Бр. 204. Мъртъв бе и оживя (из беседата „Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се“– 31 Октомври 1937 г.)

[Ани]

Мъртъв бе и оживя

(из неделната беседа „Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се“– 31.10.1937 г.)

„Защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се“.

Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата. С това те влизат в противоречие с основните закони на живота и природата.

Онзи, който е създал света, Той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, по който този ум да се управлява. Въпреки това, в повечето случаи човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че поради непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще дойде чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието. Например, хората не разбират Христа както трябва, вследствие на което се отнасят с непослушание към Неговото учение.

Христос е едно съединително звено. Той дойде в света за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има вече 500 милиона християни, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят. Ако тия вярващи в Христа, в Евангелието, не могат да се примирят в Негово име, тогава става въпрос, дали те наистина следват Неговото учение.

Други хора минават за будисти, вярват в Буда, но не изпълняват неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос всичко е казал вече. Не, по думите му ние съдим другояче Той казва; „Много още има да ви кажа, но не сте още готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“

Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: „Ти какъв си?“ Ако отидеш в една православна църква, ще те питат православен ли си. Ако си православен ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат евангелист ли си. Ако отидеш в католическа църква, ще те питат католик ли си и т. н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името.

В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: „Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. Това, което имам, твое е.“ Щом братът се гневи на баща си, това показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да оживее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият им син оживее?

Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат. Където и да ида — при съдиите, при учителите, при управниците — всичко е добре наредено, само едно липсва — любов нямат.

Казвам:

Сега е времето, когато любовта трябва да дойде!

И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите. Следователно, когато Любовта дойде между хората, ще се разрешат всички въпроси.

Друго разрешение, вън от любовта, няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав. Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята Дали някой е правоверен или не е, и този въпрос не може да се разреши на земята. Той може да се разреши само когато отидем при Бога. Когато човек умре, тогава отгоре ще се разреши дали той е бил прав или крив, дали е правоверен или не. За да бъде човек правоверен, ето на какво трябва да отговаря. Той трябва да осветява името Божие. Той трябва да желае царството Божие на земята. Той трябва да изпълнява волята Божия. Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде царството Божие на земята ако се изпълнява волята Божия на всякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е водата за рибите. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздуха за хората. Това е същественото, което любовта носи в себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнема живота, е човешко.

Питам: Как могат хората да се спогодят? За да се спогодят, хората трябва имат един Баща. Дойде някой при мен и ми казва: Ти не ме обичаш. Питам го: Ти обичаш ли Баща ми? Ти искаш да те обичат, а не обичаш своя Баща. Ти си скържав по отношение на Него, нищо не даваш. Как ще обичам такъв човек? Никой не може да го обича. Син, който обича баща си и Бог не го обича. Дъщеря, която не обича майка си, и Бог не я обича. Най-първо ние трябва да обичаме Бога. Каква култура е тази, в която хората нямат любов към Бога?

Аз не разглеждам Бога като нещо отвлечено, като нещо далечно от нас, но като същина, която функционира вътре в нас. Движението, потикът на хората в света се дължи именно на този Бог, който работи в нас. Ние не знаем къде е този Бог. Ние не знаем мястото, гдето той се намира. Казват ни, че Бог е на небето. Под думата небе аз разбирам разумния живот. За да разбират Бога, хората трябва да бъдат умни. добри и справедливи.

Само при това положение може да дойде любовта. И тогава само думите на Христа могат да имат сила за нас. Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем Неговите страдания. Ние не знаем още какви са били страданията на Христа. Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви противоречия е внесло съвременното християнство в духа на Христа. Мислите ли, че Христос като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен? Не е доволен, но търпи.

Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то? — На всички ви трябва любов, в която всички трябва да отстъпите от стария път и да влезете в новия път в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя справедливостта, в пътя, който носи щастие за човешката душа. Вие разбирате тези неща. Аз вярвам във всинца ви и намирам, че всички сте много добри. Само едно ви не достига — любов ви трябва. Днес хората се оплакват от любов, но тя е неразбраната любов. Всички казват: дотегна ни тази любов.

Аз ви говоря сега за това, което е потребно. Вий няма какво да оправяте света. Аз виждам, че светът е оправен, но той страда само от недоимък на любовта. Аз вярвам, че по който и да е начин , любовта ще дойде. Един ден любовта ще дойде, но вие трябва доброволно да отворите вратите й. Ако не отворите доброволно вратата на любовта, тя насила ще влезе, но няма много да се ползвате. Вие трябва да разберете закона на любовта. По-добре е да го разберете с любов, отколкото да го разберете без любов, с насилие. Всеки закон, който е разбран с любов, има смисъл, но разбран без любов, няма смисъл. Щом един закон е разбран без любов, в това разбиране е влязло известно насилие. Ето защо, хората трябва доброволно да отворят сърцата си за Бога. Когато хората държат сърцата си затворени, те могат да имат някакви съображения. Те имат право да затварят сърцата си, но трябва да имат пред вид за кого трябва да ги затварят,

Човек не може да отвори сърцето си за хората, докато не го отвори за Бога.

Ако цветето не се отвори за Бога, за никого не може да се отвори. Слънцето е, което отваря цветята. Щом слънцето отвори цветето, тогава от него излиза благоухание.

Ако Божията любов не е в състояние да отвори нашето сърце, ничия друга любов не е в състояние да го отвори. Колкото една свещ е в състояние да отвори цветето, толкова и човешката любов е в състояние да отвори сърцето на някой човек. Обаче, ако слънцето изгрее, цветът ще се разтвори. С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов вие още не сте опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място.

Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох.

Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки човек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното слово. Всеки човек има един нос, с който може да познае аромата на цветята. Всеки човек има една уста, с която може да възприема храната си, да различи хубавата храна от лошата. В това отношение ние не можем да се съмняваме.

Питат някои, кое е правото учение. Много лесно може да се познае това. Ако храните едно дете със здрава, доброкачествена храна, то ще бъде здраво и ще се развива добре. Ако го храните със слаба, лоша храна, то няма да се развива добре, няма да расте. Това дете постоянно ще боледува. В Божественото учение всички хора са здрави и весели. В Божественото учение противоречията лесно се разрешават, а в човешката любов мъчно се разрешават.

Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. Те трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание.

Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“.

Не само в православната църква или само между християните, но и между будистите. мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява. Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата някои думи, които не са казани в притчата. Бащата казва на сина си: „Синко, всичко имаш на разположение. Много си добър, но липсва ти малко любов. Трябва да вложиш любов в сърцето си. Това само ти не достига. Брат ти, който сега се върна от странство, донесе със себе си тази любов. Затова и аз отидох да го посрещна и прегърна. Зарадва се моето сърце, защото той донесе със себе си Божията любов. Да се повеселим заедно с него. Бих желал и ти да имаш тази любов в сърцето си“.

Сега пожелавам ви и вие да се върнете и вашия баща да се порадва с вас заедно. Пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се ваш брат, който е изпоял всичко.

______________________________

Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Мъртъв бе и оживя