Бързи като светлината /9/ (за връзката между божиите синове и ученика)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/9/

И тъй, за да има ученикът повече простор, повече необятност, повече възможности, той трябва да се втопи в известни условия.

Кои ще бъдат най-благоприятните условия за това втопяване? Необятният свят на божиите синове.

Говори се за необятен свят. Ученикът трябва да има една горе долу издържана, обоснована представа за тази необятност. А за да има такава представа, той трябва да има някаква специфична способност в себе си, чрез която да изрази тази необятност в своя стремеж, в своя характер.

В простора, в необятността има големя, абсолютни, безсмъртни възможности. За да дойдат тия възможности, трябва да се въплътят безсмъртните начала в ученика. Само така може да се даде един висок, необятен израз на великото безсмъртно знание.

За да може ученикът да се запознае с областите, със състоянията на божиите синове, той трябва да овладее това изкуство.

Има ли смъртно знание? Всички преходни специалности, всички преходни действия и чувства са все смъртни условности.

Защо е необходимо ученикът да мине през тия смъртни условности? За да може да изживее и най-ниските условия, които ще го запознаят с една особена първичност.

Когато се говори за първичност, се разбира чистотата, красотата на онова велико подобие на Първичния, но тази първичност се проявява и в най-нисшата степен, понеже има дадени условия. Трябва да се минат всички степени - нисши, средни, възвишени и абсолютни, за да може ученикът да изгради в себе си един възвишен характер и да построи една стройна система на знание. Трябва да се опита божественото състояние.

Божествени състояния ли са нисшите прояви? Ученикът трябва да разбира нещата много обширно. Той не трябва да се страхува, че щяло да дойде някакво нисше състояние в него и да го тълкува като нещо отрицателно, като нещо изродено. Няма отрицателни и изродени неща специално за ученика. Постройката на вселената е един завършен акт за него. В тази постройка оперират действащи сили. При самата операция се явяват едни полета, които ученикът не може да обхване и ги нарича отрицателни състояния. Но за големия специалист, за посветения ученик, който се подвизава в необятността, който има критерии относно явленията, науката, знанието, въпросът не е поставен така. Той е подобен на всички богове, на всички синове божи, той е подобен на Бога, защото Бог никога не се е възмутил от своето сътворение. Той не вижда в него нито някаква слабост, нито някаква дисхармония, нито нещо отрицателно. Ако така виждаше нещата, той има пълната власт и сила да ги коригира с един замах. За Бога обаче няма нисши сфери, нисши царства, нисше сътворение, нисши същества. У Бога всичко е на място. Всичко изпълнява в голям ред и порядък своите задължения. Това което ученикът нарича отрицателно, това са задължения. Той трябва да вижда навсякъде и във всичко само задължения, които са принос към общото сътворение.

Такъв поглед трябва да има той, такава широта, такава необятност. Това е безсмъртно знание. Това е свобода на Духа. Ученикът мисли за свободата на своя дух. Но за да има тази свобода, трябва да владее безсмъртното знание на божиите синове. Това което е най-голямата трагедия за човека, за синовете божи е едно задължение.

Разбирайте нещата правилно, за да излезете от хаоса на живота, т. е. да не гледате на живота като хаос, като нещо вметнато или като нещо незаконно. Всеки един порив, всяко едно раздвижване, всеки един ритъм е на своето място. Ако те биха отсъствали, щеше да има дисхармония. Бог никога не отсъства от вселената. Няма такъв историк, който да отбележи, че през еди коя си епоха, че през еди кое си време Бог е отсъствал. Той навсякъде присъства като вселена и всички същества са верижно движение във вселената. И понеже са верижно движение, явява се и задължението.

Задължението не е насилие. То е един акт, едно посвещение. Защо е така? За да се дойде до абсолютността на Бога? У Бога няма застой. Той е вечна необятна неизвестност, т. е. вечна необятна вселена.

Можете ли да си представите тази вселена? За да си я представите, трябва да имате ума, разума, деятелността на божиите синове.

Защо трябва да имаме посредници? Нали имаме работа с Божия дух, с Бога? Божиите синове са символ на безсмъртното знание на Божия дух, Това е най-гениалната, най-абсолютната, най-вярната идея у Бога. Когато Бог се е решил да се прояви, Той е имал със себе си божиите синове. Той не се е проявил сам. Разбирайте нещата в тяхната дълбочина, Ако Бог беше сам, Той нямаше да се прояви. И когато се говори за божествената любов, ще разбирате, че от любов към своите синове се е проявил Бог. Синовете божи станаха израз, проява на божествената любов, т. е. Бог е причината, а синовете божи следствието. Бог е причината, а ученикът е следствието, Следователно, ако не беше причината Бог, следствието ученик нямаше да съществува.

Философия ли е това? Къде е бил тогава ученикът? Той е съществувал като едно мирово задължение у Бога. Следователно, имало е едно задължение, за което Бог трябваше да се прояви, Това е една всемирна тайна. Ученикът трябваше да благодари, че и той е взел участие в тази тайна, И когато се говори, че той трябва да има широтата, необятността, висшата култура, да има божественото състояние на божиите синове, това подразбира, че той е взел участие във великото решение на Бога да се прояви от любов към своите синове.

Било е някога във вечността, в незнайните времена, когато Бог е бил една скрита тайна. И сега, особено материалистите, казват: „Щом Бог е създал всичко, кой тогава е създал Бога?“ Има логика в това. Логично е да се задава този въпрос, но трябва да се знае за мировото задължение. Никой не си задава въпроса, какви са неговите задължения, за да се открие тази тайна,

И тъй, ученикът има едно мирово задължение да открие тайната на Бога. А за да открие тайната на Бога, той трябва да овладее безсмъртното знание на божиите синове.

Защо свързваме състоянията на божиите синове с ученика? Защото ученикът има вече едно съзнателно задължение към божиите синове. Той има задължението да проведе не само в своя живот, но и в живота на вселената великата идея за Бога. Всичко във вселената има идея. И ученикът трябва да прояви, да подчертае ония сублимни моменти, които се изразяват в едни божествени условия на проява. Ученикът е, който е проявил съзнателно божествените същини. И ако той може да влезе във връзка, в контакт с това безсмъртно знание, той би се слял с една особена същина,

А колко е важно това. Да се подчертае тази божествена същина във всяко едно движение, във всяка една мисъл, във всяко едно действие, това е едно пълно преобразяване, това е едно възкресение. Да се подчертае ученикът като безсмъртна божия мисъл, това е безсмъртното знание на божиите синове.

Ние не правим голяма разлика между божиите синове с посветения ученик. Има разлика само в задълженията. Задълженията на божиите синове са много по-малко от тия на ученика.

Защо е така? Нали задълженията на божиите синове трябва да бъдат по-големи, защото те знаят за своята мирова работа, а ученикът не знае? Този който не знае е повече задължен. Задължението се явява като фактор да събуди всички заспали сили в ученика, да се раздвижат, за да има замаха на безсмъртното знание.

Благодарение на присъствието на божиите синове, на безсмъртното знание на божиите синове се е създала великата идея в човека да търси, да разкрива скритите сили в природата и във вселената. Човек ще се домогне до много скрити сили. Той вече е овладял някои, но това е още началото. Той трябва да овладее безсмъртното знание на божиите синове.

Ще може ли? Щом изпълнява задълженията си, ще може. А този който чувства, че няма задължения, той няма да се пробуди, няма да излезе от средата, в която се подвизава.

Когато разглеждаме въпроса за задълженията, ние не искаме да подчертаем насилието. Насилието се налага отвън, а задължението е вътрешен потик.

Какво е задължението на ученика? Да спазва законите, които регулират подвига, стремежите, съвършенството. Щом се намира на физическия свят, той има известно задължение към него. Много са неговите задължения, но ние говорим за едно вселенско задължение. Ще дойде ден, когато ще му се говори за мировите задължения. Той не трябва да се чувства като едно физическо, като едно материално същество, което изпълнява своите задължения към дадения свят, но да се чувства като една действуваща сила сред вселената. И понеже божиите синове участват като фактори във вселената, то и ученикът трябва да вземе участие. Най-голямата наука за него, най-големите му постижения, най-върховните му задължения, това е участието му във вселената.

Не е ли достатъчно да се занимаем с условията на земната вселена? Не, ние искаме да имате по-голям простор, по-големи възможности. Ние искаме да владеете повече необятности. Ученикът е свободен само тогава, когато със своята мисъл може да преброди пространствата, да трансформира ония енергии, които още не са достъпни за него. Това безсмъртно знание ще му открие през какви полета да мине - въплътени с всевъзможни енергии. Тия енергии са в движение. Те е имат свой път, своя програма, свое задължение, своя цел. Ученикът трябва да бъде добър слухар, за да може чрез своите чувства да открива вибрациите на тия сложни енергии.

Но само слухар ли? Той трябва да има и зрение, и други способности, които де оформят в него тази мирова воля, която да го отведе в необятността на вселената. Целта, обектът на ученика е вселената. Той ще трябва да се запознае с безсмъртното знание на божиите синове, за да знае за развитието, за разцвета, за съвършенството на многото вселени. Той трябва да има едно върховно разбиране за вселената. Щом има върховно разбиране за дадена вселена, той ще проникне в многото вселени.

Ние казваме много вселени. Едни планета, едва слънчева система или много слънчеви системи представляват една вселена. Специално за ученика има много вселени, но за Бога има само една вселена.

Защо е така? Много път предстои на ученика. Простор му трябва. А на Бога? На Него не му е нужно простор, защото Той сам е простора. Ученикът трябва да обходи простора на Бога. А за да го обходи, той трябва да има станции, от където да проучва нещата. Всички станции са университети, са големи научни центрове. Там се спират великите посветени и провеждат върховната наука на божиите синове.

За. да владее ученикът това изкуство, за да има понятие за абсолютната вселена, той трябва да премине известни степени. В степените е задължението. Задължението е по естество, по вещество, по състояние, по дух и душа да обходи вселената, за да се обезсмъртите като тях. Всяка вселена има безсмъртни същини. Всяка вселена е безсмъртно поле. Затова е казано, че ученикът ще мине много полета, много вселени.

Как ученикът ще опознава вселената? Ето един интересен въпрос. Кои ся оная фактори, които ще му разкрият състоянието, названието на дадена вселена? Само безсмъртното знание на божиите синове. Вие и божиите синове трябва да бъдете едно. За вас няма други условия, няма друго знание, няма друг стремеж,

Ще кажете, че трябва да се занимавате с елементарните неща, които са обособени като специалности или като наука. Ученикът специално минава през бързата процедура. Степените зависят от неговите задължения. Ако навреме изпълнява своите задължения, ще повиши основно и своята степен.

Каква е неговата цел сега? Каква степен трябва да наследи? Степента на божи син. Ще кажете, че трябва да се минат много полета - физическо, астрално, ментално, будическо, божествено и т. н. Това са все задължения. Въпросът е сега как ученикът бързо ще мине тези полета, т. е. как ще ги ликвидира Той ще ликвидира тия полета само чрез безсмъртното знание на божите синове.

Как се проследява това безсмъртно знание? Дали трябва да дойде някой учител, който системно да ти преподава, за да овладееш буквите, числата, тоновете на това безсмъртно знание? Това безсмъртно знание включва и себе си всички специалности, но трябва да се изпълнят известни задължения. Затова ученикът е замислен. Неговата мисъл е напълно ангажирана от задълженията му към безсмъртно знание.

Защо се нарича безсмъртно знание? Нарича се така, защото е първичната идея за сътворението. Какво представлява това сътворение. Как де си го представяте вие? Ще си го представите само тогава, когато имате вече безсмъртното знание за вселената, защото вселената е въплъщение на сътворението. Следователно, божествените синове имат известни задължения към вселената. И ученикът има такива задължения.

Ние искаме да ви отвлечем от вашата малка вселената да се втопите в голямата необятност. От малката вселена вие може да проникнете в голямата вселена. Тогава ще се оправдае онова, което е казано, че Бог обича малкото толкова, колкото и голямото, че Той присъства в малкото толкова, колкото и в голямото. Това е едно задължение на Бога.

Преди малко казахме, че Бог няма задължения, а сега казваме, че това я едно задължение на Бога. Бог няма задължения, но кога? В развитието, в съвършенството, в безсмъртността има вече един краен предел, когато отпада всяко задължение. В безсмъртността и въпрос не може да става за задължение. Там има само едно абсолютно състояние.

Ние нахвърляме тия мисли по отношение вашето съзнание. То трябва да има едни божествени линии, по които да се движи, за да може да достигне безсмъртните полета. Стигне ли до там, той се освобождава от задълженията.

Фатално състояние ли е задължението? Не, то е стремеж, то е творчество, творчески принцип, както го наричат - проява по подобие на божественото проявление. Бог живее и в безсмъртното състояние, и в творческите прояви, Значи, Бог е и малък, и голям, и абсолютен. Така ученикът израства вътрешно и може да претопи всички ония състояния, които са като задължения в него. Трябва да се претопят нещата, за да получи чистотата.

Какво е чистотата? Чистотата подразбира истината, т. е. да знаеш нещата в тяхното начало, да ги познаваш така чисти, така светли, както са във вселената.

Има ли нечисти неща във вселената? За Бога няма нечисти неща. Ако имаше нечисти неща, Той не би ги търпял.

Ще кажете може би, че той е най-големия символ на търпението. Не, Той не би търпял нищо, което е дисхармонично, което не е чисто, което не е красиво. Човек се оправдава с това, че е станало грехопадението и е попаднал при тия тежки условия, или при тия големи задължения. И така да е, той трябваше да ликвидира досега. Даже той не трябваше да се поставя във това състояние на падение, т. е. не трябваше да го вижда като падение, не трябваше да се спира и да се ограничава, а трябваше да има абсолютна свобода.

Кое е онова, което спира човека? Ограничението. Той се е ограничил и не е изпълнил своето задължение.

Кое е най-необходимото сега? Да се освободи, за да може да изпълни своето задължение. Всички божествени сили в миросъзданието имат задължения. Ако не биха имали задължения, не би се проявила вселената. Тя се крепи благодарение на тия божествени задължение, или както големите окултисти ги наричат божествени закони, А ние слизаме по-близо до ученика и ги наричаме задължения,

Той ги чувства. Те са едно негово вътрешно състояние. Той чувства, че трябва да направи нещо, а не го прави. Става една борба вътре в него. Когато осъзнае това вътре в себе си, тази борба ще бъде борба на възход. Но понеже сега той не осъзнава това, тази борба се явява като противоречия. Той трябва да изхвърли противоречията от себе си,

Ще кажете: „Как?“ Там е изкуството. Да не са в него като противоречия, а като задължения. Когато се изкачи в по-висока степен, ще има по-голяма възможност да проникне в полетата на божиите синове.

Къде са тия полета? Може би някъде много далеч, някъде в незнайните глъбини? Ученикът не гледа така на нещата. Той е вече в полетата на божиите синове. Всички състояния, всички движения, всички енергии, всички възможности на проникване на божествената светлина, всичко това са условия за ученика. Той осъзнава вече тази близост. Понятието божи син не само трябва да се осъзнае, а да стане живот в него. Колкото повече се обезсмъртява животът в него, толкова и задълженията за него стават по-ценни, по-красиви полета.

Когато се говори за полета, ученикът трябва да знае, че всеки момент той навлиза в по-велики и в по-велики полета-така красиви, така интересни, така разнообразни, където трябва да прояви своя подвиг.

Ще кажете, че ученикът се намира при дадени условия, където всичко е първично, дадено. Да, но той има задължения. И понеже има задължения, той трябва да стане едно непреривно движение във вселената. Не че ученикът не се движи, но ние искаме да ускорим движението му, за да може да изпълни своите задължения.

Кои са неговите задължения за сега? Да посети Школата, т. е. да бъде той сам една школа - с неговото присъствие да присъства и Учителят. Мнозина очакват Учителят да дойде от небесата някъде и да въведе нова система. Не, няма да дойде. Няма да дойде Учителят от небесата. Той ще дойде в ученика, защото ученикът има нужда да се учи, а не пространството, не светлината, не въздуха.

И тъй, бъдете във връзка с един от божиите синове. Когато имате връзка с един от божиите синове, вие ще долавяте интимната творческа мисъл на всички божи синове. В основата ся те са едни, защото всички са възпитани от Бога.

Защо е имало нужда да се възпитават божиите синове? Нали те са същини, излезли от обятията на Бога? Понеже има процес на излизане, явява се и задължението. И божиите синове имат задължение към своя Баща. Онова което е скрито, онова което е незнайно, то е тяхното задължение. И божиите синове копнеят да бъдат като своя Баща. И те имат задължения, но те са върховни, мирови, абсолютни задължения. Те не се наричат вече задължения, а отношения. Има разлика между отношение и задължение.

И тъй, идеята за безсмъртното знание на божиите синове трябва да се въплъти в съзнанието на ученика. Така той ще израсне, ще наследи едни безпрепятствени области и ще се носи с крилата на светлината. И светлината има задължение - да пренесе ученика. Тя не е дадена само така да свети. Но ако светлината нямаше сенки, кой щеше да види, че тя пръска светлина? Следователно, какво е тя? И тя е едно задължение. Тя открива великите закони на божественото сътворение. Всички имат задължение към божественото сътворение. Те е един голям, необятен свят.

Защо има нужда да се занимаваме с необятностите, е с вечностите, с безсмъртностите, когато можем да се подготвям с по-елементарните неща, които де ни създадат щастие, радост, удоволствие и т. н.? Понеже Школата е върховна, застъпват се и върховни проблеми. Ученикът трябва само да слуша, Когато слуша, той се свързва с ония незнайни енергии или с ония незнайни полета, в които е очертан безсмъртният образ, безсмъртното подобие, безсмъртното състояние на божиите синове.

Между Бога и човека е Синът Божи, а между Бога и ученика е божествената същина. Ученикът е безсмъртна божествена същина.

Има ли безсмъртни същини във вселената? Ние ги категоризирахме и казахме, че има задължения, Всяка една същина е едно задължение, задължение от различна степен и от различен характер. Вие имате едно голямо задължение и то няма да ви даде мир. Вие трябва да вървите. Предстои ви голямо движение. Трябва да обходите целия кръг на божественото сътворение. А знаете ли колко е голям той? Той е толкова голям, колкото е голяма необятността.

Ще кажете може би, че ще се уморите и няма да издържите. Колкото повече пространство обходите, толкова по-голямо вдъхновение ще имате, защото вие се обезсмъртявате. Знаете ли какво състояние е това обезсмъртяване? То е да имаш начало, без да имаш край. Докато ученикът не се осъзнае като такъв, той винаги де попада в процесите на смъртта или на противоречията.

Ние ви извеждаме от известни състояния или от известни задължения и ви напомняме за големите задължения, за мировите задължения. Вие минахте задължението на майката към детето, на бащата към сина, задължение към дома, към обществото, към държавата, към континента, към планетата или към слънчевите ядра,

Ще кажете: „Ние не сме ги минали.“ Вие не познавате своето минало. Докато стигнете до тази степен на човека, вие минахте различил други условности. Минахте през много планети. Защо сте сега на земята? Имате известни задължения. Докато не осъзнаете, че земята е божествено сътворение, вие ще бъдете на нея. Като не знаете, вие казвате, че тя е сътворение на дявола, на Сатанаила, че е една нисша сфера, че е ад. Но когато я осъзнаете като божествено присъствие ще се коригирате.

Ученикът във всяко време трябва да бъде като присъствие. Щом бъде като присъствие, правилно ще ма пълня своите задължения. А за всичко това се иска безсмъртно знание.

Внасяйте този дух на безсмъртност в себе си. Той съществува. Той е среда за вас. Вие сте едни добри условия, където той може да се проявя. Вие сте големи. Вие сте сега на физическия свят, приютили сте се в една маяка колибка, виждате се като малки и се страхувате някой да не я разруши. Но вие сте големи сили, големя същества. Това добре помнете, но никъде не го казвайте.

Защо ви вземаме като големя същества? Защото имате големя възможности. Вие имате възможностите на божиите синове. Следователно, не сте малки. Щом един божествен син се занимава с вас, това какво показва? Ако сте малки, вие няма да може да издържите вибрациите на божиите синове, когато те са при вас. А вие издържате. Е, понякога се притеснявате, но това е нищо.

Като казваме, че това е нищо, че няма значение, това подразбира изпълнение на известно задължение. Ако божиите синове бяха се проявили във физическо тяло, те щяха да действат чрез него, но те не създават нови обекти, чрез които да се проявят, защото у Бога няма двойственост.

Но, когато Бог се е проявял чрез синовете божи, нали е станало двойственост? Не, станало е задължение. Бог в себе си е един, а всичка негови синове са известни задължения към него.

Защо са необходими тия задължения? Това е сътворението. Всичко което е излязло от Твореца, има задължение към Него.

Ами Бог, който е творец, има ли някакви задължения? И ако има, към кого? Той има задължения към своите големи възможности. За да се владеят тия големя възможности, той трябва да има задължения.

Виждате какво голямо напрежение на мисъл има. Ученикът трябва да благодари, че преодолява някои напрежения, че може да се справя вече с действието на големите енергия. Това за него е достатъчно, за да може вихрено да се, понесе из необятността. Но той знае, че където я да се понесе, ще се движи все из полетата на божиите синове и че когато и да е, и той ще се открие като божи син.

Ученикът на Върховната школа е най-близо до божиите синове, т. е. той е осъзнал вече Бога като свой Баща. А щом е осъзнал Бога като свой Баща, той е син. Всичко в ученика трябва да стане божествено, т. е. съзнанието на ученика да осъзнае всички функции в него като божествени функции, като божествено движение, като божествено просветление, като божествено изживяване. Всички неща трябва да се изживеят като божествени същини. Тогава ще стане една мирова хармония.

Може ли ученикът да представлява такава мирова хармония? Щом има присъствие на божиите синове, щом има изкуството на безсмъртното знание, той има тия съчетания.

Божественият живот ви представя един нов свят, свят на божиите синове или полета на божиите синове. Защо полета? Как са съчетани тия полета в необятността, в простора? Имат ли те някаква граница? До къде могат да оперират? Да, могат да се изчислят разстоянията, да се изчисли широчината, дълбочината, височината, простора на божествените полета, това е сложна математика. Ученикът трябва да има понятие за безкрайността. Ако биха го запитали какво е това безкрайност, какво би отговорил той? Ще каже сигурно, че не знае. И вярно е, че не знае. Безкрайността подразбира начало без край.

От къде е дошло това начало? Пак незнание. Единствено човешкото око дава идеята за безкрайността. Щом е добре устроено, то вижда безкрайността.

Ще кажете, че то не може да проникне в голямата необятност, защото обхваща малко пространство. То е символ за Голямото, Необятно око, което всичко прониква. То е незнайното, абсолютното.

Къде се намира това голямо око? Заема ли то пространство и място? Къде се крепи то? Има ли някакви подпори, та да бъде като фокус, откъдето да хвърля своите лъчи из необятността? Няма подпори. То е един всемирен гледец, който гледа. И понеже гледа, явила се е и светлината. Казват, че слънцето изпраща светлината, но от къде взеха слънчевите лъчи светлината? Те са я взели от първичния гледец на това Голямо око. Цялата безкрайна вселена е едно голямо око и това око изпраща лъчи, огън, светлина по всички слънчеви ядра и планети.

Какво ли понятие ще имате за това око? Но ученикът трябва да се стреми да овладява полека лека организмите на това око, които имат способността да откриват необятността. Има следователно едно Върховно начало, в което се съдържа цялата необятност.

Как тогава си представяте това Начало? Достатъчно ли е да си го представите като Мирово око? Може да бъде достатъчно, ако владеете безсмъртното знание. А безсмъртното знание е фокус на божиите синове. В древността мъдреците са рисували Първоизточника като голямо око, което всичко вижда и всичко знае. Божиите синове си служат с това безсмъртно знание. Те са близко до ученика.

Но нали ни казват, че ангелите са най-близко до нас? Вие и ангелите сте най-близко до божиите синове. Вие сте деца, първородни деца, излезли от чреслата на Големия, Абсолютен Баща. И щом тия деца са законни, те непременно ще изпълнят своите задължения.

Какво да се прави? Родил се е човекът. Родили са се всички същества. Както е на земята, така е и на другите ядра. Има следователно един резултат - резултат, свързан с големи задължения. Ако нямаше задължения, нямаше да ама а резултат. Ако нямаше задължения, ние не бихме ви привлекли тук. Вие не бихте дошли иначе. Но изглежда, че имате задължения. Всички вие сте задължена, за да може да се проведе безсмъртното знание на божиите синове на земята.

Това което ви говорим, има безсмъртна субстанция, безсмъртно начало. Това е идеята на живота. Това е същината на живота. Тук няма смърт, няма край, няма противоречие. Тук има възход и в този възход се изпълняват известни задължения. Ученикът вече е задължен, защото Учителят присъства, защото Учителят му разкрива знанията, защото Учителят му определя пътя и го изпраща в дадени полета.

Най-задълженото същество това е ученикът. Големи са неговите задължения, но и неговият хоризонт е голям. Той наследява полетата на безсмъртното знание. За него вече няма тъмна, черна ложа, тъмно или черно знание, тъмни и светли полета. Всичко за него е светлина, защото той е безсмъртно знание. Да имаш безсмъртно знание, това ще рече да си наследил полетата на безсмъртието.

Ние казваме полета, защото под думата поле се разбира време, пространство и състояние. Далеч ли е ученикът от тях? Той е втопен вече в тия състояния. А това е вече много.

Как се е втопил той? Сам или други фактори са били като условие? Ето, сега ученикът е втопен в едно божествено присъствие. Казваме божествено присъствие, защото божествените енергии са потекли към него и той обезсмъртява същините на божествените прояви.

Не са ли безсмъртни същините на божествените прояви? Защо трябва ученикът да ги обезсмъртява? Те са дошли при него като задължение, а той ги е усмъртил и затова сега му трябва да ги обезсмърти.

Помнете, помнете и никога не забравяйте задълженията ви към безсмъртното знание. Вие сте безсмъртно във вселената. Всички вселенски същества, всички вселенска духове четат това по вашата книга. Вие сте едни безсмъртни написани закони. Тези закони са безсмъртно знание,

Знай, ученико, никога не казвай, че не знаеш. С това няма да се надцениш. Остави друг да се занимава с тази философия. Твоята философия е да изпълниш своето задължение или както религиозните казват да изпълниш волята божия. Всяко изпълнение подразбира задължение. Ние не ви говорим като религиозни. Не ви говорим даже и като окултисти, теософи, антропософи и т. н. Вие може да нямате никакви имена.

Но, нали имената имат своето значение? Те имат своето значение дотолкова, доколкото ще ви послужат да изпълните своето задължение. Вие сте безсмъртни същини на Божия дух. Вие сте организми, трепети на Божия дух. Следователно, единството ви задължение е да овладеете безсмъртната наука на божиите синове.

Това не е ново. То е стара истина, но ученикът не го е осъзнавал. Той е подценявал това върховно задължение. Схващал го е като обикновено задължение и целият си живот е посветил на обикновените си задължения. Но това не е лошо. Благодарение на тия обикновени задължения ученикът е пораснал и е дошло другото задължение - да стане вече ученик. Сега се обръща внимание на ученика да опита някои големи истини, т. е. да изпълни волята божия.

Казано е да изпълните волята божия, но в какво се състои това изпълнение, мнозина от големите капацитети не знаят. Те казват: „Как ще изпълним волята божия, като не знаем дали има Бог?“ Защо не знаят дали има Бог? Защото са нямали възможност да ги посети Бог. Имало е наистина същества, които са бивали посещавани от Бога и на това се крепи цялата религия. Казват хората, че еди кой си светия е имал вдъхновение или посещение на Бога. И от толкова векове е само това. Цялата религия стана една традиция, една догма, която вече няма никакъв Дух, т. е. безсмъртното отсъства. А там където присъства смъртното, има нисши задължения.

Но за ученика не е така, Ученикът има едно непреривно посещение, едно непреривно присъствие. На негово разположение са великите учители, затова той е безсмъртно знание. То е вече негово осъзнато наследство. Всичко е наследствено. То не може да се даде току тъй, на когото и да е. Всяко едно духовно същество, всеки един дух има наследство и по някакви си причини му е отнето, нямал е може би достатъчно способности да го запази, останал е без наследство, т. е. неговите задължения не са вече възходящи а низходящи. Не че там ще има дълбока забрава, но има процеси, т. е. степента е по-нисша.

И тъй, ние ви напомняме за голямото задължение. Не разбирайте обаче насилие. Ние никого не изнасилваме. Ние проясняваме само съзнанието. Вие трябва да знаете защо са ви изпратили на тази планета. С изпращането ви на тази планета, са определили и вашето задължение. Ще изпълните задължението си. Тогава ще сте спокойни, че сте изпълнили волята божия.

Но, това е много общо казано. Ученикът трябва да знае, че има Бог, трябва да го е опитал, за да изпълни неговата воля, Трябва да има мироглед, идея за Бога. В древността са рисували Бога като един старец с бяла брада и ореол около главата. Такова е било съзнанието на човека. Той си е представял Бога като един стар човек, а знае също така, че старите хора умира, Следователно, логично е да се приеме, че и Бог е едно смъртно същество. Къде е истината тогава? Ако вашият Бог умира, безсмъртно начало ли е той?

Има ли смъртни и безсмъртни начала? Изживяват се много състояния или много степени, затова има и безсмъртно начало и смъртни начала.

Може ли да има смъртно начало? Щом е смъртно, то не е начало. Началото подразбира живот, непреривен живот. Не се помни да е отсъствал животът от вселената. Ако отсъства животът и вселена няма да има. Животът се е разлял във вселената, т. е. животът е дал формата, образа и подобието на вселената. Животът е вдъхновението на Началото. Щом има вдъхновение, има и движение. Значи, проявило се е някога едно голямо движение. Но това за вас сега не е необходимо, Вътре в себе си всеки трябва да определи своето задължение. Задълженията са дадени и вие трябва да ги откриете.

Ще кажете може би, че неправилно ще се ориентирате към тях. Не, ние казахме вече: вие сте под обсега на безсмъртното знание на божиите синове. Следователно, вие сте едни от представителите на безсмъртието. Сега човекът е потиснат - не е свободен. Стане ли свободен, всичкото знание ще дойде. Той ще бъде мъдрец.

От кого е потиснат? Потиснал се е сам. Той не е бил достатъчно осведомен по отношенията си към Бога. Защо? Нали е от божествен произход? Той е от божествен произход, но понеже е станало едно проявление, всяко едно същество е трябвало да заеме известна служба. Едни от съществата трябвало да отидат на слънцето, други на планетите и е станало едно притеснение. Защо? Защото това същество е нямало достатъчно възможност да определя своите прями задължения към своята работа и да я изпълни както трябва. Всяка клетка в човешкия организъм има специално задължение. Някои от тези клетки трябва да заемат известна служба в краката. Известна тъкан се притиска и загрубява. Та и с човека е станало такова едно притискане.

Но защо Бог е толкова несправедлив? Така е по отношение на човека. Но при реализирането на този колосален, на този всемирен план в сътворението, много от съществата са попаднали при ограничителни условия. Има същества, които изпълняват много нисши служби, но не може без тях.

Защо Бог допусна това несъвършенство? Всяко едно състояние по отношение по-нисшето, е съвършено. Няма изобщо състояние, което да е абсолютно смъртно. И когато казваме, че ученикът трябва да се освободи, то е да мине по-лесно операциите на трансформация на неговото съзнание. Защо Бог е допуснал това, ние няма да ви кажем, защото има отговорност. Когато един майстор иска да построи един мост, той зарива някои камъни под основата, после мостът се изгражда, слагат му се перила и по него могат вече да минават по-високостоящите. И сътворението не може без такива основи. Ето защо, ние не можем да обвиняваме Бога, че е създал несъвършенства. И тия камъни изпълняват една вековна работа. В това състояние те могат да прекарат много хилядолетия, но за Бога времето няма значение. Всичко е необходимо. Вие сте минали през този мост, минали сте през много състояния и дойдохте до онова състояние да се занимавате с науката на божиите синове.

Виждате, че имате голямо предимство, затова е излишно да се спирате и да питате защо Бог така е наредил. Това е негова специална работа. И ученикът има своя специална работа, свой специален метод. Дадена е свобода. И това е красивото в творчеството, един се проявява като музикант, друг като художник, трети като математик и т. н. Понеже Бог е всесветски, всемиров, в него има толкова много условия и възможности да се прояви всеки един негов син, като си избере известна специалност. Това е негово право. Но избере ли своята специалност, той има вече задължение. Той трябва да оправдае работата, която е заел в сътворението. На него разчитат. Той е заел вече една позиция и носи отговорност. А щом носи отговорност, той има и задължение.

Трябва да оправдаете мястото, което заемате. Нищо няма случайно. Всеки е поставен от Върховното ръководство на определена работа.

Но ще изпъкне мисълта: „Защо има скитащи духове? Те не са изпълняват своите задължения и са поставени при тежки условия. Че някой е поставен в някоя мина да копае въглища, а друг да пее някъде или пък да се е проявял в музиката, това не е случайно. За ученика няма нищо случайно.

Защо ви се говори сега да бъдете във връзка с божиите синове? Има закон според който периодически по-висшите светове посещават по-нисшите светове. Това, за да се подържа връзка между периферията и центъра или както го наричат долу и горе. По отношение на Бога няма горе и долу, но по отношение на творчеството тази йерархия съществува.

И тъй, вие попадате в обекта на ония проектантски сили, които посещават земята, за да я държат във връзка с общия колектив - сътворението. Не че ще се проявите в света като големи майстори - учени, поети и т. н. Ние не искаме това. Ние искаме да бъдете капацитети във вътрешния, в духовния свят. Духовният свят трябва да разшири своя периметър на земята. Това е най-важното засега. Трябва на планетата Земя да преобладават духовните способности, духовните същини. Това ще даде благоприятни условия за развитие и освобождение. на по-нисшите духове от материалния свят.

Към физическия свят ученикът има едни задължения, а към духовния свят други, задължения. И понеже той минава вече в духовния свят, често пъти казва: „Това е физическо, материално. Можем да го оставим на заден план.“ Но този който е пробуден, не мисли така. Той знае, че всичко е начало на Духа. Неговите задължения на физическия свят са огледало за духовния свят. Ученикът трябва да бъде такова огледало, в което да се отразява и духовния, и ангелския свят. Това огледало трябва да бъде устойчиво. Които духове не са устойчиви, се пращат на земята, за да се ориентират.

Вашият колектив е един опит, за да се види кой колко е годен да му се повери по-сериозна работа занапред. Този колектив дава все пак условия за развития на общата душа, на общия дух, сърце, воля и ум.

Всички вие сте клетки и всяка една клетка напълняла една духовна функция, затова ще храните всяка една клетка, ще я обогатявате със сокове.

Този който е осъзнал нещата, е голям. Този който не ги е осъзнал, е още малък.

За да може ученикът правилно да оцени и изпълни своите задължения по отношение мировия закон, той трябва да има мирово равновесие. Равновесието е свещен акт за него. Ако той няма равновесие при изпълнение на неговите задължения, неговата работа ще се отрази в известно отклонение. Само ученик с голямо равновесие може да изпълни своите божествени задължения. Без равновесие не може да има изпълнение. Много от съществата са допущали таза слабост, като са казвала: „Ние можем да изпълним своите задължения без ничия воля, без ничия помощ. Понеже сме духове и по произход сме съдите оная ония, която ръководят живота на вселената, ние можем по собствена инициатива да изпълним своите задължения.“

Вярно е. Може. Кога? Когато се живее по закона на равновесието. Не може ученикът по собствена воля да изпълни своето задължение абсолютно. Той трябва да познава известни сили, които оперират във вселената. Тия сили са наречени закони. Един от големите закона, които ученикът трябва да познава в най-голяма детайлност, това е закона на равновесието. Ако той не познава този закон, ще мисли, че в природата, във вселената, в живота съществува някакъв хаос, някакъв безпорядък. Затова, когато на някого се разстрои нервната система, той губи равновесие. А щом губи равновесие, той няма нито здрава мисъл, нито положителен устой, нито реален живот. Следователно. законът на равновесието определя инициативата, задълженията, смисъла на живота.

Казано е, че ученикът трябва да живее не по закон, а по благодат. По благодат може да се живее само тогава, когато тази благодат идва чрез закона на равновесието. Този който овладява силите в себе си, овладява и силите извън себе си, той е ученика на устойчивото равновесие.

За да има успех, за да проникне в големите глъбина на живота, той трябва да се движа успоредно със закона на равновесието. Равновесието е навсякъде. Не може да съществува никакъв свят без закона на равновесието. Не може да съществува никаква наука без закона на равновесието. Не може да съществува някакво посвещение без закона на равновесието.

Законът на равновесието определя действието на всички съграждащи сили във вселената. Не можеш да се изкачваш по стълбата към вселената, ако нямаш равновесие. Не можеш да обходиш световете на божите синове, ако нямаш равновесие. Не можеш да стигнеш до ума на Господа, ако нямаш равновесие. Как ще се явиш пред Върховното начало, ако не си уравновесен?

Ще кажете, че равновесието има божествен произход и не можете да претендирате за него. Да придобие равновесие, това е най-големия устой на ученика, В християнската религия казват да се придобие вяра. Как ще имаш вяра, ако не си уравновесен? Твоята вяра ще бъде вярване, настроение или суеверие. Уравновесените сили са положителни. В тях няма никакво изключение. Благодарение на тях се държи в хармония цялото миросъздание, Божиите синове са най- уравновесените силя, затова са най-близо до Началото. Ако има нещо, което да наблюдават божиите синове, ако имат някакво чувство и тържество, то е закона на равновесието.

Не може без равновесие. Не може горе и долу. Не може настрани. Не може. Трябва да вървиш по пътя на равновесието, Трябва да се изкачвал по стълбата на равновесието. Трябва да изучаваш абсолютната божия наука на равновесието.

Какво е това специфично чувство в човека? Това е като израстване, уякчаване. Това е то възпитание. Всички сили в него трябва да бъдат уравновесени. Да няма отпадък. Има ли отпадък, съществува дисхармония. Ученикът трябва да владее тази божествена способност, т. е. да се запознае най-близо със закона на равновесието.

Защо е необходимо това? Защото в ученика действат много сили. Ако няма равновесие в тия сили, ще има дисхармония. А знаете, че дисхармонията е падение. Защо съществува падение? Защото е нарушен закона на равновесието. Виждате, че в природата, във вселената царува хармония благодарение на това, че е спазен закона на равновесието. Там няма катастрофи, защото не е нарушен този миров закон в сътворението.

Този въпрос се поставя пред ученика, за да изработи в себе си тази абсолютни мярка. Равновесието е една специфична мярка. Ако ученикът е умерен в устройство, в мисъл, в чувства, в подем, в трептение, той ще представлява чудна хармония. Всичко в него трябва да бъде организирано по закона на хармонията.

Без хармония не може да има посвещение. Посвещението е зачатък на хармония. А за да има хармония, трябва да има равновесие. Не можеш да дадеш правилен тон, ако още в началото нямаш равновесие. Ако тия сила от уравновесели, ще има хармония. Ако ученикът вътрешно добре се съчетае по закона на равновесието, той ще представлява една идеална хармонична сала. Хармоничните сили са творчески сили в битието.

И тъй, за да имате ясна представа за божествения живот, за работата на божиите синове, да имате ясна представа за поезията на ангелите, трябва да проучите закона на равновесието. Вие може да уравновесите някои сили, някои действия в себе си само тогава, когато имате тази способност.

Способност ли е равновесието? То е най-вярната теглилка в ученика, Тя претегля така нещата, така ги балансира, че да отговорят на една дивна хармония.

Баланс трябва, мярка трябва. Хармония трябва. А влезеш ли в полето на хармонията, всичко у теб е вече закономерно. Няма нищо излишно, нищо с недостатъци. Всичко се движи по закона на, равновесието. И тогава се казва: ето един ученик с божествена воля, с божествено знания, с божествена светлина. Ето един ученик, който разкрива тайните на божествената наука.

Без равновесие че могат да се овладеят тайните на природата. Изключено е. Всеки ученик, който е в дисхармония, е малък ученик, неблагонадежден, защото не може да разреши задачата си, не може да открие същините на живота, не може да познае живота, не може да влезе във връзка е Великия божествен дух, който е абсолютно равновесие и хармония във вселената.

И тъй, ученикът трябва да се занимае специално със закона на равновесието. Тогава той ще влезе в тия сили, които ще отмерят в него какво е той по отношение абсолютността във вселената. Така той ще се открие. В дисхармония ли е, той не може да се открие. В него е хаос. Но щом заработи в него законът на равновесието, ражда, се и гениалното изкуство - хармонията. Не може ученикът да оперира със сложните сили на музиката, на цветовете, ако е устроен хармонично, т. е. ако не действа в него законът на равновесието.

Къде е слабостта на ученика? Че не се уравновесяват в него нито силите на сърцето, нито силите на ума, нито силите на волята, нито силите на чувствата, нито силите на трансформацията. Когато в ученика заработи законът на равновесието, неговото слово е хармонично и той става гениален в своите размишления. А колко е важно ученикът гениално да размишлява, гениално да се проявява, върховно да действа.

Законът на равновесието отстранява всички болезнени състояние в ученика, пречиства, разтоварва всички натрупвания в ученика. Ако има някаква дисхармония, ако е станало някакво грехопадение по отношение на вселената, то е, защото е бил нарушен законът на равновесието.

Казват някои сега: „Защо Бог е несправедлив? Защо Бог е създал едни същества по-нисши, а други по-висши?“ У Бога никога не е прониквала такава мисъл, Ако има такъв един акт, то е затова, че съществата са нарушили закона на равновесието.

Защо Бог е допуснал да се наруши закона на равновесието? Бог не е диктатор. На никого не диктува да прави това или онова. Кой диктува на Бога да провежда великата хармония на сътворението? И човекът е длъжен да се прояви така, без да наруши закона на равновесието. Не може човек да обвинява Бога заради своите слабости. Ако е слаб да си признае, че е нарушил закона на равновесието. Ще му се притекат тогава сили, които да го коригират, т. е. да го въведат в състоянието на хармонията.

Не се чудете, че има нарушение. Станало е нарушение, защото съществата са изгубили равновесие. По чия воля? Защо се е допуснела тази аномалия във вселената? Защото се е нарушил законът на равновесието.

Но защо се е нарушил? Защото има свободна воля. Никой никого не трябва да съди. Върху съществата които са нарушили закона на хармонията, не се приляга насилие, но те сами приложиха насилието. Някоя сила не е дошла да изнасили известно същество. Ръководейки се от идеята да се организират като велики светове, съществата сами приложиха закона на насилието. Така е дошла и дисхармонията. Дисхармонията е отсъствие на равновесие.

Кога ще изчезне тази аномалия, както хората казват? Когато всички сили, които оперират в сътворението имат като ръководство в живота си закона на равновесието. А това подразбира всеки да заеме своето място и да не прави никакво отклонение от задълженията си. Дисхармонията се е проявила, защото са били нарушени задълженията. Задълженията са дадени по закона на абсолютното равновесие. Никой няма право да взема чуждото. Никой няма право да взема повече, отколкото му е дадено.

Но тогава трябва да останем на едно място? Не, по закона на равновесието се стига до света на хармонията. А станеш ли едно хармонично съчетание във великата гама на вселената, ти не заемаш вече нисше място. Там има трептения с големи коефициенти и ти вече не можеш да бъдеш в света на дисхармонията, т. е. на греха.

Ние засегнахме вече въпроса за това голямо изключение, т. е. че има същества в много нисши форми, с много нисши състояния, които са се обезличили като такива и които са начело на едно върховно ръководство. Те са попаднали под закона на дисхармонията. Ние ги нарекохме Бог на тъмнината. Две големи, две колосалия сили оперират във вселената - тъмнината и светлината. Зад тях стои законът на равновесието, законът на хармонията.

(следва)