Бр. 292. Настана денят (из беседа „Настана денят“ – 19 Април 1942 г.)

[Ани]

Настана денят

(из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV. 1942 г.)

Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света? У човека всички сетива не са събудени. Той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени. Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат пробудени половината. Сегашните хора, с всичката им наука, като се разгледат внимателно, мязат на деца от първо отне, което учи азбуката, но не знаят още всички букви.

Ако вземем да разгледаме аналите на природата, това, което е в действителност и което мислят напредналите същества, сегашното схващане на хората е просто смешно. Казват: „Той е учен човек, той всичко знае“. — Право с, всичко знае, което е писано в буквара, но това, което е писано в читанката, не го знае. Този, който всичко знае в читанката, не знае какво е написано в граматиката, но знае само какво е писано в читанката. Право е, че всичко знае — каквото е писано в читанката.

От какво се интересуват хората? Запример, сега всички ви интересуват предимно парите. Ако на всеки ще се дадат по 100,000 лева, ще си отворите очите на четири. Ако пък сте болен, веднага ще се заинтересувате за някое лекарство. Ако сте чиновник, чакате да ви назначат. Там, дето човек се интересува, все има някакъв интерес. Аз ще ви заинтересувам сега. В небето са взели решение да турят всички ви чиновници. Всички, които сте тук, да ви турят чиновници на земята, и то доста видни постове да дадат. Понеже вие сте хора на положителната наука, ще кажете: Как ще го докажеш? Аз не вярвам в доказването на нещата. Какво ще доказвам на един човек, че ще му дам пари? Изваждам парите и му ги давам. Това е доказателството.

Дойде някой болен, казва: „Може ли да ме излекуваш?“ Казвам: „Стани!“ Аз само веднъж казах на едното да стане. Много пъти не се казва. Само един опит имам. Пишат ми от Търново, че един брат се вцепенил. Лекарите го оставили за оня свят. Не може да стане, краката му вцепенени и лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам как да го лекуват. И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват: единият го заболял кръста, другият — корема. Пишат ми: Тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам. Гледам, братът лежи и ми казва: „Аз съм готов за оня свят. Като е дошло времето, ще си вървя“. Смел брат. Рекох: Какво има? — Не мога да стана, краката ми са вцепенени. Казвам: това е духовно вцепеняване. Като му говорих двадесет минути, казвам: Стани! Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: Ти вярваш ли в болестите? — Не вярвам. — А стани от леглото. Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: А се поразходи в стаята. И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: Какъв цяр ти даде? — Каза ми да стана и аз станах на леглото. После? —Пак ми каза да стана и аз станах от леглото. После ми каза да стана и да ходя из стаята. Лекарят казва: Не може така, има нещо друго, ти го криеш.

— Не го зная скритото каквото има.

Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани!“ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче.

Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват. Един евангелски проповедник чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш. Той бил баптистки проповедник. Пред неговата църква имало един сляп човек. Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората. Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи. Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите.

Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа. Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоения. От хиляди поколения има такива наслоения. Всичките човешки наслоения трябва да се изхвърлят, да остане само Божественото. Тогава всичко е възможно.

Ние трябва да се повърнем в рая. Да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая. На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая. Сега ние мислим, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят. Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“. Че как така нищо не губи? Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба. Когато ти ставаш причина да не функционира, да не се проявява Божественото, то е загуба.

Всяка една мисъл, която ви отклонява от правия, Божествен живот, не е чиста мисъл. Тя излиза от някой нечист източник. Всяко желание, което отклонява човека, излиза от нечист източник. Не е въпроса да нямаш желания. Ние ще възприемем само ония желания, които носят живот, ония мисли, ония чувства, които носят живот. Искаме в света да се премахне грехът. Греха ние сме създали. То са наши криви мисли, криви разбирания. И трябва да благодарим, че Бог е предвидил тия неща, които ще станат на земята. — Човешкото тяло постоянно се изменя, сменя се материала във всеки седем години и от материята, която е била преди седем години, нищо не остава. Като направиш една погрешка, след седем години пак си чист. По един естествен път ще се очистиш, понеже нечистотата е вложена вътре в самата материя.

Животът е училище. Тука, на земята, вие сте на училище. Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще ви посрещнат с диплома. Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят. Сега вие мислите да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави поетични работи са. Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит. Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на учителя си. Ако пък му носиш цветя, даваш му това-онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казваш: Аз обичам Христа. Ако го обичаш, ще учиш. Ако обичаш Христа, ще сложиш на човечеството. Ако обичаш Христа, ще служиш на децата си, на мъжа си, на всички ще служиш. Щом на мъжа си не служиш, ти и Христа не обичаш. Щом на мъжа си служиш, ти и Христа обичаш. Ако обичаш Христа, ще обичаш и мъжа си. Ако обичаш мъжа си, ще обичаш Христа. Така седи законът.

Тази сутрин гледам, дошъл един евангелист и други православни, гледат упражненията. Един от тях коленичил на земята и казва: „О, Господи, просветли ги, тия, които са се заблудили“. Гледам челото му — само два сантиметра, един човек на физическото поле, тепърва има да става религиозен. Религиозен, който хванал жена си и казва: Аз съм Господ сега. Друг Господ няма в света. Той мисли, че неговото верую е право и казва: Просвети ги, Господи. А на мене казва: Бог ще те съди. Той не „разбира какво значи съд. Казвам му: Да идеш да свършиш, да научиш Божествената наука и тогава да проповядваш. Да не проповядваш преди да си свършил. Някои неща са странни. Хората се бият на бойното поле, с милиони хора умират. и той не отива да се моли да престане войната, а дошъл да се моли тук, че хората играели с музика, — Бог щял да ги съди. „Не съдете, за да не бъдете съдени“.

Ние туряме в действие музиката, за да се упражняват хората по Божествен начин. Музиката въвежда Божественото в живота. А те имат особени схващания. Гледам — преди всичко в него умът не е развит — не може да свързва причини и следствия. Един човек, който, като учил, дошъл едва до елементарните работи. Още столетия му трябват, докато дойде до принципите. Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети.

На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го. То е много малко. Писал си едно писмо и не си турил някъде „малък ер“ (ь). Дойде ти на ум, стани, тури го. Казваш: и без „ер малък“ някак ще мине. Не, не ще мине. Липсата на „ер малък“ ще ти причини голяма вреда. Пишеш, не си турил някъде „двойно е“ (ѣ). Стани и го тури. Казваш: и без е двойно може. Не може.

Бог изисква от нас, децата му, които са дошли земята, да се учим. Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е истинския Адам. Той не е съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама.

Любовта е единна, но хората различно я проявяват. Ти искаш да покажеш твоята любов, и аз ще покажа моята. Ти ще покажеш един вид любов и аз ще покажа друг вид. Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, следователно, имат различни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето. Всичките хора внасят различни качества на любовта. Един съдия внася съвсем друга любов. Един учен човек внася друга. Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството. Тъй щото всички ние сме нужни за човека. И грешни и праведни са нужни. Грешните, това са за корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата. Ако грехът не служеше в света за някакво благо, Бог не би го допуснал. Аз говоря на вас, понеже сте ученици, трябва да знаете защо е грехът. Той наторява корените. Ако грехът го няма, той знае законите, и слиза на земята известни години. Тогава той наторява корените на човечеството и то се подига. Засега ние се учим от доброто. Като се научим как да се справяме с него, тогава ще учим законите на злото, как да творим. Това е една много сложна наука — науката за злото. Щом дойдем до въпроса за злото, ще кажем: Тази работа е на Господа. Щом дойдем до доброто, ще кажем: Ето нашата работа, учим вече урока, който ни е преподаден. Всеки един от вас може да направи едно добро. Всеки от вас може да направи и зло, но не знае как да го направи. Ние си играем по някой път. Не се опитвайте да правите зло. Вие направете доброто — злото оставете други да го правят. Като дойдете до злото, ще кажете: Тази работа не е за мене.

Злото, кое го Бог прави, в същност е добро. Ако той откъсне ръката на човека, туря му друга, по-хубава ръка. Той дойде някой ден, откъсва всичките изкуствени ръце, които дяволът е създал, и тури Божествени ръце вместо тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги на вън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ний се оплитаме съвсем и не можем да го оправим в съдружие с дявола.

Не мислете, че някой път можете да надхитрите туй, което природата е направила. По някой път ний играем ролята на онова магаре, което един път натоварили със сол, като преминавало реката, клекнали и товарът му олекнал. Разбрало магарето, че като кляка във водата, товарът му олеква.

Един ден господарят му разбрал, че със сол работата не върви, и го натоварил с вълна. То пак клекнало във водата, но не могло да стане. Докато носи сол, работата върви много добре, но като дойде вълната, тогава работата не става.

Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашия ум, противоречията, които съществувах в нашето сърце, за да се премахне туй постоянно терзание.

Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си. Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: Нам ни предстои една велика работа. Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома. На 120 години да каже: Искам да си замина за другия свят да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли някъде и да замине за дома. Това е идеала за оня свят.

Сега по някой път седим и казваме: Дотегна ни животът. Животът без любов дотяга. Няма нещо по-тежко от живот без любов. И най-лошият живот с любов, никому не дотяга, никой не иска да се раздели с него — той носи благо със себе си.

Има едно Същество, което ние можем без страх от никакво съмнение да обичаме. Като дойдем пред Него трябва да престанат всякакви спорове. В нас трябва да се яви една радост — да сме готови всичко да пожертваме. Аз искам вие да имате този идеал. От Бога иде туй, което ние очакваме в бъдеще. Той ще внесе мир в света. Той ще примири народите. Кой ще даде деца на бащата и на майката? — Той ще ги даде. Кой ще даде плодовете? Той ще ги даде. Кой ще накара земята да се движи? Той ще я накара. Кой ще накара слънцето да свети? — Той. Кой ще създаде вселената? — Той.

Казвам: При Него като дойдем всичко да жертваме. Да кажем: Да се свети името на Господа, вашия Бог, на когото ние служим.

_____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Настана денят