Бр. 300. Отмерени принципи и изявени факти (из беседата „Отмерени принципи и изявени факти“ – 11 Октомври 1942 г.)

[Ани]

Отмерени принципи и изявени факти

(из неделната беседа „Отмерени принципи и изявени факти“ – 11. X. 1942 г.)

Искам да ви говоря върху един предмет малко философски. Какво разбираме под думата закономерност, отмерени принципи и изявени факти?

Ние сме дошли на земята и не знаем защо сме дошли. Някои мислят, че са дошли на земята да ядат и да пият. Имат погрешно схващаме. Защото, ако си отишъл на концерт, не е важно дали ще вземеш първото място. Не е важно да бъдеш личен, да те виждат всички. Ти можеш да вземеш и последното място, но онова, което чуеш, което разбереш от музиката, то те ползва. Не важи дали си бил близо или далече. Наистина, ако си малко глух, ще седнеш наблизо, но ако имаш остър слух, можеш да седнеш и на далече.

Някои хора искат да бъдат близо до истината. Те са глухи. Истината е нито много близо, нито много далеч. Единственото нещо което е точно на място, е истината. Тя всякога е на фокус – дето и да се поставим, тя съответства. Не мисли да вземеш някой фокус към нея, да се нагодиш.. Тя иска да имаш слух, не важи де ще седнеш. Тя казва: Слушай! За Любовта не е важно какви писма пишеш, какви трактати четеш, за нея нищо не значи как ще хвалиш баща си, майка си, но как ще я възприемеш и как ще живееш съобразно с нея.

Досега ние сме имали един метод, един начин на възпитание. Някои препоръчват, че дървото е из рая излязло, тоягата из рая излязла. Но тази дума на български какво значи? Тояга не значи сухо дърво, с което да биеш хората. Тояга произхожда от тога, хубава дреха. Хубавата дреха е излязла от рая. Никаква тояга из рая не е излязла. Онова учение което хубаво можеш да предадеш. онова свирене. което хубаво можеш да предадеш, онази песен, която хубаво можеш да предадеш, онази обхода, която много хубаво можеш да предадеш, те са излезли от рая. А всички ония глупави работи са фабрикувани тук, на земята. На тях не туряйте, че имат произхождение от рая. Глупостите остават за наша сметка. Фалшивите пари държавата ги преследва. Който направи фалшиви пари, държавата го преследва. Сега всичките религиозни системи и науки имат толкова фалшиви работи, толкова лъжливи работи! Природата, обаче, преследва фалшивите работи. Тя обича онова, което е нейно. Ние страдаме, защото сме вметнали много неща, които не са произлезли от законите на природата, от принципите на природата, не са произлезли от фактите на природата. Фактите на природата се отличават от един наш факт. Законите на природата се отличават от нашите закони. И принципите на природата се отличават от нашите принципи, от това, както ние разбираме. Та казвам: целият си живот ние прекарваме в смут. Като се родим, само безпокойство. Детето се мъчи да проходи. Таман се дигне на краката си, пращат го в училище да свърши четирите отделения, да свърши прогимназия, гимназия, университет, после трябва да специализира. Щом вземе диплома, хайде на работа го впрегнат. Започне да оправя света. Оправя го, оправя и погледнеш — остарее. Нито той се е оправил, нито светът се е оправил. Светът си върви по същия начин: слънцето си изгрява, както си знае; звездите изгрявах както знаят; реките текат по същия начин, житото расте по същия начин и т. н.

Ние все оправяме света. Какво сме оправили досега? Ако ви дадат една задача: дадат ви един орех и една череша, какво бихте направили? Ако ти изядеш ореха, не можеш да го посееш. Ако изядеш ореха, отиде вече, черупката не можеш да посееш. Ако ти дадат черешата за предпочитане е: като я изядеш, можеш да посееш костилката. Ако имаш едно знание като орех, тогава или ще го изядеш или ще го посееш. Ако го посееш е за предпочитане, понеже след няколко години ще ти дава повече орехи, от които половината ще изяждаш, половината ще посяваш. С ореха не може да си позволиш това, което с черупката си позволяваш. Та казвам, ние искаме да задоволим себе си в света, а нямаме един мироглед. Ти ако не знаеш как да ядеш, никога няма да се задоволиш. Ако не знаеш как да чувстваш, да възприемаш, никога няма да се задоволиш.

Някои казват: Какво ще се задоволяваш? Вземи един цигулар — един, който знае да свири, той знае как да си държи подбрадника. Никога цигулката на един вещ цигулар не пада. На онзи. който не е вещ, често цигулката пада. После, добрият цигулар знае как да държи лъка си. При това неговите пръсти стъпват на ръчката на цигулката точно на място. Той знае всеки тон на кое място е. На място е, нали? Знае всичките позиции, които има. Същият закон е и на пианото — с двете ръце свири и знае с всеки пръст къде да стъпи.

Чудното е, че хората, без да са учили, искат да станат гениални, да направят всичко в света. Казват: Не трябват много знания. Ние се лъжем. Ние искаме понякога да излъжем себе си. Дотогава, докато не можеш да изправиш една погрешка, или да превърнеш една погрешка в добро ти много малко знаеш. Гледам, хората в къщи не са музикални. Не знаят как да говорят, не знаят правилно да вземат тоновете. Наблюдавал съм как се карат хората, кавгите как започват. Има известни тонове, които произвеждат скандалите. Не искам да ви говоря по тази работа, вие я знаете добре.

Навсякъде в музиката, щом вземеш неверен тон, става голямо сътресение в човешкия мозък. Ако хората бяха музикални, те биха задоволили себе си. Има някои хора, толкова алчни за пари, че с нищо не можеш да ги задоволиш. И милиарди да им дадеш, пак не можеш да ги задоволиш, ненаситно нещо. Но ако на този алчния човек му изпееш едно „фа“, веднага ще го задоволиш. Казва: Стига вече. Не иска повече богатство, някой религиозен човек минал, че му изпял „фа“ и този богатият човек не иска повече богатство, обърне се ума му и стане щедър. От какво е станало? Само един тон му изпели. Казвате: Как е възможно?

Ще ви преведа друг пример: Вземете някоя мома или момък, ходят нечисто, носят оцапани дрехи, небрежни, не искат да учат. По едно време погледнеш, момъкът току се спрегнал, стегнал се. чист, с връзка, добре вчесан, носи се добре, в него има желание да учи. Учудват се в къщи. Аз да кажа къде е всичката тайна. Той срещнал една красавица, че като го погледнала, той прочел в очите й. Ако се държиш чист, ако се учиш, ще имаш моето уважение. Той никога не забравя тия очи. Нощем ги сънува. Стане, отвори книгата, те го гледат, светят, той учи — благословение е, че тези очи го гледа г. Казвам: Ако няма такива две очи във вашия живот да светят в книгата, ако няма някой отдалече да ви пее „фа“ — за онзи, който е ненаситен за пари, вие сте загубени.

Да не търсим нашето спасение там гдето го няма. Казвате: да видя Христа. Ако видиш Христа и Той те погледне с двете очи, ако живееш добре на земята, ще имаш всичкото негово уважение любов. Тогава, като седнеш, неговите очи хвърлят светлина. Ако ти имаш пред вид един Христос, разпънат на кръста, турян в гроба и три дни седял там, ако говориш за умрелия Христос, това е безпредметно. Не че не е важна смъртта му, но животът му е по-важен. Ние се интересуваме за възкръсналия Христос повече отколкото за умрелия Христос. Онзи, който възкръсва, е силен. Следователно, ако в този смисъл ние минаваме от едно слабо състояние в едно по-силно, има смисъл. Законът в природата е: Ако житното зърно не умре, ако не го посадиш, ако то остане само, не дава плод. Ако ти го посееш на нивата, то става силно и принася плод 30, 60 или 100. Ако вашата мисъл отслабне, не може да ви направи силни, мисълта не е права. Ако вашите чувства не могат от слаби да ви направят силни, чувствата ви не са прави. Не че са лоши тия чувства. И ако вашите постъпки от слаби не могат да ви направят силни, тия постъпки не са прави, не се надявайте на тях.

В света има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки правят хората слаби. Божествените ги правят силни. Що е Божество? Туй, което спасява хората от смърт. Туй, което създава смърт, е човешко. Не че хората създадоха смъртта, смъртта беше създадена преди хората, преди хората да съществуват, други същества създадоха смъртта. Понеже те бяха силни, те не умряха. Само се отклониха. А човек беше слабо гърне, като дойде време да го изпитат, той се строши. Аз тълкувам работата. Първото изпитание беше когато Бог каза на Адама: Няма да ядеш от плода на забраненото дърво за познание добро и зло. Този плод не можеш да го издържиш, твоето гърне още не е изпечено.

Според моето схваща ние, всяко учение, което има за импулс или подбудителна причина любовта отвън и обичта отвътре, то не е Божествено. Винаги последва смъртта, като един резултат на отклонението. При всяко едно учение, което влага любовта и обичта, идва възкресението, животът. Всеки човек, който върви по Божествения път се подмладява. Неговата мисъл се обновява, сърцето и душата му се обновя ват. Който не върви по Божествения път, застарява, изгубва мисълта, казва, че животът няма смисъл, че всичко е напразно. Затова Соломон е казал: Суета на суетите, всичко е суета! Как няма да бъде суета? Той имаше 300 жени и 900 наложници. Той е искал да опита живота само в ядене и пиене. Сега, ако вие бяхте на мястото на Соломона, щяхте ли да се откажете от неговата философия? Понеже нямаме условия, отказваме се. Ако вие имате неговата философия, и при същите условия, и вие ще искате да опитате. Какъв резултат ще имате, ако имате условията на Соломона? Вие ще имате същите резултати каквито той имате. Защото, според Божествения закон, всяка жена има своя другар, нищо повече. С един крак не се ходи. Но и с хилядата и двеста крака пак не се ходи.

Аз се чудя на този еврейски цар. който искаше така да разреши въпроса. Много тщеславен беше, обичаше удоволствията. Той е роден от една жена незаконна, баща му я взе по любов, но тя си имаше друг мъж, и от там се ражда всичкото зло. Баща му видя една краси за жена, и, като цар, я взе. Соломон който се роди от нея, у него дойдоха тия унаследени черти. Той като умря, при синът му се раздели еврейското царство.

Сега нас не ни интересува това, което е станало. Не ни интересуват процесите, но принципът е важен. Идеята, която ний трябва да извлечем от тия процеси и да възприемем правилно едновременно в нашия ум, в нашето сърце и в нашата душа. Следователно, ние не можем да се примирим с нещата в света. И до днес евреите ги гонят навсякъде. Защо ги гонят? И до сега те не знаят защо ги гонят. Гонят ги по единствената причина, че те не станаха проводник на Божествената любов и на Божествената обич. Те трябваше да станат пример в света, да покажат какво нещо е любов, какво нещо е обич. Но те не направиха това. Те станаха търговци, искаха да станат господари, да управляват света, да събират данъци. Кой не събира данъци? Всеки, който е силен, събира данъци. Вълкът събира данъци, лъвът събира данъци, тигърът събира данъци и всеки човек, който е по-силен, винаги събира данъци. Правото схващане е, че силният човек е онзи в света, който приема Божествената любов. Няма по-голяма сила в света от обичта. В нея човек става безсмъртен. Всичко каквото желае, ще го постигне. Не само физически да постигне богатство. Кому ще остави богатството? Никому няма да го остави. Той мисли за в бъдеще като дойде. Какво стана с руските богати князе? Като дойде болшевизмът, какво ще стане с днешните хора? Процесът. който сега иде в света ще произведе промени.

Сегашните хора мислят, че светът отвън ще се преобрази. Външният свят и нашият вътрешен свят само по един начин може да се подобрят: ако всички приемем Божествената любов и я приложим. Приемем я в ума си, приложим я в сърцето си, приложим я а душата си. Тогава светът ще се оправи.

Питам: Кой човек може да се въздигне без любов и без обич? — Никой. Кой ангел може да се въздигне без любов и без обич? — Никой. Като наблюдавате всичките животни, които са създали своите форми, които сега съществуват в света, не считайте, че всичкото това е глупаво. Вие виждате една пеперуда, но не разбирате нейния живот. Всичките тия форми, които, съществуват в света, са създадени по любов и по обич. Всяка една форма е азбука на великия Божествен език. Ако премахнете една малка буболечица ... формата на тази буболечица е потребна в живота. Гледам философи философстват, да им се доказва има ли Господ в света или няма. Бог е в светлината, Бог е във въздуха, Бог е във водата, Бог е в хляба. Че Бог със в хляба, се доказва от това, че щом ядеш, ти се обновяваш. Че е във водата, се доказва от това, че щом пиеш вода, ти се утоляваш; щом дишаш , весел ставаш. Че Бог е в светлината се вижда от това, че при нея всичко в света ти се изявява и ти весел ставаш. Къде ще Го търсите на друго място? Ние Го търсим като човек в нашите слабости.

Бог на всичките казва: Аз съм в светлината, аз съм във въздуха, аз съм във водата, аз съм в храната. Но то е външната страна. Светлината, въздухът, водата, храната, са външен израз на любовта и обичта. Те са бащата и майката на всичките тия неща. В света любовта е бащата, а обичта е майката, която е родила всички неща.

Ние трябва да се откажем от временните лъжи. Казваме: ще живеем. От сега трябва да знаете — ще живеете ли, или ще умрете. Аз ви казвам един начин, за да узнаете това: Ако любите, ще живеете, ако обичате, ще живеете, ако не любите, ще умрете. Макар че живеете, ще умрете. Ако не обичате, пак ще умрете. Сега вие искате да ви се доказва. Посетете гробищата и прочетете тия надписи, които съществуват. Какви оплаквания! Но има ли нужда да се плаче за един пашкул, че пеперудата е изскочила? Пеперудата е изскочила, аз я виждам - ходи като царица. А вие казвате: Горкия пашкул! Не се самозаблуждавайте с пашкулите, които хората носят. Радвайте се на ония пеперуди, които са излезли от пашкула. Аз бих желал да ви видя на 120 години и да бъдете като млад момък. Когато дойде да умирате, като дойде да ви повикат за невидимия свят, да кажете: „Тръгвам.“

Новото верую е: всички да станем синове на Бога. Поне две неща да имаме, в които да не се съмняваме никога. Да се не съмняваме в любовта никога и да се не съмняваме в обичта. Любовта болест не носи, живот носи. Обичта болест не носи, сиромашия не носи, богатство носи. Любовта глупост не носи, знание носи, гениален става човек. Любовта е извор на всичките блага, на всичките изкуства, на литература, поезия, музика, всичко се дължи на любовта. Туй, което ние имаме, е благодарение на тази Божия любов, която създава най-хубавите неща в нас и благодарение на Божията обич. която запазва онова ценното, което придобиваме.

Казвам: Нека бъде за нас свещена светлината, нека бъде свещен въздухът, да бъде свещена водата, да бъде свещена храната, чрез която в света се проявява любовта. Да бъдем достойни синове за бъдещето на човечеството и да изпълним Божията воля на земята.

Сегашният свят ще бъде спасен само чрез обич и тази обич се проявява само чрез човешкия ум, чрез човешкото сърце, чрез човешката душа и чрез човешката воля. Спасението от любовта иде.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Отмерени принципи и изявени факти