Бр. 231. На двама господари (из беседата „На двама господари“ – 23 Октомври 1938 г.)

[Ани]

На двама господари

(из неделната беседа „На двама господари“ – 23.X.1938 г.)

Никой слуга не може на двама господари да слугува.

Лука: 16;13

От прочетената глава аз те се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава, има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да се използват. Днес, както и да се говори на хората, все криво ще разберат.

Тук се подига един спорен въпрос между един господар и неговия домостроител. Той е личен въпрос.

Господарят извиква домостроителят и му казва: Що е това, което слушам за тебе? Казват, че си постъпвал несправедливо. Повече не искам да бъдеш домостроител при мене. Тогава домостроителят извика всички длъжници на господаря си и плати част от дълговете им. Тази постъпка се хареса на господаря му и той видя, че домостроителят е умен човек, знае как да постъпва.

Христос взема този пример не от живота на светиите, но от живота на един обикновен господар и един обикновен работник — домостроител. След това Христос казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Как ще си направим приятели от богатството на неправдата? Какво ще кажете желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човек може да го превърне в злато? Ако можеше да превърне една печка в злато, тя ще направи голяма добрини на хората Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ Това значи: превърнете желязото в злато. Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука.

„На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“. Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката. Нищо не си разбрал от музиката. Разбираме в музиката значи правилно изпълнение, правилно взимане на тоновете.

Сега да оставим тия обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логиката? — Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всека дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота. Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всека дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически. Ако той направи пет-шест логически грешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано. Каква логика е тази, от  която хората нищо не разбират от думите, от мислите и от тоновете?

Логиката трябва да изнесе същината, реалността на нещата, която да бъде разбрана от всички хора. И след като се разбере тази реалност, хората трябва да се ползват от нея. Ако тази реалност не може да се разбере и приложи, тя нищо не струва. Много хора са учили логика, но какво ще кажат ония които не са учили? При това, трябва да знаете, че в природата никъде не съществува такава логика, каквато хората познават.

Логиката не подразбира само правилно съчетание между думите и мислите, но правилно съчетание и между трептенията на всека дума. Всяка дума съдържа известен брой трептения. Трептенията на думите трябва да се преливат така, че да образуват едно цяло. Щом това преливане става правилно, в края на всека мисъл. на всека реч трябва да се схваща целокупността на нещата. Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност. Запример някой казва: Аз запалих огъня. Някой отива да види как гори огънят и вижда, че огънят още не е запален. Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща са така естествено наредени, че нито едно от тях не е нито надценено, нито подценено. В лъжата има само подценяване и надценяваме на нещата.

Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това. че хората служат на двама господари. Или по право, противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият — друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава ти трябва да седиш на едно место, да чакаш, да видиш, кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте от там. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас. В това време, когато те се борят, ти трябва да изнесеш главата си навън и когато те престанат да се борят, тогава можеш да видиш коя е надвила. Който е победил, той все ще те намери някъде.

Сега вие трябва да знаете на кого от двамата господари ще служите. Вие казвате, че вярвате в Бога. След като всички хора вярват в Бога, отгде произлизат тия големи противоречия в света? Вземете за пример християнството. В християнството, още от най-ранната му възраст, имаше два възгледа. Апостол Павел поддържаше, че вярата ще спаси човечеството. Обаче Яков се противопостави на тази идея. Той казваше, че не вярата, а делата ще спасят човечеството. След тях пък дойде евангелиста Йоан, който казваше, че светът ще се оправи само с любов.

Значи, единият поддържаше вярата, другият делата, третият — любовта. И тримата са прави. Всяко нещо е на своето място. Ако си при един учител, който ти проповядва, ти ще вярваш в него и ще проверяваш нещата. Ако не вярваш, трябва да го напуснеш. Ако държиш за делата, като ти дадат една работа, трябва да я свършиш. Не я ли свършиш ти ще се подцениш. Ако дойдете до любовта, вие влизате вече в друга една област. Значи, тримата излизат от три гледища, от три области на живота: областта на вярата, областта на делата и областта на любовта.

Областта на делата е физическият свят; областта на вярата е духовния свят и областта на любовта е Божествения свят. Законите в тия три области са различни. Законите на делата са едни, законите на вярата са други, а законите на любовта трети.

И Христос проповядваше вяра, но първо казваше, че Бога трябва да обичате. При това, като обичате Бога и мене ще обичате. Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: Давам ви и друга заповед: Отца ще обичате, но и Мене ще обичате. После едни други ще се обичате. За Божествения свят вярата не е достатъчна. Там се изисква още нещо, много повече от вярата. В Божествения свят работите не се уреждат само с вяра.

Казвам: Не можете да служи те едновременно на двама господари. От това гледище никой не може да обича двама души едновременно. Обаче, когато се каже, че човек трябва да обича всички, думата всички подразбира Бога. Това значи: Бог, който живее във всички хора, можем да Го обичаме. Но ако вие мислите, че можете да обичате всички които Бог обича, това е неразбиране. Думата всички подразбира единство. Значи, ти можеш да обичаш едногото във всички. Това е закон. Но да обичате всички в едногото, това е невъзможно Това е моето разбиране. Когато аз казвам, че можем да обичаме всички, аз разбирам Бога. който живее във всички същества. Както и колкото да се проявява Бог в тия същества, ние можем да го обичаме. В това положение невъзможно е да обичате някого, в когото Бог не се проявява. Тогава ние ще се намерим в едно вътрешно заблуждение, понеже ще заговорим за онова, което не можем да направим. А когато човек говори за нещо, подразбира се, че той може да го направи.

Искате ли да знаете дали някой ви обича, в неговото присъствие вие ще изпитате три неща в себе си: светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила във волята си. В негово присъствие вие сте готови да направите всичко. Ако сте при един учител, който ви обича, каквато трудна задача да ви даде, вие ще можете да я решите още в негово присъствие. Неговата мисъл ще се предаде на вашата, и вие ще решите задачата си лесно. Много ученици страдат в училището по причина на това, че учителите им не ги обичат. Често учениците се оплакват, че като излязат пред учителя си, всичко забравят. Този закон е верен в психологическо отношение. Влезете ли в един дом, дето мъжът и жената не се обичат, този дом е разделен против себе си. Любовта на този дом зависи от любовта на майката и на бащата. Ако човек няма любов в една работа, той не може да очаква никакъв прогрес. Прогресът зависи от същото. Същият закон има значение и за обществата. Ако между членовете на едно общество няма никаква любов, цялото общество ще бъде хилаво. В най-широк смисъл взето, вън от Божията любов никакъв прогрес не може да се очаква. Същият закон има отношение и към самия човек. Ако във всеки даден случай между ума, сърцето и волята на човека няма разбирателство, той не може да прогресира, не може да бъде здрав.

В Америка, в Индия, по целия свят имат специални системи за постигане на вътрешни резултати, но вън от любовта, всички методи нищо не струват. Любовта е единствения правилен и сигурен метод за работа. Дойде ли до ума, любовта трябва да се прояви като светлина. Дойде ли до сърцето, тя трябва да се прояви като мека, приятна топлина, която е в състояние да стопи всичко твърдо в човека, както външната топлина е в състояние да стопи и най-твърдите метали и да ги превърне в течни. Във волята пък любовта се проявява като сила. Онази любов, която едновременно произвежда светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята, това е божествената любов в живота. Това всеки може са опита.

Ние се намираме в един период, когато възгледите на хората постоянно се изменят. Вие сте изучавали закона на кармата. Според този закон. човек е резултат на ред усилия, които той е правил в миналото. Значи, той е прекарал ред съществувания на добри и лоши животи. Понякога той е живял охолно, разпуснато, вследствие на което е направил много дългове. Всички тия дългове са записани в Божествената книга. А понякога той е живял така, че е придобил големи печалби. Днес тези печалби и загуби се така преплитат, че докато отначало върви добре, изведнъж животът му се влошава. Той започва да се очуква защо хората го обиждат, защо го ограбват, защо някой запалил къщата му. Това е все резултат на миналото. Някой, в миналото, преди две пререждания, е запалил къщата на своя ближен и днес му се връща същото. Или преди две прераждания той обрал някого, а днес обират него. Обраният в миналото днес идва да си вземе това, което му е взето. Който разбира закона на кармата, казва: „Този, когото обрах в миналото, днес дойде да си вземе своето. Затова не дава крадеца под съд. Той все едно че скъсва полицата и ликвидира. Той се обръща към Бога и казва: Господи, простих му“. Като разреши така въпроса, втори път няма да го обират. Рече ли да се съди човек, с това той усложнява положението.

Дотогава, докато човек не реши да живее за Бога, а не за себе си, докато не постъпва правилно, божието благословения няма да дойде върху него. Изпълни ли Божия закон, не отвън, не чрез налагане, но по любов, всичките му работи ще се оправят. Хората се заблуждават като мислят, че живеят за себе си. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Моите крака живеят заради мене, моите очи живеят заради мене, моите уши, моите ръце, всичките ми удове живеят заради мене. Ако краката престанат да ми служат, те престават да бъдат крака. Докато живеем за Бога, ние сме удове в неговия организъм. Щом сме Негови удове, Той се грижи за нас. Щом се грижи за нас, всякога ще ни бъде добре.

Всеки ден си казвайте: Господи, всичко онова, което си вложил в моя дух, в моята душа в моя ум, в моето, сърце, ще го изпълня. Ще кажете, че на думи лесно се говори. Не, ако вие речете да направите това, което Бог е казал, Той ще бъде на ваша страна. В ума ви ще дойде светлина и тогава хората ще постъпват малко по-другояче, отколкото досега са постъпвали с вас. Бог живее във всички хора. Като съзнавате това, правете опити да видите доколко вярата ви е силна. Човек може да се лекува и с мисълта. Вярата е закон за възстановяване на трептенията, и то на онези трептения, при които мисълта чувствата и постъпките на човека могат да функционират. Мисълта, запример, може да се прояви при известен брой трептения. Същото може да се кажи и за чувствата и за постъпките.

Вярата е закон за регулиране на тези трептения. Ако нямате вяра, то и законът не може да работи. Тогава и мисълта и чувствата на човека не могат да работят, и той се чувства демагнетизиран. Демагнетизирането подразбира понижаване трептенията на човека. Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече след като се изпоти и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, да възстанови изгубената топлина на тялото си.

Същия закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Ако мисълта ви изгуби своята светлина, повишете трептенията й. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Тъй щото, живейте добре, за да не губите светлината на своите мисли и топлината на своите чувства. Не губете и силата на своята воля. В това се заключава здравето на човека. Това значи да служим на Онзи истински господар, който поддържа светлината, топлината и силата у нас.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. На двама господари