Бр. 282. Словото на учителя (Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев)

[Ани]

Словото на учителя

(Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев)[1]

БОГ

(Извадки от главата „Бог“)

Има Един, който се проявява като Любов. като Мъдрост и като Истина.

Има Един!

И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.

Наричат го Бог, Господ, Отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може да се прояви. В нея няма всички форми, чрез, които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е „нищо“. Но това „нищо“ съдържа всичко в себе си.

Ограничава се без да се ограничи. Смалява се без да се смали.

Създава, но никога не се изтощава.

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното.

Крепи всичко — и отвътре и отвън. но сам Той не взема участие в нищо.

Уподобяват го на Светлина, на Разум — Логос. Но сам по себе си, Той не е ни Светлина, ни Разум.

Светлина, Разум - това са Негови прояви.

Бог не присъства един материален начин в света.

И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е?

Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.

Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият живот във вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Има само едно същество в света абсолютно добро в пълният смисъл на думата — това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине“ Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.

Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава.

Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото той не помни.

Бог остава всички същество абсолютно свободни. Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то: „Направи това!“ или „Служи ми!“ Той му показва пътя, но го оставя свободно само да направи своя избор — да извърши онова, което то счита за добро.

И наистина какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да му дадем? —Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? Не. Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава.

Единственото нещо, с което ний привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!“

Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е Любов.

В Божието сърце има нещо велико.

Той е, който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един потик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света

А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявяват, Божият Дух присъства между хората, тогава животът се проявява в своята реална същина.

Човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички.

Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за велика та реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

Мнозина, обаче, питат: „Съществува ли Бог, и ако съществува — къде е Той“.

Цялата вселена представя „Градът Божи“, дето Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик. че обхваща и най малките същества и урежда живота им.

Всички ангели, всички велики същества, които с живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос.

* * *

ЛЮБОВТА

(Извадки от главата „Любовта“)

Любовта е свят, в който живее Божествения Дух.

Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта.

И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза.

От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.

Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.

Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят, е проявена, материализирана Любов.

Това е великото „тяло на Бога“.

Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, и вътре в нас.

Той е живата връзка на всичко, което е „вън“ и „вътре“.

Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.

И за това ние казваме:

Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълният живот.

Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.

Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изразява.

Истината също е включена в Любовта.

Ето защо. абсолютната Божия Любов подразбира вечната Правда.

Дето няма Правда, няма Любов.

Физическата страна на Любовта е Правдата.

За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда.

Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.

И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената любов.

Христос е изявената любов в Правдата, която просветва у онзи, който го любят.

Любовта е само за великите, силните души.

Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.

Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.

Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които с изпълнени с Божествения Дух, — те са, на които сърцата трептят от Любов.

Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не с озарени от Любовта.

И когато чуете никого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз немота да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав.

Най мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи. Който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби!

Христос слезе на земята де изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят!

Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов.

Човек трябва да мине през всичките степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж — през нейните корени, трябва да мине през любовта като чувство, — през нейните клоне, трябва да мине през Любовта като сила — през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип — да опита Божествения плод на Любовта.

Докато Любовта не влезе света, той няма да се преобрази.

Тя е велик огън, който внася живот.

Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които с в дисхармония с нея.

За тях настъпват тогава адски терзания.

Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света.

Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта.

Когато любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино.

От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грехове и престъпления.

Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле от сладките сокове на любовта.

Спусни се смело в корените на Любовта.

Разпростри се широко в нейните клоне.

Цъфни като цвят на Любовта.

Завържи като плод на Любовта.

И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта — от корените до плода.

Чуй тази песен:

Бог е Любов,

вечна, безгранична,

пълна с живот —

живот на благия

Божи Дух,

Дух на святостта,

Дух на благостта,

Дух на пълен мир и радост.

за всяка душа.

И ще чуеш отзива на любящите души:

Ний ще ходим в тоя път на Светлината,

в която царува

Божията Любов

* * *

ЖИВАТА ПРИРОДА

(Извадки от главата „Живата природа“)

Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.

Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.

Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява.

Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.

Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества с, които придават ценност на целия космос.

Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява.

И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“, и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.

Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос“ се явява във формата на човек — великият Небесен Човек. Съзерцавайки образа на този Космичен Човек, те с открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек — „микрокосмоса“.

Затова ви казвам, че човек. у когото всека клетка на тялото е будна и съзнателна, може да общува с цялата Жива Природа.

Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на небето. Ала всека звезда от Млечния път или от коя да е галактична система, си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос.

Ако за хората на земята звездите със само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества. Тези същества имат култура много по висока от човешката.

И така, ние наричаме разумно, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова някой наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там с увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог с едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.

Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Бог. Любовта. Живата природа – Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев

---

[1] Предполага се, че извадките от книгата на Г. Радев са направени от Влад Пашов, който поддържа страницата посветена на Словото на Учителя. Книгата на Г. Радев (1900-1940) е съставена от тематично подбрани цитати от беседи на Учителя и е публикувана 1939 г.