Бр. 208. Сила, благородство, светлина и доброта (из беседата „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5 Декември 1937 г.)

[Ани]

Сила, благородство, светлина и доброта

(из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.)

Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т. е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, в живота иде нещо горчиво.

Сега, вие сте дошли на земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето. Да пееш само, това е проверка на музиката. Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга. Това значи музикален човек.

Наскоро бях на един концерт, една английска пианистка свири. Хареса ми нейното свирене. Тя има не само техника, но и разбиране. Всичко, каквото свири, изпълни го отлично. Тя има отличен ритъм. Колко години е свирила докато дойде до това положение! Ще кажете, че е била даровита. И даровита да е, тя е използвала всички възможности. Тя е дошла до това положение само с ред упражнения и работа. Тя е вярвала в музиката. Ония. които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката.

Всеки човек става това, в което вярва.

Ако някой вярва че може да стане силен, ще стане силен; ако някой вярва, че може да стане красив, ще стане красив; ако някой вярва, че може да стане учен, ще стане учен. Временно поне човек е в състояние да стане това, което иска. Вярата е в състояние да направи от човека това, което иска.

Често хората искат от Бога Той да ги направи такива, каквито искат. Това схващане е неправилно. Вие искате да дойде при вас някой велик художник да нарисува една много хубава картина и вие да турите името си пред нея, да кажете, че вие сте я нарисували! Има гениални музиканти, художници, писатели, които напишат нещо хубаво, издадат го, продадат го и подписват името си под своето произведение. Те са бедни, правят това за пари. Но фактически, това, което са написали, не е тяхно. Нищо не е наше в света. Но все пак добре е, че поне си е направил труда да напише нещо, което му се е продиктувало. Този, който се е подписал, направил е това под давлението на онзи, който му е диктувал и се радва, че е написал нещо, че името му е под известно произведение.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете справедливи. Има една справедливост, една велика правда в света. Всеки трябва да желае да се отдаде правото на всеки едного. И ако искате да опитате имате ли такава справедливост, проявявате ли я в живота, правете опити. Аз съм правил ред опити. Вървя по пътя, и виждам, че пред мене пъпли една мравка. Аз веднага обикалям. Правя й път. Аз съзнателно й отдавам нужното почитание. Искам да проверя мога ли да отдам нужното внимание на една мравка. Заобиколя и оставям свободно да си върви. Като видя някой мравуняк, също така го заобикалям, но го тъпча. Като дойда до някое дърво или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не то закачам.

Хубавите неща трябва всякога да се оценяват. Ако искате да се подигнете в божествения свят, вие трябва да имате една оценка на хубавите неща. Има животни, които и мат много хубави черти Често аз се спирам пред животните, пред птиците и гледам какви хубави дрехи са си направили, колко хубаво са ги нашарили. Понякога се спирам пред плодовете и намирам, че те имат хубави благоухания. Тяхното благоухание се разнася недалеч. Хубавите неща спират моето внимание

Някои казват: „Учителят знае всичко“ — Аз непрестанно уча, защото в целия свят има постоянно нови неща. Има много нови неща в света, които постоянно идат, и които аз не зная. Тях аз постоянно уча. Светлината, която всеки момент слиза на земята, е нова за мене. Аз трябва да я изучавам. Хората, които са остарели, както и да е, аз ги познавам, но тия, които всеки момент се раждат, са нови за мене и аз постоянно ги изучавам.

Новото поколение е със съвсем други стремежи от стремежите на стария хора.

Казвам: животът се мени всеки ден. И в природата има едно вечно разнообразие. Божиите пътища са непостижими Ако някой мисли, че всичко знае, той ще дойде до точката на замръзването. Аз ми сля за себе си, че всеки момент трябва да изучавам новото — нищо повече. Не е въпросът, че не зная, но съзнанието всеки момент се разширява и в него влизат все нови и нови неща. Едно трябва да се знае: човек може да учи само този предмет, към който има обич. Ако той не обича даден предмет, не може да го разбере. Щом не може да го разбере, той не може и да го изучава.

Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат. Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена Това нещо ми е определено за придобиване на известна опитност.

Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино. Аз знаех, че това щеше да ми се случи, но не можах да го избегна. Ще кажете, че мога да взема назаем от някъде десет лева Не, ако взема на заем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева на заем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка. Правилно е да дам десетте лева на бедния човек и да се откажа от отиването си на кино. Какво особено ще спечеля, ако отида на кино? Аз зная какво ще има на киното. Щом дам десетте лева на бедния човек и се върна в къщи, аз зная вече какво представят на киното. Аз имам вече пред себе си целия филм. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е само за онези, които разбират закона. Обаче за онази, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече да се върнат.

Представете си, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат да ви дадат някакво благо, но преди това искат да ви изпитат. За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят.

Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи приличат на евреите в това отношение. Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които на оцениха и не оценяват благото, което Бог им изпраща чрез някого. Всеки такъв човек е евреин. Ако Бог изпрати при тебе един спасител и ти не го оценяваш, ти си евреин. Щом е така, цели 2000 години главата ти ще се лута и блъска по земята, докато се научиш да оценяваш, докато научиш този закон. Като научиш този закон, щом получиш някакво благословение от Господа, ще го държиш с две ръце и ще кажеш: Господи, много Ти благодаря за благото, което ми даде.

Сега да оставим това на страна, защото не само евреите, но и всеки народ. който би попаднел в тяхното положение, може би щеше да постъпи като тях. Това давам, обаче, само за изяснение. Следователно, за да не бъдете евреи, вие трябва да приемете всичко онова, което Бог ви изпраща. Онзи, чрез когото Бог изпраща своето благословение, няма да дойде с празни ръце, но ще дойде с натоварени камили. Когато слънцето дойде в света, веднага ще се познае неговото идване. Цветята ще започнат да цъфтят, водите да текат, птичките да пеят, — навсякъде ще има радост и веселие. Всички ще познаят, че слънцето е дошло в света. Това е Божието благословение. Когото Бог изпраща. всякога го изпраща с пълни ръце, с подаръци и благословения, а не празни ръце. Той носи своето благословение. Слънцето е далеч, но то ни носи своята светлина.

Светските хора казват, че Господ не съществува. Религиозните и набожните казват, че Господ съществува, но някак си не е разположен към нас. Защо Господ не съществува и защо не е разположен спрямо нас? Бог не съществува или не е разположен спрямо хората защото между Него и своята душа те са образували голяма, гъста мъгла, която им пречи да Го виждат.

Сега често ние просим от Господа. Но какво трябва да просим? — Проси от Господа знание. Проси от Господа разум. Твоето бъдеще е определено. Бог ни е заобиколил с всички блага, но от тебе се изисква само да оценяваш това, което ти е дадено. Не мисли, че като се молиш, ще добиеш това. То отдавна е предвидено и ти е дадено от Бога. Само е въпрос за времето, кога ще го получите. Всеки ден, като получавате Божиите блага, вие трябва да съобщавате, а вие мълчите. Получавате Божиите блага и си мълчите, но като се намерите на тясно, тогава започвате да се правите любезни и казвате: „Това, татко, онова, татко!“ Не! Когато получите едно Божие благо, вие трябва да постъпите така, както синът постъпва към баща си. Ще кажете: Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене. Много се зарадвах, когато получих твоето благо.

Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте? Вие сте мислили нещо. Кой каквото е мислил, да го свърши.

Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство. Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият. Всичко, каквото желаете, ще можете да го постигнете. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, в Германия, в Англия, без да знаят езика на дадената държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, те ще видят, че, по силата на един особен закон, в тях започва нещо да просветва и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика. Някои се безпокоят, че не могат лесно да научат някакъв език. Ако се оставят спокойни, и работят в това направление, те няма да забележат, как езикът ще се прояви сам по себе си. В човека има вложена способност за изучаване езиците. Някои искат да бъдат религиозни. Няма защо да се силят да станат религиозни. Оставете това чувство само да се прояви, вие ще станете религиозни сами по себе си. Всеки човек по естество е религиозен. Оставете благородното в себе си да се проявява и вие ще станете религиозен. Оставете вашите чувства и вашите мисли сами да се проявяват. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете.

Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им.

В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.

Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши. Не мислете, че условията са лоши. Вие мислите, че земята е лоша. Не мислете, че земята е лоша. Вие мислите, че времето е лошо. Не мислете, че времето е лошо. Не мислете така. Времето не е лошо.

Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро.

Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце.

_____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Сила, благородство, светлина и доброта