Бр. 238. Нито в Израиля (из беседата „Нито в Израиля“ – 4 Декември 1938 г.)

[Ани]

Нито в Израиля

(из неделната беседа „Нито в Израиля“ – 4.XII.1938 г.)

Вярата е едно указание, една — възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик потик. Изобщо вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш, разправят ти за онзи свят, който не си виждал. но вярваш, разправят ти как живеят съществата от онзи свят, и ти вярваш. Разправят ти за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася за неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш.

Следователно, можем да кажем, че в известно отношение няма нещо в света, за което като ти разправят, да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно, докато не вярваш.

И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи съществуването си именно на тия невидими неща. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. В същност, Христос го излекува само в няколко минути. Ако вярваш, всичко може да стане. — Ама проказата може ли да се излекува? — И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа, има друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира че животът няма смисъл. иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма в живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.

Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро.

Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия.

Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи

Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали. Значи любовта им е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън.

„Нито в Израил съм видял толкова вяра“.

Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра. Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата в хората се намалява, и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се разрешават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топлата вода, те питат, не може ли да се пие студена вода.

И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.

Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е. външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализма в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е друга крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат на духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала.

Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: Защо трябва да туря ръката си на веждата, отстрана? Веждите представят радиоприемници. Щом отворите бушоните на радиото, лампите веднага светват. След две три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време, и вие ще получите някакъв отговор.

Сега. при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Когато някой получи някакъв дар, и той от своя страна трябва да дарява. Някои мисли, че като го даряват, той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на българска сватба? Там онзи който придружава невестата, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невестата получава такъв дар, че очите й светват. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката един хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но тя получава това само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно, не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо чрез което можете да влезете в новия живот, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.

Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките. Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа. да извършат една красива работа.

Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда, какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали какво може да излезе в настоящето и в бъдещето от нас. Следователно, на човека е написано и миналото, и настоящето и бъдещето. Като ви гледам. аз виждам, че всички имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите, казват, че Бог е надарил другите хора с много дарби, а тях не бил надарил. Това не е вярно. В света има единично надаряване. но има и колективно надаряване. Никой не е слизал в света сам Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: най-малко 30 — 40 хиляди слизат изведнъж, и като слязат, те се разпределят. Едни от тях отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, България — по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успяха на едните зависи от успяха на в царството Божие. Това е не другите, и загубите на едните зависят от загубите на другите.

Когато някой се оплаква, че работите не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които той е свързан, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си — Аз взимам думата умиране в други смисъл, не както я разбирате вие.

Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват правилно. Човек живее колективно. Тъй щото никой не може да прави каквото иска, безразборно. Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре.

„Кажи само реч, и ще бъде!“ Христос казва: И в Израил не съм намерил толкова вяра. На вас казвам: Турете ръката си на веждите и кажете: Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя. И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: Господи, да не кажеш нещо, което не мога да направя. Ще туриш ръката си на веждите, и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от твоя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, чрез която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране в тебе. При това положение светлината и топлината ти ще се повиша г и ти ще почувстваш едно просветление в ума си. И това, което до тогава те е измъчвало, ще изчезне от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии.

Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло - главно в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това. не подценявайте вашето тяло.

Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.

________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Нито в Израиля