4. Съзнание и Бог

[Ани]

СЪЗНАНИЕ И БОГ

Много се е говорило и продължава да се говори за съзнанието. Какво е съзнанието? Да осъзнаеш нещата. Да ги осъзнаеш така, както са.

Бог има ли в предвид човека в своето съзнание? Ако има някое същество, което да съществува в съзнанието на Бога, това е човекът. До колко човек е готов да жертва своето съзнание за великото, за върховното, до толкова и Бог го държи в своето съзнание. Съзнание със съзнание не се изключват. Щом си син божи, ти си в съзнанието на Бога. Щом си син божи, бъди уверен, че ще бъдеш запазен през всичките дни на живота си.

Това е една доста трудна тема, но тя трябва да се изнесе, да се види до колко човек е съзнателен. От съзнанието на човека ще съдим до колко той е човек. От съзнанието ще определим ръста, големината на даден човек. От съзнанието ще определим и неговия авторитет.

Колкото по-съзнателен е човек, толкова по-авторитетен е. Следователно, от авторитета на даден човек ще съдите за неговото съзнание. Някой може да говори за себе си, че е много голям, че е много посветен, но ученикът не се лъже. Той трябва да бъде категоричен и от съзнанието да съди, до колко даден човек е осъзнал околната природа. За да дойде на земята, той трябва да осъзнае нещо. Не го ли осъзнае, безполезно е неговото идване.

Нещата трябва да се осъзнаят както са в своето начало. Кой ще ги осъзнае? Ще ги осъзнае човекът. Такъв е бил редът и порядъкът още в самото начало - да осъзнае нещата, да осъзнае и Бога.

Едно нещо, което още не е осъзнато, това е Бог. Живееш в Бога, а не го осъзнаваш. А трябва да се осъзнае тази Първична причина, която е създала всички причини. Не че Бог има нужда от това, но човек трябва да осъзнае Бога такъв, какъвто е той по начало. Вие не може да съдите за размера на Бога извън добродетелта на човека. Следователно, до колко съзнанието на човека е будно, до толкова и Бог е буден в него. Бог и човекът не се изключват. Те са едно и също нещо.

Стреми се да осъзнаеш и най-малките, и най-големите неща. всичко в природата е на място. Не се измъчвай да изменяш нещата, но да ги осъзнаваш. До колко човек е можал да осъзнае Бога в природата, до толкова го е осъзнал и във вселената. А осъзнал ли го е във вселената, той го е осъзнал върховно.

Ние много пъти сме говорили за това върховно и сега пак ще кажем за него. Не може без върховно. Зад върховното се крие цялата тайна във вселената. Следователно, зад върховното е реалното, зад върховното е положителното и ние не можем да го избегнех, защото нещата се виждат. Човешкото съзнание ги съзира. Макар и да е още сляп в известно отношение, но той ги съзира. За някои може би бавен ще бъде този процес, но ще бъде положителен. Няма да останат неосъзнати неща. Това трябва да се знае. И животните, минералите, които идват след тях, ще осъзнаят това положение. Бог ще се самоосъзнае. Всичка ще бъде самоосъзнато. А това показва, че има нещо, към което човек трябва да се стреми.

Какво е стремежът? Осъзнаване. Колкото повече осъзнаваш нещата, толкова и по-силен е твоят стремеж. Не мисли, че стремежът ей така е дошъл. Той е на своето място. Той е осъзнаване на нещата.

Стреми се към осъзнаване, за да можеш да разбираш нещата. Каква е ползата от това? Да разбираш първичните неща, ще рече да знаен, че всяко нещо е на своето място. Всяко насекомо, колкото и малко да е, всяко растение, всичко е на своето място. А да знаеш, че и те са живи души и изпълняват известен план, това не е малко. Не беше ли материята, преди да се създаде човекът? Следователно, дойдоха растенията, после животните и най-после дойде и човекът, т. е. изпратиха човека, за да се осъзнаят нещата. А той се залови не да ги осъзнава, а да ги преобразява.

Да осъзнаеш нещата е много нещо. То е да осъзнаеш Бога. Бог е създал нещата и трябва не да се преобразяват, а да се осъзнават. Съзнанието е венец на човека. Колкото повече се е осъзнал, толкова повече той вижда нещата така както са.

Човек е над всичко в живота. Но това не ще рече че той трябва да знае тайната на Бога. Ако нещата се осъзнаят, няма да се правят грешки. Грехът е в несъзнанието. Осъзнаеш ли се, няма грях.

Стреми се да осъзнаеш Бога и грях няма да правиш. Не че грехът не нещо страшно, както го представят. Грях, това е неизпълнение на задълженията ти към природата, към вселената и към Върховното. Следователно, няма смъртен грях. Даже и при убийството няма смъртен грят. Достатъчно е да се осъзнаят нещата. Ще платиш и ще изкупиш греха.

На всички ви предстои едно изкупление, вследствие неверието, което сте имали към Христа, по отношение на Бога, по отношение на Промисъла. Трябва да го изкупите с доверието, което ще дадете сега на силите, които работят за вашето издигане.

И тъй, обичайте светлите сили. Те ще ви дадат всичко в живота. Те са смисъла във вашия живот. Светлите сили не стоят без работа, затова и вие ще трябва да работите. Работата подразбира осъзнаване. Светлите сили са осъзнали Бога и затова са станали светли. Те излъчват светлина от себе си.

Светлината която излъчват светлите сили е толкова голяма, те създават толкова голяма аура, та да могат да живеят другите същества. Специална светлина не съществува. Светлите същества създават светлината. Следователно, нека светлите сили ви бъдат ръководно начало в живота. Светлите сили са, които ще ти покажат и наука, и изкуство, и Бога. Ще осъзнаеш нещата благодарение на светлите сили. Те вземат участие в работата на човека. Не ти работиш, а те чрез теб работят, защото те знаят как да работят.

Стреми се към светлите сили, за да можеш да видиш и светлите области. Светлите сили живеят в светли области, там където може да се прояви божественото.

Стреми се към света на светлите сили, за да бъдеш и ти светла единица в живота. Ако има нещо да те радва, то е това.

Стреми се към светлите сили, за да бъдеш и ти светъл, да дадеш своята дан в живота. Стремиш ли се към светлите сили, по-лесно ще осъзнаеш нещата. Въпросът е да се осъзнаят нещата. Колкото повече ги осъзнаваш, толкова повече си във връзка със светлите сили.

Говори се за светли сили, защото те са сега на дневен ред. Те са дошли на земята и искат да ви помогнат, като ви дадат своята светлина. Те искат да жертват не опита си, не знанието си, а своята светлина. Да осъзнаеш нещата, това подразбира да бъдеш голям, да бъдеш гений - във върховен смисъл гений.

И тъй, върховното е великото в живота. Колкото повече разбираш нещата, колкото повече ги осъзнаваш, толкова повече си върховен. А да осъзнаеш природата, да осъзнаеш системите, да осъзнаеш битието, това не е малко. Вие имате едно задължение. То е да осъзнаете битието. Никога не се отказвайте от него. Дори и живота си жертвувайте за него, ако стане нужда, защото преди да дойдеш, ти си дал обещание, че ще изпълниш своето задължение. Поставиха те в природата и всички разумни същества те заобикалят, за да не нарушат твоето спокойствие. Толкова много си важен.

Неразумните обаче ти напакостяват. Както майката отглежда своето дете, така и разумните същества отглеждат своите ученици. Вие сте ученици. Не забравяйте това. Но ученици сте дотолкова, доколкото осъзнавате нещата - в смисъл, проявите които съществуват.

Трябва да се осъзнаят тия прояви. Всяка проява е божие проявление, е Бог. Вие още не знаете за Бога. Мислите си може би, че Той е някакъв господар, който съди света. Не е виновен светът, за да го съдят. Вие сте виновни. Светът е едно божие дело и Бог иска това дело да бъде изправно.

Стремете се да пазите божиите дела. До колкото можете да ги пазите, до толкова сте осъзнали Бога. В съзнанието е силата. Ако искате да бъдете силни, трябва да бъдете съзнателни. гледайте нещата право в очите, т. е. гледайте ги така, както са. Не се самозаблуждавайте. Те са създадени за вас. Всички неща въз вселената са създадени за човека. Той трябва да осъзнае това. Съзнанието е дадено ръководство за човека. Колкото по-добре осъзнава нещата, толкова по-добър ръководител е той.

Стремете се към ръководство, но не да бъдете директор на някаква банка или пък да бъдете министър, а да бъдете ръководител на душата си, защото тук душата има думата. Има материален свят, има и духовен свят. Вие се намирате в духовния свят, света на душата и трябва да познавате законите за издигането й. Колкото по-светла е една душа, толкова повече се е надигнала тя.

Коя е мярката, с която да отмерим нещата? От светлината, от съзнанието ще мерите за нещата. Не е много трудно. Колкото повече е осъзнат един човек, толкова и светлината му е по-голяма. А щом има светлина, тя не може да не се види. Светлината се вижда. Тя е дело и сила на посветените. Колкото по-голяма светлина има, толкова повече посветени присъстват, толкова повече светли същества са дошли на земята.

Вселената е рожба на Бога и земята е рожба на Бога. Земята не е вън от вселената. Тя е вселенско дело. Ще трябва да тачите това вселенско дело. Бог навсякъде се изявява, затова стремете се да видите Бога и на земята. Казано е, че земята е много тъмна и страшна, но не е така. Щом сте на земята, предстои ви да осъзнаете Бога и на земята.

И тъй, осъзнайте своя живот, за да бъдете и е вие светли. Колкото повече светлина имате, толкова по-големи сте. От светлината ще зависи и вашето съществувание на земята.

Стремете се към голямото, към силното. Мечтайте за хубавото, за изящното. Това е път към осъзнаване, а осъзнаването дава друг оттенък. То дава благородство, култура, смисъл. А те са необходими за човека. От тях ще съдите до колко човек е издигнат, до колко има светлина в себе си. Не може без светлина.

Нека светлината бъде идеал за вас. Стремете се към хубавото, към красивото, към идеалното, към божественото. Осъзнайте нещата, за да бъдат и те във вас. Не ги ли осъзнаете, те не могат да бъдат ваши. Ще се махнат от вас и ще отидат там, където могат да ги осъзнаят. Желанието на природата, желанието на Бога е да осъзнаете неговото проявление. В това се състои всичко. Осъзнае ли човек Бога, той го вижда вече.

Какво е вашето предназначение на земята? Колкото и да се стремите да го осъзнаете, вие долавяте само известни прояви. Да осъзнаете Бога, това ще рече да осъзнаете най-силното, най-великото.

И тъй, стремете се към голямото, към силното, към любящото, към чистото, към божественото. Силните неща не са дадени за силните хора, а за светлите за чистите хора. Следователно, вас не могат да ви причислят към назадничавите хора, а към чистите към светлите.

Стреми се към осъзнаване, за да могат светлите сили да ти обърнат внимание и да ти помогнат. Стреми се да осъзнаеш вселената. Нищо излишно няма във вселената. Вие сте силни, но сте забравили това. Колкото сте светли, толкова сте и силни. А вие можете да давате голяма светлина. Бог е дал това право на човека. И когато го потърси, по светлината ще го намери и ще му се радва.

Създайте радост на Бога. Бъдете светли, за да може да ви се радва.

Радва ли се Бог? Ние го вземаме в преносен смисъл. Има нещо, което радва Бога. Кое е то? Че сте го осъзнали в себе си. Да осъзнаеш Бога в себе си, това ще рече да осъзнаеш всички божествени атрибути в себе си, т. е. да бъдеш внимателен към тях и да ги изучаваш.

Да изучите всички неща не ще можете, защото те са толкова много и трябва много време, но трябва да ги осъзнаете. Използвайте малкото време, за да осъзнаете Бога в себе си. Осъзнаете ли Бога в себе вие ще имате всичко. Изучили сте неговото дело.

Стремете се да осъзнаете и себе си, и Бога в себе си. Силният стремеж подразбира голяма светлина. А голямата светлина подразбира голямо присъствие. Голямото присъствие е пък върховно присъствие. Вие се стремите към върховното, но не знаете как да го постигнете.

То е много близо до вас и много далече. Трябва да знаете как да го поканите, защото е огън и може да ви изгори. трябва да бъдете светли, защото светлината не изгаря. Тя само прониква. Стенете светлина, за да прониквате в божията работа.

Защо сте дошли на земята? Дошли сте да осъзнаете нещата около вас. Защо? За да станете светли. Светлината е необходима в живота, колкото си по-светъл, толкова по-лесно Бог ще те намери.

Ще кажете, че мъчно ще ви види Божието око. Не, Божието око иска да види колко си светъл. Стреми се да бъдеш светъл, за да те съзерцава Божието око. А да те съзерцава Бог, това е много важно. Това е един акт, който се изпълнява по отношение на теб. Човек е в зависимост от Бога. Отклониш ли се от Бога, ти си се отклонил от истината. Досега човек не е осъзнавал нещата, защото е бил потопен в материята. Искал по научен път да осъзнае Бога. Стреми се да осъзнаеш делата божи, за да израснеш голям във вселената. Бог е във вселената. Навсякъде е Той. Ако го осъзнаеш, близко е. Ако не го осъзнаеш, далече е и ти ставаш нещастен. Ако става въпрос за щастие на земята, то то е да осъзнаеш Бога, да присъства Бог в теб като светлина.

Има ли неща, които не се знаят? Има разбира се. Има незнание, защото има тъмнина във вас. За да осъзнаеш нещата, се иска светлина, т. е. светлите сили да ти са обърнали внимание, Бог да ти е обърнал внимание. Доколкото си със светлите сили, дотолкова и Бог е с тебе, защото светлите сили са представители на Божието око. Бог вижда нещата чрез светлите сили. Те са неговия нерв.

Стремете се и вие да бъдете един божествен нерв, чрез който Бог да вижда нещата.

Има ли нещастие на земята? Нещастие не съществува. Има само отсъствие на светлина. Съществата са щастливи благодарение на светлината. Доколкото осъзнаваш светлината, дотолкова си щастлив.

Казвате понякога: „Защо живеем на този свят? По-добре е да си заминем.“ Къде ще отидете? Където и да бъдеш, ще трябва да осъзнаеш божиите пътища. Божиите пътища това са всички добри неща. Доброто трябва да бъде ръководно начало във вас.

Можем ли да отделим доброто от Бога? Не. Не можем, защото Бог е доброто в света.

И тъй, стремете се към светлината, за да бъдете радостни, щастливи. Нищо не можете да направите без светлина.

Ще кажете, че и със своя ум можете да го направите. Не, светлината е фактора. Тя е, която дава смисъл в живота. Какво са слънчевите същества? Те са светли същества. Какво са светлите деви? И те са слънчеви същества.

Стремете се към светлите деви, към жриците на любовта. Колкото по-любовен е човек, толкова по-добре познава нещата. Любовта не е нищо друго освен да обичате и да любите божиите работи. Любовта и обичта са две начала, които ръководят човешката раса. Не може без любовта, не може и без обичта. Те са необходими в живота на човека. Следователно, стремете се към обичта и към любовта.

И тъй, Бог не е далече някъде. Той е навсякъде и ти трябва да осъзнаеш това. Лошото е, че вие не осъзнавате Бога още. Той не е станал още ръководно начало във вас. Да обичаш Бога, това де рече да обичаш неговата светлина, защото Бог е светлина. Извън светлината не можете да го намерите. Не че Бог е самата светлина, но ще го намерите в светлината.

Бог и човек. Бог е светлината, а човекът е, който търси светлината. Ако има нещо тъмно у вас, то е, че вие още не сте потърсили светлината. Мислите, че и така може да се живее. Не, трябва да измените живота си, да стане той светлинен. Не че вие не сте светли. Светли сте, но не осъзнавате това. А трябва да го осъзнаете. Силата е в съзнанието.

И тъй, стремете се към осъзнаване на силите в природата. Вие имате работа със силите, които действат в природата. Осъзнаете ли това, ще осъзнаете и цялата вселена. Вие още нямате понятие за вселената. Вие не знаете още защо тя е толкова голяма, защо е необятна. Тя е толкова близка и позната за ученика. Докато не опознаете вселената, няма да отидете в нея.

Стремете се към слънчевите ядра, към слънчевите орбити, за да бъдете и вие широки. Широчината зависи от светлината. Колкото проникваш в нещата, толкова си и широк. Широката душа подразбира вселената. А сега, нарисувал някой една малка картина и казва: „Аз съм художник.“ Художник е онзи, който може да нарисува вселената. Музикант е онзи, който може да възпроизведе тоновете на вселената. Поет е онзи, който може да види вселената и да я опише. Научен работник е онзи, който разбира вселената.

Велика, необятна е вселената. За нея се иска необятен ум, необятно съзнание, необятна светлина. А всичко това ще намерите в Бога. Затова, върни се към Бога.

Стремете се към необятната светлина на Бога, за да осъзнаете неговия промисъл. Цялото изкуство се състои в това да се осъзнае божия промисъл, да знаете защо Бог е промислил във вселената, защо е създал природата, защо се крие някъде далеч и не се изявява. Трябва да знаете защо се крие. Той се изявява, но вие не знаете това. Вие искате да го видите така, както виждате някаква картина, но той няма да позволи да го гледате като някаква кукла. Всичко което съществува е създадено от Бога. Така трябва да знаете за Него.

И тъй, съзнанието трябва да вибрира. Не вибрира ли съзнанието, там има тъмнина. Затова се иска голямо съзнание. Не че то не съществува във вас. То съществува, но само в известни прояви. А трябва да имате реални прояви, големи, върховни прояви.

Бъди върховна сила в природата, за да може каквото кажеш, да стане. Стреми се към силното, към върховното, към идеалното, към възможното.

И тъй, доколкото си светъл, до толкова и ценен. Казват хората: „На хоризонта има блестящи звезди.“ Бъдете и вие блестящи звезди, т. е. складирвайте в себе си съзнателните процеси на светлината. Да няма тъмнина. Всичко у вас да бъде така светло, както е светъл изгревът на слънцето. Да бъде слънчев вашият ден.

Вие сте светлина. По светлината ще ви намерят, по светлината ще ви познаят, от светлината ще зависи вашето съществувание. До колкото сте светли, до толкова сте щастливи и радостни. Радостта е признак на светлината. А светлината дава гаранция, че сте работили. Не се проявявай за хората или за когото и да е, но се проявявай за себе си.

Светлината е урока, светлината е знанието, светлината е силата, светлината е мъдростта в живота, до колкото сте светли, до толкова сте и силни. Никой ни обича тъмнината. Затова, бъдете светли, за да ви обичат. Тогава и вселената ще ви обича, и Върховното ще ви обича, и сам Бог ще ви обича.

Но ще кажете: „Ако размишляваме много, какво ще направим? Ще мислим, ще мислим, ще дойдат какви ли не мисли в нас и най-после ще се откажем.“ Няма да размишляваш много, но ще гледаш на нещата така, както са и тогава ще ги осъзнаеш.

Много идеи за размишление са давани на учениците, но те все са загазвали. За да не загазиш и ти, трябва да бъдеш положителен. Ако човек е правил грешки, то е затова, че той е мислил за нещата чрез ума. Поставял ги е така, както не са.

Всичко сили трябва да вземат участие. Целият човек трябва да вземе участие. това подразбира осъзнаване на нещата.

Варна, 28, 5, 1962 год.