Jump to content

Бр. 147. Раждането на новата епоха (Из неделната беседа „Иди повикай мъжа си!“, 1 Декември 1935 г.)


Recommended Posts

Раждането на новата епоха

Из неделната беседа

Иди повикай мъжа си!

1 Декември 1935 г.

Ние живеем в една епоха особена във всяко отношение, когато човек трябва да мисли, за да разбере смисъла на епохата в която живее. И днес учените хора изнасят един интересен факт. Преди 500 милиона години, земята е била в разтопено състояние; и по рядката материя е била на повърхността. Тогава земята се е движила много бързо около своята ос — денят е бил три часа. Това което сега земята изминава за 24 часа, тогава е изминавала за три часа. В това бързо движение на земята, част от материята се откъснала и изхвръкнала от орбитата на земята и образувала сегашната месечина. Това е една научна теория за образуването на месечината. Някои ще кажат, че тези научни въпроси не ги интересуват, че знание не им трябва.

Знанието и учението е потребно на този, който иска да прогресира.

Онзи, който иска да разбира живота, трябва да има знание, и то знание, което да не е ограничено само в триизмерния свят и в обикновеното време, в което различаваме миналото, настояще и бъдеще, а онова велико знание, което ни разкрива света и живота в неговата целокупност.

Когато човек добие великото знание, той ще победи смъртта.

Смъртта показва, че няма господство на разумното начало, което обуславя единството и равновесието на всички сили в човека. Всички онези неща, които произвеждат разединение в човешкия ум, са неразумни, и са причина на смъртта и разложението.

В сегашната епоха забелязваме да стават едновременно два процеса — единният процес на смъртта, който разединява, разлага и носи скръб, — той е причината на всички бедствия, недоразумения и противоречия, и редом с него се развива един разумен, организиращ процес, който създава нещо ново. В нашата епоха се ражда едно ново съзнание в човечеството и се подготвят условията за създаването на нова луна. До сега нашата земя е била само с една луна, а сега вече се създава нова луна, която ще бъде с особена светлина. Съвременните учени намират, че сегашната месечина е мъртва, но те не знаят защо се е отделила от земята, каква служба има и защо е умряла. Според окултната наука, предназначението на луната е съвсем по друго от това, което обикновено се мисли. Преди всичко, като се е отделила от земята, с това луната с намалила нейната скорост, да не се движи толкова бързо, както до тогава за да се уравновеси нейното движение, за да се увеличи деня и да се намали скоростта на движението й, за да стане годна за органически живот, както е сега, трябвало е луната да се отдели по някакъв начин и да въздейства върху движението на земята. Значи, първата функция на луната е, до уравновесява движението на земята и да намалява скоростта й, за да бъде годна за органически живот.

Втората функция на луната е, че всички онези нечистотии, които хората имат, даже и най-престъпните им замисли и желания, луната ги намалява 75 на сто. Значи, втората функция на луната е да поглъща нечистотиите на земята и по такъв начин създава условия за човека да расте и се развива, и въобще създава условия за живота. Ако не беше луната, хората щяха да имат престъпления сто на сто, а сега луната поглъща 75 на сто от престъпленията им, още в техния зародиш, и остават само 25 на сто. Когато се създаде втората луна, тя окончателно ще уравновеси движението на земята, и на земята няма да има вече никакви условия за престъпление. Такова е фактическото отношение между земята и луната, което може да се види неприемливо за онези, които са свикнали де не мислят. Онези, които имат будно съзнание и светъл ум, и проникват в тайните на Битието знаят, че това не е фантазия е факт. Защото знанието е достъпно само за онзи, който има отличен ум и знае да мисли.

Докато се ръководи от чувствата си той е едно животно, което не знае да мисли, и не разбира смисъла на нещата, но човечеството навлиза вече а нова фаза от своето развитие, когато чувствата трябва да бъдат под контрола на разумното начало. Ние навлизаме в една нова епоха, когато се ражда един нов свят, в който се създава новия човек, който ще създаде новите социални отношения, новото общество. Сегашната епоха, когато се създава новия човек, е по важна от онази, когато Бог създаде човека в рая. За този Адам, когото Бог създаде и постави да живее в рая. Той трябваше скъпо да плати. Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше да изпрати своя любим Син, до стане жертва, за да изкупи човечеството. Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание. Първите хора направиха погрешка по незнание етикецията на яденето.

В рая имало правило да не ядат от една храна, до като не я опита този, кой го им я предлага, и второ, като дойде гост, на него първо да се даде да яде. Първите хора нарушили тази етикеция, и затова им дойдоха всичките нещастия. Дойде им на гости един от черните адепти и им предложи да ядат от дървото на познанието на добро и зло, и те без да знаят здравословна ли е тази храна, и без да спазят правилото на рая — госта и този, който предлага храната, той пръв да яде дадена храна ядоха от тази храна и с нея внесоха бацила на смъртта в живота си.

Затова и на вас казваме: когато ви предлагат известна храна, било за тялото, било за ума и сърцето, не яжте от нея, до като не е ял този, който ви я предлага. Като извод от това ви казвам: Не уповавайте на това, което другите могат да ви кажат; защото като умирате, никой няма да ви помогне.

Ако човек не може де придобие това знание, което ще го въведе в живота на безсмъртието той не може да има големи постижения. Някои мислят, че като умрат, в онзи свят ще научат законите на безсмъртието. Не, всичко това вие трябва да го научите още тук на земята.

Земният живот е велико училище, всичко което става на земята е потребно за човека и той трябва да го изучава, като велико наука. Няма нито едно явление в живота, което да не се използва от човека. Всичко е потребно за човека. Някои религиозни може да кажат, че физическия живот не е потребен. Това е едно заблуждение. Други казват пък, че общественият живот не ги интересува. Това е друго заблуждение; това е неразбиране на живота. Трети пък казват, че знание, наука не им трябва. Всичко е потребно но човека и обществения живот и религията и науката. Обществения живот е широкия живот; в него има ред отношения, които трябва да се спазват. Никой в света не живее за себе си. Всеки живее преди всичко за цялото и тогаз за себе си.

Като говоря така, нямам за цел да ви морализирам: морализирането е да заставям насила хората да станат добри. Това е невъзможно. Добротата е един вечен процес. За да бъде добър, човек трябва да бъде преди всичко свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използва своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Щом има ум, сърце и воля, той има свобода. Свободата, това е великия смисъл на живота. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живот; Мъдростта ражда знание и светлина, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш; ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен.

Значи. човека е човек когато обича, когато мисли и е свободен. Човек трябва да обича и да мисли, за да бъде неуязвим за злото.

Защото правата мисъл и обичта са като броня, като вещество, което не се подава на влиянията на злото. Човешката мисъл трябва да бъде като злато да се не окислява; тогава тя е устойчива. За да развива мисълта си, човек трябва да се интересува и изучава всичко което природата е създала. Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл. която дава правилна насока на човешкия живот. Само така човек ще придобие великото знание, което е необходимо за новия живот, за който се приготовлява. Това знание което имате сега. е знание за малките деца, и с него не можете да влезете в бъдещите условия на живота. А вие мислите, че знаете много. Не, човек е още в началото на своето познание, в началото на своята наука. Напр. като изучавате човека, ще видите, че има известни органи. известни чувства, известни жлези, турени в него, като уреди, които ще ви покажат как трябва да мислите, да разсъждавате, как трябва да чувствате и да действате. Чрез тези органи, вие можете да определите кога ще ви се случи някакво нещастие. Така че ако развиете тези органи в себе си, вие ще можете сами да си предсказвате това, което има да ви се случи и няма да бъдете изненадани от сътресенията и противоречията в живота, защото вие ще ги знаете предварително, и ще вземете мерки, ако не да ги предотвратите, защото има неща неизбежни, то поне ще сте готови да ги посрещнете.

Когато виждате един удар насочен срещу вас, вие можете така да се поставите, че да ви засегне по възможност по-слабо. А сега вие търсите други да ви предсказват какво ще ви се случи. Но малцина са днес онези, които могат да ви кажат нещата положително. Онзи, който знае, той не парадира със знанието си, като професионалните гадатели, които нищо не разбират, а само спекулират със свещеното знание. Престъпление е да се спекулира със знанието; знанието е дадено за да улесни живота на човека, а не да се спекулира с него.

Но за да добие великото знание на безсмъртния живот, човек трябва да има светъл ум, проникнат от Божествената мъдрост. Когато човек влезе в пътя който води към безсмъртието, той съзнава вътрешното си единство с всички хора, и знае, че благото, което той иска, го искат всички останали хора; и ние трябва да знаем как да споделим благата, които имаме. Това е важно за физическия свят. Само когато живеят по този начин — взаимно да споделят благата, с които разполагат, хората ще дадат път на Божественото в себе си. Бог винаги подсказва на човека как трябва да постъпи. Днес Бог говори на хората чрез тяхното сърце и чрез техния ум. В това отношение, умът и сърцето му могат да подскажат, да подшушнат на човека, какво да прави, и какво има да му се случи. Обаче Бог живее само в душата на човека. Ако имате душа, Бог може да живее във вас; ако нямате душа, Бог не може да живее във вас. Казано е в Писанието, че Бог пребъдва в сърцето на човека. Аз бих превел този стих другояче. Бог живее само в онези хора, които имат душа. Този превод е необходим, за да се избегне противоречието, което е поставено в Писанието. Понеже сърцето на човека е грешно, Бог не може да живее там, дето е грехът. По нямане на други думи, в Писанието е казано, че Бог живее в сърцата на смирените. Не, в душата живее Бог, а не в сърцето. Душата е чиста, а сърцето е опорочено. Следователно, Бог може да живее у нас само в душите ни. Това всички трябва да знаете. А пък за да може Бог да живее в душата на човека, той непременно трябва да има едно отлично сърце и един отличен ум. Те са слугите на Божественото в нас. Значи, човек е до толкова човек до колкото Бог живее в душата му. Божественото е, което определя човека като човек. Истинското богатство в света, това е любовта. Истинската сила и мощ на човека, с когото той може да се брани, това е знанието. А най-хубавото място, където човек може да живее, това е Истината. И рая, в който живееше Адам, беше място на Истината, дето владееше пълната свобода. И Адам беше оставен съвършено свободен в рая. Но когато съгреши, тогава се яви Господ при него, и го запита, защо не спази правилата на рая; защо не запази свободата, която имаше.

И сега всеки от вас трябва да знае, доколко може да спазва свободата, която му е дадена. А това зависи от любовта. И аз знам, че моят живот, че моят напредък, че моето щастие — всичко това зависи от моята любов. Моето бъдеще се определя от любовта, която аз показвам към всяко най-малко растение, към всяко насекомо, или към всяко животно, и към хората вън от всякакъв закон.

Любовта ми към всичко в света, определя моето бъдеще. Това всички трябва да знаете. Не е въпрос какво хората мислят за мен, но любовта, която работи в мене, като една мощна сила, определя целия ми живот и цялото ми бъдеще. Значи, аз съм, който създавам своето бъдеще. И когато обичам някого, аз няма да му казвам, но спазвам всички онези правила, които любовта изисква; защото тя прониква в цялото органическо царство, тя прониква в цялото Битие. Няма място в Битието, дето любовта да не прониква. Там, дето любовта прониква, всичко бъбли, гъмжи с живот в себе си. Всяко нещо, в което има живот, показва, че там прониква любовта. Няма нещо в света, което да е мъртво. И нещата, които повидимому са мъртви, все имат живот в себе си. Тъй че, цялото Битие е обусловено от любовта. И когато обичаме, ние даваме ход на живота в себе си. Вие може да кажете, че еди-кой си не заслужава да го обичате. Любовта не е до заслугата. Ти ще обичаш човека, понеже Бог живее в неговата душа; ти ще обичаш Бога в него, макар че той като личност не заслужава любовта ти. По този начин, като го обичаш, ти спазваш закона за вътрешното единство. Ако нямате предвид Божественото, когато обичате някого, вие ще повредите на себе си. От това гледище всеки заслужава да го обичаме, всеки заслужава любов. Всеки един, в когото живее Вечния, Безграничния, заслужава нашата любов, защото само любовта внася онова, което осмисля живота. Тя е, която внася живот, тя е, която внася знание и светлина, тя е, която внася свобода и дава простор. Това са качествата, по които ще се отличава човека на новата епоха, която сега иде в света, и в която се създава новата месечина.

Казано е в Писанието: „Ето, създавам ново небе и нова земя, ново слънце и нова месечина и нови звезди.“ Новото слънце, това е бъдещия обществен живот на хората, където любовта ще бъде закона, по който ще живеят хората. Месечината, това са бъдещите религии на света. Звездите, това са всички добри хора, всички учени от всичко отрасли на науката, те ще бъдат тази плеяда звезди, които ще украсяват небето. Небето пък, това е Бог, в когото ние живеем и се движим. А пък аз съм човекът, който гледа всичко това, и се радва на онова, което Бог е създал.

___________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Раждането на новата епоха

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...