Jump to content
valiamaria

1941_07_11 Механически, органически и психически процеси

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

От книгата,"Живот, светлина и сила", Младежки окултен клас. Двадесета година (1940–1941). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Механически, органически и психически процеси

„Отче наш“

„Фир-фюр-фен“

Ако ви се даде такъв един въпрос, как бихте го разрешили: [какво разбирате под] механически, органически и психически процеси? Какво разбират съвременните хора под думите [под] механически процес, органически процес и психически процес. Най-първо човек се намира в едно много трудно положение. Думата механика разбирате, но механически процес да определиш какво разбираш. Да допуснем, че всички разбирате нещо по музика, знаете. Дават ви една песен така да я изпеете – веднага ще се намерите в едно трудно положение. В какво седи трудността? Виждате, песента започва от „до“, „ре“, „ла“ или „си“, но нямате сигурност, не знаете как да вземете. Основният тон на песента от какво зависи? Някой, който е много страхлив, не може да започне – страх го е и не може да пее. Някой, който е много смел, може да почне. Кои хора са смели? Страхът в него е по-слабо развит, смелостта е по-силно развита. Тя е едно чувство. Той знае – не знае, взема криво-ляво. Че направил една погрешка, много смелият не се смущава. Страхливият не пее и не прави погрешки, другият пее. Сега кого бихте одобрили в дадения случай, който пее или който не пее? Който криво взема, криво учи хората.

Вие имате известни пориви в себе си – механически пориви, имате органически и после имате психически пориви вътре. Какво разбирате под думата порив? Ние задаваме въпроси, без да ги обясняваме, да мислим. Защото някои неща, които се обясняват, стават по-тъмни. Ще ви дам едно обяснение. Ако някой предмет седи много далече от мене, може да ми разправят какъв е предметът, но предметът е неясен, колкото и да ми разправят. Зависи от мене – трябва да се подвижа. Ако предметът е много далеч, ако наполовина се подвижиш, предметът ще стане малко [по-]ясен и без да ми разправят. Те ще ми разправят неща, които не ги виждам. Може да ми разправят какъв е цветът му, после някоя особеност, но е много далече, не мога да го видя, трябва да се приближа. Някои неща за нас са неразбрани, понеже сме далече от предмета, колкото и да ни разправят. Запример разправят за душата. Трябва да се приближим до душата. Отдалече разправят какво нещо е душата, разправят за оня свят. Оня свят вие как го разбирате? Казвате този свят и онзи свят. Сега, като говорите онзи свят, винаги разбирате нагоре, а този свят – разбирате надолу.

MOK_19_5_2.GIF

Като кажем този човек и онзи човек, разбираме винаги по права линия A и B.

MOK_20_2_20_1.GIF

Но като кажем този и онзи свят, разбираме горе и долу. Защо именно е тази идея? Казваме този човек и онзи човек и ги туряме по права линия, този свят и онзи свят ги туряме перпендикулярно. Защо? Пак няма да ви обяснявам. Аз ще ви разправя защо – то е едно статическо положение.

MOK_20_2_20_2.GIF

Имаме този свят и онзи свят. Ако това колело го подвижим, вече имаме едно динамическо положение. Хоризонталната линия става вертикална. Ако колелото продължи да се движи, пак ще вземе хоризонтално положение. Когато говорим за този и онзи, разбираме, че седи на същата плоскост, а пък тоя и оня свят показва на един порядък – че той се намира не в същия по-рядък и не в същото измерение. Туй показва друго измерение: AB е едно измерение, CD е друго измерение.

Сега кой свят е по-голям, този свят или онзи свят? Да допуснем, че имате двама души приятели: този приятел и онзи приятел. Щом кажа този приятел [и онзи приятел], може ли някой да знае ръста на този приятел и онзи приятел, без да ги е видял? Само като кажеш този мой приятел и онзи мой приятел, само от думата можеш ли да определиш какъв е той? Сега има един начин. Аз, като говоря този мой приятел и онзи мой приятел, аз веднага ще си съставя едно понятие. Като кажа този приятел, ще покаже, че е по-близо, за него [се] говори. Пръв е онзи, после [е] вторият. Единият приятел е началото, другият приятел е краят.

Сега, когато говорим за едно начало, говорите вие за яденето, когато започнете, то е началото, вашият пръв приятел. След като се наядете, казвате, че сте свършили яденето. Като говорите за началото, какво подразбирате? Началото и краят едно и също ли е? Ако в началото имате един приятел, който седи с една кофа вода – влизате в началото и той ви оквасва, излее водата отгоре ви? Представете си, че имате такава една опитност. Вие сте нямали такава опитност. Някои може би сте имали. Децата обичат, като идат на чешмата – вземат вода и хвърлят отгоре на другарчетата си, наквасват се. Представете си, че единият излее в началото една кофа вода, другият излее [в края] друга кофа вода върху вас, какво ще научите от тия две кофи вода?

Сега кои са причините, които са заставили вашите приятели да излеят по една кофа вода? Може мотивът да е следният: вие сте страдали няколко месеца от треска, те са чели, че внезапно като се излее една кофа вода, човекът се сепне и оздравява. Единият казва: „Аз на единия край, ти на другия.“ Ти, като влизаш, те полее единият, като излизаш, те полее вторият, и ти не знаеш, но те имат определена цел – да те лекуват с вода. В тях идеята е определена. Но този, когото поливат, казва: „Какво голямо безобразие. За нищо и никакво, поливат ме с вода. Не постъпват добре.“ Кой е на правата страна, тези двамата, които изливат водата или онзи, който обсъжда отвън?

А пък някой път тия ваши приятели искат да направят някаква шега, искат да се пошегуват. Той се излекува, неговите приятели са решили малко да го наквасят, макар да има нови дрехи – ще видят може ли да се въздържа, или ще се разсърди. Питам, ако вие сте трескав и ви излеят вода, най-първо вие няма да знаете защо. Обаче след като се свърши процесът и вие оздравеете, ще намерите, че тия двете кофи много добра работа свършили. Казвате: „Ако не бяха ме полели, нямаше да оздравея“, радваш се, че умно са постъпили. Представете си, че ти си с нов костюм, те те лекуват. Малко по-мъчно е. Не виждаш никакъв повод, виждаш нещо глупаво. Облечен с новите дрехи, те изведнаж изливат вода отгоре ти. Да се лекуваш – не е. Казват: „Ние го поляхме, понеже обича много да се сърди за нищо и никакво. Сега искаме неговото психическо лекуване.“

Треската с вода се лекува, но сръднята с вода лекува ли се? Лекува се. Ако си сърдит, като те накваси дъждът, веднага ще придобиеш едно хубаво настроение. Сега искат от вас едно научно обяснение: как човек, като го полееш с вода, ще се лекува? Сега да се постараем научно да обясним. Всяко радостно състояние произтича от набирането на някаква енергия чрезмерно в една област, която произвежда едно стеснително състояние. Ти, за да се освободиш от нея, търсиш някакъв повод.

Допуснете, че носите известен товар, който тежи на гърба ви. Веднага търсите един повод, да го сложите някъде. Ако сте разумен, ще го сложите на някой камък или ще го хвърлите от гърба. Щом го хвърлите от гърба, какъв е поводът? Носили сте го може би три–четири километра, вече капнали сте от умора. Казвате: „Този товар не искам да го нося. Който иска, да го носи. Аз не искам да го нося вече.“ Сега представете си, че това е ценен материал. Ще ви направят един упрек, ще ви кажат: „Защо го хвърлихте?“ Но представете си, че това е пясък. В първия случай ще кажат: „Защо го хвърляте, не знаете ли, че цяло богатство представя?“ Ще ви четат морал, че не сте били умен. Ако във втория случай е било пясък на гърба ви, ще одобрят постъпката ви. Казват: „Ако сме на вашето място, ще направим същото.“ Но ако е за първия случай, ще кажат: „Ако носехте този товар, човек и половина ще станете.“ Той започва да се извинява, че не знаел.

Сега на вас аз ви давам един товар, тази идея: механически, органически и психически процес. Процесът мене не ме интересува, не искам да занимавам ума си, имам друга по-важна работа. Какво ще нося, да се занимавам с него? Няма да разрешавам тайните на битието. Процесите са си процеси. Какво е механическият, органическият и психическият процес не ме интересува. Сега вие какво разбирате под механически процес. Вървите по пътя, падате. Какъв процес е този? Ударът, който приемате, какъв е? В механическите процеси причината е отвън. В органическите процеси причината е вътре в процеса. Ами [в] психическия процес къде е?

Да допуснем, че носите товар на гърба си – ще уподобим на един механически процес. Товара от гърба го снемаш. Ядеш храната, какъв процес е? При механическия процес туряш товара на гърба си и го снемаш. Но като се наядеш – не можеш да снемеш така лесно, както е товарът на гърба. Този процес, носенето на гърба, и яденето в стомаха са различни процеси. Туй, което влиза в стомаха, мъчно може да го изхвърлиш, ще остане процесът сам по себе си. Част от туй, което влязло в стомаха, ще остане в тебе. Друга част ще излезе навън. В стомаха се заражда една идея, която не е правилна. Знаем, че при яденето известна част ще остане в тялото. Вие знаете, че вече влиза друга една идея, която не е красива.

Но да вземем процеса на дишането. Приемеш въздуха. После този въздух като седи дълго време, ти приемеш нещо от въздуха. Туй от което дробовете не се ползват, този въздух, навън го изпращаш. Като изпращаш туй, нехубавото навън, ще изкажеш най-хубавите думи. Казва: „Много сладко говори.“ [С] туй, което на тебе не ти е потребно в дробовете, сега като говориш, ще изкажеш най-хубавите сладки думи, ще изкажеш с такъв един материал: добро, приятелство, божество, радост, веселие. С този, нечистия, въздух сте изрекли най-хубавите думи. Какво ще кажат думите, които обличате с този материал? Как ще примирите сега противоречието?

Ето къде има един морал – то е право вече. Приемаш и изпратиш въздуха навън нечист. Ще го изпратиш сам да се чисти. Ако си намислил да пееш, тогава след като [го] приемеш, ще го изчистиш в себе си и тогава ще пееш. Ще внесеш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, едно хубаво желание, една хубава постъпка. Тия динамични сили в него ще пречистят този въздух и той ще стане по-чист, по-хубав, отколкото е отвън. Тогава чрез него може да изкажеш най-хубавите думи. Тази реч ще бъде отлична.

Сега идем до основния закон – нещата се поправят по три начина: чрез мисъл – първият процес е психологически процес, органическият е чрез чувствата и механическият е чрез постъпките. Една постъпка има отношение към механическите процеси в природата, чувстването има отношение към органическия свят и мисълта – към психическия свят.

Та казвам, когато мислиш върху една идея, ти намираш отношенията на нещата какви са. Пет плюс четири е равно на девет. Пет овце, събрани с четири овце – какъв процес е? Механически. Пет души обрали десет ореха. Пет по десет – колко трябва да платите за орехите? Пет по десет е петдесет. Добре, сега психическият процес кой е? В органическия процес клетките се умножават. Размножаването е един органически процес. С тези знаци означават механическите процеси. Умножението съдържа в себе си органически процес. Пет, делено на четири, е деление, но същевременно и означава отношението на две живи същества, отношението между тях. Сега какво трябва да бъде отношението? Сега, детето разделено от майка си, майката като го пусне навън, при този процес то е взело нещо. Колко е взело сега? Колко може да бъде? Едно цяло и двайсет и пет стотни. Като разделите пет на четири – влиза един път. То е един органически процес. Степени има. От едно до десет, това е Божествен процес. От десет до сто, това е ангелски процес. От сто до хиляда, това е човешки процес. Детето е взело от Божествения процес едно цяло и двайсет и пет стотни [е] взело от ангелския свят. Онова от човешкия свят остава тепърва да го взема, затуй е дошло помежду хората. Трябва да се роди, защото [трябва] да вземе от хората. Ангелите не могат да му дадат това, което хората може да му дадат. Защо е дошло на земята? Защото човешките блага туй дете може да ги вземе само от хората.

„Защо съм дошъл на земята?“ За да вземеш благата на хората, които те могат да ти дадат. Защо ще идеш между ангелите? За да вземеш благата, които ангелите могат да ти дадат. Защо ще идеш при Бога? За да ти даде благата, които Бог може само да ти даде. Всякога, когато отиваме при Бога, вземаме благото, което Бог може да ни даде. Когато отиваме при ангелите, вземаме благата, които ангелите могат да ни дадат. Когато отиваме при хората, вземаме благата, които хората могат да ни дадат. То са разсъждения, да се уясни защо ще идеш между хората, защо ще идеш между ангелите. Ти отиваш, за да придобиеш нещо. Ако отиваш някъде и нищо не придобиваш, то е празен ход. Ако влизаме в един механически процес, то е за да придобием нещо. Ако влизаме в един органически процес, то е за да придобием нещо. Ако влизаме в един психически процес, то е да придобием нещо. Казвам, ти не можеш да разрешиш своята психика, ако не влезеш в психическия свят, да разсъждаваш. Ти не можеш да разрешиш своите чувства, ако не влезеш в органическия процес. Психическото е Божественото, органическото е ангелското, механическото е човешкото.

Та казвам, механическият процес, той е външен. По-лесно можем да се справим с външните процеси, с органичните – по-мъчно, а с психическите – най-трудно. Много трудно е в психическите процеси.

Казвам мисълта трябва да минава от механическия в органическия, в психическия свят. Тогава механическите процеси създават външните форми на човека, органическите създават вътрешните форми, а пък Божествените процеси създават отношението на тия светове и уреждат живота. Бог е, Който може да уреди живота ти. В тия другите два процеса може да вземем материал – от органическия процес вземаме необходимия материал и от механическия процес [вземе] необходимия материал. Допуснете сега, че вие се безпокоите, имате едно безпокойство. Имате един ваш приятел от училище още, който ви е писал, че ще [ви] дойде на гости. Споделяли сте много идеи с него, ходили сте дълго време. Но той не дойде навреме, безпокоите се. Казва: „В сряда, в дванайсет часа, ще дойда.“ Дойде сряда, дойде дванайсет часа, него го няма, вие се безпокоите. Сега как може да премахнете вашето безпокойство? Туй безпокойство какъв процес е? Че не дошъл вашият приятел, какъв процес е? Към кой процес спада? Той не спада към психическите процеси. Сега не знаете кои са причините, вие се безпокоите. Ще запитате домашните му тръгнал ли е оттам. Може да ви кажат, че му се е случило нещо и той отлага.

Ние някой път се безпокоим за нещо, което не е станало. Да допуснем следното: изпитват ви, искате да държите матура. Случило се, че отлагат изпита, губите от времето си. Вие сте определили, имате само един ден на разположение. Те ви искат да останете още няколко дена. Вие се безпокоите. Как ще се утешите сега? Изгубвате няколко дена. Ученикът казва: „По-хубаво, че се отложи. Щях да държа изпита по този предмет. Хубаво е, че се отложи, че след четири дена ще държа изпита си.“ Още четири дена има да учи, обнадеждва се веднага, много бързо разрешава.

Допуснете сега, че в живота ви се случат неща, които не ги обичате. Какво трябва да правите с тях. Майките как се ухитряват, когато искат да лекуват децата, когато са болни и не искат да вземат горчиви церове. Турят малко сладко отгоре. Турят хинин – увият го с една сладка обвивка. Всякога трябва да държите нещата в една форма, възприемлива за ума. Тогава има известни психологически моменти, трябва да се съобразявате със законите на мисълта, трябва да се съобразявате със законите на вашето сърце. Не може да постъпиш със сърцето си така, да го пресилваш. Природата никак не обича пресилването. Ние може да го употребим, но ще носим последиците. За сърцето са потребни методи, които да съответстват на органическия свят. В механическите процеси ще употребиш още средства, които съответстват на човешкия свят.

Казвам, че механическите процеси спадат към хората, органическите – към духовния свят, а психическите – към Божествения свят. Ще спазвате законите на Божествения свят, ще спазвате законите на психическите процеси, ще спазвате законите на органическите процеси и ще спазвате законите на механическите процеси. Вземете един ангел, който пътува в пространството. Какви пресмятания – каква скорост да вземе… колко много [има] да вземе предвид. Ако не се вземат тия неща предвид, може да стане катастрофа. Всякога във вашите съждения, когато създавате една ваша форма, трябва да вземете предвид условията, при които тази форма ще поставите. Че може да се случи някаква авария – да вземете предвид, да предотвратите.

Сега вие сте на земята, значи – в механическите процеси – искате нещо органическо и психическо, което е невъзможно. Вие запример искате едно здраво тяло, механически процес имате, някой да ви даде, искате някой към вас да има хубаво отношение. То е един Божествен процес и психически процес. Туй механиката не може да ви го даде. Вие искате в този механически свят да ви [се] даде нещо, което не се намира тук. Де се намира сега? Един въпрос за разрешаване.

Тебе ти дават една ябълчна семка. Колко е малка семката, да ви изясня. Някои от вас казвате: „Защо е направен тъй светът?“ Да кажем, имате една ябълчна семка. В дадения случай ябълката не може да ти даде това, което ти искаш. Вие искате да ви даде плод, казвате: „Нали е ябълка.“ Казва: „Ябълка, но съм семка. Аз съм в състоянието на семка, не съм в състоянието на ябълчно дърво. Туй, което искаш от мене, не мога да ти го дам.“ Ти питаш: „Защо си дошло на земята, защо си се явило пред мене?“ Ябълчното семе казва: „Ти сега ме посади в земята, за това съм се явило. Като ме посадиш, ще израсна. Какво ще стана? Ще израсна, ще цъфна, ще завържа, ще образувам един голям плод. Ти като ядеш от този плод, тогава ще ти дам това, което искаш сега от мене.“ Ти питаш ябълката: „Кога ще го докажеш? Да си губя времето, да те посаждам? Отде да зная?“ Ябълката казва: „Посей ме. Ако думите ми не са верни, тогава ще разсъждаваме.“ Казваш на ябълката: „Право ли говориш, или само ме занимаваш?“ Ябълката казва: „Посади ме, тогава ще видиш дали право говоря, или не.“ Казвам: „Повярвах, но помни.“ Посаждаш семето. След пет години действително стане едно голямо дърво ябълката. Ти се изправяш пред ябълката. Кажете ми, какво ще кажеш, като ѝ вземеш плода? Казваш: „Понеже ми говори истината, каза ми неща, които са верни, аз ще те взема от обич. Аз ще ти дам най-сладкия прием, който някой може да ти даде.“ Погалиш ябълката с двете устни, приемеш я вътре, туриш я вътре. Казваш: „Много се радвам.“

Този процес вътре е разговор. Яденето не е нещо друго, освен разговор с тази ябълка. Казваш: „Да те занеса в приемната стая.“ Разговаряш се. После ще се разговаряш с ябълката в дробовете, и там ще имаш разговор. Най-после горе в светилището, в църквата, ще се качиш, и там ще се разговаряш с ябълката. След като изкараш ябълката горе в мозъка, какво ще правиш? На тази ябълка ще ѝ създадеш нова форма, ще ѝ платиш билета и ябълката ще се върне. Ти като поет ще напишеш цяло едно стихотворение на ябълката. Ще кажеш: „Довиждане, на добър път.“ Отиде си ябълката. И ябълката [е] доволна, че отива нагоре, и ти си доволен.

Аз виждам цял един процес На този процес не знаете причината. Аз на вас ви казвам философски: ако не бях я послушал, нищо не щеше да има. Понеже я послушах, тази простата ябълка създаде [нещо] в мене.

Казвам, трябва да образувате в себе си една права мисъл. Една права мисъл създава трите процеса. Ще минете от механическия в органическия и психическия процес. Тия процеси като ги минете, ще създадете нещо в себе си. Всякога една хубава мисъл се създава, когато тия трите процеса или трите свята са свързани, като колелото, което се движи. Всичките несгоди в живота произтичат, че ние спираме процесите. Щом спрем процесите, животът става еднообразен и тогава нищо не се постига. Когато в живота не можем да постигнем нещата, подразбираме, че процесът е спрян. Тогава – колелото трябва да се движи.

Когато говорим за любовта, подразбираме, най-първо, в любовта механическия процес – да се подвижи колелото. Туй колело е турено, че то минава през един извор, че взема водата. Водата, която изкарва горе, е органическа. Водата, която ще изпие, е психическа. Най-първо, той завърта това колело, да извади водата, тази вода после да я опита. Ние казваме, че животът се явил в света от колелото, което се е завъртяло, то донесло ония блага, от които ние имаме нужда. На земята туй колело се е завъртяло, за да можем да приемем онзи материал, който е потребен за твоето развитие. По този начин като разсъждаваме, ние влизаме в противоречие. Вие искате всичките неща да станат механически. Искате да се облечете хубаво – то е човешки порядък на нещата. После искате да имате разнообразие в яденето – туй е органически процес. И след туй искате всичките хора да имат хубаво отношение, да ви обичат – че това е Божествен процес на нещата, то е психически процес.

Та казвам, ако психическият процес е правилен, и органическият ще бъде правилен. Ако органическият [е] правилен, и механическият ще бъде правилен. Тогава по обратния начин разсъждаваме: ако механическият процес е правилен, и органическият процес е правилен, и психическият процес е правилен. Вие влизате в Божествения свят, за да се завърти колелото, влизате в ангелския свят, за да се извади тази вода, която ви трябва, влизате в механическия процес, в човешкия, за да възприемете на земята водата, да опитате въздействието на водата.

Сега ви питам, защо е доброто и злото в света? Но какво е понятието ви за доброто и злото? Имате онази поговорка, че корените на знанието са горчиви, а плодовете сладки, какво подразбирате? Корените, това е злото, клонищата, това е доброто. Корените, това е злото, в гъстата материя какъв плод ще дадат? Те стават условие, за да може клонищата отгоре да дадат плод. Ако на земята злото не беше, никакво благо не би имало.

Казвате: „Без зло не може ли?“ Имате един пример. Питали Паганини: „Можеш ли да свириш на три струни?“ „Мога.“ И дал един концерт на три струни. „Можеш ли да свириш на две?“ Дал концерт на две струни. Когато го попитали може ли на една струна, той не се явил. Като кажем на три струни има някой да свири, то е българската гъдулка. А пък тези, европейските, цигулки, те имат по четири струни. Тогава как ще обясните? Арфата колко струни има? Може би са взети от човешките зъби – трийсет и две.

Човешките зъби са нагласени според арфата. Всеки един зъб, като се дига, дава особен тон. Вие не сте слушали тоновете на кътните зъби – различни тонове издават. После, предните, кучешките. Знаете ли какви тонове дават кучешките зъби? Ако искаш нещо добре да го направиш, ще туриш силата на кътните, ще стиснеш, че работата да стане. Ако искаш ефикасно някоя работа да свършиш, ще си послужиш с кучешките. Когато малките деца не ги пущат някъде, веднага употребяват зъбите. Като турят зъбите, като стиснат, онзи ги пусне. Сега да превърнем туй движение. Детето е механически процес, казва: „Пусни ме.“ Като хапе, пуща го. Сега искаш без хапане. Какво трябва да направиш, за да те пусне някой. Аз съм умен човек, имам златни монети. Или пък другарчето ми не знае, аз съм пак от умните. Изваждам един плод и му давам. Казвам да се не занимава с мене, но с плода. Понеже то няма с кого да се занимава, затова с тебе се занимава. Сега, щом има с кого да се занимава, взема плода и освободи те.

Умният човек трябва да бъде в състояние да знае как да постъпва. Всичките хора се намират в едно противоречие. Те искат светът да се създаде тъй, както те разбират. Ние искаме още едно правилно схващане за живота. Затуй хората страдат и като страдат, се учат. Като се научат как да живеят, значи като разберат законите на психическия свят, на органическия и на механическия свят, работите ще се оправят.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът“

„Отче наш“

Тридесет и пета лекция на младежкия клас

11 юли 1941 г., петък, 5 ч. сутринта

София – Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×