Бр. 268. Смисълът на живота (из беседата „Искаш ли да оздравееш?“ – 10 Февруари 1924 г.)

[Ани]

Смисълът на живота

(из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш?“ – 10. II. 1924 г.)

Ако днес би дошъл на земята Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят Много въпроси би задал Той на съвременните учени, на съвременните църковници, на съвременните управляващи.

Да вземем запример историята на един отделен народ. В нея ще видим проливането на много, много кръв. Нека запитаме историците, философите, държавниците и учените, кое е причината на това. Те ще изтъкнат цели редици причини, но всички тези причини са повърхностни. А всяко нещо има своя истинска, дълбока причина. Когато един човек се разболее, коя е причината за разболяването му ?

Може би този човек не се е хранил естествено. Но може да има и други причини. Неговата къща може да е нехигиенична, храната, с която се е хранил, може да е нехигиенична и т. н. Важно е, следователно, да се разрешат тия въпроси, понеже те ще засегнат нашия живот.

Хората, обаче, имат известна свобода, да постъпят по един или по друг начин. Във връзка с това ще ви приведа два примера от френско-пруската война в 1871 година.

Намират на бойното поле двама войници, единият французин, другият германец, — и двамата спорят за своя народ Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия. Хващат се, и единият забива ножа в гърдите на другия, и вторият забива ножа в гърдите на своя противник. Намират ги и двамата умрели, със забити ножове. Това е единият пример. Какво спечелват двамата на бойното поле? Французинът подигна ли Франция? Германецът подигна ли Германия? Нека историците се произнесат за това.

Друг пример. На едно место намират един французин и един германец, и двамата ранени. Французинът превързва рамата на германеца, след това германеца превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват.

Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на французина и обратно?

Някои ще кажат, че културата изисква това — Не! Когато човек се напие и почне да лудува, това не е свойство на човешкия дух. това е винцето вътре в него. Не у всички хора, обаче, виното действа еднакво. Един човек, като се напие, почва да лудува, а друг, като се напие, отива да спи. Следователно, това зависи от моралната стабилност. Има хора, които и като пият са трезви, а има хора, които, като пият, изисква се най-малкото разклащане, за да се прояви тяхната морална стабилност.

Сега, какъв е дълбокият смисъл на нашия живот на земята? Хората от 8000 години са правили хиляди и хиляди опити да разберат смисъла на живота и да подобрят човечеството. Това е отлично. Цялата история показва тези опити. Има хиляди хора. хиляди лекари, които са посветили живота си да лекуват човечеството. Има хиляди хора които са посветили живота си да проповядват морал на хората. Никога не е имало толкова училища, толкова университети, тъй добре устроени, както сега. Разбира се, трябва ли ние да се спрем, да кажем, че сме достигнали върха на нашето развитие? — Не, ние сме едва в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по благородно.

И коя трябва да бъде оная мярка, с която се обуславя живота ни ? Когато майката започне с възпитанието на децата си, кой трябва да бъде първия принцип, който трябва да всади в своето дете? Кой въпрос трябва да зададе майката? Вън от желанието си детето й да бъде здраво, майката иска това дете да бъде умно и силно. Тя иска това дете да бъде не само умно, но и в широк смисъл добродетелно, защото умен човек може да бъде само добродетелният. Туй трябва да се постави като максима.

С всяка една култура, като например с идването на християнството, се започва нещо ново. Нова култура иде!

Религиите всякога предшестват културата, за да дадат основа на един умствен подем на човечеството.

Така е било в миналото, така е сега, така ще бъде и за в бъдеще. Трябва да се урегулират човешките енергии и чувства, и тогава ще дойдат хората, наречени „гении на човечеството“, за да подемат повдигането на човечеството. Това е грандиозна работа! Повдигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това. Не, милиони майки трябва да работят, милиони бащи трябва да работят, те са първите работници, а след туй ще дойдат плеяда все благородни хора, за да работят за туй повдигане.

Когато се проповядва любов, това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч.

В света има едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине.

Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата. Всички праща там, и юнаци, и слаби. Досега никой не се е избавил. И Христос когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство — възкръсна.

Има един стих в Псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих. Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази любов, но да се приложи без насилие. Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват да разделим спечеленото. Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари! — Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас. Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите.

Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света. Любовта трябва без насилие да влезе в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.

За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Нито един проповедник не може да се изкаже свободно. Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов. Светът сам по себе си е любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в любовта. Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме.

Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта.

Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото.

Хората казват: „Христовата любов е неприложима. Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“.

Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва:

„Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. От този свят няма остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израсте друга една култура. Кога ще стане това ? — Ако не приеме те любовта. Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано.

Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане земетресение нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята. Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе. И грешните ще кажат на планините.- „Закрийте ни от лицето на Този, който иде“

Както виждате, любовта може да има страшни последствия — ще изпъкнат всички престъпления. Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тези престъпления. Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час. Божият ден е страшен!

Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат. Не, не, всички трябва да слугуват на любовта! Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на любовта. И тогава европейските народи ще бъдат по добре, ще имат всички по-добри условия. Англия ще бъде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България — също.

На всички народи трябва да се даде свобода! Туй е християнството!

Всеки един народ, колкото и да е малък, нека му се даде първо да живее един сносен живот. Само така ще се образува едно братство. Как ще се образува то? Ще се намери един начин. Затуй религиозните хора трябва да се вдъхновят и да станат носители на тази велика, Божествена любов!

Сега се водят спорове за маловажни неща, но аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката душа, вярвам в човешкия дух. Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естеството на едно мислещо същество и естеството на едно любещо същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна страна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.

И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се въодушевим, светът ще се поправи. Аз пък настоявам, че — всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност — да се свърже с Бога и аз опита любовта му тъй, както опитва слънцето. Всека душа може да опита тази любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина.

Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на любовта, но изпълнихме ли този закон на любовта? — Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму.

Бог е любов, и вън от Божията любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли. Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш от него една малка къща. Господ казва: „Нещастен си. като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам цяла една земя, цяла една планета.“

Богат е светът. Богат е за онези, които любят Бога. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото душата ви знае, че вашето наследство е на звездите. Там е вашето наследство.

За да го достигнем, е нужно само едно: ‚Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си“.

Това е смисъла на нашия настоящ живот.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Смисъла на живота