Бр. 143. Законът на плътта (Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. Ноември 1935 г. )

[Ани]

ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА

Резюме на неделната беседа

„Роденото от плътта“,

10. XI. 1935 г. от Влад Пашов

* * *

„Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“.

Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на никакви погрешни и престъпления, от които сами с недоволни, казват: плътска работа. За съвременните хора плътта е неразбран предмет. Някои казват, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта? Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба.

Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас. Ето защо, ние започваме с предметното учение, т. е. с учението на формите. което не е нищо друго, освен въплътени идеи. Следователно, от тези въплътени, осезаеми идеи, ние постепенно минаваме към отвлечените идеи, към формите на духовния свят, който е далече за нас по своите трептения.

Разликата между духът и плътта се заключава в техните трептения.

Както музикалните тонове се различават по количеството и качеството на трептенията, така се различават и плътта и духът. Те са два полюса на един вечен процес. И затова окултистите подържат, че материята, плътта, това са спящи духове, които постепенно трябва да се събудят, т. е. да се повишават техните вибрации.

От това гледище, цялата природа е съградена върху музиката, всеки предмет има известен тон, по който се различава, — т. е. има известен брой трептения, които го отличават от другите предмети. Някой предмети дават тона „до“, други — „ре“ трети — „ми“, четвърти — „фа“, пети — „сол“, шести — „ла“, седми — „си“, други предмети дават тонове с диези или бемоли. Всички тонове, в които има повишение, т. е. диез, дават разположение, дават нещо от себе си. Затова те могат да се използват за трансформиране на състоянията и за лекуване не болестите Но затова трябва да се разбират законите на музиката.

Да се повърнем към въпроса за плътта. Плътта е реално нещо на земята. Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. Често религиозните хора говорят за плътта неверни неща. Но плътта има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават законите на плътта. И духът също така има свои закони, които трябва да се спазват. Не е въпрос да се отречем от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят.

В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот.

За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания.

И всички страдания се отнасят до плътта, а не до духът. Тъй че, когато страдате, когато не ви се живее, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Тези състояния духът другояче ги схваща. Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица.

Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително до плътта, а не до духа. В това отношение плътта е подобна на дете, което трябва да се възпитава. И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание. В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея. В този смисъл плътта служи като преходен период за да расте духовното. Религиозните, които не разбират този закон, се опълчват против плътта и искат де се освободят от нея. Но щом се махне плътта, и духът не може да се развива. Те мислят, че като се освободят от плътта, ще отидат направо при Бога. Че кой създаде плътта! — Бог е, който е създал и плътта и духа. Всичко в света излиза от Бога, с изключение не кривите форми, в които духът днес е облечен. Същината на плътта е излязла от Бога, обаче формата, в която плътта с проявява на земята, не е излязла от Бога. Като не разбират тия неща, хората страдат. Някой път имаме натрупване на материя в организма, но това не е организирана материя и тя е вредна; това показва много желания на плътта — тя иска да яде, да събира богатства и имоти. Плътта се интересува от нещата от материалния свят — тя е реалистка; веруюто на плътта е: днес с пари, утре на вересия. И страданията са една школа за плътта, да добие знания, за да се хармонизира с духът. Духът използва известни страдания на плътта и за себе си. Чрез страданията минават известни енергии, които духът използва и ни предава онази велика наука. която трябва до придобием. Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това. че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога не може и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята.

След като минем през дисциплината на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“. Да виждате нещата отвътре, това значи да ги виждате едновременно от всякъде. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате.

Бог прониква цялото Битие и ние сме вътре в Бога, и Бог с своето съзнание ни вижда от всякъде. Ако го търсите на небето, това е идея много проста — тя е от триизмерния свят. Бог ви вижда от всякъде, той ви вижда през всички хора. Докато не започнете съзнателно да учите, вие никога нека да разберете какво нещо е Бог — няма да разберете какво представлява Любовта, Мъдростта и Истината.

Когато почувствате, че всички хора и всички живи същества живеят в вас, вие сте пред великото познание на Бога — вие сте в рая.

По този начин вие ще ги обичате, и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувстват всички живи същества в себе си и те са в тях, разбират ги и са разбрани за тях, обичат и са обичани от тях радват се на техните постижения като на свои, — това е истинския духовен рай, към който хората се стремят. Сега от всички хора се иска съзнателна работа, за да развият в себе си онова, което природата е вложила в тях.

И когато хората развиват дарбите си, те ще дават по пълен израз не Божественото да се прояви в тях и да организира плътта, да я направи пригодна за един по-висш живот.

Едно трябва да знаете — ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи. Ако мислите да разберете духовния свят без да сте разбрали физическия — много се лъжете, ако ученикът не е научил добре материала от първо отделение — буквите — той по нататък нищо не може да разбере.

Физическия свят, плътта, представлява първото отделение в великата школа на живота и трябва основно и внимателно да го проучим ако искаме да вървим към по виеш живот. към света на духа

А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък.

Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен.

Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд.

За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за разни работи, но с това пречите на своята плът. Щом се съобразявате с възможностите на плътта и изпълнявате нейните закони вие ще бъдете здрави, богати и ще живеете отлично. Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот. Така че не трябва да смесвате желанията на плътта с законите на плътта.

Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони.

Като слезе на земята и Христос се облече в плът и спазваше нейните закони. На плътта ще й говорите и ще я възпитавате като дете. Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж. Този закон спазвате в всички отношения. Никога не задоволявайте плътта си напълно, защото ще родите инерцията в нея. Докато сте на земята, в плът, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено, Завършите ли всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.

Човек трябва да остави по нещо незавършено, да има какво да работа, да има към какво да се стреми. Хората искат да приложат съвършенството на земята, обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от друг свят, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможност в човека да бъде съвършен. Възможностите на човека за съвършенство, съществуват в неговият дух, но неговата плът, която е като едно дете, трябва да се възпитава последователно, до като достигне да може да се хармонизира с възвишените стремежи на духът. Първото условие при възпитанието на плътта е да познаваме законите, на които тя е подчинена и да ги спазваме, защото от неспазване на тези закони се стимулират ред сили и енергии, с които не знаем как да се справим. Напр. когато хората се приближават по плът повече отколкото трябва, в тях настъпва ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения.

За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други. Същия закон природата го е спазила и при отношенията между слънцата, и при отношенията на планетите към слънцето. Разстоянието на известна планета до слънцето, определя начина на живеене на тази планета. И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето. Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота.

Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят. И когато хората внесат в ума си мисълта, че ще умрат, с това постепенно парализират целокупната дейност на клетките и смъртта идва. Човек трябва да държи в ума си светли и възвишени мисли, които ще стимулират клетките към организираност, към живота на духа, към създаване на вечни безсмъртни форми, които не се разрушават, но се усъвършенстват.

„Роденото от плътта — плът е, а роденото от духа — дух е“. Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Законът на плътта