Бр. 195. Христос (Разсъждения на Влад Пашов по думи на Учителя за Христос из различни беседи)

[Ани]

Христос

(Разсъждения на Влад Пашов по думи на Учителя за Христос из различни беседи до 1937 г. Използвана е и книгата на Георги Марков – „Учителят говори“, главата „Христос“)

Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“. „мистичен“ и т. н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим.

Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта.

Христос — това е Бог, който се разкрива на света.

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.

И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.

Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.

Тя има форма, съдържание и смисъл.

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“.

Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.

И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по голяма любов от него.

Няма и в „космоса“ — вън, и в „мистичните“ дълбочини на душата — вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа.

И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос?

Проявен на земята в да- ден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен“. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човекът! Ето. истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага!“

Познат вътрешно, той става „мистичен“, а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен“.

И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно — това е физическата страна на Христа.

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна.

А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.

Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони.

Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.

Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат.

Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.

Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“.

Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ .

И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.

„Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“.

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“.

Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“.

Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството.

Без Христа няма история.

Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят.

Без Христа няма „мистичен“ живот.

Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.

Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.

Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“.

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.

Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.

Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят  усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.

Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.

И затова Той казва; „Аз съм Пътя, Истината и Живота“.

Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.

Живота — това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа.

Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.

Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят,

Христос свърза човешките души със света на Истината,

дето се крият великите цели на всяко битие.

Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога

Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.

Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение.

Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там. където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят .

Христос донесе на земята науката за душата.

Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.

Врата на този път е Любовта Който мине през тази врата, ще излезе ма онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.

Много велики, души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.

Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва.

Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.

Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога.

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло.

Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.

От това гледище

Христос е колективен дух.

Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов.

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.

Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.

То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.

Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?“ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки.

Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него.

Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.

Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него.

И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички иерархии в него, с Бога.

Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.

Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че

единственият път за спасение на човечеството е Любовта.

Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания.

За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?

Свещената книга казва, че така било „писано“ — и нищо повече.

Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.

Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината.

Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.

Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.

Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.

Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.

Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен .

Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл.

За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.

В страданията на Христа се крие нещо велико.

Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.

И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа — неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим. като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза.

Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов!

Това е канара, която нищо не може да разбие.

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението.

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта.

В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст  и гроб.

Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест.

Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!“

Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.

Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси.

Хората не познават още Христа в неговата божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят!

В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат.

Христос не може да бъде разпнат втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот.

Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.

Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?

Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.

Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята.

Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.

Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли?

ТЕ ще продължават да спорят за „разпнатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.

Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората.

За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават.

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот.

Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.

Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр.

Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света.

Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят!

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Христос