Бр. 139. Причини за противоречията в живота (Резюме на беседа: „Ще хвърля мрежата“, 13 Октомври 1935 г.)

[Ани]

Причини на противоречията в живота

Резюме по неделната беседа:

„Ще хвърля мрежата“,

изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.

Всички хора се стремят към щастие, но постоянно живеят в нещастие. Търсят щастието, а намират нещастието. Те мислят. че като станат богати и учени, ще намерят щастието, но се излъгват. Мислят че ще намерят щастие в женитбата — оженват се, но виждат че щастието не е в женитбата. От женитбата се народят деца, които вече ангажират човека, задължават го да се грижи за тях. И по какви ли пътища хората не търсят щастието, но до днес не са го намерили — а намират винаги нещастието. И хората са нещастни, без да съзнават ясно причината на своето нещастие. Те преди всичко не схващат своето място и положение в живота, и не си дават сметка има ли смисъл живота или не.

От моето гледище, живота, в сегашния му развой, прилича на един театър. Всички хора са актьори в този театър. Някои заемат главни роли, други — второстепенни, третостепенни; но всеки все взема някаква роля, която трябва да играе в голямата драма на живота. Ние сме се намерили в живота, и трябва да разбираме условията, при които живеем и да знаем възможностите, с които разполагаме в даден момент, за да избегнем излишните страдания и нещастия.

При тези условия, при които живеем, и при тези възможности, с които разполагаме, ние. големи работи не можем да извършим. Защото великите работи — създаването на световете, — са извършени от великите Духове. А на нас, хората, ни остава да се занимаваме с малките работи.

И всичкото ни нещастие седи в това, че не знаем как да свършим тези малките работи. Защото именно те развалят нашия живот. Напр. жената в къщи прегорила яденето, или го пресолила и пр. и за това по някой път става цял скандал За такива дребни работи хората си развалят отношенията. Други пък спорят вегетарианството ли, или месоядството да възприемат. Това е въпрос на разбиране. Всеки сам да си определи храната, с която да се храни, като това не става повод за недоразумения.

Ако човек е месоядец, у него мускулната и костната системи ще станат по-силни; у него обективния ум ще се развие по силно. И всички месоядни животни имат отлично развит обективен ум, и са много прозорливи; но дойде ли до морал и до философия, хич ги няма. За тях морала почива върху тяхното удоволствие. За тях морално е туй, което им е приятно.

Вегетарианската храна пък усилва нервната система, прави я по-организирана, и създава един организъм по-издръжлив. Всички тревопасни животни са по издръжливи, и живеят по-дълго. Растенията са най-дълголетни. Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука.

В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето.

Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му.

Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека.

И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях. Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот. От друга страна

всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека.

И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея. Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен.

Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия. Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии. Затова не е винаги безопасно да си пипате главата. Същото се отнася и когато друг ви я пипа. Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо. Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум. Затова не е без значение с какви хора дружи човек.

Съвременните хора. и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни. Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората. За пример. хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората. Няма в света нищо по-мощно от човешката реч. Но трябва да знаете как да произнасяте думите. Няма по-мощно и от човешките очи. но трябва да знаете как да насочите погледа си. Само с един поглед човек може да стресне и смрази на мястото му и най свирепото животно, но трябва да знае как да насочи погледа си. Ако знаете как да погледнете онзи апаш, който иска да ви обере, той ще се смръзне на мястото си. От очите излизат лъчи, които имат грамадна сила, но трябва да знаете как да ги направлявате. Това са наглед малки работи, но трябва да знаем как да ги прилагаме в ежедневния живот, за да се избавим от много нещастия.

Човек трябва да знае как да се държи в ежедневния си живот. Например, ако някой непрестанно се безпокои за своята прехрана, какво ще спечели? Но човек може да е осигурен за своята прехрана и пак да се безпокои, ако му е развален стомаха, че не може да яде. Друг се безпокои, че няма пари.

Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни.

Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му. Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този. който има всички пособия за известна работа, но не знае как да ги използва. Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези начин от Божиите блага. Много от мъчнотиите и противоречията в живота са създадени от самите хора, и те трябва да се премахнат. Ние не сме отговорни за всички мъчнотии и противоречия в света, и не можем да ги отмахнем, но ние можем да отстраним онези мъчнотии и противоречия, които се отнасят до нашия живот.

За да се справим с мъчнотиите и противоречията, трябва да имаме знание и сила. Религиозните ще ни кажат: имай вяра. Днес всички имат тази вяра — какво им е помогнала? Тя е само една формална, но не и реална вяра.

Реалната, живата вяра е мощна и тя може да ни помогне, защото има зад себе си знанието.

Тя е вяра, обоснована върху опита, и в нея човек не може да бъде излъган, не може да се разколебае. А туй, което съвременните хора наричат вяра, то е лековерие и суеверие.

Човек може да намери Бога при най-голямата скръб, при най-големите противоречия. Когато е отчаян, когато дойде до положение да се самоубие, в неговото съзнание се явява една малка светлинка. и от нея идва един много тих глас, който му казва: „Не се безпокой, ще се оправи тази работа!“ След няколко време работите му наистина се оправят. Когато проблесне тази светлина в човешкото съзнание, човек прилича на една запалена свещ. Този, който е имал тази опитност, той има живата реалната вяра. Какво ме интересува една вяра, която не ме ползва? Какво ме интересува една свещ, която не гори? Запалената свещ ме интересува, понеже аз мога да се ползвам от светлината й. Слънцето ни интересува, защото ни праща светлина и топлина, които са необходими за нашия живот.

Съществуват много по-големи слънца от нашето, но не издават светлина, от която да можем да се ползваме. Това са тъй наречените тъмни слънца. Нас не ни интересуват тези слънца, защото те не само че не са ни полезни, но са и вредни за нашия живот. Едно от тези слънца в далечното минало е станало причина за една голяма катастрофа в нашата слънчева система, от която имаме една разрушена планета. — Това е планетата, която се е намирала между Марс и Юпитер гдето сега се намират тъй наречените астероиди. Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце.

В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия. Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света.

Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас.

Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизмът състарява човека и разрушава тялото му.

А тялото на човека е едно голямо благословение. Без туй тяло не можем да живеем на земята, не можем да добием никаква опитност. Без този мозък не можем нищо да постигнем. Има хора, които не разбират голямата роля и значение на тялото и казват, че не им се живее в тези свят на противоречията — искат да го напуснат. Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо съзнание, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора. Ще се намери в едно отчаяно, безизходно положение. Такова е положението на този, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме? От земята трябва да започнем добре.

Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота. Вие ще влезете в мрежата на по-големи същества, които ще ви турят на огъня и ще ви опекат. Това е фигуративно представяне на страданията и противоречията, през които минават хората. Хората са като дойни крави за по-висши същества. Хванат ви, издоят ви и ви пратят пак да пасете, за да наберете отново мляко и пак да ви издоят. Така че, има други същества около вас, които използват вашите енергии и сили. точно тъй. както вие използвате животните.

Тези същества може да ги видите. Те ходят по земята. Нашите нещастия и противоречия се дължат на това, че ние нарушаваме някой от законите на живота, които се направляват от тези напреднали същества. Нещастието всякога е признак, че знайно или незнайно, сме нарушили някой закон. Всичките ни нещастия се дължат на неща които не знаем, и трябва да ги научим, а щастието ни зависи от нещата, които ги знаем и ги правим.

Човек прави погрешки, когато не знае. И като направи една погрешка, или едно престъпление, той усеща в себе си тъга, като, че някой му казва: — „Ти направи престъпление, ще ти го върнем.“ А като направите добро — радостен сте и нещо от вътре ви казва: „Ти направи добро, и ние ще ти направим добро.“ Съвременните хора наричат това съвест. Според мен, това е мисълта на напредналите наши братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята като следят всяка наша мисъл, чувство и постъпка и ни казват: — „Това е право, добро; това не е право, не е добро.“ За доброто те ни връщат добро, а за злото — зло, за да опитаме върху себе си последствията на злото и да не го правим на другите.

Някой път тези съвършени същества влизат да живеят в хората. Те се вселяват сега в хората. Молете се Бог да изпрати повече от тези същества да ви дохождат на гости. Ако всеки ден ви посещава по едно от тези същества, ще имате големи придобивки. Тяхното присъствие ще бъде най-щастливия ден за вас. И вашите способности ще се усилят във всяко отношение.

Аз бих ви препоръчал най-първо да не отивате да правите добро на хората, но идете направете добро на някое цвете в пясъка. Разкопайте цветето, полейте го и кажете: — „Както аз поливам цветето, така Господ мене да полее.“ Както цветето страда от сушата, така и вие като попаднете в неблагоприятните условия на живота — не ви се живее. Трябва да дойде някой по-напреднал да ви поразкопае и полее — да ви остави една светла мисъл, да ви каже някоя блага дума: „Ще се оправи тази работа.“ Не се изисква много — трябва да каже една сладка дума и ще се оправи тази работа. Казвам сега: когато изпаднете в мъчно положение в живота, хвърлете вашите мрежи в езерото на любовта, и колкото риба, хванете вземете, опечете и яжте. Всичката философия е в това. Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се. И всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат. Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата. И всичко ще се оправи.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Причини на противоречията в живота