Бр. 156. Пътя на новия живот (Из беседата „Отец ме люби“ – 22 Март 1936 г.)

[Ани]

Пътя на новия живот

Из беседата

„Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.

* * *

„Затова Отец ме люби, защото Аз полагам душата си, за да я взема пак“.

(Йоан 10:17)

Не може човек да има постижения, ако не познава Великото в света, и ако Великото не го познава. Това е основен принцип в Новото учение. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря, понеже моето верую почива на една опитност, която вие не можете да имате при сегашното си развитие. А според мен, всяко верую, всяко знание, всяко учение, трябва да се подложи на опит — да се опита. Знание без опитност не може да съществува в света. Например за сладчината вие не можете да знаете нищо, не можете да имате никаква представа за нея, докато не я опитате. Също и за горчивото, соленото и пр. За доброто, за любовта, за свободата, не можете да имате никакво знание, докато не ги опитате. До като не опитате свободата, вие не знаете какво нещо е тя. В чисто физическо отношение, под свобода разбираме всички органи да бъдат свободни, че като ходите, да ви е приятно. Свобода на мисълта е, като мислиш, нищо да не те спъва, нищо да не те ограничава; и в чувствата си човек е свободен, когато проявява чувствата си, когато обича, без да има някаква болка или смущение, а да му е приятно. Това е свобода. Щом имате нещо да ви стяга, да ви ограничава, в един от трите свята, това не е свобода. Но и това, което ви казвам сега, за да бъде ваше знание, а не да го приемате на доверие, трябва да го опитате.

Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват.

А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните деди и прадеди, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи. И съвременните хора, ако искат да се освободят от ненужните страдания и нещастия, трябва да се освободят от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си. което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода. Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм.

Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика. Да, всички са човеци, но от човек до човек има разлика. Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли. Значи, само онзи е човек, който мисли. Любовта е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека. Тя е реалността в света. А реално е туй, което не състарява човека. а го подмладява. Настоящето, в което работи любовта, ни подмладява, а миналото ни състарява. От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота.

Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма.

Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов. И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него. При днешното разбиране на живота, хората постоянно се обвиняват, че този е неморален, че онзи не мисли право и пр. Помнете, че нито един от нас не е мярка за другите. Всеки човек е абсолютна мярка за себе си. Твоя ум е мярка за теб, но щом искаш да направиш твоя ум мярка за другите, къде ще остане техния ум? Ако искаш ти да бъдеш мярка за един човек, ще му кажеш: Позволяваш ли моя ум да бъде мярка за теб? Ако ти позволяваш моя ум да бъде мярка за теб, аз ще позволя твоя ум да бъде мярка за мен; и ако ми позволиш моето сърце да бъде мярка за теб, и аз ще позволя твоето сърце да бъде мярка за мен. Законът е: Никой не може никога да вярва в думите ти, ако ти не вярваш в неговите.

Величието на Бога седи в това, че Бог абсолютно вярва в нас. Когато всички същества кажат за някой човек, че от него нищо няма да излезе, той знае и вярва, че от него ще излезе нещо. Защото ако Бог допуснеше, че този човек е непоправим, това би значило, че злото е вътре в него; а като вярва че ще се поправи, това показва че той вярва, че злото не е в него, а е извън него. И ако допуснем, че има неща непоправими в нас, това би значило, че злото е вътре в нас. Може някои мисли, чувства и постъпки привидно да не са добри, но крайния резултат ще бъде добър. Ако не мислите така. вие не можете да се развивате правилно. А сегашните религиозни хора постоянно втълпяват на хората, че са грешни. Че има погрешки в хората, вярно е, но да се вярва, че човек е непоправим, това е едно криво заключение. Че някой е направил една постъпка, която се счита за лоша, това още не показва, че той е непоправим. Как ще обясните тогава следния факт: В писанието се казва, че Бог със Словото си създал всички животни. От къде тогава и как се появиха месоядните животни, като имаме пред-вид, че словото е разумно? Това е една фаза в човешкото развитие. Как се явиха рибите, птиците? При тях се развиха всички отрицателни качества. Това си има своите биологически причини и обяснения, върху които няма да се спирам сега, защото е една обширна материя. Според нашите схващания, цялото животинско царство представлява фази, през които човек е минал и е подготвил и събрал материя за да се яви в настоящата си форма. Дълга и много интересна е историята на човешкото развитие. Милиони години е отнело на природата. до като създаде настоящата форма на човека. И човек в своята целокупност не е създаден само от една еднородна същина. както мислят никои. Според нас, човек е създаден от три същности: едната същност която наричаме дух — това е висшата разумност; другата същност наричаме душа; а третата същност наричаме ум. Дойдем ли до човешкото сърце и до човешката воля, те са производни. Духът можем да го уподобим на едно изпъкнало огледало, което изпраща и разпръсква светлината; душата може да се уподоби на вглъбнато огледало, което възприема светлината. Тъй че, духът дава, излъчва светлината от себе си; душата е туй, което възприема светлината; а умът е туй начало, което обработва тази светлина. Духът, душата и умът, това са космични, колективни същности, които са неделими сами по себе си, само че в различните хора те се намират на различни степени на развитие и проявление. Тъй че нямаме много умове в света, но имаме един ум, който е на разни степени на проявление у различните хора. Тази идея е непонятна за вас. защото вие имате ограничени и механични схващания за света и живота.

Христос е изразил тази идея със стиха: „Всичко. което чух от Отца си“; на друго място, казва: „Както Отец ми ме научи; аз искам, да изпълня Неговата воля“ и още „Не дойдох да изпълня своята воля, своите разбирания, но дойдох да изпълня разбиранията на Онзи, който ме е пратил.“ И всеки човек трябва да изпълни преди всичко волята на Онзи, който го е пратил в света. И до като човек има вяра и надежда, упование в тази първична воля, той е здрав и има успех и постижения в живота. Когато човек има вяра и надежда, той е здрав, всички функции у него са правилни. От чисто органическо гледище, за да имаме правилни функции, за да има равновесие на силите в организма, необходимо е да имаме преди всичко правилна пропорция на елементите, с преобладаваше влияние на благородните елементи злато и сребро. Среброто лекува човешките недъзи, в златото внася живот в човека. И всички други елементи допринасят по нещо. За развитието на човека. Затова трябва да изучавате свойствата на металите, за да можете да се справяте с енергиите. които са свързани с тях. И после трябва да ги превърнете в органически, и след това в психически енергии, за да добиете онези сили. които са необходими за човешкия ум да се прояви.

Според астрологията, различните елементи са свързани с различните планети. Така напр. златото е свързано със слънцето; среброто с луната, желязото с Марс, медта с Венера и пр. Но за да проверите тези неща, трябва да правите опити. Напр., има известни болести, които да кажем се дължат на отсъствие на злато, защото различните болести се дължат на неравномерното разпределение на металите. И ако по специални методи вкараме в организма органическо злато, след известно време ще изчезне болестта. Тези опити аз ги правя, но не искам да предавам своето изкуство, понеже ме съм го взел даром. Аз съм готов да го предам на всеки умен човек, който ми даде обещание, че ще бъде верен на своя дух, на своята душа и на своя ум. Аз съм готов да направя всичко за него. Но за един човек, който не е верен на своя дух, на своята душа и на своя ум. аз нищо не правя. Туй което аз ще направя за неговия дух ще го направя и за моя; което направя за неговата душа и ум, ще го направя и за моята душа и ум. И той, като вярва в ума, душата и духа, помага на мен, и аз като вярвам, и аз помагам. Такова е вътрешното съотношение. Само така като схващате живота, може да реализирате свободата, която търсите.

Сега хората искат да добият свободата по механически начин. Ако така се добиваше свободата, най-свободни трябваше да бъдат богатите хора. Ако знанието, което съвременните хоро имат, носи свобода, тогава учените хора трябваше да бъдат най-свободните хора. Христос казва: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни.“ Значи, познанието на Истината на великата реалност, на вътрешното единство, което прониква и обединява всички същества, носи истинската свобода.

Но без любовта ние не можем да познаем Истината. И няма по-хубаво, по-велико нещо в света от това, да знаеш, че има един, който те обича. Силата но човека седи в мисълта, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира.

Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида. Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи който те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така. А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз. ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си. Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на любовта; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание. Ако ние така разбираме нещата и влезем в сегашния живот. ние ще разберем свойствата на въздуха, който дишаме, на светлината, на водата, на храната. Ако имате знанието на своя дух, любовта на твоята душа. и ако имате светлината, която умът има, вие ще бъдете в състояние всичко да-направите — всичко онова, което е необходимо и потребно за вас. И само така ще разберете вътрешното единство между духът, душата и ума. Те са една тройка вътре в човека, и не ги разделяйте в себе си по същина. По същина те са едно. а троица по проява.

Та туй което е необходимо за човека, седи в любовта която той може да опита в даден случай, и любовта, която може да приложи и в духа си, и в ду шета си, и в ума си. В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила. С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти.

Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати.

Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения.

Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен. Свободен е човек когато сам си налага ограничения. Това е свободно ограничение. Това е ограничение, което човек сам си налага от любов. А ограничението, което другите ти налагат, то е вече насилие. И ако имате едно верую, което ви е наложено, па макар и от най-невинното наглед ограничение — авторитета — вие не сте свободни. Но ако имате едно верую, което ви е наложено от опита, който сам сте направили, в него вие сте свободни. Затова, за да бъдете свободни, вярвайте в това, което сте опитали. А това, което не сте още опитали, допуснете че е вярно, на основание опита на другите, и пристъпете и вие лично към опит. Защото само това, което вие опитате и проверите, то е ваше знание, само при него вие сте свободни. Това е новото учение, това е учението на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия ум.

Само по този път на опита вие ще се домогнете до новия живот, до живота на Синовете Божи. Синове Божи не можете да бъдете, до като не победите смъртта. Само когато победите смъртта, която е първия и най-големия враг на човека вие ще бъдете свободни. Втория враг на човека е греха; третия враг на човека е заблуждението. Това са трите най-големи врагове на човека, който го държа т в робство. За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма.

Там има светлина, радост и веселие. Само по този път вие ще преодолеете всички несгоди и противоречия в живота. Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот.

________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Пътя на новия живот