Бр. 200. Но Аз ще погледна (из беседата „Но Аз ще погледна“ – 29 Август 1937 г.)

[Ани]

Но Аз ще погледна

(из неделната беседа „Но Аз ще погледна“ – 29.08.1937 г.)

„Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това,

говори Господ, но Аз ще погледна на тогоз, на сиромаха и на съкрушения духом,

и на оногоз, който трепери от словото Ми.“

Исаия 66:2

За да може да разбере природата, чувствата на човека трябва да са отворени. Положението, в което сега се намира човек, неговите очи трябва да са нормални, ушите му трябва да са по-малки, носа и устата му трябва да са нормални. И пипането с ръцете му трябва да е нормално. Нормалният човек е мярка, с която ние мерим нещата.

Сега ние отправяме въпроса към съвременния човек, какво той разбира под думата „човек“. В старо време, според закона на еволюцията, под думата „човек“ се е разбирало същество, което мисли. — Това е една четвърт от истината, това не е цялата истина. Човек не е само същество, което мисли, той е същество и което чувства. След това, туй същество търси някаква си свобода. Първо борбата в света, която е започнала и между най-малките същества до човека се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно дърво е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина. Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти. Нормално-то положение е да се огради това дърво, да му се създадат добри условия.

После хората са крайно немарливи. Те искат да осигурят живота си на земята. За колко години човек може да се осигури? Най-много за 120 години. Едно време хората са живели 999 години. Така е, ако вземем Библията за авторитет. Но Библията е един ма-лък превод на истинската Библия. Други пък вземат само Евангелието за авторитет.

Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 — 4 часа. И ако всичко което е говорил беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Обаче то се пази.

Нищо в природата не се губи. Един ден тези книги ще се намерят и вие ще ги четете.

Мислите ли че когато един човек иде в света, че от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори?

Вие трябва да разбирате света. Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото по вече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва да учите. Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко каквото тя ражда не го събирам? Всичкият ми труд ще отиде напразно Не, сламата трябва да турям на една страна, а житото — на друга. Следователно, знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот. Така аз разбирам знанието. Ако то не беше храна за нас, то щеше да бъде безпредметно. Знанието е потребно, като храна за ума. От знанието, значи, се храни нашия ум. Аз наричам ума първият, големият син човечеството. Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо света е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва.

При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят.

Между този и онзи свят хората поставят резка граница, и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто в същност не е. Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта.

В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е произлязъл от Бога. Всяка душа с излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплъщавала се е.

Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти.

Всичко което Бог е създал, служи като форма за развитието на самия живот. Значи със сърцето започва живота. После идва друга една форма на живота — явява се умът. После иде човешкият дух и човешката душа.

Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото.“ Онзи, който трепери от словото ми, подразбира онзи, който обича словото ми. Под думата треперене в този смисъл, аз разбирам едно синовно отношение. В любовта има един страх, но аз го наричам. свещен страх. В любовта страхът е едно благословение. Та при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдейства за добро. Това трябва да се обясни научно. Запример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност, и той мисли, че тая опитност не му е потребна. Не, тя му е потребна като лист на дървото. Листът на дървото е потребен за да диша чрез него. Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и баща си, той се намира в противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние.

Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй както са поставени в целокупната природа. Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, ще бъде достояние и на най-малките същества в света. Умовете на хората трябва да се просвещават. Ние трябва да имаме такива методи, чрез които Истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова по добре е за самото здание и за хората, които живеят в него. На същото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкият ум, толкова по-добре за него.

За човека е потребно знание, което може да го научи, как да мисли

Сегашните хора са дошли със своята мисъл до това разбиране.

Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Когато се пожертвате за повдигането на човечеството, това страдание има смисъл. Мислите ли, Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог.

Първоначално религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят, те бяха един вид училище за хората. Не е достатъчно само да вярва човек, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не знаем Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога.

Промени стават и в доброто и в злото. Измененията стават в злото, а промените в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил. Променянията са възходящи, а измененията — низходящи. Затова се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника. Значи понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек — въздига го нагоре. Следователно, ония, които грешат се изменят. за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно место и там ще спре, т. е. няма повече да се променя. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто и злото престанат, т. е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят?

Сега да разгледаме отношенията между господаря и слугата. Като работи слугата, господарят му плаща. Ако господарят подяжда слугата си. той прави зло. Ако слугата подяжда господаря си. и той прави зло. Ако един ден господарят осинови слугата си, направи го свой наследник, какви ще бъдат отношенията им? Слугата няма да има желание да подяжда господаря господарят няма да има желание да подяжда слугата си — ще се примирят. Та когато има влизане в областта на Божествената любов, отношенията между хората няма да бъдат други, освен отношения между души. Най-хубавото състояние в света е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувства сърцето и да ти даде пълна свобода, няма по хубаво състояние от това.

Там дето има безлюбие, винаги съществува противоречие. Там дето любовта отсъства, винаги се явява алчност в човека. Човекът търси живота там дето го няма.

Аз харесвам стремежа на съвременните хора да бъдат свободни. Права е тази идея, но свободата трябва еднакво да засяга всички живи същества.

Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но важното е тук какво трябва да се прави. И казва Бог: „Аз ще погледна на него.“ Наистина, ако Бог не погледне на тебе, от теб нищо няма да стане. Ти разсъждаваш, съществува ли Бог или не. Щом почнеш да разсъждаваш, има ли Господ или няма. Той те е погледнал вече. Той те е родил. Щом негодуваш, Той пак те е погледнал и те е заставил да мислиш. Къде седи истината, в отричането или в твърдението? Щом човек съпоставя две идеи в себе си, той непременно ще дойде до една трета.

Сега аз не засягам външната страна. Аз съм засягал и другия въпрос. При известни случаи, запример, ти трябва да влезеш във връзка с някой същества извън земята, които седят на по-висока степен на развитие, отколкото хората на земята. Който отиде при тези същества, които разбират Божиите закони, те веднага ще му пред-пишат какво трябва да направи. Който ги послуша, той благословен ще бъде.

Любовта е един свещен акт.

И ние не трябва да обичаме така, за да покажем любовта си пред света, но тя трябва да бъде един таен акт. Свещено нещо е Любовта! Обичаш някого, остави го свободен. Ангелът, който освободи Петра имаше Любов в себе си. Когато този ангел дойде при човека, в сърцето му, ще пламне особен пламък. Така стана и с Петра, но от там насетне Петър беше готов да понесе всички страдания. Ако при тебе не дойде един ангел да бутне оковите на краката ти, не ти каже да станеш и не ти даде сила да излезеш навън, ти ще останеш за винаги в затвора. Този ангел трябва да дойде да ти покаже звездите, светлината и да те изпрати да разправиш на приятелите си, че той те е извел. Това е доброто, което влиза в твоето сърце. Човек няма в какво да се съмнява. Овцата може да се съмнява във вълка, че ще я изяде, но когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява в него.

Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един руски генерал: Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях, мислите ли да им турите казашки шапки?“ — Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи. Той става едно с нас.

Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има и право. Това са четири необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си? Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си. По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдат радостни и доволни. Въпросът в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или Да се проявим ли като Синове Божии или не? Мъжът трябва да се прояви като брат, като син на Бога. Жената — като дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле,

Единственото нещо, което смущава света, това е въпросът за смъртта. За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда. Сега Господ е дошъл и поглежда на вас. Той намира, че във вас има един червей, който суши. Вие питате: „Не е ли достатъчна само вярата, която имаме?“ — Не е достатъчна. Ами надеждата?“ — И тя не е достатъчна. „Ами Любовта?“ — И тя е недостатъчна. Като се запознаете с Божията Любов, за която ви се говори, всичките ви страдания, противоречия и грехове, които имате ще изчезнат — помен няма да остане от тях.

Та сега всички вие трябва да започнете да работите. Като ви гледам главите, намирам, че много от вас нямате такива глави, каквито трябва да бъдат, не отговарят на истинската мярка. Човек трябва да се измени, да изправи носа, ушите, устата, брадата, веждите си, поне с една десета част от милиметъра. Той трябва да измени челото си, ръцете си, очите си.

„Аз ще погледна на сиромаха и на съкрушения духом и на този, който трепери за словото ми и който люби словото ми.“ Така говори Господ. Като се върнете дома си, каквото Господ ви нашепне направете го! Каквото Господ ви каже на душата, на духа ви, на ума и на сърцето ви, направете го! Като се върнете дома си Господ може да ви каже измийте краката си, измийте езика си, за да имате дял с мене. Това значи: простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога.

Ние трябва да простим и на себе си и на ближните си, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава и ние ще простим.

„И ще погледна на сиромасите и на наскърбените.“ Понеже Господ погледна, ще кажа: Сега желая да измиете краката и езиците си. Като измиете краката и езиците си, вие ще разберете всичко, което досега ви се е говорило. Новото учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си. както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият мир.

Пожелавам ви сега да дойде Божият мир, Божията радост и Божието веселие във вас. Като измием краката си, Божият мир, Божията радост, Божието веселие и Божията любов да дойдат у нас.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Но аз ще погледна