Бр. 237. Ще дойдем (из беседата „Ще дойдем“ – 13 Ноември 1938 г.)

[Ани]

Ще дойдем

(из неделната беседа „Ще дойдем“ – 13.XI.1938 г.)

„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие ще пребъдват в мене. Тогава и аз ще ви се изявя“.

Йоан 15 гл.

Три неща има да учи човек: да остави старото, да възприеме новото, и като го възприеме, да го приложи. Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище. Старите навици, които детето е имало в къщи, ще ги изостави и ще се съобразява с новия порядък. който учителят в отделението поставя. Ако учителят от отделението иска да предаде на ученика това, което се предава в гимназията, той няма защо да ходи в гимназията. А ако. след като излезе от университета, отиде да повтаря съща та материя, която е учил в гимназията, няма защо да ходи в университета.

Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието. Който харесва това ново положение, нека го приеме Който не го харесва, да си остане със старото. Значи, изоставянето на старото и приемането на Божественото е майка на знанието. Животът стои в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз вземам думата Бог и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мене не е важно какво представя светлината изобщо. За мене светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможности да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност. Светлината, с която си служите на земята, няма да ви служи и на другия свят, вие ще бъдете слепи. И ако човек мисли, че на физическия свят може да се ползва с духовната светлина, той пак ще бъде сляп, Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма. После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо? Защото законът на физическия свят е такъв. На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие. Запример скръбта не е нищо друго, освен изпразване от нещо старо. След това човек съжалява, че старото е отишло някъде. Като се напълни шишето ти с нещо ново, ти казваш: Добре стана, че се изпразних. Или, добре стана, че излях старата вода от шишето която стои с години вътре, та налях нова, чиста. За да се разбере това, човек се нуждае от ново разбиране, от ново възпитание в нова насока. Човек се нуждае от нова светлина, в ново направление. Това е закон на битието. Бог иска да даде на човека нова посока, да измени негов те мисли, чувства и постъпки. И човек иска да се измени, да стане като ангел. За да стане като ангел, той трябва да има онова дълбоко вътрешно разбиране, каквото ангели има. Мислите, чувствата и постъпките на ангела са от особен род Това, именно, го прави ангел. А човек е човек, за щото неговите мисли, чувства и постъпки са обикновени, като на човек. Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, които именно ги правят животни Следователно всички живи същества, от най-малките, до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми.

Всяка мисъл, всяко чувство. И всяка постъпка в човека представляват три вида процеси, които действат в него едновременно и го оформяват. Без тях човек не може да се оформи. Запример, мисълта създава главата на човека, чувствата — сърцето и дробовете, а постъпките му — стомаха и костите му. Тъй щото, ако волята на човека отслабне, ще отслабна и стомаха, костите и мускулите. Ако отслабнат чувствата му, ще отслабнат сърцето и дробовете му. Ако отслабне мисълта му, ще отслабне и неговия мозък. За всеки човек, на когато отслабва мозъчната система, казваме, че е нервен или че е малко слабоумен и т. н. Това значи, че неговата деятелност е престанала да действа, както по-рано.

Какво отслабва в болния човек? Казват, че някой изгубил съзнанието си. Наистина, има случаи когато човек във време на боледуване изгубва съзнанието си, и като се върне в съзнанието си, той се засилва. Има случаи, когато след всека болест мисълта на човека се усилва, става по-ясна. Не е лошо човек да боледува, но само тогава, когато през време на болестта си той е успял да се освободи от старото в себе си и да го замести с ново. Такава болест е на мястото си. Обаче, има болести, при който човек изхвърля новото, а се връща пак към старото. Такава болест е опасна. Тъй щото, всички болести, които носят с идването си новото, Божественото, са на местото си.

От Божествено гледище, всека болест носи новото в човека, но той трябва да бъде готов да го приеме.

Ако не беше така, болестите нямаше да имат смисъл. Който разбира смисъла на болестите, той знае, че те се явяват като благо за съвременните хора.

Съвременните хора са дошли до особено разбиране. Те искат да нагодят духовния свят според техните разбирания и вярвания. И тогава, ако къщата не отиват според техните разбирания, както те ги мислят, считат, че това не е право. Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“. Като го гледам, аз разбрах нуждите му. Той няма средства в живота. Тогава аз му казах: Слушай, аз предвиждам бъдещето на хората. И за тебе мога да кажа нещо. — Кажете, какво ме чака? — Ти имаш чичо в Америка от когото след две години най късно ще получиш едно наследство от 500 хиляди лева.

Сериозно ли говориш, или се смееш с мене? — Сериозно ти говоря. Можеш да си запишеш и датата даже. Като мине това време, ще видиш вярно ли съм ти говорил, или не. — Дано е вярно! Ще чакам това време.

Какво направих аз с моите думи? Прекарах светлинните лъчи под известен ъгъл. И като възприе тази светлина в ума си, той намери, че е възможно чичо му да му остави наследство от 500 хиляди лева. Това е едно предсказание. И в какво седи силата на едно предсказание? Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умее в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете дали един човек ви говори истината, или не. Всеки човек. който иска да ви излъже, внася тъмнина във вас. Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина.

„Аз и Отец ми ще дойдем“. Идването на Отца и на Сина подразбира идването на разумното начало в човека. То ще дойде когато в човека се пробуди съзнанието на неговия дух и на неговата душа За сега в човека е събудено само съзнанието на ума и с това съзнание той иска да разреши всички въпроси. Това е невъзможно. След това той се чуди на големите противоречия в живота си. Според закона на наследствеността, съзнанието на ума трябва да носи качествата на съзнанието на душата и на съзнанието на духа. Следователно, ако едно дете не носи в ума си баща си и майка си като идеал, от това дете не може да излезе дори и обикновен човек. Щом не може да излезе обикновен човек, толкова по-малко може да се очаква от него да стане талантлив или гениален човек. Та когато говорим за пробуждането на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човека с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват защо трябва да мислим за Бога. Ако, човек не мисли за Бога, нищо няма да излезе от него Бог трябва да съществува като мощна идея в съзнанието и в ума на човека.

Ако човек не мисли за природата, отгде ще почерпи той онези материали, с който може да работи? От де ще придобие той духовната светлина в себе си? Човек живее в безпределното пространство, от гдето от всички небесни тела той получава подаръци, като от никоя любеща майка. От мое гледище, цялата вселена представя за човечеството велика майка, която изпраща своите безчислени подаръци. И при това голямо количество подаръци. които човек получава, не му дохожда на ум да благо дари.

Какво стана с човека когато Бог вдъхна чрез ноздрите му живо дихание? Той не се роди, но съзнанието в него се събуди. Под думата раждане аз разбирам събуждане на съзнанието в човека. Когато се събуди висшето съзна ние на човека, ние казваме, че той се е родил от Бога. Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновени те хора имат. Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща. Когато човек посажда едно семе а земята, той е баща, а земята, в която се зара вя семето, е майката. Същото нещо се отнася и за човека. Майката на човека, т е. жената, от която детето се ражда, не е нищо друго, освен земята. Посевите семката в земя та и след време тя сама по се бе си израства. Обаче земята не е майката на семето. Тя само го отглежда. В това отношение човек представя една семка. За да израсте и да се развива правилно, все тачи един разумен човек трябва да поеме грижи за нея. Той ще я по сади в една градина, за да из расте. Вселената съществува като съвкупност от възможности и условия, през които човек трябва да мине в пътя на своето бъдеше развитие. При сегашното състояние на развитието си човек е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотина хиляди яйца, колко време ще й трябва, за да излезе от това положение ? Преди всичко тя не може да има майчино отношение, нито децата имат синовно отношение. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици хиляди деца, с това е постигнала много нещо. Не, това е още един елементарен живот. Преди всичко, тя не знае имената на своите деца, нито ги познава.

Човек пък е дошъл до друго положение. Той създава мисли. На ден хиляди мисли могат да минат през ума на човека, но те нищо не му дават. Той даже не знае имената на своите мисли. Някой казва, че през ума му минавали чудни, фантастични мисли и идеи. Казвам: знаеш ли имената на тези идеи?

— Не ги зная. Аз мисля в себе си, че този човек е от рода на рибите. Всяко нещо, на което не знаеш името, остава чуждо за тебе. Същото нещо се отнася и за Бога. Ако ти не знаеш името на Бога, каквито свои имена да туряш, Той остава безпредметен. Бог отговаря само на онова име, при което като Го поменеш , ти го почувстваш с цялото си същество.

Бог всичко вижда и чува, следи и наблюдава какво се върши и всичко изправя. Мощно е словото Божие. Един човек изпаднал в една гъста гора, гдето го нападнала една мечка. Като се видел в зор, той си спомнил за Господа и започнал да вика: Моля ти се, за Господа, не ме изядай. Като чула думите „за Господа“ мечката казала: Щом е за Господа, и аз ще отстъпя. И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат.

Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира.

Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон, се отнася и до крушата и до всички останали плодове. Бог е създал всяко нещо, за да служи. Щом е създал човека, и на него е дал същата задача — да служи. И в Писанието е казано: Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огън се хвърля. Това недаване плод от страна на лозената пръчка подразбира отказването на човека да служи Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания.

Аз не казвам, че човек не трябва да живее и за себе си, но да не стане култ за себе си. Детето което се ражда на земята, първо трябва да живее за своята майка и за своя баща. Първото трябва да има идеал да служи на майка си и на баща си, а после те ще го научат как да служи на себе си. как да служи на ближния си и как да служи на Бога.

Когато Бог влезе в нас. Той ще ни научи на нещо по-високо от това което ний сами можем да научим. Той ще ни научи на нещо по-красиво от това. което ний сами можем  да създадем. Наистина, като работи за Бога, човек все създава нещо повече от това. което би създал. ако работеше изключително за себе си. Затова казвам: Служете на Бога. Като уреждате работите на Бога, Той ще уреди вашите работи. Като казвам, че трябва да уреждате Божиите работи, това не значи, че Божиите работи не са уредени, Но като уреждате работите на Бога, вие ще имате по-голям кредит за себе си. Ако не служите на Бога и не мислите за Него, вие няма да имате тази интелигентност, каквато ви е нужна. Не е въпрос да се плашим от Бога, но трябва да имаме любов към Него и каквото направим за Него, да ни е приятно. да го вършим от любов и съзнание. Служим ли по този начин на Бога, и Той ще изпитва радост и веселие, като върши нещо за нас. И тогава, като си легнете вечер, да поддържате в себе си радостта, че сте свършили нещо за Бога и Бог е свършил нещо за нас. Поддържаме ли тази мисъл в себе си, и сънят ни ще бъде здрав, спокоен.

Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни. Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде.

Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. До някъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат. И ако бащата или майката не обичат децата си, и те ще се състарят преждевременно. Като не обичат Господа, хората искат по този начин да Го състарят. Това не е правилно. Защото както постъпват, така им се връща и на тях. Дойдете ли до Бога, вие трябва да държите в ума си най-светли. свещени мисли за Него. Имаш ли нещо свещено в душата си за Бога, в Негово име ти можеш да разсееш и най-голямата тъмнина. В Негово име каквото бутнеш, всичко ще тръгне. Вие можете да направите един опит, но не със сегашните си разбирания. Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие. Ако някой от вас се разболее и стигне температура 41 градуса, всички лекари се произнасят, че този човек ще си замине. Обаче, ако този човек призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си. Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното подмладяване. Единственото нещо. което подмладява хората, това е любовта. Любов, която състарява хората, е любов на старите. Щом се подмладяваш, това е любов на младите, младата любов.

Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре.

___________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Ще дойдем