Бр. 182. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из беседата „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!“ – 24 Януари 1937 г.)

[Ани]

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески

(из неделната беседа „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!“ – 24.01.1937 г.)

„Както Мойсей издигна змията в пустинята, така

трябва да бъде издигнат и Син Человечески“.

(Еванг. Йоана 3 гл. 14 ст.)

За да стане всичко ясно на човека, той трябва да има условия — външни и вътрешни. Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива? — За него физическият свят щеше да бъде затворен. За да живеем на физическия свят и да се ползваме от благата, които са вложени в него, ние трябва да имаме органи. Чрез тези органи се проявява човешкия ум и човешката душа, и се проучват знанието и мъдростта, които са вложени в този свят.

„Както Мойсей издигна змията в пустинята“. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие.

И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек, Син Человечески, който да донесена хората истинското знание, което лекува. „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески“. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. И като погледнете живота, виждате, че всичкото нещастие на хората произтича от неразбраното знание. Онези които не разбраха знанието, направиха пушките, топовете, отровите и пр. Онези пък, които разбраха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета.

Знанието е резултат на всички онези наслоявания на земните пластове, всички онези геологически промени през които земята е минала, то всичко това са среди, пластове, наслоявания, които показват разните състояния на онзи мисловен свят, през които земята е минавала. Това е така за онзи, който разбира. Но онзи, който не разбира, той ще каже: какво е отношението между земята и мисловния свят? То е все едно да питате, какво е отношението между мислите на човека и неговите чувства? На пръв поглед, като че няма никакво отношение. Запример, човек може да ви обича, без да може да ви помогне, когато умирате. А човек може и да не ви обича, а да ви спаси, когато се намирате в бедствие. Знание има човека и може да ви помогне.

Съвременната култура се нуждае от знание. Съвременният свят е достигнал до една висока точка на развитие. Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“.

До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света.

Христос донесе новото знание в света.

Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умря и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остана незакована.

Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват.

И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е. новото излезе из гроба. Христос след възкресението си се яви на учениците си, но те не го познаха, понеже още бяха със знанието на старата култура. След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания. Като го видеха двама от учениците му, те не го познаха. Те му казаха: Господине, много хубаво ни говориш. Не можеш ли да останеш с нас, да ни проповядваш. Едва след като ги благослови, те познаха че е Христос. Тогава умовете им се отвориха да го познаят, но той изчезна. Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне. Когато разбере любовта, снегът се стопява. Когато водата изгуби любовта си, тя замръзва. Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че любовта е дошла, и всичко става нормално.

И съвременният свят се топи, защото любовта иде в света.

Едно време хората имаха сцепление като леда, но сега всичко това се топи. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят. Хората са свързани помежду си по друг начин, а не както частиците на леда помежду си. Има едно единство на човешката мисъл.

Когато една велика мисъл свързва умовете на хората, това е истинско свързване.

Ти може да си на другия край на земята, и пак да си свързан с всички хора по лицето на земята, които имат връзка с великата мисъл. Сега не казвам, че това знание, което вие имате, не е никакво знание. Вие имате знание, Което е ценно, но аз правя следното сравнение. Когато туряте дърва на огъня и го стъкмявате, за да го запалите, вие имате всичко на разположение, но ви липсва само едно нещо — липсва ви една клечка кибрит. Драсвате клечката, и тя се запалва. Доближавате я до дървата и огънят се запалва. В два три часа яденето е готово и всички са весели и доволни. Ако огънят не беше запален и яденето не беше готово, всички щяха да се съберат в дома си, но ще бъдат неразположени духом, ще бъдат недоволни. Значи, всичко е в огъня.

Огън липсва на съвременното знание.

Днес светът се нуждае само от една клечка кибрит. Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде. Това значи да се запали вашия ум да се запали и вашето сърце. И да почнете до горите.

От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието.

Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения. Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат. В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят.

Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всичките благоприятни условия в света.

Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на земята, се дължете на онзи свят. Светлината, която възприемаме, се дължи но онзи свят; въздухът, който дишаме, се дължи на онзи свят; водата която пием, се дължи на онзи свят; земята, на която стоим, се дължи на онзи свят. Тогава в кой свят живеем? — В онзи свят. Така че, онзи свят е този свят. Този свят разбран. е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е разбрания свят, о този свят е неразбрания. Щом разберем този свят, той ‘ще стане онзи свят — светът на благодатта от който иде доброто. Под онзи свят ние разбираме широкия свят — светът на свободата. В този свят човек е свободен да мисли, да чувства, свободен е да прави добро, свободен е да се занимава с всичко каквото иска.

Бог е оставил човека абсолютно свободен, в нищо не го е ограничил.

Разбирайте правилно какво нещо е свободата. Човек е свободен само в една много малка област, — той не може да носи цялото човечество на гърба си. Ти можеш като баща да се грижиш за жена си и за децата си, но не и за целия свят. Толкова са днес възможностите ти. Ти още не можеш да обичаш ония твои братя, които ти са правили хиляди добрини. Ти още не ги познаваш. Това са ангелите на доброто. Благодарение на тях, ти днес си това, което се виждаш. Ти познаваш само тъжните сенки. Когато дойдат тези истински братя при тебе, ти ще видиш, че с тях не можеш нито да се караш, нито да спориш. В тяхно присъствие, ти не можеш да мислиш криво. Като те види някой от тези братя, ще ти каже: Братко, всичко каквото имам, твое е. Разполагай с него, както искаш. Аз имам пълно доверие в теб. Когото влезете във връзка с някой от тези братя, всичките ви работи постепенно ще се оправят. Вие искате да уредите всичките си работи изведнъж. Но това е привилегия само на Бога. И Бог даже, за да създаде света, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде.

Същият закон е и за нас. Това, което сме сега, е резултат на нашите идеи, мисли и стремежи, с които сме живели в миналото. Идеите и стремежите, с които сега живеем, ще определят нашето бъдеще.

И всички тези противоречия, в които живеят съвременните хора, са резултат на минали заблуждения, с които хората са живели. Този тормоз и незачитане на човека в човека е резултат на стремежа за власт и господство, с които са живели хората в миналото. По този път са създадени лошите условия, при които живеем сега. Това се дължи на лисата на знание и приложение на знанието. Хората мислят, че с лъжи и хитрини могат да живеят на този свят. Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура.

Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура.

За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това. А причината е в неправилните течения, които стават във вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние в друго.

В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в любовта. Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на любовта и не можем да получим онова благо, което ни носят. Религиозните ще кажат: „Той Господ всичко знае и когато се намираме в опасност и в нужда, Той ще ни помогне без да Го търсим“. Не. Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне. Вие давате сигнал и после казвате: Господ я ми помогне, я не. По този начин, вие обезличавате своята вяра. По този начин ти поставяш своята вяра но изпитание. Казано е в Писанието: „Потърси ме в ден скръбен, и аз ще ти помогна. Тогава ще ме познаете, и ще тръгнете в новата култура.“ Затова е необходимо да имате тази вяра, която може да се приложи навсякъде.

Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядката, паметта отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства. Всички, които са изгубили любовта си, не помнят. Онези пък, които имат любов, помнят. Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет.

Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина.

Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е наредил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика на любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате. Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече. Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях. Който има по малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях. Значи, причината е вътре в самия човек. Ако отворите душата си, и хората ще станат добри. Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.

Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина. Голата истина е истината на старата култура, в облечената истина е на новата култура.

Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда. Тогава вашият живот ще се промени изцяло. Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали досега.

_______________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески