Бр. 225. Просете, търсете и хлопайте! (из беседата „Просете, търсете и хлопайте“ – 4 Септември 1938 г.)

[Ани]

Просете, търсете и хлопайте!

(из неделната беседа „Просете, търсете и хлопайте“ – 4.IX.1938 г.)

Просете и ще ви се даде;

търсете и ще намерите;

хлопайте и ще ви се отвори“.

Ев. Матея, 7;7

Казано е: Просете, и ще ви се даде. Кои просят?—Децата в ранната си възраст просят. Търсете. Младият търси. Хлопайте. Старият хлопа. Следователно, просенето е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането — за старите. Тъй щото, когато просите, знайте че сте деца. Когато търсите, знайте, че сте млади, възрастни, а когато хлопате, знайте, че сте стари. Когато се говори за материята разбираме еднообразието в света. Материята е еднообразна. Силата пък има две страни, т. е. две качества. Силата е подвижна. Силата представя съдържанието на материята. Казват: материя, сила и живот или разумност. Животът е разумното, т. е. в живота е разумността, разнообразието. И тъй, формите представляват неподвижното в живота. Силата пълни тези форми, а животът им дава съдържанието. Следователно вашето тяло представя външното, материалното, формата. Онова, чрез което се проявявате, представя вашата сила. А това, което представя цел, смисъл и към което се стремите, то е животът, разумното или Божественото. Така се назовава живота и на земята и на небето.

Относно материята съществуват различни схващания. Ние ще оставим тия схващания на страна, понеже, според нас, всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика за ума. И най лошите работи и най-добрите работи представят упражнение. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи, знаещия може да скъса незнаещия. Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може да победи слабия, но слабият  не може да победи силния. Това са контрасти в живота.

Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е. Защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Третото съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата. Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят. Ако у вас не е развито духовното съзнание, тогава и силата няма да бъде позната за вас. Вие няма да имате понятие как да използвате тази сила. Ако у вас не е развито съзнанието за живота, тогава вие няма да познавате живота. В живота се явяват големи противоречия, вследствие на различните философски идеи, които съществуват. Запример, онези хора, които живеят на север, имат едно разбиране за времето. Всички останали, които живеят в умерените пояси, имат друго разбиране за времето. Онези, които живеят на север, казват: Дебели дрехи ни трябват нас, с кожи трябва да се обличаме, лицето ни трябва да бъде покрито, не се живее така. Това е философия на живота. А онези, които живеят в умерените пояси, казват: Лицето не се нуждае от покривка Обаче, те съвсем не отхвърлят кожените дрехи. По някога и в умерените пояси има нужда от кожени дрехи. За да не се простудяват, те не отхвърлят кожените дрехи. В тропическите страни пък никакви кожуси не трябват. Там се обличат в съвсем тънки дрехи. Всичко това се дължи на външните условия, които диктуват на хората как трябва да мислят. Когато някой човек казва как мисли, аз му отговарям: Твоите възгледи отговарят за северния полюс. За умерените страни горе долу, а за тропическите страни съвсем не отговарят. Когато някой ми говори за тънки дрехи, питам го къде живее. Той казва, че живее в тропическите страни. — Твоето учение е за тропика. Казват за никого, че е материалист. — Той е в северния полюс. Еди кой си е много духовен. — Той е в умерения пояс. Еди кой си е божествен човек. — Той живее в тропическия пояс. Често най-големите лошавини се раждат от тропическия пояс. Запример, най-отровните змии се срещат в тропическите места. В се верния пояс няма такива отровни змии. И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни. В северния пояс животните са малко по-человеколюбиви. Мнозина мислят, че като станат божествени, ще изключат злото. Не, злото не е изключено и в божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения свят Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват.

Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а вие, казват, сте били големи специалист в злото. Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения свят, трябва да се измени.

Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си.

Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. Кажете ми, кое е онова, което прави плодът да изгнива? Първоначално плодът, който седи на дървото, е пресен, а после изгнива. Кажете ми: всички плодове, които цъфтят, завързват ли? Някои цветове цъфтят, без да завързват. Коя е причината на това? Явяват се разни теории, които ги обясняват. Теориите, обаче, са само една възможност за изяснение на фактите, а фактите са истини, които съществуват в природата. Днес съществуват безброй факти, на които ние не можем да дадем никакво разрешение. Фактът си е факт, той може да се обясни по един или по друг начин. Например, някои казват че математиката е точна наука. Но в какво се заключава математиката? В математиката се работи с отношенията на числата и буквите. При ред математически отношения, някои отношения са верни, а други не са верни. В какво седи геометрията? В отношение на точките, на правите линии, на фигурите и т. н. Значи, геометрията се ползва от математиката Казват, че някои учени са изчислили точно математически какво е разстоянието от слънцето до земята. Казват, че разстоянието е около 92 или 93 милиона мили или около 150 — 155 милиона километра. Питам: Колко точно е това изчисление, което може да ме остави на едно разстояние от пет милиона километра далеч от слънцето? Наистина има една невъзможност да се изчисли точно разстоянието на всички ония тела, които са далеч от слънцето. При тези изчисления някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, кое то препятства при тези изчисления. Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират, всяка година излизат нови теории. Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно. — Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там.

Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята.

Съществува един закон в света, който регулира щастието. Този закон казва, че Бог държи всички хора в ума си. Всички ония, които съзна-ват това, те живеят. Като извършват някакви погрешки хората образуват облаци в Божествения свят. Тия облаци пречат на Бога да ни виж да. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че с нашите грехове ние туряме една преграда между Него и нас, поради което Неговата любов не може вече да действа в нас.

Някой казва, че по-добре е човек да бъде свободен от богатството. Не, богатството в света е една възможност за хората да бъдат по-добри Следователно, можем да кажем. че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството им е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без това богатство.

Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта. Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде до доброто и го съзнае, оттам вече започва пра вия път. Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си. Спирате ли се тук-там, вашето положение ще бъде следното: Един пътник закъснял една вечер, и понеже било много тъмно, подхлъзнал се, но успял да се хване за клоните на едно дърво. Така прекарал той цяла нощ, но понеже ръцете му отмалели, той решил да се спусне надолу, че каквото ще да става. Той си представял, че под него има грамадна пропаст, че като се спусне в нея ще се убие. Като мислил какво да прави, мислено се простил с майка си, с жена си, с децата си, започнал да плаче и си казал: „Така ми е писано най после, да става каквото ми е определено от Бога“. Като се примирил с положението си, той се спуснал, но каква била изненадата му, когато видял, че под него имало само 25 см. разстояние до земята. Така и вие седите на едно разстояние само от 25 см. до земята и какво ли не ви дохожда на ума. Да, 25 см. е това. Пусни се, да ти е спокойна душата и да поемеш новия път. Следователно, всички големи страдания, от които се оплаквате са все на 25 см. разстояние. Ако се пуснете, ще се освободите.

Сега вие сте дошли на земя та при един такъв хубав живот и трябва да отправите своята мисъл към онова възвишеното, красивото, което съществува в секта. Вие никога не сте били при по-добри условия на живота, отколкото тия, при които сте сега Ако земята не беше толкова красива и хубава, и ако Бог не я обичаше, Той никога не би изпратил своя Син на земята, да каже на хората, че и на тази земя може да се живее и да се учи. Хората са дошли на земята при най-добри условия, но учат неща, които не са за тях.

В природата няма излишни неща. Това, което наричаме празно, излишно, то е човешка работа. Природата дава изобилно и радости и страдания. Вашите страдания са благословение за другите, а вашите радости са нещастия за тях. Така седи въпросът. Когато вие сте щастливи, други са нещастни. Когато други са нещастни, вие сте щастливи. Следователно, защо да не можем да се радваме на радостите на другите? Защо техните скърби да не бъдат и наши скърби? Защо да не се радваме и на скърбите и нещастията, които ни сполетяват? Нещастните хора се учат, а щастливите се забавляват. Добрите хора почиват, а лошите работят. Ако вие бяхте станали добри, щяхте да почивате И наистина, когато хората стават религиозни, те казват: „Ние завършихме нашата еволюция“. Те седят без работа. Докато хората са светски, те обичат да шият, да работят, като станат духовни, те казват: Нас вече не ни трябват дрехи. И поетът като стане духовен казва: Не искам вече да пиша.

Това е криво разбиране на живота. Като станеш духовен ако си музикант, ще свириш повече, ще пееш повече. Като дойде нещастието при тебе, свири за щастието на другите хора, понеже те са щастливи заради твоето нещастие. И когато си радостен, пак свири, за да утешиш онази, които са скръбни. Само по този начин като постъпвате, животът ще се подобри.

Мнозина мислят, че като дойде Христос, Той ще оправи света. Ако дойде Христос да подобри икономическото положение, животът пак няма да се подобри. Първият човки беше при най-добри икономически условия на живота. Адам беше при най-добри условия на живота. Той имаше на разположение голяма библиотека, да чете колкото иска. Кой го застави да сгреши? Той имаше всичките плодове на разположение. Пък имаше и отлична жена. Отгде дойде грехът в рая? Какво й липсваше на Ева? Тя имаше отличен другар. По-добре построен по ум, по сърце от Адама нямаше. Той беше отличен тип, слънчев тип, отлична душа. Но когато Ева сгреши, той каза: „Аз ще отида с нея, да й покажа какво да прави Ще напусна рая и ще отида да страдам заедно с нея.“ Невидимият свят одобри поведението на Ева Той пожела да отиде с нея, да я избави от страданията, които ще я сполетят. От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо, ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания са резултат  на нашето минало. Ето романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. Той беше честен човек, но пострада за своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало.

Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел да изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва.

При това, не ставайте съдии едни не други. Някой паднал и се окалял. — Ама защо падна, защо направи това? — Направих го вече. — Трябваше да бъдеш по внимателен. Трябваше, но не бях. — Знаеш ли колко вреда си направил? — Зная, но направих.

Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек който изправя погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Доброто е най-естественото положение за нас. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са съществени за нашата душа.

И тъй, като деца, трябва да просим, да имаме здрави тела. Като възрастни трябва да търсим, да имаме здрави сърца. Като стари трябва да хлопаме, да имаме отличен ум, да можем с него да служим на Бога през всичките времена на нашето съществуване на земята.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Просете, търсете, хлопайте!