Бр. 191. Здравото учение (из беседата „Здравото учение“ – 4 Април 1937 г.)

[Ани]

Здравото учение

(из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.)

Ще говоря само върху думите: „Здравото учение“.

В нашия век има една опасност човек да стене разсеян. Понякога в хората се заражда голяма амбиция, да знаят много. Желанието им да имат много знания, много богатства, много деца и пр., не са естествени. Хубави работи са тези, но в тях има една неестественост. Това са прекалени работи. Да знаят много хората, това не е в реда на природата. Невъзможно е човек да знае всичко. Природата, която е правила всевъзможни работи, е разпределила равномерно нещата. За всяко нещо има съответни органи. Всяко животно е специалист в известна област. Всичко това природата сумира на едно место. Вземете запример слухът на човека. Човек не може да чува всичко, което се произвежда в природата. И това е толкова по-добре за човека. Знаете ли какво нещастие щеше да бъде за вас, ако имате възможност да чувате всичко, което става по лицето на земята? Ако вашето ухо би било толкова деликатно, че можете да чувате всичко, което става в цялата природа, ако бихте могли да възприемете страданията на всички живи същества, вие бихте пожелали да затворите ушите си, да не чувате. Ако бихте чували всичко, вие нито за минута не бихте били свободни от всякакъв род изненади.

Или какво щеше да бъде вашето положение, ако бихте имали толкова силно зрение, че да виждате всичко, каквото става по лицето на земята? Тогава щяхте да виждате всички видове насилия, които се вършат Земята е място на насилие. Вие говорите за любов, но от единия до другия край на живота съществува само насилие. Доброто за сега е само на повърхността на нещата. В науката има насилие, във възпитанието на децата има насилие, в растенията, между животните, между хората — навсякъде има насилие. А сега хората мечтаят за един живот, който не съществува на земята. Представят си нещата по-идеални, отколкото са в действителност. В никой области на Битието име такъв идеален живот, но между хората на земята още не е слязъл. Но този живот, за който мечтаете, зависи от вашите разбирания.

Като говоря, аз изхождам от реалното в света. Реалността ние не можем да я познаем в нейната целокупност, но ние до толкова я познаваме, доколкото нашето съзнание е пробудено, и ние имаме връзка и отношение с нея. И затова, онова, което въздейства на нашето съзнание, ние приеме ме за реално, за вярно; а онова, за което нямаме никаква представа, за което не можем да мислим, ние отричаме.

Една от максимите на една стара окултна школа е: Всяка истина е наполовина истина, и всяка лъже е наполовина лъже. Това значи, че когато човек говори нещо, той е заинтересован. Няма нищо лошо в това. че човек е заинтересован от нещо. И в заинтересоваността има две положения, ако някой е заинтересован от мене да ми помага, това е един въпрос, но ако е заинтересован, за да ме използва, да ми одере две кожи от гърба, — това е друг въпрос. Но който както постъпва с другите, така и природата ще постъпи с него — ще му даде урок да знае как да се отнася с ближните си. Защото живота е училище, в което природата възпитава хората

За тази цел тя им е дала много занимания, много предмети за проучване: минералите, растения та, животните, водите, въздуха, планините, светлината — това са все предмети за изучаване и за занимаваме. Вън от това човек трябва да се занимава със себе си.

Сега ние хората сме дошли до положение, при което природна ни е дела приблизително 400 хиляди форми, по които човек може да действа. Това са все начини, по които човек може да действа. Така, имаме начини, по които растенията действат; има начини, по които рибите действат; има начини по които птиците действат; има начини по които млекопитаещите действат. Най после имаме начини, по които различните човешки раси действат. После имаме начините, по които светлината, водата, въздуха и твърдата почва действат. На пръв поглед ни се виж да, че светлината е нещо много обикновено, но тя е в същност, много сложно нещо. За да възприемете или да придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание. Всичко в природата е вибрации, трептения. Най малкия брой трептения ние схващаме като звук. Трептенията от 16 в секунда до 50 хил. в секунда ние схващаме като звук. След това следва една гама от трептения, които не възприемаме с никое от сетивата си. В тази област, която се намира между звуковите и светлинните трептения, се намират нашите чувства. Ние не схващаме чувствата като звук и светлина. Това се дължи на нашето недостатъчно развито ухо и око. Като дойдем до светлината, ние намираме в нея седем цвята, всеки от които има определен брой трептения и определени качества и свойства. Така например, червеният цвят на светлината е носител на живота. Който иска да бъде здрав, той трябва да изучава червените лъчи на светлината. Те представят определен род трептения. Човек може да се ползва от благотворното влияние на всички лъчи, ако знае как да се поставя към тях, какво положение да заеме, как да насочва своите мозъчни енергии и енергиите на своята симпатична нервна система. Също така човек трябва де знае как да се излага на слънцето — накъде да бъде обърнат, когато слънцето е перпендикулярно на зенита. За тази цел мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към слънцето. Когато слънцето залязва, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към запад. Когато слънцето е на юг, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север — мисълта му трябва да бъде насочена на север. Следователно, за да може да се ориентира по отношение на цветните лъчи, природата изисква от човека най-малко пет шест положения. Само така вие можете да ги употребите като органически сили за вашето развитие.

В музиката, както и в речта, цветните лъчи играят много голяма роля. Вие не можете да произнесете една пламенна, една пълна реч, ако не изобилства във вас червения цвят. Червеният цвят е магнетичен. Такъв човек, у когото червеният цвят изобилства, от него блика живот и сила. Красив е червеният цвят Аз не говоря само за една гама на цветните лъчи, която всички познавате, но говоря за трите гами на светлината. Направени са опити и се доказва, че светлината има три гами от по 7 цветни лъчи. Първата гама е тази, която всички виждате. Над виолетовия цвят от тези гама идва друг червен цвят, след кой- то се изреждат останалите цветни лъчи. След втората гама следва третата гама. Може да се минава от една гама в друга. За онези, които не разбират законите на светлината, това е едно чудо. Не казвам, че трябва де вярвате в това, но онези, които са правили опити, казват, каква е тяхната опитност. Като се стигне над ултравиолетовия цвят, настъпва се в една толкова тъмна зона, че сред бял ден човек може да ослепее. Който има присъствието на духа и може да държи съзнанието си будно и да знае, че не е ослепял, след 30 секунди, или след 1-2 минути, пред него отново ще почне да се явява светлина. След тази светлина, той ще влезе в друг един свят на своето съзнание. Такова съзнание са имали светиите. Те са минавали в тази така наречена духовна гама на светлината и са я изучавали около 20-30 години наред. Така са минавали те в духовния свят. Ни кой не може да влезе в духовния свят, ако практически не влезе в духовната гама на светлината. За това се изисква концентриране на ума Вие може да направите този опит, но като го направите веднъж, втори път няма да пожелаете. По този начин опитно може да се установи реалността но онзи свят и тогава ще преминем от вярата към знанието.

Вярата се отнася до онова, което не виждаме. А трябва да влезете в другия свят и да опитате нещата и тогава можете да говорите за реалността. Тъй че, за реалните неща човек има право да говори, а за нереалните няма какво да говори. Те са само сенки на нещата Ако влезете в света, дето всеки върви сам за себе си, вглъбен в себе си и колкото и каквото да му говорите, той нищо няма да ви отговори, като че не съществувате за него, това показва, че не сте в един реален свят. Като влезнете в реален свят, вие ще видите нещо познато. Когото срещнете ще можете да разговаряте, но вече не на обикновените познати езици, но на един съвършено нов език. Тогава вие ще разберете, че сте знаели още един нов език. Сега аз не искам да вярвате това, но не мислете, обаче, че ви заблуждавам. Ако някой преди 20-30 години бе ви казал, че с помощта на радиото ще можете да слушате какво се говори и пее в странство, вие не бихте повярвали, но това е факт днес. Една кутия може да ви разправи всичко, което се говори вън от България. В скоро време ще може да виждате какво правят хората в далечните от нас места. Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши и на онзи свят. Не до висшите светове, но поне до там, додето са стигнали нашите близки. Ще имаме съобщение от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки заминали за онзи свят. Ние ще получаваме поща от другия свят с адрес до еди-коя си улица, еди-кой си град. И там има градове като и на земята. Сега аз ви говоря за онзи свят не така, както други са ви го описвали. Онези, които са описвали духовния, невидимия свят, те са го представяли като нещо недостъпно, нещо недосегаемо.

Всички хора са проводници на онези велики живи сили, които работят в природата. За онзи, който съзнава нещата, всичко е от Бога. Ние трябва де съзнаваме това. Всичко е от Бога, но и човек е вложил нещо. Когато водата минава през някои планински или подпочвени места, тя взема някои елементи оттам, които не са й свойствени. Водата има много приятен вкус, тя има и много приятен цвят, макар да се казва, че е безцветна течност. Тя е емблема, представител на живота. Ако бихте пили от тази вода, от която живота се ражда, вие никога не бихте ожаднели. И след като пиете от тази вода, сегашната вода да ви се види много блудкава, много безвкусна. Все така има места не земята, дето тази особена вода тече. От тази вода пият само посветените адепти. Тя извира само от високопланински местности. Тя извира от такива места, дето става особено кръстосване на слънчевите лъчи с центъра на земята. На такива места водата се особено пречиства. Който пие от тази вода, той може да живее сто, двеста, шестстотин, хиляда и колкото години желае. Само сто грама от тази вода са в състояние да внесат в човека особена сила и живот. Тези извори са запазени, недостъпни са за обикновените хора. Хубавите работи са недостъпни за обикновените хора. Но в бъдеще те ще бъдат достъпни. Ако и вие учите добре, един ден тази вода ще бъде достъпна и за вас. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, тогава лекарите няма да ходят със своите губерки да лекуват хората, нито със своите горчиви хапове и лекарства, но ще носят със себе си по едно шишенце от тази вода. Една десета част от капката на тази вода е в състояние да излекува всякаква болест. Оттам насетне никаква болест няма да го хваща. Какво ще се плаща тогава на лекарите. Американците оценяват човека според както е застрахован. И в природата е същото. Тези 400 хиляди форми, през които минава Божественото знание, Божествената мъдрост Божествения живот минава също така през тия 400 хиляди форми. През всички тия форми минава човешкия зародиш. Следователно, човешкия зародиш е последната форма. През човешката запалка влиза човешкия ум. До тази запалка всички животни нямат тези качества, каквито човешкия ум съдържа. Човек още не е спрял своето развитие. Предстои му да мине през още една запалка. „Ако не се родите изново от вода и дух, няма да влезете в Царството божие“ — казва Христос. Ако в шестата раса, в новия живот нямате тази запалка, вие не можете да бъдете свободни. Ето защо трябва до се проповядва на хората, че трябва да се родят изново. Каквото възпитание да дадете на мечката, тя мечка си остава; каквото възпитание да дадете на вълка, вълк си остава; каквото възпитание да дадете на змията, змия си остава. Човек трябва да мине през новата запалка, за да се възпита. Това е Божественото. Този е новият път. Този е пътят на спасението на хората. Когато дойде на земята Христос казваше, че всички хора трябва да възприемат запалката на любовта Той не говори за онази любов, която в няколко години изгасва, но за онази любов, която като се запали веднъж. постепенно се усилва. Тя всеки ден се повече и повече разширява, докато живите неща стават обичани от всички. В тази любов и дърветата, и камъните, и изворите, и водите, и рибите, и птиците и всички хора ти стават обични, всички хора ти стават близки на сърцето. И тогава нито болести ще има, нито ще имате желание да разправяте някому за болестите си. Ние ще бъдем такива, каквито Бог ни е създал.

Сега човек може да убие някого, без да му трепне сърцето. Такова желание да се убиват хората помежду си не съществува в Бога. Това е криво разбиране. Хората умират по единствената причина, че не вършат Волята Божия. В сегашния живот в едно отношение смъртта е едно благо за човека. Човек трябва да умре, за да се обнови тялото му. Ако хората разбираха законите и ако възпитанието им беше друго, у тях не трябваше да се явява желанието да се увеличават. Умножението и увеличението на хората трябва да става разумно.

Хората трябва да се увеличават по качество, а не по количество.

Защо ни е едно голямо умножение, да имаме милиони хора, които ще се избиват? Защо ни са милиони хора, от които да се раждат престъпници? Преди всичко тия хора нямат никаква идея за живота. И Бог не се нуждае от такива хора, но понеже е всеблаг, толкова богат, че и за най-лошите хора на земята има какво да им даде. Ние привлякохме най лошите хора на земята. Нима онзи баща, който пиянства, като роди син, не носи отговорност за своя син, който наследява склонността на бащата към пиене? Наследствеността има своите добри и лоши черти. Бащата на някого е бил музикален човек и синът наследява тази способност. Без много труд той става музикант. Ако дядо му е бил добър поет, в прадядо му филантроп, синът или внукът придобива същите качества. Тъй щото законът на наследствеността има две страни, човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите. Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека.

Злото в света съществува по единствената причина, че съществува свобода.

Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло, ако нямаше и добро и свободата нямаше да съществува. И ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува и ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват добро и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор. Всеки човек е свободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения, доброто или злото. Доброто и злото не се налагат не човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях — от него зависи. Понеже хората не вярват в свободата на човека, затова понякога те кипват, гневят се. Човек не мисли, затова се гневи. Гневът се проявява преди човек да мисли. Гневът е чувство, което се заражда над лъжичката на човека. Гневът се заражда и в областта, която е зад ушите на човека. Ако човек може да разедини мисълта от гнева и я изпрати в предната част на челото, или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувства свободен.

„Здравото учение“ — За да се дойде до здравото учение, от всички се изисква една вътрешна връзка. За в бъдеше ние се нуждаем от гениални хора. В бъдеще трябва да се създадат три вида хора: талантливи, гениални и светии. Бъдещето общество трябва да се състои от талантливи, гениални хора и от светии. Талантливите хора — това са точките в света. Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите — това са кривите линии. И когато светията бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия. Бомбите, с които светиите воюват са бомбите на любовта, и ако ние бихме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. Няма по мощна сила от любовта. Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой начин. Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна мисъл, с която да го поразите.

Онзи, който разбира законите на мисълта с една силна мисъл може да порази цяла войска.

Такива опити са правили посветените на миналото. Същото могат да направят и съвременните християни, ако приложат христовото учение. Но според мен, съвременните християни не работят още за Христа. Те работят само за своите лични интереси. Те нямат още онова високо съзнание, че трябва да се работи за великото в света, че един е господарят на свето. Един е Господ. Един е царят на света. Един е Бог и неговата правда. Това трябва да се съзнае от всички хора. Но това съзнание го няма още в хората. Когато се роди това ново съзнание в хората те ще се доберат до едно ново разбиране на живота, ще почнат да работят за прилагането на Христовото учение в живота си. Като приложат учението, тогава Христос ще ги възкреси и ще стане както казва Той — едно стадо, един Пастир. От там насетне смъртта няма да има власт над хората. Тогава няма да има недоразумения, престъпления, омраза. Тогава ще имаме един нов свят. Свят на любов, знание и свобода.

И казано е в Писанието, че Бог ще създаде ново небе и нова земя. Мнозина очакват нова земя. Не, земята ще бъде същата, но в нея ще станат известни промени. Тогава където и да мине човек, покрай дървета, покрай извори, покрай камъни, всичко ще му говори, всичко ще го поздравява. Тогаз всички братски ще живеят. Това е здравото учение, за което хората от сега трябва да се приготовлявай. Като говорим за любовта, хората я считат за нещо фантастично. Не, любовта не е фантазия, тя може да се опита. Когато страда, човек може да опита любовта. Затова благодарете, че страдате. Степента на страданието показва степента на развитието на човека.

Колкото повече страда човек. толкова по голяма възможност той има да се развива. Аз бих желал всички да имате страданието Христово. Според мен вие, които страдате, ще може да се повдигнете. Без страдание вие ще бъдете обикновени хора. Всички светии са били хора на страданията. Но те са съзнавали смисъла на страданията и са го превърнали в благо на човечеството. А съвременните хора се страхуват от страданията. Няма какво да се страхувате от сиромашията, несгодите на живота, болестите и пр. Нека да остане у вас само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Тези неща трябва да ги опитате, за да се уверите, че е така.

Сега аз ви желая: който за каквото иска, да се кандидатира: за талантлив, за гений, или за светия. Всеки трябва свободно да си направи избора. Който каквото желае, това да си избере, за да може да работи за бъдещето човечество, което иде сега в света.

____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Здравото учение