Бр. 244. Божественото право (из беседата „Божественото право“ – 7 Май 1939 г.)

[Ани]

Божественото право

(из неделната беседа „Божественото право“– 7. V. 1939 г.)

От какво зависи благоденствието на един човек, на едно семейство, на едно общество, на един народ и на цялото човечество?

В всички векове хората са имали разни възгледи. Някои са вярвали в силата, някой са вярвали в правото. От силата е дошло насилието, а от правото е дошло безправието. Ако е въпрос за сила, природата е показала вече своята сила.

Първоначално, когато светът се е създал, природата е употребила своята сила. Хората нямат представа какво количество енергия е изразходвано за създаването на света. Всички учени на миналото, както и съвременните учени, със своите теории едва дават бледа представа за онова, което някога е станало и продължава да става в природата.

Ние казваме, че настоящето е важно за нас, но в природата няма настояще. Ние живеем все в миналото. Сегашният ни живот не е нищо друго, освен преживявания на стари работи. В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората. Младите остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи. Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме.

Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени. Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после, щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата воля в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т. е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също.

Често казвате, че трябва да бъдете силни. Човек може да бъде силен само ако е разумен. Ако не е разумен, той ще изгуби силата си. Онези, които са физически силни, разчитат само на физическата си сила, но не и на разумността си. Първоначално той мисли, че е силен, но не се минава много време и изгубва силата си. Вземете един богат търговец, индустриалец, който има големи предприятия, има много пари, много подчинени, но един ден започва да онеправдава своите подчинени. Не се минава много време, всички тия негови подчинени, които са около пет — шест хиляди души, се обръщат против него заради насилието, което е приложил спрямо тях. Той се намира в трудно положение. Той се намира в голямо противоречие.

От где се явиха в света отрицателните идеи? От где произлязоха идеите за отричането на разумността в света? Който не разбира смисъла на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи. Подобни идеи са и тия, които отричат съществуването на Бога. Ти не можеш да от-речеш реалността, без да създадеш злото в себе си Даже най-малката отрицателна мисъл, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце, и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създадат цяла катастрофа. Те приличат на микробите, които така бързо се размножават, че в 24 часа са в състояние да уморят и най-големия юнак. С размножаването си те произвеждат толкова токсини, отровни вещества, че могат да уморят човека.

Сега мнозина ме питат, има ли бъдещ живот. Аз не обичам да говоря за бъдещето. Като ме питат, дали човек ще живее в бъдеще, аз съм готов по-скоро да го запитам дали ще умре човек. Аз питам: има ли бъдеща смърт? Но що се отнася до въпроса, има ли бъдещ живот, или има ли бъдеща смърт, това ни най-малко не ме интересува. Защо? Защото смъртта съществува благодарение на живота. Тя се храни от трошиците на живота. Животът е богаташ, който разполага, а смъртта е беднял, който очаква. Тя тук хване една трошица и я изяде, там хване друга и т. н. Всичко, каквото попадне в челюстите на смъртта, тя го изяжда.

Съвременните хора искат да се поправи света. За да се поправи света, той трябва да се тури на една истинска, а не лъжлива основа. Казвате, че учението, което Мойсей е основал, е много хубаво. Хубаво е това учение, но ако се прилага с любов. Казвате, че човек не трябва да краде. Така е, но кой човек краде? Само онзи човек, който няма любов в себе си. Мойсей казва още, че не трябва да се лъже. Кой лъже? Който няма любов в себе си? Значи Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието.

Вземете двама млади, които се срещат и се обикват. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него. тя е готова да напусне баща и майка, да се откаже от наследство, да се изложи на всички укори. Обаче, изгуби ли любовта си, тя започва да съжалява, че се е излъгала. Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното нещо в живота, когато изгубят разумното начало.

При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо? Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи безкрайни страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемате нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е страха и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява, в стремеж да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство.

Днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, се въоръжават един срещу други, да се бият. За каква идея се бият те? За никаква божествена идея ли се бият? Днес всеки народ се бие за свой личен интерес. Англичаните държат на правото, а германците държат на силата. Но сила без разум фалира, и разум без сила фалира. Следователно, дохождаме до стиха, който Христос някога е казал: Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои. Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си, и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други — силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всичко народи са отражение, проявление от тази страна.

Всички народи — англичани, германци, французи, руси, румънци и т. н. — са проявление на Божествената енергия в света.

Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни.

И след всичко това искат да потиснат някой народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат. Той си има своя функция. Затова аз казвам на българите да не се страхуват. защото те представят черния дроб на човечеството. Всички народи се страхуват да не изчезнат българите. защото с тях заедно ще изчезне и черния дроб. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, храносмилането не може да се извършва. Следователно, ако сгрешат нещо против тях, храносмилането им веднага ще се наруши. Никой народ не знае за себе си, какво място, каква функция заема в Божествения организъм. Запитали един евреин, какво място ще заемат в света, за какво се приготовляват. След като мислили дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: — Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христа. Значи, евреите се приготовляват да запушат раната на Христа, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т, н. Нека всеки народ сам си отговори на този въпрос Аз пък казвам:

Всеки народ е призван в света за една велика мисия.

Не само всеки народ но, всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото на цялото човечество зависи от един човек, и благото един човек зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон.

Сега аз искам да ви говоря малко, да не се обременявате. Иде сега една велика епоха, иде нещо, което човечеството никога не е преживявало. Като казвам това. вие можете да си представите света, както си представяте рая. Но и за рая хората имат различни представи. При това, и в ада не е толкова лошо, колкото си го представят. Някои си представят, че хората в ада са подложени на някакви външни мъчения. Има мъчения в ада, но те не са външни, те са вътре в самия човек. Това, което мъчи човека, е нещо невидимо. Страданието, мъчението е нещо невидимо. То е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкото тяло.

Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали е мръднала, или се е наместила, това е въпрос.

Питам: Мислите ли, че хората, които постоянно живеят в отчаяние и разочарования, и са готови да се самоунищожат, са разумни хора? Днес всички съвременни културни народи са турили под себе си бомби, турили са запалките им, и само чакат едно малко докосване. Всички държавни мъже седят и си говорят: Внимавайте, че само една искра е достатъчна Запалят ли се тези бомби, знаете ли какао ще стане? Днес всички държави държат една такава запалка — Германия държи една запалка, Англия държи една запалка, Русия държи една запалка. Франция държи една запалка, Съединените щати държат една запалка малките държавици държат по една запалка, и ако всички ги запалят, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв голям взрив, който ще унищожи цялата култура. От съвременната култура няма да остане нито помен.

Религиозните хора се молят днес, но не знаят за какво да се молят. Тя трябва да се молят да станат проводници на любовта. Всички хора трябва да дойдат до любовта. Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумните сили, с любовта.

Само любовта е в състояние днес разреши всички противоречия, които сега съществуват в света.

Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал. Бог е дал право на всеки човек, на всяка душа, на всяко същество, без разлика на големина, и тези права трябва да им се отдадат. Сега аз говоря за културните народи, за културния свят. Това нещо те могат да го направят. Като се събират духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божия дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи да имат само едно мнение.

Често някои ме питат, на коя страна съм — на страната на правото или на страната на силата. Аз не засягам този въпрос. За мене няма права страна в света. Крива страна има, но права страна няма. Ако човек е силен, той няма какво да търси правото. Силният човек никога не търси своето право. Който търси своето право, той е слаб човек. Само слабият търси своето право. Ако днес се чувстваш силен, утре ще се намери някой по-силен от теб. И тогава ти ставаш слаб и започваш да търсиш своето право, Следователно, правото само по себе си не може да съществува. Право без сила не съществува и силата без правото не може да съществува. Значи, силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува. Приложете този закон и в себе си.

Често хората се опитват да критикуват ония, които днес са на власт. Те нямат пред вид, каква тежка отговорност носят тия управници днес. Знаете ли, колко неща трябва да вземат те пред вид? Не е лесна работа тяхната. Да можете да уредите живота на сто-милионен народ, както трябва, това не е лесна работа. Не е лека работа да се уреди живота на цялото човечество с всички негови нужди. Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с трудностите, които съществуват там. Знаете ли, колко мъчно могат понякога жената и мъжът да се спогодят? Жената казва: Да съм малко по силна, и аз зная как да постъпя. Казвам: Не е въпрос да бъдеш по-силна, но повече разумност ти трябва. повече глава и сърце ти трябват. Ти търсиш своята сила в мишците си. Не, твоята сила трябва да търсиш в ума си и сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума, и нейният възлюбен е готов до отстъпи.

Един княз се влюбва в една красива овчарка. Тя му казала: Аз не искам да се оженя за тебе, не съм свикнала на вашия живот. Щом си намислил да се жениш, ти ще си намериш друга. — Но аз не мога да живея без тебе. Овчарката му отговорила: Тогава едно от двете трябва да стане — или ти да дойдеш при мене, или аз да дойда при тебе. Понеже ти си се влюбил в мене, ти пръв ме обикна, не те обикнах аз, затова ти трябва да дойдеш при мене. — Щом е така аз ще се самоубия. Тръгнал той да се самоубива. Овчарката го настигнала и му казала само една дума. Той веднага се върнал и отишъл заедно с нея да пасе овцете. Какво му казала овчарката? Тя му казала само една дума: Обичам те.

В тази дума се крие същността на нещата. Кажеш ли тази дума, трябва да е така. Не да я кажеш само на думи. Ако е само на дума, това е лъжа. Щом е лъжа, тя не може да действа. Всяко нещо, в което любовта отсъства, е лъжа. Всяко нещо, в което любовта присъства е истина.

Питам: Какъв трябва да бъде вашият Господ, на когото да се кланяте в бъдеще? Често ви задават въпроса. Като умре вашият Учител, кой ще го замести? Не е въпрос за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали Учители, каквито и да са те. са все изявление на този единия Бог. Първото изявление на този Бог е любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на земята, съществуват по причина на любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно на тази любов. Ние всеки ден опитваме тази любов, и после питаме, — като умре вашият Учител, кой ще го замести? Като умре баща ви и майка ви, кой ще ги замести? Ще знаете, че вашият баща и вашата майка никога не умират. Тези, които вие наричате ваши баща и майка, са ваши настойници. Христос право е казал: „Един е вашият Баща, един е вашият Учител“. В този смисъл вие можете да кажете: Един е нашият Учител, Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог, Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света.

Какво ще стане в света? Този свят ще се оправи така както никога не сте мислили. Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, заобиколен с всички ангели, с всичката си слава да слиза на земята, между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази бъдещата война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела. Като се каже: Да живее Той! — всички топове ще почнат да гърмят. Това ще бъде новата война. И след това светът ще се оправи.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Божественото право