Бр. 264. Слава във вишних Богу (из беседата „Слава във вишних Богу“ – 11 Февруари 1940 г.)

[Ани]

Слава във вишних Богу

(из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.)

„Слава във вишних Богу, и на земята мир,

в человеците благоволение.“

Лука. 2. 14.

Кос с онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които първо осмислят живота, а после го обезсмислят. Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Един мой познат разправяше, че му подарили няколко шишенца с розово масло от Казанлък. Той ги закачил някъде и ги оставил да седят така три-четири години. Един ден му дошло на ума да вземе това масло и да се намаже, като всички хора, но останал изненадан —  шишенцата били празни. В първо време си помислил, че някой може да ги е изсипал, но после разбрал, че маслото е изфирясало, отишло си там, от дето дошло. Ето защо, като получите розово масло, намажете се с него. Защо трябва да го държите три-четири години?

Кое осмисля живота? Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата. Не казвам, че трябва да бъде във връзка т. е. в статическо положение, но да бъде в постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат в права линия, но образуват крива линия.

Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне в криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно място и ще се чудиш, защо светът е така направен. Светът не е лошо направен, но има една погрешка в тия бутала. И сега природата трябва да направи една крива линия. Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли, от колко елементи е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности. Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката? Обърнали ли сте внимание на ония чувствителни места на пръстите на ръцете, чрез които възприемате външни впечатления? Ние толкова сме се отдалечили от себе си, че днес се интересуваме от неща, които нищо не ни допринасят. Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходел по кръчми, да им прави компания. Той сам не пиел, но за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по малко, там пийвал по една чаша. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки. ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положението, че останали в джеба му само два лева. Един ден той излизал из града с двата лева в джеба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави. В това време вижда един човек продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм давал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всяка вечер го посещавал , а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: Добър ден, дай ми едно кило вино. А в себе си казал: сега ще пия за хатъра на Евангелието. Същевременно той казал на кръчмаря да му подаде от бялото вино, от чистата вода, една чаша. Турил и виното и водата пред себе си и започнал да мисли. В това време вътре в него нещо вика: Винце, винце! Той взел чашата с водата, доближил я до устата си и казал: От 30 години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар. Той дигнал чашата с водата и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и си излиза.

Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил . От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.

Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода. Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе ще четеш „Отче наш“. Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ти ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излети навън. Казвате: Може ли да се чете „Отче наш“ в баня? Може, разбира се. Според вас, в стая може да се чете „Отче наш“, а вън не може да се чете. Че когато си намислил да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“. Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор.

Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат. Започнете, например, да четете „Отче наш“, но четете и в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“. Да се чете толкова бързо „Отче наш“, това е безчислено четене. Като ядеш и четеш „Отче наш“, благодари на Бога за тази храна, с която те е удостоил. Тази храна е дошла от слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от слънцето. Ангелите са я донесли.

Светлината, която имаме, е сбор от хиляди лъчи на милиони същества.

Ангелите пак са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и с и мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш, И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздух, но не мислиш върху него. От тебе зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемаш въздух ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Ще поемаш въздух плавно, спокойно и ще четеш „Отче наш“ Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате, обезсмисляте нещата. Казвате: това не е важно. То не с важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите за немите, за слепите. Обаче ти като четеш „Отче наш“ ще мислиш за своя Баща, който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе. Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето си и волята си да работя за Тебе и никога да не накърня думата Ти.

Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи..

Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш. Аз съм дал всичко заради тебе, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми беше останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш . Досега ти ме учи да пия това, което не трябваше да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш. Всички хора сме призвани на земята да научим някого у нас как да мисли, как да чувства, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.“ „И като постъпвате така, аз ще ви се изявя“ Духът ни ще ни се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа.

Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора, в красивия и чист въздух и светлина - във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят. Като се бият, хората се запознават. В бъдеще Русия и Финландия ще станат приятели, ще се обичат повече, отколкото днес се обичат. Йосиф го продадоха братята му, но след това той се подигна и им услужи.

Значи, всяко нещо в света, което ний считаме за зло, има своето добро, то става за добро.

Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Въпросът седи в следното, че когато дойдем до войната, разумният трябва разумно да воюва. Не е въпросът да не се воюва, но разумно трябва да се воюва. Ако престане войната на физическия свят, ще настане война между доброто и злото, с които всеки човек воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът.

Та казвам: Във всяка война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете които страдат от вълците. Като воюват днес, виждам, че съвременните хора са доста културни, доста са се подигнали. Те спазват всички международни правила и във войната. Като ранят някого, веднага го прибират, превързват го и го лекуват. Когато ще потопяват един кораб, първо дават сигнал, че ще го потопят, за да се вземат мерки да използват спасителните пояси поне за екипажа. Човещина проявяват във войната. В бъдеще условията ще се подобрят още повече. Това е начатък на доброто. Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността.

Бог ще превърне злото в добро.

Един ден това зло което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добър слуга.

Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това, което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение. Блажени сте, че сте достигнали до последните дни.

___________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Слава във вишних Богу