Ани Публикувано 10 Юли, 2022 Сподели Публикувано 10 Юли, 2022 Основите на положителното знание Из неделната беседа „Онова, което дава живот“ - 5. I. 1936 г. Съвременната наука изучава онова, което е вече минало. Например, тя изучава, какво е било състоянието на земята преди хиляди години; по този начин се е създала науката геология; изучава животните и растенията, които са създадени преди милиони години - така се създават зоологията и ботаниката. Астрономите изучават звездите, които са създадени преди милиони години, и при това изучават ги не какви са сега а какви са били в миналото. Какво е сегашното състояние на вселената ние не знаем; какво има на месечината, слънцето, планетите и звездите — не знаем. И око направим един баланс но съвременното знание, ще видим, че съвременните хора имат много малко положително знание. Положително знание наричам това. което може да ви ползва в даден случай, те това знание ни е потребно, за да знаем при всеки даден случай в живота как да постъпим, как да разрешим най-правилно онези задачи, които живота ни поставя. За това е необходимо да изучаваме и познаваме законите, по които живота се проявява. Но за да дойдем до това знание, трябва да доставим нашите изучвалия на по-друга основа — да не изучаваме нещата само как са станали в миналото, т. е. да изучаваме само резултатите на един процес, който е действал в миналото, но да изучаваме самия процес както сега се развива и организира формите. С други думи, да не изучаваме само как нещата са станели в миналото, но да изучаваме как стават те сега. А това значи: да не изучаваме само създадените форми, но да изучим и онези строителни сили, които са организирали тези форми, и онова разумно начало, от което вземат началото си тези сили. Значи, за да се дойде до положителното знание, което може да ни бъде полезно в живота, трябва да изучаваме формите, нещата й живото като проява на едно разумно, организиращо начело. Като разглеждам развитието на човечество от това гледище, намирам, че в някой отношения то е направило известен прогрес, а в някой отношения не е направило никакъв прогрес. Запример и днешните хора са лековерни като едновремешните. Едно време хората се кланяха на идолите, а сега се кланят на парите. Но нито идолите а миналото им помогнаха, нито днешните идоли - парите - ще им помогнат. Какво ни ползва една вяра, която не може да ни помогне? Какво ни ползва вярата в един бог, който не може да ни помогне? Това не е никаква вяра, а суеверие, заблуждение. Истинската вяра, която може да ни ползва, е обоснована върху едно положително, опитано знание. Като говоря така, не искам да засягам религиите. Ние оставяме религиите настрана. Религиите, това са школи, всяка от които е дошла на своето време и място, с определени задачи. За забелязване е, че всички религии поддържат идеята, че само в тях е спасението на цялото човечество. Но въпреки всички религии и техните претенции, светът си върви по своя път, и в него стават много нещастия. Въпреки вярванията на хората в Бога, страданията вървят подир тях. Не е лошо човек да има някого в когото да вярва; но човек не трябва де стане роб на едно верую, или на една наука. Защото науката и религията, това са външни условия за повдигане на човешкия дух. Те са създадени да служат на човека, а не де го заробват. Не е въпроса, човек да служи на науката и религията, но религията и науката трябва да служат на човека. Човек не е създаден за науката и религията, но науката и религията са създадени за човека. Грешката е там, че някои хора мислят, че човек непременно трябва да бъде религиозен. Под думата религия се разбира наука за човешкото сърце. Обаче, ако човек е изправен в сърцето си, в пълния смисъл на думата, той няма нужда от външна религия. Но понеже сърцето на човека не е изправно, той има нужда от външна религия. И ако умът на човека беше напълно изправен, той нямаше да име никаква нужда от външна наука. Но понеже умът му не е още изправен, той има нужда от външна неука. Тъй както има нужда от болници, когато има болни, тъй и при днешното състояние на умът и сърцето, има нужда от външна наука и религия. Когато няма да има болни хора, няма да има нужда и от болници. Тогава ще има нужда сако от така наречените хигиенични заведения,в които лекарите ще дават наставления, как да живеят хората. Следователно, и религията за в бъдеще ще съществува като хигиеническа наука, да покаже на хората как трябва да живеят. Значи, религията и науката са само условия за човека, за да възстанови здравословното състояние на сърцето и умът си и да ги хармонизира в тяхното проявление, за да може да постигне великата цел, към която се стреми. И всеки човек трябва да има една прицелна точка, към която да се стреми: трябва да има един идеал, към който да се стреми. Великият идеал на човешкия живот е съвършенството, което включва в себе си всички копнежи и стремежи на човека. Но до като достигне до този връх на съвършенството, човек ще трябва да се справи с хиляди въпроси и противоречия, на които трябва да даде правилно разрешение. А за да може да направи това, му е необходимо едно положително знание, което да му покаже нужните методи. Само по този начин хората ще станат по умни и живота им постепенно ще се подобри. Днес е необходимо подобрение в живота; а за това са необходими начини за подобрение на вътрешния живот не човека. Сега хората изискват ред подобрения е света. Има общи и частни подобрения. Общите подобрения са външни, технически, а частните са вътрешни, органически. И тези органически подобрения са основа за по пълно общочовешко подобрение. Подобрението става бавно. Например ако вземем развитието на видове то, ще видим как последователно става подобрение и явяване на видовете, докато най-после се явява човека, като краен резултат на този органически процес. Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването не човека, който се явява вече като едно същество, надарено с ум, което знае да мисли: в него се поражда съзнанието за съзнателна творческа работа и чрез науката, като условие, той подготвя условия за подобрение на човешкия живот. За да се дойде до основно подобрение в живота, идеите на хората трябва да се изменят и да се приложи нещо ново към тях, да се внесе онзи организиращ принцип, който да организира силите и идеите в човека. А онова, което организира и движи живота, това е разумното начало в света. На санскритски език има една дума „ом“, от която произлиза българската ду ма ум. Значи „ом“ и „ум“ имат един и същ произход, един и същи корен. Те означават онова, което съдържа всичко в себе си. В български имаме думата „дом“ — тя пак има същия корен. Домът е това, което съдържа в себе си всичко. Духът е онова начало, което носи живот и съдържа всичко в себе си. Всеки човек трябва да опита веруюто, което има, да направи най-малкия опит, и този опит трябва да бъде разумен. Всички имате условия да направите ред опити, за да се опитате качеството на вашето верую. Запример, имате ревматизъм в крака или другаде. Това е един случай, да опитате колко вашата вяра е силна. С този опит може да проверите колко е вашето знание. Затова нека всеки каже в себе си: Според онова, в което вярвам, според духа, в когото вярвам, казвам на болката в крака си: аз искам да вярваш в това, в което и аз вярвам. Ако кракът ти повярва в това, в което ти вярваш, той ще оздравее. Съвременните психолози казват, че всички клетки са живи, имат един език, на който можете да им говорите. Ако знаете техния език, вие можете да им говорите на него, и ще видите, колко са послушни. Понякога ние им внушаваме някоя мисъл с която ги сплашваме. Запример, някой казва: аз ще се разболея. По този начин, ти ги смущаваш. Затова именно съвременната психология казва: „Не внасяй никога една отрицателна мисъл в ума си, защото тя ще се предаде в целия организъм. Не само това, но човек може да си влоши и материалното положение по този начин. Има цяла статистика по този въпрос. Запример, някой богат търговец постоянно казва: Аз ще пропадна, аз ще загубя капитала си. Като изговаря тази мисъл няколко пъти на ден, не се минава много време и той наистина изгубва своя капитал. И обратното се случва. Някой сиромах търговец постоянно си казва: тази година аз ще спечеля най-малко 20000 лева. И наистина, не се минава много време, той спечелва, и постепенно забогатява. Друг казва: аз ще стана учен човек, и наистина с течение на времето става. Каквото тури човек в ума си, става, за добро и за зло. Законът е: каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става. Казвате: безразлично е, в какво вярва човек. Не е безразлично, в какво човек вярва. Не е безразлично, какво мисли. Не е безразлично какво си внушава. Защо? Защото с внушението си човек, или съгражда своето бъдеще, или го разрушава. Аз съм забелязал, че българите имат обичай да се оплакват, и често да казват: „Не ми вървят работите“, или „На зле ми отиват работите“. Щом мислят така. и наистина работите им отиват на зле. Друг някой казва: Дано Бог помогне, ще се оправят работите ми. Щом каже така. работите му започват да се оправят. Христос казва: Дето са събрани двама или грима на едно място, и каквото помислят в мое име — става. Значи, ако всички народи се съюзят в една посока, каквото помислят, ще стане. Но съвременните хора, като не разбират този закон, казват: Каквото Господ даде. Но ако сте прави в това си заключение, трябва да бъдете доволни и от нещастията и болестите, които Господ ви дава. Докато Господ дава здраве и богатства, вие сте доволни, но щом ви даде болести — не сте доволни. От нашето гледище, болестите не са зло. Ако не бяха болестите, живота на човека би бил ужасен ад. Проследете, проучете този въпрос и ще видите че е така. От друга страна, благодарение на болестите е започнало да се изучава човешкото тяло. Това. което знаем за човешкото тяло, се дължи на болестите: Болезнените състояния са признак на това, че човек минава от едно състояние в друго. Малките деца се разболяват, когато започнат да им никнат зъби. Тогава се явява в тях възпаление температурата им се увеличава. Момичетата към 14 годишна възраст, пак минават известни болезнени състояния. Значи, във всички преходни периоди, човек прекарва някакво болезнено състояние, а именно: от 1-7 годишна възраст; от 7—14; от 14—21; от 21-28; от 28—35 и т. н. през всеки 7 години се минава в нова фаза на живота, когато се явяват и болезнените състояния. Във всеки преходен период хората минават през известни състояния които ние наричаме боледувания или болезнени състояния. След това, човек дохожда до едно малко откритие, до едно просветление, че болестите са голямо благословения за човечеството. Ако хората не боледуваха, светът щеше да бъде цял ад. Благодарение на болестите, хората се малко очовечават. Гледате един човек стиснат, нищо не дава. Като го хване една болест той започва да дава, става мекичък и започва да влиза в положението на хората. Гледате някои здравеняк мъж, третира жена си. Като се разболее, хване го някоя тежка болест, и той започва да омеква, да става внимателен, да влиза в положението на жена си. Същото може да се каже и за жената. Това показва, че хората нямат ясна представа какъв трябва да бъде животът. Казвате че външните условия са лоши. Обаче, ако разгледате съвременното общество, ще видите, че то напълно отговаря на нашия умствен живот, за който ние сме готови. Какъв по-добър живот може да ви се даде от сегашния? Външните условия а всяка епоха отговарят на онова умствено положение, до което хората от тази епоха са достигнали. За да дойде по-добър порядък, такъв какъвто ние искаме, затова изисква се един по-голям подем на човечеството. Запример, от години, откак християнството дойде на земята, настана едно малко повдигане на човечеството. Колкото и да са груби народите днес, християнския свят, бялата раса, се отличава от всички предшестващи я раси и народи. В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва. Но не е достатъчно човек сако да мисли че вярва, но той трябва да подложи своята вяра на опит, защото само опита ще ни покаже разумните основи на нашата вяра. Само по пътя на опита ние ще разберем и ще се уверим, ще знаем, че разумното начало прониква цялото битие и оживотворява всички форми, направлява живота във всичките му проявления. Единния живот, който е проявление на Великата Разумност, прониква, оживотворява и организира цялото Битие. Едно същество има в света, което всички разумни същества на земята и в цялата вселена признават Това същество е създало всичко в света. От него всичко е излязло. Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света. Две мнения няма. И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека. Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало. Човека има едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва. То постоянно му нашепва светли мисли и благородни чувства. Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното. Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите мисли, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота. Това е живата религия, която сега влиза в света, която може да се приложи навсякъде в социалния и културен живот. Когато човек се проникне от принципите на новата религия, ще се роди в него едно детско състояние, в което той ще може да изучи Божиите пътища. Такъв човек наричам аз набожен — той е готов да вземе всяка служба, да свърши всяка работа, достъпна за човека. Той е готов да услужи на всички. Този човек може всичко да извърши на света — само не може да греши. Той е всякога здрав, даровит и всичко може да постигне в света. Като казвам че всичко може да постигне, разбирам онова, което е постижимо на земята; защото има неща, които човек не може да постигне, защото организма му е тека създаден, че не може да ги постигне. Но човек все трябва да се стреми да постигне нещо. Този религиозен човек, за който ви говоря, е човек с обширно знание. Той е проникнал дълбоко в тайните на природата, и познава вътрешните, бих казал окултни свойства и качества на растенията, скъпоценните камъни и животните. Растителното царство не е създадено само за украшение, то има свое възпитателно въздействие върху хората. Майките трябва да възпитават децата си чрез растенията и цветята — затова те трябва да знаят кое цвете, какво въздействие указва върху различните деца. Ако едно дете е хилаво, нека майка му направи една малка градинка и го остави да обработва, да отглежда червени карамфили. Няма да се мине година — две, и това дете ще започне да се поправя. Червените карамфили се отразяват здравословно върху децата. Ако някое дете е много буйно, няма да отглежда червени карамфили, но сини или бели. Ако вляза в един дом, и видя че няма цветя, зная че тези хора не са много от умните. Когато мъжът и жената в някой дом обичат цветята, те имат нещо благородно в характера си. И тъй, Бог създаде външния свят като предметно учение, да разберем пътищата, по които трябва да вървим. Той създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните и хората, като предметно учение. Той създаде и въздуха, светлината и водата, като предметно учение. Дали си учен или невежа, това е безразлично, — ти трябва да се учиш от този свят. Вие сте заобиколени с растения и животни, които не изучавате, а очаквате да отидете в онзи свят, при ангелите, и там да се учите. Че тези растения, с които сте заобиколени, с тях се занимават ангелите на небето. Растенията са. Картините, художеството на ангелите. Ако вие не се занимавате с тяхното художество, как ще отидете при тях ? Ако искате да се запознаете с ангелите,трябва да започнете да се занимавате с растенията — да ги отглеждате и изучавате. Ако искате да се запознаете с архангелите, вие трябва да почнете да изучавате млекопитаещите. Трябва да бъдете милостиви към животните, ако искате да се запознаете и отидете при архангелите. Ако вие гледате с презрение на по-нисшите същества, тогава и тези по-висши същества. така ще се отнасят с вас. Знайте, че Бог е който е създал, прониква и оживотворява всичко, затова ценете и уважавайте създаденото от Бога, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал, и никога не петнете Божиите работи. Никога не казвайте, че това е глупаво, че онова е глупаво. Никога не си давайте мнението защо Бог е създал това или онова. Ако си давате мнението, непременно ще изпаднете в някаква погрешка. В природата няма нищо излишно; всяко нещо си е на своето място. Злото е това, което не е на своето място. Злото произтича не от това, че не е потребно, но че не е на своето място. Следователно, ако у вас има някои лоши работи, те се дължат на това, че не са на своето място. Казвам: турете всяко нещо на мястото му. А това, което обединява, организира и дава живот на всички неща то е Божественият Дух, който действа у нас и в цялото Битие. Той ни дава това възвишеното, да бъдем справедливи спрямо ближните си и да бъдем справедливи спрямо своите по-нисши братя. Навсякъде и всякога да бъдем справедливи. Това са основите на положителното знание, което е основано на опита и и всеки може да опита и провери. ____________________________________ Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Основите на положителното знание Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts