Бр. 199. Бал маске (из беседата „Бал маске“ – 3 Октомври 1937 г.)

[Ани]

Бал маске

(из неделната беседа „Бал маске“– 3.10.1937 г.)

Философията на живота седи в това, да се избягват еднообразията. В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започне да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже и когато пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна. Разнообразието е нужно за живота. Но трябва да се знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл.

Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл.

Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да работи с тия апарати, разумността не може да се прояви в него. Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път. И любовта си има свои центрове, свои апарати. В сърцето, във връзка със симпатичната нервна система и с белите дробове има известни апарати, и ако ти не знаеш как да употребяваш тия апарати, любовта няма да се прояви. Ако търсиш любовта вън от себе си, ти никога няма да я намериш.

Вън от човека любовта не може да се прояви.

Като говорят за любовта си, мнозина казват, че любовта им е голяма. Как се измерва любовта? Ако като обикнеш някого, вратът ти се разшири, това показва, че любовта действа в тебе. Ако не със сантиметри, то поне с милиметри ще се увеличи окръжността на врата, на ръцете, очите, — навсякъде ще стане едно увеличение. Това показва, че животът в човека се е увеличил. Щом животът изчезне, всички части на тялото намаляват по обем поне с милиметри.

Сега, като казвам, че трябва да имаме любов към Бога, питам: Защо трябва да имаме любов към Бога? И защо трябва да имаме любов към ближния си?

Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе.

Бог не се нуждае от тебе. Той от нищо не се нуждае. Тъй щото, ти със своята любов нищо няма да Му придадеш. Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе и от тебе човек ще излезе.

Когато човек мисли криво, това е едно робство. Когато чувства криво, това е робство. И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго, освен робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога.

— Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си.

Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичният човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Върху това платно — умът — ще се прояви и знанието.

Съвременните учени и философи се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от известни справки, — за да могат да опишат по-точно процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване. Създаването на земята е филмовано от начало до край, с най-малките подробности. В този филм са представени всичките геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В него ще видим нещо прекрасно — как се е създал света, но не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени. Щом имаме филма, оттам ще почерпим абсолютната истина. Филмовано е, също така, създаването на първия човек. Според теорията на Дарвина, човек произлязъл от едно малко животно, което постепенно се развивало. За произхода на човека има две теории: едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуната, а другата поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път.

Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни?

Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска. Така и съвременните хора се маскират. Животът на хората на земята представлява бал маске. Като наблюдавам живота на хората, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Следователно, не мислете че, както се виждаме днес, ние наистина се познаваме. Тук ние сме дошли на бал маске. Един ден, когато напуснем този бал маске, тогава ще се познаем.

Затова казвам: помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик живот, в който им предстои да влязат. Щом е встъпление, той е нещо подобно на първо отделение, дето децата изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи. Вземете, запример, всеки народ си има своите добродетели. Англичаните се отличават със своята честност, германците — със своето трудолюбие, французите — със своята външна деликатност и учтивост. Следователно, ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода, да си учтив — иди във Франция.

Бог е създал народите като огнище или като средище за възпитание на хората. Хората един други се възпитават. Народите са възпитателни, божествени институти.

Всеки народ в света носи по една велика добродетел. И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и се възпитават. Казах ви вкратце по нещо за някои народи, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия. Което издържи изпита, изнася се навън. Което не издържи, остава си за Англия, там да се употребява. Те никога не пущат навън неизпитана стока, за да не се компрометира английската честност. Това е една традиция за тях.

Не само народите, но и всеки човек индивидуално носи в себе си една велика добродетел. Той е изпратен на земята със специфична мисия. Каквато добродетел има един човек, никой друг не може да има като неговата. Докато е на земята, човек трябва да работи за развиването на своята специфична добродетел. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност в обходата, всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите народи. Всеки българин развива в себе си, освен своята специфична добродетел като човек, но и такава като българин. Казвате: Каква добродетел има българинът?

И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами.

Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви. В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя.

— Както намираш за добре.

— И като го запитал трети път, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате. Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили. Може би щяхте да постъпите като него. Както и да е, но само един е този англичанин, който е правил опита. Никой досега не е повторил този опит. Той е уникум.

Този опит е единствен, но ако всички хора постъпват по този начин и никой не работи, какво ще стане с нас? Запример, мнозина мислят, че адвокатството не е работа за нас. Добре, но ако нямаше нито един адвокат, какво щеше да стане? Мнозина мислят, че слугинската работа не струва. Но какво щеше да бъде положението на хората, ако нямаш слуги? Мнозина се оплакват от господари и казват, че и без господари в света може. Не, не може и без господари. Хората не разсъждават правилно. Какво щеше да бъде положението на човека, ако той нямаше глава като господар на цялото тяло? Трябва един господар в света. Една глава трябва да заповяда на тялото. Ако главата се махне, какво ще стане с тялото? Вие искате да живеете без господари. Това е невъзможно. В слънчевата система има един господар. — Ти не искаш господар, но сам искаш да бъдеш господар. Тъй щото, не е лошо да бъдеш господар, нито е лошо да имаш господар, но господарят трябва да бъде умен човек.

Мнозина от вас, които сте станали на 45-50-60-70 години, казвате: Нашата работа е свършена вече. Не, никак не е свършена. Вие едва сега сте започнали да работите. Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. Аз не съм против смъртта, но като умре човек, той трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: Да минем от смърт в живот! Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда в огледалото и види, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно.

Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота?

Защо се самозаблуждавате от маските на младостта, на юношеството? Преди всичко вие не сте си турили сами маските, други са ги турили.

Аз считам живота на човека и като млад, и като юноша, и като стар — все маски. И след това някои ще те заблуждават, че си остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди пъти да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен. Според мене, старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие сте още много млади. Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади.

Сега това, което мога да кажа на всинца ви, е да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади. Първият признак на подмладяването е в това, че вие ще почнете да пеете и да играете. Който ви слуша, може да каже: какво стана с тия хора, пощуряха ли? — Не казвам. че трябва да постъпвате като смахнати, но всеки да изкаже радостта си свободно, макар че другите може да не ви разберат и да дадат криво тълкуване на вашата радост. Затова казвам: като ви дойде до пеене, пейте. Дайте ход на пеенето. Ако ви се играе, дайте ход и на играта. Новото верую не поддържа песимизма. Песимизмът си има свои причини. Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни.

Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света.

___________________

Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право.

Учителя

_____________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Бал маске