Бр. 245. Ставане, оживяване и възкресение (из беседата „Ставане, оживяване и възкресение“– 9 Април 1939 г.)

[Ани]

Ставане, оживяване и възкресение

(из неделната беседа „Ставане, оживяване и възкресение“– 9. IV. 1939 г.)

Човешкият  живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-низката степен, отдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкресението, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали, има вярващи, които са оживели, има вярващи, които са възкръснали. Следователно. разбиранията на тия вярващи се различават според степента в която се намират. Често хората се силят да казват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Може да каже някой, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви

В всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество, което да не желае да се прояви. Едни същества като се проявяват, стават. Други същества, като се проявяват, оживяват. А трети, като се проявяват — възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която да се доказва. Защо? — Защото логиката е органически а не механически процес. Логически мога да ви доказвам как направена една машина, но при всичкото това обяснение, машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, може да пренесе живота от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото.

Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т. е. които идат от източника на живота. Добра вода е тази, която току що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километра далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки. много примеси. Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна.

Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото. Житото е дошло на земята, да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата пък се дължат на топлото човешко сърце.

Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце — по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът само може да бъде студен. На него, именно, дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? — Защото само когато го смрази, може да изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима за човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по кой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху- които трябва да разсъждавате.

Казвам: студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно на това студено течение на ума. Защо? — Защото в него липсва живот, т. е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т. е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света има една изобилна любов, която носи живот. но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия.

Отде се раждат противоречията в света? — Казвам: всички блага в света идат все от слънцето. Но и всичките нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето. Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света. Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това? Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителни мерки.

Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да занаят, че такава тъмна зона съществува и около човешкия ум и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума сърцето на човека са предпазителни мерки, затова трябва да се страхуваме от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря, и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане живота му най-малко за сто години щастлив, От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата вяра? Да вярва човек това подразбира да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсне и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условие да расте. Следователно, има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и дават плод. а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зърна, те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и на края. Животът обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно. истинно е само това, което расте и се разширява.

Днес всички учени се спират върху закона за израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае от какво зависи живота или израждането, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има една градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри и лоши семена. Добрите семе не ще дадат добри плодове, а лошите семена — лоши плодове. Следователно, искате ли вашия живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го подържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира. Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.

Нещастието на хората се дължи на това, че те знаят как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, и вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? — Ама аз го обичам много. Моето сърце гори. — Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно, ако ти не можеш да обичаш майка си и баща си, които те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не може да обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате, или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш да пишеш, или да не пишеш.

В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: Ще напиша закона си в сърцата им. С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем ли? — „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят, от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи. казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на Любовта.

Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи вашите страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят Любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата й работа е да извади гвоздеите от човека и да изглади раните му. — Ама дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? Питам: каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта?

Преди години дойде при мене един господин и ме пита: Вярно ли с това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го твърдят, а други го отричат. Казвам: мене не ме интересува какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят. Там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитал това нещо, и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят, но аз за себе си зная как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на теб.

Сега ще ви преведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал. счупил си и си навехнал крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре. Овцете му постоянно умирали; Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: Как стана така, че те сполетя това нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне и работата ми е долна, овце паса. Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на тебе ще наместя крака. Като поправил крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си е подобрил положението. — И аз не. зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората, и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.

Сега на вас казвам: Ако вие възприемете Божията Любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си, и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш. Но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли му своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна, и му казваше: Като си го навехнал, ще те боли разбира се. Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря.

Казвам: онова, което ви причинява страдание, в него се крие Любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън, тя е глас въпиющ в пустиня. С това аз ни най-малко не искам да отрека и обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хора от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете какво представят тия три велики сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, когато видите, че две мрави се бият или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им, и те ще ви отговарят със същото.

Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм аз. Казват ми: Кажи кой си ти? — Моя работа е кой съм аз. Това е моя работа, не е ваша. — Ама защо си дошъл? — Аз съм търговец, дошъл съм да ви продавам стоката на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Каквото продам, от него вземам десятък. Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално. Че кое е реалното? Според мене, яденето е реално. Тогава аз изваждам 4—5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: заповядай. Яж, това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш. Скъпо ли струват? Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото от тебе зависи да платиш малко или много.

За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаша. Такъв е законът.

И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и на истината. Вън от тия закони, всяко примирие е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него.

Аз съм виждал как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торбичка ечемик, и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина не вземат участие, престъплението е неизбежно.

Защо заболяват хората? — Всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внасят известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някой учени хора, съвременната култура на Европа след сто години ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в тебе, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли че имаш някаква задна цел. Днес, дето и да отидеш, в която и държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще ви отворят куфарите. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името ви и ще дойдат да видят какви са намеренията ви. Питам: при такива условия кой може да бъде щастлив?

Христос каза на Тома: Тури пръста си в раната ми. Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Показалецът е Божествена мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури палеца, за да се образува кръста. Значи, кръста не е нищо друго освен символ, знак, образуван от показалеца на човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва. Той ни заставя да турим първия си пръст в раната му, а после Той сам туря палеца си отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек не може да намери в себе си онази мощната сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време още ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже, както Христос е казал: Мир вам!

_____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Ставане, оживяване, възкресение