Бр. 271. Новият век (из беседата „Новият век“ – 24 Ноември 1940 г.)

[Ани]

Новият век

(из неделната беседа „Новият век“ – 24. XI. 1940 г.)

В цялата човешка реч има нещо, което е пропито с нечистота. Има малко думи които са чисти. Тези думи, които са запазили своята чистота, те са мощните думи. Вземате за пример думата любов, тя трябва да се чисти най-малко сто години, за да се очисти. Сега, щом кажеш „любов“, разбира се това, което не е.

Трудно е днешния човек да се справи с въпросите на живота. Вземете дори един писател, какъвто е Толстой — и той не можа да разреши един семеен въпрос. На стари години той не може да се разбере с жена си. Тия неща са описани от биографите на Толстоя и бихте могли да ги прочетете. Той направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга, едно от двете.

Сега ние на земята искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примири. Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие. На младини искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш. Минат ли, обаче, години, ти почваш да се разочароваш. Аз само констатирам нещата, както са. Разбира се, има и изключения.

Когато човек се разболее, той е недоволен. Не че животът сам по себе си е лош, но в него се намесват редица странични неща. Докато трае болестта, той е недоволен от живота. Щом изчезне болестта, той е пак радостен. Причината за нещастията седи в човешкото сърце, в желанията на човека. Често пъти човек губи връзката си с Първопричината на живота и вследствие на това става нещастен. Запример, ако отсечете един клон от дървото, той изсъхва. Ако извадите едно растение от почвата, то пак изсъхва. Ако извадите една риба от водата, тя умира. Ако извадите човек из въздуха навън, и той умира. Всеки човек, ако го извадите от неговата подходяща среда, той започва да страда. Следователно, докато човек е потопен в средата на любовта, той расте. Щом го из вадите от тази среда, той започва да линее.

Можете да кажете, че другарката на Толстоя си намерила още един приятел и че какво има от това. Този приятел е вън от Толстой. Човека не бил прост, но музикант, човек на изкуството. После, тя поддържала негови ученици, и това никак не се харесвало на Толстоя. Те са частични възгледи. Толстой остави де разреши въпроса в другия свят. Всеки човек счита, че това, което той прави, е в реда на нещата. Право е това, да те обичат. Право е това, което е в твой интерес. Щом нещата не са във ваш интерес, вие казвате, че не е право.

Сега често слушам хората да казват: Да си уредим живота. Обикновените хора го уреждат по един начин, талантливите — по друг, гениалните — по трети, светиите и те уреждат живота си, всеки урежда живота си.

Дотогава, докато човек не се научи да жертва себе си за другите, той не може да разбере смисъла на живота.

Дотогава, докато чака другите да се жертват заради него, той не разбира живота. Има основания за това. Толстой например страдал от навика на миналото. Той знаел от миналото, че другите трябва да се жертват. Когато дошъл до положението, че трябва сам той да се пожертва, той казва на жена си: Много неща направих, но по кой начин може да се разреши този въпрос? И, след дълги съмнения и лутания, най-после той казва: Или ти, или аз трябва да умрем, един от нас трябва да умре. И той схващаше, че той именно трябва да умре. Но в неговите разсъждения се забелязва едно особено разбиране. Той казва: Чувствам как трябва да стане тази работа, но не мога да я направя. — Чувствам, че ти си права, но трябва да направиш една малка жертва заради мен: откажи се от този твоя Танеев. Но, опитали ли сте се вий да се откажете от туй, което обичате? Я запитайте един пияница, който 25 години е пил вино, че като дойде до чашата, да се откаже? Труден въпрос е да се откажеш от нещо, което обичаш, защото обичаният човек или предмет е свързан с твоята аура.

Та казвам: по някой път ние искаме някой човек да се отрече от себе си. Един човек, като Толстоя, който искаше да въведе една нова епоха, даваше морал не хората, как трябва да живеят, да обичат хората, да обичат Бога, когато Бог му да де един враг, този Танеев и той не можа да го обикне. Той чувства едно крайно отвращение към него. Не иска да го види. Не искам да го видя. Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, —казва той на жена си.

Казвам: вие минавате в една нова епоха, но носите в себе си старите идеи. Със старите идеи живеете и мислите, че и за в бъдеще ще живеете така, както досега сте живели.

Когато богатият осиромашее, как трябва да живее той? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има средства за прехраната си. Да живееш удобно, при всичките удобства, които имаш, това всеки може да го направи. Но да живееш добре при неудобства, това именно е изкуство.

По какво се отличава един обикновен човек от един музикален гений? Дайте на един музикален гений една обикновена цигулка, и той все ще изкара нещо. А обикновеният човек не ще изкара нищо от нея: Вие казвате: условията са лоши. Лошите условия се дават на добрите хора. за да изкарат от тях нещо.

Добрите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. Аз винаги срещам все недоволни. Всички искат, като повярват в Бога, да се оправят материалните им работи. Но ето сега ний, които живеем в двадесетия век, оправят ли се работите ни? Работите в Лондон оправят ли се? В Бирмингам, в Ливърпул оправят ли се работите? Англичаните минаваха за умен народ. Като кажеха англичанин разбираха умен човек. Сега, обаче, англичаните се намират в положението на Толстоя. Проповядва, че тъй трябва да бъде, но като дойде до него, казва: Или аз трябва да умра, или ти. Един от двама ни трябва да умре. Ако искаш и двамата да останем живи, трябва да отстъпиш, да направиш една жертва. Тя пак му казва, че той трябва да направи тази жертва.

По отношение на Бога и ние се намираме в същото положение. Ние не искаме да направим жертва. Досега все Бог се е жертвал, а сега вече и ние трябва да направим жертва. Най-после, това ще стане, по какъвто и да било начин. Ако не искаш доброволно, ако се откажеш, ще дойде смъртта и пак ще направиш жертвата.

И Христос беше подложен на същия изпит както и Толстой. Неговата възлюблена беше еврейският народ. Той искаше неговата възлюблена да се откаже от света, да приеме неговото учение и да тръгне след него. Неговата възлюблена обаче казва: Ти ще тръгнеш по моя път. Най-после тя какво направи? Предаде го на властта да го разпнат.

Но питам: Евреите станаха ли щастлив народ като разпнаха своят възлюблен? Не! Христос добре разреши въпроса. Той каза: Щом мислиш че можеш да бъдеш щастлива и без мене, ще ти дам всички условия. И две хиляди години вече Христос дава условия на своята възлюблена да живее самостоятелно, без него. И сега Той пита еврейския народ как живее, щастлив ли е? — Не!

Това не е ли една историческа действителност? Всеки един от вас не разреша ли сега един много важен въпрос? До тогава, докато човек не се научи да обича всичко, което Бог е създал, той не ще разреши този въпрос.

Сега ние се намираме в един преходен период. Създава се един нов свят. Светът се изменя. Когато започват да се топят ледовете, когато започват да се топят снеговете, пролетта наближава. Когато хората боледуват, кои са причините за това? Изменя се положението, топи всичко. Ако съжаляваме за стопените ледове, ако съжаляваме за стопените снегове, ние не разбираме закона. Ако съжаляваме за болестите, които се явяват, ние пак не разбираме закона. Новият живот влиза вътре. Кои хора боледуват? Тия, на които кръвта не е чиста. Един човек с чиста кръв не може да боледува.

Всички болести, които имаме се дължат на нашата нечиста кръв. Или, аз казвам тъй: всичките болести се дължат на онова вътрешно безлюбие, което съществува между хората. Запример, ти хванеш една кокошка, погладиш я, нахраниш я, след туй й туриш главата на дръвника и я отрежеш. Тя се моли, но ти не я питаш. Тя кряка, казва: Остави ме да живея. Ти отговаряш: По-добре и да умреш, а аз да живея. Но утре и теб ще те хванат по същия начин. Кой от нас ще остане жив ? Ние сега казваме, че волята Божия е да умираме. Ако ти имаш едно дете и то умре, това волята Божия ли е? Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника. В природата съществува смърт. Един плод ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее.

Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия. Богатите хора са носители на Божиите блага, които те трябва да раздават. Всички богати хора, които не са раздавали Божиите блага както трябва, ще бъдат съдени. Справедливо ще бъдат съдени за неизпълнението. Бедните хора пък ще бъдат съдени, че не са слушали както трябва. Значи, ние ще бъдем съдени за две неща: първо, че не сме щедри, както трябва, и второ че не слушаме както трябва.

Сега вие всички се обезсърчавате, казвате: Какво ще стане? Старият свят на безлюбието си заминава. Преди да си е заминал този стар свят, ще го изпратим с почести с картечници, с топове, с поздравления, с ракети, ще му кажем: на добър час, на добър час! Новият свят ще посрещнем пак по същия начин. Тъй да го знаете, когато изгревът иде, някой път има буря. Тази буря е освежителна. Когато слънцето залязва, пак има буря. То е изпращане.

Сега аз чета във вашите погледи думите: Кажи нещо утешително ? Да ви кажа: скръбта ви ще се превърне в радост, но след като пострадате. Сиромашията ви ще се обърне в богатство, но след като осиромашеете. Болестта ви ще се обърне в здраве, но след като боледувате. Болестта трябва да мине през вас и да си замине. Ще се спогодите с нея. Болестта иска. Пълно ще й дадеш. Казваш: какво искаш ? — Каквото иска, ще й дадеш и тя ще си върви.

Писанието казва: Бог ще влее духа си и ще напише закона си в сърцата на хората. Той го пише вече. Всички от вас, които сте готови да възприемете новото, то непременно ще дойде във вас. Някои го наричат второ пришествие, промяна на века и т. н. Както искате го наричайте, това няма значение.

„Ще напиша закона си в сърцата им, ще вложа духа си и и ще ме познаят от малък до голям.“ Не може да познаваш някого, ако не го обичаш. Всички ще се обичате, ще се надпреварвате да си правите услуги и добро един за друг. За в бъдеще тъй ще бъде.

Сега е време на ликвидиране. Ликвидира се със страданието и смъртта. Нали сте имали такава опитност? Намерил си чужди пари и мислиш да ги върнеш. Колебаеш се, обаче, да ги върнеш или да не ги върнеш. Пари ти трябват, деца имаш, доста крупна сумичка си намерил — 200, 300 хиляди лева. Мислиш си за апартамент, автомобил, после радио, пиано за децата, добре да са облечени, мислиш много неща, представяш си благата. Мислиш си, че Господ ти е дал тия пари. Но друга мисъл ти казва: Дай тия пари. Чужди са. Ти все още се колебаеш: да, не, да, не. Най-после решиш да ги дадеш и ги даваш: чужди са, нищо повече.

Онова, което Бог ми дава, то е Божие благословение. Светлината, която възприемам, е Божие благословение. Бог, който живее в мене —това е най-голямото благословение. По-голямо благословение от това за мене няма. Чудни са хората, които вярват повече в парите, които са вложили в една банка, отколкото в онази вътрешна сила, която е извора на всичко.

Трябва да оценяваме онова, великото благо, което е в нас. То е същественото. Щом имаме вътрешното Божие благословение, всичко отвън е за нас. Никой не може да вземе богатството на земята. Така е направено, че никой не може да го открадне, да го понесе от земята.

Онова, което ти се пада което Бог ти е дал, ще дойде един ден. Кога ще дойде? Само когато любовта стане господар в вашето сърце. в вашия ум, в вашата душа. Тогава всичко онова, което от панти века е обещано, то ще ви се донесе. Ако любовта не дойде, никога не можете да бедете щастливи, винаги ще сте като днес. Когато любовта заговори вътре, тогава ще дойде новия век.

Новият век е близо вече. Ние сме в ликвидирането на стария век. Някой може да каже, че това е заблуждение. Това, което сега вършим, не е ли заблуждение? Като умират хиляди хора, каква е идеята, кажете ми? Днес войната се оправдава с това, че тя носи след себе си новия век. То е, което я оправдава. В съзнанието на хората изпъква преди всичко войната. Но когато идат конете на 4 - 5 полка кавалерия, нас конете ли ни интересуват или разумните същества, които са на тях? Войната, това са конете. Но нас не ни интересуват конете, не ни интересува войната, а това което иде след нея. Нас ни интересува онова знание за свободата, което се ражда и което ще я реализира утре.

Та казвам: Всичките лоши условия ще предизвикат в нас онова хубавото, което е скрито в нас, за да можем да се познаем какви сме. Във време на мъчнотии и страдания ние се познаваме, познаваме доколко любовта в нас е развита.

Вие сте дошли от хиляди години и чакате. Какво има да се плашите сега? Мнозина са проповядвали, че Христос ще дойде в света, но не са знаели как ще дойде. В света днес иде онова мощното, най-мощното нещо иде сега в света. Светът се е поправял досега по много начини и пак не се е поправил. Сега иде единствената мощна сила, която ще разтопи света и няма да остане частица неразтопена. Всичко ще се разтопи. След като се разтопи, ще се филтрира и всичко ще остане чисто и светът ще се изправи.

Сега, един затворник, който 20 години е бил затворен в едно подземие, дето не е виждал слънцето никога, като го пуснат на слънце, като види изгрева на слънцето, ще каже: „О, Господи, благодаря ти, че слънцето изгря за мене.“

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Новият век