Бр. 265. Словото бе Бог (из беседата „Словото бе Бог“ – 18 Февруари 1940 г.)

[Ани]

Словото бе Бог

(из неделната беседа „Словото бе Бог“ – 18. II. 1940 г.)

Хората имат някои унаследени черти. Йосиф беше най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката, и любовта й се проявява.

Йосиф имаше прозрение. Той знаеше какво може да стане в бъдеще. Затова той беше трън в очите на своите братя. Както знаете, братя го продадоха, на чужди хора. Един от братята, най-старият, каза: Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползваме. ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем. Те обичаха парите. Те продадоха Йосифа за 20 сребърника. По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар.

Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, Фараона го направи управител на цял Египет.

Какво казва историята на Йосифа? Тя показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер. Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се на мира в самия човек Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко възвишено и благородно.

Необходимо е човек да разбере своите унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите му се дължат на тия унаследени черти. Често в самия човек се явява една борба. При това, забелязано е, че колкото по-високо се подига човек, толкова и борбата става по голяма.

Колкото е по-голям невежа, толкова и борбата е по-слаба. Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някой мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, както двама борци се борят.

Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото повече знания придобива ученикът, толкова по-сложни мъчни задачи му се дават. И в математиката е същото. Когато някой математик работи, той се натъква на задачи, които изискват не пет-шест часа да се решат, но с нужни месеци и години, докато се дойде до някакво решение. Този математик прави изчисления след изчисления, докато дойде до някакъв резултат. Онези, които не разбират божиите пътища, искат всичко да им се даде наготово. Като почувстват някакво приятно разположение или настроение, те  мислят, че любовта ги е посетила. Те се самозалъгват. Това не е никаква любов.

В човека действа една разумна сила, която го освобождава от страдания. Страданията са дадени на човека само за упражнение и развитие, а не да се измъчва.

Когато двама борци се борят, онзи, който е по-силен, може да натисне слабия по крака и да го счупи. Тогава иде вече страданието. Докато ръцете, краката и всички останали органи на човека със здрави, той не сграда. Някои хора смесват борбата със страданието си. Когато двама души се борят, единият от тях изпитва страх, че другият може да му счупи ръката или крака. Ако се чувства слаб, и ако се страхува да не се счупи ръката или крака му, по-добре да не се бори. Когато излезеш да се бориш с някой борец, костите ти трябва да бъдат толкова здрави и яки, че да не се чупят. Борецът се нуждае от кости, които не се огъват, да не се чупят.

Та казвам: И вие трябва да имате един ум, който да се огъва, без да се чупи. Вие трябва да имате едно сърце, което да се огъва, без да се чупи. Някой казва, че сърцето му се е счупило. Защо счупило сърцето ви? Всяко сърце. което се чупи, е меко. Не, сърцето не може да чупи, защото е направено от Бога. Всичко в света може да се счупи, но досега е намерила сила, която може да счупи човешкото сърце.

Любовта произвежда едно вътрешно напрежение върху чувствата, върху нервната система. Нормалната любов калява нервната система, усилва я, като я приспособява към напрежението. Обаче, има една енергия от любовта, която разслабва нервната система. Хора, които дълго време са любили, стават неврастенични. Когато двама души се влюбят, в първо време любовта върви добре. Но после в ума на момата влиза една бомба, и тя си казва: Ами ако ме остави? След време и в ума на момъка влезе същата бомба: Ако ме остави? Като влезе този бръмбар и в неговия и в нейния ум, те започват да се отнасят критически един към друг, загубват доверието си. Така се образуват две противоположни течения в човека. Тези течения вече рушат онова благородното и възвишеното, което е създадено в човека.

Вие трябва да имате в се бе си мисълта: Любовта никога не руши. Любовта всякога съгражда.

Всяка мисъл, която влезе у вас и започне да руши, тя не произлиза от любовта. Тя е вън от любовта. Тази мисъл съществува, но не в областта на любовта. Вие трябва да пазите следния закон: Всяка мисъл. която не произлиза от любовта, причинява известно налягане върху човека. И ако в дадения случай разумността не присъства, налягането ще причини известна опасност. Но ако разумността присъства, налягането си е на място. Това налягане ще се използва разумно.

В духовния свят пък се явява едно напрежение. Ако при това напрежение разумността не присъства, напрежението може да разруши човека. Щом разумността присъства, напрежението е на място. Обаче, ако налягането и напрежението действат едновременно върху човека, без присъствието на разумността, те разрушават човека. Ако налягането е повече в единия случай, а в друг случай напрежението е повече, в първия случай ще имаме физическа пакост, а във втория случай духовна пакост. И в единия и в другия случай хората умират. На всички хора се счупват сърцата все от неразбиране на напрежението и налягането.

Тогава ние казваме: Разумният живот трябва да присъства при налягането, във вътрешните възможности, т. е. в напрежението. Казано на ваш език: Разумността трябва да присъства в силите на ума; разумността трябва да присъства в проявлението на човешките чувства и да ги регулира. Всяко едно чувство е топлина. И като се яви тази топлина, на първо място тя трябва да подобри кръвообращението. И като се появи любовта на физическото поле, тя трябва да подобри кръвообращението. Ако любовта на физическото поле не подобрява кръвообращението, тя е анормална любов. Значи любов, която не регулира мислите, не е нормална любов Туй трябва да го знаете. Това са научни правила. Така научно се измерва любовта.

Следователно, когато любовта не е нормална, вие ще се предадете на ядене. Мнозина искат да станат красиви и затова ядат повече да се поправят, да станат като месечина. Яденето е потребно но трябва да се образуват мускули, и не мазнини. Лицето трябва да е изтъкано от фини мускули, които да изразяват фините чувства у човека. Че как ще изразиш добродетелта в себе си? Има мускули на човешкото лице, които изразяват любовта в нейната висша форма. Казвате, че някой се засмял с очите си Ако премахнете клепачите на очите, ще видите, че очите сами по себе си не се смеят. По очите само ти не можеш да познаеш, дали един човек се смее или не. В клепачите има известни съкращения и разширения които показват каква е любовта на човека. Когато някой ви лъже, когато не ви говори истината, т. е. когато любовта не е изявена както трябва, такъв човек, като ви гледа, едното око гледа нагоре, а другото надолу. И тогава ако дясното гледа нагоре, а лявото - надолу, това показва, че с ума си мисли добре, а със сърцето си гледа към земята. А някой път обратно: с ума си гледа надолу, а със сърцето си — нагоре. И двата случая са опасни.

Един български свещеник ми разправяше една своя опитност: Бях се отклонил в живота си. Един ден моят ръководител, един старец с брада, с хубаво лице, се явява при мене, погледа ме и ми каза: Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото — надолу? Като ми каза това. той ме бутна отпред на челото и си замина. Като станах сутринта, гледам там, дето ме бутна с пръста си, едно черно място, което стоя повече от един месец. Това място бе като от ударено.

Някой път вие се спирате и казвате: Да го обичам. или да не го обичам? Това не е философия Вие не може да философствате, да обичате или да не обичате. Любовта изключва всяка философия. Всичките нещастия в света произтичат от неразбиране на законите. Ти мислиш, че може да обличаш и може да не обичаш. Пролетта не зависи от тебе, лятото не зависи от тебе, есента не зависи от тебе и зимата не зависи от тебе. Ти може да използваш и пролетта. и лятото, и есента и зимата, но те са независими. Земята се върти около слънцето и образува четирите годиш ни времена. Ако разбираш законите, може да се ползваш от тях. Но ако разбъркваш условията, че през зимата сееш, а през лятото и есента искаш условията на пролетта ти съвсем си объркал работите, после казваш, тази работа не върви. Че как ще върви.

Земята няма да се подчини на твоите разбирания, да прави каквото ти мислиш. Вие трябва да съблюдавате в живота вашата пролет. Когато Бог ви даде една хубава пролет, работете. Когато ви даде хубаво лято, работете; когато ви даде хубава зима, работете. И добра зима има. Работете, та през есента да съберете всички плодове. Съберете житото и го турете в хамбарите си. Зимно време ще се заемете да четете, да наблюдавате небето.

С очите си ние виждаме истината, т. е. пътя, по който истината се изявява в живота ни. Това в Бог, Който се изявява. Чрез този път, Той ни показва какво има в света. А някой казва: дотегна ми да живея. Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако погледнеш с очите на любовта, ти ще видиш много нещо.

Казвам: невидимият свят е много красив. Но и този свят може да бъде така красив. Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият свят пред тебе, да видиш всички възможности и условия. Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка. Дават ти и цигулка. После ти трябва и пияно. Дават ти и пиано. Ако вие се намерите в един свят, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от панти века, знаете ли какво ще постигнете?

Вие често седите и казвате: Не ми се живее. Тепърва трябва па живеете. Турете си за задача да не живеете за себе си но да живеете за Бога. Ако вие обичате някого, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде му е погрешката? Ако той е направил всичко за вас и вие му кажете, че не вярвате в него, значи има нещо лицемерно в него. Какво ще почувствате в дадения случай? Вие ще почувствате една скръб. Не е ли също отношението ви към Бога, към Онзи, който ви е направил толкова добрини ? Вие казвате: Не вярвам в Господа.

— Всеки ден Ти си играеш с мене, изпратил си ме на земята само да страдам.

Изпитанията ни, страданията ни произтичат от хората, не от Бога. Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има предвид да ни покаже каква трябва да бъде нашата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания.

Всяко изпитание всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно.

Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитание. Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате? Ще мислите, че туй страдание Бог ще го превърне за добро. Ти си сиромах, защо? Нямаш външни условия, но вярвай, имай любов към Бога и всички твои страдания ще се превърнат за добро.

Та, при сегашните условия, вие трябва да разбирате онова, великото в света. Когато дойдат големите изпитания в живота, каквито проекти и да имате, каквито желания да имате, постижението им е на място. Но трябва човек да има търпение, за да постигне своите добри желания. За да се постигнат добрите желания, има един закон. който върви периодически. Според този закон, нещата се повтарят на всеки 22 години Ако преди 22 години е станало нещо, след 22 години пак ще се повтори, но в друга форма. Значи, през всеки 22 години ще имаш един прилив и един отлив. Ако на 22 годишната си възраст изгубиш първия прилив, като станеш на 44 години, ще имаш втория прилив. На 66 години ще имаш третия прилив. На 88 години ще имаш четвъртия прилив и така ще продължава до 120 години, до което време ще имаш няколко прилива. Важно е да използваш този прилив и този отлив разумно.

Вие казвате: Остаряхме. Тази дума трябва да я изхвърлите из ума си, и на 120 годи ни като станете, да бъдете като на 19 години. Не да кажеш: Аз остарях, идете да ми донесете вода. Като бъдеш дядо, вземи стомната си и иди донеси си сам вода. А и на 19 години като си, донеси си вода. Започнат ли другите да ти носят вода, твоята работа се свърши.

Ще минат хилядолетия. Ще примирите всички противоречия Тогава лицата ви ще се изменят, ще станат светли, радостни. Тогава ако ви говоря, като се съберете тогава, ще ми говорите не че ще умирате, но че сте безсмъртни. Ще кажете: „Учителю, излязохме от областта на смъртта и сега сме във вечния живот и се радваме на Божията любов.“

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Словото бе Бог