиоактивна светлина. Светлина трябва на ученика, за да може да се срещне с тия сили, с тия труженици, с тия работници, които разнасят, които разпръсват божествената светлина - една от най-великите способности в миросъзданието. Светлината е очертала битието. Тя е, която е проектирала вселената. Тя е, която е дала живота на всички поделения в миросъзданието.

Следвайки примера, следвайки деятелността, приобщавайки се към тия сили, ученикът вече сам разключва тайните печати и се домогва до скритите тайни на Божествения дух. Цялата култура, цялата просвета, цялото съвършенство ученикът може да получи, да овладее само чрез божествените сили. Всички по-долни сили могат да го подготвят, могат да му въздействат, могат да очистят някои по-нисши състояния в него, могат да го прекарат през очистителната река, могат да го направят по-чутък, по-податлив, по-мек, но когато дойде до висшето посвещение, поемат го вече здрави ръце на божествените сили, абсолютните мишци на божествените сили, абсолютната светлина на божествените сили.

Ето къде е достойнството на ученика, ето къде е великата работоспособност на ученика, великото кръщение на ученика - да се кръсти с Дух и огън.

Бъдете по-близо до божествените сили. Както на земята един баща има много синове и дъщери, които наричат от поколението на еди кой си баща, така и вие бъдете от поколението на Великия баща, т. е. бъдете ония синове, които са произлезли от чреслата, от утробата, от вътрешността на Бога.

Ученикът трябва да се чувства вече като един фокус, като една радиоактивна сила, която в даден момент може де бъде във връзка с Безкрайното, с Абсолютното.

С близостта си с божествените сили ученикът разрешава една от най-сложните задачи. Той се е върнал вече при своя баща и става пълен наследник на онова, което той му е приготвил.

Ученикът трябва да се стреми към духовно забогатяване. Не че от това духовно забогатяване трябва лично той да се ползува. Духовното богатство е божествено наследство, което подчертава присъствието и могъществото на Бога, проявен във вселената. Който разреши тази велика задача, той ще слезе долу между своите, между по-нисшите йерархии и бъде може би един от най-малките водачи, който ще даде импулс на другите души, за да могат да влязат в пътя на вечното съвършенство, в пътя на вечната подготовка, в пътя на вечното посвещение.

Бъдете по-близо до божествените сили. Ако ученикът не е под въздействието или под влиянието на божествените сили, той ще бъде под влиянието на други сили. Но ние искаме да освободим ученика от влиянието и настроението на другите сили, за да може да израсне като една голяма канара, като един голям извор, като един голям океан, като едно необятно небе.

За да разреши тази голяма задача, необходими му са много средства, много уреди, много съвършени ръководители, учители, наставници, професори и т. н. Но има един единствен случай в живота на ученика - да попадне под вдъхновението на Върховното ръководство.

Върховното ръководство е представител на божествените кодекси, на божествените планове, на божествените възможности. Следователно, използува те вдъхновението на Ръководството, което има тази скорост, това право да ви разкрие някои от тайните, които са запечатани в божествения свят. Вие ходихте по доста много светове - минерален, растителен, животински и сега сте в човешкия свят. Ползувахте се от благата на всички светове, но всяко нещо има край. Не можете да останете на едно много. Трябва да вървите напред, защото други сили ще дойдат и ще направят революция, да да им се даде път и те да еволюират.

Вашето бъдеще е духовния свят. Друго място за вас не съществува. Ако влезете в минералния свят, там е доста тъмно. Вие не можете да се приспособите. В растителния свят има доста голяма разнообразие. В животинския свят има доста много мъчителни състояния. Сега сте се приспособили към човешкия свят, но трябва да напуснете и него, защото идва една друга йерархия, която ще заеме вашето място. И за да не станете бездомници, трябва да направите усилия да влезете в полетата на. духовния свят. А влезете ли в полетата на духовния свят, вие ще бъдете по-близо до божествения свят. Ще бъдете вече една духовна йерархия.

Ще трябва достойно да заемете тази йерархия, достойно да се приспособите към тия нови духовни условия, достойно да проучите всички възможности в духовните полета, достойно да проучите духовната култура на съществата, които живеят там. Ще трябва да проучите тяхното изкуство, тяхната музика. Ще трябва да се приспособите и към условията на тяхната светлина. Ще знаете, че всяка една централа има особена светлина. Не е все едно при изгрева ха слънцето де бъдеш на открито или на закрито. Там където слънцето не прониква направо, прониква неговата светлина, но все пак, закрито е. Така и вие трябва да бъдете открити за духовния свят, да бъде той за вас нов изгрев. Затова учителите много ви говориха за изгрева на физическото слънце на земния свят. А сега на ученика от Върховната школа се говори вече за изгрева в духовния свят.

Какви ще бъдете там при изгрева? Божествени сили, защото само божествените сили могат да използват новата среда на духовния свят. Ние малко сме говорили за състоянието на духовния свят.

Защо великите учители са избягвали да говорят за този велик духовен свят? Защото ученикът не е бил интензивен, не е бил подготвен, не е бил свободен, както е сега. Сега ученикът е готов всичко да извърши, само и само да се втопи в новата среда. А тогава на всичко се е гледало критически. Говорело се е, че е имало школи на посвещение, но ученикът още не е могъл да освободи себе си от света на дедите си, от света на прадедите си. Той не е могъл да се освободи от своята националност, от своята раса, от своето семейство. Но днес, когато Върховното ръководство проникне, той лесно ще се освободи.

Като казваме, че ученикът лесно ще се освободи, ще трябва да проверите себе си, дали сте абсолютно свободни и от дом, и от семейство, и от нация, и от земята, пък дори и от вашата йерархия. Ние много пъти говорихме за свободата, но все още има закачки. А за да влезете тържествено в епохата, в йерархията на духовния свят, трябва абсолютно да се освободите.

Ученико, недей да мислиш, че ще престъпиш някакви закони, За теб трябва да има една абсолютна мярка. Знай, че абсолютните божествени закони са абсолютно свободни. Тия закони не създават карма за това, че си се освободил. Кармата се създава само тогава, когато си ограничен. Следователно, бъди свободен. Ние проверяваме учениците. Виждаме, че някои имат по-голям замах към свободата, а други по-бавен, по-инертен.

Заличете всичко онова, което е като давление върху вас. Абсолютно свободен подразбира да бъдеш слънце на живота, Абсолютно свободен подразбира да бъдеш светлина на живота, Абсолютно свободен подразбира да бъдеш безсмъртник във вселената. В теб не трябва да има нито мисъл за националност, за раса, за йерархия.

И йерархията ли трябва да изключим? И йерархията ще изключите, защото Бог не живее в йерархията. Бог е абсолютно свободен.

Защо тогава са дошли тия ограничения? Благодарение на свободния човешки дух. Дала се е свобода на човешкия дух, но той се е самоограничил. А някои казват: „Защо Господ така е наредил нещата?“ Не, Бог е абсолютна свобода. Дал е свобода на всички духове, на всички души, но те сами са се ограничили.

Защо се е допуснало това? Защо се е допуснало при тази а абсолютна свобода? Такъв е редът, може с хилядолетия, може с милиони години да питате защо, но ще си отговорите само тогава, когато разберете свободата. Твоя воля е да отидеш при някой бистър извор и да се напиеш с вода. А ти можеш и чрез своята мисъл да утолиш жаждата си. Мислиш да отидеш на театър и къде ли не. От теб зависи, от твоята свободна воля, но с мисълта си ти можеш да задоволиш тия желания в теб.

Но, да не би да се заблудим, да не би да се отклоним от съществената ни работа? Когато има пълна свобода, няма страшно. Страшното е да си там, където има ограничение. Не при невежеството, а при абсолютната свобода и светлина.

Така разбирайте нещата, за да бъдете велики духовни демократи. Когато се говори за демокрация, се разбира абсолютна свобода и божественото в човека. Божественото в човека е потиснато днес.

Защо? Когато човешката душа е излязла от семейството на Бога, с нея е бил делегиран и един божествен адепт. Този божествен адепт е дал пълна свобода на тази душа да обходи вселената. И понеже е дадена пълна свобода на душата, човешкият дух се е възползвал от това и е подчинил божественото.

Защо има скръб в света? Защото божественото тъгува. То иска свобода. То иска да се върне при Бога на свободата. Но понеже това божествено е натоварено да върви с човешката душа, то трябва да изпълни своята задача. А то ще я изпълни тогава, когато освободи човешката душа от ограниченията. До тогава божественото ще бъде с нея. И ако ние днес сме между вас, то е защото виждаме, че божественото във вас е в една тържествена епоха. То е в тържество, защото вашата душа и вашият дух се връщат от великото посвещение към великото царство на Духа и бленуват за божествения свят.

По-близо до божествените сили. Колкото повече сте в атмосферата, в аурата на божествените сили, толкова по-леко ще бъде за вашата душа, за вашия дух, за вашето съзнание.

(следва)