Ани Публикувано 14 Юли, 2022 Сподели Публикувано 14 Юли, 2022 Дървото на живота (из неделната беседа „Дървото на живота“ – 14. IV. 1940 г.) Ние живеем в един свят който още не е установен — преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което сега имат. И всички нещастия в света произлизат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота. В всички религии, във всички науки има нещо, което липсва. Вземете, за пример, понятието на хората за Бога. Вземете човекът, това разумно същество, на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол, и на него се моли. Ето, тези разумни същества — хората — като се яви някой велик, гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават го; като умре, те почват да се кланят на костите му и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което стои вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някой, върви като замаян и казва: Пари искам, богатства искам, знание, сила искам. В Америка един апаш често си казвал: За да стана човек, аз трябва да обера някой голям богаташ. Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се радвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: Параходът потъва! Докато апашът си мислел, че всичко наредил, параходът потънал, и парите потънали. Много хора приличат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили, и им остава само да живеят, а виждат, че са се лъгали. Сега въпросът е до религиозните вярвания н а хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога, като човек, който днес е на един ум, утре — на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да го залъжат с малко масло, да му заколят едно теле. Някой казва: Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил. Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни“. Ти се молиш цел ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш на никого. Помощ за помощ върви, и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се повдигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, това е Бог. Той никога не е падал и няма да падне. Значи, има един в света, който повдига всички. Сега трябват работници, които да повдигнат падналите. Кои са падналите? — Които нямат ясна представа за Бога. Някой казва: Как да обичаме Бога, когато нищо не ми е дал?. — Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този-онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да се биеш с нея. Не съм и против боя. Мирът е за разумните държави, а не за лукавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не мислиш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Каквото му дадеш, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле. Сега всички имат желание да развиват националното чувство. Казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, та България и българите ще обича. Според мене, всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертва за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Сега ние живеем в едно епоха, когато Бог действа в света. Той прави едно голямо преобразование в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, луната ще потъмнее. Това означава, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави, и няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете — или мъжко, или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват, кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега — заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават преди слугите си. Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората. Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Как ще стане това?“ — Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид не пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с 40 — 50 цвята. Как става това? — Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който е работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата й, той казва: Хайде, дъще, излез сега да се разходиш. Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Какво разбирате вие под думата ангелско дете? Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна после в него дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите и животните, които слизат заедно с хората на земята, да имат опитност, да видят какво представят хора та. Има случаи когато някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне, и си мисли: Много има да пати главата ти. Кой стои по-високо, млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи, имат условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена, от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е знаел тази низка служба и се ползва от формата, която има. Но казвам: има едно създание, което е Божествено. Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота. Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса. Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства, като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича? — Като себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Единия, който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва, какво ще стане със сегашния порядък. — Какво ще стане? — Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване доброто и злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил“. Това е божествения живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: Какво може да стане от него? — Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещето твое щастие. Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя“. Следователно, първо Бог трябва да ни привлече, и след това Христос да ни покаже пътя. Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец ме е научил, това ви говоря“. Значи, това, което Той научил, това е Истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието. Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципиално. Младият плаче. Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод Следователно, човек трябва да се посее, да поникне, да израсте, да цъфне, да върже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек. който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи, и ще станеш като него, т. е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш към дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. При всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и де укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като е рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. Ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще изложим пред хората, да си дадат мнението. Това е животът на безсмъртието. Тогава ще кажем: Елате да видите живота, който пониква на земята. Тогава всички ще се зарадвате, и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога. Казвам: светът се преобразява вече. Като чуете гласа Му, станете. Като чуете гласа Му, възкръснете. Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки. Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и следвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните. Елате всички, а не само един. _______________________________________ Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Без любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие любовта, той пак прогледва и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. А любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва. Из беседите ________________________________ Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Дървото на живота Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts