Jump to content

Recommended Posts

ВЪРХОВНИЯТ ПРИСТЪП

Когато миньорът дълбае земята, необходимо му е стълб или въже. Когато туристът изкачва върховете, необходимо му е храна, обувки и дрехи. Когато морякът отплува в океана, трябва му здрав кораб, добре конструиран, добре защитен. Когато летецът се издигне в пространството, трябва му здрав самолет. А когато ученикът пристъпва към необятните светове, трябва му една защитна мантия, една защитна дреха, за да може да навлезе в по-висша сфера, в сферата на светостта. Той е правил пристъп към много области, към много сфери, но сега му се налага да извърши едно особено чудо. Това е върховният пристъп.

Върховният пристъп е качество на Божествения дух Божествения дух пристъпва със съвършена божествена святост. За да бъдеш смел, за да бъдеш положителен, съвършен, трябва да имаш база, трябва да имаш университет, олтар, където да се посветиш. Пита се тогава: къде е университетът, къде е олтарът, къде е светилището на ученика, където той да се подготви, да се посвети? Това е светостта.

Ученикът не гледа по форма на нещата. Той живее по състояние, по вдъхновение. А това подразбира, че тия прояви са вътрешни, прояви на неговия вътрешен живот на неговия дух. Той трябва да влиза в невидимото. Под невидимо се разбира най-съвършеното, най-чистото. Всички други явления, които имат по-груба обвивка, са видими.

Със светостта ученикът ще може да преобрази своите органи, своето състояние, своето вдъхновение.

Когато застъпваме въпроса за върховния пристъп, ще рече, че ученикът трябва да настъпи в една особена област, в един особен свят, където нещата са абсолютни в своето съществувание, в своето проявление, в своите същини.

Искат да извадят ученика на Върховната школа от незнанието, от неизвестността. Защо? За да се подчертае онова възвишено състояние на божествения свят и то да стане вече състояние на земята. Човек се е движил досега по инстинкт, по настроение. Но понеже има вече една доста голяма подготовка, има вече особен интерес към земните същества, към земните жители. небесният свят или светът на чистотата пристъпва към земята с особен трепет или както казвате с една духовна вълна. Тази духовна вълна идва да осъществи големите заложби на духовния свят. Сега става пробуждане на абсолютността на духовния свят.

Когато се говори за абсолютност, не се разбира нещо, което е недостъпно. Нещата трябва да бъдат в себе си така чисти, така кристални, да заемат място и пространство, но да бъдат едно възвишено състояние. Ако те не заемат време и пространство, вие нямаше да ги изживявате, нямаше да ги почувствувате, нямаше да можете да ги въплътите в себе си. Затова се налага едно състояние на време и пространство. Но ученикът на светостта е излязъл вече от времето и пространството и заживява във великото състояние на абсолютното, на необятното, на безсмъртното.

Това какво подразбира? Че той е навлязъл в божествения свят, че го въплътил в себе си и че съществата на божествения свят са светлина в него. Ще има ли тогава разлика по светлина между ученика и божествените същества? Няма да има разлика. Защо? Защото по естество са святост, по същина са святост, по подобие са святост.

Може ли това да стане? Точно това сега правим. Точно сега се извършва този период или това време, или това пространство, или тази необятност.

Дали няма ученикът да се обезличи в необятността? Той няма да се обезличи, защото божественият свят е една реална проява. Тази проява присъствува навсякъде. Тя урежда битието, урежда сътворението, урежда всички системи било на слънцето, по планетите или на другите слънчеви или планетни ядра.

Голяма е перспективата, голяма е необятността на ученика в своето издигане и в своята подготовка.

Кой ще се издигне в ученика? Ще се издигне неговата святост. Това е неговото божествено съзнание. Той трябва да проведе акордите на божественото съзнание в неговото съзнание. Само тогава ще схваща нюансите на вечния живот.

Вечният живот подразбира състояние на божествена святост. Следователно, трябва една величествена божествена работа, едно величествено божествено проникване и посвещение. И това трябва да стане. Как? Когато ученикът има вече тия уреди или тия средства да проникне във висшия божествен свят.

Коя е най-сублимната, най-любимата идея за ученика? Това е върховната система на светостта. Понеже той е влязъл в системата на върховното, трябва да стане в него и върховен преврат.

Как ще стане този върховен преврат? Ще стане с върховен пристъп, с върховна смелост, с върховно въплъщение. Трябва да се въплъти безмълвието на Духа, силата на Духа, свещените потици на Духа. Върховните неща се постигат с върховни потици на Божия дух. Следователно, ученикът трябва да преобрази своя дух от човешки в божествен, от човешка душа в божествена душа, от човешки ум в божествен ум, от човешко сърце в божествено сърце.

Това е една степен, която е дала възможност на ученика да открие всичките възможности на Божествения дух. Много възможности се съдържат в Божествения дух. Когато вашият разум и вашето съзнание се издигнат да тази божествена святост, тогава ще проучите проявите на Божествения дух.

Ние и друг път сме засягали тази тема. Духът е главния фактор за началото на вселената. Ние няма да се спираме върху онзи дълбок необятен промисъл на Бога. Ние се спираме само на проявите, които са станали в тия главни източници, които са се проявили като системи или като явления.

Нека тази идея за смел абсолютен върховен пристъп укрепи във вас свещената мисъл да направите този пристъп към великото, към върховното.

Понеже школата борави с върховни средства, с върховни притоци, с върховни явления, тя иска всяко присъствие да бъде върховно. Затова и засягаме върховния пристъп. Ученикът не трябва вече да се спира и да казва: „Разкажете ни за условията при които ние живеем.“ Доста много сме говорили в общата школа за това. Ние застъпваме сега този период на прилив на вълна, за да се подготвите върховно.

Какво значи върховно? Да бъдеш над всичко. Как над всичко? Това не значи да се възгордееш, да се чувстваш, че превъзхождаш другите, но да виждаш нещата в тяхната абсолютна святост. Това значи върховно, това значи силно, идейно, възвишено, кристално, превъзходно, божествено. Когато се говори за божествено, подразбира се върховно.

Защо поставяме въпроса за върховното? Защото ученикът трябва да има един възвишен идеал. Ако има идеал да стане музикант, той ще постигне това. Ако има идеал да стане математик или астролог, и т. н., и това може да постигне. Това са възможности, които могат да се осъществят. Достатъчно е само да отделиш сили, време и вдъхновение.

Когато се постигне всичко това, какво има после? Ученикът ще дойде до това положение да каже: „Зад това какво има?“ Затова ние подчертаваме, че ученикът трябва да има един върховен идеал, една върховна цел, едно върховно състояние. Той трябва да излезе от всички форми, от всички образи и да заживее в абсолютното подобие или както го нарекохме - над всичко.

Защо да не миели така? Има ли някакво престъпление, някакъв грях или противоречие? Абсолютно не. Когато ученикът добре е подготвен в своята специалност, той се чувства някак по-върховно настроен. Или когато някой конструктор, или някой изобретател извае нещо специфично, нещо чудно за живота, той се чувства върховно настроен. Но тази върховност има край. Край няма само святата върховност, защото святата върховност подразбира най-голямото, най-величественото, най-необятното, най-свещеното.

Когато нахвърляме тия мисли, ние имаме единствената задача да поддържаме този огън във вас, да струят струите на светлината във вас, да почувствувате това присъствие вътре в себе се, да почувствувате движението, вдъхновението, които ще стимулират вашите сили.

И вие имате свои собствени сили и никое същество няма право да ги обсебва, да ги поставя в противоречие или да ги ограничава. Понеже има такива сили, върховното ръководство се обръща с особен апел към вас.

Казва се, че идва нова духовна вълна. Да се възпламени духа на ученика, да възтържествува душата на ученика и да просветне неговото съзнание, това е духовната вълна. Такава е сега епохата. Идва един нов свят както за другите планети и слънчеви ядра, така и за земята. Идва една божествена раса на земята, която ще проведе върховните състояния. Затова казваме на ученика: приготовлявай се така, както се приготовлява една невеста за своя жених. Трябва даже нещо повече.

Такова тържество трябва да изпитва ученикът всеки миг, всеки ден, всяка голина. Той трябва да очаква новата раса, новите сили, божествените същества, които ще преобразят майката Земя, които ще преобразят и ученика и ще го въведат в едно друго състояние, в една друга област. Това е един тържествен момент, едно тържествено състояние - величието на Духа, величието на и съвършенството на божественото присъствие.

Бъдете будни, бъдете трезви, бъдете любвеобилни, подгответе силите на своето съзнание да възприеме тия вибри на Духа, които ще преобразят света. Идва една нова върховна вълна. Не само духовна, но и върховна. Тя ще дойде за будните души, за посветените ученици.

Ученико, идват синовете божи. Те ще направят земята, както се казва - рай. Днес ли ще стане или утре? Ние искаме ученикът да изживее вече това състояние. Ние искаме той да вижда вече рая, да пристъпи в рая. Трябва му един смел пристъп да стане мигновено преминаване от един свят в друг.

Близък е този свят. Вдигаш ръката си нагоре и ти си в другия свят. Повдигаш мисълта си нагоре и ти си в другия свят. Поглеждаш нагоре и си в другия свят. А когато направиш първия пристъп, ти си във върховния свят.

И тъй, колко е близо върховното присъствие. Нека това върховно присъствие запише вашия пристъп като една гениална мярка. Ако има същество, което да отмерва величините, силите, това е ученикът на върховния пристъп.

Трябва да се отмерят нещата. Трябва да се каже абсолютната истина. Трябва да се каже в нейната чистота и святост. Трябва да се знае за присъствието на Божествения дух на земята. Земята трябва да стане вече достояние, да стане божествен оазис, където да има духовен извор, който да блика и да напоява свещените полета.

Ще дойде тази святост и ученикът ще гледа на всички явления на земята като духовни бликащи извори, като нежни ароматични цветя. Ще гледа как съществата се осветяват чрез своите форми, чрез своя цвят, чрез своя аромат. Той ще вижда вече красотата на Духа. Ако трябва Духът да се прояви на земята, той ще се прояви в най-красиви форми, в най-ароматични явления.

Такъв е той по начало. Той е такава нежност, такава чистота, такова присъствие, че ако ученикът не е подготвен, няма да може да устои. Затова е необходима една солидна, абсолютна подготовка. Трябва един върховен пристъп към нещата, за да може да се ознамени присъствието на Духа върху земята.

Говорим ви специално за земята. Ние няма да се занимаваме с другите планети или с другите слънчеви ядра. Върховното ръководство има за цел специално земята. Казано е, че Бог се е клел в миналото, че ще посети земята, ще я преобрази и ще я направи райска градина, и ето, настъпва тази епоха, прииждат тия възможности, тази светлина, и ще се пристъпи към тази върховна идея. Следователно и ученикът трябва да пристъпи към тях. Той трябва да се срещне с идеите, със силите, с Присъствието. Не се ли срещне, ще остане безгласен.

Ето, Върховната школа предлага да направите този върховен пристъп, за да може да се срещнете с тия същества, които ще ви облекчат, които ще ви оздравят, които ще ви обагрят, които ще ви освободят.

Това е вашето бъдеще. Те е едно завидно бъдеще, защото сред големия хаос ви намерихме, сред голямата неизвестност ви открихме, сред голямата тъмнина ви открихме, сред голямата тъмнина ви повикахме. Едно върховно освобождение настъпва. Вие не можете да бъдете вече такива, каквито сте били вчера, преди години или преди векове. Вие вече сте нещо ново - нови акумулатори, нови светлинни ядра, в които духът е проникнал.

Очите на Духа ви гледат, очите на Духа направляват вашите сили, очите на Духа ви създават светлинни хоризонти. Бъдете тия очи. Станете и вие такова око, за да откриете истината за живота. Ново откритие е необходимо в живота.

Но нали животът е божествен? Животът е божествен, но животът специално на ученика възлиза към своето централно ядро. Животът се е разлял някога от Главното ядро и сега наново се възвръща към своя център.

И тъй, когато се движите към Центъра, бъдете върховно настроени, върховно вдъхновени. Такъв е Духът, който работи върху съзнанието на будните ученици, на будните сили, които навлизат вече в божествената зона. Има една божествена зона, която е толкова близко.

Бъдете това прозорливо око, за да видите цветовете, за да почувствате тоновете, да видите геометричните измерения на божествения свят. Само тогава ще се въплътят във вас ония способни сили да бъдете големи математици, големи алхимици, астролози, звездобройци, големи учени.

Върховният свят е най-великият ви учител. Святият свят е най-големия ви покровител. Издигнете се в този свят на светостта, за да се преобразите. Необходимо е преобразяване на вашата физиология, на вашето физическо тяло. С него обаче се занимават други сили. Ние се занимаваме с вашата вътрешна същина, с вашата вътрешна душа, с вашия вътрешен дух. Тях ние търсим, за тях ние говорим. И наистина, ние се добрахме да тях и се занимаваме сериозно. Никой да не си прави илюзии, че не е видян, че не е чут, че не е открит. Няма къде да се криете, пък и няма защо да се криете, но направете един върховен пристъп, за да се подчертае вашето присъствие, защото и вашето присъствие е така необходимо, както е необходимо присъствието на Върховното ръководство. Пристъпът на вашето присъствие и пристъпът на божественото присъствие трябва да станат една епоха в миросъзданието.

Ето какво божествено възвръщане ви предстои. То впрочем вече стана с вас. Както и да мислите, както и да съпоставяте нещата, няма друга мярка. Една е тя - великата божествена святост. Тя е светлината, тя е светилника на Божия дух. Колкото повече се разгаря светилникът у вас, толкова повече духът се въплъщава. Духът има свойството да се въплъщава в светостта. Иначе действа като сила, т. е. няма централен развой. Ето защо при върховният пристъп нещата се оформяват, се въплъщават, се централизират. Затова ученикът трябва да централизира силите си, да ги превърне в едно свято съзнание. И когато това свято съзнание стане като една централа в него, тогава тази абсолютна духовна вълна или този Абсолютен божествен дух ще се влее в тази централа. А това очаква, ученикът - да дойде Божественият дух и да се централизира в ядрото на неговото съзнание, за да има той вече едно божествено съзнание.

Колко велико е това, какъв свещен свят е да станеш едно божествено съзнание. Трябва да се осъзнаят нещата. Трябва да се проникне във всички явления, които идват от върховните светове. Каква възвишена, свята мисъл трябва да се въплъти.

Ние ви говорим като души и като духове - същества, които имат една завидна божествена мисия. Преобразете физическия и духовния свят в божествен свят, за да се въплътят божествените същини с цялото си величие, с цялата си необятност, с цялото си съзнание и способност. Това е идеята - велика, божествена идея.

Нека ученикът има една върховна идея, която да го завладее, да централизира светостта, която дава всички възможности, да се прояви Бог като любов, като най-близко същество, което всеки момент може да ти нашепне, да те повдигне, да ти разказва, да ти пее.

Това е идването на Божествената любов. Вие казвате: „Да чуем божия глас.“ Вие ще чуете божия глас със способността на върховната любов, защото любовта говори. Светостта е едно висше състояние, а любовта говори. Тя разказва, тя открива Бога в неговото величие, в неговото върховно състояние.

Нека притоците на светостта ви разкрият присъствието на любовта, защото присъствието е любов, а светостта е условие. За да присъстваш, трябва да има условия, трябва да има среда. Колкото и да не е съвършен светът на ученика, колкото и да е далече, любовта идва, любовта го намира, любовта се занимава с него, така както се занимава майката със своето малко. Такава е нейната способност. Тя се занимава специално със съществата. Урежда техните възможности, за да могат да се доберат до света на светостта.

И тъй, нека върховните възможности се укрепят във вас, за да може да заговори любовта на Духа с пълна сила, с идеално присъствие. И Духът има любов. Духът говори, когато любовта е святост. А любовта и светостта са две сестри. Те се много обичат. Те знаят за началото, знаят за настоящето, знаят и за бъдещето. В тях се крие тайната на Върховното ръководство. Не е било и няма да бъде, когато любовта разказва да не разкрие тайната на Върховното ръководство.

Защо се крият тайните? Защото липсва още святост. Любовта и Духът имат за задача да разкрият най-съкровените, най-тайните мисли на Божествения промисъл.

Защо трябва да бъдат скрити? За кого ще ги крият? Скрити са били досега за ученика, защото в него не се е въплътила още светостта. Запомнете това.

Ние казахме, че божественият свят е отдалечен от ученика само с едно вдигане на ръка, но не е още напълно въплътен в него. Божественият свят прониква навсякъде, но ученикът се е обособил като един свят, заживява в него и казва: „Това е моят свят.“ Той е вече авторитета за него, той е същината.

Ето че тук се явява едно раздвоение. А ако има грешка, ако има престъпления, то е поради това, че ученикът е раздвоен. Той е загубил нещо. Какво е загубил. Чистотата. Какво друго е загубил? Светостта. Друго? Смелият пристъп към божествения свят. Затова ученикът трябва добре да организира силите на своя организъм - на своето сърце, на своя ум, на своята воля и да направи този върховен пристъп.

Когато разглеждаме въпроса за проникване идеите на Духа в съзнанието на ученика, нашата върховна задача е така да го подготвим, че да не гледа вече назад, но да има един светлинен хоризонт, защото са изгрели лъчите на светостта. Той трябва да се срамува вече от своя минал живот.

Ще кажете, че трябва да имате опитности. Духът ви дава най-идеалните опитности - своето присъствие във вас, за да се изградите като едни божествени светилища.

Бъдете святи. Бъдете тия светилища, където Духът да свещенодейства, където да проведе божествения промисъл,

И на вас говорим - и на вас, които не сте във физическо тяло, които още блуждаете из необятността. Съсредоточете своите мисли, своите сили, за да можете да възприемете великите идеи на Върховното ръководство. И вие ще се ориентирате, макар да не сте във физическо тяло. Със своите астрални и ментални тела можете па преобразите своите светове. Така както учениците на физическия свят могат, така и вие можете. Няма невъзможни неща. Щом има Върховен промисъл, няма и невъзможни неща. Всичко трябва да се преобрази.

Вие, които сте вън от физическото тяло, трябва да обогатите и усъвършенствувате своите астрални и своите духовни тела, за да станете една добра среда за ученика, който е тръгнал да изучава световете. Вие сте при по-благоприятни условия. Вие не се занимавате с натрупаните материали на физическия свят. По-свободни сте.

На вас, от отвъдния свят говорим. Има ученици, които ви завиждат, че сте извън физическия свят, че сте при по-благоприятни условия, но ние засягаме въпросите така, че могат и те да ги използват, и вие да ги използвате, та да не става нужда да създаваме няколко центрове, няколко ядра. Нека в едно ядро се разкрият истините за вас и за тях.

Работете, Можете повече от тях. Не разколебавайте своя дух, защото ще повлияете и на тях, които са на физическия свят. Бъдете единни. Освободете се както от физическото тяло, така и от астралното тяло. Явете се със своите духовни тела, добре конструирани, добре осветени, добре вдъхновени, добре обезсмъртени.

Духът в изобилие приижда, в изобилие присъства. Използвайте присъствието, за да нахраните гладката си душа, да удовлетворите гладния си дух и да осетите съзнанието си.

Подайте си ръка, бъдете заедно, за да може дружно, колективно да създадете една богата среда, една върховна среда, едно върховно ядро, едно върховно място на святост, където Духът да провежда своите велики, безсмъртни системи.

Това което се говори днес, трябва да стане. Няма изключение. Изключенията вече отминаха. Те не са система, не са явления. Едно единствено явление, едно единствено състояние това е божествената святост.

Приобщавайте се. Бъдете светли, за да помогнете на вашите съученици. Осветявайте се, за да почувствате вашата святост, вашето тържество. Не забравяйте, че сте ученици на върховната святост. Ще откриете тази божествена възможност. Така ще можете да се справите с всички противоречия, които ви създава астралния свят. Ще се освободите и от противоречията на физическия свят.

Сега е нова епоха, нова вълна, ново присъствие, нов живот. Изградете се като великани, като безсмъртници, за да преговори Духът, да се въплъти Духът, да ви разказва, да ви открие великия проблем на своята система.

Бъдете дух, за да се обнови вашата същина, да се обнови вашата душа, вашия дух, да възтържествува вашия ум както божествения ум, да възтържествува и вашето сърца както божественото сърце.

Бъдете вече нов изгрев, за да се освети вашият дух както Божественият дух изгрев, да възтържествува вашата душа, както божествения изгрев, да се освети зашият ум, както божествения изгрев, да затрепти вашето сърце както божествения изгрев, да възтържествува и вашият живот както божествения изгрев.

Това са форми, това са живи идеи. Въплъщавайте ги в себе си, за да станете върховни идеалисти, да имате един безсмъртен идеал в себе си, който да разкраси живота ви. Всяко ваше движение, всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка да бъдат божествени идеи. Да няма нищо произволно, нищо отвлечено или да бъде под влияние.

Освобождавайте се от чуждите влияния. Имайте само едно състояние - божественото вдъхновение. Само при божественото вдъхновение могат да се открият специалностите на Божия дух. Само при божественото вдъхновение - можете да бъдете композитори, художници, скулптори, математици и т. н.

Пълнота трябва. А тя ще се постигне чрез върховния пристъп. Запомнете това: Небето, земята, горе, долу, това са състояния. Нека това състояние укрепи вашия дух. Дух ви трябва, такъв дух, който да може да прониква в най-големите глъбини, в най-големите широчини и в най-големите височини. Не е грях, не е престъпление да проникваш във величините, в големите възможности.

Внасяйте в себе си идеята за святост, за да чувствате пулса на божественото сърце. Той ще ви вдъхновява, той ще осмисля вашия труд, вашия полет. Не е наука това, да имаш една специалност и да станеш като автомат, но да имаш перспективите на Божия дух, да проникваш във всички детайли на най-кристалните, на най-чистите области, там където са въплътени най-върховните божествени възможности.

Имайте за учител Върховното ръководство. То е, което ще ви въведе в царството божие. Върховното ръководство е централа на божиите синове. Всички божи синове са явления в необятните царства. Затова бъдете любимци на божиите синове. Сродете се с тях, обикнете се, заживейте с техните безсмъртни идеи, за да бъдете ценни сили, да бъдете присъствие във физическия свят.

Образци трябват на физическия свят. Станете тия образци. Да бъдеш една запалена свещ и този който ходи из тъмнината, да се ориентира, да тръгне по пътя на светлината, това е най-величественото.

Бъдете тия запалени свещи. Ние искаме да изградим светилище тук, да създадем един върховен божествен университет, където да се разкрият върховните възможности на Божия дух.

Ще се запитате може би: „Кои ще бъдат лекторите?“ Лекторите са Върховното ръководство. То ще провежда своите лекции, своите размишления. То ще ви вдъхновява, то ще подкрепя вашите сили, за да може да се проявите като подготвени сили.

Нека тия мисли останат във вас като едно ново начало. Защо е необходим върховен пристъп на ученика ? Необходим е, защото има да извърви много дълъг път, пътя на посветените ученици, пътя на ангелите, пътя на божествените синове и най-после - върховния път на Бога.

Ученикът трябва да познава добре пътя на посветените ученици, за да има богата опитност, която да му разкрие безкрайностите. Иначе ще бъде ограничен.

Какво е безкрайността за ученика? Да се освободи от ограничението. Цялата безкрайност е до Бога. Бог е безкрайност, понеже е начало. Ученикът трябва да има една върховна идея за безкрайността. Иначе ще попадне под един хаос, понеже няма още очертани пътища към върховното съвършенство. Когато се домогне до големите опитности на посветените ученици, той ще наследи и една колосална божествена сила, за да се ориентира и намери пътя, по който са минали ангелските сили.

Ние, ви говорихме за ангелския свят, но не сме ви казали как ще достигнете до тяхното върховно съвършенство, до тяхното върховно състояние, знаете, че на посветените ученици, на ангелите и на божиите синове състоянията са върховни. Затова ние поддържаме този ред и затова зовем школата върховна.

Но да дойдем до мисълта, защо е необходимо ученикът да следва върховния път? За да може един ден да се види като един върховен център във вселената. Където и да тръгне ученикът, каквото и да мисли, ще трябва да се запознае един ден с върховния път на вселената. Това е било идеал на посветените ученици. Затова се казват и посветени.

Какво е посвещение? Откритие, т. е. върховен пристъп, премахване на всяко ограничение. Само онзи, който се почувства като реално радииращо ядро, може да бъде свободен.

Когато застъпваме живота на посветените, ние имаме за цел да покажем пътя за по-нагоре, пътя към ангелския свят. Каква е разликата между посветените и ангелите? Посветените са заангажирани да устройват пътя на божиите синове, а ангелите държат равновесието на световете. Те са, които подържат онзи магнит, онази струя, те са които подържат великата хармония в битието.

Виждате, че има известно различие или известна степен, така както има степен и различие на земята. Едни от учениците са математици, други са естественици, трети музиканти, художници и т. н., и т. н. Всяка една специалност е необходима бримка при въплъщение на общата идея за съвършенство. Така посветените ученици са ония звена, който представляват света на посветените. Така както ученикът на земята представлява един свят на школа, така и посветените представляват света на светостта. Не можеш да бъдеш посветен, ако не познаваш състоянието святост. Ученикът трябва толкова да се изнежи, толкова да се префини, че да може да се поглъща от лъчите на светостта. Всяка грубост трябва да се стопи, всяко противоречиво желание трябва да се трансформира. А това ще стане чрез лъчите на светостта.

Какъв е пътят на ангелите? Щом достигнем великите предели на хармонията във вселената, ние ще потърсим пътищата, през които са минали великите учители, ще потърсим пътищата, през които минават ангелите към известните планети или слънчеви ядра в голямата необятна вселена. Знаете ли каква сложна геометрия има в нея. За да имате канализирани пътища към дадена слънчева система, знаете ли каква геометрия е необходимо. Не случайно са тия пътища. Там има върховна математика, върховни измерения.

Ще кажете, че има много простори, изпълнени със светила. Да, но всичко това за да стане, е трябвало много път. Съществата които са образували едно слънчево ядро, трябва да са знаели пътя към тази централизация. Така и ученикът трябва да знае пътя към дадена централизация. Той е тръгнал към света на посветените. Посветените сега изучават сега тази висша математика, по която е устроен целият вселенски живот.

Но ще изпъкне мисълта: „Можем ли ние, с този малък разум, с тия малки способности да доловим тия усети, тия нежни трептения, които са помогнали на великите посветени да се издигнат в царството на посвещението?“ Може, ученико, може. Когато се освобождаваш, може. Ние говорихме много за свободата и държим за нея, но не за някаква слободия, а за един прецизен, изтънчен, всестранен нюх. За такава свобода говорим ние.

Но, как ще достигнем това с тия физически тела? Тук е майсторството. Виждате някой, груб на глед, но когато почне да пее, издава сладки тонове, създава една хармонична композиция. Следователно, може. В ученика са въплътен няколко свята - светът на посветените, светът на ангелите, светът на божиите синове и най-върховният, на необятният свят на Бога.

Всичко ще мине по един строго определен божествен път. Ние напомняме сега на ученика, че му предстои много дълъг път. С това ние не искаме да го ограничим или да го спънем, или да го докараме до невъзможност. Всичко ще стане по строго определени системи. Върху ученика се работи системно. Запознават го със системата на светостта, със системата на великата хармония, със системата на необятния живот. Има необятности, които могат да станат система в ученика.

Щом ученикът е тръгнал по пътя, той ще се справи с дадена система. Колкото повече се систематизират неговите движения, неговите похвати, неговите размисли, неговият промисъл, толкова по-добре ще му бъдат очертани сложните пътища към висшите необятни царства.

Дълъг е пътят. Много път трябва да се измине. Ученикът трябва да измине пътя, по който са минали посветените, после трябва да открие пътя, по който са минали ангелите, после пътя, по който са минали божиите синове и най-после да търси дали има Бог път - един от най-големите въпроси, които трябва да разреши.

Ако ученикът разреши тия проблеми, цялото сътворение ще бъде огледало за него. Той ще вижда нещата. Способният проникващ дух ще олицетворява всяка една система като едно голямо божествено огледало.

По пътя към ангелския свят. Какво ще научи ученикът от ангелския свят? Ще научи великата всемирна хармония. Какво представлява тази велика всемирна хармония? Има ли там движение, има ли трептение, има ли конвулсии някакви или някакви системи на живот? Да, има. И благодарение че има, има и живот на физическия свят. Физическия свят е копие от света на ангелите. За друго копие ние няма да говорим - за копие от света на божиите снове или от света на Бога.

Ние отвеждаме ученика до най-близкия свят, защото казахме, че връзката между ученика и Бога е ангелския свят? Там той ще се запознае с такива тайни, за които не е и мислил и които ще му разкрият божия план. Ангелите съхраняват секрета на божия план, защото в тях е изкуството на най-голямата, на най-великата хармония.

Голямо, малко, това са човешки понятия. Но когато се навлезе в ангелския свят, тогава ученикът няма да разговаря със своя език, но със своята мисъл. Операторът ще бъде мисълта. Тя ще бъде органа, чрез който той ще се справя по-нагоре.

Колко величествено и богато е това. Сега говорят за много неща. Говорят как се е създал света, говорят че светът е материален, но никой не е засегнал началото на мисълта. Никой не знае откъде е дошла тя, какъв е нейният произход. Това е един още неоткрит свят, една загадка, една голяма загадка. Други са факторите, които мислят чрез ученика. Сега той може само да пречупва тия прииждащи мисли и да ги използва, както намери за добре. Дадено му е едно такова благо, но той трябва да стигне до висшата степен на мисълта, когато може да прониква в най- необятните глъбини. А сега човешката мисъл е стигнала до положение да оперира с малки възможности. Ангелските сили оперират с необятна бързина на мисълта. Ако нямаш такава мисъл, хармонията ще се наруши. Знаете, че в един симфоничен оркестър ако един инструмент наруши един тон, нарушава се цялата хармония. А колко повече това е важно за великата всемирна хармония. Виждате какви способности имат ангелите, за да могат да държат великата хармония между Бога и нисшите светове.

Но я нима Бог е по-слаб от ангелите, та да става нужда те да бъдат посредници? Не, така не се разсъждава. Ангелите въплъщават божествените възможности, божествените сили, божественото знание.

Защо божествените сили не проникват направо в нисшите светове? Няма такава система. Има един божествен план във вселената. Ако човек може да нарушава своята система, това е вече своеволие. В божествения план обаче своеволие не съществува. Там има строга, абсолютна, върховна закономерност.

Ученикът трябва да се стреми да достигне това, което е възможно за него. А то е да се стопи в ангелския свят. Може би всичките си дни, часове или месеци да не може да бъде в това състояние, но нека изживее даден момент. Колкото повече може да задържи такъв момент, толкова повече той се преобразява, толкова повече неговият върховен пристъп е смел.

Смелост е необходимо, осъзната, широка смелост. Защо? За да може ученикът, който е на физическия свят да има една велика идея за духовния свят и за божествения свят.

Това е наследство, дадено още от неговото зачатие, но чакат да израсне неговото съзнание и тогава да му се поверят известни истини. И когато застъпваме въпроса за върховния пристъп, ние искаме да изтъкнем една от най-реалните, една от на-близките истини, че ученикът може чрез своята мисъл да проникне в хармоничния свят на ангелите.

Казахме обаче, че пътят е много дълъг. Ще трябва ученикът да потърси пътя на божиите синове. И колко дълго трябва да върви той. Трябва да обходи цялата необятността да може да види величието на божиите синове. Бог изпрати своите синове да обходят вселената и те навсякъде създадоха светлинни ядра. Така те построиха вселената.

Но нали Бог е построил вселената? Бог е запланувал вселената, а неговите синове я въплътиха. Всяка трептяща звезда е божи син. Те говорят, те трептят, те ухаят, те разказват за своя Баща. И казват някои: „Няма начало, няма Баща.“ Но идете при една звезда и я попитайте, и тя ще ви разкаже, има ли Баща. Най-обстойно ще ви разкаже за него. Нейната светлина ще свидетелства за своя Баща. Нейният живот ще свидетелства за своя Баща. Нейната деятелност ще свидетелства за хармонията на своя Баща.

И тъй, много има ученикът да научи от синовете божи. Ние му напомняме, когато има възможност да съзерцава звездите на небосвода, за да има реална връзка с мислите на божиите синове, неговата мисъл да се слива с възможностите на тяхната мисъл. Вселената е мисъл на Бога, затова тя е свещена, свята, чиста, светлинна.

Как се е проявил Бог във вселената? Проявил се е като такава мисъл. Ние не искаме да ви занимаваме с пътищата на земята. Вие сте кръстосвали земята, бродили сте по океаните, имате опитности за всичко това. А ние ви вглъбяваме в света на божиите синове, в тази голяма необятност, в тази устроена система на божията мисъл.

Съзерцавайте звездите. Имайте връзка с тия същества, с тия великани. Когато съзерцавате звездите, спомняйте си и за ангелските същества, които са тази дивна хармония. Дистанцията между дадени ядра това е светът на ангелите.

Ще кажете, че това е атмосфера. Да, ангелският свят е атмосферата между слънчевите ядра.

Какво са планетите тогава? Планетите, това са издигащите се духове към ангелския свят. Всяка планета се представлява от гигантски дух, който се явява като родоначалник на тая планета. Той се грижи за флората, за фауната. Той е, който дава благословията си, за да има плодородие, за да има благоденствие. Въобще, той се грижи за системата на тази планета. Ако човечеството има отношение към този дух, няма да има нещастия, глад, недоимък, защото той благославя земята. Всяка планета си има ръководещ дух. Благодарение на него земята запазва своето чудно равновесие.

Има понякога случаи, когато дадена планета не може да запази хармонията. Защо? Станало е нещо с организираната система на този дух. Случайно ли е това? Не е случайно.

Но да се върнем на въпроса за дългия път. Нека ученикът има за задача да проследи пътя на даден посветен, да проследи пътя и на даден учител, който е идвал на земята. Ето, вие имахте случая да видите учителя, който дойде да мисли като вас. Проследете пътя на Учителя. Той има голяма, голяма тайнственост. А нали ученикът трябва да изучава тайните.

Пътят на Учителя е една голяма тайна. Учителите именно са божиите синове, които напущат слънчевите ядра и отиват да внесат божественото съзнание на планетните духове.

Как ученикът ще осъзнае, че един учител е ръководещ дух на дадено слънчево ядро? Учителят който беше между вас, е ръководещ дух на слънцето.

Но ще кажете: „Когато Учителят е напуснал слънцето, не е ли станала някаква дисхармония там?“ Не той е само едно проникване. Това негово проникване се явява като една система. Това е изкуството на учителя. Това са сили и възможности на един Божи си. Божиите синове напущат слънчевите ядра и слизат по планетите да въвеждат божествената система. Колкото повече е посещавана една планета от божиите синове, толкова и културата там е по-голяма. Вие виждате, че на планетата Земя стана едно голямо раздвижване във всяко едно отношение с идването на Учителя. Стана раздвижване и в съзнанието на хората, и в техните способности, и в тяхното изкуство, и в тяхната наука и техника. Всеки народ чувства, че стана едно голямо раздвижване, но кой го донесе, никой не подозира. Всеки народ мисли, че неговата мисъл, неговата способност или неговата култура са направили това движение, този прилив, но този Велик божествен син създаде цял катаклизъм. Ученикът знае, че всяко добро постижение е дело на учителя. Това е присъствието на Божествения син.

Учителите имат ли своя индивидуалност? Когато се проявяват в някои от световете, те си вземат своя двойник, но запазват своята индивидуалност. Те само обличат известна дреха и учениците там именно се заблуждават. Те мислят, че учителят трябва да има един и същ образ. Но той е бил младеж, средна възраст, после зряла възраст. Така че ученикът не може да вземе един и същ образ за колектив, за индивидуалност. Това е преходно.

С това ние не искаме да отречем, че Учителят няма да се прояви чрез дадено същество. Той може да се прояви и на овчаря, и на говедаря, и на всички същества, но понякога става смесване на индивидуалностите. Явяват се две индивидуалности - тази на учителя и тази на даденото същество. Но когато Учителят ще работи, той ще систематизира своята работа, а не както дойде. Той ще проведе нещата в една предвидена програма.

За вас е важно да преценявате нещата. Там където учителят е заработил идейно, свързано, красиво, божествено, то проличава. Ние няма да кажем, че учителят работи, ще кажем, че Върховното ръководство работи, защото имаме работа вече с ученици от Върховната школа. Учителят работи като Върховно ръководство. Той е от йерархията на Върховното ръководство. Какво представлява Върховното ръководство, по този въпрос няма да се спираме. Върховното ръководство се състои от висши същества или както ги нарекохме божи синове, които се намират във всички слънчеви ядра на вселената.

Има ли това ръководство общ сбор, общо съвещание или пък известни сили от Върховното ръководство са натоварени да ръководят дадена слънчева система? Как мислите по този въпрос? За планетите няма да говорим, защото казахме, че за тях се грижат планетните духове, които се ръководят от Върховното ръководство, т. е. Върховното ръководство е централата в слънчевата система. Всички планети са зависими от слънцето, около, което се въртят. Сега вие сте под ръководството на този Върховен член, който има за обект слънцето. Слънчевите лъчи ви дават възможност да се усъвършенствувате.

Ще излезете ли някога от този кръг, за да навлезете в друг кръг? Ще бъде, защото ви се говори за един върховен пристъп. Всеки член от Школата става вече и член на Бялото братство. А членовете на Бялото братство имат вече тази възможност да обхождат многото слънчеви системи. Те са екскурзианти. Както на земята хората могат да правят екскурзии из различните държави или континенти, така и членовете на Бялото братство могат да правят екскурзии с научна цел. Те могат да обхождат много слънчеви системи.

И тъй, дали един е, който ръководи вашата слънчева система или са много, това няма значение. Понеже божественият план е много строг, много изискан, затова цялото Върховно ръководство се съвещава по известни събития в някоя от слънчевите системи - вероятно в една от най-големите.

Някъде е казано, че Бог се занимава специално с човешките работи. И това е вярно. Ако Бог отсъства, какво би станало? А материалистите днес твърдят, че няма Бог. Та той е Центъра. Той е, който държи всичко в хармония. И да благодарим, че има такъв Господ. Иначе какво би станало? Страшно.

Кое е радостното тук, което дава надежда? Радостното е, че ученикът се стреми, че ученикът е тръгнал по пътя да познае прекрасното, да познае пътя към царството на посветените. Радостното е, че той със собствените си очи е видял Представителя, Великия син на слънцето. Това е велико събитие. Няма по-голямо събитие за ученика. В него вече заработва едно чувство на висш разум и той се свързва с разумните сили.

Кои са разумните сили? Това са прииждащите сили на учителя от слънчевото ядро.

И тъй, за в бъдеще ще се създаде една слънчева култура на земята. Този Мъдрец говори най-обширно за великата любов, защото божиите синове са носители на тази искра. Божиите синове разнасят из необятността на вселената божествената любов. Това са възможности, от които ученикът може да се ползва. Колкото повече възможности се докоснат до неговото съзнание, толкова повече и способности се зараждат в неговата мисъл, в неговите чувства, в неговия живот. Затова трябва да имате един нов върховен пристъп, да осъществите тия свещени идеали на божиите синове.

Влезе ли ученикът под влиянието на ангелския свят, в атмосферата на ангелския свят, той ще прозре необятната дилема на божиите синове, ще се втопи в света на божиите синове.

Много ли са те? Колкото трептящи звезди има в необятността, толкова божи синове има. А колко са те? Трябва голяма математика. Само този може да знае, който борави с десето, с дванадесето измерение.

Ще наследи ли ученикът тия способности. Щом е можал да наследи третото измерение, значи той е минал през първото, през второто, сега минава през третото измерение и ще навлезе в четвъртото измерение.

Нека материалистичният свят, който има само едно измерение, така да се трансформира, че да получи поне способността на второто измерение и на третото измерение. И това ще стане. И материалистичният свят се стреми сега да овладее четвъртото измерение. Защо? Защото то е проблясък във вселената. Няма да има вече материализъм. Материалното ще се одухотвори. Материята не е първична. Духът е първичен. Той е създал и материята, и светлината.

Но нали светлината е била преди мисълта, преди духа? И светлината, и топлината са все условия, са все среда на Божия дух.

Като какво се явява тогава духът в светлината? Явява се като върховно съзнание, като върховна мисъл.

Защо е построен така светът? Трябва да благодарим, че така е построен. Колко прекрасно е построен той. Ученикът трябва да има вече една абсолютна идея за него. Той трябва да има идея за прекрасното, идея за светлинното, идея за префиненото, за чистото, за божественото. Това е безсмъртен идеал, висок идеал, това е върховен пристъп.

Който смело пристъпва, той е навлязъл в пътя на посветените. Нашата задача е да ви покажем пътищата, по които са се издигали посветените за пътя към ангелския свят.

Необходимо ли е това? Ако е въпрос за хляб, има хляб в света. Ако е въпрос за вода, богата е планината с вода. Дадени са и всички възможности за вашето облекло, въобще дадени са възможности за вашето съществувание. Можете да задоволите всички нужди на физическия свят. Но понеже идва момент, когато трябва да напуснете физическия свят, трябва да имате път, трябва да имате светлина, да имате условия, състояния. Вие ще станете опериращи духове и ще вървите по пътищата на посветените, по пътищата на ангелите.

Какви са тия състояния? Говорили сме за тях и пак ще кажем. Ученикът по начало е пътник. Спрял се е тук на физическия свят да почине. Това, с което се занимава сега, не е неговия капитал. Когато напусне физическия свят и отиде в духовния свят, той ще заеме своето първоначално място. Всеки ученик има специално място в духовния свят, има и специфична работа. Това ще ви се види малко чудно, но духовните неща са за духовния свят, а на физическия свят остават ония прийоми, които ще издигнат физическия свят. И физическия свят еволюира. Къде еволюира? В човешкото съзнание. С издигане на човешкото съзнание се издига и еволюцията на физическия свят.

Ще изчезне ли физическият свят, когато еволюира? Няма да изчезне, но ще се одухотвори.

Кога ще стане това? Това е въпрос на великата всемирна еволюция.

Ние търсим форми и образи да ви представим нещата, но ще дойде ден, когато ще ви говорим за състоянията или за подобието на великите синове божи, за състоянието на ангелите. Трябва оттам да ви говорим, за да направим един богат паралел между вашия живот и техния живот. Сега ние сме едно проникване на физическия свят и се стремим да прочистим съзнанието ви, за да можем да ви издигнем в по-висша гама. И ако лесно можете да се повдигнете, знаете ли как ще протече словото? Ще потече като слънчевия лъч, без препятствие. Каквото и препятствие да срещне слънчевия лъч, той прониква. Така и словото прониква.

Направете един върховен пристъп към най-великото, към най-свещеното, към най-чистото, към най-святото. Направете този пристъп първо в себе си, решете дълбоко в своята душа, подгответе своя дух към тоя пристъп, за да може да се реализира великата мисъл и великият идеал на Бялото братство върху лицето на земята. Вашата задача е да проведете идеите на Бялото братство на земята.

Кои са белите братя? Това са посветените, това са ангелите, това са синовете божи. Ето защо, следвайте този път, преодолявайте всички мъчнотии, за да запазите девствена вашата мисъл, огнен вашия дух и светлинна вашата душа. Преобръщайте отрицателното в положително чрез вашето сърце и чрез вашия ум, за да крепне Божият дух в мъдрост и сила.

Имайте световната мъдрост, световната хармония и световното знание. Знаете ли колко знание има в света, в тази мирова система на божествената мисъл? Трябва да се вглъбите и да се докоснете до тия големи необятни мисъл-форми, в тия светлинни излияния.

Бъдете онова будно око, бъдете онова съвършено ухо, онова чутко сърце, онзи трептящ ум. Това е вашето предназначение, вие които влизате във връзка, вие които сте дали обещание пред ръководството на Бялото братство. Сега, когато черното братство най-жестоко воюва, издържайте, пречупвайте неговите стрели, пречупвайте неговото оръжие, за да не докосва вашия борчески дух.

Направете смело пристъп. Можете да го направите. Ние винаги ще бъдем на ваша страна. Новото се гради сега. В този нов градеж трябва да вградите най-съвършеното, най-чистото, най-святото.

Нека нашите размишления да създадат нова история в сътворението. Запознавайте се с тази нова историята и вие да бъдете богати историци, да станете велики туристи, велики пилигрими във вселената, да изучите пътищата на посветените, на ангелите, на синове божи. Така се подвизават големите ангелски чинове. Така се подвизава архангел Михаил, архангел Гавраил, които държат съдбата на планетата земя.

Бъдете равновесието на земята. Пазете хармонията, движението на земята. Създавайте тия божествени условия. Земният дух е обърнал очи към вас, защото сега само тук се говори така, в такава мощ. Само тук се разказва за великата история на вселената.

Сега е едно ново вселяване, едно ново прииждане. Сега небето и земята са една нова епоха, божествена епоха. Затова, направете този пристъп.

Какъв е пристъпът на разумния, интелигентния, чистия земеделец, който иска да засее своята нива? Той избира най-хубавото семе, най-съдържателното, това семе, което представлява ценността на неговия труд, т. е. той избира най-красивото, което обича, което душата е скътала в себе си, изнася го и го посява на земята.

Пристъпът на земеделеца е един благороден, един висш акт. И пристъпът на ученика трябва да бъде също така стимулиран, така оформен, така прецизен, така красив, чист, свят, та когато даде своята дан от душата си, тя да бъде най-свещеното, най-чистото, най-идеалното.

Поставяме така въпроса, за да можем да развием нашата тема за върховния пристъп. Вие сте изучавали историята на народите и сега я изучавате, ще я изучавате и в бъдеще, и ще се ориентирате как народите са пристъпвали. Вземете пристъпа на бялата раса. Какви жертви е дала тя, докато направи един върховен пристъп, за да се освободи от влиянието, от бремето на другите раси. Страшна е била борбата. Единствено бялата раса е могла да даде върховен тласък на висшето, божественото.

Борбата между бялата раса и другите раси продължава и сега, защото бялата раса е била притисната, е била потисната от черната, жълтата и червената раси. Голямо е било страданието. Но дойде един важен момент, когато бялата раса направи този пристъп и даде най-свещеното, най-чистото от своята душа - да се посее божествената нива. Другите раси не можаха да направят това и изостанаха в своя културен живот. Бялата раса днес представя културния, възвишения и божествения живот.

Виждате, че без страдания, без борба, без умение, без проникване работите не могат да се извършат.

Защо се допуща тази борба? Не може без борба, т. е. не може без тия процеси. Такъв процес става и лично с ученика. Той има още да се освобождава от жълтата раса, от червената и от черната раса. Той не е още напълно от семейството на бялата раса.

Днес се апелира, че всички раси трябва да заживеят в едно. По закон или по външен начин могат да се постигнат известни неща, но не и вътрешно. Ще се постигне само тогава, когато черната раса си даде сметка за ония брутални средства, за ония потиснически прийоми и ликвидира кармата си с бялата раса. Жълтата и червената раса също трябва да ликвидират със своята карма. Само тогава може да се заработи за едно общо семейство. Докато има притиснати, докато има онеправдани, не може да се говори за едно общо семейство.

Може ли да се реализира тази идея? Може. Кой ще я реализира? Ще я реализира ученикът. На хоризонта ще се яви ученикът. Той ще бъде избран от бялото братство.

Не си правете илюзии, че от другаде някъде ще дойде той. Само Школата на Бялото братство ще излъчи ученика. Никакви други школи не могат да направят това.

Защо е тази привилегия? Животът се развива в степени. А бялата раса е извоювала една висша степен и тя ще даде предимство на божественото по лицето на земята. Бялата раса ще даде божественото и на другите планети.

Защо бялата раса се явява като по-изкусна от другите раси? Черната, червената и жълтата раси са дошли като работници да пренесат тежкия материал в устройството на земята. Те са извършили най-грубата работа. А бялата раса е дошла да внесе реда и порядъка, затова бялата раса няма право да бъде недоволна.

Ето къде се явява борбата - не борба само между бялата и черната раса, но и борба само между бялата, защото тук се явява вече личното, индивидуалното, егото, кой да бъде главен, кой да ръководи.

Едно не може да се схване от бялата раса: не можа да се справи с давлението на божественото, с организацията на Бялото братство, затова й предстои голям катаклизъм. В бялата раса се изпратиха доста учители да направят в достояние божественият проект на Бялото братство. Следователно, учениците, създадени от Школата на Бялото братство, ще проявят божественото на земята. Никой друг няма да го прояви. Колкото и да са организирани другите сили, колкото и да имат претенции за стара култура или претенции за предимство на едно голямо достойнство, не вярвайте. Ученикът не трябва да вярва, не трябва да се отклонява от ония висши принципи, от онова висше ръководство - закони от системата на Бялото братство.

Бялата раса ще даде тласък на една висша божествена култура. Всички други раси са били подготовка, подготовка на бялата раса, която ще реализира божественото, чие тото, съвършеното.

Тук става въпрос за съвършенство. И когато ние застъпваме темата за върховния пристъп, то е, за да се пристъпи към това съвършенство не само на думи, но да се пристъпи с всичката смелост, с всичкото съзнание, които са приливи на Духа в него.

Само ученикът може да донесе върховното в света. Само ученикът може да разбира живота на върховното, идеите на върховното. Само той знае за проехтите на върховното. Само ученикът на Бялото братство знае какво мисли в момента бог и какво ще създаде утре. Той знае за днес, за утре и за вечността.

Велико проникване е ученикът на Бялото братство. Следователно, стремете се към прийомите на Бялото братство, за да можете да организирате и себе си така.

Ние засягаме въпроса за Бялото братство, за да ви предпазим от някои отклонения. Много от учениците на миналото са се отклонявали, защото са смесвали расите. Казвали са: „Нашата раса най-напред е населила земята. Следователно, наше е правото.“ Няма право ученикът да се отклонява. Черната раса си е черна, бялата си е бяла.

Ще кажете, че не трябва да се подценяват тия души. Ученикът не трябва да подценява душите, но трябва да ги възпитава, за да променят и характера си, и инстинкта си, и цвета си. Доста е силен животинският инстинкт в черната раса, в червената и жълтата раса. Дълги години ще минат, докато се облагороди този инстинкт.

Кой ще ги облагороди? Бялото братство. Задачата на Бялото братство е да внесе висшата божествена култура на земята. Предстои велико бъдеще на земята. Синовете на Бялото братство имат грижата да се занимаят с този най-съществен акт - да се направи един върховен пристъп от нисшата към висшата раса.

Ще кажете, че за да се създадат другите по-нисши раси е спомогнала самата атмосфера, континенталните влияния. И това е вярно, но кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен да бъде в един или друг континент. Има причина. Не са случайни нещата. Затова, всеки който е заел дадено място, трябва да знае, че го е заслужил.

Като застъпваме въпроса за расите, ние искаме да обърнем внимание на ученика за какво трябва да се подготви и как да се подготви. Той трябва да знае, че през неговия живот трябва да минат цели раси.

Толкова ли е важен неговият живот? Много е важен. Неговият живот е оцветен с бяла светлина, затова е важен. Този който носи светлината, той има предимство. В какъв смисъл? Той разкрива живота, той разкрива културата, изяществото, чистотата и т. н.

С това ние не искаме да каже ученикът: „Е, черна раса, червена, жълта, това са нисши раси.“ Не, той е длъжен да внесе възпитателния елемент в расите. Така както ангелите са длъжни да внесат културните придобивки в неговия свят, така и ученикът е длъжен да внесе културните придобивки на неговия свят в света на другите раси.

Дали някога на земята ще заживее само една раса? Вече се говори усилено за това. Когато дойде шестата раса, тогава всички раси ще приемат един цвят, един характер, една култура, едно качество и т. н.

От биологична гледна точка, от естетична или мистична гледна точка как ще стане това? Когато настъпи периодът на шестата раса, всичко ще стане. Започна да се говори днес, че трябва да се примирят расите, че трябва да имат едни и същи интереси. Това е един подем, една подготовка, но трябват учители, трябват възпитатели. Върховната школа именно подготвя условия да се създадат тия учители, тия възпитатели. Затова се говори за върховен пристъп. Този върховен пристъп разбира една съвършена основа. Само съвършените неща са идеални. Само съвършените неща са положителни. Само съвършените неща са светлина.

Ще настъпи ли по цялата земя тази светлина? Идеята е да настъпи светлината, която изхожда от царството на Бялото братство, по цялата земя. Всички континенти ще бъдат заселени от семейството на Бялото братство. Ще срещате навсякъде бели братя. Из всички континенти, морета и океани ще срещате само членове на Бялото братство.

Такова е бъдещето на земята. Тя ще бъде един божествен оазис на семейството на Бялото братство.

Въпросът беше: за да се направи този пристъп, трябва висока интелигентност, висше проникване. Когато създадеш един обект, трябва да знаеш каква е твоята върховна цел. Всичко трябва да бъде осъществено на базата на разумността. Има много перспективи, има голяма широта и необятност за нови проекти, за нови обекти.

Ще се позволи ли на ученика да си създава свои обекти и ще има ли празно пространство, където да ги създава? Да благодари той, че няма празно пространство. Той може навсякъде да използва пространството като обект, защото от нищо нещо не става. Да създадеш един обект, трябва да имаш възможност. Да създаде архитектът един обект за някое предприятие, трябва да има нужните условия, трябва да има нужните възможности, хартия, линия, молив, знание. Всички тия възможности съществуват. Така и ученикът, който ще създава свой духовен обект, ще си послужи с възможностите на духовния свят.

Ученико, създай си обект. Когато си създадеш обект, ти вече имаш прицелна точка.

Но може би някой от вас ще възрази: "Не е ли много сухо и просто да имаш само една прицелна точка. Ако в един живот осъществиш своята идея за една прицелна точка, в другия си живот ще осъществиш друга прицелна точка.

Големи са възможностите. Затова, ученико, благодари за това, което си днес. Благодари, че в твоето съзнание се зараждат едни по-възвишени обекти, едни по-възвишени стремежи, една по-възвишена цел. Ти вече не си губиш времето напразно. И ако някой ден си останал празен, съжаляваш, че си загубил времето. И трябва да бъде така, защото ти си започнал да устройваш един обект и той трябва да се построи. Трябва да се предвидят всички сили, за да се доизгради. Ако някой ден го изоставиш, ще помислят други сили, че той е изхвърлен и ще вземат неговите материали.

Затова ученикът е беден. Той започва даден обект, но не го завършва и за да не се губят материалите, друга сила ги взема и ученикът остава беден, без обект. Всички хора на земята днес са без обекти. Нямат материали, нямат средства и се задоволяват да си построят на физическия свят високи кули - небостъргачи, кораби, самолети и т. н. Да се почувства, че имат обекти. Но идва ден, когато трябва да изоставят всичко. Казват им: „Вие дължите, защото сте изразходвали материалите си, а обектът не е завършен.“ И човекът е вечно в давене.

Не че е лошо да дадеш, но да създадеш е едно, а да дадеш е друго. Между даване и създаване има разлика. И когато засягаме въпроса за върховния пристъп, ние искаме да подчертаем тия възможности - да се съсредоточи ученикът в своя единствен любим на сърцето, ума, волята и съзнанието му обект и да създаде нещо. Даже и да си позволи да каже: „Това аз го направих,“ - небесните сили няма да се сърдят. Достатъчно е да изгради той своя обект.

Като говорим за обекти, ние разбираме дадените изкуства, дадените постижения.

Тук се постави въпроса, дали ученикът трябва индивидуално да се подготви или колективно. За да влезеш в общата аура на бялата раса, трябва да излезеш от черната. А това подразбира, че трябва да се подготвиш. Не може иначе. следователно, въпросът е индивидуален. Не когато влезеш в Бялата ложа, въпросът става вече колективен.

И тъй, ученикът е индивидуален, когато се подготвя, а колективен, когато работи. Когато се подготвя, той не може да ангажира другите сили да му създават условия, да ги изнасилва те да работят за него. Това е индивидуален въпрос. Но когато влезе в общността, в колектива, той трябва да заработи общо, защото целта е обща, обектът е общ.

Има една обща, стройна организация на белите сили. За да те приемат член на тази организация, ти трябва да отговаряш. Трябва да отговаря и твоят вкус, и твоето осезание, и твоето ухание, виждане, слух, за да можеш да се приравниш с това семейство. Иначе ще те пратят в болницата. А в болницата ще бъдеш под надзора на лекарите. Те ще се заемат да възстановят твоите чувства.

Животът там колективен ли е? Не, той е индивидуален, защото лекарят се заема с теб индивидуално. Работата му обаче е колективна.

За да може ученикът да излезе от тежките условия, от тежките наследства, той трябва да направи този върховен пристъп. Той трябва да влезе в сърцето на Бялото братство. Той трябва да чувства еманациите на ума на Бялото братство. Той трябва да знае за мисията на Духа на Бялото братство. Най после, той трябва да чувства общия пулс, който Божият дух въвежда в системата на Бялото братство.

Ето една висококачествена подготовка. Но за да може всичко това да се осъществи като идеал, трябва да се създаде един обект. Ученикът ще избере най-любимото му занятие, най-любимото му изкуство, най-върховната му мечта и ще създаде един обект.

Като какво се явява обектът? Като централно ядро на сили, които ученикът трябва да съсредоточава към този обект. И не само да ги съсредоточава, но и да ги използва. От време навреме те могат да търсят храна. Но както пчелите отиват да търсят храна и после всички се събират в слоя кошер, така и ученикът трябва да събира всички сили в своя кошер. Той трябва да проверява дали някоя сила не се е отклонила от неговия кошер. Той трябва да знае колко на брой са силите. Трябва да познава и тяхното тегло и там където има недоимък, да гледа да набави. Има възможност да набави, и природата, и вселената ще му отпуснат този кредит. Отпуснат му е било кредит, но той го е разпилял и сега наново ще трябва да иска. Затова се препоръчва на ученика да се вглъбява в безмълвието на Духа, т. е. да се моли. Неговата молитва трябва да бъде дълбока, тайнствена. И работата му трябва да бъде тайнствена. И проявите му трябва да бъдат тайнствени. Няма нужда много да се шуми. Шуми морето, защото вятърът създава вълни, а ученикът трябва да бъде много спокоен, да бъде абсолютна тишина. Няма нужда от шум. Може да го пратят някъде да дигне малко шум, но ще плати. Жестоко се плаща. Само великите учители могат да дигат шум, но на ученика не се позволява още. Това не е негова работа. Тия неща са представени на големите духове, а по-малките духове работят над по-малките неща. Тепърва предстои на ученика да се съсредоточи в себе си, да измери своите сили, т. е. да ги преброи, да знае колко са на брой, какви са по качество, по състояние. Той трябва да ги има на своята длан и ако отсъства някоя сила, да скърби за нея, да я търси. Ученикът не трябва да има нарушение на общността.

Върховен пристъп. Най-големите духове са направили вече този върховен пристъп. И ученикът трябва да направи вече този върховен пристъп, защото върховното е най-висшата цел. Ако трябва да изгради нещо в себе си, ако трябва да мечтае за нещо, ако има в себе си някаква химера или някакъв кумир, той трябва да си създаде такава цел и да я постигне. Колкото по-идеално построи този обект, толкова по-добре е за него, защото ще мине повече пространство, и ще проучи влиянието, силите на това пространство. Трябва да направи пристъп към по-далечното, към по-възвишеното.

Когато засягаме въпроса за върховния пристъп, ние имаме единствената задача да предпазим ученика от отстъпление. Защо? Защото могат да му пошушнат както от предния мозък, така и от задния мозък. От задния мозък могат да му кажат, че предният и задният мозък са една общност, един организъм. Той трябва да постави всички сили на място. Ония сили които трябва да бъдат поставени в задния мозък, да останат там. А силите, които трябва да бъдат поставени в предния мозък, да ги задържи там.

Съществува ли ученикът без преден и без заден мозък? Да, съществува. Можете ли да си представите какво е той без тяло, без тъкани, без мозък? Той представлява една единица сила, която организира около себе си всички дроби и всички способности в себе си..

Ще кажете, че това е малко проблематично, че ученикът на физическия свят е само плът, материя, мозък, съзнание и т. н., а тук се казва, че ученикът е нещо друго, което нито официалната наука, нито големите гении са могли да открият. Това е единицата ученик. Тя е, която нрави всички пертурбации във вселената. Единицата ученик е създала всички отрасни в науката - математика, естествознание, биология, геология и какво ли не още. Има едно върховно присъствие, една върховна същина, една върховна единица. Това е ученикът.

Тогава се задава въпроса: дали ученикът има нещо общо, нещо единно с Върховното ръководство или с абсолютния Бог? Това е едно общо начало в различни варианти, в различни степени. Божественото е навсякъде. То е слязло и най-долу.

Къде е горе, къде е сред и къде е долу? Ето едно особено състояние. Този общ Всемирен дух се е разлял в цялата вселена като един голям поток.

Дали се е разлял безразборно, случайно или има някаква върховна система? Ученикът трябва да проучи, да отгатне, да опита, да чуе.

Колко трудно е да се намери ученикът? Не че той е загубен, но трябва да се осъзнае. Осъзнаването е един особен процес. Това е една божествена способност.

Какво да осъзнае? Да осъзнае своя произход, своето място, своето време, своето подобие и своята необятност.

Как ще осъзнае своята необятност? Това е една благоприятна среда, в която ученикът може да еволюира, да се посвещава. Ако няма тази среда, той ще бъде ограничен. Очаква го едно статично състояние или състояние на обезличаване. Затова ние казахме, че ученикът иска да осъзнае и своята необятност. Ние искаме да го въведем в лабораторията на вселената, да го осъзнаем като вселенска сила, която познава своята необятност, която намира първичните условия на своята необятност. Само тогава той ще има едно тайнствено божествено съзнание.

И тъй, ученико, когато те отвеждат към света на Бялото братство, към организацията на Бялото братство, когато ти дават условия да си създадеш един върховен обект, бъде готов на тази жертва. Не питай дали животът ти е индивидуален или колективен. Когато осъзнаеш себе си, своето място, своето време, своето пространство и своята необятност, тогава въпросът ще се разрези.

Много прояви стават тук на физическия свят, но става въпрос за едно върховно съзнание, за един върховен пристъп към нещата. Става въпрос за знание, за наука. Какво от това, ако се прояви някое същество от другия свят? Дори и учителят да се прояви, какво от това? Но ще знаете: когато учителят се прояви, той ще ви каже да намерите себе си, да изучите себе си, да намерите своето място, да претеглите своето време, да обходите своето пространство, да се намерите като подобие и да намерите своята необятност. Учителят няма да се прояви за ефекти или за чудеса. Те не са необходими. какво от това, че си видял едно ангелско същество? Какво ще те ползва това? Ще те ползва само твоят подем, твоята сила да постигнеш състоянието на ангелското същество.

Наука трябва, знание трябва, просвета трябва, върховен прилив трябва, трябва върховен пристъп. Това трябва да бъде свещено начало във вашата душа. То трябва да бъде скътано във вас, скрито от погледите, от слуха, от всички чувства на другите същества. Толкова тайнствено трябва да бъде то така тайнствено, както Бог е тайнствен.

Кой е видял Бога? Нали днес става голям спор? Едни казват, че не съществува Бог, а други казват, че има Бог. Няма Бог за тия, които нямат пробудено върховно съзнание. За тия, които не познават качествата на своите сили, за тия, които не знаят къде е мястото на техните сили, няма Бог. Едно чутко съзнание, едно вглъбено съзнание навсякъде вижда Бога, но то е толкова разумно, че не изнасилва Бога да се прояви. Такива хора знаят, че Бог заема едно върховно място, една върховна необятност и не могат да го безпокоят.

Колко те са интелигентни, колко са съобразителни, колко са чувствителни. Такъв един усет трябва да бъдеш в способността на Бога. Ученикът трябва да бъде един уд от колективността, от способността на Бога.

Имайте този върховен прилив като нещо свещено за вашата душа. На нея и предстои този прилив, защото тя е била обременена, защото се е отклонила в друго поделение, за да го изучи. Но сега вече тя се връща към своето място, към своята атмосфера, към своето подобие, към своята необятност. Ето защо, върховният пристъп е най-свещения акт за нея, най-свещеното място. Тя очаква наново да види своето подобие, очаква наново да се срещне със своите близки същества. Да се видиш с всички свои, да се срещнеш с всички събития, да видиш цялото бъдеще, това е идея, това е върховен пристъп.

Какво величествено състояние е да влезеш в средата на висшите посветени, да изучиш живота им, да прозреш историята, да знаеш как те мислят, как те работят, да познаваш тяхното изкуство, тяхната наука. Това е велико тържество, специално за ученика. Но всичко това трябва да бъде в дълбока тайна, в необятна тайна.

Днес не се говори на ученика да прави рекламации. Той не може да прави това, защото не е задължен, не е натоварен. Има специални същества, които са натоварени да сигнализират, а ученикът трябва дълбоко да се замисли. Пред него стои великата божествена наука. Пред него стои тържеството на великото съвършенство, тържеството на великото постижение. Ако някое същество иска да се прояви, Върховното ръководство ще му даде възможност да направи това, но ще има страдание. Ако ученикът иска да се освободи от страданията, от катаклизмите, трябва да остане в дълбока тишина, трябва да се вглъби в себе си.

Ще кажете, че страданията помагат. Щом не умееш да запазиш дълбоката тишина, дълбоката глъбина, ще се наложи непременно страданието. Трябва да има развитие, съвършенство. Щом не се усъвършенстваш по закона на абсолютната тишина, ще се усъвършенстваш по закона на бурите, на катаклизмите. И те са методи. Ученикът има право да избира по коя линия да се движи - дали по линията на дълбоката тишина или по линията на катаклизмите. Това е негово право. Но понеже тук се занимаваме с върховните системи, ние не препоръчваме да се прави никаква пропаганда. Няма на кого да се направи. Няма подготвени сили, които да я приемат.

Ще възразите може би, че трябва да се подготвят. Не, при ученика на Върховната школа ще дойдат подготвените. Той не се занимава с неподготвените. За тях има други духове. Няма какво да гледа за другите. За всички има условия и възможности да се подготвят. На учениците от Върховната школа не позволяваме да се занимава с тях. Вие ще се вглъбявате все по-дълбоко в себе си всеки момент, всеки час, всеки ден, за да откриете разковничето на нещата. И когато казваме да остане в тайна, не може, защото дори и сега ни слушат. Ние ви казваме да се вглъбите дълбоко в себе си, където духовете не могат да проникнат и там да се срещнем.

Когато казваме глъбина, ние искаме да разбирате най-голямото, най-необятното, най-съвършеното. Само така ще се предпазите от духовете. Само така ще изчезнете от техния свят. Колкото и да правят усилия, те няма да могат да достигнат до вашата глъбина. Там е опасло. Те не ходят по опасните места, а ходят по лесните места, там където има ябълки и круши, там където има за хапване. Така че, когато ученикът иска да се разговаря с Бога, той трябва да влезе в необятната глъбина.

Върховен пристъп. Запечатайте това във вашето съзнание, във вашата мисъл и където и да ходите, каквото и да предприемате, не забравяйте върховния пристъп. Така както на гимназиста предстои събитието да влезе в аудиторията на университета, така и на ученика предстои да направи един върховен пристъп да навлезе в отвъдния, във вътрешния свят. Отвъдният, вътрешният свят е едно секретно, едно вътрешно събитие. Колкото и да търси ученикът нещата отвън, той ще вижда само тяхната форма, техния образ, но не може да влезе във връзка с мировия живот на подобието. Това са особени състояния. Подобието е особен род енергии, особен род мистика, особен род светлина.

Вътрешният свят на подобието е подобен на ония варианти в битието, които могат да се съзерцават, които могат да се откриват посредством върховния пристъп. Върховният пристъп трябва да бъде едно съзнателно, дълбоко обосновано, дълбоко проучено, дълбоко вдъхновено явление.

Кой може да стигне до тия вглъбени вътрешни състояния? Подготовката е за това именно събитие. Наричаме го събитие, защото за ученика това е все пак един особен преход, Да минеш от онова, което е външно и да навлезеш във вътрешното, в централното, т. е. в ядрото, това е един особен преход. Колкото по-добре е организирано ядрото, толкова повече съдържа в себе си ядката, силата на битието, защото от тази ядка ученикът ще съди за вселената. Иначе тя е разпръсната за него, неорганизирана. Затова често пъти човек казва, че вселената е една случайност, едно събитие, на което никой не знае началото и никой не може да каже за неговия край.

Така е, когато си извън ядрото, но когато влезеш в Централното ядро, там съвсем не е така. Там има особени закони, особени действащи сили, особен промисъл, особена светлина. За да може ученикът да се опознае с това Централно ядро, той трябва да се подчини на ония градивни сили, които сили са проявения пристъп.

Кой в ученика ще направи този върховен пристъп? Тия върхови сили, тия централни ядра, които са вътре в него.

Когато казваме него, ние знаем, че има едно тайнствено, едно неизявено състояние в ученика. В това именно състояние трябва да влезе той и на него да се подчини, т. е. на това състояние да възложи всички свои несъвършенства и неорганизирани явления.

Може ли да стане това? Ние казахме, че ученикът трябва да направи този пристъп към отвъдното, към вътрешното.

Кои ще бъдат данните, кои ще бъдат явленията, които ще ни подскажат, че действително сме влезли в този вид енергии, в този род душа и дух. Кой ще представлява тази вътрешна организация? Ученикът има задачата да се добере до най-скритите тайни. Единствено ученикът е, който може да надникне в божественото, защото той борави с възможностите, с измеренията, със силите, с пространството, с необятността. Неговият метод, неговата теглилка е най-вярна. Затова се казва да се изучи божествената наука. Има една специфична, една вътрешна, една централна наука, това са глъбините на Бога. Колкото повече се навляза в тия глъбини, толкова гласът на Бога става по-ясен, толкова маниерът на Бога става по-познат, толкова повече Духът на Бога става проява. Колкото повече ученикът се запознава с тия вътрешни състояния на Бога, на божественото, толкова повече се организира като ново състояние. А това ново състояние ще може да го потвърди като една велика, като една върховна действаща сила - сила на върховния пристъп.

Ние засягаме тази специфична вътрешна организирана система, за да може ученикът да се научи да размишлява за всички неща, които го обкръжават. Да не бъдат те чужди за него. Напротив, той трябва да знае от къде е започнало едно явление, защо то се е явило и каква задача има да изпълни. Той трябва да знае. Знанието е най-големия импулс. То е радиация на централното ядро. Следователно, ученикът трябва да се добере до централните ядра. Колкото по-близо е до импулсите на тия ядра, толкова повече той открива отвъдната страна на нещата.

Ученикът трябва да се запознае с вътрешния, отвъдния свят, т. е. вътрешните, отвъдните състояния, които са най-реалните и които са система. Много пъти сме говорили за системата и няма да изоставим тази идея дотогава, до когато ученикът не систематизира, до когато не организира своите вътрешни сили в едно централно ядро. Било е някога, когато това централно ядро в ученика се е разпаднало и в това разпадане се е явил катаклизъм. Този катаклизъм е отклонил много сили, които са се пръснали из необятността. Сега ученикът трябва да търси своите сили.

Къде ще ги намери? На какво разстояние са те? По кои планети, по кок централни ядра са те? Кой трябва да ги намери. Те са негово състояние, негов организъм, негова душа и дух.

Когато ученикът прозре нещата в тяхната последователност, в тяхната действителност, в тяхната отвъдност и вътрешност, той ще се запознае с онова притегателно изкуство да привлече своите сили, където и да са те, на каквото и разстояние да се намират, така както Духът може да привлече всички сили на слънчевите и на планетните ядра.

Това е едно доста трудно изкуство наистина, но той трябва да привлече своите същини, да ги организира, да се превърнат на централни ядра и да ги изпрати в пространството като слънчеви и планетни ядра.

Няма друга система. Както Духът работи, така и ученикът ще работи. Както Духът е изпълнил пространството със своите същини, така и ученикът е длъжен да изпълни пространството със своите същини. Това са същини от Духа, затова те трябва да изпълнят пространството. Не трябва да има празно място, пусто място.

Колкото повече ученикът се вглъбява в тия пространства, толкова повече той се опознава като една съвършена същина, която трябва да манипулира в миросъзданието. Това се налага. Затова се казва: трябва да се организира ученикът върховно. Върховните неща са силните неща, идейните неща, съвършените, великите неща във вселената.

Ученикът има една особена задача. Той трябва да се запознае специално с живота, с науката, с изкуството на вселената. Колкото повече се вживява във Вселенския дух, толкова повече той е като шепот на Божия дух. Духът на вселената и Духът на Бога това са двете централни сили, които регулират божествения живот във вселената. Той е красив, защото е системно организиран, защото е системно съпоставен, системно осветен. Ученикът ще види нещата, когато са осветени. В тяхната тъмнота той не може да ги опознае. Когато са осветени, те идват като ръководещи спомагателни сили в него.

За да може ученикът да се запознае с тази наука, т. е. с тия съществени състояния на Божия дух, той трябва да има един добре организиран, добре систематизиран организъм, един духовен организъм и един добре организиран божествен организъм;

Това са явления във вселената. Те съществуват. Колкото и да се отричат, те съществуват и един ден ще се наложат на съзнанието на човека. Сега обаче има една борба.

Защо има борба? Защото има невежество, има незнание. Колкото повече човек се организира, толкова повече той става духовен, т. е. толкова повече той обезсмъртява началото в себе си.

Не че нещата не са обезсмъртени, но те са отклонени. За да се организират, трябва да дойде привлекателната сила. Тази привлекателна сила е, която ще даде тласък да се направи този върховен пристъп. Върховният пристъп е електричната, магнетичната, психичната, мистичната притегателна сила. Не може без тия сили. Те са същини в битието, същини в организмите на вселената.

Има ли вселената организми? Всички слънчеви и планетни ядра във вселената са организми на тази вселена. Там живеят плеяда същества, които мислят, които са съвършени и които подържат реда и порядъка на Божествения дух. От тях ще съдите за тяхното начало. От тях ще съдите, от тях ще знаете какво представлява тяхната същина, как Духът се е внедрил в тях, как работи, как се развива и как се проявява като вселена. Няма ли Дух, няма вселена. Някои казват, че няма Бог. Щом има вселена, има Бог, защото вселената има начало. Всяка вселена е начало на Бога. А всяко начало е проявено чрез неговия Дух.

Ние искрено желаем ученикът да просвети своето съзнание по отношение Божия дух и Бога. Ако ученикът може да систематизира в своето съзнание тия реални, тия всестранни сили, той ще има върховен възход към божествената наука. Божествената наука не е като човешката наука. Защо? Защото в нея се борави с едни сили, които не са достъпни за обикновената мисъл, за обикновеното съзнание.

Когато застъпваме въпроса за върховния пристъп към отвъдното, към вътрешното, ние имаме единствената задача да втопим силите на ученика в така наречената Алма Матер или в този Вътрешен страж, в тази вътрешна централизация на Божия дух.

Колкото повече ученикът израства, колкото повече осъзнава нещата, толкова повече той прозира началото на Божия дух, толкова повече той открива системите и силите на Духа. За него има вече една върховна реалност, едно върховно начало. Добере ли се до тази върховна истина за началото, той ще може да се прояви като една грамадна върховна духовна сила.

Да достигне до този пиедестал на съвършенство като една духовна сила, това е задачата. това е целта на ученика. Той се е проявил като микроорганизъм, като материя, като физически свят, а сега му предстои да се прояви като духовен организъм, като духовна система, като духовна същина.

Има ли данни за това? Да. В ученика има вече съществени, реални данни, които го отличават от обикновените същества. Защо? Защото той е вече едно проникване на съвършените сили, на божиите синове. Той е вече обект на духовните полета, на. духовните светове във вселената.

Вселената държи за своите същини, държи за своите ядра, които са проникнали в необятността. Тя държи за всичко онова, което е излязло от нейния организъм. Тя държи за всички ония сили, които са в пространството, които го запълват и хроникират нейната организация, нейната душа.

Вселенска душа трябва да се влее в духа на ученика. Колкото повече се влива тази душа в духа на ученика, толкова повече той става лек, префинен, прозрачен, светлинен и може да прониква и в най-далечните необятни глъбини на Бога.

В тази система на размишление като спомагателни сили идват силите на Божия дух и ученикът се оформя като едно централно вътрешно ядро, което действа и в отвъдните светове. Той е една радиация, една централа, чрез която Духът провежда своята дълбока вътрешна система.

Ние апелираме към съзнанието на ученика да провежда тази линия, тази система чрез своя малък свят, който е така важен, така ценен за проявите на Божественото начало. Ученикът е вече ново проявление на една нова система и проява. Той зарегистрирва вече един нов импулс, една нова наука, едно ново събитие. Те са, които ще създадат условие за една нова просветна раса.

Трябва да се създадат условия на тази раса. Тя се е изнедрила из организмите на Духа. Ученикът трябва да знае вече за системата, за науката на тия организми. Ако той би усвоил науката за организмите на Духа, ако би знаял тяхното действие, техните прояви, той би отгатнал същината на вселената.

Всичко е в организмите на Духа. Всички прояви, всички способности, всички таланти, всички чувства, всичкото изкуство се съдържа във възможностите на организмите на Духа. Организмите на Духа са централния мозък на Бога. Оттам те изхождат, оттам са тръгнали и там ще стигнат.

Когато се говори, че са тръгнали и ще стигнат, това подразбира един системно организиран, един необятен проявен промисъл във вселената.

Защо е трябвало всичко това на силите на провидението или на силите на вселената? Там именно ще види той великата хармония, великата организация, великата композиция на духовните сили. Ученикът ще знае само тогава за организацията на духовните сили, когато се проявява като божествена музика. Целта е той така да се хармонизира, че да влезе в общия състав на божествената симфония на живота.

Има една божествена симфония, която могат да доловят само будните, способните, надарените ученици. Това е общият импулс, общият подем, общата градация, общият светлинен прилив във вселената.

Колкото повече се добира ученикът до вътрешните усети на тая музика, толкова повече той израства като една звезда в небосвода. Той трябва да се организира като такава звезда, за да пръска в пространството светлинни лъчи, които да бродят из това пространство и да могат да посещават и други звезди и планети.

Каква централна мисъл трябва да има тогава ученикът? Той трябва да има централна радиираща мисъл. Колкото повече неговата мисъл изпуща светлинни лъчи, толкова повече тя е във връзка с цялата организация на вселената, Понеже той трябва да влезе в състава на организираната вселена, трябва да бъде лъчист, трябва да има изкуството на лъчите, да има съдържанието на лъчите. Колкото повече е лъчист, толкова повече той внедрява, толкова повече той подчертава вселенската светлина в своето съзнание. А ученикът трябва да има едно богато, едно широко, едно необятно съзнание. Колкото повече неговото съзнание е осветено, толкова повече нещата стават за него абсолютна реалност. И когато те станат абсолютна реалност, той знае вече за всички причини и следствия и няма какво да се безпокои и изостря своята нервна система. Напротив, той ще провежда системата на лъчистата батерия, системата на силите на законите, които проникват като божествена същина.

Каква е божествената същина? Божествената същина прониква в ученика като светли лъчи.

Вижда ли ги? Той вижда ефектите, вижда проблясъците, но не може да види организацията, не може да види усета, същината на лъча. Той не знае нищо за него. Той само усеща, че има топлинка, че има светлина, движение, но какво е по същина, той не може да види. Тепърва в него се събуждат тия способности за виждане. За в бъдеще той ще може да вижда оцветените лъчи и ще ги познава чрез техните краски. Ще знае от каква система са, от кои необятности, от кои централни ядра са те.

Какво става обикновено? От известно ядро са тръгнали лъчи с даден цвят. И понеже и те са в проекция, става често пъти сливане на лъчите от друго ядро и заедно проникват във вселената. Какво става? Едни от лъчите са златисти, други червени, бели, портокалени и т. н. Става една обща вариация, която идва до ученика като едно особено откритие, като едно особено събитие. Колкото повече ученикът се издига в глъбините на Божия дух, толкова повече може да разкрива тия специални събития на проникващите лъчи от дадени ядра.

Ще кажете може би, че лъчите, които са тръгнали от централните ядра, имат по-голяма бързина от другите. Понеже всички централни ядра притежават способности на светлинни лъчи, те влизат в колектив с другите ядра и продължават със същата скорост, така както мисълта на ученика, заедно с мисълта на даден учител може да проникне в Централния олтар на вселената.

Това е едно специфично изкуство. За да може да владее това изкуство, ученикът трябва да познава системата - организмите на Духа. Тази система е много забавна. Тя е най-реалната система във вселената.

Но като поставяме така въпроса в нашето размишление да не би ученикът да каже, че всичко това е много сложно. Трябва дълбоко проникване, за да се разберат нещата. Той няма защо да прави усилия да ги разбира. Те се проявяват като действащи сили в него и ще го отведат в таза сложност. А щом се намери на границите на тази сложност, щом се намери в системата на тази сложност, всичко ще се изясни, защото няма скрити, няма тайни неща във вселената. Има сложни неща, но не и скрити. Добре разберете това. Ако има нещо тайнствено за ученика, то е това, което още не е разбрал. Вселената е толкова щедра, толкова достъпна, та нищо не е скрито от будното съзнание. Ако ние говорим за някаква секретност, за някаква тайнственост, то е за да може ученикът да се организира вътрешно, т. е. да се добере до тия способни сили, които ще го въведат в системата на духа. Цялото изкуство е в това да се добере ученикът до системата на Духа. Там се съдържа цялата тайна. Когато влезе като съграждащ елемент в системните сили на Духа, за него вече няма тайни. Той сам става една дълбока, една необятна тайна.

За кого става тайна? За ония същества, които не са одарени, които не познават способностите на организмите на Духа. Колкото повече ученикът е готов да направи този пристъп, толкова повече у него се затвърдява безсмъртната идея за Божия дух, толкова повече у него изпъква идеята за онова висше съзнание за началото на вселената, толкова повече той може да влезе в унисон с големите способности на ония начала на Бога.

Бог не е скрит за ученика, не е тайна. Напротив, Бог е светлина, Бог е дух, Бог е система. Щом може да класифицира тия неща в себе си, щом може да ги систематизира, Бог става вече най-откритото, най-близкото, най-познатото същество. Ако става въпрос за някакво същество, по-близко същество от Бога няма, по-откровено същество от Бога няма, по-знаещо, по-силно, по-организирано, по-централизирано същество от Бога няма. Най-близкото същество, което ученикът може да види, да пипне, да вкуси, с което може да живее, това е Бог.

Сложна е тази наука, но е реална. Тя е същественото, тя е всичкото. Няма друга наука. Можете да мислите за каквато си искате наука, можете да създавате каквито искате религии, всичко това ще ви подготви, но в края на краищата вие трябва да се въоръжите с големи способности, вие трябва да влезете като съграждащи фактори в общото битие на вселената.

Това е централната мисъл, която подчертаваме в това размишление - една централна, една вътрешна, една всемирна, една необятна мисъл. Колкото повече тази мисъл заработва във вашето съзнание, толкова повече се домогвате до централните способности на Божия дух. Централните способности на Божия дух са способности и на ученика.

Защо? Защото и неговата същина е дух, и неговата същина е душа. Колкото повече духът се разраства, се организирва, толкова повече и душата има възможност да заеме своето специално място.

Има ли място? Щом има вселена, има и място. Вселената именно е мястото. Ученикът влиза в нея като действаща, като специфична сила на Божия дух.

Като разглеждаме върховния пристъп, ние искаме да подчертаем и възможностите за него. Има ли такива? Да, всичките сили в природата, всичките сили във вселената са кондензирани, са организирани сили, от които ученикът трябва да се ползва. Има много такива сили, които той може добре сега да използва. Това са слънчевите лъчи, това са етерните състояния, рентгеновите лъчи. Той може с всички да оперира, когато духът е проникнал в него. Колкото повече духът е проникнал, толкова повече той има способността да борави с тия сили, толкова повече неговият ум става радиоактивен, толкова повече неговото сърце става мистични централа на Божествената душа.

Нека тия мисли занимаят вашия ум, за да бъде той вече подготвен за една по-системна божествена работа. Той трябва да се отклони от човешките работи. Човешките работи са за човеците, а божествената работа е за ученика.

Виждате как ученикът се изгражда вече като една върховна система във вселената. Ученикът е вселена, една малка вселена на планетата земя или в друга някоя планета. Но това не показва, че е немощен, незнаещ. Бог е в най-малките човеци, и в най-малките организми, които ученикът с обикновеното око не може да види. Щом е така, колко повече Бог ще се централизира в съзнанието на един ученик, който има радиации, има лъчеизпускане, има светлинен проблясък.

Ще кажете, че по отношение на голямото, необятното ученикът е видим за големите същества. Има големи същества, които може би няма да го виждат. Но под думата голямо, ние разбираме същество, което има необятно съзнание, което може да проникне в най-големите, в най-далечните необятности. Има големи същества, които не могат да проникнат благодарение на това, че са много материализирани. Те нямат тази гъвкавост на движение, та да могат да се обърнат и да видят другите същества.

Може ли да ви видят от другата страна? Виждат ви само от страната, върху която вие се движите. Има материализирани същества, които не могат да ви видят, но чувстват вашето присъствие. Чувстват го като магнитни влияния. Те имат все пак едно върховно съзнание и затова ви чувстват.

Върховният пристъп е главната идея, която може да ви отведе в отвъдния, вътрешния свят. Наричаме го отвъден и вътрешен, но той е свят на секретния стил на Духа. Духът има един особен стил, една особено художествена форма и подобие. Благодарение на тази секретност на Духа вие израствате като едни същества, които подържат общия импулс на вселената.

Вие сте познати вече на Духа. Вие сте една семка, един малък организъм в естеството на Духа. Вие сте вече един тон, едно число, един светлинен миг в организма на Духа. Той ви чувства така, както и вие чувствате приливите на съседните сили. Някой път така приятно ви чувства, така светлинно ви съзерцава, че е доволен от вас.

Вие трябва да станете най-близките приятели на Духа, най-искрените, най-чистите, най-красивите и божествени приятели.

Когато така поставяме въпроса, ние си служим с човешки език. Трябва една близост, трябва познанство, трябва знание. Щом трябва знание, трябва и присъствие. И понеже Духът присъства, вие сте еманация, движение на неговите система.

Велик художник е Духът, велик композитор, велик строител, велика сила, велика световна система е Духът. Колкото повече той се вглъбява във вашето съзнание, толкова повече ставате светлина във вселената и вселенските духове се вглеждат във вас. Колкото повече сте чисти, толкова по-добре, по-хубаво, по-обстойно те могат да се видят.

И тъй, ученико, бъди огледало за вселенските сили, т. е. бъди прозрачно светило, за да можеш да проникнеш в най-необятните глъбини на вселената. Колкото повече проникваш във вселената, толкова повече се запознаваш с големите възможности, с голямата наука на Божия дух. Тогава няма да има за тебе тайни, които да те измъчват, които да бъдат като камък за препъване за теб.

Всичко трябва да се разкрие. Всичко е разкрито пред ученика. достатъчно е да се учи прилежно, да изучава системата, която му се предава. Всичките възможности са и възможности на неговото съзнание. Какво значи съзнание? Въплътени възможности. Колкото по-широко е съзнанието, толкова повече и възможности са въплътени.

Какво значи въплъщение? Това са централни ядра, а в централните ядра са всички радиоактивни и всички други сили.

И тъй, когато ви подтикваме към тази системна работа, ние имаме единствената задача да ви вдъхновим, за да направите този върховен пристъп към отвъдното, към вътрешното. Колкото животът е по-светлинен, толкова и душата е по-свободна, т. е. толкова повече душата е присъствие.

Вие трябва да имате изобилно духовно присъствие. Вие представлявате една организирана същина, така както е пчелният кошер. Тя е обекта, където телата пренася своя мед, т. е. където проявява своята душа. Така и вие проявете своята душа чрез вашия кошер, т. е. чрез вашия организъм. Нека всички клетки да вземат участие в това одухотворяване. А това значи всички клетки да бъдат пречистени идеално, кристално. Да няма никакво петно, никаква тъмнота.

Колко много трябва ученикът да се префини, да стане само няколко грама, защото душата има най-малкото тегло във вселената. Колкото по-леко е теглото на душата, толкова повече вие сте членове на вселената. Вселената не обича тежките, грамадните неща. Те не са организирани, не са усъвършенствани. Те още не са висши полета. А ученикът е едно възвишено поле, едно одухотворено, едно богато поле, където растат светлинните цветя, където зреят светлинните плодове, където са ефирните проблясъци.

Имайте голямото присъствие на вашата душа. Колкото повече душата се занимава с вас, толкова повече Духът ще ви вдъхновява. Трябва да се изучите вече като голяма душа, за да знаете за размерите, за системата на присъстващия Дух.

Дух и душа - това сте вие. Всичко друго е еманации, присъствие. Ние ще продължаваме да говорим в този дух, за да можем да направим достояние някои скрити неща, т. е. да въведем ученика чрез върховния пристъп в отвъдния, във вътрешния свят. Когато го въведем, когато той закрепне, когато се срасне с тия светове, неговата работа е вече лесна. Той лесно се подава на научните термини, на научните организми, на научните елементи, на научните приливи, защото вътрешният свят, със своите светещи същини, ще му разкрие и най-отдалечените, и най-необятните явления във вселената.

Вглъбявайте се във вътрешния свят. Познавайте и външния свят, но го поставяйте на своето място. Не го внасяйте в своя вътрешен свят, за да не ви пречи. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. Изграждайте се като безсмъртен храм с елементи от вътрешния свят. Служете си с тия вътрешни елемента, които ще създадете в своя вътрешен свят.

И тъй, поддържайте духа на тия размишления, за да обогатят вашия ум, вашето сърце, вашата воля и се проявите като целеви същини, като сърдечни сили, като върховно присъствие.

Присъствайте, всякога присъствайте. Не приспивайте своите духовни способности. Да няма вече приспиване, да няма опущение, защото Духът хлопа на вашата врата и чака да му отворите, да види дали сте будни. Трябва да направите вече този върховен пристъп.

Отворете широко вратата, за да може Духът да из пълни духовното ви тяло и да подреди вашия духовен храм, в който Бог ще служи.

Бъдете този колосален храм, тази голяма сила, която да подържа духа на Братската общност по лицето на земята. Трябва да се подържа Братската общност и то така системно, така разумно, така светлинно, че да няма никакви петна и тъмнина.

Прозорливост, голяма, необятна, дълбока прозорливост. Цялото братство разчита на вашата деятелност, на вашето пробуждане, на вашето осъзнаване. Нека цялото братство на земята знае за вас, за смисъл, да знае за онова свещено присъствие, за онзи върховен пристъп. Всякога е имало такива събития както на земята, така и по другите планети, но сега се падна на вас и достойно ще трябва да изнесете тази голяма работа, защото ще се интересуват за вас. Ще се питат, чрез кои сили е ставало всичко това, кои са били тия щастливци на земята. Трябва да отговаряте.

В какъв смисъл? Не сте само вие. Има и други същества, които присъстват, и които здраво са се заели да проведат този Промисъл и в отвъдните светове. Те присъстват от отвъдните светове. И когато ние апелираме към ученика да влезе в отвъдния, във вътрешния свят, теза същества вече знаят програмата. Те са ваши помагача, ако можем така да се изразим. Те ви помагат да се осъществи великата идея за върховния пристъп.

Упражнявайте се в музикалните упражнение, които ви даваме и които ще ви даваме, за да може да се проведе идейната работа на Бялото братство на цялата земя. Те може по чистота и музикалност да не са толкова силни, но вниквайте в тяхната постановка. Нека те заангажират вашето музикално чувство. Защо настояваме за това? За да може да влезете по-лесно във връзка с вдъхновените ангелска сили. Музикални са ангелските сили. Те са музикалната аудитории във вселената. Най-големите музикални професори ще търсите в ангелския свят. Те са богатите вдъхновители.

Проучвайте упражненията. Систематизирайте ги. Нека Духът да се подчертае. Това е работа на Духа на Бялото братство. Бялото братство трябва да прояви музиката в абсолютност. Затова учениците на Върховната школа трябва да бъдат музиканти. Може и да не свирят на инструмент, но трябва да пеят, т. е. да застъпят музикалните елементи, т. е. да се сродят с музикалните сили, т. е. с ангелите.

Обикнете ангелите. Познавайте маниерите на ангелите. Често пъти някой ангел идва при вас и ви поглежда дори чрез някое животно, за да види колко е будно вашето съзнание.

Чрез животните ли ще дойдат ангелите? Ангелите проектират своята мисъл и ви обръщат внимание чрез погледа на някое животно. Това са проекции. Те съществуват. Затова ученикът трябва да бъде толкова буден, че да преценява всяко едно явление и да открие дали в него няма някакъв ангелски елемент.

Това са възможности, защото ангелите се занимават специално с растителния и животинския свят. Затова трябва най-внимателно да пазите растителния и животинския свят.

Влизайте със страхопочитание в растителния и в животинския свят. Те са специални системи на Духа. Колкото повече обичате Духа, толкова повече обичате и неговите специални системи. Ние ви изключихме вече от тия системи и ви причислихме към божествената система.

И тъй, пейте, разучавайте, комбинирайте, композирайте, за да се подготвите като бъдещи ангелски помагачи. Сега ангелите ви помагат, а за в бъдеще вие ще им помагате.

Ще кажете може си: „Нима ангелите имат нужда от помощ?“ Вместо ангелите да си служат с погледа на животните, те ще си служат с вас. Ето къде ще им помагате.

Каква разумност присъства във вселената.

Бъдете свещено съзерцание. Внедрявайте в себе си радостта и щастието, че Духът ви е определил да извършите една величествена работа.

Нека тази Школа на Духа да ободрява, да вдъхновява, за да бъдете и вие едно божествено присъствие.

Стъпвайте смело, направете този върховен пристъп за да завладеете богатата съкровищница на Божия дух.

Нека вашата душа и вашият дух снемат висините, глъбините и необятността във вашето тяло.

Обезсмъртявайте нещата, за да станат те идея, да станат божествено начало у вас, които ще ви помогнат да направите смело върховния пристъп.

Колкото повече ученикът се домогва до средствата, които му позволяват да направи един смел пристъп към тайнственото, към незнайното, толкова повече той се замисля върху своето съществувание, върху своето присъствие, върху своя род, върху своето начало.

Скритото, тайнственото е, което държи ключа на нещата. Колкото повече ученикът борави с тайнственото, с ефирното, толкова повече той си служи с този магически ключ на великото посвещение. Великото посвещение е идеала, крайната цел, разбиране на абсолютните истини във вселената.

Ученикът се готви да се сроди с идеала, мислите, чувствата, подвизите на съществата, които оглавяват вселената. Тя трябва да бъде разкрита пред ученика. Така да бъде разкрита, както слънцето разкрива своята система. Вселената е една велика, всемирна система, която занимава будните, възвишените същества, великите духове, великите божи синове.

Сложна е вселената. Сложна е, защото съществата които населяват земята, нищо не знаят за нея. Те са ограничени във физическия свят, т. е. задължени са към физическия свят да изпълнят известна задача. Съществата, които по един или друг начин са изпратени на физическия свят специално, трябва да помогнат на този свят, трябва да очертаят един праволинеен път, по който да проникват в сложността на вселената.

Голяма е задачата на ученика. Той трябва да даде една образцова, ясна, позната система за издигането на съществата на физическия свят. Сложна е тази система, но се налага да се даде, защото съществата от физическия свят и тези на другите светове са сродни. Те са излезли в онзи сублимен момент, когато Върховното ръководство ги е изпратило да извършат една свещена работа. Всички духове, които населяват разните планети и слънчеви ядра, са изпратени да извършат една велика работа.

Ще кажете, че тия които са дошли на земята, се занимават с нисша работа. Ученикът не трябва да гледа така на нещата. Той трябва в детайли да познава работата, която е проектирана от силите на вселената защото и физическият свят влиза в системата на вселената. Той не е извън вселената. Всички планети и всички слънчеви ядра представляват импулс от общата върховна структура на вселената. Затова ученикът не трябва да казва, че е поставен при неблагоприятни условия, там където противоречията са най-големи. Колкото съпротивлението е по-голямо, толкова и работата е по-ценна. Защо? Защото работата се определя от съпротивлението.

За да може да се закали волята в ученика, трябва да има съпротивление. Ако няма сили в него, които да се съпротивляват, той ще бъде като ония същества, които още нямат път, нямат проекти. Но ученикът, който се занимава с проектите на вселената, макар че има големи противоречия, той ще ги разреши, защото знае защо идват те и няма да се съблазнява и отклонява.

Ще знаете, че в живата природа има допуснати известни противоречия. Защо са допуснати, то е друг въпрос. Това е в общото развитие на духовете.

Но нали Духът е абсолютен? Ученикът не трябва да разрешава така. Той ще се стреми към абсолютните неща, но ще запълни своето място в по-нисшите състояния. Там е силата на неговия дух. Да бъде долу, но да бъде и горе - отдолу да се скачва с горе и отгоре да се скачва с долу, това е пристъпа, това е прехода, който той трябва да направи. В такъв случай, горе и долу, високо и низко, встрани, това са забавни състояния, предметно учение, което духът на ученика ще трябва да систематизира така, че да открие самата истина. А истината ще се открие с мярката на абсолютната вселена. Тя има най-изящната, най-върховната мярка. Ако ученикът може да се ползва с измеренията на вселената, той ще придобие едно обширно познание. Ще знае и за сложността, и за присъствието на Божия дух.

Главната цел на ученика е да научи системното проявление на Божия дух. Усвои ли тази истина, сроди ли се с маниера на Духа, той е отвъд и над отвъд. Има отвъд, има и над отвъд.

Как ще разберете това? Ще разберете тия неща в техния възвишен възход. Има възвишени възходи, които се постигат благодарение на върховния пристъп. Сега, когато ученикът ще трябва да направи този върховен пристъп, пред него стои една от най-важните области - тайнственото. То остава вечно скрито. Ако би ученикът открия абсолютното тайнствено, той би спрял своето развитие. Затова абсолютното тайнствено не се дава. То си остава право само на Бога. Само той знае за абсолютното тайнствено.

Дали някога ще се даде на съществата да знаят за абсолютното тайнствено? Проектът, стремежът е да може човешкия дух да прозре, да се солидаризира с Божия дух, т. е. да заживее с прийомите на Божия дух.

Лесно хи е това? Щом Божият дух присъства, лесно е да се схванат неговите маниери, неговата песен, неговото присъствие или неговата абсолютна работа. Единственият тайнствен свят това е работата на Духа върху всичките поделения на вселената. Тя има много поделения, няма какво да ги изброяваме, но ще знаете: колкото мислещи същества има, толкова са и поделенията във вселената. А вие знаете ли колко мислещи същества има във вселената? Трябва да се сложат много нули и все пак не може да се даде идеята, защото безкрайните идеи не могат да се уточнят. С безкрайните идеи, с безкрайните възможности може да се занимава само абсолютната тайнственост.

Но понеже сега ученикът, респективно човекът е при такива условия, той ще трябва да се замисли по-сериозно, за да може да влезе в една друга йерархия, в една друга област, в един друг свят. И на физическия свят още той може да опита и другите по-възвишени светове. Това е една голяма привилегия на духовете, които са въплътени на физическия свят. Ученикът особено може да прониква в по-идейните, в по-възвишените, в по-идеалните условия на другите светове.

Ученикът е, който борави със слънчевите системи. Той е, който знае пътищата. Той знае с каква бързина може да се пътува от една слънчева система в друга слънчева система. Това трябва да се знае. Ако не се знае, може да настане катаклизъм, катастрофа. Много от духовете, които са слизали на земята, са от категорията на онези, които са получили тия отклонения. Затова окултната наука предлага окултни специалности като астрологията, които идват на помощ да се даде яснота, едно правилно ориентиране по отношение влиянията на разните планети.

Окултната наука си служи с най-големите възможности по отношение вселенските състояния. Тя отваря широко вратите на големите познания. Затова един окултист, един посветен в тайните има големи привилегии, голям замах, голяма интелигентност, голямо проникване, гениална съвършена система.

Колкото повече ученикът овладява висшите тайни на върховните светове, толкова повече в него се зараждат ония абсолютни идеи, с които могат да оперират само божествените сили. Тогава ученикът става една божествена сила. Той и сега е божествена сила, но е пратен да се занимае с по-нисшите сфери. И понеже е пратен да се занимава с по-нисшите сфери, получава и съответната подготовка, съответната култура съответното просветление, съответното посвещение.

Но за да може да мине в по-висш етап на развитие, съществата са дали път вече, определили са известна школа, чрез която да се подготви окултният ученик абсолютните тайни. Ученикът се готви сега за ония тайни, които още не се знаят още специално от човека. Има много възможности, има много елементи, които са скрити още за човека. Окултният ученик обаче прозира в тия елементи. Той схваща, че има някакво напрежение, някакво давление от едни по-съвършени елементи. благодарение на това давление окултният ученик подозира, че има някакви фактори, които не са му известни. Тия фактори са от системата на вселената.

Вселената е родина на ученика. Той е сега като пеленачето, което учат да произнася някои най-съществени и близки гласни, съгласни, наставки, представки и т. н. Най-щателно го въвеждат в това просветно звено. Всяка школа представя едно космично звено. Следователно, всяко звено изучава космичните тайни, космичните пътища, космичните възможности, космичните дилеми, космичните измерения. В едно такова космично звено или космично ядро изучава пътищата, чрез които може да се достигне до световете на посветените.

Има пътища. Те не са така произволни. Ако ученикът сега не знае много неща, то е благодарение на това, че той не е знаел и не знае за тия абсолютни мерки на възвишените пътища. Тепърва му се разкрива как да мисли, как да действа и как да съпоставя ония космични и психични сили, които са в съприкосновение с неговата душа, с неговия дух и с неговото съзнание. Тия астрологични влияния тепърва ще го запознаят с разните траектории на слънчевото ядро. Той се занимава сега със слънчевата система, но още няма ясна представа за притегателната сила по отношение планетите. А той трябва да се занимава не само с планетите на слънчевата система, но и с планетите на другите слънчеви системи.

Той трябва да мине този път, тази забранена зона. Ще му се даде помагач, който да го въведе в друга зона. Ще напусне физическия свят, ще напусне слънчевата система и чрез своя помагач ще мине в другите слънчеви системи. Тогава ще се запознае с космичното разнообразие.

Много е сложно това космично разнообразие. Но благодарете за тази сложност, защото животът така става много интересен, много художествен, прекрасен.

Стремете се към това космично разнообразие, за да разнообразите в себе си и идеите за Върховното ръководство. Знаете ли какви са идеите на Върховното ръководство? Те имат абсолютно разнообразие. Те са преплетени с абсолютни идеи, системи. Ако бихте могли да доловите една от тия системи, вие бихте имали върховна връзка с тия системи.

Стремете се към космичната системна работа, за да могат да ви причислят към съществата на вселената. Знаете, че възвишените ръководители на вселената са най-занимателните, най-културните, най-просветените същества. Те най-добре разбират великата върховна система. Божият дух се занимава специално с върховната система на вселената. Това което стига до човека, то е само известен трепет, известен потик, но още няма онова прозрение. То ще дойде тогава, когато ученикът се нареди в редиците на това космично звено. Това звено е Школата.

Школата е, която въвежда в детайлите ученика. Тя е, която го подпомага. Тя го прави да бъде във връзка със съществата, които се грижат за Школата, които ръководят работата на Школата.

Бъдете окултна школа. Знаете ли какво значи окултна школа? Ученикът сам трябва да представлява тази Школа. И Учителят, и Духът, и душата, и сърцето, и съзнанието, всичко трябва да бъде един колектив - ученик. Той трябва да представлява един радииращ център, една звездна система или едно радииращо слънчево ядро.

Окултната школа не е само място, време и пространство. Тя е съвкупност от сили, от добродетели, от специалности, от интерес, от безсмъртие. А кое същество е такова? Ученикът. Следователно, ученикът по отделно представлява една школа, и всеки който е във връзка с него школува, т. е. получава ония излъчвания, които той дава от себе си. Тези излъчвания са едни правилни системи, т. е. ученикът е еманации от ядрените сили вътре в него. Той представлява едни ядрени сили, за да може да има еманации, присъствие, приливи, проникване.

И тъй, когато става въпрос за окултна школа, то ние разбираме, че всеки ученик трябва да бъде аудитория, да бъде една такава възможност, едно такова ядро. Тогава ученикът ще има идеята за вселената. Докато е откъснат от вселената, докато не се осъзнал като част от вселената, той ще бъде една блуждаеща клетка между звездното пространство. Не че той няма своя цел, но тук става въпрос за една върховна система.

Когато застъпваме така въпроса, какво остава във вашето съзнание? Каква мярка ще вземете, за да отмерите нещата? Как ще прецените своето положение, когато в даден момент сте едно състояние? Или коя ще бъде първата стъпка, която ще направите във вашия върховен пристъп? Това са едни важни въпроси, които ученикът ще трябва да зарегистрира в своето движение. Всеки ученик е едно плавно движение. А всяко едно движение трябва да бъде във връзка с известни върховни сили. Ако движението не е системно, ще създаде известна катастрофа или известно отклонение.

За да може ученикът да коригира своето движение, т. е. да може да бъде във връзка с върховното движение, той трябва да има едно гениално, едно абсолютно просветление.

Как се получава просветлението? Когато ученикът бъде в върховните просветни сили. Те са неговото ръководство, те го учат, те го издигат, те усъвършенстват в него разните състояния. Всяко състояние трябва да бъде съвършено.

Как се усъвършенствуват състоянията? Усъвършенстват се посредством присъствието на Духа. Цялата магия, всичката сила се състои в присъствието на Духа, който ръководи началата в ученика. В ученика има много начала. Той осъзнава това, но трябва да има един главен ръководител, който да бъде изпитан, гениален, абсолютен. Винаги са идвали такива ръководители на земята. Това са Великите учители. И понеже ученикът се запознава с ръководството на учителите, и той става едно ръководство, което го ангажира да знае.

Ученикът трябва да знае. Той никога не трябва да говори, когато не знае. Не му е позволено да говори безразборно. Той винаги трябва да бъде системен, винаги трябва да има в предвид многото състояния и тогава да говори. Духът не обича несистемните изказвания. Ученикът ще трябва да тонира всички сили в себе си, всички фактори в себе си и тогава да даде заключение по даден въпрос.

Изказването е много важно. Ако ученикът не се изказва в тон, в цвят, в число, ако не се изказва правилно, той нарушава хармонията около себе си, спира силите, които работят върху него като съзвучие, като композиция, като музика.

За да не нарушава този ритъм на силите в себе си, той трябва да знае как да приказва. Затова се препоръчва на ученика да владее мълчанието. То е единственото средство, което ще помогне на ученика Да се издигне до онази висша степен на размишление.

И тъй, имайте като метод, като ръководство в своето посвещение мълчанието. Мълчанието не всякога е незнание. То идва до онази степен на движение да могат да се систематизират мислите, а изказването да стане после. Ще знаете, че всяко изказване има своя мисъл форма, която е проектирана в пространството. Тия мисъл-форми не могат да се унищожат. Ако и да осъзнае ученикът в последствие, че неправилно е изпратил в пространството известни мисъл-форми, те остават да съществуват като баласт, дори като спънка. Много от окултните ученици са пропадали, защото са създали голям баласт от неправилни изказвания и мисли. Те са образували тъмна аура около себе си. Тия именно аури създават причина за карма, т. е. за отговорност.

За да може ученикът да се освобождава от тия причини на карма, той трябва да знае правилно да се изказва. Затова е казано в древността: „За всяка мисъл, за всяка дума ще се дава отговор.“ Ето защо на ученика не се позволява да си служи с празни думи. Не му се позволява дори да се шегува, защото и шегата е празна дума, двусмислие. Така той ще се възпита в мълчание. Дълбоко, вглъбено мълчание подразбира окултен похват, окултна система. Той не трябва да се стреми да доказва нещата на блуждаещите духове. Той трябва да има един окултен начин на възпитание, да знае как да работи върху тях. Неговата мисъл трябва да бъде така кристална, така чиста и силна, че да може да въздейства върху едно същество, което е наследило отрицателни прийоми.

Докато ученикът не се подигне, докато не усвои тия тайни, той трябва да мълчи - така да мълчи, че духовете наистина да се страхуват от него. Да знаят те, че той мисли. А за да знаят, че той мисли, не трябва да създава мисъл-форми, защото всяка мисъл-форма открива съдържанието.

Тогава какъв метод трябва да употреби ученикът, за да не създава мисъл-форми? Той трябва да има изкуството веднага да заличава всяка наченка на мисъл-формите, да има такава боя, такава краска, с която веднага да заличава мисъл-формите и да остави само ония мисъл-форми, които имат възходящ характер, които имат божествено състояние.

Ето как ученикът ще се възпита в този дух, за да могат неговите изказвания да бъдат системни. Духът не обича несистемните неща. Той е солидаризиран със системните сили. Той е в общение с тия сили, той е в общение със системните способности, със системните таланти, със системната работа.

И тъй, за да имате Духа на своя страна, възпитавайте се в дълбоко мълчание, защото и Духът действа чрез метода на дълбокото мълчание. Кой е чул Духът да се изказва? Много от духовете си въобразяват, че Духът се изказва чрез тях. Вие знаете ли какво представлява едно възвишено, едно съвършено изказване на Духа? Когато Духът се изказва, могат чудеса да станат. Той не е празнословен. В него има една безсмъртна система. Затова внимавайте. Ученикът наново се предупреждава да внимава, защото ще има работа с всевъзможни сили, с всевъзможни системи, с всевъзможни присъствия.

С това не искаме да внесем някакво съмнение, някаква съблазън в ученика. Ние имаме желанието да му предадем една девствена, чиста божествена мисъл, една чиста божествена вселенска работа, да бъде той над всичко.

Как над всичко? Всичко в него да бъде така претеглено, та да няма абсолютно никакъв баласт, никакво петно, никаква чернота. Всичко да, бъде както казват хората, на бял ден, всичко да бъде осветено, чисто, кристално, божествено.

Само ученикът знае за кристалността, за чистотата на божествените състояния. Щом той изживее едно такова състояние, щом има този божествен опит, той става вече една ръководна сила, която може да прониква в цялата вселена, във всичките и поделения, във всичките и отрасли, в цялата нейна култура, в цялото й съвършенство, в челия и практичен и идеен живот.

И тъй, стремете се към тайнственото, за да откриете върховното, защото върховното е в тайнственото. Върховното никога няма да окаже давление, за да проведе своите начала. Тук се иска една бистрота, една чистота, една свежест, една светлина. Тук се иска такова проникване, че да се знае, да се чувства, да се усвои всеки трепет на Божия дух.

Знаете ли какви са трепетите на Божия дух? Те са светлинни ядра. А знаете ли светлинните ядра какво са? Те изпращат своята способност, своята колективност, своята голяма възможност, и подържат реда и порядъка в своята система.

И тъй, бъдете този проблясък, за да може наистина да ви се открият като такива. Има изпратени комисии, които да влизат във връзка с тия трептящи същества, с тия трептящи ученици и духове, за да може да се знае колко на брой са те. Това не е без значение. Вие трябва да знаете къде сте, на какво ниво на развитие сте, да видят дали сте стигнали до пълното мълчание, дали сте могли да влезете в нюансите на трепетите на Духа, дали сте могли да отпечатате в своето съзнание сложната работа на Духа.

Те трябва да ви запишат, да знаят къде колко същества има и каква работа извършват. Това е системна работа на Бялото братство. То има задачата да провежда тия идеи по всички планети, но една от големите работи на Бялото братство сега е да работи на планетата Земя, понеже тя е още доста изостанала, в смисъл, че Духът още не е разкрил своите същини, които могат да се въплътят в ядрата на духовете върху земята. Затова има причини разбира се, но има време, има пространство, има и необятност. И ако ние разкриваме една от тайните, то е, за да може ученикът да има една мярка, с която да премерва нещата. Той не трябва да бъде в неизвестност и да казва, че на планетата Венера, Марс, Меркурий, Юпитер и т. н. животът е напреднал, а тук той е още в нисше състояние.

Ученикът ще трябва да засяга главните въпроси чрез своята вътрешна разумност, чрез своя вътрешен ум, чрез своето вътрешно сърце.

Кой ще изработи плана за това? Неговият дух и неговата душа. Духът в ученика трябва да бъде абсолютен помощник на Божия дух, а душата в ученика трябва да бъде онази любовна тайнствена представителка на Голямата божия душа.

Такъв е вашият образ. Ние още няма да кажем, че такова е вашето състояние или вашето подобие. Гледайте добре да го оформите, добре да го представите, добре да го нарисувате, добре да го украсите. Трябва да бъдете красиви и безсмъртни по образ, трябва да бъдете величествени, за да може да се прояви словото божие върху вас.

Говори ви се от едно тайнствено поле. Ръководството е слязло в едно от тайнствените полета - близо до земята. Оттам то ви нашепва, оттам ви внушава, оттам се въплъщава, оттам прониква. Вие трябва да знаете за това поле.

Къде е то? То е слънчевото ядро. Слънцето е най-близкото до земята божествено поле. Ученикът трябва да държи за това поле, защото то е базата на Ръководството. Тази база трябва да бъде свещена за него. И когато види слънцето, да почувства, че неговото Ръководство е там и че и той някога ще отиде при него. Ние не препоръчваме на ученика да се скита из планетите, да обхожда Марс, Венера и т. н. но да знае, че неговата най-близка база трябва да бъде слънцето. Той трябва да бъде вече едно слънчево същество, един слънчев оазис, едно слънчево проникване, едно слънчево светилище. Всичко у него да има образа на слънцето - не формата разбира се.

Слънчев образ, светещо чело, прекрасни устни, красиви очи. Всички органи в него трябва да бъдат пропити от слънце. Ако той не иска да боледува, неговите органи трябва да бъдат слънчеви. В слънчевите органи не могат да проникнат никакви бацили. Те изгарят, стопяват се. Затова бъдете по образ слънчеви, бъдете по култура слънчеви, бъдете по девственост слънчеви. Мислено се изкачвайте на тази главна база - слънцето, за да могат да се подхранват вашите клетки, вашите тъкани, вашите кръвни телца. Мислете за тази база по-обстойно, по-любовно, за да придобиете едно слънчево съзерцание, една слънчева медитация, едно слънчево посвещение.

Нека се преобрази вашият език, вашият ларинкс, за да може сладко да говорите, сладко да пеете. Ние искаме да бъдете най-красивите, най-светлинните, най-живите, безсмъртните.

Учете се от езика на слънцето. Той е, който ще създаде у вас безсмъртна реч. Той е, който ще ви научи словото на Духа. Имайте слънчево слово. Слънчевото слово е безсмъртно слово.

Мотото на Върховната школа е магически ключ. То има магически думи. Те са от езика на слънцето. С тях можете да си служите при критични моменти и когато попаднете в някои големи противоречия. Всяка магическа формула е тайнствен ключ. Той съдържа едни от магическите, едни от божествените възможности. А ученикът трябва да си служи с божествените възможности., за да може да укрепне, да може да се охранява в света на противоречията.

Тия формули трябва да се казват тайнствено, в дълбоко мълчание. Не е необходимо да се казват гласно, защото ако се казват гласно, ще придобият мисъл-форми. Ще ги произнасяте така тайнствено, така задълбочено, така вглъбено, че никое същество да не може да ги чуе. Да ги чуе само вашата душа и вашият дух. Те са формули, ключове, дадени специално за вашата душа и за вашия дух.

Ще имате моменти, когато ще ги използвате, за да видите тяхната магическа сила. Ние сме взели едни от най-свещените образи, едни от най-свещените трепети на божествения език. Затова, пазете ги чисти. Носете ги в своята душа като едни големи заложби.

Нека тия формули станат заложби във вас. Чрез тях ще можете да се разбирате и с някои същества от ангелския свят, защото те ги познават, те ги знаят.

С тия формули или с тия ключове вие ще имате голямото доверие на ангелските сили. Трябва имате и мелодия за тях. Но понеже ангелските мелодии не се подават на духовете, а могат и да злоупотребят с тях, затова ги пазете в дълбоко мълчание, пазете ги дълбоко в себе си. Служете си с тях както когато сте в голямо затруднение, така и когато сте в голямо вдъхновение, а не в никакво време.

Както виждате, хоризонтът на вашата работа все повече и повече се разширява, все повече и повече се разкрива, все повече и повече пространство се прониква. А ще дойде ден, когато ще се проникне и в необятността. Това ще зависи от върховното състояние на вашето съзнание.

Така ще гледате на нещата. Трябва да знаете, защо така става и защо така са представени нещата. Когато се свързвате с космичното съзнание, ще знаете и целта, и работата.

И тъй, прониквайте все по-дълбоко, все по-всестранно във вселената, за да растете като големи характери, да имате вселенски поглед, вселенско слово, вселенско безсмъртие.

Като такива участвувайте във вселената. Тогава няма да изживявате състояния на смърт, няма да изживявате прераждания, защото ще бъдете вечно вселенски, вечно безсмъртни, вечно радииращи.

Това е едно специфично състояние на Духа. Стремете се към тази специфичност, към тази тайнственост, за да станете едно с Върховното ръководство.

Така да бъде.

_____________________________________

Мото за новата година

Видях те, Господи на планината,

когато благославяше земята.

Видях те на стръмнината,

когато благославяше цветята.

Видях те в долината,

когато благославяше водата.

Видях те на полето,

когато благославяше житото.

Видях те пред вратата,

когато благославяше децата.

Това си ти - светлина в живота.

Това си ти - дихание на живота.

Упражнение за светостта

Животът ми е святост.

Душата ми шепне това.

Животът ми е вечност.

Духът ми казва това.

Животът ми е радост.

Сърцето ми чувства това.

Животът ми е красота.

Умът ми знае това.

Варна, януари, 1961 год.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...