Бр. 142. Основите на практичната философия (Из беседата „Умих се и гледам“, 27 Октомври 1935 г.)

[Ани]

Основите на практичната философия

Из беседата

„Умих се и гледам“,

държана от Учителя на 27. X. 1935 год.

Опасността за хората от съвременната култура седи в това, че те мислят, че много знаят. Те мислят, че миналите поколения са знаяли по-малко, отколкото днес хората знаят. Вярно е, че резултатите на миналото се различават от резултатите на настоящето. Но разумните сили кои то са направлявали света в миналото, те го направляват и днес. Едни и същи сили ръководят света, но резултатите само се различават. Това си има своите дълбоки причини в самия процес на развитието, през който минава човечеството. В процеса на развитието на човека е необходимо знание, за да не противодейства на естественото течение на този процес. Всяко противодействие има за последствие страдания. Затова е необходимо знание. Запример. всички сте учили за светлината, за въздуха, за вода и за твърдата почва, без да разбирате, че седем десети от целия материален живот зависи от знанието на тези четири елемента: светлина, въздух, вода и земя. Остават само три десети, които не зависят от това знание. Запример, много пъти вие се оплаквате, че нямате здраво телосложение, но не знаете, коя е причината за това. Причината за това ваше болезнено състояние се дължи на факта, че нямате достатъчно светлина, или въздух, или вода, или пък нямате достатъчно храна. Значи, нямате почва, върху която да се поставите. Тази е причината за вашите болезнени състояния. A лекарят ще ви разправя, че вашата нервна система е отслабнала, и стомахът ви е разстроен и т. н. Но това са само резултати, а кой са причините, не се знае. След това лекарят ще ви даде няколко капки от някое лекарство— и оздравявате. Но вместо лекарството, може да ви даде известна доза храна, която съдържа онези елементи, чието отсъствие в организма е причинило болезненото състояние, и ще имате подобри резултати. Защото и лекарството, което ви препоръчва лекаря, съдържа в себе си тези елементи — ако не ги съдържаше — не може да помогне. А елементите, необходими за изграждането на здрав организъм, се съдържат в храната, водата, въздуха и светлината, които той възприема; и от твърдата почва на която живее.

Човек не може да бъде здрав, ако под къщата му има подземна вода, която развива грамадна електричество — човек не може да бъде здрав, ако постави главата си в това направление, по което тече тази вода. Когато самата къща, в която живеете, ви създава неразположение, причината за това е, че местото, където е построена къщата, не е магнетично, но електрично. Като ставате сутрин и се усещате възбуден, това показва, че имате в организъма си по-вече електричество, отколкото ви трябва, което не знаете как да употребите. Това са практически правила, които трябва да имате предвид в живота си, за да избегнете не-нужните страдания.

Съвременните хора пренебрегват тези малки практически правила, които са с големи последствия, и разправят за социалните условия, при които човек може да живее.

Социалните въпроси, конто хората разрешават. Природата ги е разрешила, като е дала изобилно блага

— храна. вода. въздух и светлина. Остава само хората да ги разпределят правилно — по братски — да се ползват всички от тях. Но хората с своя егоизъм натрупват благата да се осигуряват, когато други нямат за насъщните нужди.

За да се разреши социалният въпрос, всеки трябва да е готов да даде нещо от себе си.

Хората не могат да разрешат социалните въпроси, ако не знаят как да дишат, ако не знаят как да пият водата, ако не знаят как да се хранят, и ако не знаят как да се справят с почвата, върху която живеят. защото тези неща обуславят човешката мисъл, от която зависи правилното разбиране на живота и разрешението на всички въпроси и проблеми в него.

В света съществуват два възгледа. Единият възглед е, че Бог е създал всичко. Този възглед е на религиозните, на духовните хора. Другият възглед е материалистическия, че светът не е създаден както трябва, следователно, ние трябва да го доредим. Това са два възгледи, по които хората вървят. Но и едните и другите не са сигурни в това. в което вярват. И едните вярват, и другите вярват. Ако приемем, че светът е създаден от Бога, той е създаден разумно, и ние трябва да приложим този план, който съществува в Природата. Щом се съмняваме в този план, ние ще из-паднем в противоречие с основния възглед — че светът е създаден разумно. Онези пък, които допускат, че светът не е създаден разумно, и искат да го оправят, те не знаят как да го оправят разумно. Те казват, че трябва да се приложи насилието; този да се обеси, онзи да се обеси. С хиляди години вече, как бесят престъпниците, какви ли не наказания се налагат, но светът си е пак същия. Най после казват: този свят не може да се оправи. Наистина,

до като хората искат с насилие да оправят света, и до като мислят по този начин, по който мислят сега, светът няма да се оправи.

Според мен, в света, който Бог е създал, няма нищо за оправяне, защото всичко си е наместо — това ни показва хармонията, която съществува във вселената. Но в човешкия свят, в отношенията между хората, има много работи да се изправят. И във всеки човек има много работи за изправяне. Но едно е важно за човека — всички възможности, които съществуват за повдигането му, да ги използва. Аз не говоря за човешкия тор, за онова, което е използвано. Аз не засягам живота, който е живян вече. Не засягам онези мисли, чувства и постъпки, с които хората до сега са живели. Аз засягам онези мисли, чувства и постъпки, които са нови, които хората отсега ще изживяват.

Когато хората заживеят с новите мисли и чувства, умът им ще просветне, сърцето им ще се стопли, и противоречията в живота им ще се превърнат във възможности и за нови постижения.

Силата и богатството на човека зависят от неговия ум. Не говоря за механическата сила и богатства. А от сърцето зависи онази привлекателна сила, с която хората се приличат към нас и ни обичат. Човек бива обичан заради доброто му сърце. И доколкото хората имат светли умове и топли сърце, те се разбират и си помагат. Светлата, реалната. Божествената мисъл се отличава по това, че тя ни стимулира към добри постъпки, към приложение. В този смисъл, мисли, които не се реализират, нямат отношение към нас, не са реални за нас. Затова казвам. че не е важно, което мислим и което желаем, но е важно онова, което става. Защото нещата не стават по наше желание, но по определени закони, които съществуват в битието. Много работи в света не стават както ние мислим. Бащата мисли, че синът ще мисли като него и ще реализира неговите идеали, но излиза, че синът не мисли като баща си. Синът ще мяза на баща си само тогава, когато бащата върви по правия път на живота; но там, където се срещне най-малко отклонение, синът не прилича вече на баща си, не мисли като него, и ще бъде поставен при други условия.

Не е лошо възгледите на хората да се различават, за да има разнообразие, защото еднообразието убива и спъва процеса, а разнообразието носи творчество и прогресивност. Когато живее по закона на разнообразието, човек с услужлив и има желание да помогне на всички в всяко отношение. А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си.

Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот.

За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има. В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже. Затова и безразборното изсичане на горите Не минава безнаказано, а се отразява върху целокупния живот на човека и човечеството.

Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиването на животните.

С изсичането на горите хората пострадват и органически — Тяхната нервна система се разклаща. (Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят. всичко в живота му се обръща с главата надолу. Това състояние се дължи на разстройство на симпатичните нервна система.)

За да бъде здрав човек, той трябва да възприеме достатъчно количество светлина, за да не дойде тъмнината, от която ще пострада; трябва до възприеме достатъчно количество въздух в дробовете си, който ще внесе необходимата енергия за обмена на веществата в организма; също така трябва да внесе достатъчно количество вода в организма си, която да стане проводник на живота и най-после, човек трябва да има достатъчно твърда материя в организма си, която да прави тялото му устойчиво. Най-устойчива е тази материя, от която е създадена нервната система. А устойчивостта на нервната система зависи от това. как е създадено тялото от мислите, чувствата и постъпките на човека. Защото

каквито са мислите, чувствата и постъпките па човека, такова е и неговото тяло.

Ако човек има в организма си повече желязо отколкото трябва, или повече злато, или сребро, или мед, или какъв и да е друг елемент — това ще се отрази неблагоприятно върху неговия организъм. Има точно определена пропорция на елементите, които влизат в състава на човешкия организъм. Те са точно разпределени. В организма има около 70 — 80 елемента, които трябва да бъдат правилно разпределени, ако искаме да имаме здрав организъм. Всички тия елементи се намират в различни съединения в организма ни; в нас стават по някой път такива опасни съединения, които имат разрушително действие. Някой се оплаква от сърцебиене, но не знае причината му. Понякога сърцебиенето се дължи на излишното количество електричество или магнетизъм в организма на човека; понякога може да произтича от неправилни химически процеси, които също така се отразяват зле върху организма. Когато пък в стомаха на човека влезе въздух или въздухообразни вещества, тогава става едно разширение на стомаха, което наляга върху диафрагмата, тя пък наляга върху дробовете, които натискат върху сърцето, тогава сърцето не може да бие правилно и се явява сърцебиене. За да се възстанови нормалния ход на нещата, стомаха трябва да се освободи от тези газове, които са отровни и го разяждат и разрушават. Следователно в стомаха трябва да има колкото може по-малко газове. Въздухът в дробовете е на място, но в стомаха е вреден. Хората като се хранят, заедно с храната вкарват и въздух в стомаха си. Но като влезе в стомаха, въздухът натиска на стените му, разширява го, обтяга го, и по този начин пречи на неговата правилна деятелност. И затова, когато гълта храната, човек трябва по възможност да изпъжда всичкия въздух навън, да остане в стомаха само храната. Не че абсолютно може да се освободите от въздуха, който е в храната, но като поставите в ума си идеята за правилното хранене, да можете по възможност по-малко въздух да вкарвате в стомаха си. Това са чисто практични положения, които трябва да имате предвид в живота си.

От гледището на практичната философия ако вие не знаете как да гледате, ако не знаете как да дишате, ако не знаете как да пиете вода, и ако не знаете как да се храните, не можете да бъдете щастливи. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи.

Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви.

А вие седите и търсите щастието там, където го няма. Ако знаете как да гледате, и как да използвате това, което сте възприели чрез очите си, вие ще намерите своето щастие. Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек ви погледне както трябва, той изпраща нещо към вас и вие казвате — „колко мил поглед!“ Като ви погледне този човек, той иска да ви каже: от изобилието, което Бог ми е дал, изпращам и на теб. Много хора са скръжави на тази светлина — като погледне, той се намуси, свие вежди. Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си. Нека хората ви познаят, че сте възприели изобилно от светлината. Даром сте приели, даром давайте. И после, като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас.

Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, но от това. което дава.

И Бог като ни изпраща светлината, ни показва пътя, по който трябва да живеем. Ако отвътре го слушате, и знаете как да изпратите светлината, вие ще знаете как да изпращате своя поглед и ще уредите своите работи, ще създадете една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадете тази връзка. Създаването на тази връзка аз наричам служене на Бога. И наистина, вие може да създадете тази връзка само когато служите на Бога. Като ви говоря, аз не ви съдя и морализирам, защото не се занимавам със сегашния ви живот; сегашния ви живот е резултат на онези възгледи, които сте имали в миналото; резултата си е резултат, той не може да се измени. Аз говоря за онова, което за в бъдеще ще трябва де бъдете — т. е. сега

трябва да измените възгледите си, насоката на мисълта си, за да се измени и живота ви за в бъдеще.

Това е основата на новото възпитание и самовъзпитание.

Музиката трябва да се внесе като метод при възпитанието и самовъзпитанието, защото музиката е мощен метод за трансформиране на енергиите. По този път се разрешават и въпросите в домът и в обществото.

Във въздуха и светлината са скрити големи богатства, но трябва да имате методи как да ги използвате. В природата има една постоянна обмена. Най-първо възприемаме чистия въздух чрез дробовете си, който окислява кръвта, пречистя я и излиза отново навън, като отнася нечистотиите от кръвта със себе си, и дробовете остават празни; след това следва пак възприемане на чист въздух, и изхвърлянето му навън, като нечист, като нищо не задържате. Има много системи за дишане — но все им липсва нещо съществено. И индусите имат цяла наука за дишането, но тя не е пригодна за европейците и дава отрицателни резултати. Един метод за дишането е следния: след като приемете в дробовете си чистия въздух и го задържите 15—20—30 секунди, трябва да кажете в себе си няколко думи:

Господи, заради голямото благо, което си ми дал. аз съм готов да изпълня Твоята воля.

Тези трептения, които излизат чрез издишвания въздух, отиват в пространството и се хроникират. И с това, което си приел от въздуха, образува се една реакция и тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организма. Не само един път трябва да казвате тези думи, но колкото вдишки направите през деня, все трябва да си служите с някой формули. Чрез дишането човек може да се освободи от всякакво тягостно състояние. Като дишате, може да казвате още: „Господи, аз се радвам и скърбя заедно с онези, които се радват и които скърбят. И аз ще бъда едно с тях.“ И въобще, при дишането, стремете се де благодарите за всичко, каквото ви е дадено. По този начин от въздуха ние можем да възприемем достатъчно количество енергия. Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Любовта за да дойде при вас, първо ще мине през въздуха, и вие чрез въздуха ще я възприемете; въздухът ще ви предаде правата мисъл. Като приемете тази права мисъл, вие ще я проектирате в пространството — за благото на вашите ближни.

Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите, концентрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството, и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл, и ще се наситите. Тази мисъл е изпратена от някой добър, подигнат човек. Всичкото зло в света се дължи на факта, че не знаем как да употребим благата, които ни са дадени.

Тази е единствената причина на злото. С неразбиране на закона за използване и разпределение на благата, хората се подпушват и се ражда злото. Любовта е едно благо, и ако не знаем как да я употребим, тя ще причини подпушване на чувствата, на симпатичната нервна система. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, и в любовта няма да бъдете скръжави, но няма и да се лакомите. Ще обичате по-малко, постепенно ще давате. И когато ви обичат пак ще кажете — давай ми по-малко. Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята любов. Не трябва изведнъж да я прояви. Ако вие изведнъж проявите всичката си любов към някой човек, вие може да го удушите. Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши. Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват децата си.

В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили.

Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога. Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме любовта си, в знанието, в което ние почваме де проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние сме съзрели Бога и сме намерили пътя на нашия живот.

________________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Основите на практичната философия