Бр. 280. Смисъла на живота (из беседата „Слава във вишних Богу“ – 11 Февруари 1940 г.)

[Ани]

Смисъла на живота

 (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.)

Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява.

Три неща осмислят живота: Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце. И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата

— Защо ми даде това сърце?

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.

—Защо ми даде този ум?

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.

Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат по права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен.

Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло. Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш?“ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. А в същност, всеки от вас е цар на триста милиарда души. които ви служат и слушат гласа ви.

Сега ще ви преведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми да им прави компания. Той сам не пиел, но, за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по-малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави. В това време вижда един човек, че продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм дал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всека вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: добър ден, дай ми едно кило вино. А в себе си казал: Сега ще пия за хатъра на Евангелието. Същевременно той казал на кръчмаря да му донесе от бялото вино, от чистата вода, една чаша. Турил водата и виното пред себе си и започнал да мисли. В това време нещо вътре в него вика: Винце, винце! Той взел чашата с вода, доближил я до устните си и казал: От 30 години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар. Той дигнал чашата с вода и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и излиза.

Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия този вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли. които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.

Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт. да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и светски бързат. Започнете, за пример, да чете те „Отче наш“, но четете, в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“. Да се чете толкова бързо „Отче наш“, това е безсмислено четене. Като ядеш и четеш „Отче наш“, благодари на Бога за тази храна, с която те е удостоил. Тази храна е дошла от слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от слънцето. Ангелите са я донесли.

Светлината, която имаме, е сбор от хилядите лъчи от милиони същества. Ангелите пък са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и си мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: Те търпят отлагане.

Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш. И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздуха, но не мислиш върху него. От тебе зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемаш въз дух, ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето си и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате и с това обезсмисляте нещата. Казвате: Това не е важно. А като бързате, важно е. То не е важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите, за немите, за слепите. Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще мислиш за своя Баща, който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за теб. Ти си ми дал много блага. Ще туря умът, сърцето си и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти.

Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи.

Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: Почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш. Аз съм дал всичко заради теб, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми бе останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш. До сега ти ме учи да пия това, което не трябва да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш. Всички хора на земята сме призвани да научим някого у нас как да мисли, как да чувства, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас“. И като постъпвате така, Духът ще ви се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа. Едно време когато Бог създаде земята, слънцето го нямаше. Земята беше в тъмнина, всичко наоколо й беше в мрак. До това време земята е била мъртва. Когато започна създаването на земята, Бог я възкреси и вложи в нея новият живот.

Сега вие можете да ми за дадете въпроса: Това научно ли е? Това е повече от научно. Не само че е вярно, но е реално.

Има едно знание за вечността, наречено Божествено знание, което никога не се изменя.

Но има едно знание, което се явява във времето и постоянно се изменя. Запример, само за слънцето в сегашния век има повече от сто теории, които след време са изхвърлени и са се заместили с нови. Теориите за светлината днес са други, в сравнение с тия на миналия век. Също така и за силите на природата има много теории, които постоянно се менят и заместват с нови. Не че природата се е изменила, тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят. Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени. Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме. После ние имаме един свят на съзнанието, друг — на самосъзнанието, и един свят на свръхсъзнанието светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват. Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание.

Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща от миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим. Всичко, каквото ни потрябва в бъдеще, черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувството, а самосъзнанието - за ума. Ние трябва да изправим погрешните си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички постъпки, да станем по умни.

Как ще оправдаете вие съществуването на един вълк и на една овца в природата? Ако ви се даде една такава тема, как бихте примирили съществуването на овцете и на вълците заедно? Как щяхте да ги примирите заедно — овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце? Те съществуват заедно като един възпитателен метод. Вълците възпитават овцете и овцете възпитават вълците.

Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора. в красивия и чист въздух и светлина — във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят. Неустроеният свят, именно, създава нещастията на хората. Благодарение на този свят, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си.

Всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Не е въпроса да няма войни, а разумно трябва да се воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът.

Та казвам: във всека война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете, които страдат от вълците. Ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение.

Блажени сте, че сте достигнали до последните дни.

_________________________________________

Ще стане това, което Бог иска! Ще стане това, което наистина трябва да стане, а не това, което хората мислят за необходимо. На всяко нещо е важен краят.

_________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Смисъла на живота