Бр. 267. Ще ви се даде (из беседата „Ще ви се даде“– 15 Май 1927 г.)

[Ани]

Ще ви се даде

(из неделната беседа „Ще ви се даде“– 15. V. 1927 г.)

При сегашния развой на живота хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: Взимай! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай“, а съзнателният живот започва с науката „давай“. Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия, когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да с понятията им за живата природа или за Бога, един ден те все ще се изправят.

Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората със само носители на култура, но те сами не създават културата.

Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо той трябва да разбере отношението си към живата природа и към Бога.

Той трябва да разбере себе си, т. е. да познае себе си. Какво представя човек сам за себе си, т. е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт. Кое е това „себе си“ в човека? То е видимият човек. — Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства и отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае коя е неговата най-важна част от тялото му, т. е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото човека е неговата глава.

И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картинката, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник, до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основната мисъл, която всички трябва да имат пред вид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него нищо не струва.

Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова те казват: понеже след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университет на природата, тя дава диплом, като пише отдолу „диплом на смъртта“. Защо? — Понеже тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата: те са свършили науката на личността. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.

Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания.

Когато човек познае себе си, в правия смисъл думата, той ще престане да страда.

Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си.

Христос казва: „Давайте и ще ви се даде!“ Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът който сам по себе си е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й предава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота. Това именно, осмисля и самия живот.

И тъй докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после почва да работи върху уроците си, които учителя му предава.

Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитанието на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд. който огрубява хората. Затова. именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!

Който разбира законите, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия.

Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на Божествената интелигентност

Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и даде плод. След време това стъркче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да по-черпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т. н.

Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето с единствената цел да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите днес стават жертва за повдигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю! Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите.

Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята поне от 2-10 часа след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека? — Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата съдрахте вече.

Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава с цел за разбогатяване, тя не иска да страда. Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете. Със своя живот те изплащат неразумността си. Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд. Казвате: ние трябва да бъдем богати и затова трябва да работим повече. Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумност. Само разумният човек може да използва добре своето богатство.

Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм. Човек трябва да живее добре. Защо трябва да живее добре? — Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земеделецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има пред вид, че те са нещо подобно на растителността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той? — Никаква култура. Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора, е да насаждат гори. Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите. Засега земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце ? Това показва отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице.

„Давайте и ще ви се даде!“ Въз основа на този закон и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? — Ако не искаш да страдаш трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 — 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздава всичкото си имане на бедните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез които да създаде работа на много хор? Този е правилният начин на даване.

Христос казва: „Давайте и ще ви се даде!“ В живота кой дава? — Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е да се научи той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички да си засадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот.

Сега, като говоря за благоприятни условия за развитие на народите, мнозина казват, че бъдещето е на славяните. Един англичанин казва: ние, западните народи сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните Защо именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена, вдовица с четири деца, че запалила къщата на един богат помешчик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца. които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помешчик. Тогава съдът решил да освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор. Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Тогава защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението в което се намира тази жена с четири деца. След години пред един свещеник се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помешчика. Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се указало, че той вече се е поминал. Вдовицата, обаче, и до това време била още жива, останала да изгледа своите малки деца.

Питам: какво заключение може да се извади от този пример?

Че в новата култура се изисква самопожертване.

От всички се изисква жертва, но тази жертва трябва да бъде доброволно дадена.

И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните народи е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли истината, и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува само една сила, която управлява. И тогава той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност.

„Давайте, и ще ви се даде!“ Правете добро и ще ви правят добро! Бъдете справедливи и към вас ще бъдат справедливи. Новото учение изисква никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя грешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние сам да изправи грешката си. Не мислете, че той не я вижда и не я знае.

„Давайте, и ще ви се даде!“ Ако ние даваме, и Бог ще ни дава.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Ще ви се даде