Бр. 287. Стани (из беседата „Стани и опаши се!“ – 11 Декември 1921 г.)

[Ани]

Стани

 (из неделната беседа „Стани и опаши се!“ – 11.XII. 1921 г.)

Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Кои са причините за това? Тук въпросът не е да се констатира факта, а да се разбере кои са дълбоките причини за това. Това е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на ирационалните числа. Тя не може да се реши с обикновените математически правила. Такива задачи има във всеки живот.

Защо, например, вие не сте разбрали още смисъла на вашия собствен живот? И друг важен въпрос: Защо хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота?

Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещето човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум, и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. В това именно седи човешката еволюция: човек да владее своя ум и своето сърце. А единственият стремеж на съвременните хора е да бъдат богати, да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно, човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа.

Но защо ние се отклоняваме от правия път? Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца.

Често аз в своите беседи турям пръста си тук и там да видя дали тялото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“ — Ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“. И правя диагноза да видя от какъв характер са тези рани — могат ли да се лекуват или не? И можете ли вие да ми кажете, че нямате такива ранички? Все ще имате някой мазол на пръстите, или някоя малка раничка на гръбнака, някоя малка раничка под гушата, някое възпаление в носа, някоя склероза в очи те и т. н. И всички тия недъзи се образуват само в затворите. Хората сега се намират в един голям затвор. Но истинската сила, най-великото в света, най-силното — то е молитвата. И тази молитва не е туй обикновено молене за спасение, а онова молене, когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора. И като следствие на тази молитва, от небето слиза един ангел, който изважда човека от затвора. Ще кажете: „Не можем ли и ние да направим същото?“ — Можете, ако разбирате ирационалните числа.

Вие не трябва да се боите. Самостоятелни трябва да бъде-те. Боси, но да знаете защо сте боси; обути, но да знаете защо сте обути; богати, но да знаете защо сте богати; сиромаси, но да знаете защо сте сиромаси. Ако сте учени, вие трябва да разбирате първом всяко нещо, което е у вас. Само при една такава наука може да се уреди вашия живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка. Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма дарба, преди да сте я заслужили. Вие ще кажете: „Господ нали знае?“ Знаете ли какво нещо е знание? Знанието се побива само в живота. Знанието, което Бог има, се дължи на милиарди години, в които Той е придобил това знание от опит Той е опитал всичките неща той знае всичките положения които съществуват в света. И ако някой от вас попита: „Не можем ли да знаем?“ — ще ви отговоря: и вие можете да знаете, но само когато живеете.

Следователно, знанието е резултат на съзнателния живот. В всичките моменти, във всичките положения да схващаш и да казваш: Това ми трябва. Където и да бъдеш, ако ти съзнаваш своето положение и съобразяваш с ония основни закони, които са вложени вътре в живота, ти ще придобиеш това знание.

В какво седи любовта? Срещате някой човек, той ви привлича, обичате го. Защо ви привлича този човек? Аз ще ви попитам: защо ви привлича онази хубава морава, чистият извор. хубавата местност? Защо ви привличат? — Защото отговарят на всичките ваши стремежи и копнежи. Някой казва: „Аз искам да обичам“. От колко категории е любовта? Любовта има 35 милиона форми. Например, да обичаш този, който е пълен с любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма любов в себе си, който е в пустиня, това са две различни положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома. за най-богатата — всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа. Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици.

И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай! Стани, ти си свободен, ще бъдеш свободен днес!“ А той мисли, че е сън: я бъде, я не. Става Петър, върви, мисли, че е сън. Излиза на улицата и когато го напуща ангелът казва: „Действително, свободен съм“. Та вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: „Спасени сте, идете си!“ А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици. Когато един пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това? Когато някой убиец умре на въжето. мъченичество ли е това? Светът е пълен с такива мъченици. Нам не ни трябват те, нам ни трябват хора, които да живеят.

„Стани опаши се!“ Значи, вложи волята си. С какво се опасват хората? — С ръцете. Българите често си турят пояса, да се стегнат, защото тогава могат да ходят добре. „Обуй се, облечи се!“ С какво? Да се облечен в Христа, да си облечен в Любовта. Когато в вашия живот любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот. Това не е една обикновена дреха. Когато тази сила на любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, когато тази Божествена дреха проникне така във вас, във всичките ваши клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мен!“ Т. е. ти си човек достоен за свобода, ти не бива повече да стоиш в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава.

Вие казвате: „Тъй било писано“. Да ви освободя от едно заблуждение. Влизате в кръчмата. Нямате никакъв дълг. Казвате: „Иване, дай едно кило вино“ — Ето ви едно кило вино. „Още едно кило дай!“ — Вий пиете и не плащате. Иван пише на черната дъска: „Стоян изпил едно кило вино“. Втория ден пак: „Иване, дай едно кило вино“. Иван пак пише. Всеки ден писал Иван. След 10-15 години всичкото имане на Стояна изчезва. Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян остава голтак. И тогава? — „Съдбата е такава“. „Тъй било писано“. Не, Стоян сам определи своята съдба Той накара Ивана да пише.

И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал.“ Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение. Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито пет пари в джеба си. На тезгяха имало кошница с череши. Той прострял ръката си да вземе една череша. „Чакай, как смееш ти да вземаш череши без позволение?“ — му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша! Сбогом, разбрах сега!“ Излезнал той и си казал: „Отсега нататък капка вино няма да влезе в стомаха ми, ще се впрегна да работя и всичко, което съм изгубил, ще го повърна. На следния ден, като минавал покрай кръчмата, кръчмарят му казал: „Иване, ела!“ — „Разбрах, отговаря Иван, занапред и аз ще ям череши няма да ги ядеш само ти“. Тия череши в кошницата, те са за всички.

„Стани, казва ангелът, излез из този затвор!“ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия . . .“ Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани! Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може да вземе главата ти. А сега вие казвате: „Чакай да видим дали това е съобразно с Библията“. Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв. Всичките са били мъченици. И Христос, който даде Новия Завет и Той е бил мъченик, — написа го с кръвта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано с кръвта му.

На земята не трябва да има престъпници, а хора свободни. Ще каже някой: „Грях няма“. Има грях, има престъпления в света... „Ама при Бога . . .“ — При Бога е друг въпрос. Тук, на земята, как е? Аз съм роден да греша ли, или да водя чист живот? Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, то не е съдба, а заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската, и после казваш: „Е, съдба е това“.

Не, не е това съдба. Не бивайте роби не граха. Трябва да бъдете всички самостоятелни. Има някои, които мислят, че са самостоятелни, но не са самостоятелни. Ти трябва да бъдеш така свободен, че при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука. А сега жената очаква мъж ангел. Ами този идеален мъж за глупавата ли жена ще се ожени. И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да й е изпила ума. Глупав за глупав се жени, и умен за умен се жени. Тъй е. А сега казват: „Каквото Господ е определил“. Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен и грешник с грешник.

„Стани!“ казва ангелът. Аз искам да ви извадя от този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате очите си: „Дали това е вярно, дали този човек говори истината или ни заблуждава?“ Като изплъзнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И когато аз си замина от България, тогава българите ще ме познаят. И втори път няма да дойда вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Свещи не ми трябват. Аз искам човешките сърца да бъдат запалени с любов. Каменни църкви не ни трябват. Ний искаме сърца да любят, ред и законност във всеки дом, във всяко училище, — това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията. Невидимият свят е сит на тези молитви.

Сега вие седите в затвора и сънувате. Някой сънува, че е богат — чете парите си. Някой мисли вътре в затвора, че се жени. Някой мисли в този затвор, че е много учен. Какво ли не мислят хората? Но като се събудят, те виждат, че са вътре в затвора. Де е свободата?

Любовта не заробва! И когато някой ми каже, че горяло сърцето му от любов, че станал разсеян, аз казвам: Това не е любов. Любовта не прави хората разсеяни. Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите мисли.

Петър беше един краен консерватор, трябваше да го турят в този затвор и след като излезе от този затвор, още не можеше да се освободи от старите си вярвания, от тоя тесен, ограничен дух.

Ние имаме едно Отечество, един велик Баща в света, ние сме забравили неговото име и сега минаваме за християни. За християните трябва една друга философия. Две хиляди години християните не можаха да приложат Христовото учение, те не го приложиха. Затова в света ще дойдат най-простите хора, те ще го приложат.

Тогава ще дойде тази велика философия за живота. Обединение трябва. И Писанието казва: „В Христа няма ни елин, ни юдеин, ни роб, ни скит“, а всички са свободни, във всички прониква един дух. Ние живеем по един велик закон на Любовта. Ние не поддържаме робството, не поддържаме ограничението на ума. Господ другояче е направил, Господ другояче е казал: „Свобода за всички мои деца на земята!“ Идете, кажете им — тия деца да излязат вече от затворите си. Свобода!

Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на пълна свобода, в която всеки зачита правата на другите и най-големите трябва да бъдат готови да слугуват на най-малките. Това е то божественото учение. Това е казал Христос. Любовта на Христа е първичната причина, която сега иде да тури ред и порядък в света. Ако вие влезете е хармония с Него, вашето съзнание ще се събуди и вие ще го видите. Вашият ум и сърце ще се събудят и вие ще бъдете мощни.

_______________________________________

Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Бога, не е видял добро. Всеки който се обяви против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон. Тя няма минало. Тя има вечно настояще и вечно бъдеще.

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение на волята Божия ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Бъдещето е пред вас. Ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще вадите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света, Това е задачата на всички ни — да подготвим този път.

Из съборната беседа „Ще се превърне в радост“,

София, 21 Август 1927 г.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Стани