Бр. 151. Основите на синтетичното знание (Из неделната беседа „Вас ви нарекох приятели“ - 29 Декември 1935 г.)

[Ани]

Основите на синтетичното знание

Из неделната беседа

„Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.

Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество.

В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад, в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си.

Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека? Човекът е който използва всичките тези съзнателни космични принципи и сили, и работи за реализирането на един велик план. Човек е ученикът, детето, което се учи. А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли. И каквото човек мисли, това и става от него.

Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка.

Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят. Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа.

Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека. Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път.

Главата на човека е най-гениалното нещо, което той е създал. Главата е във връзка с всичко живо. Тя е в съобщение със звездите, със слънцето, с всички планети, с цялата вселена, както и с Бога. Това са все връзки, направени с главата. В главата има едно радио, с което човек е във връзка с цялата вселена. Щом бутнеш това радио, веднага ще заговориш с Господа. Някому радиото е ръждясало, той не може да влезе в съобщение с Господа и пита: Къде е Господ? — Бутни радиото и ще чуеш Божия глас.

Когато човек изгуби любовта си, целият свят потъмнява пред него и умът му потъмнява и той изгубва правилната насока на мисълта си.

За да мисли правилно, човек трябва да обича и да впрегне ума си на работа.

Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите всичко, което имате. Затова от всички ви се иска усилие, да се освободите от заблужденията и пречките, които спъват правата мисъл. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.

За да може да се справи със сиромашията и да използва разумно богатството, човек трябва да има права мисъл, която ще внесе разнообразие а живота. Най-голямото разнообразие за човека е неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.

Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва. Човек се унижава, когато мисли за Бога, за природата и за всички неща това. което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшото, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта. Всички тези хора се раждат готови. Между съвременното човечество има хора готови родени, които могат да поведат човечеството напред. Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените.

Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата. Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си.

И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите.

Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас.

Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта като основа, интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.

Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му.

Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто.

Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили на природата за повдигането на цялото човечество.

____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Основите на синтетичното знание