Бр. 159. Знайното и незнайното (Из беседата „Знайното и незнайното“ – 16 Февруари 1936 г.)

[Ани]

Знайното и незнайното

(разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.)

В света има две веруюта— едното е веруюто на знанието, а другото е веруюто на незнанието. Хората на знанието работят по закона но любовта и свободата, А хората на незнанието работят по закона на необходимостта и насилието. Всички безпокойства на хората произтичат от туй, че служат на онова, което не знаят. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. А онзи, който има знанието, той не се смущава, защото знае нещата, няма нищо, което да го изненада — има светлина в живота си. Знанието е, което ще оправи света. И ако сега целият свят е забъркан, това се дължи на факта, че съвременните хора служат на онова, което не знаят. т. е. нямат положителното знание. А оправяне на работите без знание не може да има. Знанието е което организира живота и носи прогреса. Без знание никакъв прогрес не може да има. В незнанието всякога има регрес.

Аз вземам думата „знание" в положителен смисъл. Според мен. знание е само онова, което дава свобода на човека; знание е само онова, което дава светлина на човека, знание е само онова, което носи здраве и щастие на човека. Всичко е в знанието.

Знанието носи сила, която не се губи, а расте и се развива.

Човекът на знанието познава законите на силите, които работят в него и за него нека изненади и случайности. Той не живее с предположения, с предчувствия, но знае положително нещата. И понеже знае, той съзнателно направлява силите в себе си и никога не държи отрицателни мисли в ума си. Защото той знае, че отрицателната мисъл ще го свърже с низходящите енергии в природата и с по-нискостоящи от него същества, които ще му при-чинят известни спънки в пътя. Невежият, онзи, който служи на това, което не знае, не си дава сметка за факторите в живота и -живее тъй, като че живота не е обусловен от нищо, а се развива като по чудо — както става в приказките. И ще забележите, че хората от това верую не държат сметка какво ядат, как ядат как спят, как се движат, какви са техните отношения към хората, към природата и когато ги сполети някакво нещастие, чудят се защо само към тях съдбата е несправедлива. А човекът на знанието има предвид всички тези неща в живота си и знае че има много фактори и условия, който указват влияние върху неговия живот. Той знае. че цялото небе с всичките му планети и слънца, влияят върху неговия живот; той знае че целия разумен свят, целия космос с всичките му същества, упражняват влияние върху нашия живот.

Дали знаете или не знаете все едно е — космоса упражнява влияние върху вашия живот. И ако сте умни вие ще служите на онова, което знаете т. е. ще разбирате законите на това влияние, ще се ползвате от него и ще бъдете щастливи, Ако сте глупави, ще служите на онова, което не знаете и живота ви ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго освен стълкновения. И невежите хора не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност, с което си създават ненужни страдания.

Значи, за да избегнат ненужните страдания, на хората им е потребно знание. А съвременните хора спорят, кой има правата вяра. Правата вяра стои в знанието — а кривата вяра седи в това да се кланяш на онова, което не знаеш. Знанието включва в себе си Божественото, а незнанието включва в себе си човешкото, защото човек се отличава със своето незнание и затова той трябва да учи, за да придобие знанието. Светът е създаден като едно велико училище в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, де придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите върху които почива неговото щастие.

Съвременните хора се кланят на това, което не знаят. Това което не знаят е смъртта, а това което знаят е живота. За смъртта човек няма никаква опитност, а че живее има опитност от живота. Някои питат — има ли друг живот? Живота е един, само че се проявява в различни форми и обстановки. Ако живеете в една къща и излезете из нея, нима вашия живот е друг? И когато питате има ли друг свят — то подразбира има ли и други по-големи къщи от вашата. Разбира се, че име. Вие сте се затворили в една човешка форма и и питате: като, изляза от тази форма има ли друг живот? Ако в тази къща, в която си влязъл има живот, то като излезеш вън има два пъти по широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита: има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: „Човек като умре, с него всичко се свършва.“ Де, след като умре, всичко ще се свърши, но след като се роди, всичко отново ще започне.

Сега въпросът е — животът ли излиза от смъртта, или смъртта от живота? Смъртта излиза от живота. По какво се отличава живота от смъртта? Като умре човек, хората около него говорят, а той мълчи. А като се роди човек и той говори и хората около него говорят. Ако само хората около теб говорят, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе и ти си жив и те са живи. Сега някой под държат, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Според мен, за да мълчиш, трябва да мислиш. а да мислиш това е онова високо положение на живота, към което човек се стреми. Казвате на някого да мълчи. Това значи — не говори преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи, т. е. какаото ви се каже да вярвате в него. Ако мислите така, ще изпаднете в големи противоречия в живота си. Ще кажете: ама ние вярваме в Бога. Но ако вие сте един нещастен човек, каква е тази вяра? Или казвате че вярвате в баща си, в науката и пр., във всичко в света вярвате и въпреки това сте нещастни. Какво допринася гази празна вяра? Значи, в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Когато страдаш, ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: какъв е изходния път от това положение? За да излезем от това положение ние трябва да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. Но задавали ли сте си въпроса — какво знаете? Има ли нещо, из което да разчитате? Първото знание е знанието за движението. Първият резултат на живота е движението. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарно проявление на движението.

Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината.

И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятни светлина. Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен. Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място. А светлината ще се усили като усилите мисълта си. А мисълта си ще усилите, като почнете да мислите за това, което знаете. И Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, дъхната сила ще се увеличи, ще се измени. А то значи, онези които уповават на това, което знаят, тяхната сила ще се увеличи.

Това, което увеличава нашата сила, то е реалното. Реалните, разумните неща се отличават с едно свойство и то е следното: разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди; но Бог винаги отговаря на онези реални нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.

Сега аз няма да ви доказвам тези неща, защото това са неща, които вие сами можете и трябва да опитате. За да ви се докажат нещата, вие трябва първо да ги опитате, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек и имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. И ако аз започна да ви разправям, че на слънцето също така има хора. както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните? Защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са така устроена, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по голяма от 30. милиона градуса и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората на земята. Ще попитате: кой е измерил тази температура да знае колко градуса е тя? Съвременните учени поддържат. че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измерил големината на атома? Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо? Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап. ще паднете в него и ще си счупите крака. И този човек предвижда всичко това. На вас ви се вижда чудно как могат да се предвиждат нещата. Има си начини за това. Ами вие как ще обясните факта, че в много животни и особено кучетата обонянието е толкова силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще обясните това? Има и хора. които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след 10 години и повече години. Има хора които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина са тези хора, но са събудени в тях тези чувства. Те са високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто съвременните хора си го представят.

Сегашните хора живеят в един ограничено свят и по този начин си създават излишни страдания. Те мислят като че са изхвърлени на някакъв остров, където никой не се грижи за тях; като че е станало някакво корабокрушение, след което са захвърлени на някой остров. Не е така. Ако приемем, че е така, тогава как ще обясним писаното в Библията за създаването на човека в райската градина? Няма да се спирам да обяснявам разказа, но ще кажа само, че хората, в който едва сега се пробужда умът. не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен. Онези, които едва сега започват да се учат да мислят, не схващат разумността в света. но онези които мислят, наблюдават и изследват правилно явленията в природата и човека, навсякъде виждат проявленията на разумността. Разумност има и в нас, както и в природата, но ние трябва да й дадем условия в нас да се прояви. Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко. Но безверието не е никаква наука. Като разумно същество, човек трябва да вярва, защото вярата е качество на човешкия ум. Но от моето гледище, няма безверници в света. Има разни обекти на вярата. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи, той все вярва в нещо. Той вярва в това. което не е; а това е по-трудна работа. В случая, неговата вяра е фиктивна и необоснована на никакъв опит. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра в сенките на нещата. Но сенките имат значение до толкова, доколкото реалността е зад тях. Сако при реалността ние можем да учим и да добиваме знания. Само при съществуването на Бога. само когато Бог съществува, като отражение може да се породи безверието. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди вярата в Бога. Следователно безверниците. когато и да е, ще се върнат към вярата в Бога, понеже те са родили нещо, което е безплодно.

Сега аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува, защото това е глупост. Аз съм за онова, върху което нашият живот почива. Аз съм заинтересуван само в истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, е всичко за мене и аз съм щастлив в тази истина. И ако искате и вие да добиете щастието в живота, живейте в истината. Но вие се страхувате да не попаднете в заблуждение. Че по-голямо заблуждение от това, в което сега живеете, има ли? А че сте в заблуждение показва факта, че сте нещастни, че сте болни, че сте невежи. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане, те си създават нещастието.

И всеки ден хората насила си създава своите нещастия. Какво им коства да вярват в реалността? Аз не искам да вярвате в някакво верую формирано от човек. Аз не искам да вярвате в едно несъществуващо слънце, което би ви описвал някой. Но аз искам да вярвате в слънцето, което каре земята да се движи; аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не говоря за въображаемо слънце, но за това, което вие сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, когото вие не знаете.

Не поставяйте настоящия си живот за мярка на нещата. защото той е само едно проявление на целокупния живот. Мерилото на живота ще намерите във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и а вашето сърце. Значи, имате четири мерки, с които можете да мерите Реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно, субективно. Има обаче една обективна Реалност в света, която малцина познават. Тя е несъизмерима и се нарича Вечност.

Реалността е обект на знанието, а знанието ни е необходимо в пътя на живота. Ние вярваме в Разумното Начало на света, което е създало всичко, и което ни разкрива всички тайни на Битието. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества. колкото малки и да са те. И ако тия същества, малки или големи, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания, след като изправят всички погрешки, които са направили, те ще дойдат до онова хубавото, което Първото Начало е определило за тях. За в бъдеще всички ни очаква нещо добро. И ако човек не вярваше, че го чака нещо добро, той не би живял не земята. Когато всички нещастия се струпат върху човека, той все пак има надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва: Все теки, Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва. че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, и растенията и всички живи същества имат тази вяра. При всички страдания, които преживяваме, ние пак вярваме, че ни очаква нещо добро. Дълбоко в нашата душа има една идея, има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарете че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, както светлината работи върху земната повърхност. Тогава малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования, Божи блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие в човешката душа. Но за да задържи щастието, което придобива в живота, човек трябва да бъде силен. Мозъка на човека трябва да уякне. за да издържа на големите напрежения. Силни хора са тия. на които тялото е калено и може да издържа на големи тежести и напрежение. Силен е умният; добрият е по-силен и от умния; а светията е по-силен и от добрия. Но за всичко това на човека му трябва знание. Когато човек има знания. той пак ще прави грешки, понеже знанието е един непреривен процес. но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи.

Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, но да изправяш погрешките си.

И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си. и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота. ще стане човек. А онзи, който отбягва да носи последствията на погрешките си, и роптае, не иска да страда, от него човек няма да стане. И в Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена любов минава през вас, и вие ставате хора. И затова ви казвам: като ви набие баща ви, не бягайте от Него. а му целунете ръка и му благодарете. И закона е: ако те бие умен човек, умен ще станеш; ако те бие добър човек. добър ще станеш; ако те бие любящ човек, любящ ще станеш. По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и любовта.

Това е дълбокото разбиране на страданията. Така ги схващат онези, които имат веруюто на знанието. Но това не подразбира да си създавате сами излишни страдания. Също така трябва да различавате, откъде и от кого ви идват страданията. Ако страданията ви идват от хората, имате право да роптаете и да се борите против тях Вие трябва да различавате, дали страданията ви идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете — ако идат от онова, което знаете, те са благословение, ако идат от от онова, което не знаете, това е истинско мъчение.

И тъй, онова, което знаем, е живота, и ние вярваме в живота. Ние знаем Любовта, ние знаем Мъдростта, ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем. ние имаме предвид прогресирането. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато област на Битието и да се намерим, ние можем да използваме тази област. Най-после, ние знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да й говориш. Като й кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако й говориш на твоя език, тя ще те бие, докато се научиш да четеш и говориш на нейния език. Всички трябва да изучите езика на природата, да разбирате какво ви говори, тогава страданията ще престанат за вас.

Това е веруюто на знанието, което като влезе в живота, ще ни преобрази индивидуално, семейно, обществено и ще ни покаже методите на новия живот.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на учителя. Знайното и незнайното