Бр. 194. Да идем във Витлеем! (из беседата „Да идем във Витлеем“ – 25 Април 1937 г.)

[Ани]

Да идем във Витлеем!

(из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.)

„Да идем във Витлеем“

Лука 2:15

Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота. Ако църквата, в която ходите вие, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат святи за вас. Ако вашата служба, ако вашата наука са святи за вас, по същия начин гледайте и на службите и науката на другите хора.

В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Всички тия науки и изкуства използват силите на природата. В това отношение вие не можете да кажете, че една наука има преимущество пред друга. Една наука може да заема по-високи области, по високи центрове у човека, но това не значи, че тя е по-висока от останалите, Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които заемат по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение. Нима онези клетки, които живеят в краката, нямат почтено място? Ако всички клетки биха отказали да вършат функцията на краката, какво би станало тогава с човешката глава? Като знаете това, вие трябва -да се пазите да не изпадате в заблуждението да делите нещата на важни и маловажни.

Едно трябва да знаете — че всички неща, които ангажират вашето съзнание, са еднакво важни за вас, а също така и еднакво полезни. На всяка мисъл вие трябва да отдадете съответното място, което й подобава. Всяка идея трябва да се тури на своето място.

„Да идем във Витлеем!“. В света се ражда нещо, а всички ние сме на стража като овчарите. Няма човек в света, който да не е овчар. Всеки седи при своите мисли и чувства в дома си и мечтае за своите идеали, когато идва ангел при него и му казва: „Радвайте се, роди се вече спасителя на света!“ Та сега и вие, които пазите вашите стари идеи и старите си чувства, трябва като овчарите, да напуснете стадото си и да отидете във Витлеем — да видите Онзи, който се е родил.

Понякога вие намирате погрешки в ония хора, които обичат промените в света. Не е лошо човек да обича промените, но в тия промени трябва да има едно вътрешно съгласуване, една вътрешна хармония. Всяко ново нещо което човек възприема, трябва да се съвпада със старото, което напуска. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон.

Природата сега се е заела да ни преподава. Тя идва при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Например, ти си недоволен от живота. Пари имаш, недоволен си, че малко. Жена имаш, недоволен си и от нея. Защо? — казваш, че имало по-красиви жени от твоята. Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо? — Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, но и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава идва природата и те туря на легло. Като полежиш пет-шест месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват постоянно да ти услужват. Ти се нуждаеш постоянно от тяхната помощ. Като ти обслужват, ти започваш постепенно да ставащ доволен от тях, а покрай това и от живота, и всичко което те заобикаля. Кое е онова в болестта, което те е заставило да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен?

Природата учи човека да вярва, да знае и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко.

В дадения случай човек се нуждае от много малко.

Представи си, че имаш разни сладкиши, хубав мед, пресен хляб, но отиваш на планината, дето всичко това замръзва. Там има студ 30 — 40 градуса. Всичко замръзне, стане твърдо. Какво те ползват тези сладкиши? Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която е в състояние да внесе малко топлина в студа, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало и да направи окръжаващата среда приятна за тебе.

Недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно все се нуждаете от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която той има. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовен свят на този човек е слаб. Някой казва: аз обичам всички хора. Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Някой казва, че вярва в Бога. Питам го: доволен ли си? — Не съм доволен. — Не вярваш в Бога. — Аз съм влюбен. — Доволен ли си от този, когото обичаш? — Не зная, аз трябва да го опитам. — Дойдеш. ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре.

За мене животът представя една пиеса, която е много добре написана и актьорите й са много разнообразни. Всеки човек учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва. Някои хора може да заемат долна, посредствена роля, но какво ще правят? Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почтена, или непочтена. Каквото и да правите, каквато и роля да ви се даде, вие все трябва да я изиграете. Да речем, всички важни роли са заети. Какво ще правиш? — Ще вземеш някаква роля, защото без роля е още по-лошо. Каквато роля и да играеш, тя не се отнася до твоя характер — до вътрешната същина в тебе. Ти ще играеш ролята на една жена или на един мъж, без това да представлява твоя действителен живот.

И тъй, в живота си ние сме принудени да играем разни роли. Всички хора са добри или лоши по отношение на техните роли. И всички роли трябва да се играят добре. Ако играеш ролята на сиромах, ще я играеш добре. Някой млад човек трябва да играе ролята на старец. Вървя по улиците и виждам, че един млад човек въздиша. По нататък виждам, че един стар въздиша. Проверявам и виждам, че младият и старият имат разстройство в черния дроб. Болестта и на двамата е една и съща. Какъв цяр ще им препоръчам? — Да ядат лимони. Ще започнат от един лимон и всеки ден ще увеличават по един лимон докато стигнат до десет лимона. Като стигнат до десет лимона, ще започнат да се връщат назад. Така се лекува черния дроб.

Сега, аз имам съвсем друга мисъл във връзка с разстройството на черния дроб, но не искам да я изнасям на пазар. Не е полезно всичко да се изнася на пазар. Не е полезно с всичко да се прави опит. Има известни киселини, с които не може да се прави опит. Опасно е това. Има някои взривни вещества, с които е опасно да са правят опити Има някои чувства у човека, които не трябва да се засягат. Аз разглеждам хората така, като те са поставени в пиесата — във външната страна на живота. Някой човек е малко нечестен, обича да полъгва. Сам той в своята същина — не е такъв, обаче в пиесата е представен като такъв. Друг пък е поет. Но сам той не е поет, но в пиесата е писано че е такъв. Някой разсъждава философски, без да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който живеете.

Онези истински педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да се не стреми към богатство, да не краде. Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в парите. Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите. Престъплението седи не толкова в открадването на парите, колкото във вярата в парите. На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност. Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва

Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас да види, какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, поради което подлежат на отговорност. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях.

Съвременните хора очакват на синовете и дъщерите си повече отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват от синовете си и от дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече отколкото трябва. И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква от себе си. В любовта има определени отношения. Ние трябва да съзнаем, че Първият Принцип, който е в нас и зад нас. представя онази същина, на която трябва винаги да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е дотолкова голяма, доколкото е здрава връзката ни с Бога. И тази връзка трябва да бъде съзнателна.

Вие можете да познаете вашата вяра само в големи изпитания. Ако в големите изпитания вярата ти не се поколебае, голяма е твоята вяра. Ако при малките изпитания вярата ти се поколебае, малка е твоята вяра. При най-големите изпитния ти трябва да кажеш като Йова: Господ даде, Господ взе. Това беше един мъдрец, който се изпита. Любовта трябва да бъде за нас като вътрешен пробен камък. Ако имаме този пробен камък, ние можем да създадем един вътрешен живот в себе си.

Аз наблюдавам как духът работи в човека. Гледам как някои учени хора посвещават цели 20-30 години за изучаване на някой научен въпрос. Някой посвещава 20-30 години само за изучаването на известен род микроби. По цели часове седи над микроскопа, наблюдава, изучава живота на този микроб в най-големите му подробности. И като свърши работата си, той написва едно научно съчинение за този род микроби, за да покаже на хората какво представляват те, как живеят, как можем да се предпазим от тях. Този човек е посветил цели 30 години за един научен въпрос, а ти, човекът, който работи за Бога, не си готов да посветиш десет години в служене на Бога. Кой от двамата седи по високо? Някой казва: дотегна ми да мисля за Бога. — Това, което ти е дотегнало, то не е истината. Нас ни дотягат човешките въжделения, човешките формули, човешките символи. Само човешкото може да дотегне, а Божественото — никога! То носи живот в себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истинаго Бога.“ Под думата вечен живот се разбира онзи красив живот, в който човек може да бъде всичко. Това не значи, че може да го даде изведнъж, но през течение на цялата вечност все да дава.

Казвам: всички хора имат условия в живота, но знание се иска да могат да ги използват. Сега аз искам да ви освободя от някои наследствени черти, Вие бягате от себе си. Хубаво е това, защото в същност вие бягате от греха, от злото а себе си. Но ако ти не влезеш в големия огън, да опиташ неговата сила и да останеш невредим, ти няма да знаеш колко си силен. Например, ти трябва да влезеш между жените, за да бъдеш изпитан, да видиш можеш ли да устоиш на този огън. И всяка жена трябва да влезе между мъжете, да опита техния огън. И като излезе от там да каже: Аз съм минала през този огън, познавам го. Тя трябва да разчита на себе си. Така работи Бог в света. Тези, които Бог обича, Той ги е оставил в света. Не ви ли се е случвало, баща ви и майка ви, които ви обичат да заминат за някъде и да ви оставят на произвола на съдбата в света? Хората ще кажат „Горко му.“ Но ти имаш вече една солидна опитност, има на какво да разчиташ. Тогава казваш: Аз вярвам в Бога. Аз минах през една голяма опитност и зная вече какво нещо е Божественият огън. Няма какво хората да ме убеждават има ли Бог или няма. Аз минах през големи изпитания и вярвам вече в Бога. Онези които не са минали през тези изпитания, те не познават Бога, те не се нуждаят още от нищо. Но онези, които са минали през големи изпитания, те познават Бога и вярват в Него. А Бог иска всички ние да бъдем трудолюбиви и да се учим в неговата Любов, да няма никаква леност в нашите чувства.

Много болести в хората се дължат на реагиране срещу своите чувства. Много жени са причина за създаване на ред болести в мъжете. И много мъже са причина за ред болести в жените. Защо? — Те реагират срещу своите чувства и по този начин си причиняват различни болести. Ако живеят по този начин, хората ще се натъкнат на ред катастрофи. Понякога жената така наплашва мъжа си, че той не смее никъде да погледне. Днес се страхува от нея, утре се страхува, докато един ден се разстрои черния му дроб. Питам: къде е свободата, за която всички хора говорят? Жената не трябва да бъде стражар на мъжа си, да ходи след него, да го пази и да го морализира. Бог е закон, а не жената. Бог ще постави жената и мъжа в правия път, а не те помежду си. Ако остане на мъжа да тури жената в правия път горко му. Мъжът трябва да бъде закон сам за себе си. Всеки човек е носител на Божията любов и той трябва да даде тази любов в пълнота й чистота — така, както тя е излязла от Бога. Аз искам да ви наведа на свободата да бъдете свободни, но не така, както днес сте свободни. Вие трябва да имате едно вътрешно верую. В какво трябва да вярваме?

Всеки човек има едно вътрешно чувство, на което може да разчита. Не се смущавайте. Съвременните хора се смущават повече, отколкото трябва. Каквото и да ви се случи, турете го настрана. Че някой ви обрал, взел 20, 30, 50, 100, 200 хиляди лева, какво от това? Ти, човекът, за толкова пари ли си? Че вие разполагате в себе си с един грамаден капитал. Само тялото, което имате, струва повече от 250 милиарда английски лири! Ако се страхувате за някакви си 100,000 лева, питам: къде ви е вярата тогава?

Ние, дребните хора на земята, казваме: Какво ще правим? Ще умрем гладни! — Та какво по-голямо богатство можете да искате от онзи отличен ум и от онова отлично сърце, които Бог е вложил във вас? Вижте този син майчин, който има на разположение 250 милиарда английски лири и след всичко това смее да каже, че гладен щял да умре! Или пък дойде някоя жена и се оплаква, че мъжът й я не обичал. — Много просто. Тя не знае да готви. Да се научи да готви и той ще бъде доволен от нея. И ако жената не обича мъжа си, нека и той се научи да готви добре. За сега нито жените, нито мъжете са добри готвачи. В природата най-добрите готвачи са плодните дървета. Орехът е готвач, крушата е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н.

И тъй, новото верую в света седи в разбирането и прилагането на любовта по пътя на най-малките разходи. Ние ще оставим сегашния си живот такъв, какъвто е, не трябва да се борим с него. Никога не се борете със себе си, но се борете със своите лоши наклонности. Дори още по точно ще ви кажа: не се борете и със своите лоши наклонности, но ги канализирайте. Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете. Един от видните окултисти искал да победи злото в себе си, и в резултат на тази борба той съвършено изчезнал. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото.“ Това значи: не се бори със злото в себе си, за да не те отвлече. Човек трябва да бъде умен, да канализира своите мисли, чувства и постъпки, да им даде ход. Казано е в Писанието, че Бог действа в човека. Следователно, оставете всичко на Бога Той ще оправи работите ви Всички пориви, които се зараждат в човешката душа, представляват Божествени импулси, но криво разбирани, събрани някъде повече, някъде по-малко. Всички импулси са божествени, но като са били подпушвани, те са образували един жабуняк. Първоначално всички чувства и желания са били Божествени, но отпосле са били подпушени. Сега тези бентове трябва да се отпушат, да дойде онова първоначално положение. Какво ви коства на вас, всички, които ме гледате, да бъдете свободни? Като видите някой брат или сестра, да си кажете: Този брат или тази сестра, имат нещо божествено в себе си. Ще стане нещо от него. От него ще излезе човек. Макар че днес го виждаме такъв, но има някакви добри заложби в него. Защо да не мислите така? Ако вие мислите по този начин, светът скоро ще се изправи. Този е правият път на самовъзпитанието. Имайте вяра един в друг, понеже и Господ има вяра във вас.

И ако Бог, който е създал небето и земята, при всички наши прегрешения, има вяра, че от нас ще стане нещо, защо и ние да не вярваме като Него? Щом Бог има вяра в нас, че ще стане нещо от нас, и ние трябва да имаме вяра в себе си, че ще излезе нещо от нас. Аз вярвам, че ще стане нещо от вас — нищо повече. Аз вярвам, че от вас ще стане дори нещо повече, отколкото вие си въобразявате.

И тъй, раждането на Христа подразбира онази нова идея, която се ражда в нас. Тази нова идея ще преобрази света. Важно е това, което става вътре във нас.

„Да идем във Витлеем!“ Вашият Витлеем, това е мястото, дето се ражда новото. Това е вашият ум, вашето сърце, вашата душа и вашият дух. Идете във Витлеем, да го проверите. Това е, което Бог е вложил във вас. То е отдавна вложено, но сега се изявява. Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Да идем във Витлеем!