Бр. 177. Трите фази в развитието на човека (Из беседата „И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!“, 3 Януари 1937г.)

[Ани]

Трите фази в развитието на човека

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, 3.1.1937г.)

„Излез скоро по улиците и пътищата на града

и доведи тук сиромасите, и клосните и хромите, и слепите!“

14 гл. Лука, 21 ст.

Животът в едно отношение е изкуство. Когото хората говорят, че живеят, те говорят за вътрешното съдържание на живота — за щастието. А щастието подразбира един идеален живот, при който всички условия са хармонични — всичко каквото човек иска, ще го намери в този живот. Обаче, животът на земята не е такъв. На земята даже и онези, които имат всички блага, все им липсва нещо — в органическо отношение все им липсва нещо. Това показва, че на земята, или по право в човека, още няма онези условия, при които може да се реализира щастието.

За да се постигне щастието като вътрешно съдържание на живота, изискват се, както казах, хармонични условия, т. е. силите на ума, на сърцето и на волята да са хармонизирани и отправени в една посока — към центъра на слънцето, към Бога. Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение. Когато хората съгрешиха, това бяха децата-хора, тя съгрешиха. Тогава още не беше дошъл умът в света. Адам нямаше този ум, нямаше това съзнание, да различи кое е приятно и кое — не, кое е право и кое — не, кое е добро и кое — не. И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са деца, т. е. още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот.

Вземете запример семейния им живот — то не е никакво семейство. Сега, според мен, семейство не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моя критерий. Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява. И тогава, според мен, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първият син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно представят истината. Истината представя единственият син на Бога, роден преди самата вечност. Това разбирам аз под семейство. Мъдростта и истината са съединени в едно и се проявяват хармонично. А такова семейство, дето всичко умира, всичко изчезва, всичко се забравя и остава от него само кости и надгробни плочи, не е никакво семейство — животните не могат да имат семейство. И човек днес няма семейство. Той прави опити в това направление, но му липсва знание как да реализира своя стремеж. Ние трябва да имаме една наука, с която да реализираме своите желания. Обаче, ние трябва и можем да постигнем желанията си само по онзи път, който съществува в природете; защото природата от памтивека е правила ред опити и е дошла до положителни резултати и методи.

За всичко онова, което вие желаем, и което се стремим да постигнем, природата е изработила своите подходящи форми.

Следователно, ние трябва да вземем тези методи от природата. Ако ние изнесем нашия живот извън природата ще се намерим в голямо противоречие. Ние трябва да се учим от природата.

Човек е дошъл на земята да живее, но на онзи, който иска да живее, природата е поставила две условия: да учи, и да работи.

Така се казва на човека в сегашния век. Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: ще учиш и ще се мъчиш! След това му е казано: Ще учиш и ще се трудиш! Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: Ще учиш, и ще работиш! По хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най- хубавото. което може да ви се даде.

Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюцията, слизането на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането. т. е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, до която духът може да слезе, а мъчението е най долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по нататък той не знае, но трудът е крайният предел, до където човек може да стигне в слизането си. По долу от трудът човек не може да отиде. Когато човек поеме нанагорния път на еволюцията, той почва да работи, а след работата, ще дойда до служенето. Това са двата метода, по които се извършва еволюцията т. е. подигането на човека. Ако не знаете как да работите, не ще знаете и как да служите. Да служите на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно, трудът е зенитът на слизането — по-надолу от трудът човек не може да слезе. Служенето пък е най високата точка, до която човек може да се качи нагоре.

И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението. Съществата, които живеят в ада, се мъчат. И хората още изучават закона на мъчението. Някои хора знаят защо се мъчат, а други — не знаят. За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението. Преди да роди, и майката се мъчи. Щом роди —започва труд. Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи. По същия закон, докато човек носи една идея, или едно желание в утробата си, той се мъчи. Като роди майката, тя започва да се труди за детето си, докато израсте. Като израсте, то започва да работи и да служи. Същото се отнася и до идеите и желанията на човека. Само синът —това което сте родили и отгледали, може да служи на майка си и на баща си. Служенето е най-високото положение, до което човек може да достигне. Щом синът започва да се труди, това показва, че той се е оженил. Щом една жена се мъчи, аз зная, че тя е бременна, а щом мине мъчението, тя е родила вече и започва да се труди за детето. Това са процеси, през които минава както отделния човек, така и цялото човечество в своето развитие.

Ще попитате: Защо трябва човек да се мъчи? Защото е забременеят». И искаш, не искаш ще бъдеш бременен, и ще се мъчиш, и ще родиш — човека в себе си. Сега хората — жени и мъже, се мъчат, за да родят човека в себе си, който е синтез на любовта, мъдростта и истината. Вие, като не разбирате смисъла на мъчението, искате да го избегнете. Това е невъзможно. При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито работата, нито служенето могат да се избегнат. Това са неща необходими, това са пътищата и методите за развитието на човека. Помнете това. Това трябва да се забие в ума ви с по девет гвоздея, по един метър дълги, че никой да не може да ги извади. Ще се мъчите, а след мъчението ще се пробудите; след това ще дойдете до работата и служенето. Идея трябва да има човек. Само така нещата ще се осмислят.

Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път, и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад, да влезе в правия път. Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре.

Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата.

Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания. Не е въпрос да се плашите от злото, но злото в света трябва да се изучава, за да могат да се използват онези енергии, които то носи. Злото е едно течение без закон. Значи, всички хора, които искат да вършат престъпления, живеят без закон. По-хубаво е да живее човек без закон, защото и праведните хора казват, че законът е бил преди Христа и до негово време. Ако е въпрос да се живее без закон, всички хора трябва да живеят без закон. Но щом има насилие в света, трябва да има закон.

Когато изчезне насилието в света, ще изчезне в законът.

Докато хората живеят с насилието и до като грешат — и закон ще съществува. Днешните хора, като направят една погрешка, стремят се да я скрият и от себе си и с това се самозалъгват. Не, изнесете погрешката пред себе си, и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си. вие се съюзявате със злото. След това вие не можете да очаквате нищо добро.

Хората ги е страх да говорят истината, вследствие на което из- падат в заблуждения. И като направят някаква погрешка, не казват даже пред себе си. че са направили погрешка и за да я при- крият, те си служат с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата.

Годината 1937 е добра; числото седем е добро, но тя се отличава с едно качество, а именно, бащата е взел тоягата, единицата, и на всеки, който се осмели да си служи с лъжата, тя ще приложи тази тояга. Каквото престъпление или каквато погрешка и де направи човек. както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бяла или черна, няма да се прости. Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най големи последствия; тя е най-опасната и създава всички нещастия на хората.

Единственото нещо, което може да ви помогне, за да избегнете лъжата и последствията на лъжата, то е да бъдете носители на Любовта. В това седи силата на човека. Силата на човека се изявява в момента, когото любовта започва да се проявява в неговото съзнание. Този момент е свещен. Той не трябва да се изявява навън. Плодът на Любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самота Любов. Аз не говоря още за Любовта, но за плода на Любовта. Самата Любов е нещо свещено. Щом Любовта дойде у човека, той трябва да мълчи.

За Любовта нищо не трябва и не може да се говори.

От светлината на твоята Любов нека се ползват хората, но никога не давай самата свещ на хората. И окото е една такава свещ, с чиято светлина можете да услужвате на хората, но никога не можете да дадете окото си не някого, Ако човек може да дойде до вътрешна абсолютна хармония между своя ум, своето сърце и своята воля, той вечер може да отделя от себе си светлина, с която да си служи като със свещ. Обаче, за това се изисква живот без никакви противоречия. Ако се оставите на такава хармонична мисъл, вие ще можете да пътувате вечер в най-тъмната нощ. като че сте със свещ.

В живота си човек се мъчи, докато дойде някаква светлина. Щом известна светлина блесне в ума му, той решава въпросите, които по-рано са били тъмни за него. Знанието е светлина. Дето има знание, там има светлина, затова всички трябва да бъдете проводници на знанието. Тогава животът ви ще се уреди лесно. Тогава вие ще можете да отворите сърцето и на най-големия скъперник.

Сега светът се намира в едно преходно положение. Тази е основната мисъл. която сега, при противоречията, които хората преживяват, трябва да залегне в умовете им. Съвременното човечество се намира в четвъртия период[1]. То се намира в тъй-наречената духовна зима на човечеството, която ще трае три месеца. За тази зима вие трябва да имате дебели дрехи. През тази зима ще има голям студ — 10. 20, 30, 50 до 100, а някъде и близо 270 градуса под нулата.

Сега вие по стар навик ще кажете: всичко това вярно ли е?

Аз пък ще ви попитам: така, както вие мислите, вярно ли е? Така. както вие живеете, право ли е? — Не е вярно. Вие казвате: Сега живея и като умра, всичко се свършва. Умира само онзи, който греши. Никаква наука няма в смъртта. Ако смъртта подразбира, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави, но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на земята? — Той трябва с години да се върти около земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после, той ще намери някоя майка от низко развитие, която що го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада. Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на земята. Адът е място на безработица. Там няма удобства в живота. И там им дават по-малко работа, за която на десет деня едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчи някой от ада и дойде на земята, казва: това е рай. Тук има хляб, има работа — това е цял рай. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: ти бил ли си в ада, да видиш какво нещо е живота там? Там едва на десет дена дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, няма нищо.

Сега до се върнем към красивата страна на живота. Според мен, злото, грехът в света, това са неща случайни, неща вметнати, То е като когато някой търговци продават фалшива стока. Когато у човека изчезнат всякакви смущения, всякакви болести, страдания, сиромашия, нещастия, това показва, че любовта те е посетила. Като дойде любовта. човек непременно ще я почувства. Като мине токът на любовта през човека, в него няма да остане нищо болезнено. Без любовта човек се намира на едно високо планинско место. Там няма хора — нищо няма — човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни. Там и водите, и храните и светлината се събират. Всичко е събрано в долината.

Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята гордост и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела.

„Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година.

И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл.

Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинска целувка, а не е въпросът до физическата целувка, както мнозина я разбират.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Трите фази в развитието на човека

---

[1] Б. Р. Този период се нарича в окултизма железен или марсов период, който е една тъмна епоха в развитието на човечеството, която е към своя край. (В този смисъл се употребява символа, че тази зима ще трае „три месеца“.) След този железен период иде една светла епоха, която в окултизма наричат златен период, в който ще се прояви божествената любов, разумност и светлина, и който носи по-светли дни на човечеството.